Р Е Ш Е Н И Е
№
1664/05.10.2022г.
гр.Пловдив
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Административен съд Пловдив, І
състав, в открито съдебно заседание на пети юли, две хиляди двадесет и втора
година в състав:
СЪДИЯ:
ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при
секретаря К.Р., като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 35, по описа на съда за 2022 г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на Глава ХIХ от ДОПК. Образувано е по жалба на П.П.П., ЕГН **********,
с адрес за кореспонденция и по чл. 8 от ДОПК: гр. Първомай, ул. „Плиска“ № 5,
против ревизионен акт № Р-16001620007358-091-001/13.10.2021 г., издаден от И.К.К.-
началник на сектор(възложил ревизията) и Е.К.С.- главен инспектор по
приходите(ръководител на ревизията), изменен с решение № 630/07.12.2021 г. на
директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика",
гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно допълнително установените задължения
по ЗДДФЛ за 2015 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
от 23 587, 96 лв. на 23 048, 83 лв., както и прилежащите лихви от 13 053,48 лв.
на 12 755,13 лв., и потвърден в частта, в която за допълнително
установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години в общ размер на
191 667, 34 лева и лихва от 57 314, 08 лева, които са следните: данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в размер на 29
886,98лв. и лихва от 13 508, 34лв.,
данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в
размер на 47847, 01лв. и лихва от 16774, 38лв., данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в
размер на 36 089, 46 лв. и лихва от 8 993, 01лв., данък върху годишната данъчна
основа за 2019 г. в размер на 47 120, 31лв. и лихва от 6 950, 80 лв., вноски за
ДОО за 2015 г. в размер на 3 559, 92 лв. и лихва от 1 970, 05лв., вноски за ДОО
за 2016 г. в размер на 3 559,92лв. и лихва от 1 609, 01лв., вноски за ДОО за
2017 г. в размер на 4 442, 64лв. и лихва от 1 557, 52лв., вноски за ДОО за 2018
г. в размер на 2 555, 60лв. и лихва от 636, 82лв., вноски за ДОО за 2019 г. в
размер на 3 524, 73лв. и лихва от 519, 94лв., вноски за ЗО за 2015 г. в размер
на 1 747, 20лв. и лихва от 966, 89лв., вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1
747,20лв. и лихва от 789, 70лв., вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2 054,
40лв. и лихва от 720, 24лв., вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 972, 62лв. и
лихва от 242, 36лв., вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 1430, 06лв. и лихва от
210, 95лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 1092 лв. и лихва от
604, 31лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 1092 лв. и лихва от
493, 56лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. в размер на 1284лв. и лихва от 450,
15лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 698, 25лв .и лихва от 173,
99лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г. в размер на 963, 04лв. и лихва от 142,
06лв. В жалбата се навеждат подробни доводи и аргументи за незаконосъобразност
на административния акт и се иска отмяната му от съда. Твърди се, че
ревизионния доклад, ревизионния акт и решението на директора не се основава на
действителни факти, не са изяснени и преценени фактите и обстоятелствата по
казуса и незаконосъобразно са определени данъчни задължения. Оспорва се
извършването на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК. Иска се отмяна на
изменената и потвърдена част на РА. Претендира се присъждане на сторените в
хода на съдебното производство разноски.
Директор
на Дирекция ОДОП - гр. Пловдив при Централно управление на НАП, чрез
процесуалния си представител, е на становище, че жалбата е неоснователна и като
такава следва да бъде отхвърлена. Иска се присъждане на съответното
юрисконсултско възнаграждение.
Ревизионният акт е
обжалван в предвидения за това срок(връчен е електронно на 14.10.2021г.,
жалбата пред горестоящия административен орган е входирана на 27.10.2021г.),
пред контролния в йерархията на приходната администрация орган, който с
решението си го е изменил в една част и потвърдил в останалата. С оглед на така
постановеният от Директора на Дирекция ОДОП Пловдив резултат и подаването на
жалбата в рамките на предвидения за това преклузивен процесуален срок(решението
е съобщено на 08.12.2021г., а жалбата до съда е депозирана на 21.12.2021г.),
съдът счита жалбата за допустима.
Установява се, че със
Заповед за възлагане на ревизия № Р-16001620007358-020-001/01.12.2020г.(л.
1590) на И.К.К.- началник сектор при ТД на НАП - гр. Пловдив е възложено
извършване на данъчна ревизия на П.П.П., с обхват данък върху доходите на
физическите лица за период 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г.; вноски за ДОО за
период от 01.01.2014 г. - 31.12.2019 г.; вноски за ЗО за период от 01.01.2014
г. - 31.12.2019 г.; вноски за ДЗПО за УПФ за период от 01.01.2014 г. -
31.12.2019 г. Срокът за извършване на ревизията е определен на три месеца от
датата на връчване на заповедта, което е сторено на 16.12.2020г. Производството
по извършване на ревизията е спряно със заповед №
Р-16001620007358-023-001/22.01.2021г. и
възобновено със заповед № Р-16001620007358-143-001/23.04.2021г. Крайният
срок за извършване на ревизията е съответно продължен със Заповед №
Р16001620007358-020-002/14.06.2021г./л. 1576/ до 16.07.2021 г., и заповед №
Р-16001620007358-020-003/14.07.2021г. /л. 1573/ до 16.08.2021г., без да е
изменян обхватът на ревизията. Производството по извършване на ревизията е
спряно със заповед №
Р-16001620007358-023-002/23.08.2021г. и възобновена със заповед №
Р-16001620007358-143-002/30.08.2021г.
В хода на тази
административна процедура е съставен Ревизионен доклад №
Р-16001620007358-092-00/14.09.2021 г., в срока по чл. 117 от ДОПК, като против
констатациите в РД е подадено възражение вх. № 8432/22.04.2021г., но не са
представени доказателства( л.173 и сл.). В срока по чл. 119, ал. 3 от ДОПК, въз
основа на съставения РД, е издаден и процесният ревизионен акт №
Р-16001620007358-091-001/13.10.2021 г., от И.К.К.- началник на сектор(възложил
ревизията) и Е.К.С.- главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията)(л.
92). Ревизията е възложена от надлежно упълномощен с правата по чл. 112, ал. 1
и чл. 113, ал. 3 от ДОПК орган по приходите, съгласно представени по делото
заповед № РД-09-1602/08.10.2020г., Заповед № РД-09-849/10.05.2021г. и заповед №
РД-09-2428 от 13.12.2019 г. на директора на ТД на НАП – гр. Пловдив, ведно с
приложенията към тях (л. 4 – 14).
По депозираната в срок
жалба е издадено Решение № 630/07.12.2021 г. на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр.Пловдив при ЦУ на
НАП, с което РА е изменен в частта относно допълнително установените задължения
по ЗДДФЛ за 2015 г. за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ
от 23 587,96 лв. на 23 048,83 лв., както и прилежащите лихви от 13 053,48 лв.
на 12 755,13 лв., и потвърден в частта, в която за допълнително
установените задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО и лихви по години 2014г.-2019г. е установен
общ размер на 191 667, 34 лева и лихва от 57 314, 08лв.
Процесното ревизионно
производство е възложено от материално компетентен административен орган, при
спазване на предвидените за това процедурни правила. Ревизионният акт е
постановен в изискваната от закона форма и от компетентните за това, в
съответствие с нормата на чл. 119, ал. 2 във вр. чл. 118, ал.2 и чл.112, ал.2,
т.1 от ДОПК, органи на приходната администрация.
Съдът не намира допуснати
съществени нарушения на ревизионните правила.
В процесната ревизия
приходната администрация е предприела разписани от закона процесуални действия
и е събрала годни и относими доказателства за облагането на задълженото лице,
които е обсъдила и е формирала извод за данъчни задължения по ЗДДФЛ, КСО и ЗЗО.
В хода на ревизията е
установено, че проверяваното лице е съдружник, управляващ и представляващ на
"ПИ ПАК ПРИНТ" ООД, с ЕИК *********. През ревизирания период от 2014
г. до 2019 г. ревизираното лице няма подавани ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
Въз основа на събраните в
ревизионното производство доказателства органите по приходите са установили
получените от лицето доходи и направени разходи.
През 2014г. лицето е
получило доходи от „ЕКО МЕТАЛ" ЕООД в размер на 99,90 лв. През същата
година направените от него разходите са 555, 83 лв. за местни данъци и такси,
1177, 86 лв. за плащания на ЗОВ, придобиване на автомобил за 1600 лева, платени
застрахователни полици в размер на 223, 72 лева. От извършената съпоставка е установено превишение на извършените
разходи над източниците на средства и доходи с 391, 27 лв.
През 2015 г. П. е получил
доходи от трудови възнаграждения по договор за управление и контрол в размер на
4 703,40 лв., от продажба на лек автомобил в размер на 500 лв., от "ЕКО
МЕТАЛ "ЕООД, ЕИК ********* сума в размер на 83, 52 лв. През тази година
разходите му за комунални такси са 888 лв., местни данъци и такси в размер на
286, 89 лв., придобиване на товарен автомобил за 7800 лева, платени
застрахователни полици в размер на 118, 76 лв. и 186, 98 лв., предоставяне на
парични средства на „Пи Пак Принт“ ООД, ЕИК ********* в общ размер на 241
823,20 лв. От извършената съпоставка е установено превишение на извършените
разходи над източниците на средства и доходи с 243 263,17 лв.
През 2016 г. П.П. е
получил доходи от трудови възнаграждения по договор за управление и контрол в
размер на 4 703,40 лв. Разходите за годината са 324,52лв. за местни данъци и
такси, плащания за ЗОВ в размер на 984 лв., придобиване на МПС за 4800 лева,
предоставяне на парични средства на „Пи Пак Принт“ ООД, ЕИК ********* в общ
размер на 307 783,44 лв., платени застрахователни полици в размер на 424,10 лв.
и в размер на 168,74 лв. От извършената съпоставка е установено превишение на
извършените разходи над източниците на средства и доходи с 306 253,38 лв.
През 2017г. П.П. е
получил банков превод в размер на 391,17 лв. Разходите му за годината са за 168,
45 лева за местни данъци и такси, плащания за ЗОВ 1672 лв., разходи за
застраховки от 492, 69 лв. и 500, 57 лв., предоставяне на парични средства на
„Пи Пак Принт“ ООД, ЕИК ********* в общ размер на 485 790,10 лв. От извършената
съпоставка е установено превишение на извършените разходи над източниците на
средства и доходи с 487 923,70 лв.
През 2018г. П.П. е с
доходи от „КОНКРИИТ БИЛД"ЕООД,ЕИК ********* в размер на 490 лв.; от
"ЕС БИ БРОКЕР"ЕООД, ЕИК ********* - в размер на 2 100 лв.; от
"ЛАЙТХАУС ТРЕЙД" ЕООД, ЕИК ********* - в размер на 700 лв. и 3 290,00
лв., възстановени допълнителни парични вноски от „Пи Пак Принт“ ООД в размер на
153 400,00 лв. Установените разходи на
лицето са 70,66 лв. за местни данъци и такси, плащания за ЗОВ в размер на 1
066,62 лв., предоставяне на парични средства на „Пи Пак Принт“ ООД, ЕИК
********* в общ размер на 382 200,00 лв., предоставяне на парични средства по
Договор за временна финансова помощ от 10.04.2018 г. на „Финанс Инвестмънтс
Пропъртис 2016“ ЕООД, ЕИК в размер на 71000 евро (138 863,93 лв.), разходи за
застраховки в размер на 8, 02 лв. и 205, 30 лв. От извършената съпоставка е
установено превишение на извършените разходи над източниците на средства и
доходи с 366 187, 66 лв.
През 2019 г. П.П. е получил
доходи по трудово правоотношение от „Пи Пак Принт“ ООД в размер на 635,69 лв.,
от продажба на лек автомобил в размер на 6 000 лв., от национална лотария в
размер на 11 059,95 лв., по строителни
услуги - в размер на 525 лв. Разходите за годината са 46, 81 лв. за местни
данъци и такси, ЗОВ 1226, 96 лв.,
предоставени парични средства на „Пи Пак Принт“ ООД, ЕИК ********* в общ размер
на 485 572,74 лв., предоставени парични
средства на Ц.Т.Г., чрез Изипей АД в общ размер на 8 950 лв., разходи за
застраховки в размер на 117,86 лв. и 75,42 лв. От извършената съпоставка е
установено превишение на извършените разходи над източниците на средства и
доходи с 478 347,87 лв.
Така установеното е
прието от органите по приходите за предпоставка и условие от ДОПК за извършване
на ревизия при особени случаи и определяне на данъчна основа на задълженията за
данък върху доходите на физическите лица, вноските за ДОО, ДЗПО-УПФ и за
здравно осигуряване за самоосигуряващи се лица по реда на чл. 122 от ДОПК
П.П. в свое Обяснение с
писмо с вх. № РД-20-2247/02.07.2021 г., посочва, че е разполагал в ревизирания
период с парични средства в брой, като към 01.01.2014 г. те са били 2 161 299
лв. и в края на годината - 31.12.2014 г. 2 161 398,90 лв. За другите години са
съответно: към 01.01.2015 г. - 2 161 398,90 лв. , а към 31.12.2015 г.
средствата са 1 915 236,72 лв. В началото на 2016 г. са 1 915 236,72 лв., а към
дата 31.12.2016 г. са 1 607 453, 28 лв. Към дата 01.01.2017 г. разполага с 1
607 453, 28 лв., като към 31.12.2017 г. наличните средства са 1 121 663,18 лв.
Към 01.01.2018 г. - 1 121 663,18 лв. , а към дата 31.12.2018 г. - 757 289, 25
лв. В началото на 2019 г. разполага със сума 757 289, 25 лв., а към дата
31.12.2019 г. - сума в размер на 284 120, 66 лв.
В обяснението
ревизираното лице посочва, че през ревизираните периоди финансовият ресурс,
който е предоставил в „ПИ ПАК ПРИНТ" ООД и „ФИНАНС ИНВЕСТМЪНС ПРОПЪРТИС
2016" ЕООД е от:
- договор за паричен заем
от 02.04.2010 г. между Ю.К. - турски гражданин, като заемодател и П.П.П., като
заемополучател на сумата в размер на 480 000,00 щатски долара /971 549,90 лв./
за срок от 5 /пет/ години с дължима лихва в размер на 5% - годишно върху
заетата и невърната сума, като лихвата ще се изплаща след цялостно издължаване
на заетата сума;
- инвестиционно
споразумение от 09.12.2010 г. според което П.П. е получил 1 189 749,00
лв./равностойност на 600 000 евро/ от Ц.Т.Г., анекс от 05.01.2011 г. към
инвестиционно споразумение от 09.12.2010 г., разписка от 09.12.2010 г. за
получена сума в размер на 300 000,00 евро, разписка от 05.01.2011 г. за
получена сума в размер на 300 000,00 евро, договор за опрощаване на задължения
от 11.04.2018 г. и договор за опрощаване на задължения от 22.11.2019 г.,
всичките сключени с Ц.Т.Г.;
Органите по приходите са
приели, че няма доказателства за даден заем от Ю.К. на П.П., а също така и не
приемат за доказано предаването на парични средства в брой по инвестиционно
споразумение между Ц.Г. и жалбоподателя. Приели са, че представените писмени
обяснения за източниците на сумите не са подкрепени с доказателства относно
сочените твърдения, поради което приемат, че наличността на парични средства в
брой към 01.01.2014 г. е в размер на 0,00 лв.
При горната фактическа
обстановка, в предвид обстоятелствата по чл. 122, ал. 2 от ДОПК за всяка една
от годините, включени в ревизирания период, и съпоставка на доказаните
приходи/доходи с извършените разходи, органите по приходите са направили извод
за наличие на предпоставките визирани в чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, а именно
декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на
собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на
ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние
за ревизирания период, поради което са пристъпили към определяне на данъчните
основи по години по реда на чл. 122, ал.
2 от ДОПК, като на основание чл. 124, ал. 1 от ДОПК, на лицето е връчено
уведомление и декларации по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В хода на ревизия на
задълженото лице е връчено Уведомление от 31.05.2021г., с което е уведомено, че
основата за облагане с данъци и осигурителният доход за определяне на ЗОВ, ще
бъдат определени по предвидения в чл. 122 и чл.124а от ДОПК ред.
При извършена съпоставка
между стойността на имуществото на задълженото лице и направените от него
разходи и декларираните и получени от него доходи е установено несъответствие
по години: за 2014г. в размер на 391, 27 лева(което е прието за несъществено),
за 2015 г. в размер на 243 263, 17 лв.; за 2016 г. в размер на 306 253, 38 лв.;
за 2017 г. в размер на 487 923, 70 лв.; 2018 г. в размер на 366 187, 66 лв.;
2019 г. в размер на 478 347, 87 лв. Въз основа на констатираните разлики,
органите по приходите са приели за облагаем доход на лицето посоченото
несъответствие и след приспадане на дължимите осигурителни вноски, е изчислена
основа за облагане и данък по чл. 48, ал. 1 от ЗДДФЛ, с лихви за просрочие.
На ревизираното лице са
определени задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 23 587, 96 лв., както и прилежащите лихви от 13
053, 48 лв.; данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г.
в размер на 29 886, 98лв. и лихва от 13 508, 34лв., данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 47847, 01лв. и лихва от 16774, 38лв., данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 36 089, 46 лв. и лихва от 8
993, 01лв., данък върху годишната данъчна основа за 2019 г. в размер на 47
120,31лв. и лихва от 6 950,80 лв., вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 3
559,92 лв. и лихва от 1 970,05лв., вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 3
559,92лв. и лихва от 1 609,01лв., вноски за ДОО за 2017 г. и лихва от 4
442,64лв. и лихва от 1 557,52лв., вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2
555,60лв. и лихва от 636,82лв., вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 3
524,73лв. и лихва от 519,94лв., вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 747,20лв.
и лихва от 966,89лв., вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1 747,20лв. и лихва
от 789,70лв., вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2 054,40лв. и лихва от
720,24лв., вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 972,62лв. и лихва от 242,36лв.,
вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 1430,06лв. и лихва от 210,95лв., вноски за
ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 1092,00 лв. и лихва от 604,31лв., вноски за
ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 1092,00лв. и лихва от 493,56лв., вноски за
ДЗПО – УПФ за 2017 г. в размер на 1284,00лв. и лихва от 450,15лв., вноски за
ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 698,25лв .и лихва от 173,99лв. и вноски за
ДЗПО – УПФ за 2019 г. в размер на 963,04лв. и лихва от 142,06лв.
С решението си директор
дирекция ОДОП е приел за основателно възражението, че органите по приходите е
следвало да приемат, че наличната сума на ревизираното лице в началото на
ревизирания период е била 5000 лева, поради което е изменил в РА в частта на
определените данъчни задължения за 2015г. за данък върху годишната данъчна
основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 23 587,96 лв. на 23 048,83 лв., както и
прилежащите лихви от 13 053, 48 лв. на 12 755,13 лв.
По делото се не се ангажираха
гласни доказателства.
Прието е заключение на
вещото лице И.С., по допуснатата съдебно - икономическа експертиза. В
заключението си вещото лице е изготвило варианти и аритметически изчисления на
задълженията на ревизираното лице, в зависимост от включване/изключване на
договор за паричен заем от 02.04.2010 г. между Ю.К. - заемодател и П.П.П., като
заемополучател на сумата в размер на 480 000,00 щатски долара, и Инвестиционно
споразумение от 09.12.2010 г. според което П.П. е получил 1 189 749,00
лв./равностойност на 600 000 евро/ от Ц.Т.Г., анекс от 05.01.2011 г. към
инвестиционно споразумение от 09.12.2010 г., разписка от 09.12.2010 г. за
получена сума в размер на 300 000,00 евро, разписка от 05.01.2011 г. за
получена сума в размер на 300 000,00 евро, договор за опрощаване на задължения от
11.04.2018 г. и договор за опрощаване на задължения от 22.11.2019 г., всичките
сключени с Ц.Т.Г.;
Представени са две
нотариално заверени декларации от 25.10.2021г. л. 18 и 19 от делото. В
декларацията си П. П.П., баща на жалбоподателя, заявява обстоятелства около
инвестиционните намерения на сина му относно „Пи Пак Принт“ООД, както и за
инвестиционното споразумение с Ц.Г., и отношенията с Ю.К.. Декларация е
подписана от Е.С. П., баба на жалбоподателя, с която заявява, че е дала пари на
внука си за закупуване на къща с двор в гр. Първомай.
Според разпоредбата на
чл. 122, ал.1, т. 7 от ДОПК - Органът по приходите може да приложи установения
от съответния закон размер на данъка към опредЕ.от него по реда на ал. 2
основа, когато декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на
формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската
дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му
състояние за ревизирания период.
Съответно, според чл.
123, ал. 1 от ДОПК - в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по
реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице
подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато: 1. стойността на
имуществото на лицето, явно съществено превишава размера на декларираните
приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на
безвъзмездно финансиране, получени от него; 2. направените разходи от лицето и
от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от допълнителните
разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени
средства.
Според чл. 6 от ЗДДФЛ -
местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити
доходи от източници в Република България и в чужбина. В чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ
е посочено, че - "Облагаеми по този закон са доходите от всички източници,
придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на
доходите, които са необлагаеми по силата на закон", а съответно в чл. 35,
т.6 от закона е указано, че облагаем доход са и "...всички други
източници, които не са изрично посочени в този закон и не са обложени с
окончателни данъци по реда на този закон или с окончателни данъци по реда на
Закона за корпоративното подоходно облагане ...".
В случая, трябва да се
съобрази и разпоредбата на чл. 124, ал.2 от ДОПК - в производството по
обжалването на ревизионния акт при извършена ревизия по реда на чл. 122
фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато
наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 е подкрепено със събраните
доказателства.
Съотнасянето на
цитираните нормативни текстове, налага да се съобрази, че липсата на несъмнени
данни за произхода на средства, които конкретен данъчен субект е добил,
предпоставя необходимостта да се прибегне до особения ред за извършване на
данъчна ревизия, предвиден в чл. 122 и сл. от ДОПК, който е приложим във всеки
случай, когато данъчната основа не може да бъде опредЕ.по реда на съответния
материален данъчен закон. Когато е налице едно противоправно развитие на
данъчните правоотношения, което е последица от проявлението на някой от фактите,
възведени в чл. 122, ал.1 от ДОПК, следва да се приложи особеният ред за
извършване на ревизионно производство, същността на което е да се установят и
анализират онези от изброените в закона обстоятелства /критерии/, които са
относими към ревизирания данъчен субект, като целта на закона е да се установи
възможната пълнота от данни, които се доближават максимално до тази данъчна
основа, при която би се стигнало при нормално развие на правоотношението.
В конкретния случай,
ревизираното лице е местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ и е данъчно
задължено по чл.3, т.1 и чл. 6 от ЗДДФЛ (2014г.-2019г.) за доходите, получени
от него през отделните данъчни (календарни) години, попадащи в обхвата на
настоящата ревизия.
Спорните по делото
въпроси с оглед направите в жалбата възражения и оспорвания, са дали са били
налице предпоставките за извършване на ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК и
предоставяни ли са средства( чрез дарение, заем, споразумение) от трети лица– роднини, Ю.К. - турски
гражданин, като заемодател, Ц.Т.Г., по инвестиционно споразумение, както и
дължими ли са вноски по КСО и ЗЗО.
С декларация, заверена на
25.10.2021г. Е.С. П., декларира, че се е
грижила за внука си – П.П., в периода 01.01.2014г.-31.12.2019г. и че през
2014г. му е дала пари за закупуване на имот в гр. Първомай. От бащата на П.П.
също е представена декларация, касаеща дружеството „Пи Пак Принт“ООД,
инвестиционното споразумение и финансовите отношения. Представените декларации
не могат да удостоверят пред съда, че действително Е.П. е дала сума на П.П. за
закупуване на имот в гр. Първомай, както и че са се случили финансовите
инвестиции, намерения и споразумения, тъй като обясненията не са събрани по
реда на чл. 57 от ДОПК, както и лицата не са разпитани от съда, поради което
тези декларации не могат да се ценят.
Органите по приходите не
са приели за доказани в ревизионното производство твърденията на П.П., че е
получил сумата 480 000 щатски долара от Ю.К. по Договор за паричен заем от
02.04.2010г. С жалбата пред съда се правят възражения, че тези изводи са неправилни.
При тезата на жалбоподателя за наличие на заем и получаване на процесните по
него суми, негова е тежестта да докаже твърдените факти - чл. 154, ал. 1 от ГПК, във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. При пълно доказване на получаване по
паричните средства те се дисквалифицират като доход и не са обект на облагане -
чл. 2 от ЗДДФЛ. Ако полученото не е доход, то няма как и да бъде укрито и да се
осъществи предпоставката на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК. В случая за заема е
сключен договор в обикновена писмена форма, като е уговорено предаването на
сумата да е в брой – изцяло или по отделно в щатска валута. Към договора са
представени и разписки за получени суми от 24.04.2010г., 15.05.2010г.,
22.05.2010г., 19.06.2010г.,21.08.2010г.28.08.2010г.
За данъчното облагане,
предмет на контрол е установяване на реалното предаване на сумите, произходът
на средствата и възможността на дарителя/заемодателя да се разпореди в полза на
получателя.
По отношение на заетата
на жалбоподателя от Ю.К., сума в размер
на 480000 щатски долара, съдът намира, че по делото не са налице достатъчно
доказателства, че през 2010 г. посоченият юридически факт е реално проявен.
Видно от административната преписка, по данни, предоставени от Министерството
на вътрешните работи, лицето Ю.К. е пътувало с документ № U01374991 от
19.11.2011 г. до 22.10.2015 г. и с документ № U11736896 от 21.11.2015 г. до
13.09.2016 г.
В процесния договор за
заем от 02.04.2010 г., заемодателят е индивидуализиран с име, рождена дата и
паспорт № U11736896( за който се посочи, че му е послужил за пътуване от
21.11.2015 г. до 13.09.2016 г.). Същият личен документ е посочен и в разписките
за предадените суми.
Договорът за заем от
02.04.2010г. е сключен в обикновена писмена форма, без да има заверка на дата
или съдържание. Липсата нотариална заверка на подпис и дата на писмен договор
за заем, действително не е обстоятелство в подкрепа на липсата на заем въобще.
В случая няма нормативно предвидено изискване посоченият тип двустранна сделка
да бъде извършвана в съответна писмена форма. Необходимо е да бъде установен обаче
фактът на предаването на сумите. По делото не бяха представени убедителни
доказателства за защита на тезата, че действителност Ю.К. е разполагал с тази
сума, била е налична към момента на сключеване на договор и последващия период,
съответно са дадени в заем. Липсват изцяло доказателства, че Ю.К. е бил във
възможност да притежава такива суми. Житейска логика е обаче към датата на
сключване на договора, където лицето да е посочено с номер на личен документ,
валиден към тази дата. Чрез събраните от МВР данни, е видно, че този документ е
с валидност към дати на 2015г.-2016г. и лицето е притежавало друг личен
документ към датата на сключване на заема. Към 2010г. суми от категорията на
процесната 480000 щатски долара, са големи размери и следва да има индикация,
че същите са реална възможност да бъдат притежавани и давани в заем. Дори и да
са във възможностите на лицето, то житейски нелогично е същите да се пренасят в
брой и да се дават в брой.
Договорът за заем като
частен диспозитивен документ не се ползва с материална доказателствена сила в
съдебното производство. В случай, че не е заверен той няма и достоверна дата, а
волеизявлението, описано в него, следва да бъде подкрепено с факти. Посочените
обстоятелства за заема са насочени към установяване на положителен факт, който
е изгоден за жалбоподателя, като негова бе й тежестта да го докаже в условията
на главно и пълно доказване, което не бе сторено.
Съдът не счита, че заемът
е реално даден и е източник на притежаваните финансови средства на ревизираното
лице.
По отношение на
инвестиционното споразумение от 09.12.2010г. на П.П. с лицето Ц.Т.Г., съдът
установява, че същото е сключено в обикновена писмена форма, без нотариална
заверка на дата и подписи. Той е частен диспозитивен документ и не се ползва с
материална доказателствена сила в съдебното производство. Това важи и към
сключения към него анекс от 05.01.2011г. , разписките от 09.12.2010г. и от
05.01.2011г., всяка от които за предадена сума от по 300000 евро в брой,
Договор за опрощаване на задължения в размер на 600 000 лв. от 11.04.2018г.,
между П.П. и Ц.Т.Г. и Договор за опрощаване на задължения в размер на
300 000 евро от 22.11.2019 г. между П. П. Ц.Т.Г.. Необходимо е да бъде
установено и доказано, че инвестиционното споразумение е действително и реално
по него са предадени суми във връзка с договореното. По делото не бяха
представени убедителни доказателства. Инвеститорът Ц.Т.Г. не е дал обяснения и
документи пред органите по приходите, както и такива не са представени
допълнително пред съда. На самото лице инвеститор Ц.Т.Г. е извършвана ревизия,
приключила с Ревизионен акт № Р-2218-1310995-091-01/23.10.2014 г., като дори и
там не се съдържат данни, че то е дало заем на П.П.. Обсъдените частни
диспозитивни документи, ведно с липсата на всякаква друга индикация за
търговски и бизнес отношения между жалбоподателя и Г., за съда остана
недоказано, че е налице реалност на инвестиционното споразумение, от там и на
възможността жалбоподателя да разполага с финансови средства от сключено
инвестиционно споразумение.
В ревизионното
производство са представени от П. протоколи от общи събрания на съдружниците на
„ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД за предоставена времена финансова помощ на дружеството
"ПИ ПАК ПРИНТ" ООД от П.П. в големи размери, за които дадените
обяснения, че са от налични парични средства, от каса, са недоказани и необосновани.
В своя отговор с вх. № РД-20-2247/02.07.2021 г. ревизираното лице представя
справка за разполагаеми парични средства в брой, за които не се доказва нито
пред органите по приходите, нито пред съда, че действително те са били налични.
Правилно органите по
приходите са обложили сумите в размер по РА, получени от „ПИ ПАК ПРИНТ“ ООД
като временна финансова помощ от П.П. по решенията от общите събрания на
дружеството.
При горната фактическа и
правна установеност се потвърждава изводът на органите по приходите, че
размерът на придобитите в периода 2014г.-2019г. доходи на оспорващия, са
недостатъчни за обезпечаване на извършените от него разходи и налични средства.
При това положение, установената по делото фактическа обстановка е достатъчна от
формална страна, за да се стигне до заключение за наличието на предпоставките
по чл.122, ал.1, т.7 от ДОПК и съответно да се предприеме определяне на
данъчната основа за облагане по реда предвиден в чл. 122, ал. 2 и сл. от ДОПК.
По отношение на паричния поток
на жалбоподателя, към началното салдо правилно не са включени дарението от Е.П.,
сумата в размер на 480000 щ.д. от заем,
600000 евро по инвестиционно споразумение. Сумите не са били декларирани
съобразно нормите на ЗДДФЛ, не се доказва, че дарителят, заемодателят и
инвеститорът са разполагали с парични средства в сочените размери, поради което
и при липсата на други доказателства, процесните договори са недостатъчни, за
да докажат твърденията за предоставените финансови средства и дарения.
По отношение на
определените с РА задължения за задължителни осигурителни вноски (ЗОВ), съдът
установи следното:
Като последица от
определената по реда на чл.122 от ДОПК основа за облагане с преки данъци
ревизиращите органи са определили при условията на чл. 124а от ДОПК
окончателния размер на осигурителния доход за тези периоди, съгласно реда на
чл.122 - чл.124а от ДОПК и следващите се от това задължения за внасяне на
допълнителни осигурителни вноски, като са приели, че лицето е извършвало
трудова дейност, за която са дължими и задължителни осигурителни вноски. Следва
да се има в предвид, че в Тълкувателно решение № 2/02.02.2022 г., постановено
по тълкувателно дело № 8/2020 г. на ВАС е прието, че не е налице законова
презумпция, че доходът с неустановен произход е от трудова дейност и
представлява осигурителен доход в случаите на опредЕ.данъчна основа за облагане
по чл. 122, ал. 2 от ДОПК при установени при ревизията фактически установявания
на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК. Приходната
администрация не е доказала, че установеният недостиг на средства за всяка една
от процесните години представлява укрит доход от трудова дейност, който е
осигурителен доход. По отношение на тези парични средства с неустановен
произход, които са били необходими на ревизираното лице да покрие направените
от него разходи, не е налице законова презумпция, че са с източник трудова
дейност и представляват осигурителен доход, върху който се дължат ЗОВ на
основание чл. 124а от ДОПК. Това е така, защото презумпцията по чл. 123, ал. 1
от ДОПК е само относно облагаемият доход като данъчна основа за определяне на
данъчни задължения. В този смисъл е приетото от Общото събрание на съдиите от
Върховния административен съд Тълкувателно решение №2 от 02.02.2022 г. по тълкувателно
дело № 8/2020 г., което следва да бъде приложено в настоящия случай. В тази
обжалвана ревизионният акт е неправилен и подлежи на отмяна.
Това несъмнено влияе
върху определените данъчна основа и задължения по ЗДДФЛ, но със съдебното
производство по обжалване на РА не може да се влошава положението на
жалбоподателя.
Предвид изложените до тук
мотиви оспореният Ревизионен акт № Р-16001620007358-091-001/13.10.2021 г.,
издаден от И.К.К.- началник на сектор(възложил ревизията) и Е.К.С.- главен
инспектор по приходите(ръководител на ревизията), изменен с решение №
630/07.12.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване и
данъчно-осигурителна практика", гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта относно
допълнително установените задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 23 587, 96 лв. на 23 048, 83 лв.
както и прилежащите лихви от 13 053,48 лв. на 12 755,13 лв., и потвърден в
частта за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер на 29 886,98лв. и лихва от 13 508, 34лв., данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 47847, 01лв. и лихва от 16774, 38лв., данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 36
089, 46 лв. и лихва от 8 993, 01лв., данък върху годишната данъчна основа за
2019 г. в размер на 47 120, 31лв. и лихва от 6 950, 80 лв., е законосъобразен и
жалбата в тази част следва да бъде отхвърлена.
Ревизионен акт №
Р-16001620007358-091-001/13.10.2021 г., издаден от И.К.К.- началник на
сектор(възложил ревизията) и Е.К.С.- главен инспектор по приходите(ръководител
на ревизията), потвърден с решение № 630/07.12.2021 г. на директора на дирекция
ОДОП гр.Пловдив при ЦУ на НАП в частта, в която са определени задължения за
вноски за ДОО за 2015 г. в размер на 3 559, 92 лв. и лихва от 1 970, 05лв.,
вноски за ДОО за 2016 г. в размер на 3 559,92лв. и лихва от 1 609, 01лв.,
вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 4 442, 64лв. и лихва от 1 557, 52лв.,
вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2 555, 60лв. и лихва от 636, 82лв., вноски
за ДОО за 2019 г. в размер на 3 524, 73лв. и лихва от 519, 94лв., вноски за ЗО
за 2015 г. в размер на 1 747, 20лв. и лихва от 966, 89лв., вноски за ЗО за 2016
г. в размер на 1 747,20лв. и лихва от 789, 70лв., вноски за ЗО за 2017 г. в
размер на 2 054, 40лв. и лихва от 720, 24лв., вноски за ЗО за 2018 г. в размер
на 972, 62лв. и лихва от 242, 36лв., вноски за ЗО за 2019 г. в размер на 1430,
06лв. и лихва от 210, 95лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2015 г. в размер на 1092
лв. и лихва от 604, 31лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2016 г. в размер на 1092 лв.
и лихва от 493, 56лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2017 г. в размер на 1284лв. и
лихва от 450, 15лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2018 г. в размер на 698, 25лв .и
лихва от 173, 99лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019 г. в размер на 963, 04лв. и
лихва от 142, 06лв. е незаконосъобразен и следва да бъде отменен.
Предвид изхода на делото
жалбоподателят следва да бъде осъден (чл. 161, ал. 1 от ДОПК), да заплати на
ответника юрисконсултско възнаграждение, съразмерно на отхвърлената част от
жалбата в размер на 6164,38 лева, за настоящата съдебна инстанция с оглед
обжалвания материален интерес, на основание чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба №
1/2004 г.
С оглед изхода от спора и
на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК Националната агенция за приходите следва да
бъде осъдена да заплати на П.П. държавна такса, депозит за вещо лице и
адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част на жалбата в размер на 813,36
лева.
Воден от горното, на
основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК, Административен съд Пловдив, І състав
Р Е Ш И :
Отменя Ревизионен акт №
Р-16001620007358-091-001/13.10.2021 г., издаден от И.К.К.- началник на
сектор(възложил ревизията) и Е.К.С.- главен инспектор по приходите(ръководител
на ревизията), потвърден с решение № 630/07.12.2021 г. на директора на дирекция
"Обжалване и данъчно-осигурителна практика", гр.Пловдив при ЦУ на НАП
в частта, в която са определени задължения за вноски за ДОО за 2015 г. в размер
на 3 559, 92 лв. и лихва от 1 970, 05лв., вноски за ДОО за 2016 г. в размер на
3 559,92лв. и лихва от 1 609, 01лв., вноски за ДОО за 2017 г. в размер на 4
442, 64лв. и лихва от 1 557, 52лв., вноски за ДОО за 2018 г. в размер на 2 555,
60лв. и лихва от 636, 82лв., вноски за ДОО за 2019 г. в размер на 3 524, 73лв.
и лихва от 519, 94лв., вноски за ЗО за 2015 г. в размер на 1 747, 20лв. и лихва
от 966, 89лв., вноски за ЗО за 2016 г. в размер на 1 747,20лв. и лихва от 789,
70лв., вноски за ЗО за 2017 г. в размер на 2 054, 40лв. и лихва от 720, 24лв.,
вноски за ЗО за 2018 г. в размер на 972, 62лв. и лихва от 242, 36лв., вноски за
ЗО за 2019 г. в размер на 1430, 06лв. и лихва от 210, 95лв., вноски за ДЗПО –
УПФ за 2015 г. в размер на 1092 лв. и лихва от 604, 31лв., вноски за ДЗПО – УПФ
за 2016 г. в размер на 1092 лв. и лихва от 493, 56лв., вноски за ДЗПО – УПФ за
2017 г. в размер на 1284лв. и лихва от 450, 15лв., вноски за ДЗПО – УПФ за 2018
г. в размер на 698, 25лв .и лихва от 173, 99лв. и вноски за ДЗПО – УПФ за 2019
г. в размер на 963, 04лв. и лихва от 142, 06лв.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на П.П.П.,
ЕГН **********, с адрес ***, против Ревизионен акт №
Р-16001620007358-091-001/13.10.2021 г., издаден от И.К.К.- началник на сектор (възложил
ревизията) и Е.К.С.- главен инспектор по приходите(ръководител на ревизията),
изменен с решение № 630/07.12.2021 г. на директора на дирекция "Обжалване
и данъчно-осигурителна практика", гр.Пловдив при ЦУ на НАП, в частта
относно допълнително установените задължения по ЗДДФЛ за 2015 г. за данък върху
годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ от 23 587, 96 лв. на 23 048, 83 лв.,
както и прилежащите лихви от 13 053,48 лв. на 12 755,13 лв., и потвърден в
частта за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2016 г. в
размер на 29 886,98лв. и лихва от 13 508, 34лв., данък върху годишната данъчна основа по чл.
17 от ЗДДФЛ за 2017 г. в размер на 47847, 01лв. и лихва от 16774, 38лв., данък
върху годишната данъчна основа по чл. 17 от ЗДДФЛ за 2018 г. в размер на 36
089, 46 лв. и лихва от 8 993, 01лв., данък върху годишната данъчна основа за
2019 г. в размер на 47 120, 31лв. и лихва от 6 950, 80 лв.
ОСЪЖДА Националната
агенция за приходите да заплати на П.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, сумата
в размер на 813,36 (осемстотин и тринадесет лева и тридесет и шест стотинки)
лева - разноски по делото.
ОСЪЖДА П.П.П., ЕГН **********,
с адрес *** да заплати на НАП сумата от 6164,38 (шест хиляди сто шестдесет и
четири лева и тридесет и осем стотинки)лева, за осъществената юрисконсултска
защита.
Решението може да бъде
обжалвано в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: