№ 282
гр. София, 13.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 16 -ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Величка Борилова
Зорница Гладилова
при участието на секретаря Росица Й. Вьонг
като разгледа докладваното от Зорница Гладилова Въззивно гражданско дело
№ 20251000500145 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.258 и следващите от ГПК.
С решение № 3469/12.06.2024 г., по гр.д.№ 3865/2022 г. на Софийски градски
съд, ГО, I-4 състав, съдът е осъдил Прокуратурата на Република България да заплати на Н.
С. К. сумата 15 000 лева., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени
в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр. ал.
1 НК, поддържано от 29.11.2016 г. до 04.12.2021 г. , с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г. , впоследствие
променена на “Подписка“, за което е призната за невиновна с влязла в сила Присъда от
11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016, 22 с-в по описа на СРС, ведно със законната лихва
върху главниците считано от 04.12.2021г. – датата на влизане в сила на оправдателната
присъда, до окончателното им изплащане. С решението Прокуратурата на Република
България е осъдена да заплати на адв. Д. Т. – АК гр.Благоевград , в качеството му на
процесуален представител на Н. С. К. сумата 1525 лв., представляваща възнаграждение за
защита от адвокат определено по правилата на чл. 38 ЗА, за осъществена безплатна защита.
Прокуратурата на Република България е осъдена да заплати по сметка на бюджета на
съдебната власт, на СГС сторените в производството разноски в размер на 400 лв. за вещи
лица, на основание чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ.
С решение № 6018/12.06.2024 г. горното решение е поправено като съдът е
отхвърлил иска за сумата 15 000 лева – разлика над присъдените 15 000 лева до общо
претендираните 30 000 лева.
Срещу това решението, в частта, с която искът й е отхвърлен, е подадена
1
въззивна жалба от Н. С. К., която моли то да бъде отменено и искът й да бъде уважен в
пълнота. Счита, че първоинстанционният съд неправилно е ценил дадените по делото
свидетелски показания, както и приетата експертиза. Това е довело до неправилно
определяне на размера на претърпените имуществени вреди. Решението било необосновано.
Ответникът по въззивната жалба Прокуратурата на Република България не е
взела становище по нея.
Срещу решението, в частта, с която искът е уважен е подадена въззивна жалба
от Прокуратурата на Република България, която счита, че размерът на определеното
обезщетение е несправедливо завишен и несъобразен със събраните доказателства и
принципа на справедливост. Моли размерът на обезщетението да бъде намален.
Съдът като обсъди представените по делото доказателства и доводите на
страните и съобразявайки правомощията си по чл.269 от ГПК, намира следното от
фактическа страна:
Първоинстанционното производство е образувано по осъдителен иск с правно
основание чл.2, ал.1, т.1 и т.3 на Н. С. К. срещу Прокуратурата на Република България, за
присъждане на сумата 30 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
причинени в резултат на повдигнато обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2,
алт. 2, вр. ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016 г. до 04.12.2021 г. , с взета мярка за
неотклонение „Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г. ,
впоследствие променена на “Подписка“, за което е призната за невиновна с влязла в сила
Присъда от 11.02.2021 г. по н.о.х.д.№ 22804/2016 г., 22 състав по описа на СРС, ведно със
законната лихва върху главниците считано от 04.12.2021 г. – датата на влизане в сила на
оправдателната присъда, до окончателното им изплащане. Ищцата твърди, че по време на
наказателното преследване продължило пет години, до влизане в сила на оправдателната
присъда, включително 19 дни в затвора, където изтърпявала мярката „Задържане под
стража“, търпяла неимуществени вреди с голям интензитет. Изживяла стрес, безпокойство,
негативни емоции, дискомфорт, влошаване на здравословното състояние, накърняване на
честта, достойнството и доброто име в обществото. Била злепоставена пред близки и
познати, засегнати в отрицателен план били връзките и като родител с децата и, с близки,
семейство и познати. Не могла пълноценно да се грижи за двете си деца – със задравословни
проблеми, едното с намалена работоспособност поради инвалидност, които до момента
изцяло и самостоятелно обгрижвала, а в последната година от наказателното производство
забременяла и родила и трето дете, за което също била възпрепятствана полага грижи, от
които същото се нуждаело безпрекословно поради ниската си възраст. Тежко и необратимо
незаконосъобразното обвинение рефлектирало върху живота на ищцата. Изпитвала силно
притеснение, несигурност и безпокойство, чувство за отчаяние и безнадежност, загубила
вяра в правосъдието и справедливостта, изпитвала страх от бъдещето и от неизвестността
какво ще последва от несправедливото обвинение. Особено интензивни били описаните
негативни изживявания по време на изтърпяване на мярката „Задържане под стража“.
Посочила е, че нормата на чл.52 от ЗЗД, изисквала обезщетението за неимуществени вреди
да се определи по справедливост, като с ППВС № 4/1968 г. било прието, че понятието
справедливост не е абстрактно, а се свързва с редица конкретни обстоятелства – конкретни
обективни фактори, които следвало да се вземат предвид при определяне на размера на
обезщетението и които е посочила в исковата си молба.
Ответникът по делото Прокуратурата на Република България, с отговора на
2
исковата молба заявява, че не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство
продължило пет години, по обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр.
ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016г. до 04.12.2021г. , с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017г. , впоследствие променена
на “Подписка“, за което ищцата е призната за невиновна с влязла в сила Присъда от
11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016, 22 с-в по описа на СРС. Възразява, че за ищеца не са
настъпили твърдените неимуществени вреди, като пряка и непосредствена последица от
повдигнатото обвинение и воденото наказателно производство, а ако са настъпили не са с
твърденият интензитет и проявление. Счита претенцията за неоснователни, като недоказана.
В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.
Не е спорно по делото и видно от представените с исковата молба
доказателства от н.о.х.д.№ 22804/2016 г. срещу Н. С. К. е водено наказателно производство
продължило пет години, по обвинение за престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр.
ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016 г. до 04.12.2021 г., с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г. , впоследствие
променена на “Подписка“, за което ищцата е призната за невиновна с влязла в сила Присъда
от 11.02.2021 г. по НОХД № 22804/2016, 22 с-в по описа на СРС. Видно от събраните
доказателства присъдата е влязла в сила на 04.12.2021 г.
Против присъдата СРП е подала протест, който впоследствие оттеглен и с
определение № 1334/08.111.2021 г. въззивното производство е прекратено
От цялата преписка по наказателното производство се установява, че същото е
продължило за период от пет години като в неговите рамки мярката „Задържане под стража
е изтърпяна за период от 19 дни.
Видно от представените по делото експертно решение от 14.02.2020 г. и
експертно решение от 23.07.2021 г. синът на Н. С. К. Т. Н. К. страда от здравословно
разстройство, възпрепятстващо когнитивното развитие, което обуславя 50% степен на
увреждане с чужда помощ, а синът на Н. С. К. В. Н. К. страда от бронхиална астма,
обуславяща 50 % степен на увреждане без чужда помощ.
От показанията на свидетеля Т. С. И., сестра на Н. С. К., се установява, че през
2015 г. имало инцидент с момиче, което било тяхна обща приятелка. Н. й споменала, че най-
вероятно ще я викат в полицията. Обвинили я, че е счупила крака на някакво момиче. В
действителност другата Н. /а не сестрата на свидетелката/ ударила Е., но Е. не била със
счупен крак никога. През 2016 г. я разпитвали в полицията и сестра й споделила, че сигурно
ще я обвинят и ще я съдят, даже била заплашена със затвор. Н. била много притеснена,
когато разбрала, че я обвиняват, защото имала две деца, от които едното било с проблем.
Притеснявала се кой ще й гледа децата, както и да не й вземат децата от Службата за закрила
на детето. Преди това сестра й не билаимала проблеми със закона, не е била осъждана.
Винаги си била гледала сама децата и не е имала конфликт с абсолютно никой. Когато я
викали в полицията тя живееше сама с децата. През 2017 г. се обадила другата й сестра и й
казала, че тя е задържана. Свидетелката започнала да търси къде е и се оказало, че била в 8
РУ, след това в ареста на „Майор Векилски“, след това в следствения арест „Г.М.Димитров“
и когато отидох в ареста на „Г.М.Димитров“ вече я нямало. Казали й, че пътува към Сливен.
Свидетелката прибрала децата. В момента, в който разбрала, че е в Сливен, натоварила
децата в колата и тръгнала за Сливен. Посетила сестра с и, която плачела и се притеснявала,
че ще лежи с години и че не знае какво ще се случи с децата. Постоянно повтаряла, че не е
виновна, че е другата Н.. Престояла в затвора поне 20 дена. Свидетелката я посетила един
път, защото нямало как с всички деца да обикаля. Те ходели на училище, а тя работела.
Редовно й пращала пари, за да може сестра й да й звъни постоянно, защото се интересувала
как са децата. През 2021 г. оправдали Н.. Тя ходеше на всяко едно заседание, а свидетелката
я придружавала, пак с децата в колата. Н. се притеснявала да не я приберат. Всеки път се
3
притеснявала, че няма да излезе от зала и искала сестра й да е с нея и да знае какво се
случва и да може да прибера децата. Преди всяко заседание била нервна, викала, крещяла,
дори се карали много пъти, защото на свидетелката също й било притеснено. Този стрес,
който изживяла тя, го изживяло цялото семейство. Н. забременяла с третото си дете през
2019 г., на ******** г. се родил А.. Тя живееше с едно момче П., даже говорели как ще
отидат да живеят в друг апартамент, ще си гледат детето, имали планове за бъдещето. Н.
обаче била изнервена и се карала и с П., който не издържал и си тръгнал накрая.
Свидетелката му се обаждала да го убеждава, че сестра й чака дете, но той казал, че не може
да издържи на тези нереви. Преди да й бъде повдигнато обвинение тя не била конфликтна
личност. Вече нямала приятели. След затвора целия квартал я подигравал, че е затворник,
дори децата я подигравали. Преди това имали компания, излизали с приятели
В първоинстанционното производство е изслушана комплексна прихиатрична
и психологическа експертиза, от чието заключение се установява, че
Н. С. К. не притежава изразена предразположеност към бързо изпадане в
дистрес и липсвала повишена тревожност като личностова характеристика. В психологичен
план воденото наказателно производство се е отразило негативно на ищцата. Тя го е
възприела, като изразен стресогенен фактор, обуславящ за продължителен период и със
значителна интензивност негативни емоционални състояния. Емоционалната доминанта в
негативните преживявания при воденото наказателно производство при ищцата е свързана
със задържането й под стража в периода 05 - 24.10. 2017г. Изпитвала е чувство за шок,
напрегнатост, гняв, безпомощност, силно безпокойство за децата й, фрустрация от
невъзможността да полага пълноценни грижи за тях, социална изолираност; във времето на
воденото наказателно производство, до влизането в сила на оправдателната присъда на
04.12.2021г., притеснение, тревожност, напрегнато очакване, раздразнителност, изразени
колебания в равнището на активност и лабилност на настроението. Като остатъчни
последици е изпитвала емоционална лабилност и накърняване на обществения образ.
Ищцата не страда от психично заболяване, не е боледувала от психични заболявания в
миналото, вкл. и към процесния период. Съгласно заключението от психологичното
изследване на подекспертното лице може да се направи извод за умерен спад на нейната
удовлетвореност от взаимоотношения й с другите И за негативно отражение върху
социалното й функциониране. Обусловената от воденото наказателно производство
стресогенна ситуация е довела до значим разход на психоемоционална енергия, което е
намалило общата и адаптивност. Особено интензивни и продължителни са били негативните
емоционални състояния, обусловени от преживяването, че не може да се грижи пълноценно
за децата си, от които са със специфични потребности, и от които не се е отделяла преди.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК, изхожда от
легитимирана страна, като същата е процесуално допустима. Разгледана по същество,
жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл. 269 ГПК съдът се произнася служебно по валидността
на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси
съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че обжалваното
съдебно решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
На основание чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ, държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при 1. задържане
4
под стража, включително като мярка за неотклонение, домашен арест, когато са били
отменени, прилагане от съда на задължително настаняване и лечение или принудителни
медицински мерки, когато те бъдат отменени, както и при всички други случаи на лишаване
от свобода в нарушение на чл. 5, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и
основните свободи, съставена в Рим на 4 ноември 1950 г. Извън посочените хипотези, всеки
друг случай на лишаване от свобода е в нарушение на човешкото право на свобода и
сигурност, поради което държавата дължи обезщетение за причинените вреди от
незаконното задържане над наложеното с присъда наказание в съответствие с чл. 5, § 5 от
Конвенцията. Съгласно разясненията, дадени с решение № 70 от 06.04.2019 г. по гр.д. №
3243/2019 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК, дори при основателно
обвинение наложените мерки на процесуална принуда е възможно да бъдат наложени
незаконосъобразно - да ограничават правата над необходимото и достатъчното за
постигането на целта на наказателното преследване или да продължат по-дълго от
необходимото. В такива случаи държавата отговаря имуществено за причинените вреди,
доколкото те не са компенсирани при определянето на размера на наложеното наказание,
което наред с тежестта на извършеното престъпление, причинените вреди, вината и другите
утежняващи и смекчаващи обстоятелства отчита и оказаното поправително въздействие на
изтърпяната процесуална принуда.
За да бъде ангажирана отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ,
следва да се установи, че ищецът е претърпял неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от действията на органите на прокуратурата от незаконно
повдигнатото му и поддържано обвинение в извършване на престъпление, ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от
лицето. Основателността на иска с правно основание чл. 2, ал.1, т. 3, пр. 1-во от ЗОДОВ
предполага кумулативната наличност на следните предпоставки: 1/. спрямо ищеца да е било
повдигнато обвинение в извършване на престъпление от общ характер; 2/. наказателното
производство срещу същия да е приключило с постановяване на оправдателна присъда; 3/.
да е претърпял вреда /вреди/ и 4/. между незаконното действие на правозащитните органи и
неблагоприятните неимуществени последици /вредите/ да е налице причинно следствена
връзка. Доказателствената тежест за наличието на елементите от фактическият състав е на
ищеца. Отговорността по ЗОДОВ е обективна и не е необходимо вредите да са причинени
виновно от длъжностните лица – чл. 4 от ЗОДОВ.
Въззивният съд действа като апелация /т.н. ограничен въззив по арг. чл. 269,
изр. 2 ГПК/, поради което той следва да се произнесе само по релевираните във въззивните
жалби и писмените отговори на въззивните жалби правни доводи.
Предвид обстоятелството, че Прокуратурата на Република България обжалва
решението в частта, с която е уважен предявеният иск относно неговия размер като иска от
въззивния съд да го намали, съдът намира, че не се обжалва, наличието на предпоставките за
ангажиране отговорността на ответника и същото е установено в отношенията между
страните.
В настоящото производство е спорен въпросът относно обема на
отговорността на ответника за претърпените от ищеца неимуществени вреди. И двете
страни поддържа, че решението е необосновано по въпроса, свързан с размера на
обезщетението.
Установено е, че Софийска районна прокуратура е повдигнала и поддържала
обвинение срещу ищцата в извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр.
ал. 1 НК, поддържано от 29.11.2016 г. до 04.12.2021 г. , с взета мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ за периода от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г. , впоследствие
променена на “Подписка“, за което е призната за невиновна с влязла в сила Присъда от
11.02.2021 г. по н.о.х.д.№ 22804/2016 г., 22 състав по описа на СРС. За това престъпление е
предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. С оглед на това
престъплението е тежко по смисъла на чл. 93, т. 7 НК.
5
Съгласно последователната и непротиворечива съдебна практика в понятието
неимуществени вреди се включват всички телесни и психически увреждания на
пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват
негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в
психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време. Установеният в чл. 52
ЗЗД критерий за справедливост не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните
обстоятелства, които носят обективни характеристики - характер и степен на увреждане,
начин и обстоятелства, при които е получено, последици, продължителност и степен на
интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. Принципът на
справедливост включва в най - пълна степен обезщетяване на вредите на увреденото лице от
вредоносното действие. От значение за размера на обезщетението са също така и тежестта
на престъплението, за което е било повдигнато незаконно обвинение, продължителността на
незаконното наказателно преследване, интензитета на мерките на процесуална принуда,
броя и продължителността на извършените с негово участие процесуални действия,
начинът, по който обвинението се е отразило върху пострадалия, с оглед личността му и
начина на живот; рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на
пострадалия, на общественото доверие и социалните му контакти, отраженията в личната му
емоционална сфера, здравословното му състояние и др. /решение № 298/04.07.2011 г. по гр.
д. № 1152/2010 г. на ВКС, ГК, ІV ГО, постановено по реда на чл. 290 ГПК; решение № 57 от
09.02.2016 г. по гр. д. № 4641/2015 г. на ВКС, ГК, ІV ГО и др./.
В случая ищцата не е предявила самостоятелен иск по чл. 2б ЗОДОВ, поради
което и с оглед разясненията, дадени с ТР № 1 от 27.11.2023 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2022
г., ОСГК, т. 1, не следва да се посочва каква част от глобално определеното обезщетение се
отнася за нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, но
следва да се отчете продължителността на наказателното производство.
Досъдебното производство е образувано срещу ищцата на 29.11.2016 г., когато
е привлечена като обвиняем. По отношение на нея е взета мярка "задържане под стража" за
периода 05 - 24.10. 2017г. По повдигнатото обвинение ищцата е призната за невиновна с
влязла в сила Присъда от 11.02.2021 г. по н.о.х.д.№ 22804/2016 г., 22 състав по описа на СРС.
В хода на първоинстанционното и настоящото производство са събрани
доказателства относно претърпените от ищеца неимуществени вреди – свидетелски
показания и изслушана комплексна психиатрично-психологическа експертиза.
Съгласно формираната съдебна практика, обективирана в решение № 50072 от
23.06.2023 г. по гр. д. № 2418/2022 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 165 от 16.06.2015 г. по
гр. д. № 288/2015 г. на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 16 от 16.06.2015 г. по гр. д. № 288/2015 г.
на ВКС, ГК, ІІІ ГО, решение № 63 от 18.03.2016 г. по гр. д. № 5124/2015 г. на ВКС, ІІІ ГО и
др., обичайните вреди не подлежат на формално доказване, тъй като причинната им връзка с
незаконното наказателно преследване е очевидна. Приема се също така, че ищецът по иск с
правно основание чл. 2 ЗОДОВ може да претендира обезщетение за обичайните
неимуществени вреди от незаконно наказателно преследване, без да ги описва подробно в
исковата молба. Тогава не са нужни формални, външни доказателства за установяване на
тези обичайни вреди, тъй като те настъпват винаги в резултат от наказателното
производство. В този случай размерът на обезщетението следва да се определи според
стандарта на живот, за да не се превърне в източник на неоснователно обогатяване за
пострадалия. Когато ищецът претендира вреди над обичайните, които са обусловени от
конкретни, специфични обстоятелства, той следва да ги посочи в исковата молба и
безспорно да ги докаже. Съдът на свой ред трябва да се мотивира защо присъжда
обезщетение над обичайния размер.
При иска по чл. 2, ал. 1, т. 1 ЗОДОВ:
Ищцата е призната невиновна по повдигнатото срещу нея обвинение, което
обуславя извода за незаконно задържане и наличие на хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от
Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Държавата отговаря за
6
вредите по чл. 2, ал. 1, т. 1 от ЗОДОВ. Задържането на ищцата е незаконно и е в
противоречие с разпоредбата на чл. 5, ал. 1, т. 1 от Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи, според който никой не може да бъде лишен от свобода освен в
изброените случаи и само в съответствие с процедури, предвидени от закона. Незаконното
задържане е следствие на отправеното от прокуратурата искане, поради което тя е и
процесуалният субституент на държавата, отговарящ за вредите от него. В мотивите на
Тълкувателно решение № 5 от 15.06.2015 г. на ВКС по т.д. № 5/2013 г., ОСГК е казано, че
съдът не е легитимиран да представлява държавата по искове за обезщетение за вреди от
задържане под стража като мярка за неотклонение, когато то е отменено поради липса на
законно основание. Мерките за неотклонение са законови средства за процесуална принуда,
които съобразно разпоредбата на чл. 57 НПК се налагат с цел да бъде осигурено нормалното
протичане и довършване на развиващото се наказателно производство и да гарантират
изпълнението на влязлата в сила присъда. Промяната или отмяната на мярката за
неотклонение е с оглед критериите за това да бъде попречено на обвиняемия да се укрие, да
извърши престъпление или да осуети привеждането в изпълнение на влязлата в сила
присъда. Правно релевантните обстоятелства, от значение за определяне размера на
обезщетението за неимуществени вреди са на първо място времето, за което е била
приложена незаконната мярка "Задържане под стража". Обезщетението се определя
глобално – за всички неимуществени вреди от нарушеното човешко право на свобода и
сигурност, понесени от пострадалото лице.
В разглеждания случай ищцата претендира вреди по реда на чл.2, ал.1, т.1 и по
реда на чл.2, ал.1, т.3 над обичайните като е изтъкнала в исковата молба това, че е майка на
две малолетни деца като по време на наказателния процес се е родило третото й дете, като тя
е била бременна в периода, в който е била задържана под стража. Посочила е, че двете по-
големи деца са били с проблемно здравословно състояние и се нуждаели от непрекъснати
грижи, от каквито се нуждаело и роденото по време на делото трето дете. Част от
претендираните от ищцата неимуществени вреди са обичайни. Същите са свързани с
преживения от ищеца стрес от повдигането на обвинение и задържането й под стража и
воденото спрямо нея наказателно производство, възможността да бъде осъдена за деяние,
което не е извършила. Воденото спрямо ищцата наказателно производство и приложената
спрямо нея мярка за неотклонение за период от 20 дни обичайно водят до емоционален
дискомфорт, накърняване на честта и достойнството на ищеца .В допълнение към това са се
насложили притесненията на ищцата за двете й малолетни деца, за които до повдигането на
обвинение се е грижила сама, които са останали на грижите на членовете на семейството й, в
периода на прилагането на мялката „задържане под стража“. Тези притеснения са били
подсилени от обстоятелството, че децата страдат от заболявания, които са изисквали повече
грижи, като едното от момчетата се е нуждаело задължително от чужда помощ.
Съдът намира, че определения от първоинстанционния съд размер на
неимуществените вреди е съответен на всички установени по делото неимуществени вреди
понесени от ищцата за периода, в който й е повдигнато и поддържано обвинение в
извършване на престъпление по чл. 129, ал. 2, прил. 2, алт. 2, вр. ал. 1 НК, поддържано от
29.11.2016 г. до 04.12.2021 г. , като са отчетени и тези, които е понесла в периода, в който е
била с взета мярка за неотклонение „Задържане под стража“ от 05.10.2017 г. до 24.10.2017 г.
Съдът отчита тежестта на повдигнатото на ищцата обвинение, продължителността на
наказателното производство, възрастта на ищца към момента на повдигане на обвинението –
31 години, както и неблагоприятното отражение върху нея, взетата мярка за неотклонение.
От значение е начина, по който обвинението се е отразило върху ищцата с оглед личността й
/не са настъпили трайни психически или психологически изменения/ и начина й на живот –
съдът отчита обстоятелството, че е станала по-затворена. Не са събрани доказателства,
рефлектирало ли е обвинението върху професионалната реализация на ищцата, но от
данните по делото се установява, че общественото доверие към нея се е понижило и това е
ограничило социалните й контакти. По делото е установено отражение на незаконно
повдигнатото обвинение в личната й емоционална сфера, но не и на здравословното й
състояние. Съдът отчита значителните неудобства, които задържането под стража в
7
състояние на бременност е оказало върху ищцата и от друга страна сравнително краткия
период на тази мярка за неотклонение – 20 дни. Съдът отчита и по-големите притеснения на
ищцата във връзка с лошото здравословно състояние на двете й деца във връзка с
повдигнатото незаконно обвинение и възможността без да е извършила престъпление да
бъде осъдена. При наличие на ангажирани доказателства относно претърпените от ищцата
неимуществени вреди над обичайните, във връзка с ангажираността й като майка и
съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, както и
задължителните указания, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд намира, че
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди възлиза на 15 000 лв.
Обезщетението в този размер ще възмезди в най - пълна степен претърпените от ищеца
емоционални неудобства във връзка с воденото наказателно производство срещу него. Този
размер на обезщетението съответства на характера и степента на търпените от ищцата болки
и страдания, като удовлетворява обществения критерий за справедливост при
съществуващите в страната обществено - икономически условия на живот към момента на
увреждането, с оглед конкретните обстоятелства по делото и липсата на твърдения за трайни
негативни последици за психичното и физическото състояние на ищеца.
Не могат да бъдат споделени възраженията на Прокуратурата на Република
България за това, че вината за наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“ е
на ищцата /тъй като мярката е взета при неявяване в съдебно заседание без посочване на
уважителна причина/, след като с оправдателна присъда същата е призната за невиновна по
поддържаното спрямо нея обвинение.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението следва да
се потвърди в обжалваната част, с която предявеният иск е отхвърлен за разликата над 15
000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. Воден от горното, съдът
При изложените съображения въззивните жалби са неоснователни, като
обжалвания съдебен акт следва да бъде потвърден като законосъобразно и правилно
постановен.
По направените във въззивната инстанция разноски:
Предметът на въззивното производство съвпада с предмета на
първоинстанционното производство, тъй като жалбите на двете страни са го пренесли във
въззивната инстанция. По тази причина разноските следва да бъдат присъдени съобразно
уважената част от исковете и направеното искане в полза на адвоката на ищеца да се
присъдят съдебни разноски по реда на чл.38, ал.2 от ЗА във вр. чл.38, ал.1, т.2 от ЗА за
осъществена безплатна защита. Определения по реда на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа минимален размер на възнаграждението,
съобразен с фактическата и правна сложност на делото е 3050 лв.. Съобразно уважената
част от иска сумата, която следва да се присъди на адв. Д. Т. – АК гр.Благоевград, в
качеството на процесуален представител на ищцата е в размер на 1525 лева.
Воден от изложеното съставът на Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 3469/12.06.2024 г., по гр.д.№ 3865/2022 г. на
Софийски градски съд, ГО, I-4 състав.
8
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България адрес гр. София, бул.
„Витоша” № 2, да заплати на адв. Д. Т. – АК гр.Благоевград, в качеството на процесуален
представител на Н. С. К., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр.София, ул. „Три уши“ № 1,
ет. 3, офис № 5, адв. Д. Т. – АК гр.Благоевград, сумата 1525 лева, представляваща
възнаграждение за защита от адвокат определено по правилата на чл. 38 ЗА, за осъществена
безплатна защита.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд в 1-месечен срок от съобщаването му на страните, при условията на чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9