Мотиви на
присъда N 4 / 13.01.2016г. по НОХД N 579 / 2015год. по описа на Окръжен съд - Р..
Р.нска окръжна
прокуратура е обвинила М.С.Б. в това, че на 29.03.2015г. в гр.Р., умишлено
умъртвил Д.Ш. С., ЕГН **********, бивш жител ***, като убийството е извършено с
особена жестокост – престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, във връзка с
чл.115 от НК.
Съвместно за разглеждане с
наказателното производство е приет граждански иск, предявен от С.И.С., ЕГН: **********, против подсъдимия
М.Б., по който се претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата 150
000 лева - обезщетение за причинени
неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано
от 29.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за повереник.
Съвместно за разглеждане с
наказателното производство е приет и граждански
иск, предявен от Ш.Ф.С., ЕГН: **********, против подсъдимия М.Б., по който се
претендира подсъдимият да бъде осъден да заплати сумата 150 000 лева - обезщетение за причинени неимуществени
вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
29.03.2015г. до окончателното й изплащане, както и направените разноски за повереник.
В
производството С.И.С. е конституирана в качеството на граждански ищец и частен
обвинител, а в качеството на повереник - адв.М.Р. – АК – Р..
В
производството Ш.Ф.С. е конституиран в
качеството на граждански ищец и частен обвинител, а в качеството на повереник - адв.М.Р. – АК – Р..
Прокурорът поддържа обвинението.
Пледира подсъдимия да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото му обвинение, да му бъде определено наказание доживотен затвор без замяна, като по реда на приложимият институт на съкратеното съдебно
следствие не се наложи, а бъде осъден на
наказание лишаване от свобода в размер от 20 до 30 години, като предлага и конкретен
размер от 28 години, като бъде приспаднато предварителното му задържане, да бъде постановено отнемане в
полза на държавата на част от веществените доказателства по делото (вилици и ножове), а останалите върнати на
подсъдимия, както и бъде уважена в пълен размер претенцията по гражданските
искове.
Повереника на гражданските ищци
поддържа гражданските искове и пледира за уважаването им в претендирания
размер.
Гражданският ищец С.И.С. поддържа иска си и пледира за
уважаването му по съображения, развити от процесуалния й представител.
Гражданският ищец Ш.Ф.С. поддържа иска си и пледира за
уважаването му по съображения, развити от процесуалния му представител.
Адв.Е.Т. - защитника на подсъдимия, заявява
становище за доказаност на фактологията,
въведена с обстоятелствената част от обвинителният акт и пледира за определяне
по вид на наказание лишаване от свобода,
като по реда на приложимата в такъв случай хипотеза на
института на съкратеното съдебно следствие (чл.58а, ал.1 от НК) същото
да бъде намалено с една трета. Пледира за преценката, че справедливо
обезщетение на претендираните неимуществени вреди за
всеки от двата граждански иска, е сумата от 100 000 лева по всеки от тях.
Подсъдимият се придържа към пренията на защитника си, излагайки съжаление
за извършеното.
Съдът
след преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият
Б. е роден на ***г***. Завършил основно образование, неженен. От непълнолетната
си възраст извършвал множество престъпления, за които отговорността му била
ангажирана, включително и чрез ефективно налагани наказания лишаване от
свобода. Изтърпяването на последното от тях (определено общо, по реда на чл.25, вр.
с чл.23 от НК), приключило на 09.12.2011год.
в затвора гр.Белене.
След
като излязъл от затвора се установил в гр.Р., в дома на майка си, но тъй като
не се разбирали, го напуснал. Живял известно време по улиците, след което в различни
квартири под наем. На няколко пъти започвал работа в Хлебозавод – Р., но
след кратко време напускал. След
излизането си от затвора, подсъдимия се запознал с пострадалия по настоящото
дело – Д.Ш. С. ***, който бил наричан „Д.“. Пострадалия С. запознал подсъдимия
със св.М.М.Д. от гр.Р.. Преди това същата живяла
известно време на квартира в дома на Д. С.. В един момент подс.Б.
и св.Д. станали интимни приятели, като отношенията между тях не били постоянни
– често се разделяли, след което отново се събирали да съжителстват заедно.
Отношенията между подс.Б. и постр.С.
първоначално били обичайни приятелски, но след известно време се влошили, като
те започнали да се мразят и да се карат помежду си. Един от поводите за това
бил, че на няколко пъти постр.С. след употреба на
алкохол казвал на подсъдимия, че майката на св.Д. била курва и правела свирки.
Това дразнело подс.Б., поради актуалната му близост
му със св.Д. и той отправял забележки на С. да престане с тези приказки.
Разказал това и на св.Д.. Тя от своя страна мислела, че „Д.то“ говорел така,
защото въпреки, че никога не й бил казвал, бил влюбен в нея и за това искал да
дразни подс.Б. по този начин. Св.Д. не била споделяла
това свое предположение с подс.Б.. На практика, между
св.Д. и постр.С. нямало интимна връзка. Въпреки тези
приказки, не се стигало до физически сблъсък между подсъдимия и постр.С.. Освен това, въпреки това,в случаите когато се
срещали някъде в града, двамата сядали да се черпят и да разговарят. Подс.Б. поддържал приятелски отношения и със св.Г. Т. А. от
гр.Р., с когото се познавали от деца. Последния водел клошарски
начин на живот и живеел на улицата. Преди това, двамата били по едно и също
време във ВУИ- село Д., обл.Х., където подс.Б. бил настанен за извършени от него множество
противообществени прояви – основно кражби и отнемания на автомобили. По време
на престоя му в интерната, подс.Б. тренирал свободни
боеве – стил ММА.
От
месец януари 2015год. подсъдимия и св.Д. заживели на семейни начала, като
обитавали таванско помещение наето от него, което се намирало в гр.Р., ул.“Т.“
№ ** вх.1. Отношенията между двамата не се развивали много добре и в края на
месец март, взели решение да се разделят. Разбрали се св.Д. да напусне
жилището, но да остане няколко дни докато намери къде да се премести. Тя имала
намерение да се върне при друго лице, при което живеела известно време преди
това отново в гр.Р. – свидетеля Д. Б. Т.
На
28.03.2015год. в квартирата на подс.Б. се събрали
той, св.Д., св.А. и постр.С.. Там употребили алкохол
Играли на „бутилка“, като по време на играта се прегръщали и целували. Св.Д.
била видимо пияна и в един момент в хода на играта поискала мъжете да си
събличат дрехите. Подсъдимия Б. се ядосал от това, тай като му се сторило, че
по този начин св.Д. иска да има близост със св.А., че се „заиграва“ с него, и
изпитва симпатии към него. Затова подсъдимия прекратил играта. Казал на св.Д.
да ляга да спи, и отпратил св.А. и постр..С. от
квартирата, като те си тръгнали.
На
следващият ден – 29.03.2015год. св.Д. още била силно повлияна от алкохола,имала
махмурлук и останала да лежи в квартирата. При нея бил и подс.Б..
В следобедните часове св.Д. му предложила да поканят някого на гости, като
нямала предвид и не казала за конкретно лице. Подс.Б.
се обадил по телефона си и поканил св.А.. След известно време той дошъл, като
носел бутилка от два литра с бяло вино. Двамата с подсъдимия започнали да пият
вино и да играят карти, а св.Д. продължавала да лежи в леглото. Половин час
по-късно подсъдимия попитал св.Д. дали иска да поканят и „Д.то“. Тя му
отговорила, че няма нищо против. Подсъдимия се обадил на постр.С.
от телефона на св.Д. и го поканил. След малко постр.С.
дошъл във видимо нетрезво състояние. Подсъдимия Б. и св.Д. седнали на леглото,
а св.А. и постр.С. седнали на табуретки, като всички
били в близост до /около/ масата. Подсъдимия и св.А. били в близост един до
друг. Тримата мъже продължили да пият вино, като почти го свършили. Слушали
силно пусната музика, като подсъдимия и св.А. още играели на карти. В един
момент постр.С. се сетил, че има да взема пари дадени
на заем на негов приятел – на свидетеля М. К. Х. от гр.Р.. Помолил някой да му
услужи с телефон, за да се обади и да поиска парите. Св.Д. му дала телефона си
и С. се обадил от него на св.Х.. Определили си среща близо до квартирата на подс.Б.. Когато се срещнали, на св.Х. забелязал, че С. бил
силно повлиян от алкохол – че очите му били силно зачервени и гледал по начин,
който определил като страшен. Понеже св.Х. го бил виждал и друг път в това състояние,
това означавало за Х., че С. е изпил значително количество алкохол. Св.Х.
върнал парите на С. и двамата се уговорили след час да се чуят по телефона и да
се видят. Постр.С. купил бутилка бира от 2 литра и се
върнал с нея обратно при другите в квартирата. Там продължил да пие и бира и
вино. Останалите мъже също продължили да пият алкохол. Св.Д. видяла, че С. бил
много напит и му предложила да му направи кафе. В един момент виното
свършило и подс.Б.
поискал от св.Д. пари, за да купят още. Тя му дала пари, който той дал на св.А..
Св.А. отишъл до магазин в близост до блока и купил от там още две бутилки бяло
вино. След като се върнал с виното, мъжете продължили да пият алкохол, а св.Д.
влязла да ползва банята. Когато излязла ги чула да си говорят за бойни
спортове, единият от които бил ММА. Разговора бил по-емоционален от
предходните. В един момент подсъдимия се обърнал към С.. Припомнил му случка,
при която „Д.то“ и св.А. се сборили, при което подсъдимия се бил намесил на
негова страна и с хватка „приспал“ св.А.. В този момент с укоряващ тон заявил
на С., че заради него „приспал“ най-добрият си приятел, а той не оценил това и
дори не му благодарил. В резултат на вече силното повлияване от изпития
алкохол, подс.Б. станал физически по-активен и превъзбуден. Започнал уж на шега да удря св.А. с ръка по
ребрата му. Ударил му и няколко шамара. В един момент с цяла длан нанесъл удар
по ребрата на св.А. и последния изпитал силна болка. Поради това, двамата се
сборили, като подсъдимия се опитал да му приложи някаква хватка, но не успял.
Св.Д. им казала да престанат и се опитвала се да ги разтърве, като дръпнала
ръцете на подс.Б.. това позволило на св.А. да се
надигне и той ударил няколко силни шамара на подсъдимия. Казал му да се опомни
и да спре. Това ядосало още повече подсъдимия. Той изгонил св.А. от квартирата,
въпреки, че последният се опитвал да го успокои с думи. По време на този епизод
от случващото се в квартирата, постр.С. не се
намесвал по никакъв начин. Стоял на табуретката до масата. След като св.А. си
тръгнал, подс.Б. заключил входната врата и прибрал
ключовете. Върнал се в стаята и попитал св.Д. дали не иска да тръгне със св.А..
Тя отговорила отрицателно. Малко след това св.Д. отишла в кухнята да направи
чай. От там чула, че С. и подсъдимия започнали да говорят на висок глас, като
се опитвали да надвикат музиката. След като се върнала в стаята, усетила, че
между двамата имало напрежение. Подсъдимия се обърнал към нея и й казал, че
нямало да намери друг такъв мъж като него. В това време С. стоял седнал на
табуретката, а подс.Б. крачил нервно из стаята. Св.Д.
отишла до банята, откъдето чула, че в стаята отново има разправия между
двамата. Върнала се бързо в стаята. Видяла, че подсъдимия се бил надвесил над
седящия С. и с лявата си ръка го държал за блузата, и ядосано го питал ще каже
ли на св.Д. това, което преди малко бил казал на него. С. на свой ред питал,
какво бил казал, при което подсъдимия заявил на св.Д., че докато я нямало в
стаята, С. твърдял, че майка й била по-голяма „свиркаджийка“
от нея. С. отрекъл да е казвал такива думи.
Това
ядосало още-повече подсъдимия Б. и с дланите на двете си ръце, нанесъл няколко
удара по главата на С.. В това време С. под въздействие на изпитото количество
алкохол, вече бил повлиян от него в много голяма степен, бил почти заспал и не
оказвал никаква съпротива. Виждайки какво се случва, св.Д. се опитала да избяга
от жилището, но установила, че входната врата е заключена и ключовете не били
на вратата. Малко след това видяла, че подсъдимия ги прибрал в джоба си, като й
казал да седи тук. След това подсъдимия отново се върнал при С., който
продължавал да седи кротко на табуретката. Започнал отново да му удря шамари и
посредством тях, свалил С. на пода. Там продължил да му нанася вече по-силни
удари с юмруци по лицето. Без да спира, подс.Б.
няколко пъти вдигал С. от пода и рязка го пускал след това обратно. При тези
движения, тялото на пострадалия падало свободно от съответната височина и се
удряло със сила в пода. Подсъдимият докато нанасял ударите продължавал да
говори към пострадалия за казаното, че майката на св.Д. била „свиркаджийка“. По време на побоя С. не се защитавал и не
оказвал никаква насрещна съпротива, а само издавал тихи звуци и успял един път
да се обърне умолително към подс.Б. с думите „Стига
бе, брат“. Подсъдимия продължавал на нанася силни удари с юмруците на двете си
ръце, по лицето на С.. През това време св.Д. на няколко пъти молила подсъдимия
да спре да бие С., както и се опитвала да отдръпне подсъдимия от падналия на
пода пострадал. За кратко успяла да отдели подсъдимия Б.. Тъй като бил
по-силен, той успял да я отблъсне, и отново яростно се нахвърлил и продължил да
удря С.. Докато нанасял удари, го питал с думите „Хайде говори бе, защо не
говориш кой бил ММеец?“. В един момент подсъдимия
нанесъл серия от удари и с коляно по пострадалия – в областта на главата му.
След това подсъдимия, от височината на своя ръст, няколко пъти скочил във нагоре
във въздуха, след което падал с колене върху гърдите на С., като по този начин
му нанасял удари, характерни за свободните боеве. Също така, подс.Б. няколксо пъти се стъпвал
върху табуретката, на която преди това седял С. и от там по същият начин скочил
върху гърдите на пострадалия. С. продължавал да лежи на пода, без да реагира по
какъвто и да е начин на физическата агресия върху него от страна на подсъдимия.
Подсъдимия взел масата от стаята, обърнал я с плота надолу и с него започнал да
нанася силни удари по главата и тялото на пострадалия, както последния лежал на
пода. След това продължил побоя над него и ползвайки една от табуретките. С нея
му нанесъл силни удари по гръдния кош. След това подсъдимия отново грабнал
масата и с ръба на плота й, нанесъл отново няколко удари в главата и тялото на С..
Също така няколко пъти му нанесъл удари и с ритник – с пета, в главата и в
тялото. В един момент, подс.Б. питал св.Д. къде е
ножа. По това време в жилището имало два кухненски ножа. Подсъдимия трескаво
започнал да търси нож. Св.Д. видяла един от ножовете на шкафа – с черна
пластмасова дръжка и тиксо около нея, едноостър, с
остър връх. Тя го взела незабелязано и се приближила до прозореца с намерение
да го изхвърли. Подсъдимия обаче я видял, и издърпал ножа от ръцете й. Хванал
ножа с дясната си ръка и се приближил към неподвижният и стоящият на пода С.,
казвайки думите „Аз ще ти покажа сега кой е свиркаджия,
ще те разпоря“. Дръпнал нагоре тениската му, с която бил облечен. С върха на
ножа започнал да извършва множество хаотични движения по повърхността на
гърдите и корема на С., имитиращи някакъв вид рисуване. За малко хвърлил ножа,
след което го взел отново и продължил да го драска с върху му по тялото на С..
След малко пак хвърли ножа, като този път св.Д. успяла да го изрита
незабелязано така, че да не се вижда. Тогава подс.Б.
взел една паднала на пода вилица и продължил да „рисува“ и с нея по гърдите и
корема на пострадалия. Дори се опитал да я забоде в тялото му, но св.Д. в този
момент я издърпала от ръката му. Подсъдимия преценил, че това не му е
достатъчно и продължил да търси други остри предмети, с които да „рисува“ по
тялото на пострадалия. Поискал от св.Д. да му даде химикал. След това преместил
чрез влачене тялото на С. до прозореца. Там му ударил още няколко шамара.
Тогава се загледал, и видял че С. не мърда, след което спрял и се отдръпнал от
него. Казал на св.Д., че го болят ръцете и изразил съмнение, че сигурно си е
счупил ръката от нанасяните удари.
Св.Д. решила да провери
по някакъв начин дали С. е жив, и проверила дали има пулс, като не доловила
такъв. Опитала се да му направи сърдечен масаж, като натискала гърдите му с
ръцете си. При натиска, от тях се чувал звук, който тя оприличила на „джвакане“. Тъй като нямало никакви признаци на живот в
пострадалия, св.Д. казала на подсъдимия, че го е убил. Тогава подсъдимия също направил
по някакъв начин сърдечен масаж на С., при което от устата и от носа на
последния потекла кръв. Тогава подсъдимия направил жест към тялото на С.
наподобяващ прекръстване и казал „Бог да те прости“. Св.Д. му казала, че трябва
да извикат линейка, но подсъдимия й казал да не вика никого и, че в противен
случай тя щяла да бъде следващата. След това подс.Б.
се обадил по телефона на св.А. и го извикал да се върне в квартирата, като му
казал, че е „убил Д.то“. Св.А. пристигнал в квартирата след около 20 минути. В
този момент навсякъде в стаята имало кръв – на пода и стената, по предмети и
вещи /дрехи/ в помещението. Тялото на пострадалия лежало неподвижно до
прозореца на пода, с вдигната тениска нагоре, като липсвали признаци на живот.
В това положение се възприемало визуално, че по тялото му отпред имало черти и
рана на десния хълбок, че дясната част на лицето му била силно подута и
зацапана с кръв, че ръцете му били разтворени настрани от тялото, а главата му била
обърната на дясно и настрани. Св.А. пипнал тялото и установил, че то е студено
и няма пулс. Попитал подс.Б. какви са тези черти по
корема на „Д.то“ Подсъдимия му отговорил, че той ги е направил с нож. Св.А.
проверил отново за пулс, установил, че няма такъв, след което се опрял с ухо
върху тялото на пострадалия в областта на сърцето, за да чуе дали има сърдечни
удари, като не чул такива. Тогава казал на подсъдимия, че „май го е убил“.
Подсъдимия отговорил, че „Д.то“ до последно е „хъркал“, но от всякъде му текла
кръв. Казал и това, че отдавна „имал зъб“ на „Д.то“. Св.А. предположил, че било
свързано със св.Д.. Св.А. измил лицето на пострадалия с вода надявайки се, че
по този начин ще го свести, но последното не станало. След това подсъдимия
поискал от св.А. двамата да преместят
тялото от пода на леглото. Направили го, при което ръката на пострадалия
продължавала да стои вдигната нагоре. Подсъдимия се опитал да я прибере към
тялото, но безуспешно. След това подсъдимия завил тялото с юрган през главата и
заявил, че така щяло да изглежда, че все едно е получил инфаркт. След това
тримата излезли от квартирата. Отишли в района на Корабния техникум. Там подс.Б. се обадил на леля си – св.И. Д. Г. от гр.Мадан
Казал й, че тази вечер e убил
човек. В това време св.Д. се възползвала, че подсъдимия е зает и напуснала
мястото. Отишла при св.Т. и той я приел да пренощува при него. Същият възприел,
че тя била силно разстроена, но не я разпитвал какво се било случило.
Подсъдимия скитал цяла нощ из гр.Р.. На следващият ден – 30.03.2015год.
близките на Д. С. – майка му св.С.И.С. и баща му – св.Ш.Ф.С., сестра му – св.Б.
Ш. С. и приятелят й – В. К. К., всичките от гр.Р., започнали да го издирват
чрез негови приятели и познати.
През
това време подс.Б. отишъл до квартирата си, където
продължавал да бъде и трупа на Д. С.. Там той се обадил по телефона на св.Д. и
поискал да се срещнат. Тя отишла и подсъдимия й казал, че има намерение да се
предаде на полицията и да си признае за извършеното. Поискал тя да го съпроводи
до полицейското управление. Вечерта на същият ден двамата се явили в ОДМВР – Р..
Там пред полицейските служители от „Криминална полиция” – св.С. А. П. и св.Л. Д.
С., подс.Б. признал за извършеното от него и разказал
за случилото се. На мястото на произшествието веднага била изпратена група с
участието на съдебен лекар. Бил извършен оглед в присъствието на подсъдимия. По
време на огледа съдебният лекар констатирал смъртта на Д. С.. Подсъдимия
доброволно предал кухненският нож с черна пластмасова дръжка, метален нож с тъп
връх, осем метални вилици, и други вещи, описани в протокола, както и образци
за сравнително изследване, от поднокътно вещество,
кръв, косми от глава. Св.Д. също дала кръв с оглед сравнително изследване..
Били
назначени и изготвени съдебно-медицинска експертиза с обект телесни
увреждания по подсъдимия, както и
съдебно-медицинска експертиза на пострадалия Д. С.. Съгласно изводите на
първата, същият имал охлузване на брадичката в дясно и охлузване на трети пръст
на дясната ръка.
Изводите
на експертизата относно пострадалия дала отговор на множество въпроси, били
установени множество увреждания, като по отношение причината за настъпване на
смъртта, бил достигнат извода, че тя следва да се отдаде на установената тежка
гръдна травма, с множество счупвания на ребра и гръдна кост и разкъсване на
сърцето, довело до остра кръвозагуба, в рамките на съчетана травма.
Като
част от действията по разследването били назначени и извършени и други експертизи,
коментирани като източник на обстоятелства, в значимите им части с оглед
предмета на делото по-долу.
Тази фактическа обстановка се
установява несъмнено от цялата доказателствена
съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК. Направеното самопризнание от подс.Б. при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, се подкрепя
от събраните в досъдебното производство доказателства в изключително голяма
степен, надхвърляща и достатъчната за несъмненост за факта на процесното събитие и авторството в него именно на този
подсъдим. Източник за всички обстоятелства, свързани със съдебното минало, особеностите
на личността, битието, познанството и актуалните отношения на подсъдимия с
пострадалия и съответно между тях и св.Д., св.А., непосредствено преди Д.ието, са съответно изричните данни за съдимостта на първия
и изтърпени наказания – приложени в досъдебното производство и изискани по
време на съдебното следствие /коментирани по-долу при индивидуализацията на
наказанието/, също така и в тази им част самите гласни доказателствени
източници – показанията на тези лица –
свидетелите Д., А., Т., на св.П. Н., на
св.М. Х., на бабата на подсъдимия – св.С. Т., също така и показанията на друга
негова роднина - св.И. Г., По тези
обстоятелства, включително и относно битието а пострадалия, източник са
показанията на родителите и сестрата на подсъдимия – свидетелите Ш. С., С.С. и Б. С., както и тези на свидетелите П. и С. – първата
от последните трима възпроизвеждаща узнатото общо за битието на подсъдимия,
другите двама – възпроизвеждащи в показанията си включително и такива
обстоятелства (което узнали при
явяването на подсъдимия в полицията и заявеното от него за случилото се). На следващо място, отново
показанията на свидетелите Д., А., Р.С. /собственик на помещението/ както и
изхождащите от родителите на пострадалия се установява факта на обитаване от страна на подсъдимия на процесното таванско помещение, а от показанията на първите
двама, както и индиректно от показанията на всеки от множеството свидетели,
възпроизвели в по-малко или по-голяма степен, елементи от фактологията,
визирани по-горе, в подкрепа самопризнанието на подсъдимия, се установява и факта на едновременното наличие
на пострадалия, А., Д. и подсъдимия, в същото помещение на процесната
дата, и последователно развилата се ситуация именно по начина, визиран в
обстановката. Показанията на св.Д. представляват пряк доказателствен
източник за цялата хронология на случилото се, включително и за цялото развитие
и реализиране на описаното физическо въздействие от подсъдимия върху
пострадалия. Съдържанието им, и проверката им /по който начин и подкрепени и от
множество допълнителните източници -
например показанията на св.А., възприел състоянието на пострадалия малко
преди, и непосредствено след приключване на това физическо въздействие/,
категорично подкрепят самопризнанието на подсъдимия и по този начин определят
изведената въз основа на тях фактология за категорично
установена. Всички гласни доказателствени източници
общо, и в най-голяма и конкретна степен
показанията на св.Д., А., П. Н., М. Х., както и показанията на родителите и
сестрата на пострадалия, категорично разкриват какво било физическото състояние
на Д. С. до момента на реализиране физическата агресия срещу него в таванското
помещение /обичайно такова, в допълнение и под значително въздействие от изпит
алкохол/, и какво било след реализирането й /с отразените по-долу, множество
външно видими белези на въздействие, съответно и установени по съответния ред
вътрешни множество увреждания/ - настъпила смърт. В частност, без съмнение, с източник
показанията на св.Д., А. /описващи състоянието на пострадалия по време на
нанасяне на побоя, и непосредствено след приключването му, външно възприемано
за тялото му, липса на пулс, на сърдечна дейност, признаци на вкочаняване на
крайници, понижена температура на тялото/, както и категорично въз основа
изводите на съдебномедицинската експертиза относно причината за смъртта, и
времето й на настъпване, следва извода, че смъртта настъпила не по-късно от
края на периода, в който времетраел описаният във фактологията побой и именно в резултата на него. По този
начин, в подкрепа на направеното от подсъдимия самопризнание въз основа на
положеният институт, стоят на практика всички посочени гласни и експертни доказателствени източници. В допълнение такива, с информация
подкрепяща съответен елемент от фактологията, са и
съответните протоколи, следващото от изготвените експертизи за пребиваването /дактилоскопна експертиза, установила отпечатък от
подсъдимия върху предмет от същото помещение/, биологична експертиза
/установила съвпадение на данните за кръвта на пострадалия върху ползвания нож
и други вещи, вкл. дрехи, с които бил подсъдимия по време на Д.ието/. Признанието за извършеното от подсъдимия на процесната дата спрямо пострадалия, точно така, както е
визирано в обстановката, в значителна степен се потвърждава и въз основа на
собствените му обяснения още в предходната фаза на производството.
Самопризнанието се подкрепя и от показанията на свидетелите Г., П. и С., всеки
от тях пресъздаващ в производството узнатото от самия подсъдим, за факта, че
причинил смъртта на пострадалия и как станало това.
От събраните доказателства,
установените факти чрез института на съкратено съдебно следствие при хипотезата
на чл.371, т.2 от НПК, съдът е стигнал до единствено възможния извод за
виновността на подсъдимия М.С.Б. и за постановяване на осъдителна присъда
спрямо него.
Предвид изложеното съдът достигна
следните правни изводи:
Подсъдимия Б. е годен субект на
престъплението, в което е обвинен, защото го е извършил като пълнолетен и в
състояние на вменяемост. За последното, освен от даващите положителна в този
смисъл, обща информация гласни доказателствени
средства, изричен източник, обективността и правилността на който съдът не
намира основание да не приеме, са изводите на изготвената комплексна съдебно - психиатрична и съдебно - психологична
експертиза по отношение подсъдимия /л.181- 195, т.1 от ДП/. От същата става
ясно, че подс.Б. е с неизградена и
относително по-ограничена личностова насоченост в
плана на характеровите особености, дисхармонично
изразени са стремежът към доминиране, показност, себеизтъкване,
склонност към драматизиране на преживяванията в емоционален план, нагласа за неглижиране на общоприети норми и авторитети, висок
интензитет на негативните емоции с експлозивна готовност, което трудно
регулира, недооценъчен към социално-негативните
последици от своето поведение. По време на динамичното и експертно интервю е
декларирал чувство за вина без да съпреживява действително такова….Липсва патопсихологична склонност към фантазиране или преувеличаване на споделените факти. Има
данни за манипулативно поведение. Според експертите декларираните от него суицидни мисли и намерения са в манипулативен
стил, т.к. според клиничната практика осъществяването на суициден опит не зависи от наличието или
липсата на други хора, а от степента на сиуцидния
риск. При второто интервю обвиняемия говорил
и за интереса си към сатанизма и символите му и за пресъздаването им
върху себе си и тялото на убития, което е индикация за определени темпераментови и характерови
особености на Б.. Въз основа на всички изследвания и експертни обсъждания,
вещите лица дали заключение, че подсъдимия не се води на диспансерен учет в ЦПЗ-Р. и не е провеждал стационарни лечения. Като
имали предвид биопатографията на подс.Б.
/израсъл в условия на фрустрация и депривация/ и при
направеното психологично изследване и клинични прегледи, сочат, че имало
достатъчно данни, за да се постави на подс.Б.
диагноза „разстройство на личността и поведението – смесен тип“. Уточняват, че
това е психично заболяване по смисъла на МКБ 10, но не представлява „умствена
недоразвитост, краткотрайно или продължително разстройство на съзнанието“ в
смисъла на чл.33 от НК. При него не се установявали белези на болестна
зависимост от психоактивни вещества /ПАВ/ или други субстанции, но имало данни
за вредна употреба на ПАВ.
Категоричен е извода, че по време
на извършване на инкриминираното Д.ие – 29.03.2015г.,
подс.Б. е можел да разбира свойството и значението на
своите действия и да ръководи постъпките си. Също така към момента на Д.ието той е можел да предвиди последствията от своите
действия. Между него и пострадалият можело да се обсъжда негативна емоционална
нагласа /наличие на конфликтни отношения и на индиректна агресия/, но въпреки
това липсват ясни и категорични данни за физиологичен афект при подс.Б. към момента на Д.ието,
т.к. не се установяват количествени и качествени изменения на съзнанието/
стеснено или помрачено съзнание/, не са налице симптоми на вегетативна буря, а
именно :сърцебиене, профузно изпотяване, пилоерекция/ гъша кожа/, склонност към често уриниране,
засилено и учестено дишане или зачервяване на лицето,
липсва и фазата на изчерпване. Към настоящият момент /изготвяне на заключението/
подс.Б. също разбирал свойството и значението на
постъпките си и може да ги ръководи. Същият не страда от физически и психически
недостатъци, които да му пречат да се защитава сам. Психическото му състояние
към момента на извършване Д.ието не му е пречело правилно да възприема фактите, които
имат значение за делото, да дава достоверни обяснения за тях, ако желае, както
и психическото състояние на Б. към момента на извършване на Д.ието не му е пречило да предвиди последствията от тях.
Следва да се посочи, че признаци
на настъпване на физиологичен афект, съответно основание за приложение
намалената отговорност по чл.118 от НК, не се установяват и въз основа на
преценката на гласната доказателствена съвкупност,
като същата не разкрива както изискваното в тази насока противоправно
въздействие от пострадалия върху подсъдимия от изискваният тип, така и физиологично
изменение /и негово външно проявление/, у подсъдимия, от типа, изискван от
същата разпоредба, като комплексна даденост, за да е приложим този институт.
Подсъдимият М.С.Б. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, във връзка с чл.115 от НК, като на 29.03.2015г. в гр.Р., умишлено
умъртвил Д.Ш. С., ЕГН **********, бивш жител ***, като убийството е извършено с
особена жестокост.
Изпълнителното Д.ие
се изразило в умъртвяването на друг човек – Д.Ш. С. (лишаването от живот). Начинът
по който бил постигнат този
резултат в случая бил физическо въздействие
върху организма на пострадалия – чрез нанасяне на множество удари от подсъдимия – с ръце и крака
-с юмруци и ритници/ по различни места по главата, тялото, шията,
корема, гръдния кош на пострадалия /които удари били не-по-малко от 15-20/,
както и скачайки няколко пъти от височина с колене върху гръдния кош на
пострадалия, и нанасяйки с дървена маса и дървена табуретка няколко удара по
гръдни кош и главата на пострадалия, което въздействие довело до множество увреждания по
тялото и органите на пострадалия, като отключилите фаталния патологичен процес
и обусловилите настъпването на смъртта увреждания били причинените от това
физическо въздействие тежка гръдна травма, с множество счупвания на ребра и
гръдна кост и разкъсване на сърцето, довело до остра кръвозагуба, в рамките на
съчетана травма. С настъпването на смъртта, престъплението било довършено. Тази обусловеност
на нанесените удари и отключения
поради тях патологичен процес, обективира и доказва причинно - следствена връзка между причинените
с действията на подсъдимия увреждания по пострадалия и
настъпването на неговата смърт. Смъртта е настъпила
непосредствено след гръдната травма, довела до разкъсване на сърцето
Изчерпателно
директно обусловилите смъртта увреждания, както и множеството останали
установени, давността, и съответствието те да са получени именно по
установеният във фактологията начин и механизъм /под
физическото въздействие на подсъдимия върху пострадалия - в резултат на действието на
твърди тъпи и ръбести предмети и могат да бъдат получени при инцидент на
29.03.2015г. преди и около момента на смъртта на С./, са обстоятелства, изследвани и изясняващи се производството,
посредством назначената в започналото наказателно производство съдебно-медицинска експертиза
на труп, Д.Ш. С., която съдът изцяло кредитира, поради липса и на
минимално съмнение в обективността и правилността на изследването и изводите
му.
В отговор на тези въпроси, при
извършеният оглед и аутопсия на трупа на пострадалия,
при външният оглед на лицето, главата,
шията, тялото и крайниците били установени следните увреждания: При опипване на
носните кости се усещал костен хрус. Гърбът на носа
бил оточен. По клепачите на двете очи, повече в ляво
имало синьо-червени кръвонасядания и отоци. В ляво кръвонасядането и отокът се разпространявал и в лява челно-слепоочно-зигоматична област. Под лигавицата на лява
очна ябълка, повече в латералната половина, имало изразена колекция от кръв. В
медиалния ъгъл на горния клепач на лявото око имало цепковидна
рана, с неравни ръбове и дължина около 1см. Разляти
синьо-червени кръвонасядания и по-слабо изразени
отоци имало и по двете бузи, двете скули, двете слепоочни области на лицето, по
двете ушни миди, в областите около двете ушни миди и по дясната страна на
шията, в горната й половина. По дясната страна на шията, в областта на разлятото
кръвонасядане имало по-тъмно синьо- червени петнисти кръвонасядания, на обща площ около 9/7см. В медиалната
половина на лява буза имало няколко охлузвания, с размери по около 0,2-1,5см. В областта над горната
устна имало косо ивицовидно охлузване, с размери
около 3/0, 5см. По ръба на долната челюст в ляво имало ивицовидно
охлузване, на площ около 3/0, 8см. По лигавицата на лявата половина на горната
устна, имало синьо-червено кръвонасядане и оток. По
лигавицата на горната устна, в ляво имало напречна цепковидна
рана, с неравни ръбове и дължина около 0,5см. В областта на левия устен ъгъл
има напречна цепковидна рана, с неравни ръбове и
дължина около 1см. По лигавицата на долната устна, в ляво имало Г-образна рана
с неравни ръбове и дължина около 2см. По горния ръб на лява ушна мида имало цепковидна рана, с неравни ръбове и дължина около 1,5см. В
областта под ръба на долната челюст в дясно имало повърхностно нараняване, с
размери около 0,2/0,5см. В основата на дясна ушна мида, по горната й
повърхност, имало цепковидни повърхностни
наранявания. По дясната страна на шията, в основата й, имало две напречни
одрасквания на кожата, с дължина съответно около 0,5см и около 0,7см. В
областта на гръдната кост по цялата й дължина и в областта на дясна ключица,
имало множество кръгловати синьо-червени кръвонасядания, с диаметър по около 1-2см. В областта на
далечния край на лява ключица имало синьо-червени кръвонасядания,
на обща площ около 6/4см. В долната половина на гръдния кош в ляво, между
средна аксиларна линия и предна аксиларна
линия имало две ивицовидни коси охлузвания, с размери
по около 10/1,5-2см, с разстояние около 2,5- Зсм между
дях, на обща площ около 10/9см. Около и над
охлузванията имало синьо-червени кръгловати кръвонасядания, на обща площ около 23/13см. В областта над
дясна мамила имало охлузване, на площ около 0,2см, около което има
синьо-червено кръвонасядане, с диаметър около 1,5см.
По предната повърхност на дясно рамо имало охлузване, на площ около 0,1см. В
горния десен квадрант на предна коремна стена има синьо-червени вътрекожни кръвонасядания, с вид
на отпечатък, на обща площ около 7/12см, като между кръвонасяданията
имало светла некръвонаседната ивица, с ширина около
3,5см. В областта на дясна предна горна спина илияка
имало охлузване, на площ около 2/4см, с кръвонасядане
над него. Назад и нагоре от охлузването имало още едно охлузване, с размери
около 4/0,4см. В областта на лявата предна горна спина илияка
имало косо ивицовидно охлузване, на площ около
3,2/0,1см, със синьо-червено кръвонасядане около
охлузването. В областта около лявата предна горна спина илияка
имало още синьо-червени кръвонасядания, с размери
съответно по около 1-5см. По предна коремна стена и в долната половина на
лявата половина на гръдния кош, по предната му повърхност имало общо около 10 ивицовидни охлузвания с различна посока, с линейна,
дъговидна, S-образна или J-образна форма, със забелвания на епидермиса, с
ширина по около 0,2см и дължина от 3 см. до 58см. На места охлузванията били с
прекъсвания. По лакетната повърхност на лява предмишница, в далечната половина имало бледосиньо-червени кръвонасядания с размери съответно около 1-2/1cм. По гръбната повърхност на дясна предкитка,
в областта между четвърта и пета предкитково-фалангеална
става имало косо, почти надлъжно ивицовидно
охлузване, с размери около 1/0, 1см. По
вътрешната повърхност на дясна лакетна става имало
синьо-червено кръвонасядане, с диаметър около 1,5см.
По гръбната повърхност на лява предкитка,
в областта на втори лъч, имало охлузване на площ около 0,7/0, 2 см.
при вътрешния оглед било установено
следното: -Глава: Меката черепна покривка по вътрешната си повърхност била
здрава, с бледорозов цвят и тъмночервени кръвонасядания,
в дясно слепоочно, в ляво тилно и в ляво тилно-слепоочно. Костите на черепа
били здрави. Твърдата мозъчна обвивка била гладка, лъскава, сивкавобелезникава,
здрава. В субдуралното пространство се установило слабо
изразено зацапване с малко количество кръв, тилно , двустранно в средните
черепно-мозъчния ямки и в областта пред турското
седло. Меките мозъчни обвивки били гладки, лъскави и полупрозрачни, оточни. В субарахноидалното
пространство, двустранно теменно се установило слабо изразени колекции от
кръв.Мозъчният релеф бил изгладен. По малкомозъчните тонзили се виждала бразда от вклиняване… - Уста, шия и
гърди: Лигавицата на устната кухина и гълтача била
бледорозова, зацапана с кръв…Установили се кръвонасядания
по хода на сънните артерии. Гръклянът, трахеята и главните бронхи били с
бледорозова лигавица, зацапана с кръв….. Установило се счупване на тялото на
гръдната кост, в средната му трета, с минимални кръвонасядания
в областта на счупването. Установили се счупвания на ребра двустранно: Дясно -
2-7-мо по аксиларни линии, с обилни кръвонасядания и единични разкъсвания на тъканната плевра, в областта на счупванията;
Ляво - 2-9-то по аксиларни линии, с обилни кръвонасядания. Част от счупванията
на ребра в ляво били многофрагментни, с разместваня на фрагменти и разкъсвания на тъканната плевра….. Плевралните пространства били изпълнени с кръв - в дясно
около 1000мл., в ляво около 200мл. Белите дробове били свити към хилусите си, повече десния, със сиво-мораво-червен
цвят и кръвонасядания
в областта на хилусите и в интерлоба
на левия бял дроб. Установили се плеврални сраствания
на върха на десния бял дроб и по задната повърхност на горния лоб на левия бял
дроб….. Околосърцевата торбичка се намерила
с разкъсване в дясно, през което се осъществявала комуникация с дясно плеврално пространство! Перикардната
торбичка се намерила изпълнена с около 200мл кръв…. Установило се разкъсване на
дясно предсърдие, с размери около 4см. Сърцевите
кухини и големите съдове били зацапани с тъмна течна кръв. …..Установили се
масивни кръвонасядания на меките тъкани на медиастинума, най-силна изразени по хода на кръвоносните
съдове на сърцето, като нагоре достигали до сънните артерии…. Установила се
гръдна сколиоза на гръбначния стълб, надясно. -
Коремна кухина: При срез в областта на ивицовидните
охлузвания по предна коремна стена на места се установили слабо изразени кръвонасядания на подкожната мастна тъкан, на места не се
установяват кръвонасядания….. Мастните капсули на
бъбреците били с обичайния си вид, като в горната половина на мастната капсула
на десния бъбрек се намерило кръвонасядане…..
Установили се разкъсвания на стомашната лигавица, с размери по около 1-Зсм, по
малката кривина на стомаха, с кръвонасядания…..
Установили се разкъсвания и кръвонасядания на опоръка на напречното дебело черво.
Съгласно изричен извод, смъртта
на С. е настъпила непосредствено след гръдната травма довела до разкъсването на
сърцето, а установените увреждания в областта на лицето и главата са получени
преди травмата довела до разкъсване на сърцето. Също така е достигнат извода,
че установените счупвания на ребра, контузия на белите дробове, кръвонасядания по гръдния кош, разкъсвания на опоръка на дебелото черво и кръвонасядания
на горните крайници са получени преди, по време или непосредствено след
травмата довела до разкъсване на сърцето. Експерта уточнил и това, че при
такива увреждания, каквито са установени при С., че категорично са прижизнени, обичайно се усеща болка със значителен интензитет.
В конкретния случай е установено, че към момента на настъпване на смъртта, С. е
бил в тежка степен на алкохол опиване, което състояние значително повишава
прага на чувствителност към болка и намалява силата на болката, като е възможно
и пълно обезчувствяване към болка. Трупната картина
отговаряла на смърт от второ денонощие.
Установената концентрация на
етилов алкохол в кръвта на С. /в кръвта, урината
и вътреочната течност, с концентрации съответно 2,66 промила, 4,19 промила и
3,74 промила/ отговаряла на тежка степен на алкохолно опиване, като алкохолът е бил в
процес на елиминация. При такава степен на алкохолно опиване, при непривикнали,
обичайно се наблюдава тежко подтискане на централната
нервна система, като е възможно сопорозно състояние
или кома; повишава се прага на болката, като е възможно пълно обезчувствяване към болкови
дразнители; възможни са смущения в дишането и сърдечната дейност; възможно
изпускане на урина и фекалии; възможно е й настъпване
на летален изход. При привикнали към алкохола гореописаните симптоми се
проявяват в по- лека степен.
Предмет
на експертизата било и съпоставяне на двата ножа и осемте вилици, иззети от
помещението с конкретни, описани горе, увреждания по пострадалия –
охлузвания и одрасквания по корема,
гърдите, шията, дясното рамо, двете предкитки, отговаряло
на това да са получени именно от тях – чрез въздействия върху тялото с бодящите
части на повърхностите им. Уточнено и, че всички останали травматични
увреждания /вкл. и пряко обусловили настъпването на смъртта/, били в резултат
от действието – удари със или върху твърди тъпи предмети /не по-малко от 15-20
удара/ по лицето, главата, шията, гръдния кош, корема и горните крайници на
пострадалия.
Също
така е даден отговор за това, че установените увреждания в областта на лицето и
главата са получени преди травмата, довела до разкъсване на сърцето /което в
частност също разкрива достоверността на следващото от гласната доказателствена съвкупност – показанията на св.Д. и обясненията
на подсъдимия/, че физическото въздействие върху пострадалия, първоначално било
насочено и реализирано с удари именно към тези негови области.
Обстоятелствата,
свързани с начина на причиняване на физическото въздействие върху пострадалия,
обуславят наличието на квалифициращ Д.ието признак
„убийство, извършено с особена жестокост“. За такова качество на извършеното
свидетелства обективираната чрез фактологията изключителна ярост, ожесточение, садизъм (последното например следващо от факта на множество одрасквания по тялото
на пострадалия с остри предмети), развили се с необичайно продължителен и упорито нанасян побой над
пострадалия, множеството нанесени систематични удари по главата и гръдният кош на пострадалият.
Подкрепя се и от безспорният факт, че подс.Б. продължавал и не преставал с нанасянето на ударите,
независимо, че не му била оказвана никаква съпротива или защита от страна на Д.
С. и едновременно с това бил умоляван да
престане с побоя, както от него , така и
от св.Д., която на няколко пъти за
кратко време успяла да го отдръпне от пострадалият, но подсъдимия лесно
преодолявал нейната съпротива и се връщал при падналия на пода С., като с още
по-голяма ярост продължавал побоя над него. До тази оценка на извършеното води и
установеното, че на практика подсъдимия използвал почти всички възможни
средства и начини на въздействие върху пострадалия, които му били достъпни – чрез
краката и ръцете си, чрез хвърляне на тялото на пострадалия върху земята, чрез
ползване тежестта и инерционната сила на собственото си тяло, чрез което падал
върху това на пострадалия, удряйки с краката си гръдния му кош, чрез ползване
на странични сравнително обемни и тежки предмети – табуретка и маса, за да
въздейства върху тялото физически. Това представлява именно жестоко отнасяне
към физическата цялост и съществуване на пострадалия, като показва готовност,
желание и реализиране на всякакъв начин на увреждащо въздействие върху него,
без подбор за начините са го постигне, и без проява на каквато й да е форма на милост.
От субективна страна Д.ието е извършено от подсъдимия при пряк умисъл, като същият съзнавал, че Д.ието му е общественоопасно, предвиждал е настъпването
на смъртта на пострадалия и е целял постигането именно на този
резултат. Това конкретно по вид психологично отношение на подсъдимия към извършваното
при осъществяване на Д.ието следва разкрива от самите му действия - насоката
и силата на ударите, от
начина и средствата, с които е извършено Д.ието – с такава сила, достатъчна да причини летален изход за пострадалият, тъй
като попадали в области от тялото и главата на пострадалият, където се намират
жизненоважни органи. При нанасянето им той също така съзнавал, че не може да ги
отмери така, че да се ограничи само до
нанасянето на телесна повреда и субективното му отношение включвало
представата, че смъртта ще настъпи неизбежно. Този извод се установява и от обстоятелството,
че през по-голяма част от времето, през което подсъдимия нанасял ударите,
пострадалият не се съпротивлявал, а в един момент вследствие на нанесеният
побой бил в състояние на невъзможност да се защитава, но въпреки това той
продължил със същата ожесточеност да нанася ударите, също така, че преустановил
с ударите едва когато пострадалият С. престанал да издава каквито и да е
признаци на живот. Самата сила и начин на нанасяне на физическото въздействие –
особено това свързано с множество удари в сърдечната, коремната област,
главата, включително и чрез скачане с тежестта на тялото на самия подсъдим, а и
с използване на тежестта и инерционната сила на засилени срещу тялото му
сравнително тежки и обемни предмети /маса и табуретка/ свидетелстват, че
съзнавал, че въздействието което причинява върху пострадалия, е смъртоносно –
от смъртоносен характер и леталният изход е неизбежен. Фактите на практика
сочат, че Б. спрял да нанася удари по различните начини, описани в
обстановката, едва като всички признаци сочели на това, че С. е мъртъв, и
когато самият подсъдим се убедил в това. В резултат на това субективно отношение
към извършваното, причинил множество и разнообразни телесни увреждания на
пострадалият С., част от който били несъвместими с живота и довели до съставомерния летален изход /смърт на пострадалия/ – поради
причинената тежка гръдна травма с множествени счупвания на почти всички ребра
двустранно и гръдна кост, както и разкъсване на сърцето довело до остра
кръвозагуба в рамките на съчетаната травма.
Причини за извършването
на престъплението – формирано от ранната
възраст на подсъдимия асоциално поведение, ниско интелектуално ниво
/установената по експертен път неизградена и относително ограничена личностова
насоченост, изграден стремеж за доминиране, себеизтъкване
и нагласа за неглижиране на общоприети норми и
авторитети, трудна регулация на негативните емоции с експлозивна готовност,
който особености обясняват и геренално
безделническият начин на живот, и неизбежно следващите при тези обстоятелства, антисоциални
прояви, в това число и престъпления /обективирани от
данните по делото за съдебното му минало/, незачитане на правото на живот на всяко различно от него лице.
С оглед изложеното
подсъдимият Б. следва да бъде
признат за виновен, като му бъде определено
съответно наказание за извършеното престъпление по чл.116, ал.1, т.6, пр.3, във връзка
с чл.115 от НК.
При индивидуализация
на наказанието, съдът първо отчита
обстоятелството, че съобразно предвидената от законодателя държавна законова
санкция за това престъпление, са налице на първо място условията на чл.57, ал.1
от НК, като е предвидена възможност за извършването му да бъде наложено едно
измежду общо три, алтернативно предвидени наказания /най-тежките по
последователна градация/, а именно лишаване от свобода от петнадесет до
двадесет години, или доживотен затвор, или доживотен затвор без замяна. Първо обсъждайки възможността за налагане на
най-тежкото наказание, съобразно критериите по чл.38, ал.1 от НК, в случаят
съдът приема, че процесното престъпление не е
изключително тежко по смисъла на това правило, а и едновременно с това не е
налице и комулативно изискваният положителен отговор,
че само с налагането на това наказание, биха се постигнали целите на чл.** ал.1
от НК спрямо този подсъдим. Първо изхожда от обстоятелството, че конкретиката за начина на извършване на престъплението, се
обсъжда по делото със значение за квалифициращият го признак „убийство
извършено с особена жестокост“, поради което съобразно чл.56 от НК не следва да
се отчита едновременно като негативно обстоятелство и във връзка с неговата
тежест в обсъждания смисъл. Второ, съобразява съдебната практика, за обичайното
приемане на това обстоятелство при натрупване на квалифициращи признаци /в това
число и по отношение бройността на лицата, лишени от
живот/, над съставомерно изискуемите, каквото надхвърляне
в случая не е налице. На следващо място, лишаване от свобода на това лице до
края на живота му, не съответства по преценка на съда на изискването, освен
целта за лишаване възможността за вършене на престъпления, наказанието да
изиграва и превъзпитателен ефект върху индивида, какъвто положителен ефект в
случая, въпреки съдебното минало на Б., все пак може да се постигне след
достатъчно дълготраен, но не завинаги, и не безалтернативен
престои в затвора. При това решение на съда да не определя най-тежко възможното
наказание от алтернативно предвидените три, при решението си, кое от останалите
две алтернативно предвидени да определи, взема предвид следните обстоятелства:
Като смекчаващо на първо място, съобразява признанието му за извършеното, като
визира признанието, направено малко време /може да се приеме непосредствено/,
след извършване на престъплението – явяването му пред органи на властта с
признание за авторството на умъртвяването, как, къде и кога станало това и
реализираното по този начин съдействие за установяването му и разкриването му.
Тук следва да се посочи, че признанието и в съдебната фаза, макар и да обслужва
единствено целите на института на съкратеното съдебно следствие, следва да се
разгледа едновременно и като положителен белег за определено разкаяние на
подсъдимия за извършеното, след реализиране на престъплението, поради
показаната по този начин трайност на именно такова субективна оценка на
събитието. Едновременно с това, съдът приема, че признанието направено пред
компетентните органи, непосредствено след Д.ието, се
явява обстоятелство, с относителна ниска тежест, тъй като същото със сигурност
е един от факторите, улеснило успешността и бързината на установяването и
разследването на случая, но не било така значимо, предвид факта, че в случая е
налице немалък, включително и такъв от пряк порядък доказателствен
източник, въз основа на който очевидно престъплението е щяло да бъде разкрито,
и без улесняващото разкриването му признание. Такива източници се явяват
очевидката св.Д., очевидеца на началната и резултатна част на престъплението,
непосредствено след извършването му /св.А./, и едновременното наличие и на
достатъчно косвени доказателства /въз основа на изводите на експертизи, данни
за комуникация/, комплексно определящи извода, че Д.ието
не би останало неразкрито. Съдът не установи наличие на друго смекчаващо вината
обстоятелство. Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчита обремененото
съдебно минало на подсъдимия, като всяко от осъжданията му /общо с девет
отделни съдебни акта – справка и бюлетини приложени в съдебното, както и предходното
производство/, съдържанието на която информация, мотивира съда да го счита за
такова със значителна по отношение на
обсъжданата отговорност на подсъдимия, тежест. Установява се, че Б. наченал
престъпната си дейност в непълнолетна възраст /и тя протекла основно в нея/,
като извършените в диапазона 2006 – 2010год. престъпления, са различни по обект
на увреждане – няколко срещу собствеността, няколко срещу обществените
отношения, свързани с транспорта, също така, че при голямата част от престъпленията
били реализирани повече от едно квалифициращи обстоятелства, няколко от тях – в
съдружие с други лица и с повече от едно пострадало лице. Това определя Б. като
лице с по-висока обществена опасност, от обичайните други извършители на
престъпления, както и престъпления от този вид. Освен това, бройността
на Д.ията свидетелства, че до момента на процесното Д.ие, въпреки
многократното ангажиране на отговорността, включително и чрез ефективно
изтърпяване на наказания лишаване от свобода /справка на л.21 от съд. п/во/. Също така съдът съобразява и факта, че липсват
разбираеми или поне разпознаваеми като
значими такива, подбуди за извършване на престъплението, освен обусловени от личностовата характеристика на извършителя, разкрита чрез
нарочната експертиза /стремеж за доминиране, показност, себеизтъкване,
висок интинзитет на негативните емоции с експлозивна
готовност, които подсъдимия регулира
трудно. Признатата изцяло фактология, поначало
свидетелства за безпочвеност на престъпното
въздействие върху пострадалия. Преценявайки така обстоятелствата от значение за
определяне на подходящият вид наказание за извършеното престъпление по чл.116,
ал.1, т.6, пр.3, във връзка с чл.115 от НК, съдът приема, че съответно на тях,
се явява наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР.
Дейността по определяне на наказанието, предвид провеждането на съкратено
съдебно следствие при хипотезата на чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2
от НПК следва да включва и съобразяването на условията по чл.58а от НК. Първо
следва да се изведе решението на съда, че не са налице условията за приложение
правилото по чл.58а, ал.4 от НК, тъй като не е налице нито изключително, нито са
налице многобройни смекчаващи вината на подсъдимия Б. обстоятелства. В случая,
конкретно приложимите условия, са тези по чл.58а, ал.2, пр.2 от НК, като съдът
заменя наказанието ДОЖИВОТЕН ЗАТВОР, с наказанието ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА.
Границите на възможно налаганото за последното са определени от законодателя в
размер от двадесет до тридесет години. Указаният метод за определянето му с
чл.58а, ал.3 от НК, включително и съобразно предвидено в състава на престъплението,
повелява, че в случая наказанието лишаване от свобода, което следва да се
отмери, в рамките на диапазона с минимален размер от ПЕТНАДЕСЕТ ГОДИНИ и с
максимален размер ТРИДЕСЕТ ГОДИНИ. За да индивидуализира наказанието лишаване
от свобода вече и по конкретен размер, който да наложи на подс.Б.,
съдът отчита отново вече изведените смекчаващо и отегчаващо обстоятелство,
както и установеното в насока подбудите за извършване на престъплението. Като
констатира превес на вторите от една страна, и от друга крайно негативната
характеристика на Б. като извършител на престъпления /приема за установено, че
неговата обществена опасност като личност е значително по-висока от други
подобни извършители/, с оглед в достатъчно степен да бъде постигнат искания
превъзпитателен ефект към спазване на законите занапред, както и в този период
от време да му се отнеме възможността да върши престъпления, приема, че
съответно на извършеното и личността на подсъдимия, е наказанието да бъде
определено по размер, немного под максимума на възможният диапазон, а именно
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА ЗА СРОК ОТ ДВАДЕСЕТ И ОСЕМ ГОДИНИ. Съобразно чл.60, ал.1 от ЗИНЗС следва да се постанови подс.Б. да изтърпи това
наказание при първоначален строг режим, в затворническо заведение от закрит
тип.
На основание чл.59, ал.1 от НК
следва да се постанови приспадане, при изпълнение на наказанието лишаване от
свобода, на времето, през което подс. Б. е бил задържан – в периода 31.03.2015год. до
началото на изпълнение на наказанието.
Гражданският иск, предявен от С.И.С. (наследник
– майка на умъртвеният Д. С.) – видно от удост.
за наследници – л.66, т.2 от досъд.
п/во и лице, върху което преминава правото по чл.74, ал.2,
вр. ал.1 от НПК) е доказан по своето основание. Д.ието на подсъдимия Б. представлява непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД и той е длъжен да възстанови неимуществените вреди, които е
причинил на С.И.С., като майка
на починалия Д. С.. От показанията на сестра му - св.Б. С. се установява, че са
били в близки, добри и обичайни отношения, характерни за родствената връзка между
майка и син, че същият живеел при родителите си. Също така, че към него и
двамата му родители имали по-голяма привързаност отколкото към сестра му поради
обстоятелството, че същата е на по-голяма възраст, и вече живеела на друго
място, а не в домът им. Пресъздава непрежалимата мъка, която обхванала и
двамата родители след причиняване смъртта на детето им, както и, че въпреки
изминалият до момента период от време, нейната степен не е намаляла. Сочи
настъпилата негативна, болезнена промяна в тяхното битие след това събитие,
ежедневното му преживяване и скръбта на майката, влошилото й се здравословно
състояние, което наложило провеждане на лечение. Също така, промяната в обществените
контакти – значителното им ограничаване в сравнение с предходното състояние, и
негативното влияние на загубата на сина на пострадалата, включително и в
трудовата й сфера. Така се установява, че връзката и чувствата между ищеца С. и пострадалия,
съществувала пълноценно до смъртта му, и същата изпитвала значително по степен
страдание от загубата, което увреждане засяга неимуществената, душевна сфера на
пострадалата, в резултат на престъплението, за което на същата се дължи
обезщетяване. Съдът при преценка на дължимото обезщетение за нанесените
неимуществени вреди отчита обстоятелството, за установената съдържателност на родствените
отношения и немалката степен на негативното влияние върху родната майка – ищец,
за които като достатъчна обезвреда за неимуществените
вреди, настъпили от причиняване на смъртта на синът й, счита за справедлив
размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/. По тези съображения, съдът и
постановил подс.Б. да заплати на С.И.С., ЕГН: **********,
сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди от
престъплението, ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2015г.
до окончателното й изплащане, както да й заплати и сумата от 3000лева (три хиляди лева) – разноски за повереник (последното
е претендирано и следва от основателността му следва
от данните в договор за правна защита и съдействие, приложен на л.16 от съд. п/во).
В останалата му част – за
претенцията над този размер (за
над 100 000 лева, до 150 000 лева), гражданският иск от С.И.С. срещу подсъдимия М.С. Б., следва да бъде отхвърлен, като се явява
недоказан.
Гражданският иск, предявен от Ш.Ф.С. (наследник – баща на умъртвеният
Д. С.) – видно от удост. за
наследници – л.66, т.2 от досъд.
п/во и лице, върху което преминава правото по чл.74, ал.2,
вр. ал.1 от НПК) е доказан по своето основание. Д.ието на подсъдимия Б. представлява непозволено увреждане по
чл.45 от ЗЗД и той е длъжен да възстанови неимуществените вреди, които е
причинил на Ш.Ф.С., като баща на починалия Д. С.. От показанията на сестра му - св.Б. С. се
установява, че са били в близки, добри и обичайни отношения, характерни за
родствената връзка между баща и син, че същият живеел при родителите си. Също
така, че към него и двамата му родители имали по-голяма привързаност отколкото
към сестра му поради обстоятелството, че същата е на по-голяма възраст, и вече
живеела на друго място, а не в домът им. Пресъздава непрежалимата мъка, която
обхванала и двамата родители след причиняване смъртта на детето им, както и, че
въпреки изминалият до момента период от време, нейната степен не е намаляла.
Сочи настъпилата негативна, болезнена промяна в тяхното битие след това
събитие, ежедневното му преживяване и скръбта на бащата, влошилото му се
здравословно състояние, което наложило провеждане на лечение. Също така,
промяната в обществените контакти – значителното им ограничаване в сравнение с
предходното състояние, и негативното влияние на загубата на сина на пострадалия.
Така се установява, че връзката и
чувствата между ищеца С. и пострадалия,
съществувала пълноценно до смъртта му, и същият изпитвал значително по степен
страдание от загубата, което увреждане засяга неимуществената, душевна сфера на
пострадалия, в резултат на престъплението, за което на същия се дължи
обезщетяване. Съдът при преценка на дължимото обезщетение за нанесените
неимуществени вреди отчита обстоятелството, за установената съдържателност на родствените
отношения и немалката степен на негативното влияние върху бащата – ищец, за
които като достатъчна обезвреда за неимуществените
вреди, настъпили от причиняване на смъртта на синът му, счита за справедлив
размер от 100 000 лева /сто хиляди лева/. По тези съображения, съдът и
постановил подс.Б. да заплати на Ш.Ф.С., ЕГН: **********,
сумата от 100 000 лева (сто хиляди лева) - обезщетение за причинени неимуществени вреди от престъплението,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 29.03.2015г. до
окончателното й изплащане, както да й заплати и сумата от 3000лева (три хиляди лева) – разноски за повереник (последното
е претендирано и следва от основателността му следва
от данните в договор за правна защита и съдействие, приложен на л.17 от съд. п/во).
В останалата му част – за
претенцията над този размер (за
над 100 000 лева, до 150 000 лева), гражданският иск от Ш.Ф.С., срещу подсъдимия М.С. Б., следва да бъде отхвърлен, като се явява
недоказан.
Посредством изводите на
съдебномедицинската експертиза в тази им част, ясно следва (а и нещо различно не е наведено
по обстоятелствената част на обвинението), че приложените като веществени доказателства по делото 8бр.вилици и 2 бр.ножове не попадат в която и да
е от хипотезите на чл.53 от НК, като преди всичко не са послужили за извършване
на престъплението, предмет на делото (не са били фактор, който да има отношение към
изпълнителното Д.ие - причиняването смъртта на
пострадалия), поради което следва да
бъде постановено връщането им на техния владелец, до момента на предаването им
– подсъдимия Б..
Приложените
като веществени доказателства 1бр.черно долнище анцуг, сив ватиран суитчър, зелен
суитчър, светлосиня тениска, също следва да бъдат върнати на владелеца им до момента на предаването
им за целите на делото – на свидетелката М.М.Д..
По отношение
останалите веществени доказателства - бял прозрачен плик съдържащ: бял плик със
сравнителен материал, прозрачен плик с 2бр. косми, 2бр. прозрачни пликове
съдържащи поднокътно вещество, прозрачен плик с 3бр. обтривки, прозрачен плик съдържащ два броя бели пликове със
сравнителен материал от кръв, черен ПВЦ чувал със слепка
„Изследвано ВД“ от протокол за експертиза №22/18.05.2015г. и жълто-кафяв
хартиен плик със разкъсана слепка с надпис „Изследвано ВД“ по протокол за експертиза
№22/18.05.2015г., следва да се постанови, същите да останат по делото.
Подсъдимия следва да бъде
осъден да заплати в полза на ОД на МВР – Р., сумата от 20** 20
лева (две хиляди и тридесет и шест лева и двадесет стотинки) - разноски на
досъдебното производство, както и в полза на държавата - сумата от 4000 лева
(четири хиляди лева) - държавна такса по уваженият размер на гражданският иск
от С.И.С. и сумата от 4000 лева (четири
хиляди лева) - държавна такса по уваженият размер на гражданският иск от Ш.Ф.С..
Мотивиран
така, съдът се произнесе с присъдата си.
Председател:
Окръжен съдия: