Р Е Ш Е
Н И Е
№………./………………...2020 год.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет
и четвърти ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЦВЕТА ПАВЛОВА
при секретар Мая Петрова,
като разгледа докладваното от съдията
търговско дело № 677 по описа за 2019 год.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
се разглежда като ТЪРГОВСКИ СПОР /чл. 365 т.4 ГПК/.
Образувано е по искова молба на «Вършец милк ЕООД гр.
София иск по чл. 694, ал.2 т.1 от ТЗ
за установяване несъществуване на прието вземане в общ размер на 37 305.36
лева на С.Е.Х., от които главница в размер на 27 577.20 лв., 1 320.18
лева неустойка за забава, 4 286.39 лева – начислена до 18.01.2017 лихва и
сума в размер на 4 121.59 лв. – начислена след откриване на производството
по несъстоятелност лихва за забава, включено под № 11 в списъка на
приетите вземания по чл. 685 ал. 1 ТЗ, одобрен с Определение на съда по
несъстоятелността № 1436/12.04.2019 г. по т.д. № 848/2016 г., в производството
по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/, обявен в ТР
под № 20190416111536.
Твърди
се от ищеца в сезиралата съда искова молба, че по силата на договор за цесия от
27.11.2018 год. е придобил от П Г Дж. Б вземане в размер на 760.20 лв.,
представляващи съдебни разноски, сторени по ч.гр.д. № 3564/2014 год. по описа
на Районен съд - Варна, 17-ти състав, за което е издадена и влязла в законна
сила Заповед за изпълнение №1844/20.03.2014 год. и издаден изпълнителен лист от
07.05.2014 год. и което е включено в списък по чл. 685 ал. 1 ТЗ на приетите от
синдика вземания на кредиторите на „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ" ООД - в
несъстоятелност, ЕИК *********. Въз основа на горното, сочи да е придобил
качеството на кредитор спрямо несъстоятелното дружество, поради което е
предявил възражение срещу вземането на С.Х., което е оставено без уважение от
съда по несъстоятелността, а с определение № 1436/12.04.2019 год., постановено
по т.д. № 848/2016 на ОС-Варна списъкът по чл. 685 от ТЗ на приетите вземания
одобрен.
Като твърди, че
включването на вземането на втория ответник
в одобрения от съда списък по чл. 685 ТЗ и поставянето му в един и същи
ред на удовлетворяване с вземането на ищеца (чл. 722, ал. 1, т. 8 ТЗ),
накърнява имуществените права на последния, предявява иска си с твърдения за
несъществуване на вземането, поради основания, уточнени с молба вот 05.06.2019
год., както следва:
молбата за
предявяване на вземане не отговаряла на изискванията на закона като вземането
било предявено след изтичане на срока по чл.688 ТЗ, а именно след 28.05.2018
год., от една страна и от друга, подписалият молбата пълномощник на страната не
е притежава надлежна представителна власт /не е представено изискуемо
пълномощно в законоустановена форма/,
вземането е създадено
за целите на производството по несъстоятелност и страните, като свързани лица
/близки, приятелски отношение с представляващия длъжника/, не са се обвързвали
с разписаните в договора задължения и права, като предварителният договор от
14.07.2017 год. за продажба на апартамент № 7, вход С, ет.3, който се твърди да
е развален с молбата за предявяване на вземане, ако съществува, е антидатиран и
абсолютно симулативен,
вземането е погасено
по давност, както и погасени по давност са и акцесорните вземания, тъй като
договорът е сключен на 14.07.2007 год. и правото му да се иска разваляне се е
погасило с изтичане на 5-годишна давност, тоест до 14.07.2012 год., а ако се
приеме, че изтича в по-късен момент давността е изтекла до датата на обявяване
на дружеството в несъстоятелност – 18.01.2017 год. или до датата на предявяване
на вземането – 11.07.2018 год.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност / не депозира писмен
отговор.
В срока по чл.367 ГПК, отговор е депозиран от синдика Г.С.,
който изразява становище за недопустимост на предявения иск поради липса на
активна легитимация на подалия иска цесионер, тъй като с договора за цесия не
му се прехвърлят субективните права, които цедентът има спрямо своя длъжник, в
това число и правата по чл.690 ТЗ и чл.694 ТЗ. В евентуалност се твърди неоснователност
на предявения иск като се твърди, че молбата за предявяване на вземане е
редовна, подадена в срок и придружена от доказателства, удостоверяващи
вземането. Излага се, че евентуалната свързаност на лицата не е основание за
неприемане на вземането и качеството на кредитор на предявилото вземане лице, а
за поредността на вземането, както и се оспорва активната легитимация на ищеца
досежно релевираното възражение за погасяване по давност, обосновано с чл.134 ЗЗД.
В срока по чл. 367 ГПК, ответникът С.Е.Х., депозира писмен отговор, с който навежда
твърдения за недопустимост и неоснователност на молбата. Доводите си за
недопустимост черпи обстоятелството, че ищецът не е включен в одобрените от
съда списъци по чл.685 и чл.688 ТЗ, както и поради непредставяне на сключения
договор за цесия. Навежда твърдения, че по отношение на него, в качеството му
на чуждестранен кредитор, е приложим чл.55 от Регламент /ЕС/ 2015/848 на
Европейския парламент и на Съвета от 20.05.2015 год. относно производството по
несъстоятелност, който срок съгласно чл.54, ал.2 вр. чл.24, ал.4 тече от
получаване на уведомлението от кредитора, получено на 11.06.2018 год. от М Ш, с
когото ответникът е сключил процесния договор, а не от датата на вписване на
съдебното решение в ТР. Оспорват се и твърденията за лиса на представителна
власт на пълномощника. Навежда твърдения, че вземанията му произтичат от
валиден предварителен договор от 14.07.2007 год., по силата на който ответникът
и лицето М Шса желаели да закупят недвижим имот в предстоящия да бъде изграден
ваканционен комплекс. Излага, че през 2010 год. са били уведомени от
дружеството за забава на строителството като са им предложили друг имот,
находящ се във вече изграден комплекс в гр.Каварна, който същите са отказали.
Сочи, че в изпълнение на задължението му за заплащане на продажната цена са
заплатени суми, както следва: 3 600 евро /или 2 481.82 бр.паунда/ –
депозит, като плащането е извършено на 14.02.2007 год. /платена от обща банкова
сметка, открита в британски паунди/ и 24 600 евро /или
16 950.50 бр.паунда/, платена на 13.07.2007 год., или общо 28 200
евро,съгласно чл..3.1 от договора, което сочи, че законосъобразно за ответникът
Х. синдикът е приел сумата от 27 577.20 лева. изпадането в забава на
дружеството да построи комплекса и да прехвърли имота – предмет на договора,
както и обективната невъзможност за изпълнение на задължението му, е обусловило
задължението му за връщане на платените суми, ведно със законна лихва за
периода, съгласно чл.11 от договора, които задължения дружеството е
осчетоводило. Уточнява, че лихвата за забава е начислена за периода от 07.2015
до 07.2018 год., което води и до неоснователност на твърдението за изтекла
погасителна давност. Навеждат се доводи и за дължимост на вземането за
неустойка по договора, възникнала на основание чл.12 от него. Оспорват се и
твърденията за свързаност между ответника и представляващия дружеството, както
и твърденията за нищожност на договора. Оспорват се и твърденията, че
погасителната давност за разваляне на договора по чл.87, ал.5 ЗЗД изтича на
14.07.2012 год., на която дата изтичат пет години от сключване на договора.
Поддържа се, че на няколко пъти са получили информация за забавяне на
строителството и неговото спиране през 2010 год., но никога не са имали достъп до
строителната документация за преценка забава на строителя, така както е
разписана по чл.4 от договора. Липсва противопоставяне на извършеното с молбата
разваляне на договора от ответното дружество, а дори и да се приеме, че
договорът не е развален то ответникът има право да иска връщане на парите
съгласно чл.11 от договора. Оспорва се и легитимацията на възразилия кредитор
да релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията,
включително по чл.134 ЗЗД. В условията на евентуалност, дори да се приеме, че
не е налице дойствителен договор между страните е налице неоснователно
обогатяване на ответното дружество с платената цена, която е дължима.
В срока по чл.372 ГПК, ищецът депозира допълнителна
искова молба, с която поддържа твърденията си като счита за недопустимо
разширяването на твърденията по молбата за предявяване на вземания.
В срока по чл.372 ГПК, допълнителен писмен отговор е
подаден от ответника С.Е.Х., който поддържа твърденията си за недопустимост на
предявения иск, както и за неоснователност на наведените доводи.
В
съдебно заседание, ищецът, с писмена молба, моли за уважаване на предявения
иск.
В
съдебно заседание, ответното дружество не изпраща представител.
В
съдебно заседание, ответникът Х., чрез пълномощник, моли за отхвърляне на иска.
В
съдебно заседание, синдикът на ответното дружество изразява становище за
неоснователност на предявения иск.
Предварителните
въпроси са разрешени в определение № 3933/25.03.2020 год. по чл. 374 ГПК.
Варненският окръжен съд, въз основа на
твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически и правни
изводи:
Предявеният
положителен установителен иск черпи правното си основание чл. 694, ал.1 от ТЗ.
Същият е предявен в предвидения в закона 7-дневен преклузивен срок и от лице,
легитимиращо се като кредитор на ответното дружество, спрямо което е открито
производство по несъстоятелност.
Доводите на синдика
за недопустимост на производството, съдът не споделя. Ищецът е уведомил съда по
несъстоятелността с молба от 30.11.2018 г. за легитимирането си като кредитор
по силата на договор за цесия от 27.11.2018 г., с което е придобил вземане от кредитора
П.Г.ДЖ.Б.. Не съществува процесуална пречка при настъпилото частно
правоприемство, както възражението по чл. 690 от ТЗ, така и искът по чл. 694 от ТЗ да бъдат предявени от цесионера, поради което възражението на синдика за
недопустимост на иска е неоснователно.
С решение № 57/18.01.2017г.,
постановено по т.д. № 848/2016 г. по описа на ОС Варна е открито производство
по несъстоятелност на „Мангле инвестмънт“ ООД /в несъстоятелност/, а решението
по чл. 710 от ТЗ е с № 154/28.02.2018 г.
Ответникът С.Е.Х., с
молба вх.№ 20924/11.07.2018 год. и № 25888/11.09.2018 год., е предявил вземане
в производството по несъстоятелност, прието и включено в списък на приети
вземания в общ размер на 37 305.36 лева на С.Е.Х., от които главница в
размер на 27 577.20 лв., 1 320.18 лева неустойка за забава,
4 286.39 лева – начислена до 18.01.2017 лихва и сума в размер на
4 121.59 лв. – начислена след откриване на производството по
несъстоятелност лихва за забава, с поредност на удовлетворяване по чл.722 ал.1
т.8 и т.9 от ТЗ, обявен по партидата на търговеца в ТР на 21.11.2018 год., възражението
на ищеца срещу съществуването на вземането е оставено без уважение и списъкът е
одобрен от съда по несъстоятелността с Определение № 14356/12.04.2019г.
Видно от изготвения
от синдика списък, одобрен от съда по несъстоятелност, вземането на ответника Х.
е прието на основание предварителен договор за покупко-продажба на недвижим
имот от 14.07.2007 год. за покупка на апартамент № 7, вход С, ет.3 за сумата от
27 577.20 лева – главница и сумата от 1 320.18 – неустойка за забава
по чл.12 от договора, ведно със законна лихва.
Съдът приема
оспореното вземане за предявено в срока по ТЗ, предвид местожителството на
кредитора в държава от ЕС и приложимостта на Регламент /ЕС/2015/848 на ЕП и
Съвета от 20.05.2015 година при отсъствие на връчено /преди предявяване на
вземането/ съобщение до кредитора по чл. 54 от същия регламент. Горното не се
опровергава от ищеца, а напротив - потвърждава от представеното от ответника
удостоверение сектор „Миграция“ при МВР. Към
предявеното вземане е представено пълномощно в полза на адв. Ч. като с оглед
обема права, предоставен в производството по т.д. № 848/2016 г. следва да се
приеме и валидно упълномощаване включително за предявяване на вземания.
Предявилият вземането
кредитор С.Х. се легитимира като носител на спорното вземане по предварителен
договор за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2007 год., по силата на
който ответното дружество „Мангле Инвестмънт“ ООД, в качеството на Продавач, се
е задължил да построи и продаде на М Ши С.Х., двамата граждани на
Великобритания, в качеството им на Купувачи, при определена степен на
завършеност, недвижим имот - апартамент № 7, ет. 3, вх. С, с площ от 77.25
кв.м., заедно с принадлежащите съответни ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, в размер на 55.34 кв.ч., находящ се в жилищна сграда, която
ще представлява част от комплекс „Коста Обзор“, при уговорена цена от 106000.00
евро, с ДДС.
Договорено между
страните е заплащането на цената да е по следния начин: - 30 % с ДДС, минус
платеният предварително резервационен депозит от 3600 евро, равни на 28200.00
евро в рамките на 5 работни дни от датата на подписване на договора, 20 % с ДДС
– 21200 евро, 5 м. след началото на строителството и останалите 50 % с ДДС –
53000.00 евро, при получаване на акт-обр. 15.
Продавачът е поел
задължението да се снабди с акт обр. 15, не по-късно от 24 м. от започване на строителните
работи, а в 1 м. срок след получаване на акт-обр. 15 се задължил да подаде
документи за снабдяване с удостоверение за експлоатация, което следвало да
получи не по-късно от 6 м. от получаване на Акт-обр. 15.
За установяване на
извършените плащания проведена по делото е съдебно-счетоводна експертиза,
заключението по която се кредитира изцяло от съда, като обективно, компетентно
дадено и неоспорено от страните. От същото се установява, че във връзка с
процесния предварителен договор в ответното дружество са осчетоводени суми от
обща сметка на М Ши С.Х. в общ размер на 28 200 евро, в левова
равностойност 55 154.41 лева, както
следва на 05.02.2007 год. – сумата от 3 600 евро и на 16.07.2007 год. –
сумата от 24 600 евро. Сочи се от вещото лице, че във връзка с тези
преводи са издадени фактури за постъпили суми, които са отразени в подадените
СД по ДДС и дневниците за продажби за данъчни периоди м.02.2007 год. и
м.07.2007 год. в ТД на НАП – гр.Варна, а задължението е заведено в счетоводна
сметка 412 – Клиенти по аванси в размер на 45 962.01 лева без ДДС и което
кредитно салдо стои към 31.12.2015 год.
Анализът на горните
доказателства обуславя извода за установена по положителен начин валидна
облигационна връзка между ответника Х. и ответното дружество „Мангле Инвестмънт“ ООД, както и изпълнението на задължението
на първия, в качеството му на купувач, за превод на сумата от сумата
28200.00 евро /общо с М Ш/. Липсват твърдения,
респективно представени доказателства за изпълнение на задължението на
насрещната страна – при уговорените в договора срокове и степен на завършеност
да сключи окончателен договор за продажбата на построения обект.
При гореизложеното, за
изправната страна е възникнала правото за развали сключения предварителен
договор, каквото е и сторено с молбата за предявяване на вземане.
Твърденията на ищеца за
симулативност на договора се преценяват от съда като несъстоятелни. Установява
се не само, че ответникът е изпълнил задълженията си по договора, но и че
ответното дружество е осчетоводило сумите и е издало фактури за тях. При
липсата на други доказателства, от които да се формира дори косвен извод, че
страните не са желаели настъпването на правните последици от предварителния
договор, същото се явява недоказано.
За недоказано съдът
намира и твърдението за погасяване по давност на правото да се развали
договора. Ищецът не навежда конкретен начален момент, от който момент следва да
се счита за възникнало правото на ответника да развали договора /освен датата
сключване на договора/, а посочва в евентуалност краен момент.
Съгласно
чл. 87, ал. 5 ЗЗД, правото на разваляне на договора следва да бъде упражнено в
петгодишен давностен срок, като законодателят обвързва бездействието на
кредитора с погасяването на възможността да се освободи от облигацията, по
която не е получил дължимата от длъжника престация .
Съгласно
чл.114, ал.1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е
станало изискуемо или давността по чл.87, ал.5 ЗЗД, приложена спрямо
сключения между страните договор е започнала да тече с начален момент - деня, в
който изпълнението на ответника е станало изискуемо, а именно съобразно
договореното в чл. 4. 1 вр. 4 от договора между страните до когато е следвало
ответника да построи и сключи окончателен договор. В клаузите на договора
конкретна дата не е определена, а определяема – 24 месеца от започване на
строителните работи като са договорени и клаузи за продължаване на сроковете по
чл.14. Ищецът, чиято е доказателствената тежест за установяване на изтичането
на давността, не е ангажирал доказателства за началния момент, респективно
съдът не е в състояние за определи до изтичането на коя дата ответникът е могъл
валидно да преустанови договорната връзка /да развали договора или да се откаже
от договора с оглед започналото изпълнение/. По аргумент от забраната за
служебно прилагане на давността, съдът намира, че не може само на основание
изминалия период от време, начиная от датата на сключване на договора и при
липса на други данни, включително за основания за продължаване на сроковете
съгласно договорните клаузи, да формира извод за погасено потестативно право на
страната по договора. Поради горното и това възражение се явява неоснователно.
Налага се извод за
неоснователност на предявения иск по отношение на приетата главница, която с
оглед заплащане на цялата сума в размер на 28 200.00 евро от обща сметка на
купувачите Шоу и Х. и при липса други уговорки, се равнява на 14 100.00 евро
или както сумата е включена в Списъка на приетите вземания – 27 577.20 лв.
Не този извод се налага по отношение
на приетата сума от 1 320.18 лв., претендирана като неустойка за забава по чл. 12 от договора. Цитираната клаузата договорът предвижда, че ако продавачът не
изпълни навреме задълженията си за прехвърляне правото на собственост върху
недвижими имот, в срока по чл. 4, той дължи на купувачите компенсация в размер
на 15 евро на ден. Съгласно разрешението, дадено в ТР № 7/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, когато двустранен договор, който не е за продължително или периодично
изпълнение, е развален поради виновно неизпълнение на длъжника, не се дължи неустойка за забава по чл. 92, ал.
1 от ЗЗД. В конкретния случай, с молбата за предявяване на вземане се обективира
именно изявление за разваляне, поради което и дължима е компесаторна неустойка,
каквато претендираната не е .
Последните две приети вземания, предмет на
настоящия иск, са вземания за законни лихви върху главницата от 27 577.20
в размер на 4 286.39 лв. за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г. и в размер на
4 121.59 лв. за периода 19.01.2017 г. – 10.07.2018 г. Главницата е претендирана
на отпаднало основание, вследствие развален едностранно с молбата за
предявяване на вземането предварителен договор. По правилата на чл.84, ал.2 ЗЗД
обаче, когато няма определен ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, след
като бъде поканен от кредитора, поради което и законна лихва преди предявяване
на молбата за вземане не се дължи.
Налага се извод за основателност на
предявения иск по отношение на претендираните като неустойка и законна лихва
върху главницата вземания.
По аргумент от чл.694, ал. ТЗ, в
тежест на ищеца следва да се възложи и дължимата за производството държавна
такса по отхвърлената част от претенцията в размер на 275.77 лева, а на
ответника Х. – дължимата по уважената част от иска държавна такса в размер на 97.28
лв., по аргумент от чл. 649, ал. 6 ТЗ.
С оглед изхода от спора, на насрещните страните се
следват разноски съобразно уважената, респективно отхвърлената част от иска. На
ищеца обаче, макар и да е обективирал искане за присъждане на разноски, такива
не се следват предвид липсата на представените доказателства за реално сторени
такива.
Общият размер на сторените от ответника разноски
възлизат в размер на 1 955.91 лева, от които 1 650 лева – адвокатско
възнаграждение, по отношение на което ищецът е релевирал възражение за
прекомерност. Същото обаче е съобразено с предвидения в Наредбата минимум,
поради което и не ес явява прекомерно.
При това положение, на ответника, при сторени разноски в
общ размер на 1 955.91 лева, съразмерно на отхвърлената част от иска, се
следват разноски в размер на 1 446 лева.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска
на „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. София,
ЖК „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап. 43 срещу „МАНГЛЕ ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, (н), ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ЖК „Чайка“, бл. 23,
вх. А, партер и С.Е.Х., род. на *** год.в Умтали Зимбабве, поданик на
Обединеното кралство на Великобритания и Серевна Ирландия с Паспорт № 55363977,
издаден на 08.04.2018 год. по паспортна служба, валиден до 08.04.2028, със
съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч. от БАК, при задължителното
участие на Г.П.С., в качеството на Синдик, със служебен адрес гр. Варна, ул. „Опълченска“,
№ 23, ет. 1, ап. 3, за приемане за установено несъществуването на приетото под
№ 11 от Списък на приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ,
вземане на кредитора С.Е.Х., в размер на 27
577.20 лв., главница, дължима по силата на развален предварителен договор
за покупко-продажба на недвижим имот от 14.07.2007 г., на основание чл. 694,
ал. 3, т. 1 ТЗ.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО
по отношение
на С.Е.Х., род. на ***
год.в Умтали Зимбабве, поданик на Обединеното кралство на Великобритания и
Серевна Ирландия с Паспорт № 55363977, издаден на 08.04.2018 год. по паспортна
служба, валиден до 08.04.2028, със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч.
от БАК,
Синдика Г.П.С.,***, и кредиторите на несъстоятелността на „МАНГЛЕ
ИНВЕСТМЪНТ“ ООД, (н), ЕИК *********, несъществуването
на прието в производството по несъстоятелност и включено под № 11 в Списък на
приетите вземания, предявени в срока по чл. 685, ал. 1 ТЗ, вземане на С.Е.Х., в размер на разликата над 27 577.20 лв. до приетия размер
37 305.36 лв. ,
представляващ сбор от сумата 1 320.18 лв., неустойка за забава по чл. 12 от
договора, сумата 4 286.39 лв., законна
лихва за периода 10.07.2015 г. - 18.01.2017 г. и сумата 4 121.59 лв., законна
лихва за периода 19.01.2017 г. – 10.07.2018 г., на основание чл. 694, ал. 3, т.
1 ТЗ.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап.
43, да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета на съдебната власт, държавна такса в размер 275.77 лв., на основание чл.
694, ал. 7 ТЗ.
ОСЪЖДА С.Е.Х., род. на *** год. в Умтали
Зимбабве, поданик на Обединеното кралство на Великобритания и Серевна Ирландия
с Паспорт № 55363977, издаден на 08.04.2018 год. по паспортна служба, валиден
до 08.04.2028, със съдебен адрес на територията на РБ: адв. Б.Ч. от БАК, да заплати по сметка на ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, в полза на бюджета
на съдебната власт, държавна такса в размер 97.28 лв., по аргумент от чл. 649, 6 ТЗ.
ОСЪЖДА „ВЪРШЕЦ МИЛК“, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр. София, ЖК „Красно село“, ул. „Пчела“, № 3А, ет. 7, ап.
43, да заплати по сметка на С.Е.Х.,
род. на *** год.в Умтали Зимбабве, поданик на Обединеното кралство на
Великобритания и Серевна Ирландия с Паспорт № 55363977, издаден на 08.04.2018
год. по паспортна служба, валиден до 08.04.2028, със съдебен адрес на
територията на РБ: адв. Б.Ч. от БАК сумата от 1 446 лева, представляваща сторени по делото разноски.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен съд в двуседмичен
срок от връчването на препис на страните.
ПРЕПИС
от решението да се обяви в регистъра по чл. 235 ал.5 ГПК
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН
СЪД: