РЕШЕНИЕ
№ 490
14.07.2022 г. гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ХАСКОВО в открито съдебно заседание на дванадесети юли две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТОМИРА ДИМИТРОВА
Секретар: Йорданка Попова…………………………………………………………..…...
Прокурор: Цвета Пазаитова при Окръжна прокуратура, гр.Хасково…….……………..
като разгледа докладваното от съдия Димитрова административно дело №590 по описа на съда за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закон за убежището и бежанците (ЗУБ).
Образувано е по жалба на Х.А. - гражданин на А., с ЛНЧ **********, подадена чрез адв. М.М. – САК, с посочен съдебен адрес:***, срещу Решение №4268/25.05.2022г. на Заместник-Председател на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
В жалбата се навеждат твърдения за незаконосъобразност на оспореното решение. Сочи се, че същото било издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че било налице нарушение на чл.8 ал.1 във вр. с ал.6 от ЗУБ. Твърди се, че спрямо жалбоподателя съществувало основателно опасение от преследване поради принадлежност към определена социална група – тази на лицата, работили за международни военни сили (италианския контингент на НАТО) в А. срещу талибаните. Този основателен страх бил предизвикан от новоустановената власт на талибаните в А.. Както посочил и по време на проведеното с него интервю, преди да напусне А., оспорващият бил полицай и военен към италианския контингент на НАТО в А.. В подкрепа на това представил пред административния орган сертификат относно дейността му като полицай. Заедно с италианския контингент на НАТО в А. оспорващият се бил срещу талибаните в Херат и в Кандахар. Именно поради тази му дейност той бил считан за доносник и вече бил заплашван от талибаните с писмо от Военна комисия Н. на Ислямското емирство А., което писмо представил в рамките на административното производство. Към момента Ислямско емирство А. се явявало действащата де факто власт на талибаните от август 2021г. насам. Навеждат се доводи, че след като бил заплашван от тях още преди да дойдат на власт, ако оспорващият при новата обстановка към 2022г. се върне в А., рискът от това да бъде задържан и наказан от новите управници-талибаните, бил значително висок. Моли се съдът да вземе предвид член 4 точка 4 от Директива 2011/95/ЕС. Както било посочено, оспорващият вече получил заплашително писмо от талибаните. Необосновани били твърденията на административния орган, че това писмо не съдържало в себе си „проява на преследване“. Твърди се, че до тези изводи органът стигнал без да изследва индивидуалните факти по случая на оспорващия и без да провери какво е положението на лицата, работили за международни военни сили в А. след смяната на властта. Коментират се отделни извадки от Позицията на Върховния комисариат за бежанците към ООН (ВКБООН) относно връщането в А. от 17.08.2021г., от Доклада за А. на Датските имиграционни служби от септември 2021г., както и от Доклада на Държавния департамент на САЩ от април 2022г., като се твърди, че било видно от тези информации, че талибаните таргетират лица, възприемани като противници. Противно на посоченото от административния орган, към момента за оспорващия съществувала опасност от преследване и опасност за живота му от страна на текущата властваща сила в А. и връщането му там било невъзможно и противоречащо на член 2 и член 3 от Европейската конвенция за правата на човека. На следващо място се твърди, че в обжалваното решение административният орган не съобразил актуалната обстановка в А. към 2022г. в нарушение на чл.75 ал.2 от ЗУБ. В случая органът не се съобразявал с изложеното в справката, предоставена от Дирекция „Международна дейност“ към ДАБ от 20.04.2022г. и правел бланкетни и едностранни изводи, без да направи подробна оценка на реалната обстановка в А.. Налице било нарушение на чл.73 от ЗУБ, тъй като органът не разгледал молбата за закрила на чужденеца обективно и безпристрастно. В самото решение били изложени противоречиви факти. От една страна се сочело, че според информационна справка с вх. №МД-262/20.04.2022г. към днешна дата ситуацията в А. е нестабилна. След превземането на властта от талибаните, политическата, икономическата и хуманитарната обстановка са усложнени. Сочело се също, че идеологията на талибаните не отговаря на международните норми на управление. На фона на тази обстановка административният орган правел немотивиран извод, че не са налице предпоставките на чл.9 ал.1 т.3 от ЗУБ. Моли се съдът да вземе предвид цитираната в жалбата информация от Насоките относно нуждите от международна закрила на лица, бягащи от А. от февруари 2022г. и от доклад от 29 март 2022г. на Амнести Интернешънъл. Твърди се, че от изложеното следвало, че ако оспорващият бъде върнат в А., би бил подложен на нечовешко или унизително отношение в нарушение на чл.3 от Европейската конвенция за правата на човека.
Моли се за отмяна на оспореното решение.
Ответникът - Заместник-Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуален представител в съдебно заседание и в писмени бележки излага мотивирано становище за неоснователност на жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.
Съдът, като обсъди доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С Молба вх. №
1864/04.08.2016 г. по описа на ДАБ при МС, РПЦ - Харманли, жалбоподателят Х.А.,
гражданин на А., е поискал закрила в Република България. Приложена е и
подписана от жалбоподателя декларация за съгласие и информационен лист за
обработване на лични данни от 04.08.2016 г., както и покана от 04.08.2016г. за
провеждане на интервю, регистрационен лист и приложение към регистрационен
лист, дактилоскопна карта. На жалбоподателя е връчена информация за
задълженията на чужденците, подали молба за международна закрила и настанени в
центрове на ДАБ.
С Решение
№8902/26.04.2017г., издадено от Заместник-Председател на ДАБ при МС, на
основание чл.77 ал.3, във връзка с чл.15 ал.1 т.7 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на
международна закрила на Х.А..
С Решение №12091/14.06.2017г.,
издадено от Заместник- Председател на ДАБ при МС, на основание чл.77 ал.4 от
ЗУБ производството е възобновено.
На 26.06.2017 г. с
кандидата е проведено интервю, в което същият посочва, че напуснал А. нелегално
с група непознати, преди две години – през лятото на 2015 г. за Пакистан и
останал там пет дни, след което влязъл в И.. След 22 дни престой влязъл
нелегално в Турция и останал там около година. В България влязъл нелегално през
м. август 2016 г. с група, пеша. Принадлежал към етническа група ***, по
религия бил ***, ***. Нямал проблеми заради изповядваната религия, не членувал
в политическа партия или религиозни организации. Роден бил и живял в Н., в с. К..
Завършил дванадесети клас. Работил като полицай през периода от 2009 г. до 2011
г. Пет месеца през този период бил на обучение в полицейска академия в пр. Х. в
общ. А.. Продължил да работи като строителен работник. Относно конкретния повод
да напусне страната си разказал, че талибаните постоянно хвърляли листовки в
дома му и го принуждавали да напусне полицията. Напуснал под техен натиск.
Разказал също, че е сирак, живеел с чичо си, който бил беден човек. Учил и помагал на чичо си в земеделието. Майка му се
разболяла и не записал висше образование, съответно отишъл в полицията. Впоследствие
майка му починала и отишъл да работи в строителна фирма в отдел „Маркетинг“, но
живеел в селото, защото нямал финансова възможност да живее в града. От фирмата
му дали моторче да върши фирмената работа, с което пътувал. Талибаните го
обвинявали, че доносничи на държавата. Един ден чичо му звънял и казал да не се
връща повече вкъщи, защото животът му е в опасност. През лятото на 2015 г. му
предали писмо, в което пишело, че където и да го хванат, ще го убият. Напуснал
Н. и отишъл в Кабул., където работил като бояджия. Там живял шест месеца. Един ден решил да отиде пак в полицията,
защото не можел да си представи, че ще работи все в строителството. Отговорили
му, че не могат повече да се занимават с него, защото след като напуснал веднъж
полицията, с него трябвало да работи прокуратурата. Хората там му казали, че го
очаква затвор от 3 години и глоба. Тогава се обадил на брат си, за да намери
човек да го изведе. Бил напуснал полицията, защото талибаните казали на брат му
и чичо му, че ако не излезе от полицията, ще го убият. Вторият път отишъл да
търси работа в полицията, защото сметнал, че ще има възможност да живее в К.,
който смятал за по-спокоен град.
С Решение № 16219/05.09.2017
г., издадено от Председател на Държавна агенция за бежанците при Министерски
съвет, е отказано да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на Х.А.,
като изложената от него бежанска история е приета за недействителна.
С Решение № 940/09.01.2018 г.,
постановено по адм. д. № 1055/2017 г. по описа на Административен съд – Хасково
е отхвърлена жалбата на Х. А. – гражданин на А., срещу Решение № 16219/05.09.2017
г. на Председателя на Държавната агенция за бежанците към Министерски съвет. В
това решение също е възприето, че противоречивите твърдения на чужденеца при проведеното с него интервю пораждат
основателни съмнения в достоверността на изложената от него бежанска история.
С Решение № 8417/21.06.2018
г. по адм. д. 6601/2018 г. по описа на Върховен административен съд на
Република България, е оставено в сила Решение № 940 от 09.01.2018 г. по адм. д.
№ 1055/2017 г. на Административен съд – Хасково, като в мотивите си
касационната инстанция е споделила доводите на първоинстанционният съд, и е
приела, за обоснован извода й, че твърденията на жалбоподателя за заплахи са
съчинени с оглед конкретното производство.
На 30.07.2018 г. чужденецът
подава последваща молба за предоставяне на международна закрила до Председателя
на ДАБ, с рег. № УП 9366/30.07.2018 г.
С Решение № 8Х/02.08.2018 г.,
издадено от Интервюиращ орган, на основание чл. 76 б, ал. 1, т. 2 от ЗУБ, последващата
молба на Х.А. не е допусната до
производство за предоставяне на международна закрила.
С Решение № 5540 от
01.10.2018 г., постановено по адм. д. № 8863/2018 г. по описа на
Административен съд София-град, жалбата на Х.А., гражданин на А., срещу Решение
№ 8-Х/02.08.2018г. на интервюиращ орган на Държавната агенция за бежанците при
Министерски съвет е отхвърлена като неоснователна. Посочено е, че решението е
окончателно.
На 23.08.2021 г. Х.А.
подава последваща молба за международна закрила вх.№ 2200/23.08.2021 г. по
описа на РПЦ – Харманли. В молбата сочи, че е гражданин на А., търсещ закрила в
България. Животът в страната му по произход бил застрашен, несигурността и
военният конфликт в А. се задълбочили. Ескалирал и проблемът, от който били
породени причините, поради които не можел да се завърне там. Настъпили и нови
обстоятелства, породени от завземането на властта от талибаните в А.. Посочил,
че смята, че молбата е допустима и основателна, поради което и на основание чл.
76б, ал. 1, т. 1 от ЗУБ моли за произнасяне с решение, с което да бъде допусната
до производство молбата му за предоставяне на международна закрила. Прилага
извадка от публикувана в интернет информация.
С Решение № 16Х/14.09.2021 г.,
издадено от Интервюиращ орган на ДАБ – МС, на основание чл. 76б, ал. 1, т. 2 от
ЗУБ не е допусната последваща молба с вх. № 2200 от 23.08.2021 г. на РПЦ –
Харманли на Х.А. до производство за предоставяне на международна закрила. В
обжалваното решение е прието, че представените в последващата молба на
чужденеца факти и обстоятелства не са от съществено значение за личното му
положение, тъй като не са релевантни на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и не са нови, а са
преклудирани в предишното производство.
С Решение № 604 от 04.11.2021
г., постановено по адм. д. № 991/2021 г. по описа на Административен съд Хасково,
е обявено за нищожно Решение №
16Х/14.09.2021г., издадено от интервюиращ орган при Държавната агенция за
бежанците, с което е отказано допускането на последваща молба за международна
закрила вх.№
2200/23.08.2021 г. по описа на РПЦ – Харманли, подадена от Х.А. - гражданин на А.
и преписката е изпратена на Председателя на
Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, за разглеждане и
произнасяне по молба за международна закрила вх.№ 2200/23.08.2021 г. по описа на
РПЦ – Харманли, подадена от Х.А. - гражданин на А..
С молба вх. №3828/12.11.2021г. в РПЦ – гр. Харманли (с рег. №УП 9366/12.11.2021г.) жалбоподателят, под името Х.А., гражданин на А., поискал от властите в Република България предоставяне на закрила. Тъй като чужденецът не разполагал с документи за самоличност, последната била установена с декларация по чл. 30, ал.1, т.3 от ЗУБ, с рег.№ УП 9366/12.11.2021г., видно от която търсещото закрила лице се индивидуализирало с имената Х.А., гражданин на А., роден на ***г. в А., пров. Н., ***. На същата дата лицето е регистрирано с имената Х.А., роден на ***г. в А., пров. Н., със същия постоянен адрес, гражданин на А., етническа принадлежност – ***, религия – ***, *** професия, ***, ***, без документи за самоличност.
С писмо с рег.№ УП 9366/16.11.2021г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила, като в писмото е посочено, че при задържането на лицето същия се представил като Х. А., роден на ***г., от А.. С писмо рег. №М-427/07.01.2022г. (рег. №УП 9366/17.01.2022г. в ДАБ при МС) и с писмо рег. №М-4097/18.02.2022г. (рег. №УП 9366/04.03.2022г. в ДАБ при МС) е постъпил отговор от ДАНС, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.
На 09.12.2021г. с кандидата е проведено интервю по Глава шеста, Раздел I- чл.63а от ЗУБ, резултатите от което са отразени в Протокол с рег.№ УП 9366/09.12.2021г. В хода на производството жалбоподателят е заявил, че потвърждава казаното от него по време на регистрация. Представил по време на производството лична карта, документ, че бил работил в полицията, заплашително писмо, документ за завършен 12 клас. Нямал роднини в държава-членка на ЕС. Напуснал А. през 2014г., нелегално, за Пакистан. От там заминал с каналджия за Иран, останал там един месец и заминал за Турция. Една година бил в Турция, след това влязъл в България. Влязъл в България през месец август 2016г., нелегално, заедно с 25 човека. След като преминали на българска територия, стигнали до град Бургас, където ги хванали полицаите. Преди да напусне А., живял в пров. Н.. Там живял до напускането на страната. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава – членка на ЕС. Освен тук, не подавал молба за закрила в друга държава. Един път бил арестуван в полицията 4 месеца след това избягал в Пакистан. Не бил осъждан в А. или друга държава. Заявил, че е пащун. Като цяло пащуните, които работили за официалните власти имали проблеми с талибаните, защото ги мислели за доносници. Посочил, че е мюсюлманин сунит. Нямал проблеми заради религията си. Не участвал в религиозна организация или секта. Имал един брат само в А., той бил журналист. Имал основно образование.В момента работел като майстор на баклава обл. Х., с. П.. Относно причините да напусне страната си разказал, че завършил академия за полицаи. Започнал да работи на границата с И. като карабинер заедно с италианците, които били в А.. Водили сражения с талибаните. В къщата му идвали талибани, когато воювал на границата, за да го търсят. Брат му ги посрещал и има казал, че от година не се е прибирал в дома си. След четири месеца пак талибаните го търсили и пак казал, че не се е връщал и пак си отивали. Третия път непознат човек дал на братовчед му писмо от талибаните, той го дал на брат му. Чужденецът научил за писмото когато се видял с брат си в неговата работа, тогава бил в отпуск 5 дни. Когато научил за писмото, се изплашил и решил да не се връща на работа. Минали 15 дни, не се върнал на работа и полицията го намерила и бил задържан, както казал, бил в ареста за 4 месеца, защото не се явил на работа. Не можел да остане, страхувал се за живота си, талибаните дали заплашително писмо, което вече предоставил в полза на производството. Избягал от ареста, в който бил задържан от полицията, за П. и след това вече се отправил за И. и после за Турция и България. Не търсили помощ от полицията след случилото се. На въпроса имало ли настъпили нови обстоятелства и ако има какви, касаещи го лично в страната му по произход А., отговорил, че брат му казвал по телефона само, че го търсили талибаните и да не се връща в А. повече. В момента положението в А. било лошо, защото талибаните взели властта и хората нямали права. Имало заплаха, отправена лично към него – писмото, което предоставил, дадено от непознат човек на братовчед му, а той го дал на брат му. На въпроса семейството му било ли заплашвано по същия повод, отговорил, че само брат му Н. бил заплашван от талибаните. Не му било оказвано насилие. Заявил, че не иска да се връща в А., защото там имало опасност за живота му. Подал молба за закрила тук в България, защото тя била спокойна страна, искал да получи документи, да работи и живее мирно и спокойно.
От младши експерт в РПЦ – Харманли до Зам. Председател на
ДАБ при МС е изготвено Становище рег. №УП 9366/31.01.2022г., с което, след
преценка на събраните по преписката доказателства, се предлага на чужденеца да
се откаже предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут.
С Решение №4268/25.05.2022г., Заместник Председател на ДАБ
при МС, на основание чл.75 ал.1 т.2 и т.4 от ЗУБ е отказал да предостави статут
на бежанец и хуманитарен статут на Х.А.. Решението е връчено на лицето лично на
31.05.2022г., в присъствието на преводач. Жалбата е подадена на 13.06.2022г.,
видно от поставения входящ номер.
При така установеното от фактическа страна, от правна съдът
намира следното:
Жалбата е процесуално допустима, като подадена срещу годен
за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита и при спазване на 14 - дневния срок за съдебно
обжалване, предвиден в чл.84, ал.3 от ЗУБ.
Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.
Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган – Заместник - Председател на ДАБ, който съобразно нормата на чл.48, ал.1, т.1, предл.второ от ЗУБ, чл.52 от ЗУБ и представената по делото Заповед №03-15/03.05.2022г. има законоустановено правомощие да отказва международна закрила в Република България.
Установява се от доказателствата по делото, че в
хода на производството по общия ред пред компетентен интервюиращ орган към РПЦ
– гр. Харманли при ДАБ, с чужденеца има проведено интервю, отразено в нарочен
протокол, като интервюто е проведено в присъствието на преводач, на език,
посочен от търсещия закрила като разбираем и владян от него, включително са
налице и данни, че съдържанието на протокола също е прочетено на интервюирания
в присъствието на преводача и на разбираемия за него език.
Спазено е изискването на чл.58, ал.10 от ЗУБ, като
в случая от ответника е изискано писмено становище от ДАНС по молбата на
жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е дадено преди
произнасянето на органа и с него от страна на ДАНС не се възразява по
предоставяне на статут при наличие на предпоставките за това.
Административният акт отговаря и на общите изисквания за
форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението се сочат, както фактически,
така и правни основания за издаването му, обосноваващи отказа на органа да
предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на жалбоподателя.
При извършената проверка относно материалната
законосъобразност на атакувания акт, съдът намира следното:
Причините, които българският законодател е уредил като
обосноваващи предоставянето на статут на бежанец и на хуманитарен статут, са
посочени в чл.8 и чл.9 от ЗУБ. В нормата на чл.8, ал.1 от ЗУБ са посочени
условията, при наличието на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в
Република България. Освен да се намира извън държавата си по произход, е
необходимо чужденецът да не може или не желае да се ползва от закрилата на тази
държава или да се завърне в нея по причини, свързани, от една страна, с
основателно опасение от преследване, а, от друга страна – това преследване да е
поради някое от алтернативно изброените характеристики на субекта: неговата
раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена
социална група. Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат
преценени с оглед представените в бежанската история на кандидата за статут
данни, като се отчете произходът на преследването, дали последното води до
нарушаване на основни права на човека и закрилата, която може да бъде получена
от държавата по произход.
След извършена преценка на всички относими факти, свързани с личното положение на молителя и с държавата му по произход съобразно представените от страните по делото доказателства съдът намира, че административният орган е достигнал до правилен извод за неоснователност на подадената молба за международна закрила.
В настоящия случай, видно от протоколите от проведените с оспорващия интервюта по реда на чл.63а от ЗУБ, същият е заявил като причина за напускане на страната си по произход – А. заплахи от страна на талибаните, поради работата му като полицай, за което бил получавал заплашителни писма. В жалбата съответно се твърди, че за жалбоподателя съществува основателно опасение от преследване поради принадлежността му към определена социална група – тази на лица работили за международни военни сили/италианският контингент в НАТО/ в А. срещу талибаните.
За да е налице основание за предоставяне статут на бежанец съгласно чл. 8, ал.1 от ЗУБ е необходимо кумулативно кандидата за закрила не само да спада към определена социална група, но и да съществуват основателни опасения, че именно заради тази си принадлежност молителят ще бъде преследван в държавата си по произход от субектите посочени в чл.8, ал.3 от с.н.а. Изразът „основателни опасения“ означава, че субективните опасения на конкретният молител, следва да почиват на обективни фактори, т.е. да са породени от реална обективна ситуация от преследване.
Според настоящия съдебен
състав представените по делото доказателства, включително новото проведено
интервю с кандидата за закрила на 09.12.2021г.
водят на извода , че изложената от него история е недостоверна.
В проведеното с жалбоподателя интервю на
26.06.2017г. са изложени противоречиви
твърдения, кандидата за закрила първо е
заявил, че майка му е починала непосредствено
преди напускане на полицията, а след това, че е решил да й се обади след
като вече е напуснал полицията и е сменил две работни места. Освен тези
противоположни по съдържанието си противоречия, които и сами по себе си поставят
под съмнение достоверността на представената от него бежанска история, се
констатират и други такива. Така например жалбоподателят в декларацията по чл. 30 от ЗУБ е посочил, че
е роден на ***г. Ако това е вярно, това означава, че към 2006г. същият би
следвало да е на 12 години. Същевременно след първоначалното подаване на
молбата за закрила същият е представил копие на лична карта(л.280), представляваща официален удостоверителен
документ, с дата на издаване 28.03.2016г., в която е удостоверено, че възрастта
му към датата на издаване на личната карта е 17 години през 2006г. Дори
да се приеме, че това е възрастта към 2016г., то същата отново не съответства
на посочената от оспорващия дата на раждане. Отделно от това по време на първото интервю от
26.06.2017г.(л.264), същият е заявил, че е напуснал А. през лятото на 2015г. При второто
проведено интервю на 09.12.2021г. е заsвил друго – че е напуснал
А. през 2014г. Също при провеждане на второто интервю е посочил, че
докато е воювал на границата, талибаните са идвали да го търсят в къщата
му на три пъти, при първите две
посещения са разговаряли с брат му, който ги е отпращал, а при третото посещение
непознат човек е дал на братовчед му
писмо от талибаните и той от своя страна го е дал на брата на жалбоподателя.
При интервюто от 26.06.2017г., обаче е заявил, че талибаните постоянно хвърляли
листовки в дома му и го принуждавали да
напусне полицията, чичо му му е съобщил да не се прибира в дома им защото
животът му бил в опасност, а заплашителното писмо бил получил лично от непознато за него лице, в което пишело че
където и да го хванат щели да го убият. По делото е представено процесното
заплашително писмо, но изложеното от жалбоподателя не съвпада с действителното
му съдържание. В писмото е посочено, че
следва да спре да сътрудничи на държавата и да доносничи, както и следва да се
предаде доброволно и да се яви пред муджахидините на Ислямски Имарат, за да
види своето собствено наказание, в противен случай муджахидините ще бъдат принудени
да действат според собствените си правила. В писмото е обективирано, че изхожда
от военното съдилище на Талибаните в провинция Н. и печат и лого на Ислямски
имарат. Следва да се посочи, че принципно талибани и муджахидини не са
идентични понятия. Тези противоречия в представената от жалбоподателя
бежанската история по мнение на настоящия съдебен състав поставят под съмнение
достоверността й и по-скоро водят на извода, че същата е представена само за
целите на производството. Това е така доколкото житейски нелогично е лице,
което се чувства заплашено да не си спомня начините по които е получавал
заплахи, лицата които са му предоставяли информация за тях, или годината в
която е напуснал държавата си по произход отново поради наличието на същите
заплахи за живота му.
Отделно от това по делото е
представен документ удостоверяващ, че жалбоподателят е завършил 16 седмичен
курс на полицията за поддържане на обществения ред в Ислямска република А.,
ръководен от италианската държава и учебен отдел на Карабинери в Национален
учебен център в местността А. По никакъв начин от същия документ не може да се
направи извода, че кандидатът за закрила
действително е бил част от италианският контингент на НАТО в А., а само
че обучението му за полицай е ръководено
от органи на Италия.
Гореизложеното води на извода, че кандидатът
се е опитал да представи удобна за получаване на международна закрила в Република България бежанска
история,която обаче е
недействителна. Междувпрочем, същото е
възприето и във влезлите в сила съдебни решения
- Решение № 940/09.01.2018
г., постановено по адм. д. № 1055/2017 г. по описа на Административен съд –
Хасково и Решение № 8417/21.06.2018 г. по адм. д. 6601/2018 г. по описа на
Върховен административен съд на Република България.
Дори да се приеме, че таи история е достоверна, то отново не са
налице условията и предпоставките на чл. 8, ал.1 от ЗУБ на същия на бъде предоставен
статут на бежанец. Това е така, тъй като както вече бе посочено по-горе в
мотивите на решението опасенията от
преследване заради принадлежност заради
социална група следва да са основателни.
Видно от бежанската история изложена от кандидата в интервюто, същият е
напуснал работата си в полицията още през 2011г. и то под давлението на
талибаните, т.е. изпълнил е изискванията
им и от този момент до момента в който е
напуснал държавата си по произход е живял сравнително необезпокояван живот в А..
Следователно по делото не се доказва субективните
опасения от евентуално преследване на кандидата за закрила да почиват на обективни факти. С оглед гореизложеното съдът намира, че
спрямо жалбоподателя не се установява да
е било осъществено преследване по
смисъла на чл.8, ал.2-5 от ЗУБ и не са налице опасения че би могло да бъде
осъществено бъдещо такова в държавата по
произход при завръщането му там. Поради изложеното, искането в частта за
предоставяне на бежански статут правилно
е отхвърлено в оспореният административен акт като
неоснователно.
За правилна и обоснована съдът преценката на административният орган и за неоснователност на молбата за предоставяне на хуманитарен статут на основанията, посочени в чл. 9, ал. 1, т. 1 и 2. Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.
В разглеждания случай, чужденецът въобще не е навел като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Безспорно в проведените интервюта с жалбоподателя същия не само не е направил изявления в подобен смисъл, но и изрично е заявил, че спрямо него не е било осъществено насилие и не е имал проблеми с официалните власти. Предвид факта, че съдът не приема за достоверна разказаната от жалбоподателя бежанска история, то намира и за недоказано, че въпреки смяната на властта в А. и че към момента страната е под контрола на талибаните, при връщането му в страната му по произход кандидатът за закрила може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, по смисъла на чл.9, ал.1, т.1. и т.2 от ЗУБ.
Третата причина за предоставяне на хуманитарен статут - тази по чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ - тежки заплахи срещу живота и личността на чужденецът като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт, съдът също не приема за налична по отношение на оспорващия, доколкото към настоящия момент макар и ситуацията в А. да е сложна и несигурна то при подробен анализ на представената по делото справка за А. съдът намира, че не следва извода за наличие на безогледно насилие, като характеризиращ белег на въоръжен конфликт на територията същата държава. Въпреки наличната информация за сложността на ситуацията в страната и за съществуващи в същата проблеми свързани с правата на човека, то същите не биха могли да се определят нито по своя характер, нито по своя интензитет и териториален обхват, като такива, които в контекста на изложената бежанска история да представляват самостоятелно основание за предоставяне на хуманитарен статут на жалбоподателя. Разширенията, дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (СЕО) по тълкуването на чл.15, б. „в” от Директива 2004/83 ЕО (понастоящем чл. 15б“в“ от Директива2011/95/ЕС), се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл.9, ал.1, т.3 от ЗУБ. Според това решение, наличието на подобна заплаха по изключение може да се счита за установено, когато степента на характеризиращото въоръжения конфликт безогледно насилие в страната достигне до такова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице поради самия факт на пребиваване там е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи. В този смисъл е и нормата на чл. 9, ал.5 от ЗУБ, според която хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, при което той може безпрепятствено и трайно да се ползва от ефективна закрила там.
Сигурността на държавата по произход търпи непрекъснато развитие и промяна, като всеки решаващ орган или съд следва да отчита ситуацията такава, каквато е към момента на решаване на спора пред него. В този смисъл и доказателствата за действителното положение, от които да се направи извод за сигурността за живота на търсещия убежище, следва да са актуални.
Не се установява да са налице и останалите основания, визирани в чл.9, ал.6 и ал.8 от ЗУБ.
Административният
орган е изпълнил задълженията си и е проверил доколко субективните опасения на
жалбоподателя от преследване или реална опасност от тежко посегателство са
обективни. Обсъдена е обстановката в А., данните от справката на ДАБ съвпадат с
отразеното в решението на административният орган, изводите на последния, че по отношение на жалбоподателя не са налице
причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото
законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут
по реда на чл.9 от ЗУБ, са правилни и законосъобразни.
С оглед изложеното, съдът счита, че оспореното решение съответства на всички изисквания за законосъобразност и като незасегнато от порок, налагащ отмяната му, следва да бъде потвърдено, а подадената против него жалба – отхвърлена като неоснователна.
При този изход на спора претенцията на процесуалния представител на жалбоподателя за разноски се явява неоснователна, тъй като предвид факта, че ответната страна не следва да бъде осъдена за разноски, то не са налице предпоставките по чл.38, ал.2 от ЗА.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Х.А. - гражданин на А., с ЛНЧ **********, срещу Решение №4268/25.05.2022г. на Заместник-Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 –дневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: