Р
E Ш
Е Н И Е
№ ……………./15.12.2020 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 47 състав, в публично заседание на двадесети ноември две хиляди
и двадесета година, в състав
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: МАРИНА Г.
при участието на
секретаря ТЕОДОРА К. разгледа докладваното от съдията гр.д. № 7390/2019 г.
Производството по делото е образувано по предявен от
„БДЖ – П.П.“ ЕООД, Поделение за П.П.
– Г.О., ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от директора С.С.Г.срещу Д.Б.Д., ЕГН **********,
адрес: *** иск с правно основание чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 206, ал. 1 КТ
за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 988 лева, претендирана като ограничена имуществена отговорност на
работника за причинена на работодателя вреда в общ размер от 3984.58 лева,
причинена от ответника по непредпазливост при изпълнение на служебните му
задължения на 29.11.2018 г., по повод на което е издадена Заповед №
8/22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на постъпване на исковата молба в съда – 16.05.2019 г., до окончателното
изплащане на задължението.
В депозираната искова молба ищецът „БДЖ – П.П.“ ЕООД, Поделение за П.П. – Г.О.
твърди, че между него и Д.Б.Д. е налице трудово правоотношение, възникнало въз
основа на трудов договор от 17.11.1992 г., като основаното месечно трудово
възнаграждение на ответника е в размер на 988 лева. Излага, че на 29.11.2018 г.
около 13:44 ч. в района на Депо Варна, Гара Варна, Д.Б.Д., по време на работа,
в качеството му на локомотивен машинист, при управление на локомотив № 45-159
по 6-ти деповски коловоз към ремонтния цех превишил
допустимата скорост за движение на локомотива в района на локомотивното депо.
Вследствие на изложеното и поради несвоевременно задействане на спирачната
система на локомотива, ответникът не успял своевременно да спре и настъпил удар
във вратата на цеха, като били причинени материални щети. Ищецът посочва, че с
тези си действия ответникът нарушил чл. 438, т. 1 и т. 4 и чл. 482, ал. 2, т. 8 от Правила за
движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт
/ПДВМРЖПТ/. Твърди, че в нарушение на задълженията си Д.Д.
не уведомил по надлежния ред съответните длъжностни лица за настъпване на
произшествието и не изчакал председателя на комисията за разследване, а
разпоредил на помощник-машиниста да свали скоростомерната
лента от локомотива и да я съхранява, докато не му я поиска някой контролен
орган. Счита, че описаните действия и бездействия са извършени при груба
небрежност, като на служителя е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“. Уточнява, че процесната
вреда е станала известна на работодателя на 31.12.2018 г., когато в Поделение
за П.П. – Г.О. е постъпил окончателен доклад от
комисия, разследвала произшествието с констатации относно случилото се на
29.11.2018 г. Ищецът поддържа, че вследствие на гореописаните действия на
ответника са настъпили вреди в размер на 3 984.58 лева без ДДС – за
възстановяване на увредената врата на цеха, като поради това работодателят е
издал Заповед № 8/22.01.2019 г. за реализиране ограничената имуществена
отговорност на Д.Д. чрез удържане на сума в размер на
основното му месечно трудово възнаграждение. Посочва, че заповедта е връчена на
ответника на 29.01.2019 г., като на 22.02.2019 г. ответникът е възразил срещу
нея. Отправя искане до съда за уважаване на исковата претенция и присъждане на
извършените по делото разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника Д.Б.Д., в който се развиват съображения за
недопустимост и неоснователност на иска. Ответникът намира, че искът е
недопустим поради неспазване на едномесечния срок по чл. 210, ал. 2 КТ. В тази
връзка посочва, че работодателят е уведомен за инцидента на 29.11.2018 г.
Потвърждава, че на 29.11.2018 г. е настъпило описаното в исковата молба
произшествие, като оспорва причините, довели до него. Поддържа, че липсва валидна
заповед за налагане на ограничена имуществена отговорност, а заповедта, на
която ищецът се позовава е издадена за налагане на дисциплинарно наказание.
Заявява, че Заповед № 8/22.01.2019 г. не отговаря на законовите изисквания, тъй
като в нея не е определено основанието и размера на отговорността на служителя.
Ответникът оспорва да е причинил виновно процесната
вреда с твърдения за неизправност на спирачната система на локомотива. Посочва,
че бил уведомен за повредата от локомотивния машинист при приемането на
машината от гара Карнобат, но по изрично разпореждане на прекия с и ръководител
поел управлението на локомотива с неизправна спирачна система и го е закарал до
депо Варна за ремонт. Оспорва исковата претенция и по размер. Моли предявеният
иск да бъде отхвърлен и претендира разноски.
С оглед
събраните по делото доказателства от фактическа страна съдът намира следното:
Безспорни между страните са обстоятелствата, че към
29.11.2018 г. и понастоящем между страните е налице валидно възникнало трудово правоотношение,
по силата на което ответникът заема длъжността „локомотивен машинист“ в
поделение за П.П. – Г.О..
От заповед № ЛС-Н-11/17.11.1992 г. се установява, че Д.Б.Д.
е назначен на длъжността – помощник машинист на ел.локомотив. От допълнително
споразумение за изменение на трудовото правоотношение № ППП ГО – 571/10.01.2019
г. е видно, че основаното месечно трудово възнаграждение на Д. е в размер на
988 лева. Като писмено доказателство е прието уведомително писмо, получено от
ответника на 10.10.2017 г., с което е информиран, че
на основание чл. 123, ал.1, т.1 КТ трудовото правоотношение не се прекратява
като правата и задълженията на работодателя по него се прехвърлят на Поделение П.П. Г.О. към БДЖ – П.П.“ ЕООД.
Като писмено доказателство по делото е приета Заповед
№ 8/22.01.2019 г., издадена от С.Г., директор на Поделение П.П. – Г.О.. От нея е видно, че на основание чл. 188, т.2 КТ
на Д.Б.Д. е наложено дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение“,
както и е наредено от трудовото възнаграждение на Д.Д.
да бъде удържана сумата в размер на месечното му основно трудово възнаграждение
при спазени изисквания на чл. 210, ал.4 КТ и чл. 446, ал.1 ГПК. Заповедта е
връчена от С.Г.К. на Д.Б.Д. на 29.01.2019 г.
Прието като писмено доказателство по делото е
възражение от Д.Б.Д., от 22.02.2019 г. относно заповед № 8/22.01.2019 г., от
което се установява, че същият възразява срещу заповедта, връчена му на
29.01.2019 г., с която е наредено от трудовото възнаграждение на Д.Д. да бъде удържана сумата в размер на месечното му основно
трудово възнаграждение.
Като писмено доказателство по делото е калкулация за
направени разходи относно възстановяване на голяма врата № 6 на ремонтно хале,
район Варна, в следствие удар на локомотив № 45159 на 29.11.2018 г. съгласно
доклад и констативен протокол, одобрена от директора на Поделение П.П. Г.О. към БДЖ – П.П.“ ЕООД, от
която се установява, че стойността на ремонта възлиза на 3984,58 лева.
От приетия по делото доклад от инж. С. Г.К., началник
локомотивно депо Г.О. от 16.01.2019 г. се установява, че на 29.11.2018 г.
локомотив № 45-159 след обслужване на влак 30153 с локомотивна бригада
машинист, локомотивен Д.Б.Д. и помощник-машинист С.Г. Й. е насочен към шести
коловоз пред ел.цех в локомотивен район
Варна. При движение на локомотива последва удар в затворена врата на ел.цеха,
поради късно задържане с директна спирачка на локомотива от страна на
локомотивния машинист и движение със скорост от 10 км/ч при допустими 5 км/ч. Д.
напуска локомотива и и разпорежда на помощник-машинист Й. да свали и съхранява скоростомерната лента. В резултат на произшествието е
повредена врата на ел.цех, за което са необходими за възстановяването й 3333
лева, съгласно изготвената калкулация. Предложено е на машинист локомотивен – Д.Д. да се наложи дисциплинарно наказание „предупреждение за
уволнение“ и да му се потърси имуществена отговорност.
Като писмено доказателство е приет окончателен доклад
№ 4-ПП от заседание на РРК- ПП Г.О. / с членове инж. С.К.П.– ръководител РС
„БК“ ГО; Д.К.Т. - гл. инспектор РС „БК“ ГО и инж. П.И.М.– гл.инспектор, РС „БК“
ГО/, проведено на 27.12.2018 г. за събитие реализирано на 29.11.2018 г.,
изпратен на Директора на Поделение П.П. Г.О. към БДЖ – П.П.“ ЕООД на
28.12.2018 г. От него се установява, че е настъпило произшествие – сблъсък в
рамките на строителния габарит. От него е видно, че на 29.11.2018 г. при
прибиране на локомотив № 45-159 след обслужване на влак 30153 с локомотивна
бригада машинист, локомотивен Д.Б.Д. и помощник машинист С.Г. Й. е създадена
организация между дежурен депо майстор и дежурен постови стрелочник за шести деповски коловоз. Поради несвоевременно задействане
спирачката на локомотива последва удар във вратата на цеха на шести коловоз на
13.44 часа със скорост 10 км/ч. Инж. С.К. се качва на локомотив 45-159 и
констатира липсата на скоростомерната лента в
регистриращия скоростомер. В стаята за инструктаж е
установено, че С.Й. ще приключва пътен лист и скоростомерната
лента. След няколкократни обяснения и проведен разговор с Д. е предадена скоростомерната лента и пътен лист. Съгласно констативен
протокол № 08/29.11.2018 г. след произшествието се констатира, че директната
спирачка и АВС на локомотива № 45-159 функционират нормално и алкохолния
пулверизатор са заредени със спирт. За възстановяване на щетата – врата на
ел.цех е в размер на 3984,58 лева.
По делото е приета съдебно –техническа експертиза, от
която се установява, че спирачките са работили нормално като няма отразени
повреди по документите. Влизането на локомотива в коловозите на локомотивното
депо със скорост 19 км/ч. Най – ниската скорост, при която на локомотива е
задействана спирачката е 10 км/ч. От направените изчисления и направените
експериментални спирания може да се посочи, че на локомотива е задействана АВС.
Няма установени и регистрирани повреди в спирачната система на локомотива преди
навлизането му в района на депо Варна. В съдебно заседание вещото лице посочва,
че не е разшифровчик и е работил по документи на
ищеца като разшифровката е извършена от ищеца.
Като писмено доказателство по делото е приета разшифровка на скоростомерната
лента на влак № 30153/29.11.2018 г. с локомотив 45-159 и локомотивен машинист Д.Б.Д..
От нея е видно, че в 13.13 часа спира на гара Варна, стои 23 минути и в 13,36
часа тръгва. Двежи се 2 минути със скорост 21 км/ч и
на 13.38 ч. спира. Стои 4 минути и в 13.42 часа тръгва като се движи две минути
със скорост 19 км/ч, след което намалява скоростта до 10 км/ч и в 13.44 часа
спира. Лентата е свалена в 13.48 часа.
От повторна съдебно техническа експертиза се
установява, че от анализа на движението на локомотив 45-159 от местоположението
му в края на 7-ми коловоз в гара Варна до удара му във вратата на 6-ти коловоз
може да се направи извод, че спирачките на локомотива са били в изправно и
работоспособно състояние. В момента на влизане на локомотива в депо Варна
същият се е движил със скорост между 5 и 9 км/ч. Тази скорост се поддържа почти
до края на движението му. Намаляването на скоростта на скоростната диаграма се
дължи на отварянето на кутията на регистриращия скоростомер
/лентов тахограф/ в края на движението му. При
навлизането в района на локомотивното депо Варна локомотивът поддържа скорост
между 5 и 9 км/ч, изминавайки разстояние от 190 метра, без да е установено
спирачно въздействие. В момента на отваряне на кутията на регистрационния скоростомер е задействана автоматичната влакова спирачка на
локомотива, но за твърде кратко време, за да се получи спирачен ефект,
налягането в главния въздухопровод намалява до 1,0 bar, след което тя веднага е разхлабена
и налягането на главния въздухопровод е възстановено до 5.0 bar. На практика спирането е
осъществено вследствие удара във вратата на халето. Поради невъзможност за
оглед на локомотива веднага след произшествието вещото лице не може да се
ангажира с пряк отговор на въпроса дали има установени и регистрирани повреди в
спирачната система на локомотива преди навлизането му в района на депо Варна.
Това може да се установи единствено по документите, представени от БДЖ ПП ЕООД,
от които е видно, че след подемен ремонт през септември 2018 г. автоматичната
влакова спирачка и директната спирачка са в изправност. На 12.11.2018 г. е
извършен технически преглед като локомотивът е пуснат в експлоатация с изправна
спирачна система. След произшествието е изготвен констативен протокол, от който
е видно, че автоматичната влакова спирачка и директната спирачка на локомотива
функционират нормално. В съдебно заседание вещото лице посочва, че скоростомерният апарат е отварян като посочва, че
машинистът има право да го отваря, когато поеме локомотива, на първата попътна
гара, в която спре е длъжен да го отвори и да погледне дали има регистрация на
лентата. Съвсем в реда на нещата е да отговори и да провери състоянието на
лентата и на регистрационния апарат. Не е допустимо превъртането на лентата,
което е направил машинистът, още повече по време на движение – точно в момента,
в който локомотивът изминава последните метри преди за спре, т.е. преди удара.
Не може да се установи колко метра в действителност е изминал в това състояние
именно поради манипулация на регистрационния апарат. Вещото лице уточнява, че
две еднакви ленти няма, т.е. не могат двама души да карат по един и същи начин
влака.
По делото е прието заключение по съдебно – счетоводна
експертиза, от което се установява, че размерът на щетата в следствие на
произшествието настъпило на 29.11.2018 г. е изчислен с калкулация, представена
по делото, и е в размер на 3984,58 лева без ДДС. Материалите вложени в ремонта
на вратата са – газ пропан бутан 10 кг на стойност
27,50 лева без ДДС; стомана 50 кг на стойност 100 лева без ДДС; ламарина – 60
кг със стойност 120 лева без ДДС; електроди „норд“
3.25 – 5 кг на стойност 20,20 лева без ДДС; брава – 1
брой на стойност 5,12 лева без ДДС; патрон 1 брой със стойност 8,35 лева без
ДДС. Общата стойност възлиза на 281,17 лева без ДДС. За труд са вложени 192 ч/ч на стойност 1524,04 лева без ДДС. За социални осигуровки
и надбавки е заплатена сумата от 472,45 лева. Вещото лице посочва, че сумата
заплатена от ищцовото предприятие за възстановяване
на разбитата врата е в размер на 3984,58 лева без ДДС. Размерът на основното
трудово възнаграждение на Д.Б.Д. е в размер на 988 лева. В заключението е
посочено, че материалите необходими за ремонта на процесната
врата са в размер на 108,41 лева без ДДС, а човекочасовете необходими за
извършването на ремонта са 21,536 и стойността им е в размер на 262,44 лева. В
съдебно заседание от 14.02.2020 г. вещото лице заявява, че е направила визуален
оглед на вратата, тъй като не е необходимо да се навлезе и да се види отвътре.
При изготвяне на заключението за събиране на информация от независими фирми е
използвала снимков материал.
Събрани са и гласни доказателства чрез разпита на четирима
свидетели. От показанията на свидетеля С.Г.К. се установява, че работи с
ответника от 20-25 години. Твърди, че на 29.11.2018 г. е настъпил инцидент, по
време, на който той бил в канцеларията си и за който бил информиран от А.Ч..
Веднага с ръководител район – Варна отишли на местопроизшествието като по
същото време Д.Д. се отдалечавал от пределите на
депото и бил откаран с кола в неизвестна посока. Посочва, че локомотивът следва
да спре пред контролния пост, за да получи указания къде ще бъде приет и за да
се попълни и пътния лист от постовия стрелочник. При инцидент задължително
трябва да се събере комисия, която трябва да свали скоростомерната
лента, която е доказателство за цялостното движение на влака. Комисията е
изначално определена и в нея влизат началник на депото, ръководител локомотивен
район и главен експерт експлоатация. Посочва, че локомотивният машинист следва
да присъства на возилото, което управлява като може да има и представител на
отдел безопасност. При инцидента на 29.11.2018 г. локомотивният машинист
отсъства от произшествието, освен това лентата я е нямало в локомотива като същата
е намерена в помощник – машиниста С.Й., който в началото отказвал да я предаде,
но в последствие след проведен телефонен разговор я предал. Знае от разшифровчика, че локомотивът е влязъл със скорост 10 км/ч
след контролния пост. Посочва, че никой от преките ръководители на Д. не му е
разрешил да напуска местопроизшествието. В бордовия дневник и пътния лист е
вписано, че локомотивът е годен. Свидетелят уточнява, че за произшествието има
изначално определена комисия, която включва ръководител район Варна, главен
експерт експлоатация и от Г.О. – главен експерт експлоатация ЕРО.
От показанията на свидетеля Р.С.С.
се установява, че е машинист в депо Варна от 37 години. От машиниста се изисква
в края на работното време да свали лентата, да я напише и предаде на дежурния
отговорник. Когато има произшествие, локомотивният машинист е длъжен да остане
в машината и да изчака като той сваля лентата, помощник – машиниста няма право
да я сваля. Локомотивът е длъжен да спре на контролния пост като скоростта при
влизане в депото следва да е 5 км/ч. За процесния
инцидент разбрал същия ден като пътния лист и лентата са били в помощник
машиниста. След проведени разговори е обяснено на последния, че не е редно да
ги задържа като в последствие след известно колебание са предадени.
От разпита на свидетеля С.Г. Й. се установя, че същият
работи като помощник локомотивен машинист с Д.Д..
Посочва, че когато са заходили към депото са установили проблеми със спирачната
система като малко преди халето машинистът е задействал автоматичната спирачка
на локомотива и са усетили, че няма спирачен ефект и тогава той заходил с
локомотивната спирачка, но локомотивът спрял във входните врати на халето. След
инцидента машинистът свалил скоростомерната лента и
му я предал за пазене. След разрешение от Д. предал лентата на С.К.. Посочва,
че разрешената скорост след контролния пост е до 5 км/ч.
От показанията на свидетеля Р. Й. Й. се установява, че
работи като локомотивен машинист като му е известен инцидента, настъпил на
29.11.2018 г. След около час приел локомотива с друг колега и установил, че
директната спирачка на локомотива е неефективна, с много бавно действие. При
настъпване на инцидент локомотивния машинист е длъжен да остане в машината до
идването на комисия като същият сваля и скоростомерната
лента. След контролния пост разрешената скорост е 5 км/ч.
От приетата по делото тройна съдебно счетоводна
експертиза се установява, че нанесената щета вследствие на произшествието, на
стъпило на 29.11.2018 г. към датата на настъпването му е 3942,41 лева.
Вложените материали в ремонта на вратата са в размер на 239 лева без ДДС.
Часовете необходими за извършването на този ремонт са 192 ч/ч
на стойност 1029,76 лева без ДДС, представляваща 192 ч/ч
положен труд по 5,363 средна часова ставка. Стойността на извършения ремонт на
вратата е 3942,41 лева без ДДС, представляващо 239 лева – вложени нови
материали; 1029,76 лева – положен труд; 494,28 лева – допълнителен труд; 472,45
лева – социални осигуровки и надбавки и 1706,92 лева – общопроизводствени
разходи – непреки разходи. За възстановяване на вредата ищцовото
дружество е заплатило сумата от 3942,41 лева. Сумата за извършения ремонт не е
включена в дневника за продажби на дружеството. Същата не е следвало да бъде
включена в дневника за продажби на дружеството, т.к. сумата е осчетоводена като
разход за дружеството по счетоводна сметка от група 61. Разходи за дейността:
по счетоводна сметка 6116/5 общопроизводствени
разходи и намира отражение в годишния финансов отчет за приходите и разходите
на дружеството. Всички извършени разходи за материали по средно – пазарни цени
към 29.11.2018 г. са в размер на 499,53 лева. Извършените разходи за труд по
средно пазарни цени са в размер на 387,53 лева. Печалбата на юридическото лице
извършващо ремонта е в размер на 177,41 лева, а общата стойност на ремонта по
средно пазарни цени е в размер на 1064,47 лева без ДДС. В съдебно заседание
вещите лица посочват, че в средно пазарния принцип въобще не фигурират
употребени часове, тъй като няма как при пазарния метод да се калкулират. За да
се калкулират трябва да има приложен протокол за произшествието, където
надлежно са описани абсолютно всички щети. Този протокол липсва, поради което
заключението стъпва само на разходите, които са отразени при ищеца. Подхода при
пазарния метод е върху стойността на материала да сложи процент върху труда.
При подхода на държавното предприятие има определени лимити, правилници
наредби, нормативно са регулирани и трябва да ги спазват и затова са
неконкурентно способни и затова е тази огромна разлика.
Въз основа
на гореизложената фактическа обстановка, съдът при съобразяване на относимите правни норми, намира от правна страна следното:
Нормата на чл. 203, ал.1 КТ посочва, че работникът или
служителят отговаря имуществено съобразно правилата на тази глава за вредата,
която е причинил на работодателя по небрежност при или по повод изпълнението на
трудовите си задължения. Предпоставките за реализиране на ограничената
имуществена отговорност на работника или служителя са неизпълнение на трудовите
задължения на работника или служителя; което е извършено виновно; наличието на
настъпила вреда за работодателя и причинна връзка между виновното неизпълнение
на трудовото задължение на работника или служителя и възникването на вредата.
Редът за реализирането на ограничената имуществена отговорност на работника или
служителя е нормативно уреден в разпоредбата на чл. 210 КТ. Започва с
издаването на заповед от работодателя, с която последния определя основанието и
размера на отговорността на работника или служителя. В нормата на чл. 210, ал.2 КТ е посочено, че същата се издава в 1-месечен срок от откриването на вредата
или от плащането на сумата на третото лице, но не по-късно от 1 година от
причиняването й.
В настоящия случай е безспорно, че между страните
съществува валидно трудово правоотношение по силата на което ответникът заема
длъжността „Машинист“ и основното му месечно трудово възнаграждение е в размер
на 988 лева. От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства се
установява, че на 29.11.2018 г. е настъпило произшествие с управлявания от Д.
локомотив като последният не е могъл да спре и се е ударил във врата на ел.цеха
на депо Варна.
Първият спорен по делото въпрос се свежда до това
спазени ли са срокове по чл. 210, ал. 2 КТ за издаване на заповедта. Съгласно последната норма, заповедта се издава в
1-месечен срок от откриването на вредата или от плащането на сумата на третото
лице, но не по-късно от 1 година от причиняването й. Съотношение между двата
срока и следното: ако е изтекъл 1-месечният срок от откриване на вредата, не
може да се приложи 1 годишния срок; ако е изтекъл 1 годишния срок от
извършването, той поглъща 1- месечния срок от откриване на вредата.
В случая следва да се приеме, че вредата е открита с
реализирането на произшествието на 29.11.2018 г., когато локомотивът управляван
от Д.Д. се е ударил във вратата на ел. цех.
Характерът на вредата е такъв, че тя се открива при настъпване на
произшествието. Не могат да бъдат приети за релевантни твърденията на работодателя,
че за реализираната вреда е научил едва с изпратения окончателен доклад № 4 –
ПП/27.12.2018 г. Ако се приеме тази теза за вярна, работникът и служителят е поставен
в една неблагоприятна позиция спрямо икономически по-силната страна –
работодателят. Законът посочва, че срокът тече от откриване на вредата.
Нелогично и необосновано е, че за настъпила вреда в резултат на произшествие
работодателят научава за първи път едва от доклада на назначена комисия
разследваща произшествието. Още повече, че в разпоредбата на чл. 69 от Наредба №
59 от 5.12.2006 г. за управление на безопасността в железопътния транспорт е
посочено, че при настъпване на железопътни произшествия, какъвто е и процесния случай, длъжностните лица от железопътното
предприятие или железопътната инфраструктура или от лицата, извършващи дейности
по строителство, ремонт, поддържане и експлоатация на железопътната
инфраструктура, предприемат незабавно мерки за уведомяване съответните
длъжностни лица, от където допълнително се подкрепя изводът, че работодателят е
разбрал за настъпилата вреда още на 29.11.2018 г. Освен това характера на
вредата не е такъв, който да предполага тя да бъде открита в един по – късен
етап, какъвто би бил случаят с установяване на липси. С оглед гореизложеното
следва изводът, че работодателят е разбрал за вредата още при нейното
настъпване на 29.11.2018 г., а не в един по-късен момент. Предвид
гореизложеното и като се съобрази датата на издаване на заповедта – 22.01.2019
г. следва изводът, че същата не е изготвена в законовоустановения
срок, съобразно изискванията на чл. 210, ал.2 КТ, поради което и следва да се
приеме, че правото на работодателя да реализира отговорността на служителя се е
погасило. Последното е достатъчно, за да се приеме, че предявеният иск е
неоснователен и като такъв подлежи на отхвърляне.
За пълнота на изложеното следва да се отбележи, че крайният
извод на съда не би се променил и при преценка на законосъобразността на
издадената заповед по реда на чл. 210, ал.1 КТ. Законът посочва, че при
издаването й работодателят определя основанието и размера на отговорността на
работника и служителя. Определянето на основанието на отговорността по смисъла
на ал.1 означава да се опишат признаците на фактическия състав на нарушението,
от което се поражда ограничената имуществена отговорност, както и да се посочи
законовия текст, под който този състав се подвежда. Последното е необходимо, за
да може да се прецени съответствието между фактическото и правото състояние на
отговорността, т.е. обосноваността на заповедта. В този смисъл Коментар на
Кодекса на труда, 12 издание, професор В.М., професор К.С.и професор А.В.,
издателство Сиби, София 2016 г., стр. 710.
В издадената заповед № 8/22.01.20219 г. не се съдържат
признаците на фактическия състав на нарушението. Работодателят е преценил да
издаде една заповед, с която да наложи както дисциплинарно наказание на
ответника, така и да ангажира имуществената му отговорност. Разделил е
заповедта в две части като в първата част изцяло и подробно мотивира налагането
на дисциплинарно наказание – „Предупреждение за уволнение“. Във втората част
отнасяща се до ангажиране на имуществената отговорност е посочено бланкетно, че „тези вреди са в причинна връзка с действията
и бездействията на служителя на ППП – Г.О. към БДЖ – П.П.
ЕООД – Д.Б.Д. – машинист локомотивен – локомотивно депо Г.О., район Варна при ППП
– Г.О. към БДЖ – П.П. ЕООД по време на работата“. Кои
действия и бездействия са в причинна връзка с настъпилата вреда не става ясно.
Освен това не е посочено, че са извършени виновно. Задължение на работодателя е
да мотивира заповедта, с която ангажира имуществената отговорност на работника
или служителя, с цел последният да може да се защити срещу същата. В настоящия
случай в заповедта не е посочена нито формата на вината, нито в какво се
изразяват действията и бездействията на работника, а оттук и да се направи
извод в какво именно се изразява нарушението на ответника. Извод за последното
не може да бъде направен чрез препращането към изложените относно налагането на
дисциплинарно наказание. Двете отговорности дисциплинарната и имуществената са
отделни и за тяхното налага се изисква издаване на мотивирани заповеди, каквото
в настоящия случай по отношение ангажиране на имуществената отговорност на
работника липсва. Предвид гореизложеното, съдът намира, издадената заповед за
необоснована, тъй като в същата не е посочено нарушението – не са описани по
ясен и недвусмислен начин признаците на конкретното действие или бездействие на
ответника, по начин, че да може да бъде установено налице ли е несъответствие
между дължимото поведение и фактически осъщественото от ответника от една
страна, а от друга, за да може работникът да се защити пред съда. Липсата на
мотивиране на заповедта чрез посочване на признаците на фактическия състав на
нарушението представлява нарушение на законовите разпоредби, поради което
предявеният иск подлежи на отхвърляне.
За яснота на страните, съдът следва да посочи, че исковата
претенция е заведена малко преди изтичане на тримесечния срок от депозиране на
възражението срещу издадената заповед по реда на чл. 210 КТ като не е спазен
едномесечния срок, предвиден в разпоредбата на чл. 358 КТ. Срокът предвиден в разпоредбата на чл. 358 КТ
е давностен, а не преклузивен
– в този смисъл Коментар на Кодекса на труда, 12 издание, професор В.М.,
професор К.С.и професор А.В., издателство Сиби, София
2016 г., стр. 1131 и предвид липсата на позоваване от страна на ответника на
изтекла давност за предявяване на исковата претенция това не може да се отчита
от съда при формиране на крайните изводи.
С оглед гореизложеното предявения иск с правно
основание чл. 210, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 1 КТ се
явява неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен като съдът не дължи последващи мотиви относно това дали е налице виновно или не
неизпълнение на трудовите задължения на ответника, в резултат на които е
настъпила вреда за работодателя при изпълнение на възложената работа.
По отношение на разноските:
Двете страни в производството са
направили искане за присъждане на сторените разноски, но такива се следват само
на ответната страна предвид крайния изход на спора. Същите претендира
заплащането на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева и сумата от
2250,82 лева за внесени депозити за изготвянето на ССчЕ
и СТЕ. На основание чл. 78, ал.3 ГПК в тежест на ищеца следва да се възложат
сторените разноски в размер на 2550,82 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БДЖ – П.П.“ ЕООД, Поделение за П.П. – Г.О.,
ЕИК 1754056470213, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
директора С.С.Г.срещу Д.Б.Д., ЕГН **********, адрес: ***
иск с правно основание чл. 210, ал. 3 във връзка с чл. 206, ал. 1 КТ за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 988 лева, претендирана като ограничена имуществена отговорност на работника
за причинена на работодателя вреда, причинена от ответника по непредпазливост
при изпълнение на служебните му задължения на 29.11.2018 г., по повод на което
е издадена Заповед № 8/22.01.2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на постъпване на исковата молба в съда –
16.05.2019 г., до окончателното изплащане на задължението
ОСЪЖДА БДЖ – П.П.“
ЕООД, Поделение за П.П. – Г.О., ЕИК 1754056470213,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от директора С.С.Г.да заплати на Д.Б.Д., ЕГН **********, адрес: *** сумата
от 2550,82 лева, представляващи
сторени от последния разноски в настоящото производство, на основание чл. 78,
ал.3 ГПК
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд, град Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните
РАЙОНЕН СЪДИЯ: