РЕШЕНИЕ
№ 140
гр. София, 10.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20241110215002 по описа за 2024
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН)
Образувано е въз основа на постъпила жалба от „********” ЕООД с
ЕИК ********* срещу наказателно постановление № F 787777 - F
701874/19.09.2024 г. издадено от директора на офис „Младост“ при
Териториална дирекция на „Национална агенция за приходите” – гр. София, с
което на основание чл. 355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) на
дружеството – жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на
500 /петстотин/ лЕ. за нарушение на чл. 5, ал. 4 т. 2 КСО вр. чл. 4, ал. 3 т. 1 вр.
т. 5 б. „а“ от Наредба № Н- 13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете,
начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите,
осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се
лица /Наредба № Н-13/17.12.2019 г./
В жалбата се твърди, че при издаване на обжалваното наказателно
постановление са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила, тъй като в диспозитива на НП липсва ясно и конкретно описание на
нарушението – жалбоподателят посочва, че в мотивите на НП се излагат
доводи за нарушение на Наредба № Н-13/17.12.2019 г., а имуществената
санкция е наложена на основание чл. 355 от КСО. На следващо място се
поддържа, че не е спазена процедурата по връчване на АУАН, а отделно от
това АНО е нарушил чл. 27 от ЗАНН. По същество се твърди, че не е налице
извършено нарушение, тъй като не е налице неподаване на декларация
1
образец № 6, а единствено закъснение при подаването й. Излагат се
съображения относно маловажност на случая, както и че при друг подобен
случай жалбоподателят е бил предупреден на основание чл. 28 от ЗАНН.
Моли се за отмяна на наказателното постановление.
В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател „********”
ЕООД не се представлява. В постъпила по делото писмена молба от
процесуалния представител на дружеството – жалбоподател адв. И. отново се
иска отмяна на НП по аргументите, изложени в жалбата.
Въззиваемата страна – директорът на офис „Младост“ при ТД на НАП -
София се представлява от юрисконсулт М. с представено по делото
пълномощно. Същата счита жалбата за неоснователна и моли съда да
потвърди оспореното НП. Акцентира, че процесното нарушение не е
единствено, а срещу дружеството са издадени и други наказателни
постановления. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 06.01.2023 г. по повод анализ на данъчно-осигурителна сметка
свидетелката А. А. Х. – М. на длъжност „главен инспектор по приходите“ при
ТД на НАП, офис „Младост“ извършила проверка на дружество „********“
ЕООД, ЕИК ********* в качеството му на работодател и осигурител по
смисъла на чл.5 от КСО. В хода на извършената проверка свидетелката
установила, че дружеството „********“ ЕООД не е подало в компетентната
ТД на НАП в срок до 25.07.2022 г. декларация образец № 6 по чл. 2, ал. 2 от
Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за
подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за
осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица за месец юни
2022 г. с данни за общия размер на сумите за дължимите вноски за държавно
обществено осигуряване, Учителския пенсионен фонд, допълнителното
задължително пенсионно осигуряване, включително увеличената
осигурителна вноска за фонд „Пенсии“ в размера на вноската за универсален
и/или професионален пенсионен фонд, здравно осигуряване, фонд ГВРС за
всички лица, подлежащи на осигуряване. Декларация образец № 6 за месец
юни 2022 г. била подадена на 13.10.2022 г. с протокол
22000224623891/13.10.2022 г.
Свидетелят Х. –М. констатирала горните обстоятелства и изпратила по
електронен път покана до дружеството за изпращане на представител за
съставяне на АУАН. Поканата била получена на 12.01.2023 г. чрез активиране
на електронна препратка от електронен адрес ********* с IP адрес *********.
В предоставения срок не се явил представител на жалбоподателя, поради
което на 05.04.2023 г. свидетелят А. Х. –М. съставила срещу „********“ ЕООД
и в отсъствие на негов представител акт за установяване на административно
нарушение № F701874/05.04.2023 г. Тъй като жалбоподателят не бил открит
на известния по делото адрес, нито бил установен нов такъв на 07.06.2023 г.
производството било спряно. Актът бил предявен за запознаване и връчен
лично срещу подпис на упълномощено от управителя на дружеството лице на
07.08.2024г. Срещу него било подадено писмено възражение, което не било
уважено и въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно
постановление, препис от което бил връчен на санкционираното дружество на
08.10.2024 г., а на 21.10.2024 г. била подадена и жалбата срещу него.
2
Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по
делото доказателства и доказателствени средства – показанията на
свидетелката А. А. Х. – М., протокол изх. № 22000224623891/13.10.2022 г. за
подадени декларации образец № 1 и № 6 за периода м. юни 2022 г., покана за
изпращане на представител за съставяне на АУАН, копие от удостоверение за
извършено връчване по електронен път, пълномощно, предупреждение №
787575-F700580/09.09.2024 г., заповед № ЗЦУ-384/27.02.2024 г. на
изпълнителния директор на НАП.
Съдът се довери на заявеното от свидетеля Х. –М., тъй като същата е
лицето, което е извършило проверка относно данъчно-осигурителна сметка на
дружеството – жалбоподател и е установила, че същото не подало в
законоустановения срок – до 25.07.2022 г. декларация образец № 6 за месец
юни 2022 г. Свидетелката посочва, че проверката обхващала значителен
период от време, през за който имало както подадени в срок, така и
неподадени декларации, една от които е тази за месец юни 2022 г. Показанията
на свидетелката се обективни, добросъвестно депозирани и подкрепени от
останалия доказателствен материал, поради което съдът ги кредитира изцяло.
Приобщеният по делото протокол изх. № 22000224623891/13.10.2022 г. за
подадени декларации образец № 1 и № 6 за периода м. юни 2022 г.
потвърждава заявеното от свидетелката, че декларация образец 6 за юни 2022
г. е била подадена след срока, като от протокола се установява и датата, на
която е сторено това - 13.10.2022 г. Видно от поканата за съставяне на АУАН,
копието от удостоверението за извършено връчване по електронен път и
пълномощното на ********* се установява, че жалбоподателят е бил
своевременно поканен за изпращане на представител за съставяне на АУАН, а
след съставянето му същият е бил надлежно предявен на пълномощник на
дружеството. От представената по делото заповед на изпълнителния директор
на НАП съдът извлече данни относно компетентността на актосъставителя и
административнонаказаващия орган.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок (НП е връчено на
08.10.2024 г., а жалбата е подадена на 21.10.2024 г.), от процесуално
легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради
което същата е процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
В настоящото производство съдът е длъжен да провери законността на
обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл извърши
проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да е
обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. с чл. 84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 355, ал.5 от КСО актовете за установяване на
административните нарушения се съставят от органите на Националната
агенция за приходите, а наказателните постановления се издават от
изпълнителния директор на Националната агенция за приходите или от
упълномощено от него длъжностно лице. Видно от т. 2.1 от заповед № ЗЦУ-
384/27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП органите по приходите
са оправомощени да съставят актове за нарушения на разпоредбите на КСО.
Според чл. 7, ал. 1 т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите
3
(ЗНАП) орган по приходите е и служителят, заемащ длъжност „главен
инспектор по приходите”, с оглед на което свидетелката А. А. Х. – М., заемаща
именно такава длъжност е била компетентна да състави процесния АУАН. От
т. 1.2 б. „д“ на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на
НАП е делегирал правомощията си да издава наказателни постановления за
нарушения на чл. 355 от КСО и на директорите на офиси при ТД на НАП, а
процесното НП е издадено от директора на офис „Младост“ при ТД на НАП-
София.
Съдът счита, че при съставяне на АУАН и издаване на НП не е допуснато
нарушение на давностните срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН –
нарушението е установено при извършената проверка на 06.01.2023 г. а АУАН
е съставен на 05.04.2023 г. Въпреки опитите на органите по приходите да
връчат АУАН на нарушителя същият не е бил установен – известният адрес по
чл. 8 от ДОПК е посещаван, като е установено, че той се намира в жилищен
блок с ограничен достъп, като липсва табела или друго означение, номер на
апартаменти или имена. Не е установен контакт с представител на
дружеството. В Търговския регистър не е установен друг адрес на
дружеството, поради което на 07.06.2023 г. производството е било спряно. На
07.08.2024 г. АУАН е предявен на представител на дружеството. Доколкото
при спряно производство давност не тече, то следва, че НП е издадено в срока
по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.
Съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че процедурата по
връчване на АУАН е била опорочена. По делото е приложено пълномощно от
управителя на дружеството-жалбоподател, с което същият упълномощава
******** да представлява „********“ ЕООД пред органите на НАП, офис
Младост във връзка с получаване на АУАН. При наличието на изрично
упълномощаване връчването на АУАН именно на ******* е надлежно и не е
налице процесуално нарушение.
Съдът намира, че както в АУАН, така и в НП нарушението е описано
достатъчно ясно, точно и конкретно, като е дадена съответна на фактическото
описание правна квалификация и не се изисква от жалбоподателя полагане на
прекомерни усилия, за да разбере какво точно нарушение се твърди да е
извършил. Ясно и недвусмислено в НП е посочено, че е приложена
санкционната разпоредба на чл. 355, ал. 1 от КСО за нарушение на чл. 5, ал. 4
т. 2 от КСО вр. чл. 4, ал. 3 т. 1 вр. т. 5, б. „а“ от Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
Именно това е и точната правна квалификация на описаното нарушение.
Член 5, ал. 4 т. 2 от КСО въвежда задължение за осигурителите,
осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите
периодично представят в Националната агенция за приходите декларация за
сумите за дължими осигурителни вноски за държавното обществено
осигуряване, Учителския пенсионен фонд, здравното осигуряване,
допълнителното задължително пенсионно осигуряване, вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ и данък по Закона за
данъците върху доходите на физическите лица; декларация за сумите за
осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване и за
допълнителното задължително пенсионно осигуряване се подава и за лицата
по чл. 4, ал. 5 и 9. Съдържанието, сроковете, начинът и редът за подаване и
съхранение на тези данни от работодателите, осигурителите за осигурените
при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица се урежда с наредба и
това е Наредба № Н-13/17.12.2019 г.
4
Съгласно чл. 4, ал. 3 т. 1 от цитираната наредба „Декларация образец № 6
се подава в съответната компетентна териториална дирекция на Националната
агенция за приходите от работодателите, осигурителите и техните клонове и
поделения за дължимите осигурителни вноски и вноските за фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите“ – едновременно с
подаване на декларация образец № 1. Декларация Образец № 6 съдържа освен
данни за дължимите вноски и данни за данъка по чл. 42 ЗДДФЛ /каквото е и
наименованието на декларацията/. Член 4, ал. 3 т. 5 б. „а“ от Наредбата
посочва, че за работодатели срокът за подаване на данни за данъка по чл. 42 от
ЗДДФЛ /тоест чрез подаване на декларация образец 6/ е от 1-во до 25-о число
на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са
направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ,
следователно това е и срокът за подаване на декларация образец № 6.
По делото категорично беше установено, а и липсва спор, че
дружеството – жалбоподател „********“ ЕООД има качеството осигурител по
смисъла на чл. 5, ал.1 от КСО и като такъв е адресат на посочените
разпоредби. С оглед нормативно задължение за подаване на декларации с
данните по чл. 5, ал. 4, т. 2 от КСО за всеки месец, вкл. и месец юни 2022 г. и
предвид обстоятелството, че това задължение не е било изпълнено в
законоустановения срок, а именно до 25.07.2022 г. за месец юни 2022 г., а едва
на 13.10.2022 г., то съдът намира, че отговорността на дружеството -
жалбоподател правилно е била ангажирана за описаното в НП нарушение -
неподаване в срок на декларация образец № 6 с данни за месец юни 2022 г.
Доколкото в случая е ангажирана административнонаказателната
отговорност на юридическо лице, която е обективна и безвиновна, въпросът за
субективната страна не следва да се обсъжда.
Съгласно чл. 355, ал. 1 който не подаде или не подаде в срок декларация
с данните по чл. 5, ал. 4 или декларация от самоосигуряващо се лице, се
наказва с глоба от 50 до 500 лв. за физическите лица, които не са търговци, или
с имуществена санкция за едноличните търговци и юридическите лица в
размер от 500 до 5000 лв., ако не подлежи на по-тежко наказание. Наложената
на жалбоподателя имуществена санкция за извършеното нарушение е в
минималния предвиден от закона размер, а именно 500 лЕ., поради което
въпрос за нейното изменение не може да се поставя.
Съдът намира, че процесното нарушение на представлява маловажен
случай, тъй като същото не разкрива по-ниска степен на обществена опасност
в сравнение с обичайните случаи на нарушения от този вид. Нарушението се е
изразило в бездействие в законоустановен срок, като закъснението при
подаване на декларацията – повече от два месеца не може да се определи като
незначително. На следващо място от представеното от самия жалбоподател
предупреждение № 787575-F700580/09.09.2024 г. е видно, че дружеството и
друг път е подавало декларация образец 6 със закъснение, поради което не
може да се приеме, че се касае за инцидентна проява от страна на
жалбоподателя.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на обжалваното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила. Извършването на нарушението е
безспорно доказано, а наложената имуществена санкция е в минимален
размер, с оглед на което наказателното постановление следва да бъде
потвърдено.
5
При този изход на спора направеното искане от процесуалния
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение е основателно. Съгласно чл.63д, ал.4 от ЗАНН, в полза на
учреждението или организацията, чийто орган е издал акта по чл.58д, се
присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт или друг служител с юридическо образование.
Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния
размер за съответния вид дело, определен по реда на чл.37 от Закона за
правната помощ. На основание чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ, възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв., поради което
съдът намира, че следва да се присъди такова в определения от закона
минимум от 80 лЕ., съобразявайки, че обстоятелството, че делото не се
отличава с фактическа и правна сложност.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 вр. ал. 9 от ЗАНН и
чл.63д, ал.4 от ЗАНН, Софийският районен съд, НО, 108 състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № F 787777 - F
701874/19.09.2024 г. издадено от директора на офис „Младост“ при
Териториална дирекция на „Национална агенция за приходите” – гр. София, с
което на основание чл. 355, ал.1 от Кодекса за социално осигуряване на
дружеството – жалбоподател „********” ЕООД с ЕИК ********* е наложена
имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лЕ. за нарушение на чл. 5,
ал. 4 т. 2 КСО вр. чл. 4, ал. 3 т. 1 вр. т. 5 б. „а“ от Наредба № Н- 13/17.12.2019
г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на
данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и
от самоосигуряващите се лица.
ОСЪЖДА „********” ЕООД с ЕИК ********* да заплати на
Националната агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 /осемдесет/ лЕ..
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Административен съд – София град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщение за изготвянето му на основанията, предвидени в НПК по реда на
глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6