Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Ловеч, 25.02.2022 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав в публично заседание на двадесети септември две хиляди двадесет
и първа година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГЕОРГИ Х.
при участието на
секретаря Наташа Богданова, като разгледа докладваното от съдията НАХ дело № 986
по описа за 2020 година, за да се произнесе, съобрази следното :
Производство по реда чл.59 и сл. от ЗАНН.
С наказателно постановление № 20-0906-000616 от 03.07.2020 г. на Началник сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч са наложени на И.М.Х. ***, административни
наказания на основание чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер на 3 000
лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б,
т.2 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят Х., който чрез адвокат В.Н.
*** го е обжалвал и моли да бъде отменено изцяло наказателното постановление,
като незаконосъобразно издадено. В жалбата изтъква, че в НП има разминаване
между описанието на нарушението и посочената като нарушена норма от закона,
като не става ясно какви точно действия се вменяват на жалбоподателя, че е
извършил, за да се направи извода, че не е използвал пътищата по
предназначение. Оспорва описаното в обстоятелствената част на НП, като сочи, че
не е извършил нарушението. Заявява, че ако е имало извеждане на автомобила от
посоката му на движение, то се е получило вследствие на завоя и мократа пътна настилка,
но не и поради негови умишлени действия.
Претендира да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание, редовно призован, жалбоподателят Х. се явява лично и с
процесуалният си представител адвокат В.Н.. Последният пледира за отмяна изцяло
на обжалваното НП, като незаконосъобразно издадено. Поддържа изложените в
жалбата възражения и доводи и сочи, че в хода на съдебното следствие по делото
не се е установило по безспорен начин, че жалбоподателят Х. е извършил посоченото
в НП нарушение. Изтъква обстоятелството, че настилката на пътя е била мокра и в
следствие на това за съвсем кратко жалбоподателят е изгубил контрол върху
управлението на автомобила. Като допълнителни причини довели до това сочи и
наклона на пътя и факта, че се е случило на завой. Категоричен е, че
жалбоподателят не е извършвал действия довели до т.нар. „дрифт“ и че
доказателства в тази насока липсват. Пледира на жалбоподателя да бъдат
присъдени направените по делото разноски, като алтернативно сочи такива да не
бъдат присъждани на въззиваемата стана, ако жалбата не бъде уважена, тъй като в
нито едно от заседанията не е присъствал техен представител.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото. Писмено, в съпроводителното писмо молят жалбата
да бъде оставена без уважение и се потвърди наказателното постановление. Навели
са и възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение в
случай, че жалбата бъде уважена.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите В.Б.М., И.Г.Б., П.А.А.и И.И.Х., както и от изложеното в жалбата и в
съдебно заседание, съдът прие за установена следната фактическа обстановка :
Свидетелите В.М. и И.Б. били служители в сектор ПП при ОД на МВР Ловеч. На
23.06.2020 г. били на работа и осъществявали контрол на пътното движение в
гр.Ловеч. Около 22:00 часа се намирали на ул.”Димитър Пъшков”, до аптека
„Марешки“. Тази улица образувала с улиците „Д-р Съйко Съев” и „Цачо Шишков”
кръстовище, което било регулирано със светофарна уредба. Около 22:06 часа през
кръстовището, в посока болницата преминал лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ОВ ****
ВМ. Водачът на автомобила рязко и няколкократно повишил оборотите на двигателя,
като превъртял задвижващите задни колела, като по този начин отклонил посоката
на движение на автомобила в ляво и дясно и обратно по надлъжната му ос, след
което продължил по ул.„Д-р Съйко Съев“. Полицейските служители го последвали и
малко след това го спрели за проверка. При последвалата такава установили, че
водач на автомобила „БМВ 320“ с рег.№ ОВ **** ВМ бил И.М.Х. ***. Бил сам в
автомобила.
С оглед на констатираното на кръстовището, свидетелят И.Б. съставил на
жалбоподателя Х. АУАН с бланков № 235689 от 23.06.2020 г. /л.7/, в който
отразил, че на същата дата, около 22:06 часа, И.Х., при управлението на собствения
му лек автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ОВ **** ВМ, на кръстовището с улиците „Съйко
Съев“ и „Цачо Шишков“ в гр.Ловеч, умишлено не използвал пътя съгласно неговото
предназначение за превоз на хора и товари, а го използва, като рязко повишава
оборотите на двигателя, с което превърта задвижващите задни колела,
отклонявайки посоката на движение на автомобила в посока ляво-дясно и обратно
по надлъжната му ос. Квалифицирал така описаните му действия като нарушение на
разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП.
Като свидетел-очевидец актосъставителят Б. посочил В.М..
По така съставеният му акт жалбоподателят Х. не е вписал възражения.
Подписал акта и получил препис от него.
Няма данни, в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН жалбоподателят Х. да е представил
писмено възражение.
Въз основа на АУАН бл.№ 225689 от 23.06.2020 г. било издадено обжалваното в
настоящето производство наказателно постановление № 20-0906-000616, като
описаната в акта фактическа обстановка изцяло била отразена и в него.
Наказващият орган допълнил, че като водач на МПС жалбоподателят Х. е използвал
пътищата отворени за обществено ползване за други цели и не в съответствие с
тяхното предназначение за превоз на хора и товари. Квалифицирал действията му
като нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП и му наложил предвидените
чл.175а, ал.1, предл.3-то от ЗДвП санкции „глоба“ в размер на 3000 лева и
лишаване от правото да управлява МПС за срок от 12 месеца.
От тази фактическа обстановка и разглеждайки жалбата от правна страна съдът
прие следното :
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано
лице, поради което е допустима за разглеждане.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед № 8121з-515/14.05.2018
г. на Министъра на вътрешните работи /л.9-10/.
При цялостният контрол за законосъобразност на обжалваното НП съдът
констатира, че същото е издадено при спазване на предвидената в ЗАНН процедура,
съдържа също така и визираните в чл.57 от ЗАНН задължителни реквизити, поради
което не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до
отмяна на постановлението на формално основание.
Наказващият орган коректно е изписал словесно всички обстоятелства имащи
отношение към състава на вмененото му нарушение и неговите съставомерни признаци.
Съдът приема за безспорно установено обстоятелството, че именно жалбоподателят
Х. е управлявал лекия автомобил „БМВ 320“ с рег.№ ОВ **** ВМ на 23.06.2020 г.,
около 22:06 часа в гр.Ловеч, на кръстовището образувано от улиците ул.”Димитър
Пъшков”, „Д-р Съйко Съев” и „Цачо Шишков” – факт, който той не отрича, а и се
потвърждава от свидетелските показания по делото, включително и от посочените от
него свидетели А.и И.Х..
В хода на съдебното следствие в качеството на свидетели са разпитани
актосъставителят И.Б. и В.М., които са очевидци на нарушението, за което е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на И.Х.. Същите поддържат
напълно описаната в АУАН фактическа обстановка, като и двамата са категорични,
че автомобилът управляван от Х. не се е поднесъл случайно на кръстовището, а
водача му умишлено го е поднесъл подавайки повече газ с превъртане на
задвижващите колела, като се е получило усукване около предницата, т.нар. и
придобил гражданственост термин „дрифт”, тъй като на тази марка автомобили
задвижващи са задните колела. Съдът изцяло кредитира показанията на тези
свидетели, тъй като същите са безпротиворечиви и кореспондират с останалите
доказателства по делото. За плъзване и поднасяне на автомобила сочат и
свидетелите П.А.и И.Х., макар и да твърдят, че това е било леко. Показанията им обаче съдът цени
и с оглед обстоятелството, че са приятели с жалбоподателя Х.. Свидетелите Б. и М.
заявяват обаче, че освен форсирането на двигателя, автомобилът се е поднесъл
наляво и надясно, т.е. поднасянето не е било еднократно и в този смисъл не може
да се разсъждава за случайно деяние или за деяние осъществено по
непредпазливост. Свидетелите са се намирали непосредствено до кръстовището,
имали са добра видимост към него така, че не е имало пречка ясно да възприемат тези
обстоятелства. Тези данни навеждат на извода, че усукването на автомобила по
надлъжната му ос в кръстовището не е било случайно, а умишлено предизвикано от Х..
Съдът не подлага на съмнение заявеното и от четиримата свидетели, че пътната
настилка е била мокра, което по принцип би могло да доведе до поднасяне на
автомобила. Но не без значение е обстоятелството, че траекторията по която се е
движел автомобила управляван от жалбоподателя през кръстовището, представлява
много лек ляв завой и наклон нагоре по ул.“Д-р Съйко Съев“ и дори и да се е
получило първоначално занасяне (както твърди жалбоподателя и ангажираните от
него свидетели), то с отнемане на газта по-нататъшното му поднасяне е можело да
бъде избегнато. Но както се посочи по-горе, поднасянето не е било изолирано, а
няколко на брой, едновременно придружено с няколкократно форсиране на
двигателя. Освен това, свидетелите М. и Б. твърдят, че докато са извършвали
проверка на жалбоподателя и са му съставяли АУАН, през кръстовището в същата
посока са преминавали и други автомобили, но никой от тях не е поднесъл, което
обстоятелство също е в подкрепа на извода, че усукването на автомобила
управляван от Х. е било целенасочено, а не неволно, в следствие на мократа
пътна настилка. Именно заради драстичното увеличаване на подобни случаи в
цялата страна и опасността, която създават освен за самите извършители, така и
за останалите участници в движението, в началото на 2017 г. законодателят
въведе разпоредбата на чл.104б от ЗДвП. Действително, законът не въвежда лимитативно
изброяване на това какви действия на водачите на МПС по пътищата отворени за
обществено ползване следва да се считат за ползване с други цели, но от
съдържанието на обжалваното НП е видно, че Х. е санкциониран за това, че е
извършил действия с управлявания от него автомобил, които не са обичайни и
нормални за целите, за които е създадено превозното средство, в случая превоз
на пътници. Както в АУАН, така и в НП подробно, ясно и точно са описани
действията на Х., които наказващият орган правилно е квалифицирал като
използване от негова страна на пътищата, отворени за обществено ползване за
други цели, различни от тези за които са основно предназначени. Умишленото и
съзнателно опасно шофиране посредством усукването на автомобила около
предницата му така, че той да поднесе по пътя, превъртайки задвижващите му
колела, в никакъв случай не представлява използване на път за обществено
ползване в съответствие с основната цел на пътищата – да се използват за превоз
на хора и товари. Посочвайки като нарушена разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП
наказващият орган ясно е описал в обстоятелствената част на постановлението
всички елементи от обективната страна на нарушението. В този смисъл е и вече
създадената многобройна съдебна практика по този текст от закона, напр. Решение
№ 294 от 27.11.2017 г. по к.а.н.дело № 10275/2017 г. по описа на
Административен съд гр.Велико Търново, Решение № 68 от 21.01.2022 г. по к.а.н.д.№
2715/2021 г. на АдмС Бургас, Решение № 187 от 7.02.2022 г. на АдмС Пловдив по
к.а.н.д.№ ********* г. и др.
Ето защо, предвид на тези съображения, настоящият съдебен състав приема, че
със своите действия жалбоподателят И.М.Х. категорично е осъществил както от
обективна, така и от субективна страна нарушението по чл.104б, т.2 от ЗДвП и
правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това
нарушение, като законосъобразно са му били наложени предвидените в чл.175а,
ал.1, предл.3-то от ЗДвП санкции. И двете, глобата от 3 000 лева, както и
лишаването от право да управлява МПС за срок от 12 месеца са точно определени в
закона, не е предвиден минимум, за да се разсъждава в посока евентуалното им
намаляване.
Независимо, че такова възражение не е правено, то с оглед цялостния контрол
за законосъобразност, категорично не може да се обсъжда и въпроса за
приложението на чл.28 от ЗАНН. Както се посочи по-горе в изложението,
законодателят въведе разпоредбата на чл.104б от ЗДвП обосновавайки се с
изключителното увеличение на подобни случай (като тук обсъждания) в цялата
страна, при които водачи на автомобили извършват подобни „маневри” по оживени
улици и кръстовища в населените места и по този начин застрашават здравето и
живота на останалите участници в движението. Именно от високата степен на
опасност от подобни действия е продиктуван големият и тежък размер на
предвиденото в санкционната норма на чл.175а, ал.1 от ЗДвП наказание „глоба” от
3 000 лева, както и кумулативно предвиденото „лишаване от право да се
управлява МПС” за срок от 12 месеца.
С оглед на тези съображения настоящият състав счита, че вмененото на
жалбоподателя Х. нарушение на разпоредбата на чл.104б, т.2 от ЗДвП е категорично
установено и доказано от обективна страна.
От субективна страна нарушението е извършено виновно, при пряк умисъл.
Ето защо, при тези данни, съдът намира, че по безспорен начин е доказано
извършеното от жалбоподателя И.Х. нарушение на нормата на чл.104б, т.2 от ЗДвП,
поради което наказателното постановление следва да се потвърди, като
законосъобразно издадено.
От процесуална гледна точка АУАН и
издаденото въз основа на него НП са законосъобразни – съставени са в
законоустановените срокове и притежават изискуемите реквизити, съгласно
разпоредбите на чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН.
При този изход на делото, претенцията на жалбоподателя да му бъдат
присъдени направените по делото разноски следва да бъде оставена без уважение,
като неоснователна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА
НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 20-0906-000616 от 03.07.2020 г. на Началника сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Ловеч, с което са наложени на
И.М.Х. ***, ЕГН : **********, административни наказания на основание чл.175а,
ал.1, предл.3-то от ЗДвП – глоба в размер на 3 000 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца, за нарушение на чл.104б, т.2 от ЗДвП, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Оставя
без уважение искането на И.М.Х. ***, с горните данни, да му бъдат присъдени
направените по делото разноски, като неоснователно.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч
в 14 - дневен срок от съобщението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :