РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 2167/15.11.2021г.
гр. Пловдив, 15 ноември 2021 год.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХVI касационен състав, в открито заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и
първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЗЛАТАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА НЕСТОРОВА-ДИЧЕВА
ДАРИНА МАТЕЕВА
при
секретаря Станка Журналова и с участието на прокурора
Анелия Трифонова като разгледа
докладваното от съдия Дичева КАНД № 2017 по описа на съда за 2021 г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производство
по чл.208 и сл. АПК във връзка с чл.285
ал.1 ЗИНЗС.
Образувано е по
подадена касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София, чрез ст.юриск. Ч. против
Решение №1090 от 01.06.2021г., постановено по административно дело № 3323/2020
г. по описа на Административен съд - Пловдив, в частта с която Главна дирекция
"Изпълнение на наказанията" – София е осъдена да заплати на А.Н.С., с
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пловдив, обезщетение в размер на 2122
лв., ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди в
периода от 01.05.2016 г. до 14.02.2018 г. вкл., изразяващи се в накърняване на
човешкото му достойнство, в резултат на поставянето му в неблагоприятни условия
при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в Затвора гр. Пловдив, както
и обезщетение в размер на 1658 лв.,
ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от 23.12.2020 г. до
окончателното изплащане на сумата, за претърпени от него неимуществени вреди на
11.09.2019 г. и за периода от 18.10.2019 г. до 23.12.2020 г. вкл., изразяващи
се в накърняване на човешкото му достойнство, в резултат на поставянето му в
неблагоприятни условия при изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив. Със същото решение Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията" – София е осъдена да заплати да заплати в полза на Г.Г.М.,
адвокат при Адвокатска колегия – Пловдив, с адрес гр. Пловдив, ул. „Йоаким
Груев“ № 43, сумата от 438 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство по адм. дело № 3323 по описа за 2020 г. на Административен съд
Пловдив.
С касационната жалба, подадена от Главна
дирекция "Изпълнение на наказанията" – София, са изложени доводи, че
решението на Административен съд - Пловдив е неправилно и необосновано.
Посочено е, че в действителност е установена известна пренаселеност в част от
спалните помещения, но това се компенсира с възможността за раздвижване по
коридорите и останалите помещения, като в тази връзка е посочено, че в светлата
част на денонощието помещенията не се заключват. На следващо място се сочи, че
килиите, коридорите и сервизните помещения се почистват ежедневно от лишените
от свобода. Твърди се, че по делото не са доказани реално претърпени вреди,
които да са в резултат на посочените бездействия на ГДИН. Изложени са доводи,
че затворите са пенитенциарни заведения, поради което
не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови навици и
предпочитания на всеки от лишените от свобода. Твърди се, че не е налице
причинно-следствена връзка между конкретно изразено бездействие от страна на
административния орган, в резултат на което да са причинени неимуществени
вреди. Иска се от съда да отмени
оспореното решение в осъдителната му част, респективно да постанови ново, с
което да отхвърли претенциите на ищеца, евентуално да отмени решението в частта
му, с която ГДИН е осъдена да заплати обезщетение за сумата над 500 лв. до
присъдения размер от 3 780 лв.
Представителят на Окръжна
прокуратура Пловдив изразява становище, че жалбата е основателна.
Настоящият съдебен състав на
Административен съд Пловдив, приема, че касационната жалба е подадена в срок от
надлежна страна, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество е
неоснователна.
Производството пред
Административен съд Пловдив се е развило по реда на чл. 203 и сл. АПК, във вр. с
чл. 285, ал. 1 ЗИНЗС, по искова молба, подадена по искова
молба, предявена от А.Н.С., с ЕГН **********, чрез пълномощника си адвокат Г.М.,
срещу Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, с която се иска ответникът да бъде осъден да заплати обезщетение в общ размер на 5 000
лв., ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба до
окончателното изплащане на сумата, от които 2 400 лв. за претърпени от него
неимуществени вреди в периода от 01.05.2016 г. до 12.05.2018 г. при първия му
престой в Затвора гр. Пловдив, 1 800 лв. за претърпени от него неимуществени
вреди в периода от 10.09.2019 г. до 23.12.2020 г. - датата на предявяване на
исковата молба, при втория му престой в Затвора гр. Пловдив, и 800 лв. за
претърпени от него неимуществени вреди в периода от 10.04.2019 г. до 10.09.2019
г. при престоя му в Арест гр. Пловдив, изразяващи се в накърняване на човешкото
му достойнство, в резултат на:
- Поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
Затвора гр. Пловдив през посочените периоди, и по-конкретно: липса на
вентилация, мебелировка, достатъчна естествена светлина и достатъчна жилищна
площ във всички килии, в които е бил настанен (нетната площ на килиите не е
надвишавала 3 кв. м. на човек); наличие на гризачи и насекоми (дървеници и
хлебарки), както и мухъл, и плесен в тях; лошо състояние на тоалетната в
килията му – неработещи казанчета, счупени плочки, липса на работещи чешми и
умивалници, тоалетната не е шумоизолирана; лошо
състояние на банята, която е обща за всички затворници в отряда - работят само
3-4 душа, от които тече или студена или гореща вода; поставяне в риск на
здравословното му състояние вследствие на бездействията на отговорните органи и
недостатъчния контрол спрямо обслужващия персонал на затвора, поради допускане
на надзирател във видимо недобро здравословно състояние, който впоследствие бил
диагностициран с „Коронавирус“,
да контактува с ищеца, без да са му осигурени предпазни средства; липса на
изолация на външните стени на затвора, вследствие на което отоплението зимата
било много трудно и имало случаи, в които температурата в спалните помещения
през зимата ставала много ниска, а на ищеца не са предоставяни достатъчно
дебели завивки; непредоставяне на индивидуална и корекционна
работа, не му е дадена възможност да участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа, което е довело до поведенческа и личностна
криза, не му е предоставяна и психологическа помощ, и
- Поставянето му в
неблагоприятни условия при задържането му под стража в Арест – гр. Пловдив в
периода от 10.04.2019 г. до 10.09.2019 г. и по-конкретно: лоши санитарно-битови
условия в ареста, недостатъчно жизнено пространство (изискуемите 3 кв.м.
съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС), мръсни и непроветрени
помещения, наличие на мухъл, плесен, гризачи и насекоми, включително дървеници
и хлебарки, недостатъчна естествена слънчева светлина, поради малкият прозорец
в арестантското помещение.
След като е анализирал и
обсъдил подробно събраните по делото многобройни доказателства, съдът е приел,
че в по-голямата част от прецените периоди ищецът е пребивавал в Затвора
Пловдив, в спални помещения, в които не му е била осигурена жилищна площ от
минимум 4 кв.м. - относно периода от 18.05.2016 г. до 01.01.2018
г. – общо 610 дни; относно периода от 01.01.2018 г.
до 11.01.2018 г. и от 06.02.2018 г. до 08.02.2018 г. – общо 14 дни; относно
11.09.2019 г. – 1 ден; относно периодите
от 18.10.2019 г. до 08.07.2020 г. и от 24.07.2020 г. до 23.12.2020 г. – общо
395 дни. Отделно от това съдът е приел,
че са основателни и твърденията досежно липсата на индивидуална и корекционна
работа с ищеца, както и липсата на предоставена възможност за участва в
програми за въздействие за индивидуална и групова работа. В заключение съдът е
приел, че е налице незаконосъобразно бездействие от страна на затворническата
администрация в периода от 13.06.2016 г. до 14.02.2018 г. (след която дата
ищецът е бил преместен в ЗООТ „Хеброс“) и от 24.10.2019 г. до 23.12.2020 г.,
представляващо нарушение на чл. 40, ал. 2, т. 1, 3, 4 и 5 от ЗИНЗС във връзка с
чл. 152 и 156 от ЗИНЗС, вр. чл. 120 и сл. от ППЗИНЗС,
което води до накърнява човешкото достойнство на ищеца и само по себе си
представлява унизително третиране и е присъдил посочените по-горе обезщетения
за претърпени неимуществени вреди, като е приел за неоснователни и недоказани
останалите твърдения, съответно е отхвърлил претенциите в останалите им части.
Решението е валидно,
допустимо и правилно.
Първоинстанционният съд обективно е установил фактическите обстоятелства,
въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, които са
правилно ценени и анализирани. Оспореното решение е мотивирано с подробно
изложена фактическа
обстановка и обосновани правни изводи. В този смисъл неоснователно е
възражението за необоснованост на
оспорения съдебен акт.
Съгласно разпоредбата на чл.284 ал.1 ЗИНЗС
държавата отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода или задържани под
стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на
нарушения по чл.3, който в своята ал.1 предвижда, че тези лица не могат да
бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение.
Според чл.3 ал.2 ЗИНЗС, за нарушение на ал.1 се смята и поставянето в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или
задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ,
храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване,
условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за
общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни
действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство
или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност, действия или
бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на
административна дейност. Според чл.284
ал.5 ЗИНЗС в случаите по ал.1
настъпването на неимуществени вреди се предполага до доказване на противното.
В случая безспорно е
установено, че претърпените негативни преживявания са в пряка
причинно-следствена връзка с битовите условия и по-конкретно жилищната площ на
помещенията, в които е бил настанен ищецът през посочените периоди, като в тази
връзка неоснователни се явяват доводите на касационния жалбоподател ГДИН, че
пренаселеността в част от спалните помещения се компенсира с възможността за
раздвижване по коридорите и останалите помещения. Такова компенсиране на площта
не е предвидено нито в стандартите възприети от Съвета на Европа, нито в
практиката на ЕСПЧ.
Напълно неоснователен е
касационният довод на ГДИН, за недоказаност на претърпените вреди от
бездействието на ГДИН за осигуряване на минимална жилищна площ от 4 кв.м., тъй
като съобразно разпоредбата на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС в обжалваното решение е направен
обоснован и логичен извод за характера и степента на въздействието върху ищеца
на пренаселеността на килиите. Тези условия са несъответни на минималните
критерии и стандарти на живот. Налице е неизпълнение на вменените на
администрацията задължения за създаване на условия за изтърпяване на
наказанията, с оглед недопускане неблагоприятно засягане на личността и
накърняване на човешкото достойнство. Установената от доказателствата по делото
липса на минимална жилищна площ за посочените периоди несъмнено предпоставят унизително отношение, уронващо човешкото
достойнство, както правилно е прието в обжалваното решение.
Що се отнася до твърдението
на касатора ГДИН, че затворите са пенитенциарни
заведения и не бива да се очаква от тях удовлетворяване на индивидуалните битови
навици и предпочитания на всеки от тях, съдът намира за необходимо да отбележи,
че в случая се касае за минимални битови условия и минимална жилищна площ,
които следва да са налице за всички лишени от свобода, и които условия трябва
да са такива, че да не създават предпоставки за увреждане на психическото
здраве на лишените от свобода и да не създават предпоставка за уронване на
човешкото им достойнство, като в този смисъл случаят не касае някакви специални
предпочитания на ищеца.
Пак в тази връзка следва да
се отбележи, че ЕСПЧ нееднократно е посочвал, че макар и в условията на
изтърпяване на наказание лишаване от свобода, правата на лишения от свобода по чл. 8, § 1 от ЕКПЧ не могат да бъдат ограничавани на
други основания и намеса от страна на властите в упражняването на дейността им.
Нормата на чл. 8, § 2 на ЕКПЧ прави изключение единствено касателно намеса на държавата предвидена в закон или е
необходима в интерес на националната и обществената сигурност или
икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици и
престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на
другите. Следователно тази свобода не е абсолютна и неограничена, но дори при
прилагането на изключенията по § 2 на чл. 8 ЕКПЧ се изисква съобразяване с принципа
на пропорционалност при намесата в упражняване на тези права и свободи.
Задължение на всяка държава е да осигури нормални условия за изтърпяване на наказаните
с лишаване от свобода.
Неоснователно е и алтернативното искане на касационния
жалбоподател ГДИН за намаляване размера на присъденото обезщетение. Изводите на
съда за размера му, съответстват на правилната преценка на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства, относими към
увреждането, от което се претендират вреди, както и реалното им въздействие
върху ищеца, предвид условията на пренаселеност в килиите в които е пребивавал,
както и с приетото нарушение досежно липсата на
индивидуална и корекционна работа с ищеца, както и
липсата на предоставена възможност за участва в програми за въздействие за
индивидуална и групова работа.
Размерът на така
определеното от първа инстанция обезщетение е съобразено и с времевата продължителност
на пренаселеността на килиите в които е бил настанен ищеца и е в съответствие с
изведената от закона и дължима справедливост, изразяваща се в овъзмездяване на причинените вреди. В случая при определяне
размера на обезщетението правилно съдът е взел предвид и практиката на ЕСПЧ,
като при спазване на принципите за справедливост е определил обезщетението. Изложените
в тази връзка мотиви на съда са подробни, обосновани и правилни, и настоящия
съдебен състав ги споделя изцяло. За пълнота следва да се отбележи, че
оспореното решение е постановено при съобразяване с националната правна уредба,
практиката на ВАС, ВКС и ЕСПЧ. При разглеждане на делото първоинстанционният
съд не е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които да
налагат отмяна на решението му.
Поради изложеното касационната
жалба е неоснователна и Решение №1090 от 01.06.2021г., постановено по
административно дело № 3323/2020 г. по описа на Административен съд - Пловдив следва
да бъде оставено в сила, в обжалваната част.
Ответникът не е заявил претенция за
разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.
Мотивиран от горното, Административен
съд – Пловдив, ХХVI състав
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение
№1090 от 01.06.2021г., постановено по административно дело № 3323/2020 г. по
описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: