Р Е Ш Е Н И Е
№4806/8.11.2019г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, тридесет и пети
състав, в открито съдебно заседание, проведено на осми октомври,
две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВИОЛЕТА КОЖУХАРОВА
при участието на секретаря Олга Желязкова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 865 по описа на Варненски районен съд за 2019 год., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е образувано въз основа на искова молба с вх. № 4636/
21.01.2019 год. от Р.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: *** срещу С. „Ф. к. С. *“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
*, с искане до съда да постанови решение, с което да
приеме за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца
сумите от 9028.84 лв., представляваща
сбор от брутни месечни трудови
възнаграждения, дължими за
периода от 11.10.2016 г. до 08.02.2018 г., 1018.743 лв.,
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 година и 862.00 лв.
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.10.2018г. до окончателно изплащане на
вземането, за което вземане по ч. гр. д. № 16467 по описа на ВРС
за 2018 год. е издадена Заповед № 8206/ 01.11.2018 год. за изпълнение на
парично задължение.
Ищецът основава претенцията си на твърдения за наличие на
трудовоправни отношения между страните, възникнали по силата на трудово договор от 11.10.2016 год., въз основа
на който ищецът е заемал длъжността „*“ при ответника, при уговорено основно
месечно възнаграждение в размер на 862 лева и допълнително такова за
професионален опит, в размер на 0.6 % за всяка година трудов стаж. Със Заповед
№ 1/ 08.02.2018 год. трудовото правоотношение е прекратено от служителя, без
предизвестие, като работодателят не е заплатил процесните суми.
Ответникът - С. „Ф. к. С. *“ депозира писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК, в който излага съображения за
неоснователност на исковете, в частта относно размера. Възразява, че от страна
на работодателя за внесени дължимите данъци и вноски към ДОО, поради което и
възнаграждението следва да се определи в нетен, а не в брутен размер. Отделно
от това се позовава на извършени плащания в периода м. октомври 2016 год. – м.
юли 2017 год., в общ размер на 5787.47 лв. Оспорва възникване на предпоставките
за заплащане на обезщетенията за неизползван отпуск и при прекратяване на
трудовото правоотношение без предизвестие. Отправя искане за отхвърляне на
исковете и за присъждане на разноски.
Съдът, след съвкупна преценка
на събраните по делото доказателства, и по вътрешно убеждение, прие за
установено от фактическа страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК.
Вземането, предмет на заповедта за
изпълнение е основано на разпоредбите на чл. 128 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.
Исковете с правно основание чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 128 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ, са предявени врамките на предвидения в закона преклузивен едномесечен срок от получаване на указанията по чл. 414 ГПК от заповедния съд и при наличието на останалите изисквания на
ГПК, видно от приложеното ч. гр. д. № 16467/ 20198 г. на ВРС.
Съобразно правилата на чл.
154, ал. 1 ГПК, в тежест на
ищеца е да установи съществуване на вземането, за което е издадена заповедта
за изпълнение, а именно: наличие на валидни трудовоправни
отношения с ответника, по които е
изправна страна (т. е. престирал е труд в посочения период) и от които е
възникнало задължение за ответника за заплащане на търсените суми.
В тежест на ответника е да установи възражението
си за извършено частично погасяване на задължението.
Разпоредбата
на чл. 128, т. 2 КТ е предвижда задължение на работодателя, в установени
срокове, да заплаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.
На първо
място, установява се от представения на л. 4 трудов договор, че считано от
11.10.2016 год. страните са трудовоправни отношения, по силата на които ищецът
е заемал длъжността „управител спортни дейности“, с код по НКПД
14313016, при ответника, при основно месечно възнаграждение в размер на 862 лв.
Същевременно,
от ангажираните гласни доказателства, посредством разпита на свидетелите И. И.
и Ч. К., кредитирани от съда като обективни, последователни и логични,
кредитирани от съда, като отразяващи преки и непосредствени впечатления на
лицата, се установява изпълнение на от страна на ищеца на възложените му
трудови функции, изразяващи се в поддръжка на спортната база и футболното
игрище.
Трудовото правоотношение е
прекратено въз основа на Заповед № 1/ 08.02.2018 год. на основание чл. 327, ал.
1, т. 2 КТ. Заповедта е подписана от лицето С. Р. К. – представляващ С.то –
работодател до 27.08.2019 год.
Приобщени към доказателствения материал
по делото са представени от работодателя разчетно платежни ведомости (л. 24 –
40), касаещи периода м. октомври 2016 год. – м. февруари 2018 год., видно от
които .,
в които срещу името на ищеца е отразено
получаване на възнагруждения, като срещу същите
фигурира подпис за получател единствено за м. октомври 2017
год. и м. ноември 2017 год.
Същевременно, от
заключението по съдебно – счетоводната експертиза, което
се кредитира от съда като всестранно и компетентно изготвено, неоспорено от
страните, базирано на целия доказателствен материал, събран по делото се
установява, следното: размерът на БТВ на ищеца за м. януари 2018 год.
е 1018.73 лв.; размерът на дължимото трудово възнаграждение, за процесния
период, е 123587.78 лв. в брутен размер и 9028.84 лв. – в нетен; дължимите от
работодателя вноски за данъци и осигуровки в полза на ищеца, за процесния
период, за внесени към 19.04.2018 год.. Изводът
за дължимост на трудовите възнаграждения за периода м. декември
2017 год. – м. февруари 2018 год. се налага с
оглед липсата на положен подпис на получател върху разчетно – платежните
ведомости, поради което и същите не съставляват доказателства, годни да
установят факта на предаване на сумите на ищеца. Ответникът не ангажира други
доказателства, от които да се установи погасяване на задължението.
От друга страна, фискалните
задълженията на осигуряващи се лица по чл. 4, ал. 1, т. 1 КСО към държавното
обществено осигуряване подлежат на удържане и фактическо внасяне по сметка на
бюджета, от осигурителя по чл. 6 КСО. Пасивно материално легитимирано към ДОО е
самото данъчно задължено лице, т.е. служителят, а работодателят има функция да
администрира превода и удържането на сумите (чл. 7, ал. 2 КСО). Брутният размер
на възнаграждението никога не остава изцяло в полза на служителя, а от него
следва се отчисляват съответните публични държавни вземания. Следователно ако
са платени осигурителните вноски и ДОД в полза на бюджета на ДОО, получаването
на БТВ от служителя би довело до неоснователно обогатяване. Ето защо, при
искове с правно основание чл. 128 КТ, на служителя по правило се дължи брутното
му трудово възнаграждение за съответния период, а само по изключение – нетното
такова – в случай на доказано превеждане от работодателя по сметка на
осигурителния орган на удържаните от служителя публични задължения (Решение №
154/ 24.06.2015 г. по гр.д. № 6134/ 2014 г. на 3-то ГО на ВКС и Решение № 166/
25.02.2010г. по гр.д. № 220/ 2009 г. на 3-то ГО на ВКС).
В настоящия случай от заключението по ССчЕ се установи, че на служителя са
изплатени възнаграждения за м. октомври 2017 г. и м. ноември 2017 г., съответно
от 482.66 лв. и 675.73 лв., поради което несъмнено същите не се следват отново.
Установи се от ССчЕ още, че върху останалата част от възнагражденията на
служителя са надлежно осчетоводени и преведени от работодателя, в полза на
Бюджета на ДОО, осигурителни вноски и ДОД, в пълния им дължим размер. При тези
данни, в контекста на гореизложеното, за релевантния период, на ищеца се следва
присъждане на нетното възнаграждение, изчислено от вещото лице след приспадане
на плащанията към ДОО и на доброволните такива от ищеца. И тъй като след
приспадане на тези плащания, останалата неплатена част от нетното трудово
възнаграждение възлиза на 9028.84 лв., то искът следва да се уважи за тази
сума, тоест изцяло в изменения му окончателен размер.
По изложените
съображения се налага извода, че предявеният иск, касаещ
вземането за трудови възнаграждения е основателен, същия следва да
бъде уважен съобразно заявения размер от 9028.84 лв., на основание
чл. 128, т. 2 КТ.
Съгласно
разпоредбата на чл. 221, ал. 1 КТ при прекратяване на
трудовото правоотношение от работника или служителя без предизвестие в случаите
по чл. 327, ал. 1, т. 2, 3 и 3а, работодателят
му дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за срока на
предизвестието - при безсрочно трудово правоотношение и в размер на
действителните вреди - при срочно трудово правоотношение. В случая се касае за
безсрочно трудово правоотношение, а съгласно приобщената на л. 5 заповед,
правоотношението е прекратено на основание чл. 327, ал. 1, т. 2 КТ, поради
което размерът на обезщетението възлиза на брутното трудово възнаграждение за
срока на предизвестието, за предходния пълен отработен месец (м. януари 2018
год.), което съгласно съдебно – счетоводната експертиза възлиза на 862.00 лв.
На
основание чл. 224, ал. 1 КТ, основателна е и претенция за заплащане от
ответника на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, чийто брутен
размер съгласно неоспореното експертно заключение възлиза на 1018.73 лв.
Голеизложеното
обуславя основателността на исковете по чл. 221 и чл. 224 КТ, поради което и
същите следва да бъдат уважени, съобразно заявените размери.
Предвид изхода по предявените искове
възражението на ответника за прихващане следва да бъде съобразено.
Разгледано по същество възражението е неоснователно, предвид липсата на данни за
изплащани от ответника суми на ищеца, на основание различно от възнаграждение
за положен труд. Независимо от горното, тези плащания произтичат
от различен фактически състав, от който и вземанията за трудово
възнаграждение и обезщетението
по чл. 221 и 224 КТ, поради което и са некомпенсируеми с други вземания на
работодателя, които не произтичат от трудовото правоотношение.
На основание
чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд сумата от 613.15
лева, представляващи държавна такса (463.15) и
възнаграждение за вещо лице (150 лв.).
На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца 1100 лева, представляваща извършени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение в настоящото производство и 800.00 лв. – разноски за
адвокатско възнаграждение, извършени в рамките на заповедното производство.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че С. „Ф. к. С. *“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление:
*, дължи на Р.Д.Д.,
ЕГН: **********, с адрес: ***,
сумите от 9028.84 лв. (девет хиляди двадесет и осем
лева и осемдесет и четири стотинки), представляваща
сбор от месечни трудови
възнаграждения, дължими за
периода от 11.10.2016 г. до 08.02.2018 г., 1018.73 лв. (хиляда и осемнадесет лева и седемдесет и три стотинки),
представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2017 година и 862.00 (осемстотин шестдесет и два) лева.
представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото
правоотношение без предизвестие, ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението – 31.10.2018 г.
до окончателно изплащане на вземането, за което вземане
по ч. гр. д. № 16467 по описа на ВРС за 2018 год. е издадена Заповед № 8206/
01.11.2018 год. за изпълнение на парично задължение, на основание чл. 415, ал.
1 ГПК, вр. с чл.
128 КТ, чл. 221, ал. 1 КТ
и чл. 224, ал. 1 КТ.
ОСЪЖДА С. „Ф. к. С. *“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да
заплати на Р.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 1100.00
(хиляда и сто) лева, представляваща
извършени в
настоящото производство разноски
за адвокатско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. „Ф. к. С. *“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да
заплати на Р.Д.Д., ЕГН: **********,
с адрес: ***, сумата от 800.00
(осемстотин) лева, представляваща извършени в заповедното производство разноски за адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА С. „Ф. к. С. *“, ЕИК: *, със седалище и адрес на управление: *, да
заплати в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Варненски районен съд, сумата от 613.15 лв. (шестстотин и тринадесет
лева и 15ст.), представляващи депозит за вещо лице за изготвяне на ССч.Е и държавна
такса, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: