Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.София,.….08.2022г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-А състав в публично съдебно заседание на дванадесети ноември
двехиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА ГЕОРГИЕВА
СИМОНА УГЛЯРОВА
при
секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Йовчева гр.
дело № 1127
по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по жалба на П.В.П. срещу решение
от 31.10.2019г. по гр.д.№ 11695/2019г.
на СРС, 162 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу „Е.Е.г.“
ООД и П.М.С. иск с правно основание чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК вр. чл. 535 ТЗ и
чл. 86 ЗЗД за солидарно заплащане на сумата 9900 лева, представляваща главница по
запис на заповед, издаден на 29.08.2017г. от първия ответник и авалиран от
втория ответник, за която сума заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 417 ГПК по гр.д. № 63695/2018г. по описа на СРС, 38 с-в е било
отхвърлено, както и на сумата 1 000 лв., представляваща обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху главницата за периода 26.09.2018г. –
25.02.2019г. С решението са присъдени
разноски съобразно изхода на спора.
Въззивникът
– ищец обжалва решението изцяло, с
оплаквания за неправилност и необоснованост, поради допуснати съществени
процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Поддържа,
че първоинстанционният съд неоснователно не е допуснал допустими и относими
доказателства за установяване на обстоятелството, че управителят на ответното
дружество е узнал за процесния договор за заем и запис на заповед на
29.08.2017г., поради което е налице хипотезата на чл. 301 ТЗ. Отделно излага,
че по делото са събрани достатъчно доказателства, че главницата от 9990 лв. е
дължима солидарно от ответниците по силата на договор за предоставен на
29.08.2017г. на ответното дружество паричен заем. Моли съда да отмени
обжалваното решение и да уважи исковете, с присъждане на разноски.
Въззиваемите – ответници „Е.Е.г.“ ООД и П.М.С.
оспорват жалбата в депозирани писмени отговори. Поддържат, че изводите на СРС
за нищожност на процесния запис на заповед са правилни, поради посочването в
него на повече от един падеж. Излагат, че при установената нищожност на ценната
книга, защитата на кредитора е чрез иск за реално изпълнение на договор за
заем, а такъв не е предявен. Молят съда да потвърди обжалваното решение. Претендират
разноски.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното първоинстанционно решение е
валидно, но процесуално недопустимо.
С разпореждане от 24.01.2019г. по
ч.гр.д. № 63695/2018г. на СРС, 38 с-в е отхвърлено заявлението на П.В.П. за издаване
на заповед за незабавно изпълнение срещу „Е.Е.Г.“ ООД и П.М.С. и са дадени
указания на заявителя, че може да предяви осъдителен иск относно твърдените от него вземания по общия
ред. В мотивите на разпореждането е прието, че представеният документ по чл.
417, т. 10 ГПК – запис на заповед от 29.08.2017г., е нищожен, поради посочен в
него повече от един падеж, по арг. от чл. 487, ал. 2 ТЗ.
В изпълнение на дадените указания по
реда на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК е предявена исковата молба, предмет на настоящия спор. В
обстоятелствената част на същата ищецът твърди, че на 29.08.2017г. е
предоставил в паричен заем сумата 9 900 лв., удостоверен в нотариално
заверен запис на заповед от 29.08.2017г. С петитума на исковата молба е
заявено, че в изпълнение на указанията на съда ищецът претендира солидарно
осъждане на ответниците за връщане на дадената от него в паричен заем сума в
размер на 9900 лв. и лихва за забава в размер на 1000 лв.
За да отхвърли исковете, СРС е приел, че
представеният по делото запис на заповед с нотариална заверка на подписите е
нищожен менителничен ефект, на основание чл. 486, ал. 2 ТЗ вр. чл. 537 ТЗ.
Изложил е съображения, че основание на предявения иск е записът на заповед,
като предмет на делото по иск с правно основание чл. 535 ТЗ е единствено
подлежащото на изпълнение вземане по редовен от външна страна менителничен
ефект. Посочил е, че с въведеното каузално правоотношение от кредитора,
изпълнението по което е било обезпечено с издадения запис на заповед, предметът
на делото не се променя, а защитата на кредитора следва да се реализира по пътя
на иск за реално изпълнение по договора за заем, какъвто не е предявен в
настоящия процес.
Настоящият съдебен състав намира, че
мотивите в обжалваното решение относно приложимия ред за защита на кредитора в
случая чрез осъдителен иск за реално изпълнение по договор за заем, с оглед
установената нищожност на менителничния ефект като абстрактна сделка, са
правилни и законосъобразни.
Въззивният съд не споделя изводите на
първоинстанционния, че в случая такъв иск не е предявен с исковата молба, с
която е сезиран по реда на чл. 415, ал.1, т. 3 ГПК, а договорът за заем е
посочен само с цел разкриване на каузалното правоотношение, по което е издадена
ценната книга. В обстоятелствената част и петитума на исковата молба ищецът е
изложил, че претендира връщане на дадената от него в паричен заем сума от 9900
лв. от ответниците, като солидарни длъжници. При така изложеното липсва
процесуално основание да се приеме, че соченото основание е относимо към
каузалното правоотношение, обезпечено със записа на заповед, а не е предявен осъдителен
иск по общия ред за реално изпълнение на договора за заем. Налице е
индивидуализирана по общия ред искова претенция досежно главницата, като
дължима солидарно от ответниците по договор за паричен заем, която следва да
бъде разгледана по същество. Въпрос по същество на спора е и наличието на
пасивна солидарност.
При така
изложеното, обжалваното решение следва да бъде обезсилено като процесуално
недопустимо, като постановено по непредявен иск и делото върнато на СРС за
произнасяне по предявените осъдителни искове за солидарно заплащане от
ответниците на сумите 9 900 лв. и 1000 лв. – главница и лихва за забава, дължими
на основание договор за паричен заем от 29.08.2017г.
При този изход
на спора не следва да се присъждат разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 270, ал. 3,
пр. 3 ГПК, Съдът
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение
31.10.2019г. по гр.д.№ 11695/2019г.
на СРС, 162 с-в и ВРЪЩА делото на
СРС за ново разглеждане по предявените искове, съобразно мотивите на настоящото
решение.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 1 –месечен срок от съобщенията до страните, на
основание чл. 280, ал. 3 ГПК в 1 –месечен срок от съобщенията до страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2