Р Е Ш Е Н И Е
№ …
Гр. София, 04.06.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 20 състав, в публичното
съдебно заседание на втори май две хиляди и осемнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА
при
секретаря П. Г., като разгледа т.д. № 1733/2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са искове
с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ,
чл. 92 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД.
Ищецът
Б.Д. ЕАД твърди, че по силата на договор от 23.05.2013 г. предоставил на Р.С.
ООД паричен кредит срещу задължение за връщане на усвоените
средства ведно с възнаградителна лихва. Поддържа, че в дълга встъпили Р.М. ООД,
С. АД, К. АД и Р. АД, а поръчителство поели Р.Ф.П. АД и Р.З.Б.. Поддържа, че
кредитополучателят и солидарните с него дължат възнаградителна лихва за периода
25.12.2016 г. – 24.02.2017 г. в общ размер на 64 616,24 лв., неустойка за
забавеното плащане на възнаградителната лихва за периода 25.01.2017 г. –
28.02.2017 г. в размер на 46 166,55 лв., както и разноски по управление на
кредита и по принудителното извънсъдебно изпълнение в общ размер от 14 412,09
лв. За посочените суми е издадена заповед за незабавно изпълнение по ч.гр.д. № 13047/2017
г. на СРС, 62 състав. След постъпили възражения ищецът предявява настоящите
установителни искове и моли съда да установи съществуването на оспорените
задължения. Претендира разноски в заповедното и исковото производство.
С
определение от 15.01.2018 г. производството по отношение на ответниците Р.С.
ООД и К.М.АД е прекратено.
Ответниците
Р.М. ООД, С. АД, Р. АД, Р.Ф.П. АД и Р.З.Б. оспорват настъпването на
изискуемостта на задълженията и наличието на подписани Общи условия, а
поръчителите Р.Ф.П. АД и Р.З.Б. оспорват валидността на договора за
поръчителство при твърдението, че липсва както валидно обезпечено правоотношение,
така и насрещна престация по договора за поръчителство. Поддържат, че е изтекъл
срокът по чл. 147, ал. 1 ЗЗД, както и че не са подписвали Анекс 13 и Анекс 14.
Поради изложеното молят съда да отхвърли исковете и да присъди разноски.
Съдът, като
съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Безспорно между страните
е, че 1/. на 23.05.2013 г. между ищеца и Р.С. ООД е сключен договор за банков
кредит (кредитна линия), по силата на който банката се задължава да предостави
в заем парична сума в размер до 16 000 000 лв., а кредитополучателят
– да върне заетата сума и да заплаща възнаградителна лихва; 2/. договорът и
анексите към него са подписан от Р.М. ООД, С.М.АД и Р. ФМ АД като съдлъжници;
3/. Р.Ф.П. АД и Р.З.Б. са подписали като поръчители договра и анексите с
изключение на Анекс 13 и Анекс 14; 4/. кредитът е усвоен.
Възражението
за недействителност на договора поради липса на подписани общи условия е
неоснователно – прилагането на общи условия към който и да е договор, вкл. за
кредит, не е задължително, а е част от свободата на договаряне. Щом няма
доказателства за надлежно обвързване на страните с общи условия, то валидно
между тях ще е договореното в индивидуалния договор, въз основа на който е
формирана и процесната претенция.
Видно
от договора, кредитополучателят (и солидарните с него) дължи възнаградителна
лихва, която се начислява ежемесечно до 25-то число (чл. 9.3). Размерът на
възнаградителната лихва е бил променян с анекси, като с Анекс 13 и Анекс 14 той
е намален (вж. отговора на задача 8 от ССчЕ). Съгласно заключението на ССчЕ, за
процесния период дължимата възнаградителна лихва е както следва: 30 969,68
лв. по вноска с падеж 25.01.2017 г. (дължима да периода 25.12.2016 г. –
24.01.2017 г.) и 33 646,56 лв. по вноска с падеж 25.02.2017 г. (дължима да
периода 25.01.2017 г. – 24.02.2017 г.). Задълженията за плащане на
възнаградителна лихва за посочените периоди са изискуеми, тъй като е настъпил
уговореният им падеж (до 25-то число).
Ето
защо съдът приема, че към момента на устните състезания е налице непогасено
задължение за възнаградителна лихва в горепосочения размер. За това задължение
отговарят солидарно както встъпилите в дълга солидарни длъжници, така и
поръчителите. Възражението за нищожност на договора за поръчителство е
неоснователно – налице е обезпечен дълг (задълженията по договора за кредит),
което е и кауза на поръчителевата отговорност; наличието на насрещна престация не
е елемент от валидността на договора за поръчителство – кредиторът не дължи
насрещно на поръчителя, а липсата на насрещна престация във вътрешните
отношения между кредитополучателя и поръчителите е непротивопоставима на кредитора.
Обстоятелството, че поръчителите не са подписали последните два анекса, не се
отразява върху основателността на иска срещу тях, тъй като, както беше
отбелязано, размерът на лихвата се намалява с неподписаните анекси и по-леките
условия обвързват поръчителите (чл. 139 ЗЗД). Неоснователно е и възражението за
изтичане на преклузивния срок за ангажиране на отговорността на поръчителя по
чл. 147, ал. 1 ЗЗД – процесните вноски са с падеж съответно 25.01.2017 г. и
25.02.2017 г., а искът е предявен на 01.03.2017 г.
Налице
е и задължение за неустойка за забавеното плащане на възнаградителната лихва.
Съгласно чл. 21, б. Б от Договора, при забава в плащането на възнаградителна
лихва кредитополучателят дължи договорената възнаградителна лихва (начислена
върху непогасената част от главницата съгласно чл. 9.4) и надбавка от 10
пункта. Така определен, размерът не противоречи на добрите нрави, тъй като
първият компонент по същество представлява самата възнаградителна лихва, която
ищецът начислява като такава до момента, от който претендира неустойка, а след
този момент – като компонент от неустоечното обезщетение.
Изчислен
по този начин, размерът на дължимата неустойка за процесния период възлиза на 46 666,55
лв. Извършено е погасяване със сумата от 500 лв., поради което към момента на
устните състезания дългът е в размер на 46 166,55 лв.
Съгласно
чл. 30 от Договора, всички разходи във връзка с кредита, вкл. за обезпечаване,
застраховане и принудително изпълнение, са в тежест на кредитополучателя. С
доклада като безспорно е отделено обстоятелството, че посочените разходи са
извършени, като от ССчЕ се установява, че размерът на таксата за управление за
периода 15.02.2017 г. – 14.05.2017 г. е 12 000 лв., размерът на
непогасените застрахователни премии е 2337,09 лв., а размерът на разходите за
принудително изпълнение е 75 лв. Поради това искът следва да бъде уважен
изцяло.
По разноските:
Ответниците
следва да заплатят на ищеца разноски за заповедното производство в размер на 2653,90
лв., както и разноски за исковото производство в размер на 3253,90 лв.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 2 ТЗ, чл. 92 ЗЗД, чл. 82 ЗЗД вр. чл. 121, ал. 1, пр. 2 ЗЗД и чл. 138 ЗЗД, че Р.М. ООД, ЕИК********, С. АД, ЕИК********, Р. Ф.М АД,
ЕИК ********, Р.Ф.П. АД, ЕИК ********,
и Р.З.Б., ЕГН **********, дължат
солидарно на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********,
сумите, както следва: 30 969,68 лв.
- възнаградителна лихва по вноска с падеж 25.01.2017 г. (дължима да периода
25.12.2016 г. – 24.01.2017 г.), 33 646,56
лв. - възнаградителна лихва по вноска с падеж 25.02.2017 г. (дължима да
периода 25.01.2017 г. – 24.02.2017 г.), ведно със законната лихва от 01.03.2017 г. до погасяването, 46 166,55 лв. - неустойка за
забава в погасяването на възнаградителната лихва за периода 25.01.2017 г. –
28.02.2017 г., 14 412,09 лв. – разноски,
вкл. по управление на кредита за периода 15.02.2017 г. – 14.05.2017 г., за
обезпечаване, извършени в периода 01.01.2017 г. – 01.03.2017 г., и свързани със
забавеното изпълнение (разноски за изпълнение по ЗОЗ).
ОСЪЖДА Р.М. ООД, ЕИК********, С. АД, ЕИК********, Р. ФМ АД,
ЕИК ********, Р.Ф.П. АД, ЕИК ********,
и Р.З.Б., ЕГН **********, да
заплатят на Б.Д. ЕАД, ЕИК ********,
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2653,90 лв. разноски за заповедното
производство и 3253,90 лв. разноски за исковото производство.
Решението
може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчване
на препис.
СЪДИЯ: