Р Е Ш ЕН И Е
№ 778
гр. Плевен, 04.12.2020 год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД- ПЛЕВЕН, ОСМИ СЪСТАВ,
в открито съдебно заседание на девети ноември две хиляди и деветнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЛИЦА МАРИНСКА
при секретаря Венера
Мушакова, като разгледа докладваното от съдия МАРИНСКА адм. дело №681/2020г.
по описа на Административен съд Плевен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 62, ал.3, вр. ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Производството по адм. дело №681/2020г.
по описа на Административен съд- гр. Плевен, е образувано въз основа на жалба
от Х.С.С., чрез адв. Х.И.-***, против мълчалив отказ на Главния директор на
ГДИН- София, по направено искане от 23.06.2020г., за премесване на л.св. М.С.С.-
брат на жалбоподателката, от Затвора- Плевен, в Затвора- Ловеч. Твърди се, че в
законосустановеният срок, от страна на ответника няма произнасяне по искането
за преместване. Твърди се, че жалбоподателката С. е близък роднина на л. св. С.,
има постоянен адрес *** и е лице, с което лишеният от свобода поддържа
контакти. Посочва се, че контакти с лишения от свобода поддържа и дъщерята на
жалбоподателката, която също е с постоянен адрес ***. Твърди се, че са налице
основанията по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, като в противоречие с нормата на чл.
58 от ЗИНЗС л. св. М. С. е бил преместен в Затвора- Плевен. Твърди се, че
заявлението е изпратено по пощата на 23.06.2020г., с препоръчана пратка, но не
знае на коя дата е получено от страна на ответника. Твърди се, че е налице
незаконосъобразно бездействие от страна на ответника, който не се е произнесъл
в срок по направеното заявление за преместване. Моли съда да отмени като
незаконосъобразен мълчалив отказ на Главния директор на ГДИН- София, по
заявление от 23.06.2020г. и върне преписката за по- нататъшни действия, ведно
със задължителни указания по прилагането на закона, за произнасяне по реда на чл. 62, ал.1, т.3
от ЗИНЗС. Претендират се разноски.
По делото, от страна на ответника, няма
представена преписка по депозираното заявление. Представят се доказателства, че
същото е входирано с вх. рег.№ Г-286/25.06.2020г. представят се доказателства
по предходни заявления от страна на жалбоподателката С.. По делото, от страна
на ответника, чрез юрк. Н. Б., е представен писмен отговор по жалбата, с която
моли съда да остави без разглеждане депозираната жалба, като недопустима, като
депозирана след законоустановеният срок, евентуално- да я отхвърли като
неоснователна. Излагат се съображения по същество, свързани с редовността на
посещенията на Хр. С.. Претендират се разноски– юрк. възнаграждение от 100лв.
Съдът, ката съобрази становищата на страните, въз
онова на събраните по делото доказателства и закона, намира за установено
следното:
Безспорно по делото се установява, съобразно
изготвената справка за родствени връзки, че жалбоподателката Х.С. ***, е сестра
на л. св. М.С.С., понастоящем в Затвора Плевен.
По делото се установява също, че със заявление вх.
рег.№ Г-286/25.06.2020г., до Гл. директор на ГД „ИН“- София, жалбоподателката Х.С.С.,
е поискала л.св. М. С., да бъде преместен от Затвора- гр. Плевен, в Затвора- гр. Ловеч. По делото,
съдът служебно е събрал доказателства, чрез нарочна справка, изискана от „Български
пощи“, ЕАД, за движението на пратка PS55000MICKR, с което е изпратено заявлението. Видно от приложената справка се
установява, че същата е приета в РЦ-Ловеч на 23.06.2020г. и е доставена в ПС
София на 24.06.2020г. Съдът приема, че считано от датата на получаване на
заявлението и неговото входиране, съобразно поставеният входящ номер и дата- 25.06.2020г,
е започнал да тече срокът за произнасяне от страна на ответника. Съдът приема,
че в случая важат общите правила за произнасяне, по чл. 57, ал.1 от АПК- или 14
дни, считано от датата на постъпване на заявлението. В този смисъл, срокът за
произнасяне е изтекъл на 09.07.2020г. Съобразно нормата на чл. 58, ал. 1 от АПК, непроизнасянето в срок, се смята за мълчалив отказ да се издаде акта.
Съобразно нормата на чл.149, ал.2 от АПК, мълчаливият отказ може да се оспори в
едномесечен срок от изтичане на срок, в който адм. орган е бил длъжен да се
произнесе- или в случая, срокът за обжалване е изтекъл на 10.08.2020г. вкл. /понеделник/.
Видно от направеното отбелязване, жалбата е депозирана в съда на 07.08.2020г.
С оглед изложеното, съдът приема, че депозираната жалба
против мълчалив отказ на Главния директор на ГДИН- София, по заявление от
23.06.2020г. на Х.С.С., е допустима, а разгледана по същество, същата е
неоснователна.
По делото
безспорно установява, че от страна на жалбоподателката Х.С., е депозирано и
входирано с вх. рег. № Г-286/25.06.2020г., заявление с правно основание чл. 62,
ал.1, т.3 от ЗИНЗС, за преместване на л. св. М.С.С.- неин брат, от Затвора –
гр. Плевен, в Затвора- гр. Ловеч. По делото безспорно се установява, че по
депозираното заявление няма произнасяне от страна на Гл. директор на ГД „ИН“,
или от оправомощено от него лице, в 14- дневният срок, считано от депозирането му.
Видно от съдържанието на депозираното заявление, С. е
посочила, че е сестра и единствен близък
роднина на л. св. С., като единствено тя има възможност да се възползва от
правото на свиждане с осъдения. Посочва, че само тя и дъщеря й Полина, която
също има регистриран адрес в гр.- Ловеч, са лицата, с които лишеният от свобода
поддържа контакт.
Безспорно по
делото се установява, както бе посочено
по- горе, че жалбоподателката Хр. С. е сестра на л.св. М. С..установява се
също, видно от приетото по делото удостоверение за постоянен адрес
№103/22.06.2020г, че жалбоподателката С. има регистриран постоянен адрес ***,
считано от 21.08.2001г. По делото се установява също, съобразно служебно
изготвената справка НДБ, че същата има регистриран настоящ адрес ***.
По делото се установява, че от страна на Хр. С., има
депозирано предходно заявление с рег. № Г- 494/03.10.2019г., което, с писмо
рег.№ 10319/05.11.2019г, е оставено без уважение, като неоснователно, поради
отсъствие на законовопредвидените предпоставки.
В същото е посочено, че л.св. М. С. е преместен в Затвора - Плевен,
по предложение на началника на Затвора- Ловеч, поради причини , подробно
изложени в заповед № Л- 4862/05.08.2015г. началника на Затвора- Ловеч. По
делото се установява също, факта на
постановяване на нарочна Заповед № Л-3026/23.06.2017г., с която е отхвърлена
молбата на л. св. М. С., за преместване от Затвора- Плевен, в Затвора- Ловеч.
По делото се установява също , съобразно представената
нарочна справка от Затвора- Плевен, на проведените свиждания на л. св. С. , за 2020г.,
че същият е постен от сестра си Х.С., три пъти- през м. август , през м.
септември и през м. октомври. 2020г. Съдът констатира, че ежемесечно са
осъществявани свиждания, от страна на неговата племенница- П.С., дъщеря на жалбоподателката,
съобразно справката за родствени връзки. Видно от приложените билети за
свиждане, същата е с посочен адрес в гр. София.
Така установеното от фактическа страна, води до
следните правни изводи:
Нормата на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС постановява, че преместването на лишени от свобода от един затвор в друг, се извършва със заповед на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията“, по молба на близките или на лишения от свобода, при промяна на постоянния адрес на семейството или на лицата, с които осъденият поддържа контакти. Нормата предвижда две хипотези: настъпване на промяна в постоянния адрес на семейството на лишения от свобода или настъпване на промяна в постоянния адрес на лицата, с които осъдения поддържа контакти, като молбата може да изхожда както от близките, така и от лишения от свобода. И в двата случая, промяната в постоянния адрес следва да бъде установена по надлежния ред, като в първия случай, съответното лице, следва да е от членовете на семейството на осъдения, а във втория- релевантно е поддържането на контакти – редовни, между лишения от свобода и това лице. Във втория случай, проверката се извършва по реда на чл.40а от ППЗИНЗС, съобразно която, преместването на лишения от свобода по чл. 62, ал. 1, т. 3 ЗИНЗС, се извършва след проверка и наличие на данни за поддържане на социални контакти с близките му или с посочените от него лица.
Безспорно е в случая, наличието на мълчалив отказ, от
страна на ответника. АПК приравнява мълчаливия отказ на изричния такъв /чл. 149 АПК/, създавайки законова фикция, че мълчанието на органа е акт, презюмирайки,
че този акт е отрицателен за заявителя, т.е. е отказ по заявлението.
Мълчаливият отказ всякога е в нарушение на изискването за форма и на
изискването за мотиви и това обстоятелство е взето предвид от законодателя. В
името на гарантиране правото на защита на гражданите срещу незаконосъобразното
забавяне за произнасяне по подаденото заявление, законодателят е приравнил
изричния отказ, с непроизнасянето в срок. Съобразно разпоредбата на чл. 149 АПК
и в контекста на останалите законови норми на АПК, проверката за
законосъобразността на мълчаливия отказ се извършва само относно материалната
законосъобразност на същия.
По делото, с определението № 1532/14.10.2020г, съдът
изрично е указал на жалбоподателката, че в нейна тежест е да докаже наличието
на предпоставките, за постановяване на
положителен за нея акт- в случая за издаване на заповед за преместването на
л.св. М. С. от Затвора- плевен, в Затвора- Ловеч. В случая, безспорно е, че настоящата хипотеза попада в предложение първо
на чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС- или по молба на близките, при промяна на постоянния адрес на лицата, с
които л.св. П. поддържа контакти. В случая, съдът приема, че жалбоподателката и
нейната дъщеря П.С. /племенница на л. св. С./, не се включват в понятието
„членове на семейството“, съобразно §1, т.20 от ЗЗО, според който, „членове на
семейството" са съпруг, съпруга, деца до 18-годишна възраст, а ако
продължават образованието си - до 26-годишна възраст, а ако са недееспособни
или трайно нетрудоспособни- независимо от възрастта. С оглед изложеното, съдът
приема, че жалбоподателката следва да се числи към втората хипотеза- на лица, с
които осъдения поддържа контакти. По делото, съобразно представените и служебно
събрани доказателства, се установява, че жалбоподателката С. има регистриран
постоянен и настоящ адрес ***, който факт е съществувал и към датата на
преместване на л. св. М. С. в Затвора – Плевен. По делото обаче не се установи,
че жалбоподателката поддържа редовни контакти със своя брат, като посещенията й
са по- скоро спорадични- три пъти, за периода м. 04-м.11.2020г.
На основание гореизложеното, съдът приема, че не са
налице основанията по чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНСЗ, в тяхната кумулативна
даденост, поради което, оспореният мълчалив отказ на Гл. директор на ГД“ИН“, е
законосъобразен, а депозираната против него жалба, следва да бъде отхвърлена
като неоснователна. В случая, по делото не се установиха наличие на нови обстоятелства,
след постановяване на изричен отказ,
обективиран в писмо рег.№ 10319/05.11.2019г. на Гл. директор на ГДИН, цитирано
по- горе.
Следва в полза на ответника да бъдат присъдени
сторените по делото разноски, в минимален размер от 50лв., по арг. чл. 25а,
ал.3 от Наредбата за заплащане на правната помощ.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв. Хр. И.,
против МЪЛЧАЛИВ ОТКАЗ на Главния директор на ГДИН- София, по заявление с вх.
рег. № Г-286/25.06.2020г., с правно основание чл. 62, ал.1, т.3 от ЗИНЗС, за
премесване на л.св. М.С.С., от Затвора- Плевен, в Затвора- Ловеч, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл. 143, ал.3 от АПК, вр. чл. 25а, ал.3
от Наредбата за заплащане на правната помощ, Х.С.С., ЕГН **********,***, ДА ЗАПЛАТИ НА ГД „ИН“- София, сумата от
50лв.- разноски по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Преписи
от същото да се връчат на страните, за сведение.
АДМ. СЪДИЯ:/П/