№ 111
гр. Варна, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Асен Вл. Попов
Членове:Яна Панева
Стоян К. Попов
при участието на секретаря Николета Н. Николова
като разгледа докладваното от Асен Вл. Попов Въззивно наказателно дело от
частен характер № 20223100600230 по описа за 2022 година
Производството е въззивно по реда на чл. 313 и сл. от НПК, с предмет присъдата,
постановена по НЧХД № 136/2020г. на РС-Варна, с която подсъдимият Н. М. ЗЛ. е признат
за невиновен затова, че на 26.04.2020 г. около 17.15 часа в района на пистата на бившия
конезавод в гр. Дългопол, област Варна, умишлено отправил обида към Й.К. Иовчев, чрез
думи, унизителни за честта и достойнството му в негово присъствие „боклук", „да еба майка
му, да еба и боклука", „дърво", „ще еба в палячото, ще еба", „мишка", „на майка ти в
путката, пусни жалба", „палячо", „ще дойда и щи еба майката на тебе, ей палячо",
„смешник", „бъйльо" – престъпление чл. 146, ал. 1 от НК. Отхвърлен е и предявеният
граждански иск в размер на 5 000 лева, като неоснователен. Разноските са възложени на
частния тъжител.
Недоволен от присъдата е останал частният тъжител, който я обжалва в срок чрез
процесуалния си представител адв. Св. З. от АК Варна.
В жалбата се навеждат доводи за допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, като нарушение на процесуалните правила се сочи недопускането до
събиране на доказателства на аудио и видео запис. Наведени са искания за събиране на
доказателства пред въззивната инстанция. От една страна се иска назначаване на съдебно-
техническа експертиза на съществуващ частен видео и аудио запис от инцидента, а в
условията на евентуалност - неговото предявяване в съдебно заседание. По същество се иска
отмяна на присъдата като неправилна и незаконосъобразна и признаване подсъдимия за
виновен със следващата се наказателна отговорност.
Процесуалният представител на подсъдимия е депозирал отговор, с който изразява
становище за неоснователност на въззивната жалба и възразява срещу направените
1
доказателствени искания.
В съдебно заседание жалбоподателят - частния тъжител Й. К. Й., се явява лично и се
представлява от редовно упълномощения адв. М. Д. от ВАК. Жалбата се поддържа, като се
доразвиват доводите й. Излага се становище, че ВРС е пресъздал и анализрал погрешно
свидетелските показания на разпитаните свидетели и неправилно е кредитирал обясненията
на подсъдимия, поради което е достигнал до неправилен извод. Моли се да бъде отменена
първоинстанционната присъда и да се постанови нова, с която подсъдимият да бъде признат
за виновен и да бъде уважен гражданският иск, а при условията на алтернативност – с оглед
мотивите на съда присъдата да бъде отменена и делото да бъде върнато за разглеждане на
нов състав на съда.
Подс. Н. З., се явява лично и се представлява от упълномощения си защитник адв. Ю.
Г., който поддържа тезата, че ВРС е постановил едно правилно и законосъобразно решение,
мотивирайки се, че обвинението не е доказано по един безспорен начин. Моли съдът да
потвърди оправдателната присъда и да присъди сторените съдебно-деловодни разноски.
Подсъдимият, в последната си дума моли да се потвърди присъдата.
Съдът, след като взе предвид становищата на жалбоподателя и страните, събраните
по делото доказателства, извършената на основание чл.313 и чл.314 НПК цялостна
служебна проверка, прецени, че въззивната жалба е неоснователна.
От фактическа страна се установяват следните фактически обстоятелства:
Подсъдимият и частният тъжител живеели в гр.Дългопол и се познавали отдавна.
На 24.04.2020 г. граждани на гр.Дългопол, между които и тъжителя Й., подали чрез
Общинска служба „***" - Дългопол до Областна Дирекция „***"- Варна сигнал срещу СД
„МИХАЛЕВИ - 61 И СИ-Е" за допускане на нерегламентирано преминаване на стада
животни - говеда и овце през поземлени имоти - частна държавна собственост,
представляващи спортно съоръжение тип „Хиподрум", използвайки я за пасище и правейки
невъзможно експлоатирането й. Семейството на подсъдимия Н. М. ЗЛ. било регистрирано
като земеделски производител, като СД „*** И СИ-Е" в Областна Дирекция „***"- Варна от
2012г. и част от дейността им била отглеждането на животни, предимно крави.
На 26.04.2020г. около 17.15 часа тъжителя Й. К. Й. се намирал в района на пистата на
бившия конезавод в гр.Дългопол, Варненска област, пред една от конюшните заедно със
свидетелите К.И.К., Н.И.К., И.К.И. и Н.Щ.М. с прякор „Татара". Тъжителят и свидетелите
К.К., Н.К. и И.И. отглеждали коне в тази конюшня, а свид. Н.М. бил техен работник и
чистел конюшнята.Те били пуснали на пистата един от конете си и го наблюдавали, когато
от съседната конюшня, където били събрани около десет човека и тренирали конете, към тях
се приближил подсъдимия Н.З.. На разстояние от около З0 метра той започнал разговор със
свид. И.К.И., като двамата спорели кои от конете били по-хубави, тъй като и в съседната
конюшня отглеждали коне, а подсъдимият също отглеждал там кон. Конете се тренирали от
жокеи и участвали в състезания. Подсъдимият продължил да се приближава към свид.
И.К.И., до който в близост бил седнал на пейката тъжителя Й.Й.. По време на спора той се
обърнал и започнал да говори и на тъжителя. Упрекнал го, че постоянно пише жалби срещу
тях и не им разрешава да ползват пистата, за да тренират и техните коне, а тя била
обществена, а не частна. Виждайки нарастващото напрежение между подсъдимия и
тъжителя, свид. Иван Добрев Иванов отишъл до подсъдимия и го дръпнал настрани, за да
предотврати евентуални конфликти.
2
Описаната фактическа обстановка въззивният съд счита за безспорно установена въз
основа на събраните от първостепенния съд гласни и писмени доказателства, като техният
анализ, след съвкупната им преценка не доведе настоящата инстанция до различен правен
извод.
Първоинстанционният съд е извършил обстоен и мотивиран анализ на
доказателствата по делото, който се подкрепя и споделя изцяло от въззивния съд, допълнен
и доразвит в следващите редове:
На първо място свидетелските показания на свид. О. З., свид. Е.И., свид. И.К.И., свид.
Д.Н., свид. М.М. не изясняват нещо по-различно от пространни разкази за наличие на
предходни конфликти между подсъдимия и частния тъжител, като всички те отричат да е
имало каквито и да е обиди на процесния ден и място спрямо Й.Й.. Свидетелят И.Д.И.
споделя, че е чул и видял, че подс. Н.З. спори с Й., затова се е намесил, като е дръпнал
подсъдимия настрани. Тези свидетелски показания, както ВРС, така и настоящият състав
намира за достоверни и спомагащи за разкриване на обективната истина по делото, тъй като
кореспондират помежду си и не са противоречиви.
Свидетелките показания на свид. М.М., както и първоинстанционният съд е
споделил, не могат да бъдат приети за достоверни и приобщени безрезервно към
доказателствения материал по делото, тъй като те единствено пресъздават обстановка,
разказана на този свидетел от жалбоподателя Й.. На свой ред, свидетелят Н.М. споделя, че
подс. Н. З. се е карал с Й., но поради слухови ограничения не е могъл да възприеме
разменените думи помежду им, поради което тези гласни доказателства са в невъзможност
да допринесат за доказване предмета на делото.
В хода на съдебното производство своите възприятия са споделили и свид. Н.К. и
К.К. за обстоятелството, че подсъдимият е обиждал частния тъжител, използвайки думи с
обидно съдържание. Тези свидетелски показания остават изолирани и в противоречие с
останалия значително по-голям по обем доказателствен материал, поради което и в тази им
част правилно не са кредитирани и приети от ВРС като достоверни и категорични. Още
повече, че посочените от свидетелите епитети, възприети за използвани от подсъдимия, се
различават от описаните в частната тъжба.
Единствено ВОС не е съгласен с констатацията на ВРС, че обясненията на
подсъдимия пресъздават фактическата обстановка и настъпилите събития, тъй като неговите
изявления единствено и само говорят за предходен конфликт между него и частния тъжител.
Вярно е, че доказателственият материал следва да се цени не в количествено, а в
качествено отношение, но в конкретния случай събраните доказателства в полза на частното
обвинение не са достатъчно категорични, за да се изгради убедителен и непоколебим извод
за наличие на твърдяното престъпление.
Събраните писмени доказателства по делото – удостоверение за раждане на подс. Н.
З., рег. Карта за земеделски производител, писмо с вх. № 261272/27.07.2021 г. от ОД „***“
гр. Варна, с което се представя информация за собствеността на пистата за трениране на
коне гр. Дългопол, ведно с актовете за собственост и скици към тях, както и копие от
подадената до ОД „***“ гр. Варна жалба от Й.Й. само допринасят за установяване
твърденията на страните, че е налице спор помежду им. Този спор е очевидно извън
предмета на делото и той се състои в това, че ч.т. Й. твърди, че животните, собственост на
родителите на подс. Н. З., които представляват и управляват СД „*** и СИ-Е“, преминават
ежедневно по спортно съоръжение тип „Хиподрум“, с което му нанасят щети.
3
И пред двете инстанции частния тъжител и защитата му настояват за представяне и
приобщаване към материалите по делото на аудио и видео записи на събитието, изготвен за
удостоверяването му. Становището на въззивната инстанция по отношение на това искане е,
че в наказателния процес е принципно недопустимо приемането и цененето на такива
доказателства, създадени и събрани по нерегламентиран ред. Видеозаписи и звукозаписи се
създават по разнообразни поводи, във всякакви ситуации, преднамерено или случайно, чрез
използване на различни технически средства и приспособления. Такива записи
документират събития и съдържат информация, която би могла да е от значение за
наказателния процес, ако е относима съм предмета на доказване. Тези записи несъмнено не
съставляват доказателствено средство, понеже са изготвени извън и независимо от
наказателния процес, като за тяхното изготвяне не са били относими правилата на процеса.
Безспорно съдебната практика допуска компромиси в тази насока, касаещи обаче случайно
запазване и фиксиране на доказателства. В съдебната практика не съществува спор, че
когато записите са направени от камери, чрез които се осъществява видеонаблюдение, на
предвидено в закона основание от оправомощен за това субект, както и когато гражданите
са известени за това, записите от тези камери могат да бъдат ползвани в процеса на
доказване. Тези записи са т. нар. "случайни" - не са създадени с цел да обслужват
наказателното производство или да заместят извършени, при нарушения на съответната
разпоредба на процесуалния закон, действия по разследването. Доколкото същите съдържат
съществена за изхода на производството информация и достоверността им може да бъде
проверена чрез различни легални процесуални способи те не могат, а и не бива да бъдат
изключвани от доказателствената съвкупност. В Решение № 456/2012 г. на Първо Н.О., се
приема, че „Записът, извършен с мобилния телефон на св. не представлява такова
доказателствено средство, защото не е събрано или изготвено по реда и при условията на
НПК, което и очертава неговата недопустимост - чл. 105, ал. 2 НПК. Процесуалната
допустимост на едно или друго доказателствено средство произтича от закона, а не от
неговото заобикаляне“.
Поради изложеното, ВОС счете, че създадените аудио и видео записи в конкретния
случай не могат да имат качество на годно доказателствено средство и да бъдат приобщени
към материалите по делото.
След така направения съвкупен доказателствен анализ, настоящата инстанция също
счита, че деянието, за което е обвинен с тъжбата подсъдимият е обективно и субективно
несъставомерно, поради следните правни съображения.
Събраните доказателства по делото свидетелстват за наличие на спор между
страните, датиращ преди процесната дата на развилите се събития. Очевидно този конфликт
прераства и чрез сезиране на съответни органи – ОД „***“ гр. Варна и понастоящем
съдебната власт. Търсената защита от страна на частния тъжител е по отношение на
неговата чест и достойнство, които намира, че са засегнати от подсъдимия чрез изречените
словоизявления, описани в тъжбата. В първоинстанционното производство е направен
всестранен опит за установяване на твърдяните факти и обстоятелства, като са събрани
всички допустими и относими към предмета на доказване доказателства и доказателствени
средства, предложени от страните. В пълна степен са уважени относимите доказателствени
искания на страните с цел изчерпване на всички доказателствени способи. Въпреки
многократното отлагане и положените усилия на ВРС, към настоящия момент така
очертаните в частната тъжба факти и обстоятелства остават неподкрепени от събрания
доказателствен материал и съответно са неспособни да обосноват еднозначен, убедителен и
4
непоколебим извод на съда за съставомерност на описаните действия по чл. 146, ал. 1 от НК.
Престъплението „обида“ се изразява в казване на нещо унизително за честта и
достойноството на другиго в негово присъствие. Квалификациите, описани в частната
тъжба, използвани от подсъдимия спрямо жалбоподателя, не се възпроизвеждат от събрания
и ценен за достоверен доказателствен материал по делото, поради което не може да се
приемат за отправени. След като такива думи и изрази не се скрепиха по категоричен начин
като случили се факти от обективната действителност, то не може да се приеме предложения
от жалбоподателя извод, че твърдяното деяние съставлява престъпление, извършено от
подсъдимия. За съда е недопустимо да изгражда убеждението си по отношение на
обвинението на предположения.
Съдът, след като изпълни задължението си да провери изцяло правилността и
законосъобразността на постановения съдебен акт, споделя становището на районния съд, че
по делото липсват безспорни и категорични доказателства по смисъла на чл.303, ал.2 от
НПК, поради което по отношение на възведеното обвинение спрямо Н. М. ЗЛ. по чл. 146, ал.
1 от НК, правилно и законосъобразно е определил за приложима разпоредбата на чл. 302 от
НПК, постановявайки оправдателна присъда, която следва да се потвърди.
Предвид изхода на делото, правилно гражданският иск за претърпени неимуществени
вреди е отхвърлен като неоснователен.
По отношение на възраженията, отправени от жалбоподателя:
Твърдяното допуснато процесуално нарушение – недопускане на събиране на
доказателство видео и аудио запис, настоящият съдебен състав коментира подробно в
настоящото изложение и се обоснова защо счита за правомерна преценката на ВРС, а
възражението – за неоснователно.
По отношение на възраженията, направени с въззивната жалба, че доказателственият
материал не е пълен, съответно направените изводи и анализ са неправилни, настоящият
съдебен състав ги намира за неоснователни. Съдът счита, че в изпълнение на задължението
си по чл.107, ал.2 от НПК да събере служебно доказателства относно фактическите
положения, включени в предмета на доказване, съдът е изчерпил всички процесуални
способи за събиране на доказателства за установяване на обективната истина по делото.
По отношение на доказателствения анализ, извършен от ВРС – настоящият съдебен
състав го счита за верен и същевременно доразви защо и кои доказателства приема и
кредитира за достоверни, представляващи годна основа за обосноваване на настоящото
решение.
Предвид разпоредбата на чл.190, ал.1 от НПК, която гласи, че когато подсъдимият
бъде признат за невинен, разноските по дела, образувани по тъжба на пострадалия до съда,
се възлагат на частния тъжител, сторените в първоинстанционното производство разноски,
направени от Районния съд и от подсъдимия, се понасят от частния тъжител. Правилно с
присъдата частният тъжител е осъден да заплати разноските за адвокатско възнаграждение
на подсъдимия. В настоящото производство са представени доказателства за заплатено
възнаграждение в размер на 600,00 лева, платени в брой от подс. З.. Направено е и
своевременно искане за присъждането им, като с оглед изхода на делото, следва да бъдат
понесени и възложени за заплащане от частния тъжител Й..
Поради горните съображения, настоящият състав счете, че не са налице основания за
постановяване на нова, осъдителна присъда, като искането в жалбата по същество не може
5
да се удовлетвори и същата се остави без уважение и на основание чл. 338 от НПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА ИЗЦЯЛО присъда, постановена по НЧХД № 136/2020г. по описа
на РС-Варна, с която подсъдимият Н. М. ЗЛ. е признат за невиновен в престъпление по
чл.146, ал. 1 от НК, както и в отхвърлителната част по гражданския иск и осъждането на
частния тъжител да заплати сторените разноски.
ОСЪЖДА Й. К. Й., ЕГН ********** да заплати на Н. М. ЗЛ., ЕГН **********
направените по делото разноски в размер на 600,00 лева /шестстотин лева/, на основание чл.
190, ал. 1 от НПК.
Решението не подлежи на касационна проверка.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6