№ І-1343 16.07.2019 година, гр.Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, на шестнадесети
юли през две хиляди и деветнадесета година, в закрито заседание в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана Карастанчева
ЧЛЕНОВЕ: 1.Пламена
Върбанова
2.мл.с.Марина Мавродиева
като разгледа докладваното от съдия Пламена Върбанова частно гражданско
дело № 1016 по описа за 2019година на Бургаски Окръжен съд, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
пред БОС е образувано по
предявена от Ф. Ю. М. с ЕГН ********** и Й. Ф.М. с ЕГН ********** с
адрес: ***, частна жалба с правно
основание чл.420,ал.3 ГПК срещу определение № 442/23.05.2019г., постановено по
ч.гр.д.№ 37/2019г. по описа на РС-Айтос, с което е оставено без уважение
предявено от настоящите частни жалбоподатели пред РС-Айтос искане за спиране на
изпълнението по чл.420,ал.1 ГПК; предявена е и частна жалба с правно основание чл.419,ал.1 ГПК от същите
частни жалбоподатели срещу Разпореждане от 21.01.2019г. за незабавно изпълнение
,обективирано в издадената по ч.гр.д.№ 37/2019г. на РС-Айтос Заповед
№23/21.01.2019г. по чл.417 ГПК.
Писмен
отговор по жалбата срещу определението, с което е отказано спиране на
изпълнението, е постъпил от заявителя Д.Г., който заявява становище за
неоснователност доводите на жалбоподателите- за погасяване по давност на
паричното вземане, като сочи, че разглеждането на това възражение не е в компетенциите на заповедния съд.Моли
жалбата да бъде оставена без уважение.
Съгласно
нормата на чл. 419, ал.1 от ГПК
разпореждането, с което се уважава молбата за незабавно изпълнение, подлежи на
обжалване с частна жалба в двуседмичен срок от връчване на заповедта за
изпълнение.
Заповедта
за изпълнение се връчва от съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно
изпълнение /според разпоредбата на чл. 428, ал.1 ГПК/, от която дата съдът изчислява
редовността на жалбата по чл. 419, ал.1 ГПК.
В
случая поканата за доброволно изпълнение до частния-жалбоподател и длъжник
Иелдъз Ф.М. е връчена на същата по образуваното изп.д.№ 20198000400087 на ЧСИ
Ивелина Божилова,на 23.05.2019г.;поканата за доброволно изпълнение е връчена по
цитираното по-горе изпълнително дело на длъжника-частен жалбоподател Ф. Ю. М.
на 20.05.2019г.; настоящата частна жалба, ведно с възражение по чл. 414 ГПК, е постъпила в РС-Айтос на
31.05.2019г.-т.е. в предвидения законов двуседмичен срок от връчването на
заповедта по чл. 417 ГПК с разпореждането за незабавно изпълнение.
При
това положение Бургаски окръжен съд намира жалбата за допустима. Същата е
подадена от лица, разполагащи с право и интерес от обжалване, в срока по чл. 418, ал.4 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.
След
преценка доводите в частната жалба и документите по делото,като съобрази
разпоредбите на закона, настоящият съдебен състав намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Възоснова
на заявление по чл.417 ГПК,предявено
от Д.Д.Г. срещу Й.М. и Ф.М., в РС-Айтос е образувано
ч.гр.д.№37/2019г., по което е издадена
Заповед за незабавно изпълнение на парично вземане, посочено в т.9 от заявлението
и основаващо се паричен заем в размер на
68 000 евро,обективиран в нот.акт за учредяване на договорна
ипотека,вписан в СВ-Айтос под № 19,т.І,д.№ 243/2009г., вх.рег.№ 521 от
27.02.2009г. От изложеното следва да се
приеме, че изпълнителното основание е ипотечен
акт по чл. 417, т. 6 ГПК, вр. чл. 173, ал. 3 ЗЗД. Обхватът на дължимата
проверка,извършвана от съда, е за редовността от външна страна на ипотечния
акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на заявителя срещу ответниците
по заявлението - физически лица.В случая в частната жалба не са налице
оплаквания относно формата и съдържанието на горецитирания нотариален акт в качеството му на документ по чл. 417, т. 6 от ГПК.
Ипотечният акт, на който се позовава заявителят Д.Г.,
установява съществуването на вземането му по договор за заем за сумата
68 000 евро и обезпечаване на паричното задължение с учредена договорна ипотека.От цитирания нотариален акт се
установява и заявление на
заемополучателите Ф.М. и Й.М.- за реалното предаване на паричната сума.
Следователно, налице е определеност на обезпеченото
вземане /чл. 170 ЗЗД/ като условие за действителност на
договорната ипотека. Вземането произтича от
облигационните правоотношения между страните, обективирани в самия нотариален
акт, който удостоверява размера и изискуемостта на вземането, обезпечено с ипотеката. В хипотезата на чл. 417, т. 6 ГПК документът за издаване на заповед за
незабавно изпълнение е само ипотечният акт и съществуването на претендираното
вземане следва да се установи именно от този акт.
Изложеното в частната жалба
съображение- за погасяване по давност на паричното задължение по реда на чл.110 ЗЗД, по същество представлява материално –правно съображение,което може да бъде
разгледано само в спорното исково
производство. Т.е. това възражение
не е въпрос, който подлежи на
обсъждане в заповедното производство,в
което производство на преценка, както се
каза и по-горе, подлежи редовността от
външна страна на ипотечния акт, установяващ подлежащо на изпълнение вземане на
заявителя срещу ответниците по заявлението - физически лица.
По изложените съображения
частната жалба срещу разпореждането за незабавно изпълнение по ч.гр.д.№
37/2019г. по описа на РС-Бургас е неоснователна и като такава следва да се
остави без уважение.
При
разглеждане на втората жалба- тази срещу определение № 442/23.05.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 37/2019г. по описа на РС-Айтос, с което е оставено без
уважение предявено от настоящите частни жалбоподатели пред РС-Айтос искане за
спиране на изпълнението по чл.420,ал.1 ГПК,настоящият съдебен състав намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
С
нормата на чл. 420, ал.1 ГПК е въведена възможността за спиране
изпълнението на Заповед, издадена по реда на чл. 417, т.1-9 ГПК в случай, че с възражението длъжникът
представи надлежно обезпечение за кредитора по реда на чл. 180 и чл. 181 от ЗЗД.
Смисълът
на цитираната законова разпоредба е, че така представеното обезпечение следва
да е новоучредено- т.е. да е възникнало с
оглед издадената заповед за изпълнение, чието спиране се претендира.
В
случая жалбоподателите не представят и не твърдят във връзка с искането си за
спиране на заповедта за незабавно изпълнение, да са учредили обезпечение пред
съд – ипотека, чрез вписване на нотариално заверено съгласие на собственика на
недвижимия имот.
Приложеният към молбата нотариален акт сочи единствено на учредена в полза на
заявителя договорна ипотека върху недвижим
имот, дадена като обезпечение на вземанията му по процесния договор при
неговото сключване. Тази ипотека обаче не
покрива изискването на чл. 420, ал. 1 ГПК
за надлежно обезпечение, учредено за целите на производството по спиране на
изпълнението. Посочената норма/чл.420,ал.1 ГПК/ урежда императивно, с изрична
препратка към чл. 180 и чл. 181 ЗЗД, вида и реда
за учредяване на обезпечението, което законодателят приема да гарантира
успешното осъществяване на принудителното изпълнение. Такова обезпечение може
да бъде само представеното пред съд обезпечение под формата на залог на парична
сума или на държавни ценни книжа или ипотека,
като съгласно чл. 181, ал. 2 ЗЗД
ипотеката се учредява чрез вписване на
нотариално завереното съгласие на собственика на недвижимия имот за нейното
учредяване.
В този смисъл крайният извод на настоящата
инстанция е, че обезпечението по смисъла на чл. 420, ал. 1 ГПК
следва да е новоучредено от длъжника в полза на кредитора по този ред, а не да
е съществуващо обезпечение на вземането по документа по чл. 417, т. 6 ГПК,
дадено на друго основание.
Следва да се отбележи, че от
жалбоподателите не се представят убедителни писмени доказателства за недължимост на
вземането по издадената заповед за незабавно изпълнение, в който случай съдът може да спре изпълнението по Заповедта за незабавно
изпълнение и без да е необходимо
обезпечението по чл.420,ал.1 ГПК.
Под
убедителни писмени доказателства по смисъла на чл. 420, ал.2 от ГПК се
има предвид доказателства, че изпълняемото право не съществува. Само
убедителните писмени доказателства могат да разколебаят удостоверителната сила
на документа, въз основа на който е издадена заповедта за незабавно изпълнение
и да оправдаят спиране на изпълнението. В случая обаче такива не се представят,
като изтъкнатото възражение за погасяване на
задължението по давност
представлява материално-правно възражение,което не подлежи на разглеждане
в заповедното производство, а при разглеждане основателността на предявена искова претенция по
реда на чл.422 ГПК.
С
оглед изложеното молбата за спиране на изпълнението по издадената заповед за
незабавно изпълнение е неоснователна и правилно и законосъобразно е оставена
без уважение от районния съд в заповедното производство. Предвид
изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба по чл. 420,ал.3 ГПК се явява неоснователна и като такава следва да
се остави без уважение.
Мотивиран
от изложеното Бургаският Окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба по чл.419,ал.1 ГПК , предявена от Ф. Ю. М.
с ЕГН ********** и Й. Ф.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, срещу Разпореждане от
21.01.2019г. за незабавно изпълнение ,обективирано в издадената по ч.гр.д.№
37/2019г. на РС-Айтос Заповед №23/21.01.2019г. по чл.417 ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба по чл.420,ал.3 ГПК, предявена от Ф. Ю. М. с ЕГН **********
и Й. Ф.М. с ЕГН ********** с адрес: ***, срещу определение № 442/23.05.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 37/2019г. по описа на РС-Айтос, с което е оставено без
уважение предявено от настоящите частни жалбоподатели пред РС-Айтос искане за
спиране на изпълнението по чл.420,ал.1 ГПК.
Определението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/