Р Е
Ш Е Н
И Е
260445/26.3.2021г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII състав, в открито съдебно заседание на 17.03.2021 година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Сияна
Генадиева
при секретаря Цветанка Кънева, като разгледа докладваното
от районния съдия НАХД № 209 по описа за
2021г., за да се произнесе взе
предвид следното:
Постъпила е жалба от П.П.И.
против наказателно постановление № ЗЖ - 77/25.11.2020г. на Директор
на ОДБХ- Варна, с което на основание
чл. 417 ал.1 от
ЗДВ е наложено наказание Глоба в размер на 500лв. за
нарушение на чл.132 ал.1
т.18 от ЗВД .
В
жалбата се претендират нарушения на процесуалния и материалния закон, които обосновавали незаконосъобразността на обжалвания акт.
В
съдебно заседание въззиваемата страна се представлява от процесуален представител, който подържа жалбата на посочените в нея основания.
Въззиваемата страна – чрез своя процесуален представител изразява становище за неоснователност
на жалбата, като моли съда
да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.
По делото
не е налице спор, че жалбоподателят е собственик на
животновъден обект с рег.
№ 9101А- 0080, находящ се в село Попович, обл.Варна, като видно от приложената към АНП Справка за
наличните животни в ОЕЗ към 27.10.2020 година, към тази дата в обекта са били
регистрирани общо 266 бр. овце и 33 броя кози.
На 29.10.2020 година св.К.К. на
длъжност гл.инспектор Отдел
"ЖЗ" при ОДБХ гр. Варна предприел действия по проверка на
животновъдния обект собственост
на въз.И..
След като свид. К. и свид.Ж. *** се свързали по телефона със
въз.И.. След като се срещнали с
него в центъра на селото въззивника им съобщил, че
животните са пуснати на паша и неможе да осигури хора
които да помагат за фиксиране на животните. Въззивника не отказал достъп до животновъдния
обект.
Бил съставен
доклад от извършената проверка /типова бланка/ в който било вписано,
че собственика на обекта отказва
поради липса на гледачи/държачи на животните.
Поради това
св. К. съставил против въззивника
АУАН затова, че в качеството му на собственик на животновъден обект с рег. № 9101А- 0080, находящ се в село П*, обл.В*отказал достъп
до животновъдния обект и до животните
в него и по този начин е извършил
виновно нарушение по чл. 132,
ал. 1, т. 18
от Закона за ветеринарномедицинската дейност.
В АУАН е посочено, по дадени обяснения от собственика
животните са пуснати на паша и няма гледачи, който да фиксират
животните.
Възражения срещу съставения АУАН не постъпили в законоустановения срок, поради което въз
основа на акта и материалите по преписката АНО издал НП, предмет на настоящата въззивна
проверка.
От показанията на св. К. – актосъставител, се установява, че при посещението в обекта
собственост на жалбоподателя не му е бил отказан достъп до него. Причината, за
да не го посетят е била липсата на животните. Според свидетелят нарушението се
явявало това, че липсват помощници, които да държат
животните за проверка.
По делото бе разпитан и свидетелят по акта
който в показанията си противоречеше дали им е бил отказан достъп до обекта. На
конкретно зададен въпрос заяви, че достъп не им е бил отказван. Проблема е
липсата на помощници за извършване на проверката.
Горната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните в хода на съдебното производство
доказателства- показанията на разпитаните по делото свидетели, както и от
събраните в хода на производството писмени доказателства –АУАН справка за наличните животни в ОЕЗ и др.
Въз основа на описаната по – горе фактическа
обстановка съдът достигна до следните правни изводи:
Жалбата е процесуално допустима, като
подадена в законоустановения срок по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН, от надлежно легитимирано лице и е допустима.
След преценка на доказателствата по делото и
след цялостната служебна проверка на акта, на основание чл.313 и чл.314 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН, съдът счита следното:
Проверяваният акт е издаден от упълномощен за
това орган, тъй като видно от приложената от въззиваемата
страна заповед, приета в съдебно заседание, издалото НП лице е компетентно. АУАН
също е съставен от компетентен служител, което се удостоверява с приложена към
преписката заповед.
Горната
фактическа обстановка, описана в съдържанието на акта за установяване на
административно нарушение и възприета от административно наказващия орган в НП
се установява по безспорен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства – протоколи, АУАН, заповеди и др.
За да се
произнесе по жалбата, съдът, предвид вмененото му задължение за цялостна
проверка на атакуваното наказателно постановление и АУАН констатира следното:
съставеният акт и въз основа на него издаденото НП са съставени при спазване и
правилно приложение на материалния закон.
По отношение
спазването на процесуалните правила - и при съставянето на акта за установяване
на административно нарушение и при издаването на наказателното постановление са
спазени всички срокове и процедури по ЗАНН. Акта за установяване на
административно нарушение и НП съдържат реквизитите , изискуеми от чл.42 и
чл.57 от ЗАНН. Административно наказващия орган на база на събраните по
преписката доказателства е направил единствения възможен извод за извършено
нарушение по ЗЗП, като след задълбочено изследване на обстоятелствата на
извършването му е дал правна квалификация на извършеното от въззивника
нарушение.
Съгласно разпоредбата на чл.132,
ал.1, т.18 от ЗВМД собствениците на селскостопански животни осигуряват
постоянен достъп до животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и оказват
съдействие при извършването на проверката, като при неизпълнение на това им
задължение, се наказват с глоба от 500 до 2 000 лева, а при повторно нарушение
– от 1000 до 5000 лева, в съответствие с чл.
417, ал. 1 от ЗВМД.
Извършването на нарушението по чл.
132, ал. 1, т. 18 от ЗВМД изисква осъществяване на конкретни фактически
действия или бездействия на задълженото лице, с които препятства достъпа на
контролните органи на БАБХ до животновъдния обект – това са случаите, в които
контролните органи не са допуснати в обекта.
Следователно, за да се установи извършването
на административно нарушение по чл.
417, ал. 1 от ЗВМД, следва да се установи, че деецът, в качеството си на
собственик на селскостопански животни, не е осигурил постоянен достъп до
животновъдния обект на контролните органи от БАБХ и други компетентни орган. В
случая от събраните по административнонаказателната
преписка и по делото доказателства това деяние не е безспорно установено. От
тези доказателства става ясно, че на 29.10.2020 г. служители при ОДБХ - Варна
са поискали да извършат проверка на животновъдния обект, собственост на
жалбоподателя, като такъв не им е бил отказан, но проверка не е била
осъществена поради отсъствието на животните.
В тази връзка настоящият състав приема, че нито по административната
преписка, нито в производството по делото, е установено действително
ограничаване от страна на въззивника на достъпа до животновъдния обект на
контролните органи от БАБХ. Напротив – такъв достъп е предоставен. За съставомерността на процесното
нарушение е необходимо да се установи, че при посещението им на място
контролните органи са поискали от въззивника да бъдат
допуснати в животновъдния обект, но да не са били допуснати, какъвто обаче не е
настоящият случай. Поведението на жалбоподателя в никакъв случай не би могло да
бъде квалифицирано като отказ да бъде предоставен достъп до обекта. Същото
евентуално би могло да се квалифицира като неоказване на съдействие на
контролен орган за изпълнение на служебните му задължения, което обаче, от една
страна, не е равнозначно на неосигуряване на достъп на проверяващите в обекта
за контрол, а от друга, в случая такова не се твърди. Фактът, че въззивника няма лица, които да съдействат на проверката и
да държат животните не е прието за нарушение и не е описано като такова.
Това обстоятелство макар и бегло посочено в обстоятелствената част на актовете
не е възведено в нарушение, а напротив като нарушение е описано само „отказан достъп до обекта“. Същото би могло да
се квалифицира и като неоказване на съдействие на контролен орган, по смисъла
на чл.
224, ал. 1, т. 3 от ЗВМД, да осъществи правомощията си по. Неоказването на
съдействие на контролен орган за изпълнение на служебните му задължения не е
равнозначно на противозаконно пречене, чрез недопускане на проверяващия в
обекта за контрол, каквото поведение е описано в НП. Закона не е възвел като
задължение на собствениците на обекти да осигурят помощници
за извършване на проверката. Ако именно в това е обвинен, че не е сторил въззивника, то именно тези факти е следвало да се посочат в
НП, а не да се сочи отказан достъп до обекта. АНО е определил като нарушение
единствено и само недопускане в обекта на проверяващите, като не е описал че те
са допуснати в обекта, но на проверката е попречило да бъде извършена
неосигуряването на помощници за държане на животните
за проверка. При осъществяване на това нарушение на посочената правна норма, то
текста на нарушението следваше да обхване именно това бездействие на въззивника.
Изложените съображения в тяхната цялост
предопределят решаващия извод на настоящата съдебна инстанция за незаконосъобразност
на наказателното постановление, и като резултат от това – неговата отмяна.
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от
2019 г., в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на
разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал. 3 от АПК, "Когато съдът
отхвърли оспорването или подателят на жалбата оттегли жалбата, страната, за
която административния акт е благоприятен, има право на разноски". От
изложеното следва, че в полза на въззивника, следва
да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение, което Съдът определи
в размер на 300 лева, които следва да бъдат заплатени от АНО.
Така мотивиран от гореизложеното и на
основание чл.
63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ наказателно постановление № ЗЖ -
77/25.11.2020г. на
Директор на ОДБХ- Варна, с което на П.П.И. на основание
чл. 417 ал.1 от
ЗДВ е наложено наказание Глоба в размер на 500лв. за
нарушение на чл.132 ал.1
т.18 от ЗВД, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА ОБДХ-Варна да заплати на П.П.И., ЕГН **********, сумата
в размер на 300.00 лв.
(триста лева),
представляваща направени в настоящото производство разноски.
Решението подлежи
на касационно обжалване по реда
на АПК пред Варненския административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Районен съдия: