№ 5633
гр. София, 17.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседА.е на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:СтА.мира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от СтА.мира Иванова Въззивно гражданско дело
№ 20231100511912 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20093298/07.06.2023г. поправено по реда на чл. 247 от
ГПК с Решение № 20100661/17.08.2023г. , изменено по реда на чл. 248 от
ГПК с Определение № 20100662/17.08.2023г по гр.д. № 11285 по описа за
2019г. на Софийски районен съд, 55-ти състав е признато за установено на
основА.е на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 от ЗЗД чл.
430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД, че П. Н. Д., дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК ****
заплащане на сумите, както следва: сумата от 384,63лв., ведно със законната
лихва от 27.03.2018г. до изплащането й, представляваща главница по договор
за издаване и ползване на кредитна карта от 24.06.2003г., вземА.я по който са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия; сумата от 22,54лв.,
представляващи лихва за периода от 26.03.2015г. до 26.03.2018г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 20179/2018г. на СРС,
като П. Н. Д., е осъдена да заплати на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** на основА.е
на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от 598,15лв. и 64,66лв., представляващи
съдебни разноски, като неоснователни са отхвърлени исковете за горницата
над 384,63лв. до предявен размер от 482,54лв. и за горницата над 22,54лв. до
1
147,11лв.
Срещу така постановено решение са депозирА.:
1.въззивна жалба вх.№ 25028544/14.07.2023г. по регистъра на СРС, изпратена
на 13.07.2023г. от ищеца Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** в частта, в която исковете
са отхвърлени. Изложило е съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на
материалния закон, необосновано. Посочило е, че съглашението по договора
за кредит било първата транзакция по договора за кредитна карта да се
извърши чрез плащане на избраната от кредитополучателя стока и след това
да се издаде кредитната карта и същата да се предаде на кредтополучателя, а
стойността на стоката да бъде кредит, който следва да се върне на вноски.
Заключенията по счетоводната експертиза установявали, че има отразено
задължение в размер на стойността на стоката от 696,20лв., че ответникът
платил първата вноска, която била част от цената на тази стока и така се
установявало, че сумата от 696,20лв. била усвоена по договора за кредит.
Размер на дълга бил посочен и в споразумението от 26.09.2012г., който размер
бил формиран при съобразяване на усвоената сума от 696,20лв.
Претендираната сума от 147,11лв. не била договорна лихва, а лихва за забава.
Тази сума била законната лихва за забава върху главницата от 482,54лв.
Претендирало е разноски.
Въззиваемият- ответник по исковете П. Н. Д. , чрез назначения особен
представител е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната част
е правилно. Наведените във въззивната жалба оплаквА.я били извън
твърденията по исковата молба. Пред СРС твърденията били че правата
произтичали от споразумението от 26.09.2012г., което било спогодба и имало
характер на новация, а с въззивната жалба се твърдяло, че същите са по
договора за кредитна карта от 2003г. Претендирал е разноски.
2.Насрещна въззивна жалба вх. №25036381/04.10.2023г. от ответника по
исковете П. Н. Д., ЕГН ********** чрез назначения по реда на чл. 47, ал. 6 от
ГПК особен представител в частта, в която исковете са уважени. Изложило е
съображения, че решението в тази част е недопустимо и неправилно,
постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния
закон, необосновано. Посочила е, че иск бил предявен на основоние на
спогодба, с която се новирало старото задължение, а СРС се произнесъл по иск
2
по договора от 2003г. , задължения по който били погасени чрез новация.
Главницата от 482,54лв. не било установено да се дължи, как е формирана,
същото не се сочело в споразумението, не се установявало и от заключенията
по счетоводната експертиза. Споразумението било новация, така
задълженията по договора за кредит били погасени. Това споразумение
променяло размер, стрА., условия и срок. Погасителната давност за
процесните задължения независимо от основА.ето им била 5 години.
Началният срок на същата била 16.10.2012г.-падеж на първата вноска по
споразумението. С това споразумение стрА.те се съгласили, че при неплащане
на коя да е вноска цялото задължение ставало изискуемо, не била платена
вноската от 16.10.2012г. и така от този момент започнал да тече погасителния
давностен срок за цялата главница. Претендирала е разноски.
Въззиваемият- ищец Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** е оспорил насрещната
въззивна жалба. Посочил е, че решението в обжалваната част е правилно.
Вземането за ищеца се било породило от споразумението от 2012г., с него
имало признА.е на дълга от ответника по исковете към ищеца. Сумата по това
споразумение се дължала поради получен от ответника по исковете кредит от
Българска пощенска банка” и затова било проведено доказване по делото за
формирането на същата. Със споразумението от една страна се постигало
редукция на дълга, а от друга страна – разсрочено плащане. Условието за
редукцията на дълга било посочено в чл. 4.1. от споразумението, то не било
изпълнено и затова дължима била цялата сума от 482,54лв. Действието на
споразумението било правоустановително, праворегулиращо и
преобразуващо. Погасителната давност започвала да тече от падежа на всяка
вноска, срок на същата била 5 години. Претендирал е разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на стрА.те и събрА.те по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба № 2005149/25.02.2019г.
на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** срещу П. Н. Д. ЕГН ********** с която е
поискало от съда да бъде признато за установено на основА.е на чл. 422 вр. с
чл. 415, ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 365 от ЗЗД чл. 430 от ТЗ и чл. 86 от ЗЗД,
че П. Н. Д., дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 482,54лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до
изплащането й, представляващи последна вноска на главница с падеж
3
28.03.2013г. по споразумение от 26.09.2012г., с което е признато и разсрочено
задължение по договор за издаване и ползване на кредитна карта от
24.06.2003г., вземА.я по който са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от
15.11.2007г. и Приложение № 1 към него; сумата от 147,11лв.,
представляващи мораторна лихва за забава на плащането на главницата за
периода от 26.03.2015г. до 26.03.2018г., за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, като му се присъдят
разноски. Навело е твърдения, че по договор от 18.06.2003г. на ответника бил
предоставен кредит чрез кредитна карта, като ответникът се задължил да
погасява усвоена сума, да плаща договорни лихви разсрочено на
кредитодателя Българска пощенска банка”АД. Задълженията по договора
били цедирА. на ищеца с договор за цесия от 2007г., общото задължение към
него момент било 1167,54лв. Със споразумение от 26.09.2012г-. стрА.те се
съгласили да редуцират дълга с 30% ако останалите суми се платят съгласно
постигнатите съглашения- на 6 вноски от по 137лв. падеж на последната била
28.03.2013г., но ако не биде платена коя да е от вноските, то цялата сума без
редуциране можело да се обяви за предскрочно изискуема от ищеца.
Ответникът не платил нито една от вноските и затова дължима била цялата
сума от 1167,54лв., предявеният иск бил за част от тази сума – разлика
между 1167,54лв. и вноските от по 137лв. месечно с падеж от 15.10.2022г.
до 28.02.2013г. Споразумението било спогодба. Задължението по договора за
кредит било главница от 1154лв. и договорна лихва от 22,54лв., следвало да се
погаси на вноски. Към момента на сключването на спогодбата дълг бил
признат от ответника, че е в размер на 1167,54лв. Размер на последната
изравнителна вноска по споразумението не можело да бъде определен
предварително, защото зависел от осъществяването на определени условия-
дали ще влезе в сила редукцията или не В зависимост от това последната
вноска била или 132,28лв. или 482,54лв. Споразумението имало
проустановяващо, праворегулиращо и преобразуващо. Давността не била
изтекла, защото 5 годишния срок от падежа на последната вноска не бил
изтекъл към подаване на заявлението.
Ответникът П. Н. Д. ЕГН ********** чрез назначения й по реда на чл. 47,
ал. 6 от ГПК особен представител е оспорила исковете. Не било доказано, че с
договора за цесия е прехвърлено процесното вземане Задълженията били
погасени по давност. Претендирала е разноски.
4
По делото е приложено заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, съгласно
което по заявление вх.№ 3027997/27.03.2018г. изпратено на 26.03.2018 г. е
издадена заповед за изпълнение, с която е разпоредено П. Н. Д. да заплати на
Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва: сумата от
482,54лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до изплащането й,
представляващи дадена сума по договор за кредитна карта, сключен с
Юборанк България”АД, което е цедирано на заявителя с договор за цесия от
15.11.2007г., задължение за което е признато със споразумение от 26.09.2012г.;
сумата от 147,11лв., представляващи мораторна лихва за периода от
26.03.2015г. до 26.03.2018г., съдебни разноски от 75лв., за така издадена
заповед длъжникът е уведомен със залепване на уведомление, на 25.01.2019г.
заявителят е уведомен за необходимостта да представи в едномесечен срок от
съобщението доказателства, че е предявил иск за установяване на вземА.ята
по заповедта и такива е представил на 25.02.2019г.
По делото е прието неоспорен от стрА.те заявление от 18.06.2003г. за
издаване на кредитна карта съгласно което на 18.06.2003г. П. Н. Д. е
поискала от Б.Р.С.” да й бъде издадена кредитна карта „Euroline” като се е
съгласила с Общите условия за издаването на същата , поискала е първата
транзакция да бъде чрез заверяване на сметка на „Е.”ООД със сумата от
696,20лв., като брой на вноски за тази сума да е 18, като договорна лихва е
18,5%.
Приет е договор за прехвърляне на вземА.я от 15.11.2007г., извлечение от
Приложение № 1, съгласно който Юробанк България и Б.Р.С.”АД са
прехвърлили на Алфа Кредит АДСЦИД, ЕИК **** вземА.я по приложение №
1, като под № 30 в Приложението е посочено задължение на П. Н. Д. за
главница от 1145лв. и за лихва от 22,54лв.
Прието е уведомление от Юробанк България , Б.Р.С.”АД , Алфа Кредит
АДСЦИД до ответника П. Д., с което авторите са направили изявление за
уведомяване на Д. за сключения на 15.11.2007г. договор за цесия с която са
прехвърлени задълженията й по договора от 24.06.2003г. за общо 1167,54лв.
на Алфа Кредит АДСИЦ.
Прието е неоспорено от стрА.те споразумение от 26.09.2012г., носещо
подписи на стрА.те по него, съгласно което Д.К. АДСИЦ с предишно
наименовА.е Алфа Кредит и П. Д. са се съгласили че с договора за цесия от
5
15.11.2007г. Д.К. е придобило вземане на на БПБ“АД и на Б.Р.С.” срещу П. Д.
по договор за кредитна карта от 24.06.2012г. което към 29.02.2013г. е в размер
на 1167,54лв. Съгласно чл. 4.1. от споразумението дългът се намалява с 30%,
като дължимият остатък от 817,28лв. следва да се плати на 6 ежемесечни
вноски от по 137лв., първата с падеж 15.10.2012г., а останалите – на 28-мо
число на съответния месец, последната вноска е изравнителна и е с падеж
28.03.2013г. Съгласно чл. 6 от споразумението , ако някоя от вноските не бъде
платена в срок, то намаляването на дълга с 30% отпада и тогава кредиторът
има право да обяви за предсрочно изискуеми всички задължения в общ размер
от 1167,54лв., заедно с лихвата за забава на плащА.ята им в размер на
законната лихва.
С прието по делото неоспорено от стрА.те основно и допълнително
заключение по съдебно-счетоводната експертиза, вещото лице след
запознаване с документи по делото и проверки при ищеца и Юробанк
България”АД е посочило, че по договора за кредитна карта в Юробанк
България била открита сметка, обслужваща кредитна карта, транзакции по
същата били направени в периода от 24.06.2003г. до 21.07.2003г., първата
била за покупка на стоки на 24.06.2003г. , задължение за която била
разсрочена на 18 вноски по 36,68лв, направени били и тегления в брой на
16.07.2003г. за 200лв. и на 21.07.2003г. за 200лв. , начислени били лихви
договорни, както и лихви за просрочие, такси . Последното погасяване на
суми било от 01.04.2004г., общо платена сума била 267лв. Активирането на
картата било при първото теглене на сума в брой – на 16.07.2003г., в
извлечението нямало отразено плащане на 696,20лв. в полза на „Е.”ООД. С
постъпили плащА.я били погасени такси и лихви, както и първата вноска от
38,68лв. за покупка на стоки . Размер на целия дълг с такси, лихви и главница
към 15.11.2007г. бил 1167,54лв., включващ тегленията в брой, покупката на
стока, такси и лихви. За тази сума при ищеца била открита сметка на
ответника, по нея нямало постъпили плащА.я, нямало плащане и след
сключването на споразумението от 26.03.2013г. Лихва за забава на плащА.ята
на сумите по споразумението били начислени от ищеца и размер на същите
бил 592,60лв. до 26.03.2018г. Вещото лице е посочило, че първата транзакция
е осъществена чрез превод по сметка на Е.”ЕООД за 696,20лв. Посочило е, че
сумата от 1167,54лв. била формирана като сбор от главница от 384,63лв.;
лихва от 22,54лв; останалото – такси.
6
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивния съд се произнася
служебно по валидността на решението а по допустимостта му – в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е огрА.чен от
посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Районният съд се е произнеъл по исковете
така, както са предявени – вземА.я по споразумение от 2012г., уреждащо
отношения на стрА. във връзка с прехвърлено на ищеца вземане по договор за
издаване на кредитна карта от 2003г., вземА.я по който са прехвърлени на
ищеца с договор за цесия от 2007г.
По правилността на решението в обжалваната част :
Предявените искове са с правно основА.е чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124
от ГПК вр с чл. 430 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД, чл. 86 от ЗЗД за сумата от 482,54лв.
представляващи последната вноска по споразумението от 26.09.2012г. с падеж
на същата 28.03.2013г. , лихва за забава на плащането й за период от три
години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и за законната
лихва за забава след подаване на заявлението. Изявленията по исковата молба
сочат, че се претендира разлика между 1167,54лв. и вноските от по 137лв.
месечно с падеж от 15.10.2022г. до 28.02.2013г. , тоест за 5 вноски общо
685лв. по споразумението от 2012г. Така предмет на делото е очертан като
такъв за последната вноска по споразумението от 2012г. – тази за 482,54лв. -
изравнителната, падеж на която бил 28.03.2013г. С исковата молба ясно е
посочено, че се претендира и лихва за забава на плащането й за период от
три години преди подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК, както и за
законната лихва за забава след подаване на заявлението.
Съдът приема за установено по делото, че на 18.06.2003г. е възниквало
валидно правоотношение по договор за кредит предоставен чрез кредитна
карта между Б.Р.С.”АД и П. Н. Д. по който договор дружеството се е
задължило да предостави на ответника кредит, усвояван с кредитна карта за
разплащане на покупки и за теглене на суми в брой, при уговорено
задължение за възнаградителна лихва от 18,5% и за плащане на такси по
тарифата на дружеството, като първата транзакция е за 696,20лв. чрез
7
заверяване на сметка на Е.”ООД, която да се върне на 18 вноски, че вземА.ята
по договора за кредит са прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 2007г. ,
за което ответникът е бил валидно уведомен. Тези обстоятелства не са спорни
във въззивното прозиводство, те се установяват от приетите по делото
заявление, общи условия, договор за цесия и уведомление за цесия,
споразумение от 26.09.2012г. Заявлението за кредитна карта ясно сочи
искането за първата транзакция, сумата по нея и начина на връщането й. Не се
спори, че редтина карта е предадена на ответника. За първата транзакция и за
начин на връщането на сумата по нея данни се съдържат и в извлечението от
сметки Така съдът приема , че съглашение за тези обстоятелства е постигнато
между стрА.те. Споразумението от 2012г. съдържа признА.е на уведомяването
за цесия.
Съдът приема за установено по делото, че с кредитната карта, издадена на
ответника са направени тегления на суми от общо 400лв., както и че по
договора за кредит издателят на картата по искане на ответника е платил на
Е.”ООД сумата от 696,20лв. на 24.06.2003г. Съглашение предоставяне на
кредит в размер на 696,20лв. чрез плащане на сумата на Е.”ООД е постигнато
между стрА.те с подаване на заявлението за кредитна карта и предоставянето
на такава. Заключението по съдебно-счетоводната експертиза в отговора по т.
4 на основното заключение установява, че първоначалната транзакция е
осъществена на 24.06.2003г. чрез превод по сметка на Е.”ООД. Действително,
вещото лице е посочило, че в извлечението от сметка такава транзакция не е
отразена. Това обаче не обосновава извод, че такава не е направена.
Извлечението от сметки е вторично записване, същото касае задължения по
кредитната карта и направените с нея разплащА.я . То отразява задължения за
18 вноски от по 38,68лв., първата от която е 24.06.2003г., преди което няма
отбелязвА.я да са извършени плащА.я с картата. Така съдът приема за
установено по делото, че независимо, че плащането на 696,20лв. не фигурира
като самостоятелно записване в извлечението от сметки, то е отразено като
възникнало задължение , разсрочено на 18 вноски с конкретен размер При
съобразяване на съглашението по договора за първата транзакция, плащА.ята
на първата уговорена вноска, а и на споразумението от 2012г. признаващо
задълженията, то съдът приема че извода на вещото лице, че на Е.”ООД е
платена сумата от 696,20лв. следва да се кредитира.
Съдът приема за установено по делото, че на 26.09.2012г. стрА.те са
8
постигнали съглашение, с което ответникът е признал съществуването на дълг
към него момент по договора за кредит, вземА.я по който са придобити от
ищеца в общ размер от 1167,54лв. Заключението по съдебно-счетоводната
експертиза установява как е формирана тази сума и доводите на ответника по
исковете в обратния смисъл са неоснователни. Вещото лице е посочило каква
част от нея са главница, каква част са такси и каква част са лихви.
Споразумението е подписано от стрА.те , съдържа изрично изявление на
същите, че това е размер на непогасено задължение. С това споразумение
съдът приема, че стрА.те са се съгласили за начин по който да се погаси така
съществуващото задължение - на 6 месечни вноски от по 137лв., последната
от които изравнителна, като това съглашение за размер на вноски включва
съгласие да се редуцира размер на дълга с 30%. За редуцирането на дълга
съгласно чл. 6 от споразумението , съглашението е под условие – ако тези
вноски се платят на уговорените падежи за 6 месеца , последната вноска с
падеж 28.03.2013г. , като в противен случай съглашението за намаляването на
размера на дълга не проявява действие. По делото не е установено ответникът
да е заплатил някоя от вноските по споразумението, поради което и съдът
приема, че размер на дълга от 1167,54лв. не е променен. Задължението на
ответника съдът приема, че в тази хипотеза е било да заплати 5 вноски от по
137лв., а последната шеста вноска с падеж 28.03.2013г. е разликата между
1167,54лв. и стойността на петте предходни вноски от общо 685лв., тоест
изравнителната вноска е от 482,54лв. При липса на променено основА.е и
размер на задълженията, на стрА., то това споразумение остава само такова,
което урежда начин и срокове на погасяване на задълженията. Извод , че с това
споразумение стрА.те са погасили стар дълг на мястото на който да е
възникнал нов не може да се обоснове. Това е така, не само поради
гореизложените съображения, но и поради липса на ясно изразена воля на
стрА.те по споразумението от 2012г. , което да сочи че волята им е била да се
погаси съществуващ дълг на мястото на който да възникне друг, който е
съществено различен по стрА., основА.е, размер от стария такъв.
Съдът приема, че падеж на задължението за плащане на сумата от 482,54лв.
е бил 28.03.2013г. Неоснователни са доводите на ответника по исковете, че
падеж е бил дата на първата неплатена вноска по споразумението. С
разпоредбата на ч. 6 от споразумението стрА.те са поставили условие само по
отношение на намаляването на размера на дълга, но не и по отношение на
9
сроковете и начина на плащането му. Уговорената възможност за настъпване
на предсрочна изискуемост на задълженията не е установено да е реализирана
от ищеца. Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора ,
която може да настъпи чрез изрично изявление на кредитора, което да е
достигнало до длъжника. Такива обстоятелства не се твърдят по делото, а и не
се установява да са осъществени. При така възприето съдът приема, че падеж
на задължението за заплащане на сумата от 482,54лв. е 28.03.2013г. При
съобразяване на дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК и липсата
на доказателства за плащане на сумата или на осъществяване на друг
погасителен способ, то съдът приема, че по делото не е установено
задължението за плащане на тази сума да е погасено.
Съдът приема за установено по делото, че за заплащане на сумата от
482,5454лв. ответникът е изпаднал в забава на падежа на тази вноска, като
доколкото претенцията за лихва за забава е за три години преди подаване на
заявлението, липсата на доказателства за погасяването на това задължение, то
съдът приема, че иск за обезщетение за забава е доказан по основА.е. Размер
на този иск съдът приема че е в размер на сумата за която е предявен от
147,11лв.. Този извод следва при прилагане на разпоредбата на чл. 162 от ГПК
и съобразяване на заключението по съдебно счетоводната експертиза.
При така възприето и поради съвпадане на крайните изводи на въззивния
съд с тези на районния съд макар и по други съображения , то решението на
СРС в обжалваната част с която исковете са уважени следва да бъде
потвърдено. Решението на СРС в частта, в която исковете са отхвърлени
следва да бъде отменено и вместо него следва да се постанови друго, с което
исковете следва да се уважат.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските за въззивното производство следва да
се поставят в тежест на ответника по исковете и той следва да бъде осъден да
заплати на ищеца разноски по делото за държавна такса от 25лв., разноски за
възнаграждение на особения му представител в размер на 200лв.,
възнаграждение за юрисконсулт от 150лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8
от ГПК.
За производство пред СРС на ищеца следва да се присъдя всички направени
от него разноски, тоест още 362,19лв.
10
По сметка на СГС ответникът по исковете следва да бъде осъден да заплати
разноски за държавна такса от 25лв., която не е събрана предварително,
защото въззивната жалба е депозирана от особен представител.
Внесената от ищеца сума от 300лв. за възнаграждение да особен
представител на ответника по исковете е недължимо внесена, определена по
грешка от съда и подлежи на връщане, ако искане за същото бъде направено
своевременно, но не следва да се разпределя по реда на чл. 78 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20093298/07.06.2023г. поправено по реда на чл.
247 от ГПК с Решение № 20100661/17.08.2023г. , изменено по реда на чл.
248 от ГПК с Определение № 20100662/17.08.2023г по гр.д. № 11285 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в частта, с която са
отхвърлени исковете на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** срещу П. Н. Д. ЕГН
********** за признаване за установено на основА.е на чл. 422 вр. с чл. 415,
ал.2 и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД чл. 86 от ЗЗД, че П. Н.
Д., дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както следва:
сумата от 97,91лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до изплащането
й, представляваща непогасена част от задължения по договор за издаване и
ползване на кредитна карта от 24.06.2003г., вземА.я по който са прехвърлени
на ищеца с договор за цесия от 15.11.2007г., признати и разсрочени със
споразумение от 26.09.2012г. и която сума представлява последната шеста
изравнителна вноска по споразумението от 26.09.2012г с падеж на вноската
28.03.2013г; сумата от 124,57лв., представляващи лихва за периода от
26.03.2015г. до 26.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, като вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основА.е на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2
и чл. 124 от ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че П. Н. Д.,
ЕГН ********** дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите,
както следва: сумата от 97,91лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до
изплащането й, представляваща непогасена част от шеста изравнителна
вноска по споразумението от 26.09.2012г. с падеж на вноската 28.03.2013г,
съставена от неизпълнени задължения по договор за издаване и ползване на
11
кредитна карта от 24.06.2003г., вземА.я по който са прехвърлени на ищеца с
договор за цесия от 15.11.2007г., признати и разсрочени със споразумение от
26.09.2012г. ; сумата от 124,57лв., представляващи част от мораторна лихва
за забава на плащането на главница от 482,54лв. периода от 26.03.2015г. до
26.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
20179/2018г. на СРС.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 20093298/07.06.2023г., поправено по реда
на чл. 247 от ГПК с Решение № 20100661/17.08.2023г. , изменено по реда на
чл. 248 от ГПК с Определение № 20100662/17.08.2023г по гр.д. № 11285 по
описа за 2019г. на Софийски районен съд, 55-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основА.е на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 и чл. 124 от
ГПК вр. с чл. 430 от ТЗ и чл. 99 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, че П. Н. Д., ЕГН
********** дължи на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** заплащане на сумите, както
следва: сумата от 384,63лв., ведно със законната лихва от 27.03.2018г. до
изплащането й, представляваща непогасена част от задължения по договор
за издаване и ползване на кредитна карта от 24.06.2003г., вземА.я по който са
прехвърлени на ищеца с договор за цесия от 15.11.2007г., признати със
споразумение от 26.09.2012г. и представляващи последната шеста
изравнителна вноска по споразумението от 26.09.2012г. с падеж на вноската
28.03.2013г; сумата от 22,54лв., представляващи лихва за периода от
26.03.2015г. до 26.03.2018г., за които е издадена заповед за изпълнение по
заповедно дело № 20179/2018г. на СРС, като П. Н. Д., ЕГН ********** е
осъдена да заплати на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК **** на основА.е на чл. 78, ал.1 от
ГПК сумата от 598,15лв. и сумата от 64,66лв., представляващи съдебни
разноски по исковото и по заповедното дело.
ОСЪЖДА П. Н. Д. , ЕГН ********** да заплати на Д.К.”АДСИЦ, ЕИК
**** на основА.е на чл. 78, ал.1 и ал. 8 от ГПК сумата от общо 737,19лв.
/седемстотин тридесет и седем лева и 0,19лв./ представляващи съдебни
разноски за производство пред СРС и СГС.
ОСЪЖДА П. Н. Д. , ЕГН ********** да заплати на Софийски градски
съд на основА.е на чл. 77 вр. с чл. 81 и чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 25лв.
/двадесет и пет лева/ , представляващи държавна такса за производство пред
СГС.
Решението е окончателно.
12
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13