Решение по дело №403/2022 на Районен съд - Бургас

Номер на акта: 1145
Дата: 2 юни 2022 г. (в сила от 9 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Ленкова Мавродиева
Дело: 20222120100403
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 януари 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта


РЕШЕНИЕ
№ 1145
гр. Бургас, 02.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от ИВЕЛИНА Л. МАВРОДИЕВА Гражданско
дело № 20222120100403 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по исковата молба на ЗД “БУЛ ИНС” АД с ЕИК
*****, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87,
представлявано от ***** и ****, против Н. И. И. с ЕГН **********, адрес: *****, с
която се претендира осъждането му за заплащане на сумата от 1 505. 25 лева, от която
1 162. 61 лева – главница, представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в
размер на 1 137. 61 лева и ликвидационни разноски в размер на 25 лева, ведно с
мораторна лихва в размер на 342. 64 лева за периода от 06.03.2018 г. - 30 дни от датата,
на която е получена регресната покана, до 15.01.2021 г., както и законната лихва
върху главницата от датата на завеждането на исковата молба - 29.01.2021 г. до
окончателното й изплащане. Моли се и за присъждане на направените по делото
разноски.
Основанията за дължимост на търсените суми се основават на твърдения, че на
08.02.2016 г., в град Бургас, ул. „Иван Вазов", е реализирано пътно-транспортно
произшествие /ПТП/ с участието на товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК №
*****, собственост на „............“ и управляван от Н. И. И. и лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Ф." с ДК № ****, със собственик и водач С. Д. П.. Според двустранен
констативен протокол за ПТП № 44128, причините за произшествието се дължат по
вина и противоправно поведение на водача Н. И. И., който е управлявал товарния
1
автомобил „Ф.“ с неукрепен товар, дървена дъска, която при разминаване с лекия
автомобил паднал върху него. Вследствие на ПТП-то били нанесени материални щети
по лекия автомобил, който бил застрахован по застраховка “Автокаско” към ЗК „Лев
Инс“ АД със застрахователна полица № ****, с валиден срок на действие от 20.05.2015
г. до 19.05.2016 г. Въз основа на уведомление в ЗК „Лев Инс“ АД била заведена щета с
№ 0002- 1261- 16-450303 от собственика на увредения автомобил марка „Ф.“, модел
„Ф.“ с ДК № **** - С. Д. П.. Нанесените щети по увредения автомобил са описани в
опис - заключение по щета. Видно от представената по щета № 0002-1261-16-450303
експертиза ремонтът на автомобила бил извършен в автосервиз „ „АМАРАНТ - 2003“
ООД. На 27.06.2016 г. ищецът изплатил по банков път на автосервиз „АМАРАНТ -
2003“ ООД сумата в размер на 1 137.61 лева. Товарният автомобил бил застрахован по
застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “БУЛ ИНС”АД със застрахователна
полица № BG/02/115002836379, с валиден срок на действие от 21.11.2015 г. до
20.11.2016 г. На основание чл. 412 от КЗ с изплащането на застрахователно
обезщетение за причинени имуществени вреди вследствие на ПТП-то застрахователят
е предявил претенцията си срещу ЗД „Бул Инс“ АД, като застраховател на
гражданската отговорност на виновния водач на товарния автомобил, по повод на
което била заведена щета № **********, по която ЗД „Бул Инс“ АД е изплатило по
банков път на ЗК „Лев Инс“ АД сумата в размер на 1 137,61 лева, поради което и
излага, че на основание чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ има право да получи от ответника
платеното застрахователно обезщетение, плюс ликвидационни разходи, ведно със
съответните лихви.
Правното основание на предявения иск за главница е чл. 429, ал.1, т. 1 предл. 1-
во във връзка с чл. 499, ал. 2 и чл. 411 във вр. с чл. 500 от Кодекса за застраховането, а
на иска за мораторна лихва – чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от страна на ответника, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Твърди се, че ответникът не е
легитимиран да отговоря по иска, тъй като двустранния протокол бил съставен между
„............“ ЕООД и С.П.. Наред с това се депозира възражение за изтекла погасителна
давност. Заявява се също така, че не е налице нито една от предпоставките по чл. 500
от КЗ за да има застрахователя право на регрес, както и че нормата на чл. 433 от КЗ
дерогирала общите правила по чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ и в настоящия случай ищецът
нямал право на регрес. Също търси присъждане на направените по делото разноски.
Бургаският районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея
факти и обстоятелства, становището на ответната страна по нея, събраните по делото
доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от фактическа и
правна страна, следното:
Съгласно двустранен констативен протокол за ПТП № 44128 от 08.02.2016 г. се
2
установява настъпилото на тази дата ПТП в гр. Бургас, на ул. „Иван Вазов“ между
товарен автомобил марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК № *****, собственост на „............“ и
управляван от Н. И. И., за който е налице задължителна застраховка „гражданска
отговорност“ към ищцовото дружество, и лек автомобил марка „Ф.“, модел „Ф." с ДК
№ ****, със собственик и водач С. Д. П., застраховано към ЗК „Лев Инс“. Съгласно
същия виновен за ПТП-то е водачът на товарния автомобил, по който не е имало
видими щети, за разлика от лекия автомобил, по който е имало такива – по предната и
задната броня,предния капак, предната и задната врати от ляво, заден ляв калник, ляво
и дясно странично огледало.
От другите данни по делото се установява, че лекият автомобил е застрахован
по застраховка “Автокаско” към ЗК „Лев Инс“ АД със застрахователна полица № ****,
със срок на действие от 20.05.2015 г. до 19.05.2016 г. т.е. действащата към датата на
настъпване на ПТП-то. Въз основа на уведомление в ЗК „Лев Инс“ АД била заведена
щета с № 0002- 1261- 16-450303 от собственика на увредения автомобил марка „Ф.“,
модел „Ф.“ с ДК № **** - С. Д. П.. Нанесените щети по увредения автомобил са
описани в опис - заключение по щета. Видно от представената по щета № 0002-1261-
16-450303 експертиза ремонтът на автомобила бил извършен в автосервиз „
„АМАРАНТ - 2003“ ООД. Във връзка с ремонта е издадена фактура № **********, в
която са надлежно описани извършените ремонти работи и тяхната стойност, като е
видно че същите са във връзка с описани видимите щети в двустранния протокол, и
уведомлението за настъпилото ТПТ. На 27.06.2016 г. ищецът изплатил по банков път
на автосервиз „АМАРАНТ - 2003“ ООД сумата в размер на 1 137.61 лева, видно от
представеното по делото преводно нареждане. Товарният автомобил бил застрахован
по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД “БУЛ ИНС”АД със застрахователна
полица № BG/02/115002836379, с валиден срок на действие от 21.11.2015 г. до
20.11.2016 г. ЗК „Лев Инс“ АД предявил претенцията си срещу ЗД „Бул Инс“ АД,
като застраховател на гражданската отговорност на виновния водач на товарния
автомобил, по повод на което била заведена щета № **********, по която е
извършено плащане, за което обаче по делото не са представени доказателства.
С регресна покана ищецът е поканил ответника да заплати сумата от 1 162. 61
лв., като изрично в покана е посочено, че правото на регрес възниква, поради
„неукрепен товар“, като се изнасят данни за процесното ПТП, и предоставен 5-дневен
срок за доброволно изпълнение. Същата е получена на 05.02.2018 г. от представител на
адресата – А. И..
По делото страните са ангажирани гласни доказателства. От показанията на
свидетелката С.Д. се установява настъпване на процесното ПТП. Това, което си спомня
е че и двамата водачи са се движили с със скорост в рамките на допустимата такава,
като както си карала една дървена летва паднала пред колата й и ударила капака,
3
бронята и други неща, така както ги описали. Другият водач бил много любезен,
веднага спрял, извинил се и съставили двустранния протокол.Удар между двете МПС-
та не е имало, като доколкото си спомня той е пренасял голямо количество дървени
летви, и едната от тях паднала върху нейния автомобил. Не помни дали товарът е бил
укрепен, но е категорична, че спор между водачите относно вината не е имало. Била
придружавана от съпруга си, като не помни с точност дали тя или той е шофирал.
Свидетелят И. И., който придружавал Н., към момента на настъпване на ПТП-то.
Също няма спор дали товарът е бил обезопасен, но през страничното огледало видял,
че нещо се разхвърчало и по-конкретно как една от летвите падналаа върху една кола.
Колата спряла, като от шофьорското място слязло едно момче. След това чакали
полицията, те си попълвали някакви документи във връзка със застрахователите, като
не е запознат с подробности относно тях.
От заключението на вещото лице по изпълнената автотехническа експертиза,
която съдът изцяло кредитира, като обективно и безпристрастно изготвена от лице с
нужните специални познания, се установява, че процесните щети отговарят на
механизма на произшествието, съгласно което вследствие на падналия товар - дървена
греда, е пострадал процесния лек автомобил, като вредите по него са в причинно-
следствена връзка с това обстоятелство. Размерът на изплатеното обезщетение е в
размер, който е реално необходим за отстраняване на настъпилите вследствие на ПТП-
то щети.
Въз основа на така установените факти, релевантни за решаването на делото,
съдът намира от правна страна следното:
В случая съдът намира, че от събраните по делото гласни доказателства и
изготвения двустранен протокол се установява настъпването на ПТП-то и вина на
водача на товарния автомобил, от който е паднала летва върху леката кола. Всъщност
самият водач с подписа си удостоверява това. Така и съгласно чл. 123, ал. 1, т. 3, б.“б“
от ЗДвП, когато са настъпили само имуществени вреди, ако между участниците в
произшествието има съгласие относно обстоятелствата, свързани с него, те преместват
превозните средства, така че да не възпрепятстват движението и попълват своите данни
в двустранен констативен протокол за пътнотранспортното произшествие.
Действително липсва точен механизъм, но същия се установява от гласните
доказателства, в това число и от водения свидетел от ответника. Обстоятелството дали
свидетелката или съпругът й е управлявал лекия автомобил също не е от решаващо
значение за настъпилото ПТП, предвид причината за неговото настъпване, а именно
падането на дървена летва и липсата на спор между водачите в тази насока.
Неоснователни са и доводи, че искът изначало не е предявен срещу надлежен ответник,
при все че собственик на товарния автомобил е търговско дружество, а не ответникът,
тъй като с тази застраховка се покрива отговорността на водачите, стигат да управляват
4
МПС-то на валидно основание т.е да не например поради кражба или някакво друго
противоправно поведение.
Независимо от това разпоредбата на чл. 500 от КЗ предвижда, че
застрахователят има право да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, когато виновният водач: 1. при
настъпването на пътнотранспортното произшествие е извършил нарушение по Закона
за движението по пътищата, като е управлявал моторното превозно средство под
въздействие на алкохол с концентрация на алкохола в кръвта над допустимата по закон
норма или под въздействието на наркотици или други упойващи вещества или е
отказал да се подложи, или виновно се е отклонил от проверка за алкохол, наркотици
или други упойващи вещества; 2. не е спрял и не е взел мерки за отстраняване на
възникнала по време на движение повреда или неизправност в моторното превозно
средство, която застрашава безопасността на движението, и пътнотранспортното
произшествие е възникнало в резултат на това; 3. е напуснал мястото на настъпването
на пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга неотложна причина; в този случай тежестта на
доказване носи виновният водач; 4. умишлено е предизвикал пътнотранспортното
произшествие; 5. е предизвикал пътнотранспортното произшествие по време на
извършване на умишлено престъпление съгласно Наказателния кодекс, включително,
когато се е опитвал да избяга от задържане. Ал. 2 предвижда, че застрахователят има
право да получи платеното обезщетение заедно с платените лихви и разноски от
лицето, управлявало моторното превозно средство, когато не притежава
правоспособност за управление на съответната категория моторно превозно средство,
или на което временно е отнето свидетелството за управление на моторното превозно
средство.
При това съдът намира, че от събраните по делото доказателства не се
установява да е налице някой от посочените хипотези на закона за да има
застрахователят право на регрес към виновния водач, при което само на това
основание исковете като неоснователни следва да бъде отхвърлени. В исковата си
молба ищецът се е позовал на нормата на чл. 410, ал. 1, т. 3 от КЗ във вр. с чл. 50 от
ЗЗД, касаещата имущественото застраховане, която няма отношение към настоящия
казус, по който застрахователят по Задължителната застраховка „Гражданска
отговорност“ предявява регресна претенция спрямо виновния водач. В регресната
покана пък се позовава на нормата на чл. 500 от КЗ, без да сочи някой от хипотези,
като посочва вина на водача, поради наличието на необезопасен товар, което обаче
дори и да е така, не обосновава отново извода за наличието на някоя от хипотезите по
чл. 500 от КЗ за да има застрахователят право на основателен регрес срещу виновния
5
водач.
С горните мотиви съдът намира, че исковете като неоснователни следва да бъдат
отхвърлени.
При този изход на спора се явява неоснователна претенция на ищеца за
присъждане на разноски по делото. Ответникът има право да получи същите на
основание чл. 78, ал. 3 от ГПК или сумата от 371. 80 лв. изплатено адвокатско
възнаграждение и внасянето на депозит за призоваване на свидетел.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
Отхвърля исковете на ЗД “БУЛ ИНС” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление: гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от ***** и ****,
против Н. И. И. с ЕГН **********, адрес: *****, с която се претендира осъждането му
за заплащане на сумата от 1 505. 25 лева, от която 1 162. 61 лева – главница,
представляваща изплатеното застрахователно обезщетение в размер на 1 137. 61 лева и
ликвидационни разноски в размер на 25 лева, по заведена щета № **********, по
която ЗД „Бул Инс“ АД, в качеството му на застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ съгласно полица ВG/02/115002836379, с
валиден срок на действие от 21.11.2015 г. до 20.11.2016 г., относно товарен автомобил
марка „Ф.“, модел „Т.“ с ДК № *****, собственост на „.............“, е изплатило на ЗК
„Лев Инс“ АД сумата в размер на 1 137,61 лева, въз основа на заявена пред последното
претенция по застраховка “Автокаско” съгласно застрахователна полица № ****, със
срок на действие от 20.05.2015 г. до 19.05.2016 г., относно лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Ф." с ДК № ****, собственост на Ст. Др. П., за изплатено по полицата
обезщетение за имуществени вреди, съгласно двустранен констативен протокол за
ПТП № 44128 от 08.02.2016 г., настъпило в гр. Бургас, на ул. „Иван Вазов“ и заведена
щета № 0002- 1261- 16-450303, ведно с мораторна лихва в размер на 342. 64 лева за
периода от 06.03.2018 г. /30 дни от датата, на която е получена регресната покана/ до
15.01.2021 г., както и законната лихва върху главницата от датата на завеждането на
исковата молба - 29.01.2021 г.
Осъжда ЗД “БУЛ ИНС” АД с ЕИК *****, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Джеймс Ваучер” № 87, представлявано от ***** и ****, да заплати на
Н. И. И. с ЕГН **********, адрес: ............................, сумата от 371. 80 лв. /триста
седемдесет и един лева и 80 ст./ за направените по делото разноски.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
6
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________

7