РЕШЕНИЕ
№ 1646
гр. София, 03.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110163056 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [фирма] против ГР. Г. Д. за
установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49217/2021 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба ищецът [фирма] твърди, че е подал заявление за издаване на
заповед за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник за
суми за главница и обезщетение за забава за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия и извършена услуга дялово разпределение на топлинна енергия за
топлоснабден имот, находящ се в [адрес]. Тъй като издадената заповед била оспорена
от длъжника – настоящ ответник, на ищеца са дадени указания, че може да предяви иск
за установяване на вземането, което е сторено с предявените в настоящото
производство искове.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът е клиент на ТЕ по
смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда етажна собственост /СЕС/, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на ТЕ и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 ЗЕ на отоплителните
тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ
1
продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява
при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна енергия от
[фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през процесния период
в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия
от [фирма] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с решение на ДКЕВР от
2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни да
заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от
датата на публикуването им на интернет страницата на дружеството. Поддържа, че
след влизане в сила на ОУ от 2016 г. ищцовото дружество ежемесечно удостоверява
публикуването в интернет на данни за дължимите суми за ТЕ в присъствието на
нотариус, за което се съставят констативни протоколи. Твърди още, че в изпълнение на
разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на
ответника, са сключили договор за извършване на услуга дялово разпределение на
топлинна енергия с [фирма]. Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна
енергия се начисляват от ищцовото дружество по прогнозни месечни вноски, като след
края на отчетния период се изготвят изравнителни сметки от фирмата, извършваща
дялово разпределение, на база отчетено реално потребление. Твърди се, че за имота на
ответника са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. По изложените в исковата молба доводи и
съображения, ищецът моли за уважаване на предявените искове, като по отношение на
ответника бъде признато за установено, че дължи на ищеца сумите, както следва:
419,88 лв., представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [адрес] и сумата от 116,90 лева, представляваща обезщетение за забава за
периода от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда до окончателното
изплащане. Претендира и направените в хода на заповедното и исковото производство
разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от ответника, в
който ответникът заявява, че не оспорва размера на начислената топлинна енергия за
периода, счетоводното й отразяване, както и приложеното към исковата молба
извлечение от сметки по процесния абонатен номер. Прави единствено възражение за
изтекла погасителна давност за цялата претендирана сума за главница за ТЕ, както и за
начислените върху нея лихви с доводи, че са периодични задължения, които се
погасяват с кратката тригодишна давност. По изложените съображения, моли за
отхвърляне на предявените искове и присъждане на направените разноски.
Третото лице-помагач на страната на ищеца - „[фирма]” ЕООД изразява
становище, че е изготвяло дяловото разпределение за аб.№ 136378 в съответствие с
действащите през процесния период нормативни актове. Представя справки за
2
изготвяното през исковия период разпределение на топлинна енергия за отопление и
топла вода. Уточнява, че за исковия период процесния имот е бил оборудван с уреди за
дялово разпределение (разпределители) с радио дистанционен отчет, чиито показания
се отразяват автоматично в електронната база данни на дружеството. Представя
писмени доказателства.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложено към настоящото производство ч.гр.д.№ 49217/2021 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [фирма] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено длъжникът ГР. Г. Д. да
заплати на дружеството сумите, както следва: 419,88 лв., представляваща главница за
доставена от дружеството, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ се в [адрес] и сумата от
116,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.09.2018 г. до
21.07.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда – 25.08.2021 г. до окончателното
изплащане, както и направените разноски за държавна такса и юрисконсултско
възнаграждение.
С разпореждане от 04.10.2021 г. по ч.гр.д.№ 20745/2021 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че срещу издадената заповед за изпълнение е подадено
възражение, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да предяви
иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок ищецът е
подал исковата молба.
По делото е приложен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 5, том
XIII, дело № 2347/1997 г. по описа на нотариус Б., с район на действие СРС, от който
се установява, че собственици на процесния недвижим имот са били родителите на
ответника – Г.Г. Д. и Л.И.М.. Видно от приложеното по делото удостоверение за
наследници, издадена през 2016 г. от Столична община, район И. е, че Г.Г. Д. е починал
на 03.02.2007 г., като е оставил единствен наследник по закон – настоящия ответник
ГР. Г. Д.. Видно още от удостоверението е, че към датата на смъртта Г. Д. вече е бил
вдовец.
От приложения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32,
том III, рег.№ 4626, дело № 385/2018 г. по описа на нотариус И.Н., с район на действие
СРС се установява, че след смъртта на наследодателя му през 2007 г. до 13.04.2018 г.
/датата, на която се е разпоредил с процесния недвижим имот/ ответникът е бил негов
единствен собственик.
По делото е приложен протокол от проведено на 13.08.2001 г. Общо събрание на
етажните собственици на жилищна сграда, в която се намира и процесния недвижим
3
имот, в който е обективирано решение за сключване на договор за услугата „топлинно
счетоводство“ с „[фирма]“ ЕООД. Към протокола е приложен списък на присъствалите
на ОС етажни собственици. По делото е приложен и договор от 16.08.2001 г. сключен в
изпълнение на взетото решение с конституираното като трето лице-помагач на ищеца.
Съдът не обсъжда представения по делото договор от 03.06.2020 г., сключен
между ищцовото дружество и третото лице-помагач за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл.139в ЗЕ, тъй като не касае исковия период и
е неотносим. Отделно от предходното, в конкретния случай не се претендират суми за
извършена услуга „дялово разпределение“ на топлинна енергия.
По делото са представени справки от счетоводната система на ищцовото
дружество за издадени фактури, през процесния имот и съобщение към фактура от
31.07.2018 г. за начислени суми за консумирана топлинна енергия в процесния
недвижим имот през исковия период.
По делото са приложени Общите условия на ищцовото дружество, действали
през процесния исков период.
По делото е приложена изравнителна сметка за отопление и топла вода за
отоплителен сезон 2017 г. – 2018 г., изготвени от третото лице-помагач във връзка с
отчетена топлинна енергия в процесния недвижим имот.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
Съгласно разпоредбата на чл.150, ал.1 от действащия Закон за
енергетиката, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни
Общи условия. Съгласно чл.150, ал.2 ЗЕ Общите условия се публикуват в централната
и местна преса и влизат в сила 30 дни след публикуването им, без да е нужно
изричното им писмено приемане от клиентите. На настоящия съд е служебно известно
във връзка с предходно разглеждани дела, че ОУ на ищцовото дружество са
публикувани съгласно горепосочената норма в един централен и един местен
всекидневник. Следователно в нормативната уредба не съществува задължение за
сключване на изрични писмени договори между топлопреносното предприятие и
4
отделните потребители на топлинна енергия за битови нужди като условие за
възникване на облигационно отношение във връзка с продажбата на топлинна енергия.
Такова правоотношение възниква по силата на самия нормативен акт и Общите
условия и обвързва потребителя с въведените в тях права и задължения. Съгласно ал.3,
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Липсват доводи и
доказателства, че потребителят се е възползвал от тази възможност, поради което
приложими са утвърдените ОУ на дружеството.
Посочената нормативна уредба и анализът на същата водят до извода, че
правото на собственост или учредено вещно право на ползване върху самостоятелен
обект в сграда, находящ се в топлоснабдена сграда - етажна собственост, е достатъчен
факт, за да се приеме, че през процесния период между ответника и ищцовото
дружество е съществувало облигационно правоотношение във връзка с продажба на
топлинна енергия, без да е било необходимо сключването на писмен договор или
изрично приемане на общите условия.
С доклада по делото, обявен за окончателен в първото по делото открито
съдебно заседание, без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че през исковия период ответникът е бил
собственик на процесния недвижим имот. Предходното се установява и от
приложените по делото нотариални актове и удостоверение за наследници. С оглед
предходното, следва да се приеме, че през исковия период между страните по делото са
били налице договорни отношения по продажба на топлинна енергия за битови нужди
с правата и задълженията на страните съгласно ЗЕ и Общите условия за продажба на
топлинна енергия /в този смисъл е решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3 184/2013 г.,
ІІІ ГО на ВКС/. По силата на това правоотношение през исковия период ответникът е
бил потребител на топлинна енергия за битови нужди и дължи заплащане на същата.
Обстоятелството дали в процесния обект се потребява топлинна енергия има значение
единствено относно компонентите и размера на задължението - дали ще се начислява
за отопление, за битово горещо водоснабдяване или само за сградна инсталация, но не
и относно съществуването на облигационното правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Ответникът не оспорва, а и въз основа на писмените доказателства по делото
5
безспорно се установява, че през исковия период в имота е отчетена топлинна енергия
за отопление, вкл. от сградна инсталация и топла вода /видно от приложената по
делото от третото лице-помагач на ищцовата страна изравнителна сметка/. По делото
няма данни абонатът – настоящ ответник да е възразил срещу отчетените показания.
Предвид гореизложените изводи за наличие на валидно облигационно
правоотношение между ищцовото дружество и ответника, както и за начислена
топлинна енергия в съответствие с нормативните изисквания, следва да бъде
разгледано наведеното с писмения отговор възражение за настъпила погасителна
давност.
Съгласно ТР № 3/2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на вземанията за ТЕ е
приложима тригодишната давност по чл.111, б.“в“ ЗЗД. В случая същата е прекъсната
на 25.08.2021 г., когато заявлението по чл.410 ГПК е постъпило в съда. При липсата на
представени по делото доказателства за спиране или прекъсване на давността,
погасени по давност са всички задължения, чиято изискуемост е настъпила преди
25.08.2018 г. С оглед предходното, претендираната в настоящото производство сума за
главница за доставена топлинна енергия в размер на 419,88 лева за периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2018 г., е погасена по давност. Независимо от обстоятелството,
че ищецът е издал обща фактура № **********/31.07.2018 г., в която са включени
издадените прогнозни фактури през процесния период, то от нейното издаване на
започва да тече нова давност. Това е така, тъй като изискуемостта на вземанията на
ищеца настъпва с изтичане на 45 дни след срока, за който се отнасят /по аргумент от
чл.33 от приложимите през исковия период ОУ на топлофикационното дружество/.
По гореизложените съображения претенцията на ищеца за заплащане на
главница за топлинна енергия в размер на 419,88 лева следва да бъде отхвърлена.
По отношение на претенциите на ищеца за заплащане на лихва за забава върху
главницата за доставена топлинна енергия, следва да бъде приложена разпоредбата на
чл.119 ЗЗД, съгласно която с погасяването на главното вземане се погасяват и
произтичащите от него допълнителни вземания, макар давността за тях да не е изтекла.
С оглед предходното, макар в случая ищецът да претендира лихва за период, който не е
обхванат от давност, то предвид горецитираната правна норма и тази искова претенция
следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
По разноските:
Съгласно чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски съразмерно на
отхвърлената част от исковете. Видно от приложения по делото списък на разноските
по чл.80 ГПК и представения по делото договор за правна защита и съдействие е, че
ответникът е направил разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева
– платени в брой, за което договорът служи за разписка. Ето защо, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответника горепосочената сума.
С оглед задължителните указания дадени в ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк.
6
дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл.422 ал.1 ГПК дължи
произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията,
дадени в т.12 от ТР, това следва да стане с осъдителен диспозитив.
В приложения към подаденото възражение списък на разноските по чл.80 ГПК
длъжникът – настоящ ответник претендира разноски в размер на 150,00 лева – платено
адвокатско възнаграждение. Плащането на последното се установява и от приложения
договор за правна защита и съдействие. С оглед изхода на спора ищцовото дружество
следва да бъде осъдено да заплати на ответника и сумата от 150,00 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [фирма], със седалище и адрес на управление:
[АДРЕС] срещу ГР. Г. Д., ЕГН ********** обективно съединени искове с правно
основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД – за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 419,88 лв.,
представляваща главница за доставена от дружеството, но незаплатена топлинна
енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2018 г. за топлоснабден имот, находящ
се в [адрес], ведно със законната лихва, считано от 25.08.2021 г. до окончателното
изплащане и сумата от 116,90 лева, представляваща обезщетение за забава за периода
от 15.09.2018 г. до 21.07.2021 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 49217/2021 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [фирма], със седалище и адрес на
управление: [АДРЕС] да заплати на ГР. Г. Д., ЕГН ********** сумата от 300,00 лева,
представляваща направени разноски в настоящото производство и сумата от 150,00
лева, представляваща направени разноски в производството по ч.гр.д.№ 49217/2021 г.
по описа на СРС, 43-ти състав.
Решението е постановено при участието на трето лице “[фирма]” ЕООД, ЕИК
[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [АДРЕС], помагач на страната на ищеца
[фирма].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7