№ 55
гр. Велико Търново, 09.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ
НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април
през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ СТОЯНОВА
Членове:АЛЕКСАНДЪР ЛЮДМ.
ГРИГОРОВ
ХРИСТО ТОМОВ
при участието на секретаря ГАЛЯ Г. СТАНЧЕВА
в присъствието на прокурора К. Й. Л.
като разгледа докладваното от ПЕТЯ СТОЯНОВА Наказателно дело за
възобновяване № 20224000600026 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.
Образувано е по искане от адв. В. В. защитник на осъдения Г. Ж. Ч. за
възобновяване на наказателното производство по ВНОХД № 534/2021г. на
Плевенски окръжен съд и отмяна на влезлия в сила съдебен акт,
възобновяване на НОХД 280/2020г. на РС Левски и отмяна на постановената
присъда и постановяване на оправдателна присъда или връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд.
В искането са изложени доводи за допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и нарушения на материалния закон и от двете
инстанции. Конкретиката в искането може да се сведе до оспорване
авторството на деянието, като се твърди, че наркотичното вещество е прието,
след като осъдения е слязъл от управлявания от него автомобил, твърди се
също, неприложимост на Наредба № 1/19.07.2017г. за реда за установяване
употребата на алкохол или друго упойващо вещество от водачите на МПС,
тъй като към момента на извършената проверка, осъденият не е имал качество
1
на водач на МПС, както и необсъждане на налични противоречие в
показанията на свидетелите, разпитани от първата инстанция.
В съдебно заседание осъденият Г.Ч. се явява и със защитника си – адв.
В. поддържат подадената жалба по изложените в нея съображения.
Прокурорът от ВТАП дава заключение за неоснователност на
депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и
счита, че същото следва да бъде оставено без уважение.
Великотърновският апелативен съд, след като се запозна с изложеното
в молбата за възобновяване и материалите по НОХД 280/2020г. на РС гр.
Левски и ВНОХД 534/2021г. на ОС гр. Плевен намира за установено
следното:
Искането е подадено в срока, предвиден в чл. 421, ал. 3 от НПК, от
процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ
на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е
допустимо.
Разгледано по същество искането е неоснователно, като съображенията
за това са следните:
С Присъда № 260005/15.06.2021г. постановена по НОХД № 280/2020
г., състав на Районен съд Левски е признал Г. Ж. Ч. за виновен в това, че на
17.05.2020 г. в гр. Белене, обл. Плевен е управлявал МПС - л. а. "Пежо 206" с
ДК № СС 43 **** след употреба на наркотични вещества –метамфетамин,
установен с технически средство Дрегер Дръг Тест 5 000, след като е бил
осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление, поради което и
на основание чл. 343Б ал. 4 вр. ал.3 от НК го е осъдил на една година
лишаване от свобода и глоба в размер на 500 лв. Определил е общ режим за
изтърпяване на наказанието.
Приспаднал е времето, през което Ч. е бил с мярка за неотклонение
„Задържане под стража“ и „Домашен арест“ за изтърпяно наказание
лишаване от свобода
На основание чл. 343 г от НК съдът е лишил Ч. от право да управлява
МПС за срок от една година и шест месеца. Приспаднал е и времето, през
което Ч. е бил лишен от право да управлява ППС, считано от 24.09.2020г.
На основание чл. 68 ал.1 от НК е привел в изпълнение наказанието,
2
наложено по НОХД 2771/2017г. – четиринадесет месеца лишаване от свобода
при първоначален общ режим.
Разпоредил се е с веществените доказателства и е присъдил разноски.
По жалба на защитника на подсъдимия, срещу постановената присъда,
е образувано ВНОХД № 534/2021 г. по описа на ОС - Плевен. С Решение №
199/07.12.2021 г. по същото дело въззивният съд е потвърдил изцяло
първоинстанционната присъда.
Наведените в искането доводи за допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, а от там и на материалния закон в голяма степен са
идентични с възраженията на защитата, залегнали във въззивната жалба и
правени и пред първостепенния съд. Те са били предмет на извършената
въззивна проверка, като в решението на съда им е даден отговор, който се
споделя изцяло и от настоящия състав на ВТАС.
Централният въпрос от значение за съставомерността на деянието, а
именно дали подсъдимият е управлявал автомобила си след като е употребил
наркотично вещество е бил правилно разрешен. Както първата, така и
въззивната инстанция подробно са обсъдили възраженията на защитата за
допуснати нарушения във връзка с показанията на разпитаните по делото
свидетели и тяхната кредитация с доверие.
Не са допуснати претендираните от защитата нарушения на
процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14, чл. 107 и чл. 303 от НПК.
Още първата инстанция е изпълнила в пълнота задължението си да събере
доказателства - както в подкрепа на обвинението, така и ангажираните от
него за оневиняването му/ уважени са болшинството от исканията на
защитата/, които са били обсъдени обективно, според действителното им
съдържание, всестранно и пълно, с което успешно е била постигната
обективната истина по делото. Правомощие да установяват фактите по делото
е дадено на двете инстанции и те са го изпълнили съобразно изискванията на
НПК. Не отговаря на истината, че показанията на сочените свидетели – Б., М.
и А. не са обсъдени надлежно. Обратно на твърдяното първостепенният съд е
обърнал особено внимание в мотивите си на показанията на разпитаните по
делото свидетели. Разделил е същите на две групи, като в първа е включил
показанията на свидетелите К. А., Цв. Б. / подкрепени и от тези на М. Н. и Д.
Д./. Анализирайки подробно показанията на тези свидетели съдът е стигнал
3
до законосъобразния извод, че те са непротиворечиви, еднопосочни и
незаинтересовани. Освен това показанията на тази група свидетели се
подкрепят и от събраните писмени доказателства – талона за изследване
№№36689/17.05.2020г. и отразеното в него, както и справка от ОД на МВР
Плевен №316000-8832/08.03.2021г., към която са приложени като
доказателства, включително и разпечатка от резултатите от апарат Дрегер
Дръг , от която се установява датата, точния час и резултата от извършената
проверка на Г.Ч..
Във втора група първият съд е обособил показанията на св. М., а и тези
на Калоян В.. Анализирайки ги обстойно съдът е стигнал до законосъобразен
извод, че те следва да бъдат кредитирани само частично, тъй като в основните
части, имащи значение към главния факт, освен, че си противоречат,
противоречат и на установеното от показанията на свидетелите от първата
група, а показанията на св. М. освен всичко изложено са и заинтересовани,
тъй като тя е във връзка с осъдения Ч.. Отхвърляйки показанията на тази
втора група свидетели, както и обясненията на Ч., съдът е изложил
убедителни съображения защо намира истината за случилото се в
показанията на свидетелите от първата група, а от тях безпротиворечиво се
установява, че именно осъденият е шофирал МПС, че няма никакви
доказателства, от които да се приеме, че след слизането си от автомобила е
употребил метамфетамин/ което освен всичко останало противоречи на
правилата на формалната логика/, и че след като му е извършена проверка се
установило, че управлява ППС след употреба на наркотично вещество. В този
аспект неоснователно е възражението на защитата, направено в жалбата, че
към момента на проверката осъдения е бил извън автомобила си, тъй като от
доказателствената съвкупност безспорно се установява подаването на стоп
сигнал от полицейските органи за спиране, спирането на автомобила на по-
далечно разстояние от указаното и слизането на осъдения именно от
шофьорското място на управлявания от него автомобил. Също толкова
неоснователно е и възражението на молителя, че употребата на наркотично
вещество не е установена непосредствено след деянието- въз основа на
направения анализ на гласните доказателства, първият съд не е установил
период от време от спирането на Ч. до извършването на пробата му за
наркотично вещество, в който той да не е бил визуално възприеман от св. Б. и
А. и да е установено предприемането на каквито и да било действия от него.
4
Подробно обсъден от първия съд е и начина на установяване на
употребата на наркотично вещество – чрез Дрегер дръг тест 500 с фабричен
№ 0036689 – съгласно Наредба № 1/ 2017г. и по- конкретно обосновано е
защо се приема, че са спазени изискванията на Наредба № 1 / по – конкретно
чл. 5 и 6 ал.9 от тази Наредба/.
Развитата в искането теза за непълнота на доказателствата при
постановяване на съдебните актове също не може да бъде възприета като
основателна. По отношение на всички правно значими обстоятелства са
събрани, проверени и подложени на анализ допустимите и относими
доказателства, които са позволили надеждно обосноваване на фактическите
изводи. Оплакването, че първоинстанционният съд не е назначил съдебно-
медицинска експертиза, която да даде заключение може ли приетото
количество наркотично вещество да бъде абсорбирано във времето, за което
осъденият съобщава, не може да се прецени като съществено нарушение на
процесуалните правила и в частност на задължението за обективно,
всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Това е така,
защото липсват обективни данни, посоченото лице да е приело наркотичното
вещество непосредствено преди извършената му проверка, но след като е
слязъл от ППС. В допълнение към това, събраната и обсъдена
доказателствена съвкупност напълно позволява извеждане на стабилни
фактически изводи, така че тези изводи не почиват на предположения.
Неоснователни са упреците, изложени в искането и към постановеното
въззивно решение. Въззивният съд е изложил фактологията, която приема за
установена. След което се е съгласил и възприел изводите, до които е
достигнал първоинстанционния съд и направеният от него анализ на
доказателствата. Отделил е особено внимание и е анализирал наличието на
всички елементи от обективна и субективна страна на деянието по чл. 343б
ал.4 вр. ал.3 от НК. Посочил е съдебна практика, мотивирайки извода си,
че чл. 343б, ал. 3 НК не предвижда като елемент от обективната страна на
изпълнителното деяние установяване на наркотичната употреба по надлежен
ред, макар такъв ред да е предвиден и да съществува в Наредба № 1/2017 г.
Ето защо и въззивният съд, не е допуснал нарушение на правилата на
доказване, възприемайки изводите на първия съд относно показанията на
четиримата полицейски служители – свидетелите А., Б., Д. и Н., съдържащи
5
информация, включително за това, че при извършена проверка на осъдения с
дрегер дръг тест е констатирано наличието на наркотично вещество. Тези
показания съдът е преценявал във връзка с факта на положителните данни за
употреба на метамфетамин, получени като резултат от извършеното
изследване на с "Drager Drug Test 5000", и изричното съгласие на подсъдимия
с резултата от тестването му, съчетан с отказа му да посети медицинското
заведение в гр. Белене и да даде биологична проба за химически анализ –
ситуация, при която съгл. чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1/2017 г. употребата на
наркотични вещества се установява въз основа на показанията на теста за
установяване на такава употреба. Тук за пълнота следва да се отбележи, че
съгласно Наредба №1 единствено когато деецът оспорва резултата от теста,
резултата от техническото средство не може да се цени като доказателствен
източник за установяване употребата на наркотици, а следва да се извърши
медицинско и химико-токсикологично изследване.
Въззивния съд е обсъдил и дали първостепенния съд е дал отговор на
всички възражения на защитата на осъдения. Приел е че такъв е налице, като
и сам допълнително е изложил съображения по повод направените пред него
възражения. С мотивите си въззивният съд е изпълнил задълженията си по чл.
339, ал. 2 от НПК, поради което не може да се приеме наличие на основанието
по чл. 422 ал. 1 т. 5 вр. чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК.
Доколкото проверката за точното прилагане на наказателния закон, се
осъществява в границите на установените от съдилищата фактически
положения, то в тези параметри правилно е било прието, че е установено по
несъмнен начин, че Г.Ч. е извършил престъплението по чл. 343б, ал. 4 вр.
ал.3 НК. Затова няма никакво основание, за уважаване искането за
възобновяване на производството, на посоченото основание.
По изложените съображения ВТАС намира, че направеното искане за
възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Великотърновският Апелативен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения Г. Ж. Ч., чрез
неговият защитник адв. В. за възобновяване на ВНОХД № 534/2021 г. на
6
Плевенски окръжен съд и НОХД 280/2020г. на РС Левски.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7