РЕШЕНИЕ
№ 293
гр. Велико Търново, 20.06.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Велико Търново – осми състав, в съдебно заседание на
шести юни две хиляди и
деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Диана
Костова
при участието на секретаря п.и.и прокурора от ВТОП с.и. , изслуша докл..аното от съдия Костова адм. д. № 758 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл.
от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 1, ал. 2 от Закона за
отговорност на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ).
Същото е образувано по подадена искова молба от проф.д-р Г.М.Г. чрез ... С.П. *** против Сметната палата на Република България гр. София, ул Екзарх Йосиф № 37
Фактите, които се твърдят от страна на ищеца са, че с влезли в сила решения по АХД 299/2017г. 301/2017г. , и 300/2017г. по описа на РС Свищов, са отменени НП, издадени от ответника. От посочения акт на администрацията за ищеца са възникнали имуществени вреди в размер на 2810 лева заплатено ..окатско възнаграждение, които съгласно|Тълкувателно решение № 2/3.6.2009г. на ВАС не е бил присъден от касационната инстанция при обжалване на съдебното решение на СвРС, поради което същият подлежи на репариране в настоящото производство.
Претендираните от страна на ищеца, като пряка последица от акта на администрацията неимуществени вреди представляват страдания и морални вреди, влошаване на здравословното състояние, промяна на лекарствената схема, като са му предписани по- силни лекарства, които освен всичко имат и странични ефекти като причиняване на замаяност , сънливост и др. След като за съставените АУАН се е разчуло, първоначално сред академичните среди, а в последствия пред свищовската общественост, което е довело до чувство за притеснение и унижение, ограничаване на социалните контакти. Освен това в създанието му се настанили чувство на огорчение, обида, болка, на безизходица, неудовлетворение, злепоставяне и уронване на престижа пред колеги, стрес, затваряне в себе си, притеснение, унижение, причинени от несправедливото вменяване на извършване на административни нарушения, големия брой съставени АУАН. Подтикнат от това положение ищецът твърди, че е предприел стъпки да организира продажбата на жилището си, за да може да плати евентуално наложените му глоби, като се е снабдил с удостоверение за данъчна оценка на имота, схема и скица и го обявил за продажба. Следователно от отменените НП са произтекли и неимуществени вреди в размер на 9100 лева, които включват и тези от проведените срещу него и прекратени поради незаконосъобразност 22 броя административно наказателни производства.
В последното по делото съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК ищецът е изменил размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди като го е намалил от 9100 лева на 1500 лева.
Или претенцията на ищеца е, че в следствие на незаконосъобразно проведени административно-наказателни производства са му нанесени имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от отменените НП, във връзка с което моли за присъждане на обезщетенията. В съдебно заседание се представлява от ... П., който поддържа така подадената искова молба ведно с поисканото изменение на иска, като същият следва да се счита за предявен за 2810 лева имуществени вреди, 1500 лева неимуществени вреди. Отделно от това излага аргументи, че така предявеният иск за неимуществени вреди не е прекомерен, отговаря на изискването за справедливост. Счита, че след като са налице основанията по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ така предявените субективно и обективно съединени искове следва да бъдат уважени. Моли за присъждане на направените по делото разноски, представляващи заплатено ..окатско възнаграждение в размер на 887 лева и 10 лева д.т. за образуване на настоящото производство. В определения от съда срок по чл. 149, ал. 3 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК представя подробна писмена защита.
Ответникът по исковете – Сметна палата София, чрез процесуалния си представител ***б.оспорва така подадените искове и ги намира за неоснователни и недоказани. Поддържа подробните аргументи, развити в депозирания по делото писмен отговор на исковата молба. Счита, че видно от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни , ищецът не е доказал да се претърпени от него морални страдания, болежки или изменение на неговото здравословно състояние Неговото здравословно състояние , дори и недобро е трайно и няма никакви данни за нови страдания, болежки. Категорично не е доказано твърдението, че ищецът е имал желание да продава свой недвижим имот, обратното се установява от справка от Община Свищов и от служба по кадастъра. Моли да бъдат игнорирани показанията на водения от него свидетел, тъй като те противоречат на факта, че той е бил в добро състояние, шегувал се е и след продължителната процедура по връчването на актовете и двамата свидетели – служители на ответника, не са останали с впечатление, че му е прилошало или се е изменило здравословното му на състояние. По отношение на имуществените вреди счита, че искът следва да се отхвърли за сумата от 660 лева, представляващи заплатени ..окатски възнаграждения за консултации по издадените 22 броя АУАН, по които производствата са прекратени по съображения, изложени в потвърдителното определение на ВАС. От свидетелските показания се установява, че ищецът е бил наясно към момента на връчването на АУАН, че по по- голяма част от тях няма да се стигне до издаване на НП, като в самите АУАН същият не е отбелязал, че ще възрази срещу тях. Представя подробна писмена защита.Претендира присъждането на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал. 8 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Представителят на Великотърновска окръжна прокуратура – прокурор Иванова намира подадената искова молба за частично основателна и доказана. Намира за недопустим иска за имуществени вреди за 660 лева, тъй като тези вреди произтичат от заплатен ..окатски хонорар свързан с консултации по АУАН, по които няма издадени НП,като мотивите са същите каквито е приел съда в определението си досежно недопустимостта на иска. Ако приемете , че в тази част искът е допустим, то моля да бъде отхвърлен като неоснователен по съображения, че АУАН не е самостоятелен акт, а е част от производството по налагане на административно наказание и не подлежи на самостоятелен контрол. По отношение на останалите части в размер на 2150 лева намира иска за доказан от приложените доказателства и съобразно мотивите на Тълкувателно решение 1/2017г на ВАС.
По отношение на инка за неимуществени вреди намира същия за недоказан в сочения размер, тъй като не са установи ищецът да е предприел действия по продажба на жилище, заради наложени глоби и не се установи да е влошено здравословното му състояние, независимо от представите доказателства. Видно е, че след връчване на АУАН същият не е лежал в болница, а останалите заболявания датират от доста преди това. Освен това намира, че такива вреди за влошено здравословно състояние би следвало да се докажат с експертиза, а такава не е поискана по делото. По отношение притеснението и стресът същите са обичайни в такива случаи, доказани , но в размер на обичайните, поради което предлага искът да бъде редуциран.
Предлага да се уважи претенцията като се съобрази разпоредбата на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите. ЗЗД/.
Съдът като взе предвид становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното:
Не се спори между страните, а се установява и от вложените по настоящото дело НАХД №299/2017г., 300/2017г и 301/2017г. по описа на Свищовски районен съд , че с влязли в сила решения както следва: 116/15.11.2017г, 120/23.11.2017г. и 121/23.11.2017г. са отменени като незаконосъобразни Наказателни постановления : НП № ЗОП-НП-6/12.7.2017г, № ЗОП-НП-12/17.7.2017г и ЗОП-НП7/12.7.2017г. на Председателя на Сметна палата София.
Не е спорно, а и от Договори за правна защита и съдействие пред СвРС от 19.7.2017г.,20.7.2017г. 19.7.2017г. и Пълномощни от същата дата, , се установява, че процесуалната защита на ищеца е била осъществена от ... П. за което му е заплатено в брой ..окатско възнаграждение в размер както следва 440 лева, 300 лева 335 лева. Същите суми съответно за заплатени при касационното обжалване пред Административен съд Велико Търново, или общо в размер на 2150 лева. Представен е и договор за правна защита и съдействие за проучваане на 17 АУАН, по които е прекратено административно- наказателното производство за сумата от 660 лева- стр. 126 от делото.
Претендира се и обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от образуване на административнонаказателното производство до датата на влизане в сила на отменителните решения на СвРС, които се изразяват в болки и страдания от влошено здравословно състояние, огорчение, обида, чувство за безизходица, неудовлетворение, уронване на престижа , стрес, притеснение, затваряне в себе си , шок от необходимост от продажба на собствено имущество. Ищецът ги определя като такива, рефлектиращи в личната му сфера като човек и гражданин и представляващи душевни страдания. За доказване на тези състояния на ищеца по делото е представена рецептурна книжка на хронично болен, стр. 135-139 от делото. По искане на ответника Сметна палата София по реда на чл.192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от РЗОК В.Търново епоискана справка изготвена по реда на чл. 64 от ЗЗО за окозваните и заплатени от НЗОК първична и специализирана извънболницна помощ, болнична помощ, медикодиагносчитни дейности и лекарствени продукти на ищеца. Такава е постъпила стр. 172-207 от които се установява, че ищецът страда от неимунозависим диабет като след датата на съставяне на АУАН стр 172-173 същият е провел консултации от личен лекар, и диспансерен преглед, какао и за хипертонично сърце без усложнения, за което са му били предписани съответни медикаменти, заплатени от НЗОК стр. 192-193 от делото. От справката на стр 206-2917 е видно, че за посочения период ищецът не е бил хоспитализиран.
От НОИ е изпратена справка по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК стр. 209-214, с приложени болнични листи на ищеца, от която се установява, че за процесния период от съставяне на АУАН до отмяна на НП на ищеца не е бил издаван болничен лист и не му е заплащано обезщетение за временна нетрудоспособност. За установяване на твърдението , че ищецът е предприел действия по продажба на жилищен имот е изискана справка по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК от Община Свищов, стр 236, от делото, от което е видно, че за периода от 10.2.2017г.- до 30.9.2017г. ищецът не е подавал искания за издаване на удостоверения за данъчна оценка, както и за снабдяване със скица от Агенция по геодезия, картография и кадастър стр. 240 от делото.
По делото са разпитани като свидетели К.И.Ц.,В.П.Х. и Х.Д.М..
Първият е управлявал МПС, с което ищецът е посетил ИРМ на Светната палата гр. Плевен, и същият установява, че е бил притеснен още по пътя, както и по време на връчването на АУАН, което е продължило повече от час и половина. Пил е вода и хапчета по време на връчването на книжата, като това му е коствало много психически. По време на връщането са спирали няколко пъти ,защото му е ставало лошо, даже му е предложил да отидат до болницата, но ищецът е отказал. След като се прибрали жена му се е обадила, че са ходили до бърза помощ. След това на два пъти го е возел до личния му лекар , като му назначили нови лекарства. Целият град го е познала като добър администратор на академията, но след като научили за тези актове не са го викали за консултант напр. в болницата за провеждане на обществени поръчки. Затворил се е в себе си , но въпреки отмяната на НП все още има хора, които смятат, че е имало нарушения от негова страна. Срам го е било от обществеността, заради посоченото разпространение на информацията за актовете. Мисли, че е искал нещо да продава, за да внесе глобите по наказателните постановления.
Останалите две свидетелки, като служителки на ответника, в показанията си твърдят, че ищецът не е бил притеснен при връчването на актовете, дори се е шегувал, като показаният в тази си част, изключително противоречащи на здравия разум съдът не кредитира. В останалата част, че са му връчени голям брой актове и са му били разяснени последващите законови изменения на ЗОП, които правят несъставомерни част от установените с АУАН деяния съдът кредитира. По въпроса дали е пиел хапчета по време на връчването на връчването на актовете съществува несигурност у свидетелките. Същите потвърждават, че връчването на актовете е продължило дълго.
По делото настоящата инстанция е постановила определение от 27.11.2018г., с което е оставена без разглеждане исковата молба от проф.д-р Г.М.Г. чрез ... С.П. *** против Сметната палата на Република България гр. София, ул Екзарх Йосиф № 37 с правно основание чл.204 и сл. От Административно процесуалния кодекс (АПК) във вр. чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и Общините за вреди за причинени неимуществени вреди в размер на 9100 лева от прекратени административно- наказателни производства по следните АУАН: ЗОП-ЮЗ/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-104/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-105/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 106/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-107/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 108/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-109/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 110/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-111/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 112/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-113/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 114/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-115/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 116/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 120/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-121/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 122/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30п-123/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 124/10.02.2017 г. на СП и в тази част производството е прекратено поради липса на отменено Наказателно постановление- абсолютна положителна процесуална предпоставка по чл. 204 от АПК..
С определение № 6157/23.4.2019г. постановено по адм.д.542/2019г. определението е потвърдено при други мотиви -липса на правен интерес, тъй като административно- наказателните производства са прекратени на основание чл. 54 от ЗАНН.
При така установената фактическа обстановка, настоящата инстанция прави следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди, причинени им от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица. В случая се претендират вреди в резултат на отменено с влязъл в сила съдебен акт като незаконосъобразни НП на Председател на Сметна палата София. Ищецът е адресат на отменените НП, поради което е налице активна легитимация на същия, а посоченият като ответник Сметна палата се явява юридическото лице, представлявано от органа, от чиито действия, бездействие или акт се претендира обезщетение съгласно чл. 205 от АПК, поради което е налице и пасивна легитимация.
Настоящата инстанция намира, че предявените
кумулативно обективно и субективно съединени искове са процесуално допустими,
доколкото е спазено изискването на чл. 204, ал. 1 от АПК, тъй като се иска
разглеждане и уважаване на осъдителен иск, предявен от гражданин срещу субект
по чл. 205 от АПК, съдържащ претенция за обезщетение за вреди от
незаконосъобразен по своята същност акт на администрацията. Неоснователни са
твърденията за недопустимост на иска, тъй като наказателното постановление не е
типичен административен акт, а такъв на административно правораздаване,
постановен в условията на обвързана компетентност. Отговор на това възражение
дава Тълкувателно решение №1/ 15.3.2017г. на ВАС, в което изрично е записано,
че реално заплатеното от страната ..окатско възнаграждение за обжалване и
отмяна на незаконосъобразно наказателно постановление представлява вреда за нея
по смисъла на чл. 1, ал. 1 във връзка с чл.4 от ЗОДОВ, тъй като това
възнаграждение е заплатено във връзка с издадения незаконосъобразен акт в
резултат на неизпълнение на задължение на административно наказващия орган да
спазва закона при осъществяване на дейността си. Следователно ВАС не прави
разлика между спорна и безспорна администрация, а изхожда от общия белег за
административна дейност в рамките на предоставената компетентност. Наистина Наказателното
постановление, с което се налага административното наказание не представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК, като в доктрината е прието, че то има правораздавателен характер. НП представлява
акт на държавен орган, поради което в административнонаказателното производство
стои за разглеждане възражението за компетентност на органа, издател на НП и на
актосъставителя. Аргумент за това е и нормата на чл.63 ЗАНН, предписваща
процесуалните възможности за съда в административно- наказателния процес, а
именно прилагането на АПК. С оглед на това, съдът намира, че за допустимост на
иска за обезщетяване на имуществени вреди се прилагат нормите на АПК относно
допустимост на иска за вреди от индивидуален административен акт – чл. 204 от АПК. Както е посочено и в ТП
№2/19.5.2012г. на ВКС и ВАС видът на дейността по административно наказване, която
независимо от правораздавателния й характер, е административна, тъй като се осъществява
от административни по своя вид органи, извършва се по административен ред чрез
упражняване на властнически метод е определяща, за да се приеме, че
обезщетяването на тези вреди следва да стане пред Административен съд по реда
на ЗОДОВ.
Освен това съгласно горепосоченото ТР № 2/2009г. разноски във вид на ..окатско възнаграждение в административно- наказателното производство не могат да се търсят, като това изрично е посочено, че същите се обезщетяват по реда на ЗОДОВ.
Исковите молби са предявени пред родово компетентния съд -Административен такъв съгласно Тълкувателно постановление № 2 от 19.5.2015 г. по описа на ВКС по ТД 2/2014 г., и местно компетентен такъв съгласно измененията на чл. 133 от АПК – доколкото е налице изборна местна подсъдност, в конкретната хипотеза по адреса на ищеца – Велико Търново.
Недопустими са обаче исковете за заплащане на вреди, представляващи ..окатско възнаграждение за правно съдействие,представляващо консултация по 19 броя АУАН. Мотивите на настоящата инстанция са същите, с които исковата молба за неимуществени вреди от посочените 19 броя АУАН е оставена без разглеждане. Процесуалните предпоставки за допустимост на иска с правно основание чл.1, ал1 от ЗОДОВ се уредени в чл. 204, ал 1 АПК във вр. с чл.1 ,ал 2 от ЗОДОВ и като отмяната на административния акт, на чиято незаконосъобразност се основава иска за вреди е абсолютна положителна процесуална предпоставка за допустимост на иска. АУАН не е административен акт по смисъла на АПК, доколкото съгласно чл. 36 от ЗАНН , това е правно действие, което поставя началото на административно- наказателното производство, с който се повдига административното обвинение. АУАН не подлежат на самостоятелен съдебен контрол. Доколкото производството по тези 19 броя АУАН е прекратено на основание чл. 54 от ЗАНН, то същото е с благоприятен изход за ищеца, поради което за него не съществува правен интерес от предявяване на иска – чл.130 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Неоснователни са доводите на ищеца, че постановяване на акта за прекратяване на административно- наказателните производства са отменени и съответните АУАН поради което е изпълнено изискването на чл. 204 от АПК. Прекратяването на производството на основание чл. 54 от ЗАНН не представлява отмяна по надлежния ред, доколкото производството е образувано законосъобразно но е прекратено на основание чл. 3, ал 2 от ЗАНН поради влизане в сила на по- благоприятен закон след извършване на нарушението.
Следователно искът за причинени имуществени вреди в размер на 600 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие стр. 128 от делото. Искът за имуществени вреди в размер на 60 лева – за три АУАН, по които са издадени НП е допустим.
По основателността на исковете съдът намира следното:
Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предполага съгласно нормата на чл. 4 от ЗОДОВ установяването на следните кумулативни материални предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; вреда (щета или пропусната полза) от такъв административен акт или от незаконно действие или бездействие; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на този фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Доказателствената тежест за доказване на предпоставките за ангажиране на отговорността е изцяло на ищеца.
По мотивите на т. 1 от ТП № 2/19.05.2015 г., съдът приема, че издаването на наказателните постановления е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административно наказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност и в този смисъл същото представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки че поражда наказателно-правни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. В случая не е спорно, че това конкретно наказателно постановление, издадено от началника сектор ПП при ОД на МВР В. Търново срещу ищеца е отменено като незаконосъобразно по съдебен ред от въззивния ВТРС с влязло в сила съдебно решение поради липса на касационно оспорване пред АСВТ. Ето защо, съдът намира за доказани първата група от визираните по-горе предпоставки – отменен като незаконосъобразен административен акт – наказателно постановление.
Съдът дължи произнасяне по наличието или липсата на останалите материалноправни предпоставки за ангажиране на отговорността на държавата за причинени вреди по реда на ЗОДОВ, като следва да се разгледат всяка една от предявените искови претенции по отделни пера, така както са заявени от ищеца.
На първо място по отношение на исковата претенция за присъждане на имуществени вреди, които ищецът твърди, че се намират в пряка причинна връзка с отменения правораздавателен акт, съдът обосновава извод за нейната неоснователност.
Както вече се каза по мотивите на т. 1 от Тълкувателно постановление № 2/19.05.2015 г. НП представлява властнически акт, издаден от административен орган и въпреки, че поражда наказателноправни последици е правен резултат от санкционираща административна дейност. Налице е и втората предпоставка, а именно наличието на имуществена вреда. Установено е по делото, че ищецът е платил договорен хонорар на ..окат за процесуално представителство по горепосоченото НАХД. Достатъчно за извършеното плащане е посочване , че сумата е получена в брой от страна на ..оката, без да е необходимо представяне на фактура за уговорения и дължим ..окатски хонорар. Плащането е предизвикало имуществено разместване в отрицателна посока за ищеца, поради което представлява имуществена вреда за него. Съдът се позовава и на ТР на ВКС № 6 / 6 ноември 2013 „Съдебни разноски за ..окатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението. В договора следва да е вписан начинът на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това, а ако е в брой, то тогава вписването за направеното плащане в договора за правна помощ е достатъчно и има характера на разписка. В настоящия казус следва да се има предвид и съдебната практика по дела за отговорността на държавата по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ за причинени имуществени вреди, съставляващи платено възнаграждение за ..окат -защитник. В този смисъл Решение № 586/16.05.2011 г. по гр. д. № 1486/2009 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 355/03.08.2010 г. по гр. д. № 1651/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на ВКС, ІV г. о., Решение № 126/10.05.2010 г. по гр.д. № 55/2009 г. и № 433/23.06.2010 г. по гр.д. № 563/2009 г., и двете на ВКС, ІV г.о. други. В мотивите на посочените решения, които съдът споделя изцяло е посочено, че заплатеното ..окатско възнаграждение за обжалване съставлява вреда, доколкото такава е всяко отрицателно изменение в имущественото състояние на ищеца, т. е. намаляване на патримониума, активите му, вследствие на незаконосъобразното наказателно постановление, включително и когато това имуществено намаляване се изразява в правомерно направените разноски по защита срещу самото наказателно постановление. Както се посочи по- горе в същия смисъл е и ТР № 1/2017г на ВАС.
В неговите мотиви е изяснен въпроса какво е съдържанието на употребените в чл. 4 от ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал нито в Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, нито в чл. 51 от действащия Закон за задълженията и договорите, към който препраща § 1 от ПЗР на ЗОДОВ, В практиката на Върховния касационен съд, изразена в Решение № 81/27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. Решение № 129/25.07.2005 г. по гр. д. № 2439/2003 г. "... непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на деликвента и вредите". Постоянната практика на ВКС, основа на това разбиране безпротиворечиво приема като вреди по смисъла на чл. 45 във връзка с чл. 51 от ЗЗД платените от гражданин с телесно увреждане хонорари за преглед и лечение от лекар и зъболекар, платените от собственик на увредена вещ хонорари за нейното възстановяване от съответен специалист. Разбирането е, че разходите за хонорари на тези специалисти са неотменно свързани с увреждането, че без тяхна помощ увреденото лице не би се справило адекватно с последиците от това увреждане, и че те са породени единствено и само от това увреждане, и ако то не беше налице, те не биха били направени. ВКС приема в константната си практика, че пряка и непосредствена последица от увреждането по смисъла на чл. 4 от ЗОДОВ са и платените от гражданите хонорари за ..окатска защита в хипотезите на т. 1-7 на ал. 1 на чл. 2 от ЗОДОВ, макар и ..окатската защита да не е задължителна, тъй като разходите по ангажирането на ..окатска защита представляват непосредствена вреда от противоправно поведение на органите, чието пряко следствие е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита. В този смисъл са Решение № 81/27.01.2006 г. по гр. д. № 23/2005 г. на 4 отделение на ВКС, Решение № 843/23.12.2009 г. по гр. д. № 5235/2008 г. на 4 гр. отд. на ВКС, Решение № 126/10.05.2010 г. по гр. д. № 55/2009 г. на 4 гр. отд. на ВКС. След като ..окатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за ..окатурата дейност, макар да е задължителна само за определен вид дела, но въпреки в конкретния казус на незадължителния й характер не може да се очаква,че ищецът може да охрани правата си без ползването на такава квалифицирана помощ, още повече , че насрещната страна е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование-юрисконсулти.
В този смисъл съдът не споделя доводите на ответник жалба, че се претендират вреди само от съставените АУАН. Въпреки неточностите в исковата молба е ясно, че се претендират имуществени вреди от отменените три броя наказателни постановления за защита срещу които ищецът е заплатил сумата от 2150 лева за всичките инстанции- въззивна и касационна. Настоящата инстанция намира, че е доказано извършеното плащане, доколкото в цитираните по- горе договори за правна помощ и съдействие е посочено , че сумите са платени в брой, като в тази част договорът има качеството на разписка. Посоченият документ в качеството си на частен диспозитивен такъв не е бил оспорен от ответник жалба, по реда на чл. 193, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. С оглед на това , съдът намира, че тези разписки доказват извършеното плащане.
Съдът дължи съобразяване с Тълкувателно
решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС, в мотивите на което е отбелязано, че съдът, спазвайки принципа на
справедливостта и съразмерността, следва да присъди само и единствено такъв
размер на обезщетение, който да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от
Закона за ..окатурата – да е „обоснован и справедлив“, тоест да е съразмерен на
извършената правна защита и съдействие и да обезщети страната за действително
понесените от нея вреди от причиненото и от държавния орган непозволено
увреждане, без да накърнява или да облагодетелства интересите на която и да е
от страните в производството. В чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на ..окатските възнаграждения е посочено,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по дела срещу
наказателни постановления, в които административното наказание е под формата на
глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение,
възнаграждението се определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на
санкцията, съответно обезщетението, но не по-малко от 300 лв. Следователно
заплатеното възнаграждение близко до минимума се явява обосновано и
справедливо, поради което не може да бъде намалявано от настоящата инстанция.
Налице е и трета предпоставка, а именно пряка причинно-следствена връзка между отмененото наказателно постановление и нанесената вреда, доколкото заплатеното възнаграждение е пряка последица от съставянето и връчването на ищеца на наказателните постановления, с които му е наложено административно наказание, впоследствие оказали се незаконосъобразни. Намаляването на имуществото на ищеца е предизвикано от издаването и връчването на наказателните постановления, които впоследствие са отменени от съда. Ангажирането на консултантска и ..окатска защита е израз на адекватна и нормална грижа на наказаното лице за защита на собствените му права и имуществените му интереси. Основателността на исковата претенция, съдът обосновава този извод с мотивите на Тълкувателно решение №1/15.03.2017г. . От ищеца не се претендират лихви върху посочения размер на имуществените вреди, поради което съдът не се произнася по тяхната дължимост.
Или в обобщение след като са доказани всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл.204 от АПК, то искът за сумата от 2150 лева представляващи имуществени вреди – заплатено ..окатско възнаграждение по посочените три административно- наказателни дела се явява като основателен и доказан и следва да бъде уважен.
Относно допустимият иск за 60 лева, представляващи разходи за консултации по съставените 3 броя АУАН, по които има издадени НП, същият се явява неоснователен. С оглед гореизложеното, че посочената вреда не следва издаването на отменения акт – НП, същата не представлява пряка и непосредствена последица от отменения акт, и не подлежи на обезщетяване в настоящото производство.
По отношение на исковата
претенция за присъждане на неимуществени вреди в размер на 1500 лева от
отменените три броя НП, изменена в последното съдебно заседание , съдът намира
за същата за частично основателна и доказана.
Липсва легална дефиниция за това що е неимуществена вреда. Обезщетенията за такива се присъждат за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган. Съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, която като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател. Тя се извежда от преценката на конкретно съществуващи обстоятелства – характер и степен на увреждане, начин и обстоятелства, при които е получено, последици, интензитет и други. Обезщетенията за неимуществени вреди се присъждат за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Ищецът носи доказателствената тежест в исковия процес за установяване на твърдените от него факти както се посочи по- горе съгласно нормата на чл. 154 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Както се посочи по- горе в настоящото решение претендират се претърпени от ищеца неимуществени вреди от образуване на административно-наказателните производство до постановяване на решения на АСВТ, с които са потвърдени Решенията на Районен съд Свищов, с които съответно са отменени трите НП.
По отношение на претендираните от ищеца неимуществени вреди изразяващи се в шок и промяна на здравословното състояние- повишаване на кръвното налягане, изостряне симптомите на исхемичната болест на сърцето и диабета, виене на свят, сливане на цветове, невъзможност да стои на краката си и да управлява МПС по делото не се събраха годни доказателства , които да установяват посочените факти. Както правилно посочва и прокурорът, по делото не е изслушана съдебно – медицинска експертиза, която да установи наличието на влошаване на здравословното състояние и проявление на допълнителни симптоми, както и промяна на схемата за прием на лекарства. Представените доказателства установяват, че ищецът е страдал от хронични заболявания-неимунозависим диабет, високо кръвно и исхемическа болест на сърцето, за които няма данни да са се влошили. Представената рецептурна книжна единствено установява, че същият е продължил да посещава личния си лекар ежемесечно за изписване на лекарства, платими от НЗОК, но същият не е ползвал непосредствено след връчването на АУАН и издаване на НП болничен лист, не е бил приеман в здравно заведение за продължително лечение/ видно от представените по реда на чл. 192 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК писмени доказателства от РЗОК В. Търново и НОИ/. Следователно в тази част искът се явява неоснователен и недоказан. В този смисъл Решение № 1628 от 6.2.2019г. по адм.д 5942/2017г., адм.д.15826 о 21.12.2017г. по адм.д. 11713/2016г.
Твърдението на ищеца, че след проведени консултации и с оглед очаквано големия брой НП, при съставяни 22 АУАН респ. претърпените вреди от това също е останало недоказано в хода на производството. Съдът кредитира показанията на двете свидетелки от Сметната палата, които заявяват, че са го уведомили, че по - големия брой от съставените 19 АУАН е настъпила законова промяна и деянията не са съставомерни. Твърдението, че с тази връзка с очаквания голям брой наложени глоби е предприел действия по продажба на недвижим имот, противоречат както на горепосочените показания на свидетелите, така и на събраните доказателства от трети лица – Община Свищов и Агенция по геодезия, картография и кадастър, от които се установява, че конкретни постъпки за продажба на собствено жилище не са предприемани. Не са ангажирани доказателства, че е предприел действия по обявяване на иота в средства за масово осведомяване, в брокерска фирма. Едиствено воденият от него свидетел твърди, че вероятно е имал такива притеснения, което обаче противоречи на показанията на свидетелите на ответника, които кореспондират на последващата фактическа обстановка, а именно , че по 19 броя АУАН са постановени разпореждания за прекратяване на производствата.
Фактът, че се е разчуло и съответно ищецът е загубил доверие в обществото и не е бил канен напр. в болницата за провеждане на обществени поръчки също е недоказан. На първо място няма данни АНО да е разгласил информацията относно издадените НП, за да се ангажира неговата отговорност за увреждане на авторитета на ищеца и от там за липса на ангажименти. Абсолютно никакви доказателства не са събрани, че ищецът е бил консултант на дружества по ЗОП, които да се отказали от неговите услуги единствено заради съставените АУАН. С оглед на това, че ищецът не е представил надлежни доказателства за наличие на вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт, то съдът прави извод за неоснователност на тази претенция. В този смисъл Решение № 12696 от 23.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 11889/2015 г., Вредата е пряка и непосредствена, когато следва закономерно от незаконосъобразен административен акт и е непосредствена, когато противоправното поведение директно предпоставя вредата без намесата на други фактори на въздействие.В този смисъл: Решение № 13651 от 14.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13977/2015 г., III о., Съдебната практика определя пряката последица като директно въздействие върху правната сфера на увредения, т. е. увреденото лице не би претърпяло вредите, ако не бе незаконосъобразният административен акт и ако административният орган или длъжностните лица бяха действали съобразно закона. Затова под преки вреди се разбират само тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от административния акт. Непосредствени вреди са тези, които са настъпили по време и място, следващо противоправния резултат Решение № 8648 от 17.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11241/2012г.
Безспорно са налице настъпили за ищеца неимуществени вреди, което се установява от показанията на разпитания свидетел К.Ц., както и на базата на чисто житейската логика. Отмяната на един административен акт обаче поради неговата незаконосъобразност не презюмира отговорността на държавата за настъпилите от него вреди. Необходимо е да се докаже както настъпването на тези вреди, така и тяхната пряка и непосредствена връзка с отменения акт, т.е. тези вреди трябва да са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразното постановление, да са естествен резултат от него. В конкретния казус съдът намира, че ищецът е бил известен , добре познат на обществото в качеството си на един от ръководителите на Стопанска академия. Издаването на НП за сфера, в която същият като такъв се е считал много компетентен, промяната в обществените нагласи, съответно е оказало негативно въздействие върху неговата психика, което е довело до промяна в неговото поведение- ограничил е контактите си , станал затворен в себе си , изпитвал е чувство на унижение, огорчение, обида, неудовлетворение, на безизходица, негодувание от несправедливото административно обвинение. Тези негативни усещания безспорно подлежат на обезвреда, като доказани от изслушаният свидетел. Размерът на същите следва да се определи съобразно интензитета и времето на негативните въздействия. С оглед сравнителното бързото приключване на съдебните производства, в рамките на нормалното правораздаване, доказване на вредите като обичайни такива за посочената ситуация съдът намира, че следва да се присъди по- малък размер от претендирания. Като допълнително увеличаващи негативното въздействие са броят на съставените АУАН, макар част от тях да са прекратени производствата по тях, размерът на наложените наказания, фактът, че ищецът е обществено значима личност. С оглед на това справедливият според настоящата инстанция размер е 900 лева, по 300 лева за всяко едно от наказателните постановления. В този смисъл решение № 1628 от 6.2.2019г. по адм.д. 59412 /2017г. на ВАС 12135 от 14.10.2014г. по адм.д. 16806/2013гРешение № 8061 от 23.6.2017г- по адм.д. 7178/2016г.
При този изход на делото на ищеца се дължат разноски съобразно уважената част от иска- 3050 лева на основание чл. 78, ал.1 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК. Процесуалният представител на ищеца претендира присъждане на направените по делото разноски, в това число – държавна такса в размер на 10,00 лева, платен ..окатски хонорар – 887 лева. Съгласно чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ, ако искът бъде уважен изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един ..окат, ако е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска. Изхождайки от това правило и съобразно уважената част от иска, съдът намира, че следва да присъди в полза на ищеца разноски за един ..окат съобразно уважената част от иска в размер на 627, 70 лева , както и 10 лева – държавна такса, или общо 637,70 лева.
Направеното искане за присъждане на разноски в размер на юрисконсултско възнаграждение по чл. 78, ал8 от ГПК от страна на ответника е неоснователно по следните съображения: Под разноски в съдебното производство законодателят, с оглед на съдържанието на основната разпоредба - чл. 78, ал. 1 ГПК, разбира разноски за такси, разноски по производството и възнаграждението на един ..окат. Разноските за такси са за държавните такси, дължими на основание чл. 4, б. "а" и "о" от Закона за държавните такси (ЗДТ) във вр. с чл. 73, ал. 3 ГПК и чл. 9а, ал. 2 ЗОДОВ и определени по размер в Тарифа № 1 към Закона за държавните такси, събирани от съдилищата, прокуратурата, следствените служби и Министерството на правосъдието и Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс, както и за други дължими такси. Разноските по производството включват разноски, извършени от страната, във връзка с определени процесуални действия - депозит за призоваване на свидетел, възнаграждение за вещо лице, разходи за извършване на оглед. Възнаграждението за един ..окат представлява платеното възнаграждение на ползвания от страната ..окат.
Дължимостта на всеки един от елементите на общото понятие разноски в хипотезата на чл. 10, ал. 2 и 3 ЗОДОВ е изрично определено с оглед на изхода от спора. Законодателят е направил изрично разграничение на обема на задължението за разноски в алинея 2 - при отхвърляне и оттегляне или отказ изцяло от иска, и в алинея 3 - при уважаване на иска. Няма законово основание разпоредбата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ да се тълкува разширително, най-малкото защото създава финансово задължение за ищеца, за да се приеме, че под употребения израз "разноски по производството" законодателят разбира съвкупността от разноски, съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК - такси, разноски по производството и възнаграждението на един ..окат.
Ако законодателят е искал да включи в хипотезата на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ не само разноските по производството, а и таксите, и възнаграждението за един ..окат той би употребил точно утвърдените в законодателството правни понятия в съответствие с чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 833 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове. Липсата на изрична разпоредба, която да определя за процесната алинея съдържание на понятието "разноски по производството" по начин различен от този, употребен в алинея 3 на чл. 10 ЗОДОВ и в чл. 78, ал. 1 ГПК, ясно установява волята на законодателя в хипотезата на алинея 2 на чл. 10 ЗОДОВ дължими от ищеца да бъдат само направените от съда и страните разноски по производството, не и таксите и възнаграждението за един ..окат. С това законодателно решение законодателят изпълнява посочената в решението Станков срещу България необходимост съдебните разноски по дела за отговорността на държавата да бъдат "под специален режим, с цел да се гарантира ефективно на заинтересованите, достъп до въпросната процедура", т. 59.
Водим от горното, Административен съд – В. Търново, осми състав
Р Е Ш
И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустим иска на проф.д-р Г.М.Г. *** *** против Сметна палата София ул. Екзарх Йосиф 37 с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 600- шестстотин лева от следните . АУАН: ЗОП-ЮЗ/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-104/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-105/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 106/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-107/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 108/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-109/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 110/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-111/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 112/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-113/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 114/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-115/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 116/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 120/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП-121/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 122/10.02.2017 г. на СП, АУАН № 30п-123/10.02.2017 г. на СП, АУАН № ЗОП- 124/10.02.2017 г. на СП.
ПРЕКРАТЯВА производството в тази част.
ОСЪЖДА СМЕТНА ПАЛАТА гр. София ул Екзарх Йосиф 37 да заплати на проф.д-р Г.М.Г. *** *** имуществени вреди в размер на 2150- две хиляди сто и петдесет лева , представляващи платен ..окатски хонорар по НАХД № 299/2017,300/2017 и 301/2017г. по описа на Свищовски районен съд, както и неимуществени вреди в размер на 900- деветстотин – лева от отменени НП, предмет на горните производства.
ОТХВЪРЛЯ иска проф.д-р Г.М.Г. *** *** против Сметна палата София ул. Екзарх Йосиф 37 с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за претърпени имуществени вреди в размер на 60 шестдесет лева и неимуществени вреди в размер на 600 – шестстотин лева- от отменени като незаконосъобразни НП.
ОСЪЖДА СМЕТНА ПАЛАТА гр. София ул Екзарх Йосиф 37 да заплати на проф.д-р Г.М.Г. *** *** разноски в производството в размер на 637, 70- шестстотин тридесет и седем лева и седемдесет стотинки.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: