Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 16.01.2017 г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-1 състав, в
публично съдебно заседание на деветнадесети декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
СЪДИЯ: РУМЯНА СПАСОВА
при
секретаря Ц.П. като разгледа докладваното от съдията т.д. № 5382 по описа на
СГС за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ от кредитор
за постановяване на решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ на основание
неплатежоспособност по чл. 607а, ал. 1 във вр. с чл.
608 ТЗ.
Молителят „Ю.Б.“ АД твърди, че дружеството
„К.“ ЕООД е длъжник в качеството му на кредитополучател по договор за банков
кредит Продукт „Б.Р.Л. – П.“ № BL 2158/17.07.2006 г., по
който банката предоставила кредит в размер на 200 000 лева. Посочва, че с
нотариална покана, връчена на ответника на 15.07.2015 г., поради забава в
плащанията на дължимите от „К.“ ЕООД анюитетни погасителни
вноски, обявил кредитът за изцяло предсрочно изискуем и дал на длъжника срок за
доброволно плащане на дължимите суми, както следва: главница в размер на
199 941,35 лева, лихви в размер на 26 606,87 лева и такси в размер на
660,45 лева. Въпреки уведомяването, ответникът не извършил плащане. Счита, че
дружеството е в състояние на неплатежоспособност, тъй като банката има
изискуеми вземания и финансовото състояние на дружеството през последните
години се влошава и същото не е в състояние да покрива задълженията си.
Посочва, че началната дата на неплатежоспособността е 21.10.2014 г. – 14 дни
след изпадане в първото просрочие. Предвид изложеното
иска да се постанови решение, с което да бъде обявено дружеството „К.“ ЕООД в
неплатежоспособност и да се открие производство по несъстоятелност. Претендира
разноски.
Ответникът „К.“ ЕООД оспорва искането за
обявяване на дружеството в несъстоятелност. Не оспорва, че е сключил с ищеца
посочения в исковата молба договор за кредит, но твърди, че в периода от 21.07.2006
г. до м. 10.2014 г. е заплатил главница в размер на 200 000 лева,
договорна лихва в размер на 27 160 лева и такси в размер на 3 599 лева
или сума в общ размер на 230 659 лева. Посочва, че е невярно и не отговоря
на обективната действителност твърдението на молителя, че не е в състояние да
покрива задълженията си. Ето защо иска да се отхвърли искането. Претендира
разноски.
Съдът, като прецени доводите на молителя и събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
За да бъде открито
производство по несъстоятелност, следва да са налице всички предпоставки,
визирани в разпоредбата на чл. 608 ТЗ, чл. 625, ал. 1 ТЗ и чл. 631 ТЗ, а
именно: 1. Компетентният съд да бъде сезиран с писмена молба от лицата, изрично
посочени в разпоредбата на чл. 625 ТЗ – длъжникът, съответно ликвидаторът или
кредитор на длъжника по търговска сделка, както и от Националната агенция за
приходите за публичноправно задължение към държавата
или общините, свързано с търговската дейност на длъжника; 2. Длъжникът да е
търговец по смисъла на чл. 1 ТЗ; 3. Да се установи неплатежоспособност на
длъжника, съгласно хипотезите, предвидени в разпоредбата на чл. 608 ТЗ,
респективно свръхзадължеността му, ако е капиталово
дружество – чл. 742 ТЗ и 4. Затрудненията на длъжника да не са временни, а
състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно – аргумент от чл.
631 ТЗ.
В конкретния случай
писмената молба за откриване на производството по несъстоятелност е подадена от
търговско дружеството „Ю.Б.“ АД, което твърди, че е кредитор с изискуеми
парични вземания по търговска сделка от ответника „К.“ ЕООД, като е спазено
изискването по чл. 78, ал. 1 ДОПК за подаване на уведомление. Страните не
спорят, че между тях са възникнали търговски отношения по сключен договор за банков кредит
Продукт „Б.Р.Л. – П.“ № BL 2158/17.07.2006 г. От
приетите по делото единична и тройна съдебно-счетоводни експертизи се установи,
че усвоените на определени дати главници от ответника по договора за банков
кредит са в размер на 225 941,35 лева, а погасените главници от ответника
в периода от 2006 г. до 2009 г. са в размер на 26 000 лева. Към 15.08.2015
г. банката води вземане от „К.“ ЕООД по усвоената главница общо в размер на
199 941,35 лева. Съгласно приложените по делото от ответника оборотна
ведомост за 2015 г., вещите лица установяват, че в счетоводството на
дружеството се води задължение към „Ю. И Е.Д.Б.“ АД в размер на 199 941,35
лева. След проверка в счетоводството на банката и след преглед на извлечения от
счетоводните книги по кредитна сделка № 578340, с кредитополучател „К.“ ЕООД
към 15.07.2015 г., вещите лица установят, че след датата 06.10.2014 г. банката
единствено е отнесла суми за погасяване на просрочена лихва по редовна главница
в размер на 29,32 лева и 53,15 лева на дата 05.11.2014 г. Размерът на
остатъчното задължение по процесния договор за
кредит, разпределено по главница и договорна лихва по сметката на кредитополучателя
към датата на получаване на нотариалната покана от длъжника от 15.07.2015 г. е
общо в размер на 227 831,35 лева, както следва: главница в размер на
199 941,35 лева, лихви в размер на 27 110,06 лева и такси в размер на
780,45 лева. От проверката в счетоводството на ответника експертите
установяват, че към 31.12.2015 г. дружеството е отразило в пасива на баланса,
раздел В „Задължения“, шифър 07200 „Задължения към финансови предприятия“ сума
в размер на 200 000 лева, като задължението е отразено по счетоводна
сметка 152 „Получени дългосрочни заеми“ на аналитично ниво „Пощенска банка“
възлиза на 199 941,35 лева. Установява се също така от приетите
заключения, че изплатените от ответника суми не покриват дължимите към молителя
главници и лихви по договора за кредит, сключен на 17.07.2006 г. Ето защо съдът
намира за недоказани възраженията на ответника, че е погасил дължимите от него
суми и няма задължения към ответника. В счетоводството си към 31.12.2015 г. дружеството
„К.“ ЕООД е отразило задължения към молителя в размер на главница от
199 941,35 лева. Предвид това и ангажираните по делото доказателства,
съдът приема, че молителят има изискуеми вземания срещу ответника.
Установяването на състоянието на неплатежоспособност
на ответника трябва да се извърши на базата на анализ на
имуществено-финансовото състояние на предприятието му, от който да се изведе
възможността или невъзможността да погасява задълженията си. При този анализ се
използват различни икономически и финансови показатели, като водещи показатели
при преценка състоянието на неплатежоспособност са показателите на ликвидност,
които се формират като съотношението между краткосрочните активи /всички или
определена част от тях/ към краткосрочните или текущи задължения на предприятието.
С оглед отчитане на различната ликвидност на краткосрочните активи, при
преценка на икономическото състояние на предприятието се формират 4-ри
коефициента на ликвидност: на обща, на бърза, на незабавна и на абсолютна
активност. При коефициента на обща ликвидност се извършва съотнасяне на всички
краткосрочни активи към краткосрочните пасиви /задължения/, докато при другите
коефициенти на ликвидност се включват само определена група или сбор от няколко
групи краткотрайни активи, но не всичките. Водещ показател за установяване на
състоянието на неплатежоспособността на длъжника е коефициентът на обща
ликвидност, отразяващ съотношението на всички краткотрайни активи към
краткосрочните задължения.
От приетите по делото заключения на единичната и на
тройната съдебно-счетоводни експертизи се установи, че към 31.12.2014 г.
дружеството „К.“ ЕООД е в състояние с краткотрайните си активи, които към тази
дата са в размер на 409 хил. лева да покрие задълженията си в размер на 290
хил. лева. От направените изчисления от вещите лица за изследвания период от
2013 г. до 2015 г. е видно, че коефициентите на обща ликвидност са доста над 1,
което показва, че с краткотрайните си активи дружеството е могло да покрие
текущите си задължения, т.е. „К.“ ЕООД не изпитва затруднения относно
разплащанията си по търговски сделки. Коефициентите на бърза ликвидност също са
над препоръчителните стойности, откъдето дружеството е разполагало с достатъчно
бързо ликвидни средства, с които да покрие текущите си задължения.
Показателите на финансовата автономност и задлъжнялост
отразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и
възможността да посреща дългосрочните си задължения. Собственият капитал на
предприятието би следвало да бъде минимум 1/3 от всички негови задължения, за
да осигури нормално разплащане за дълъг период от време, като за общ норматив
се приема коефициент 0,33. Така изчислените от вещите лица коефициенти на
финансова автономност показват, че за 2013 г. дружеството е било под
препоръчителната стойност, т.е. дружеството не е разполагало с достатъчно
собствен капитал и е било изцяло зависимо от кредиторите си. За периода 2014 г.
– 2015 г. коефициентите са над препоръчителната стойност, което показва, че
дружеството е финансово независимо от своите кредитори, т.е. съществуващите
задължения са обезпечени с имуществото на дружеството и разполага с изискуемите
поне 1/3 собствен капитал спрямо задълженията си.
От направения анализ на балансите на дружеството за
2014 г. и за 2015 г. вещите лица установяват, че „К.“ ЕООД е притежавало
„касови наличност в лева“ за 2014 г. в размер на 356 хил. лева и за 2015 г. в
размер на 376 хил. лева, а установените задължения към молителя са в размер на
227 831,86 лева и следователно само с наличните средства дружеството е
могло да обслужва кредита си към банката. Видно е от приетите заключения, че
вещите лица при направения анализ на счетоводните записвания при ответника не
са открили неосчетоводени задължения, които да се отразяват на изчислените и
посочени по-горе показатели. Към 20.08.2015 г. е установено в заключенията на
вещите лица, че по счетоводни данни наличността в касата на дружеството е в
размер на 360 417,13 лева, като извършената последно плащане е на
28.07.2015 г. в размер на 13,90 лева по търговска сделка. Вещите лица посочват,
че при изчисляване на коефициентите за ликвидност и автономност за 2015 г. по
предходните въпроси, са се съобразили с обявяването на кредита за предсрочно
изискуем и са го включили в съответните изчисления. Наред с това експертите не
са установили липси от касата на дружеството, поради което изчислените
коефициенти за ликвидност и автономност биха останали със същите стойности.
С оглед на установените от вещите лица показатели,
следва да се приеме, че „К.“ ЕООД е в състояние да изпълни текущите си задължения,
като следва да се има предвид, че релевантно в случая е дали длъжникът е в
състояние да покрива краткосрочните си задължения с краткосрочните си активи, а
не дали го прави фактически. Ето защо независимо, че длъжникът не изпълнява към
молителя, твърдейки, че не му дължи нищо, същият разполага с имущество, което е
достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на
всички кредитори.
Съдът намира за недоказани и несъответни на изводите
на вещите лица твърденията на молителя, че дружеството вероятно съзнателно е
водено към технически банкрут и че няма средства за разплащане. От приетите по
делото заключения се установи, че към 20.08.2015 г., по счетоводни данни,
наличността в касата на дружеството е в размер на 360 417,13 лева и няма
липси, които данни следва да се съобразят и при отчитането на които може да се
направи извод, че дружеството „К.“ ЕООД не е в състояние на неплатежоспособност
и не са налице пречки за изпълнение на изискуемите му задължения, произтичащи
от търговската му дейност.
Предвид изложеното молбата за откриване на
производство по несъстоятелност следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
С оглед изхода на спора, право на разноски има
ответникът, който своевременно прави искане за тяхното присъждане и на който
следва да се присъдят разноски в общ размер на 3 200 лева, от които 200
лева за депозит за вещо лице и 3 000 лева за адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата по чл. 625 ТЗ, подадена от „Ю.Б.“ АД, с ЕИК: ********, със седалище и адрес на управление:***, за
откриване производство по несъстоятелност спрямо „К.“ ЕООД, с ЕИК: *******, със седалище и адрес на управление:***,
на основание неплатежоспособност, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК „Ю.Б.“
АД, с ЕИК: *******, с адрес: ***, да
заплати на „К.“ ЕООД, с ЕИК: *********,
със седалище и адрес на управление:***, сумата в размер на 3 200 лева /три хиляди и двеста лева/, представляваща
направени разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в 7-дневен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: