№ 299
гр. Благоевград, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две
хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Петър Узунов
Членове:Вера Коева
Милена Каменова
при участието на секретаря Катерина Пелтекова
като разгледа докладваното от Милена Каменова Въззивно гражданско дело
№ 20251200500296 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивна жалба с вх.№12096/16.02.2024 г. е подадена от „ИНТЕРПЕЙ 1“
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.Разлог,
ул.“Рила“ №30, чрез адв.А. Х., срещу Решение №349 от 18.11.2024 г.,
постановено по гр.д.№444/22г. по описа на РС-Разлог.
Недоволен от атакувания акт е останал жалбоподателят, който го счита
за неправилен и незаконосъобразен, излагайки подробни съображения в тази
насока. Иска се от съда да отмени решението и да отхвърли исковите
претенции.
С въззивната жалба не са представени нови доказателства. Няма
доказателствени искания. Претендира разноски.
Препис от въззивната жалба е връчена на въззиваемата страна, от която е
постъпил отговор на въззивната жалба. Счита, че решението е правилно и
иска от съда да го потвърди. Претендира разноски.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта му- в обжалваната част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Пред районния съд са представени писмени доказателства, от които се
1
установява следното от фактическа страна:
Делото е образувано въз основа на искова молба, депозирана от „А1
България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1, представлявано от А.Д. -
Главен изпълнителен директор и М.М. - Изпълнителен директор, чрез адв.
И.Й. против „Интерпей 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. Разлог, ул. „Рила“ № 30, представлявано от Д.Т.. Иска се съдът
да постанови решение, по силата, на което да приеме за установено по
отношение на ответника наличието на вземането на ищеца по издадената
Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д № 1536 по описа на
Районен съд - Разлог за 2021 г. в размер на сумата от 522.80 лв., формирана
като сбор от следните суми:
- сумата от 206.26 лв. - месечни такси и потребление за използване
на услуги по договор М5918662 за периода 09.09.2020 г. - 08.05.2021 г., ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане.
- сумата от 284.90 лв. - неустойка за неизпълнение на договор
М5918662, ведно със законната лихва за забава от датата на подаване на
заявлението до окончателното плащане.
- сумата от 31.64 лв. - мораторна лихва върху просрочените
вземания изчислена от датата представляваща първи ден на забава за плащане
на всеки отделен счетоводен документ до датата предхождаща датата на
депозиране на заявлението.
От приложеното ч. гр. д. № 1536/2021година по описа на Районен съд
Разлог се установява, че в полза на ищеца против ответника като длъжник е
издадена заповед № 489 от 14.12.2021 г. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК.
Ответникът е получил по надлежния ред заповедта за изпълнение на
18.11.2019 г. В срока по чл. 414 от ГПК е подал възражение срещу издадената
заповед за изпълнение.
На 18.04.2022 година заявителят по ч. гр. д. № 1266/2019 г. е депозирал
искова молба в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 422, ал. 1 от
ГПК (изпратена по пощата на 15.04.2022г.).
От страна на ищеца към исковата молба са представени заверени
преписи от сключени с ответника Договори за мобилни услуги, Приложения
№ 1 и анекс към договора, както следва:
Договор № *********/02.02.2018 г., който има характер на рамков
договор, с предмет предоставяне на електронни съобщителни услуги.
2
Към горепосочения договор е подписан анекс № 1 от 25.03.2020 г. и
приложение № 1 към същото (представени по делото и в оригинал по реда на
чл. 183 от ГПК) за срок от 2 години, с които е избран тарифен план за мобилен
номер ** „А1 Фикс Безкрай“ с месечна абонаментна такса 4.99 лв. и интернет
услуга, за която с анекс от 25.03.2020 г. е удължен срока за ползване до
25.03.2022 г. с месечна такса 16.65 лв. Избран е допълнителен пакет Ikarus Anti
Virus с месечна такса 4.99 лв. без ДДС.
Съгласно чл. 6 от приложение № 1 към договора, в случай че абонатът
наруши задълженията си по договора, операторът има право да получи
обезщетение в размер на всички стандартни месечни абонаментни такси (без
отстъпка), дължими до изтичане срока за ползване.
По делото са приложени Общи условия за взаимоотношения между „А 1
България“ ЕАД и крайните потребители на фиксирана телефонна услуга.
Съгласно чл. 49.2.1 от ОУ, договорът може да бъде прекратен едностранно от
абоната с едномесечно писмено предизвестие, след заплащане на всички
дължими суми, включително неустойки, когато такива са предвидени; при
неизпълнение от страна на А1 България на съществени задължения по ОУ,
като абоната следва да отправи десетдневно писмено предизвестие. За
неизпълнение се счита, нарушаване на параметрите за качество на услугите;
неостраняване в рамките на съществуващите технически възможности и
срокове по т. 34 от ОУ на възникналите повреди на мрежата и съораженията
(чл. 49.2.2 от ОУ).
По делото са приложени копия от фактури.
От изслушаната съдебно - техническа експертиза, се установ, че в
софтуерната система на мобилния оператор съществува договор между
страните под номер М5918662 с мобилен номер **, с начална дата 02.08.2018
г. Номера на партидата е ********* с ID на договора *********. В отговор на
въпроса дали през периода 09.09.2020 г. - 08.05.2021 г. услугите са били
активни, имало ли е ограничаване и за какъв период, вещото лице е посочило
следните временни спирания: на 21.01.2021 г. е настъпило временно спиране
на изходящи обаждания при войс услугата и интернет услугата; на 24.03.2021
г. временно спиране на изходящи и входящи обаждания при войс услугата,
интернет продължава да е спрян; на 28.05.2021 г. услугите са прекратени.
Приложена е екран активност на всяка услуга в екранна снимка. Вещото лице
уточнява, че при ограничен достъп на услугата (спрени изходящи обаждания),
тя продължава да бъде активна, макар и в ограничен обем; до датата на
прекратяването на договора, услугите са активни в системата, независимо от
ограничаването/частично или напълно спрени/, т.е. всеки момент може да
бъде възстановена в пълен обем спрямо договорните условия. При плащане на
забавените задължения изцяло алгоритъма за прекратяване на договора се
3
спира и услугите се активират в пълен обем. В период на ограничен достъп
може да бъде използвана възможността за набиране на безплатни разговори
(*77, 131,088 и др.). Вещото лице е констатирало, че на 28.05.2021 г. е
настъпила автоматична деактивация поради неплащане. . Посочва, че абоната
е уведомен за ограничаване/спиране на услуги и прекратяване на договора.
Начисляване на сметки за неустойки по предваритело зададени параметри се
извършва автоматично. Отчитането на месечното потребление на абонатите за
всяка мобилна услуга при определяне на трафичните данни и включването им
в клинетските фактури е автоматично без човешка намеса. При зададените
алгоритми няма вероятност за грешно отчетено потребление и трафични
данни в така наречените билинг фактури издавани от абонатите.
При изслушване на заключението в откритото съдебно заседание,
експертът уточнява, че посочените дати на спиране на услугите е било докато
не е било платено от абоната.
От заключението на вещото лице по изслушаната съдебно - счетоводна
експертиза се установи, че процените фактури са осчетоводени от ищеца по
съответните счетоводни сметки, отразени са в „Дневник за продажби“ и в
„Справка - декларация по ДДС“, представени в НАП. Всички фактури са
отнесени по партидата на ответника М5918622. В ответното дружество
фактурите не са осчетоводени и дружеството не е ползвало данъчен кредит. В
преходния период от м. май 2020 г. до м. септември 2020 г., са издавани
фактури на ответното дружество за ползваната услуга (интернет), които са
изплатени. Същите са осчетоводени в ответното дружество, платени са и е
ползван данъчен кредит по тях.
Според вещото лице общият размер на неплатените фактури е 491.16
лв., от които: за месечни такси по фактурите - 206.26 лв. и неустойка - 284.90
лв. Вещото лице констатира, че договора за предоставяне на далеко -
съобщителни услуги е прекратен в м. 05.2021 г. За периода от м. юни 2021 г. до
м. март 2022 г. - 10 месеца, периода в който договора не е бил изтекъл,
съгласно приложението и анекса, с който е активиран, неустойката върху
стандартните месечни задължения, без да се имат предвид отстъпките е в общ
размер на 284.90 лв.
Лихвата за забава върху вземането по всяка от фактурите, изчислена от
първия ден на забавата на плащането до 12.12.2021 г. - деня прехождащ датата
на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК е 17.13 лв.
В ищцовото дружество счетоводните записвания и счетоводните книги и
регистри във връзка с процесния договор са водени редовно.
Настоящия въззивен състав напълно споделя мотивите на районния съд
по отношение на сумата от 206.26 лв. (двеста и шест лева и двадесет и шест
4
стотинки), представляваща месечни такси и потребление за използване на
услуги по договор М5918662 за периода 09.09.2020 г. - 08.05.2021 г, както и по
отношение на сумата от 17.13 лв. (седемнадесет лева и тринадесет стотинки) -
мораторна лихва върху просрочените вземания и не са счита за нужно да ги
преповтаря и на основание чл.272 ГПК препраща към тях.
Съставът намира, че изложеното относно неустойката в приниципен
план е правилно, ако се разглежда единствено възражение за
неравноправност, но в случая съдът служебно следи за нищожни клаузи.
Константна е съдебната практика, вкл. задължителна такава по въпроса, че
договарянето в нарушение на добрите нрави е основание за нищожност и на
търговските сделки по чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД. Приложимостта им в търговското
право не може да се отрече независимо от въведената с чл.309 ТЗ забрана за
намаляване на неустойката поради прекомерност. Макар търговското право да
защитава сигурността в оборота за сметка на обогатяването на кредитора чрез
получаване на една прекомерна неустойка, отчитайки търговското качество на
субектите по правоотношенията, то тези отделни негови правни норми не
могат да противоречат на онези основни принципи на правото, чието спазване
е условие за действителността на сделките. Допустимо е уговаряне от
страните на неустойка за вредите от развалянето, но само в рамките на
присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, иначе
клаузата за неустойка би била нищожна, поради накърняване на добрите
нрави, за което съдът следи служебно, като преценката се извършва към
момента на сключване на договора, а не с оглед конкретното неизпълнение –
т.3 от Тълкувателно решение № 1/ 15.06.2010г. по тълк.д. № 1/ 2009г. на ОСТК
на ВКС. Уговорката за неустойка при предсрочно прекратяване на договор по
вина на ползвателя на услугата, в размер на всички неплатени по договора
вноски до края на срока му, излиза извън по-горе очертаните функции на
неустойката, тъй като едната страна по вече разваления договор получава
имуществена облага от насрещната страна в размер, какъвто би получил, ако
договорът не беше развален, но без да се предоставя ползването на услугата,
което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа за
справедливост. Аргумент за това е и разпоредбата на чл.88, ал.1, изр.2 ЗЗД,
уреждаща отговорност за нарушен негативен интерес, при който
обезщетението няма компесаторен характер. Предвид изложеното решението
следва да бъде отменено по отношение на претендираната неустойка и вместо
него да се отхвърли искането за присъждане на неустойка - 284.90 лв. В
отхвърлителната част решението на първа инстанция не е обжалвано и е
влязло в сила.
Решението следва да се отмени и в частта за разноските. При този изход
на спора право на разноски имат и двете страни. На ишеца следва да бъдат
5
присъдени за заповедното производство сумата в общ размер 138,87 лева -
разноски, за исковото 395,25 лева – разноски, съразмерно на уважената част от
исковете.
На ответника за исковото произвдоство сумата от 229,08 лева – разноски
адв.възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от исковете, което не е
прекомерно и въззивният съд споделя мотивите на първа инстанция по
отношение на възражението за прекомерност. За въззивна инстанция сумата от
42,95 лева – такса.
Воден от горното, Съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №349 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д.№444/22г.
по описа на РС-Разлог, В ЧАСТТА МУ, с която е уважен искът за
установяване дължимостта на сумата от 284,90 лв. - неустойка за
неизпълнение на договор М5918662, ведно със законната лихва за забава от
датата на подаване на заявлението до окончателното плащане, както и в
частта на присъдените разноски, като вместо това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „А1 България” ЕАД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. „Кукуш”
№ 1, представлявано от А.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. -
Изпълнителен директор, чрез адв. И.Й. против „Интерпей 1“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Рила“ № 30,
представлявано от Д.Т., иск за признаване на установено дължимостта на
сумата от 284,90 лв. - неустойка за неизпълнение на договор М5918662, ведно
със законната лихва за забава от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, като неоснователен.
ПОТВЪРЖДАВА Решение №349 от 18.11.2024 г., постановено по гр.д.
№444/22г. по описа на РС-Разлог, в останалата обжалвана част, като
правилно и законосъобразно.
В необжалваната част решението е влязло в сила.
ОСЪЖДА „Интерпей 1“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. Разлог, ул. „Рила“ № 30, представлявано от Д.Т., да заплати
на ищеца „А1 България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано от А.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. -
Изпълнителен директор, сумата в общ размер 534,12 лева, представляваща
сторени в хода на заповедното и исковото производство разноски, съразмерно
6
с уважената част от предявените искове.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано от А.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. -
Изпълнителен директор, да заплати на „Интерпей 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Рила“ № 30,
представлявано от Д.Т., сумата в размер на 229,08 лева, представляваща
сторени в хода на исковото производство разноски, съразмерно с отхвърлената
част от предявените искове.
ОСЪЖДА „А1 България” ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр. София 1309, район Илинден, ул. „Кукуш” № 1,
представлявано от А.Д. - Главен изпълнителен директор и М.М. -
Изпълнителен директор, да заплати на „Интерпей 1“ ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Разлог, ул. „Рила“ № 30,
представлявано от Д.Т., сумата от 42,95 лева – разноски въззивна инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7