№ 34
гр. Р., 02.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Р. в публично заседание на двадесет и първи юни през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Христина Вълчанова
при участието на секретаря Живка В. Манолова
като разгледа докладваното от Христина Вълчанова Административно
наказателно дело № 20225520200084 по описа за 2022 година
Производството е по чл.59 ЗАНН.
Постъпила е жалба от В. ЕМ. Т. от с.Т., общ.Р., обл.С.З., ЕГН
**********, с която твърди, че е незаконосъобразно наказателно
постановление № 21-0327–000819/ 21.12.2021г., издадено от ОД МВР гр.С.З.,
РУ Р., за това, че на 02.10.2021г. около 16,10ч. в с.Т. на улица без име-
централната част на селото до Кметството в посока запад-изток е управлявал
колесен трактор „Беларус МТЗ-952”, с рег. № СТ ххххх собственост на ЗП
„С.Х.Ж” с прикачено към него ремарке, като прикаченото ремарке не е
регистрирано по надлежния ред, за което и на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20лв.
Жалбоподателя В. ЕМ. Т., редовно призован, не се явява в съдебно
заседание, но чрез своя упълномощен защитник адв.Ламбрев моли съда да
постанови решение, с което да отмени обжалваното наказателно
постановление, като сочи доводи за това.
Административно наказващия орган ОД на МВР С.З., РУ Р. – не се
явяват. В представено писмено становище по делото вземат становище по
същество на делото. Правят искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
РП - С.З., ТО Р., редовно призовани, не се явяват и не изпращат
1
представител.
Съдът, като разгледа всички приложени по делото писмени
доказателства, изхождайки от факта, че делото е на фаза постановяване на
решение, намира за установено следното:
Акта за установяване на административно нарушение № 21-819 бл. №
082921/10.11.2021г. е издаден за това, че на 02.10.2021г. около 16,10ч. в с.Т.
на улица без име - централната част на селото до Кметството в посока запад-
изток жалбоподателя В. ЕМ. Т. е управлявал колесен трактор „Беларус МТЗ-
952”, с рег. № СТ ххххх собственост на ЗП „С.Х.Ж”, с прикачено към него
ремарке, като прикаченото ремарке не е регистрирано по надлежния ред.
АНО е приел, че е извършено нарушение на основание чл. 140, ал.1 от
ЗДвП.
Въз основа на акта е издадено и наказателно постановление, което се
жали в настоящото производство, като са преповторени обстоятелствата по
нарушението, и за същото нарушение - на основание чл.185 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 20 лева.
От правна страна:
Съдът намира жалбата за допустима като подадена в преклузивния
седмодневен срок за обжалване, изхождаща от надлежна страна, поради
следните съображения:
По смисъла на § 6, т. 17 от ДРЗДвП ремаркето е пътно превозно
средство, предназначено да бъде теглено от моторно превозно средство, което
подлежи на регистрация по реда и в сроковете, предвидени Наредба I-45 от
24.03.2000 г. на министъра на вътрешните работи за регистриране, отчет,
пускане в движение и спиране от движение на моторни превозни средства и
ремаркета, теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните
пътни превозни средства /наричана по-долу за краткост наредбата/ - чл. 2 и
чл. 3 от Наредбата (Изм. – ДВ, бр. 67 от 2012 г., действащи към момента на
извършване на деянието). Съгласно чл. 10 от същата наредба за всяко
регистрирано в страната превозно средство се предоставят табели с
регистрационен номер, чиято форма, размери, шрифт се определят с
българските стандарти БДС 15980 и БДС ISO., и Регламент (ЕО) № 2411/98
на Съвета от 3 ноември 1998 г. Установено е, че процесното ремарке не е
2
било регистрирано в страната и за него не е издавана регистрационна табела
от компетентните български власти.
Посочената за нарушена норма - чл. 140, ал. 1 от ЗДвП- „По пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места.” При издаване на НП
административнонаказващият орган е определил нарушението като „тегли
ремарке, което не е регистрирано по надлежния ред”, т.е. категорично се
установява, че по пътищата за обществено ползване се е движило
ремарке, като е теглено от трактор, което не е било регистрирано по
надлежния ред. В този смисъл съдът не споделя възражението на
жалбоподателя, че не била посочена хипотезата на нарушението от
множеството на нарушенията, изредени в разпоредбата на чл.140, ал.1 ЗДвП.
Видно е, че тегленото от него ремарке не е негова собственост, тъй като нито
трактора, нито ремаркето са регистрирани на името на лицето, което ги е
управлявало. Те обаче са регистрирани на ЗП „С.Х.Ж”, чиито собственик е
неговата майка и което фактически се управлява от него.
От съда не се споделя и възражението, че не били точно описани
обстоятелствата по извършването на нарушението. Точно обратното-
нарушението е точно описано- посочени са датата и мястото на извършването
му, както и това чия собственост са трактора и нерегистрираното ремарке.
Посочен е и извършителя. Обстоятелството, че АУАН не бил съставен на
датата на извършване на нарушението не се отразява по никакъв начин на
неговата законосъобразност.
Жалбата е подадена от надлежна страна и в законоустановения срок,
поради което е допустима и следва да бъде разгледана по същество.
За да постанови обжалваното решение и потвърди издаденото
Наказателно постановление, съставът на Районен съд – Р. приема, че жалбата
е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежна страна, отговаря на
изискванията на чл. 84 от ЗАНН, във вр. чл. 320 от НПК, поради което е
процесуално допустима. Този съд приема, че при съставянето на Акта за
установяване на административно нарушение и издаване на обжалваното
Наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални
нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Позовава се на
3
разпоредбата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, според която норма по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни
средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен
номер, поставени на определените за това места. Според ал. 2 на цитираната
правна норма условията и редът за регистриране, отчет, пускане в движение и
спиране от движение на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от
тях, се определя с Наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано
с министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията и
министъра на отбраната. Съдебният състав намира за неоснователни
възраженията на жалбоподателя, тъй като в тяхна подкрепа не са ангажирани
никакви доказателства, с които да бъде оборена доказателствената сила на
АУАН, каквато сила е въведена с нормата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП. Не се
спори между страните, че АУАН е редовно съставен, поради което тежестта
на доказване на твърдените благоприятни за него факти лежи върху
жалбоподателя Т.. Нито пред АНО, нито пред съда жалбоподателят е
ангажирал доказателства, от които да установи, че фактическата обстановка е
неправилно установена от актосъставителя и административнонаказващият
орган. От текста на НП и АУАН недвусмислено се установява какъв е
съставът на установеното нарушение - теглене на ремарке, на което липсва
регистрационен номер, поради което не е накърнено правото на нарушителя
да разбере административното обвинение. Правилна е преценката на АНО, че
за описаното нарушение, приложение следва да намери санкционната
разпоредба на чл. 185 от ЗДвП. В случая обаче, без регистрационни табели е
бил не автомобила, който е моторното превозно средство, а
ремаркето/каравана/, което не може да се квалифицира като МПС, защото
няма собствен двигател за придвижване според легалното определение на § 6,
т. 11 от ДР на ЗДвП. Но по отношение на ремаркетата също има задължение
за регистрация, което задължение не е било спазено.
При разглеждане на делото съдът счита, че не са допуснати съществени
процесуални нарушения на съдопроизводствените правила, като съдът
правилно е установил фактическата обстановка и правилно е приложил
материалният закон. За повече яснота, този съд следва да отбележи, че
съгласно чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП - по пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
4
поставени на определените за това места.
Съгласно чл. 140, ал. 1, изр. първо от ЗДвП - По пътищата, отворени за
обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. Съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредбата
„моторните превозни средства и ремаркетата се регистрират в срок до един
месец от придобиване на собствеността или оформянето на вноса (постоянен
или временен) от съответния митнически орган. Основен принцип в правото
е, че никой не може да черпи права от неизправното си поведение.
Съгласно чл. 185 от ЗДвП - За нарушение на този закон и на издадените
въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго
наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
При така действащата правна уредба, законовите текстове, уреждащи
регистрацията на МПС и ремаркета са императивни, ясни и категорични, без
да дават основание за двусмислено тълкуване. За да се приеме за
регистрирано едно МПС/ремарке за същото следва да са изпълнени и двете
кумулативни предпоставки визирани в законовата норма, а именно: да има
надлежна регистрация в съответните за това служби и да има поставени
регистрационни табели. В случая, колесния трактор марка „Беларус МТЗ-952”
е бил с прикачено към него ремарке, което не е било регистрирано по
надлежния ред.
Законодателят не просто изисква на съответните места да са поставени
каквито и да са регистрационни табели, а такива, които съдържат законово
предвидените белези.
Възраженията, че жалбоподателя на посочената дата не е управлявал
въпросния трактор марка „Беларус МТЗ-952” са ирелевантни към състава на
описаното нарушение, тъй като в съдебно заседание свидетеля Г. категорично
установи обратното. Жалбоподателя не представи нито едно доказателство в
подкрепа на собствените си твърдения.
Наложеното наказание - глоба от 20 лева съответства по вид и размер
на предвиденото в закона за разглежданото нарушение.
При тези данни съдът намира за доказано по несъмнен и безспорен
5
начин, че жалбоподателят е извършил нарушението, за което е бил
санкциониран, като при констатиране на нарушението и издаването на
наказателното постановление не са били допуснати съществени процесуални
нарушения, обуславяща отмяната му.
Предвид направеното искане от страна на процесуалния представител
на административнонаказващия орган за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение, съдът съобрази, че съгласно разпоредбата на чл. 63д от
ЗАНН /обн. ДВ, бр. 24/29.11.2019 г., в сила от 03.12.2019 г. /, в съдебните
производства по обжалване на наказателно постановление, страните имат
право на разноски по реда на АПК. Според нормата на чл. 143, ал. 3 от АПК,
когато съдът отхвърли оспорването, както е в процесния случай, тези
разноски следва да се възложат в тежест на подателя на жалбата. Относно
размера на разноските разпоредбата на чл. 63, ал. 5 от ЗАНН предвижда, че в
полза на юридически лица, които са били защитавани от юрисконсулт /както
е в случая за ОД на МВР – гр. С.З./, се присъжда възнаграждение в определен
от съда размер, който не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ /ЗПП/. Доколкото в съпроводителното писмо не е посочен конкретен
размер на поисканото юрисконсултско възнаграждение, а и в съдебно
заседание не е представен списък на разноските, то съгласно разпоредбата на
чл. 37, ал. 1 от ЗПП, вр. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът определя възнаграждение на юрисконсулта, представляващ
административно-наказващия орган - ОД на МВР – гр. С.З. по делото, в
размер на 100 /сто/ лв., която следва да се присъди в тежест на дружеството -
жалбоподателя, която сума следва да се заплати от последния по сметка на
ОД на МВР – гр.С.З..
Не се споделя и възражението за липса на умисъл при извършване на
нарушението. На всички шофьори следва да са им известни разпоредбите на
закона, още повече, че става въпрос за управление на нерегистрирано
ремарке. Задължението за знание се предполага при придобиване на
качеството шофьор.
По тези съображения съдът намира, че обжалваното наказателно
постановление е издадено правилно и законосъобразно и следва да бъде
потвърдено.
6
Предвид на всичко гореизложено и на основание чл.63, ал.2, т.5 от
ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0327–000819/
21.12.2021г., издадено от Началника на ОД МВР гр.С.З., РУ Р., с което на В.
ЕМ. Т. от с.Т., общ.Р., обл.С.З., ЕГН ********** е наложено наказание –
глоба в размер на 20 лева, на основание чл.185 от ЗДвП, като правилно и
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. ЕМ. Т. от с.Т., общ.Р., обл.С.З., ЕГН ********** да
заплати на ОД на МВР С.З. сумата от 100 (сто) лева, представляваща размера
на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаване на съобщението, че е изготвено, пред Административен съд С.З..
Съдия при Районен съд – Р.: _______________________
7