Р Е Ш Е Н И Е
№ 226/1.10.2019 г. 01.10.2019 г. гр. Ямбол
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЯМБОЛСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД – наказателно отделение ІХ- състав в публично заседание на тридесети септември две хиляди и деветнадесета година:
Председател: НИКОЛАЙ КИРКОВ
секретар В .Г.,
като разгледа докладваното от съдия Кирков
АНД №902/2019 г. по описа на
ЯРС,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по жалба на „Технострой- инженеринг 99 „АД гр.**** с ЕИК ***, подадена чрез адв. Н.П.-АК София против Наказателно постановление № Е -НП-7/02.07.2019г. издадено от министъра на енергетика,с което на дружеството-жалбоподател за нарушение на чл.87,ал.1 ,вр. чл.88,ал.1 от ЗПБ ,вр. Параграф 28 ,ал.3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ и чл.22г,ал.1,ал.2,ал.5,ал.7,ал.10,ал.11,ал.12 от ЗПБ във връзка с чл.5,ал.1,ал.2,чл.6,чл.7 и чл.8 от Наредбата за управление на минните отпадъци, на основание чл.94,ал.1 от ЗБП е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
С жалбата се иска от съда да
отмени наказателното постановление поради допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила установени в ЗАНН.Излага се и становище ,че АУАН е
съставен извън сроковете по чл.34,ал.1 от ЗАНН..В съдебно задание жалбата се подържа от процесуалния
представител на дружеството- жалбаподател, който
моли съда да отмени наказателното
производство.Претендират се и присъждане на розноски.
Въззиваемата страна редовно ,чрез
процесуалния си представител моли съда да остави жалбата без уважение,а наказателното постановление
като нестрадащо от отменителни основания да бъде потвърдено.
ЯРС,
след като прецени събраните по делото доказателства, наведените в жалба доводи,
възраженията и изразените становища на страните, прие за установена следната
фактическа обстановка:
Дружеството- жалбоподател има качеството на концесионер върху находище „***“,общ.Тунджа , обл.Ямбол с предмет добив на пясъци.
На 23.10.2018г. на място бил извършен текущ контрол от служители на Министерството на енергетиката,който обхващал цялостното изпълнение на концесионния договор в периода от последната проверка извършена на 17.05.2017г. до настоящата.В хода на проверката свид.Д.Д. установил ,че към него момент в находището не се осъществявал добив поради авария на два хидравлични багера.Свид. Д. установил ,че с Писмо № Е 26-Т-178/08.06.2012г. концесионерът е представил План за управление на минните отпадъци, но във връзка с изменението на наредбата за управление на минните отпадъци от януари 2016г. в шест месечен срок не е представил актуализиран ПУМО.
Резултатите от проверката били обективирани в констативен протокол от 23.10.2018г.
На 07.01.2019г. като приел ,че са налице условията на чл.40,ал.2 от ЗАНН свид.Д. съставил АУАН на дружеството – жалбоподател затова ,че не е представило актуализиран план за минни отпадъци на находище „***“, съгласно изискванията на Параграф 28 ,ал.3 от ПЗР към ЗИДЗПД и не е представил за преразглеждане от министъра на енергетиката план за управление на минните отпадъци за същото находище, съгласно изискванията на чл.22г от ЗПБ и чл.7 от НУМО.В акта посочил, че по този начин дружеството- жалбоподател е нарушило чл. чл.87,ал.1 ,вр. чл.88,ал.1 от ЗПБ ,вр. Параграф 28 ,ал.3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ и чл.22г,ал.1,ал.2,ал.5,ал.7,ал.10,ал.11,ал.12 от ЗПБ във връзка с чл.5,ал.1,ал.2,чл.6,чл.7 и чл.8 от Наредбата за управление на минните отпадъци.
АУАН бил изпратен и връчен на представителя на „Технострой- инжереринг.
Впоследствие при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението е издадено и обжалваното наказателно постановление.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от показанията на разпитаните по делото свидетели и от приложените и приобщени по делото писмени доказателства.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Жалба е с
правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2
от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от
обжалване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата
е основателна,
по следните съображения:
Съдът счита ,че при съставянето на АУАН и издаването на НП са допуснати няколко нарушения на процесуалните правила, всяко едно от което е съществено и всяко едно от което е довело до нарушаване правото на защита на наказаното лице.
На първо място нарушена е разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН, която императивно предвижда, че съставянето на акта по чл.36 от ЗАНН се извършва в присъствие на нарушителя, респ. на неговия законен представител или упълномощено лице. Като изключение от този принцип в ал.2 на същия член е допуснато и неприсъствено съставяне на акта, но само при наличието на някоя от изчерпателно посочените в текста предпоставки – нарушителят, макар и известен, да не е могъл да бъде намерен, и втората – когато същият след покана не се е явил за съставяне на акта. Ако посочените законови предпоставки не са налице, чл.40, ал.1 от ЗАНН задължава актосъставителя да състави акта в присъствието на нарушителя или упълномощено от него лице.
В настоящият случай от данните по делото се установява ,че жалбоподателят не е бил надлежно поканен за съставяне на АУАН.От административнонаказателната преписка е видно, че поканата е с изх. №Е 26-Т/04.12.2018г. и е изпратена с обратна разписка с № ИД РS 1040 7SQRX Z. От отбелязването върху последната се установява, че е получена на 11.12.2018 г. от лицето П.С., но не е посочено в какво качество той я е получил и изобщо има ли същият някаква връзка с дружеството, за което се отнася поканата. А след като АУАН е бил съставен в отсъствие на жалбоподателя, при липсата на която и да е от предпоставките на чл.40, ал.2 от ЗАНН, е налице нарушение по смисъла на чл.40, ал.1 от същия закон. Нарушението е съществено, защото е довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като същият обективно е бил препятстван да упражни правата си по чл.40, т.8 от ЗАНН да даде непосредствени обяснения и да направи възражения при съставянето на акта. След като законът е предвидил, че ограничаване правото на възражения при съставяне на акта е допустимо само в две изрично уредени хипотези, които, както вече се посочи, в случая не са налице, съдът счита, че е допуснато съществено процесуално нарушение, представляващо основание за отмяна и на издаденото НП.
В този смисъл е константната практика на ЯАС обективирана в Решения №***, № ***/2015, № ***/2016г. № ***/2016г. №***/2018г. и № ***/2018г.
На следващо място в АУАН и НП противно на изискванията на чл.42,т.4 и чл.57,ал.1,т.3 от ЗАНН не е посочена датата на извършване на нарушението.В случая фактическият състав на претендираното нарушение се състои в съставомерно бездействие и административнонаказващият орган трябва при описание на нарушението да посочи задължението за действие и периодът през който наказаното лице е бездействало при наличие на задължение за действие. Когато началната дата на периода на бездействие може безспорно да се установи, тя се посочва в АУАН и НП, а в противен случай се посочва като дата на нарушението датата, на която нарушението е констатирано, тъй като и към тази дата нарушителя бездейства при наличие на законово задължение за конкретно действие.В АУАН и НП е посочено единствено датата на извършване на проверка /23.10.2018г./, но не е посочен периодът в който дружеството е следвало да изпълни нормативното си задължение, съответно няма посочена крайна дата, до която най- късно задължението може да се изпълни,а това е необходимо, след като задължението произтича от различни разпоредби , с различни срокове за изпълнение.Така например цитираната в Акта и НП разпоредба на Параграф 28 , ал.3 от ПЗР на ЗИДЗПБ задължава операторите на минни отпадъци в шест месечен срок от влизане в сила на измененията на НУМО/обн. в ДВ№5/19.01.2016г./ да представят актуализиран план, докато разпоредбата на чл.7 ,ал.1 от НУМО ги задължава на всеки 5 години да представят за преразглеждане ПУМО.Т.е. именно липсата на ясно и конкретно визиране на дата на извършване на нарушението, началната дата, от която дружеството е било в нарушение в процесното наказателно постановление, обосновава довода, че контролния орган е допуснал съществено процесуално нарушение, което е ограничило правото на защита на наказаното дружество. От друга страна посоченото нарушение препятства възможността на контролната инстанция ,в случая да прецени спазени ли са и срокове по чл.34 от ЗАНН,което е важна предпоставка за законосъобразното развитие на производство по реализиране на административно-наказателната отговорност на нарушителя.Още повече ,че по делото са налице гласни и писмени доказателства за извършена предходна проверка със същия обхват на контрол и при действието на цитираната Наредба,при която не е констатирано нарушение.
Според настоящия съдебен състав в акта и НП не е посочено изрично и мястото на извършване на нарушението, като от фактическото му описание не става ясно къде е извършено то- по местонахождението на находището до с.*** , което е на територията на Община Тунджа, по седалището на дружеството- жалбоподател, което е в гр.Ямбол или на др. място.Мястото на нарушението е задължителен елемент от състава на административното нарушение и е недопустимо да се извеждат по предположение или подразбиране.
На следващо място според настоящия съдебен състав в АУАН и НП е налице и противоречие между фактическото описание на нарушението и юридическата му квалификация,което е съществено нарушение на процесуалните правила.
Вмененото на жалбоподателя нарушение е за това ,че не е изпълнило задължението си да представи актуализиран ПУМО и не е предоставило за преразглеждане от министъра на енергетиката ПУМО за същото находище.Същевременно цифрово като виновно нарушени и в двата акта са посечени разпоредбите на чл.87,ал.1 ,вр. чл.88,т.1 от ЗПБ, които гласят следното:
Чл. 87 (1) Опазването на земните недра при търсенето, проучването, добива и първичната преработка на подземни богатства се осигурява чрез рационалното им използване.
Чл. 88. За спазване на изискванията по опазването на земните недра чрез рационалното използване на подземните богатства всеки титуляр на разрешение за търсене и проучване и за проучване и концесионер е длъжен да:
т.1.осъществява дейностите по търсене, проучване, добив и преработка на подземни богатства в съответствие с изискванията на действащото законодателство.
Съгласно §1, т.16 от ЗПБ - "опазване на земните недра" е спазване на определените с нормативните актове изисквания и ред за ползването на земните недра, както и на изискванията за разумното и рационалното използване на подземните богатства при проучването, добива и първичната им преработка.
Видно е от посочените разпоредби, че същите касаят опазването на земните недра, което съгласно легалната дефиниция в закона се изразява в спазването на реда и изискванията за рационалното използване на подземните богатства, което включва спазване на утвърдения с работните проекти ред при търсенето , проучването, добива и първичната обработка на подземните богатства.В конкретния случай не е констатирано нарушение на спазването на реда и изискванията за рационално използване на подземните богатства при тяхното търсене , проучване, добива и първичната обработка , т.е. неспазване на утвърдения проект, а и такова не е описано в обстоятелствената част на акта и НП.Фактическото обвинение касае неизпълнение на задължение за представяне на актуализиран ПУМО и преразглеждането му от министъра на енергетиката, което не представлява изискване за рационално използване на земните недра.
По изложените съображения съдът намира жалбата за основателна , а наказателното постановление като незаконосъобразно от процесуална страна следва да бъде отменено.
Съдът намира искането на процесуалния представител на жалбоподателя за присъждане на разноски за неоснователно .В производството пред районния съд при разглеждане на жалби срещу наказателни постановления по реда на ЗАНН, при субсидиарно прилагане на НПК, когато наказателното постановление е отменено, вкл. и когато е отменена една част от него, не се присъждат разноски в полза на жалбоподателя, както когато подсъдимият бъде оправдан в наказателното производство, не се присъждат разноски срещу държавата. Липсата на процесуален ред за присъждане на разноски в производствата по оспорване на наказателните постановления по реда на ЗАНН е изрично заявено и в Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВАС и ОС на ГК и ТК на ВКС .
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № Е -НП-7/02.07.2019г. издадено от министъра на енергетика,с което на „Технострой- инженеринг 99 „АД гр.**** с ЕИК **** за нарушение на чл.87,ал.1 ,вр. чл.88,ал.1 от ЗПБ ,вр. Параграф 28 ,ал.3 от ПЗР към Закона за изменение и допълнение на ЗПБ и чл.22г,ал.1,ал.2,ал.5,ал.7,ал.10,ал.11,ал.12 от ЗПБ във връзка с чл.5,ал.1,ал.2,чл.6,чл.7 и чл.8 от Наредбата за управление на минните отпадъци, на основание чл.94,ал.1 от ЗБП е наложена имуществена санкция в размер на 50 000 лв.
Решението може да се обжалва пред Административен съд – Ямбол, в 14 - дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: