№ 320
гр. Враца, 12.07.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Евгени Божидаров Ангелов
при участието на секретаря Веселка Кр. Николова
в присъствието на прокурора Н. В. Л.
като разгледа докладваното от Евгени Божидаров Ангелов Частно
наказателно дело № 20241400200448 по описа за 2024 година
намира следното:
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода В. П. М. , с искане да бъде условно предсрочно освободен от
изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени писмени доказателства - становище от началника
на Затвора гр.Враца със справка за изтърпяната част от наложеното наказание и
неизтърпения остатък, доклад за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС,
план на присъдата по чл.156 ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание лишеният от свобода В.М. поддържа искането за
УПО.Представя доказателства , които пряко не са относими към същността на
депозираната молба ,поради което по-долу съдът не ги подлага на анализ .
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
В. П. М. търпи наказание "Доживотен Затвор" наложено с присъда по НОХД
№ 457/1999г. по описа на ОС - Видин за престъпление по чл. 199, ал. 2, т. 2 от НК с
начало на наказанието 28.08.1999 г.
С определение по ЧНД № 106/2024г. по описа на ОС — Враца, в сила на
15.03.2024г. наказанието „Доживотен затвор“ е заменено с наказание „лишаване от
1
свобода“ за срок от 30 години.
Към 12.07.2024г. е изтърпял:
а/фактически 24г. 10м. 14.
б/пр. арест 0 г. 0м. 6д.
б/работа 1 г. 0м. 2д.
ВСИЧКО 24г. 11м. 22 дни .
ОСТАВА 5г. 0м. 08 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от
половината от наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70,
ал.1, т.1 НК, тъй като деянието не е при опасен рецидив. Следователно налице е
първата законова предпоставка, необходима за постановяване на условно предсрочно
освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне по смисъла на чл.439а НПК вр.чл.70 ал.1 НК . В
тази връзка на внимателно изследване и преценка подлежат всички данни за неговата
личност и действителните доказателства за неговото поправяне и положително
личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че в хода на първоначално извършената
оценка, отчетеният риск от рецидив на лишеният от свобода В. М. е в границите на
средните стойности - 59 точки.
Маркираните дефицитни зони са:
- „Отношение към правонарушението“ - не признава собствената си
отговорност по отношение на извършеното престъпление. Липсва емпатия по
отношение на жертвите. Счита съдебния процес за несправедлив, а наложеното
наказание - за незаконосъобразно;
- „Начин на живот и обкръжение“ - склонен към прояви на безразсъдно и
рисково поведение;
- „Злоупотреба с алкохол“ - не разпознава алкохола като проблем, свързан с
криминалното поведение;
- „Умения за мислене“ - липсват умения за разпознаване на проблемите и
набелязване на адекватни стъпки за тяхното решаване. Пренебрегва отрицателните
последствия от предприетите действия. С ригидно мислене.
При извършеният анализ на риска от вреди отчетените стойности за
обществото са високи, обоснован е от характера и начина на извършеното криминално
престъпление. Отчетени са ниски стойности за служителите и останалите лишени от
свобода по време на изтърпяване на присъдата.
Съобразно оказване на корекционно въздействие върху очертаните зони на
нужда са и набелязаните цели в изготвения и договорен план на присъда:
1. Приучване към реда и спазване на определените режимни изисквания;
2. Поемане на отговорност за собственото поведение;
3. Подобряване ефективността на уменията за мислене;
4. Усвояване на трудови навици.
3. Предишна оценка на промените в профил на нуящите* настъпили по
време на изпълнение на наложеното наказание и поправително въздействие.
2
Междинно извършените оценки на риска от рецидив регистрират
последователно покачване на числовите стойности, като риска се повишава от среден
на висок, отчитайки своя пик до 92 т. през 2015г., което очертава ясно тенденция към
деструктивни промени в цялостното поведение за времето на дългогодишния престой
в затвора на л. св. М..
Отрицателна промяна се е наблюдава в зоните: отношение към
правонарушението; взаимоотношения; трудова заетост; начин на живот и обкръжение;
емоционални проблеми и междуличностни проблеми.
За периода до 2015 г. са регистрирани сериозни поведенчески прояви като:
качване на метална конструкция, прилежаща към мебелен цех към затвора Враца,
отправяне на закани „че има една доживотна присъда и не му пука от втора доживотна
присъда“, реализиран суициден опит / приспособен чаршаф, с който да се обеси /,
обострени психични проблеми, наложили провеждане на адекватно лечение. Тези
факти ясно индикират съществуващият риск от вредно поведение за всички категории
в затвора.
При последващите преоценки рискът от рецидив остава висок, като се
отбелязва постепенно понижение до 83т. Дефицитни стойности остават при разделите
„Настоящо правонарушение“, „Нагласи“, „Жилищно устройване“,
„Взаимоотношения“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с алкохол“,
„Емоционални проблеми“ и „Умения за мислене“.
При последна ревизия на оценката, рискът от рецидив остава висок при
числова стойност от 83 точки. Въпреки отчетените през последните години понижения
в оценката на риска от рецидив, като зони със силно изразен дефицит се запазват:
- отношение към правонарушението - липсва самокритично отношение,
осъзнаване на нанесените вреди и емпатия към жертвите; настроен е враждебно към
правораздавателните органи; споделя мнение, че е осъден несправедливо, като принос
за това е имала и майка му, която според неговите твърдения е давала показания срещу
него;
- начин на живот и обкръжение - част от контактите му преди
постъпването в затвора са с лица с криминални прояви; склонен е към прояви на
безразсъдно и рисково поведение;
- злоупотреба с алкохол - употребата на алкохол е пряко свързана с
криминалното поведение;
- емоционални и психични проблеми - обосновани са от наличието на
диагностицирано психично заболяване /смесено личностово разстройство -
емоционална нестабилност и шизоидност/, което неминуемо намира отражение в
цялостното поведение и в установяваните междуличностни взаимоотношения;
- умения за мислене - трудно намира алтернативи за решаване на
проблемите си; склонен към импулсивни прояви; не предвижда всички възможни
последствия от предприетите действия.
Рискът от вреди по време на изтърпяване на наказанието е с високи стойности
за служителите и останалите лишени от свобода и се обуславя от правния статус и
индивидуалните особености на л. св. М.. Тези стойности се определят от наличието на
психични проблеми и враждебното и недоверчиво отношение към околните. Въпреки,
че през изтеклата година няма регистрирани деструктивни прояви, такива са вероятни
с оглед личностовите му особености.
Реализираните в миналото суицидни опити индикират високи стойности на
3
риска от автоагресивни действия — има история на поглъщане на чужди тела, рязане
на ръце, обявяване на гладни стачки. Л. св. М. е уязвим в резултат от поведението на
околните - при оказван натиск и тормоз, както и в резултат от собственото поведение -
при провокация и фрустрация. Посочените фактори биха могли да провокират
подобно рисково поведение.
Висок е рискът от бягство поради постановената дългосрочна присъда,
личностовите особености на л. св. реализирани два опита за бягство - качване на
сградата на мебелен цех и качване на покрива на параклиса.
Рискът от вреди за обществото е висок и се определя от извършеното тежко
криминално престъпление. Рискът от вреди е насочен към уязвима група -възрастни
жени.
Съгласно Определение № 128/07.03.2024 г. на ОС-Враца с което е заменено
наказанието „Доживотен затвор“ с наказание „Лишаване от свобода“ за срок от
30/тридесет/ години, на 18.03.2024 г. е разпределен от зона с повишена сигурност в 4-
та група в общи помещения с останалите лишени от свобода.
Л. св. М. е освидетелстван няколкократно по време на досъдебното и
съдебното производство за периода от 1999 г. до 2002 г. Според експертните преценки
се касае за лице с „Личностово разстройство, смесен тип със склонност към лесни и
чести декомпенсации“. По време на изтърпяване на наказанието, многократно е
консултиран от психиатър към ОДЗП - Враца по повод обемиста кореспонденция с
различни държавни институции с кверулантен и откровено налуден характер, като в
тази връзка неколкократно е хоспитализиран в психиатрично отделение към СБАЛЛС -
Ловеч. При първата му хоспитализация през 2002 г. е с поставена диагноза
„Личностово разстройство. Невротична декомпенсация. Алкохолна злоупотреба с
изградена зависимост“. При втората Хоспитализация през 2010 г. е диагностициран със
„Смесено личностово разстройство с елементи на емоционална нестабилност и
шизоидност“. През 2011 г. е бил отново на лечение в същото отделение с диагноза
„Смесено личностово разстройство. Състояние след прекаран психотичен епизод -
персистиращо налудно разстройство“.
Престоя му в затвора е белязан от психологическите му особености и
психичното му заболяване. Социалните умения не са напълно адекватни, предвид
налудничави мисли, свързани със злонамерени действия насочени към него, както от
лишени от свобода, така и от служители. В общуването, както и в молбите, които
пише, много често е многословен, без да може ясно и точно да формулира исканията
си или правилно да постави проблем за решаване. Регистрира се изходяща
кореспонденция до различни институции. Фиксира се върху конкретно събитие или
ситуация, като се опитва да го опише и интерпретира чрез собственото си виждане, в
повечето случаи - далеч от реалността. Периодично има неоснователни претенции
относно поведението на служителите от НОС и ИСДВР, набеждавайки ги за
неправомерни действия. Системен жалбоподател по въпроси от различно естество.
Л. св. М. е назначен на работа по чл. 80 от ЗИНЗС със Заповед №
1214/08.04.2024 г. за чистач на 3-ти етаж - голямо и малко крило, след депозирана от
него молба по обявена свободна позиция. До момента при изпълнението на
възлаганите му трудови задачи е показвал старателност и изпълнителност, както и
устойчива мотивация да оползотворява по този начин част от свободното време.
Л. св. М. редовно провежда престой на открито. Редовно посещава фитнес
залата, както и библиотеката на затвора. Останалото свободно време запълва с гледане
на телевизия или писане на литературни творби, предимно на религиозна тематика. В
последно време е увлечен по рисуването на картини.
4
До момента л. св. има следните участия в обучителни курсове и
специализирани групови програми:
• от 05.03.2019 г. до 17.04.2019 г. - „Начално обучение в компютърни .умения“;
• от 13.06.2022 г. до 22.06.2022 г. - корекционна програма „Толерантност в
затвора, толерантност в живота“.
Л. св. М. общува с останалите лишени от свобода от групата повърхностно. Не
се наблюдава изявен доверителен контакт с останалите л. св. Стреми се да избягва
конфронтации и участие в нерегламентирани взаимоотношения. Със социално
желателно поведение спрямо администрацията на затвора.
По време на изтърпяване на присъдата има три наложени дисциплинарни
наказания съгласно заповеди с номера 143/05.05.2000 г., 89/09.03.2004 г. и
203/18.04.2012 г. Към момента съгласно чл. 109 от ЗИНЗС се смята за ненаказван.
Награждаван е многократно през годините, като за последно е награден
съгласно Заповед № 1847/24.08.2020 г.
Контактите му с близки и роднини са напълно прекъснати. Единствените
социални контакти извън затвора са с представители на религиозната общност
„Свидетели на Йехова“. С техни представители провежда ежеседмични срещи за
задоволяване на духовните потребности. Отделно от това му идват редовно на
свиждане, а също така два пъти в месеца се възползва от възможността да прави
свиждане с тях и чрез видео връзка по утвърден график. От тях получава както
духовна, така и материална подкрепа. Изпращат му понякога символични суми, а на
свижданията му донасят хранителни продукти, дрехи и други вещи.
Постигната е договореност по изпълнението на заложените задачи в
изготвения план на присъдата от 19.03.2024 г.
На този етап от изтърпяване на присъдата заложените цели и задачи в плана на
присъдата са изпълнени единствено в частта, изразяваща се във включването му в
дейности за осмисляне на свободното време.
В подкрепа на това твърдение може да се отбележи и нежеланието му да
участва в корекционни програми, които са свързани със заложените цели и задачи в
плана на присъдата му, с които той добре е запознат, тъй като на същия се предоставя
възможност да участва в съставянето му, което се удостоверява с неговия подпис. На
видно място на информационните табла във всяка група е поставен, утвърден от
началника на затвора, график с № 341/09.01.2024 г., актуализиран с график №
6569/17.06.2024 г. за провеждане на корекционни програми през 2024 г. с информация
за реда за включване, а именно, чрез подаване на молба до началника на затвора. В
плана на присъдата изрично е посочено, че лишеният от свобода трябва да проявява
активност при изпълнение на заложените цели и задачи.
В допълнение л. св. М. не е преминал през всички етапи на прогресивната
система - смяна на режим и прекатегоризация в ЗООТ.
В доклада също е отбелязано ,че съгласно разпоредбата на чл. 157а от ЗИНЗС е
удачно л. св. В. П. М., след прекатегоризирането му и преместването в общежитие от
открит тип, да бъде включен в програма „Подготовка за живот на свобода“. Това ще го
запознае с предлаганите възможности от държавните институции за по- пълноценна
ресоциализация. Същата дава възможност и за изготвяне на план „моите първи стъпки
на свобода“, в който л. св. сам формулира своите краткосрочни цели.
Съдът намира с оглед наличните доказателства , че на този етап от изтърпяване
5
на наказанието, липсват убедителни доказателства за поправяне на осъдения и е
необходимо корекционната работа да продължи в условията на затвора, за трайна
положителна промяна и постигане на целите по чл. 36 от НК.Налице е висок риск от
вреди и рецидив ,като зоните със силно изразен дефицит се запазват като отношение
към правонарушението , начин на живот и обкръжение , злоупотреба с алкохол ,
емоционални и психични проблеми, умения за мислене .
Поправянето поначало изисква превъзпитателен процес, в който осъденият да е
изградил отрицателно отношение към извършеното от него, да има съзнание за
неговата укоримост и да е показал, че това поведение няма да рецидивира, както и че
няма да има каквито и да е противоправни прояви. В случая наличните дефицити, най-
вече в зоната "умения за мислене", която следва да продължи да бъде обект на
корекционно въздействие, запазването на високи стойности на риска от рецидив и на
риска от сериозни вреди за обществото, постигането само на известна критичност към
правонарушението, показват, че при осъдения М. все още не е постигната трайна и
необратима позитивна промяна във формирането на стереотип на нагласи, мислене и
поведение за водене на законосъобразен начин на живот извън пределите на местата за
лишаване от свобода.
Съдът съобрази и това, че не са изпълнени целите и задачите в плана на
присъдата, като все още са налице дефицити в множество проблемни зони. Същите
трябва да продължат да бъдат обект на интензивна корекционна работа, особено две от
тях, които са най-значими - "отношение към правонарушението" и "умения за
мислене", тъй като осъденият все още не осъзнава наличните си проблеми и нуждата
от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата
степен негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в
затвора той е участвал в образователни, религиозни и спортни мероприятия, което е
показателно за известна положителна тенденция в развитието му. Тези позитивни
резултати обаче не са стабилизирани. Извън тях липсват други доказателства, от които
да бъдат изведени еднозначни изводи за трайното му поправяне. Напротив, отчетените
дефицити в нагласите и мисленето, както и извършените 3 бр дисциплинарни
нарушения,макар и да се счита за тях ненаказван по смисъла на чл.109 ЗИНС, които
го очертават като потенциален нарушител на ЗИНЗС, очевидно показват, че той все
още е затруднен да спазва правила, и то в контролирана среда, и че съществува риск от
завръщане към стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата
на затвора. Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен
поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на
корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да
започне законосъобразен начин на живот.
Всички тези обстоятелства в съвкупност сочат, че по отношение на В. М.
следва да продължи процесът на поправително въздействие в условията на
пенитенциарното заведение за сигурното и необратимо постигане на траен ефект по
превъзпитанието , за да има шанс при напускане на затвора той да започне социално
приемлив и законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание.
Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още не е дал
доказателства да се приеме, че напълно се е поправил. Изложеното е основание да
бъде постановен отказ на молбата му за условно предсрочно освобождаване от
6
неизтърпяната част от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ като неоснователна молбата на лишения от свобода
В. П. М. , ЕГН: ********** , понастоящем в Затвора гр.Враца, за условно предсрочно
освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието "лишаване от свобода" по
НОХД № 457/99 г. на ОС-Видин в размер на пет години и осем дни .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО се обяви публично и подлежи на обжалване и
протестиране пред АС-София в 7-дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
7