Р Е Ш Е Н И Е
№ 38
гр. Габрово, 06.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГАБРОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в публично
съдебно заседание на двадесет и трети януари, две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН КОСЕВ
при секретаря В. НИКОЛОВА, като
разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1682 по описа за 2019 г., за
да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ,
дял І ГПК.
Образувано е по предявена от Г.Р.П.,
ЕГН **********, с адрес: *** срещу “С.Г..Груп" ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Черни връх”
150, ет. 1 искова молба, с която се претендира със сила на пресъдено нещо да
бъде установено, че ищецът не дължи на ответника сумата 236,26 лв. по договор
за мобилни услуги с „БТК” АД, кл. № **********, което вземане да е прехвърлено
на ответника с договор за цесия.
Ищецът твърди, че на 15.08.2019 г.
получил известие, с което е поканен от ответника да заплати сумата в размер на
236,26 лв. по кл. № **********, като в известието било посочено, че ответникът
е кредитор в резултат на извършена цесия между „БТК” АД и „С.Г.Груп" ООД.
Ищецът оспорва да дължи посочената сума, тъй като нямал неплатени задължения
за предоставени му услуги или други произтичащи от договорни отношения с „БТК”
АД, цесията не му била съобщена, евентуално вземането било погасено по давност
на която се позовава.
В депозирания в срока по чл.131 ГПК
отговор от ответника признава иска и моли разноските да се възложат в тежест на
ищеца, тъй като не бил дал повод за завеждане на делото. Сочи, че изпращането
на едно известие не представлява извънпроцесуално поведение, с което ответникът
да е дал повод за завеждане на делото. Претендира направените разноски в
производството.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна
следното:
Представено е известие от
„С.Г.Груп" ООД получено от ищеца, в което е посочено, че с предходни писма
последният е бил уведомен за сключен между „БТК” АД и „С.Г.Груп" ООД
договор за цесия от 16.10.2018 г., по силата на който неговото задължението по
договор за мобилни услуги е прехвърлено на ответника. Посочено е още, че на
ищеца е дадена възможност за погасяване на задължението по извънсъдебен ред без
начисляване на допълнителни такси, като към настоящия момент не е информирал да
има някакви въпроси или претенции относно дълга. Посочено е още, че към момента
не са предприети никакви действия от негова страна за погасяване на
задължението, което е в размер на 236.26 лева по кл. № **********, като с
настоящото го информират, че случаят вече е прехвърлен към правен отдел за
предприемане на съдебни действия. Ищецът е предупреден, че в този случай ще му
бъдат начислени лихви, адвокатски хонорари, държавни такси, както и разноски за
ЧСИ, като дългът ще му се увеличи многократно .
Други относими към предмета на спора
доказателства не са ангажирани.
Предявен е отрицателен установителен
иск, с правна квалификация, чл.124, ал.1 ГПК за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника
сумата 236,26 лв. по договор за мобилни услуги с „БТК” АД, кл. №
**********, което вземане да е прехвърлено на ответника с договор за цесия.
С оглед правилата за разпределение
на доказателствената тежест, по иск с правна квалификация 124, ал. 1 ГПК ищецът
не носи доказателствена тежест, тъй като отрича в правната му сфера да
съществува правно задължение за плащане на парична сума.
Ответникът носи тежестта да докаже
правопораждащия вземането факт - това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между ищеца и „БТК” АД за мобилни услуги,
от които е възникнало задължение за заплащане на спорната сума от 236,26 лв. В
тежест на ответника е да докаже и наличието на сключен договор за цесия, с
който е придобил вземането, както и факта на съобщаване на цесията на длъжника.
В хода на производството ответникът
„С.Г.Груп" ООД изрично признава иска, но тъй като ищецът не е направил
изявление за постановяване на решение при признание на иска, то не са налице
предпоставките за постановяване на решение по реда на чл. 237 ГПК. От друга страна служебното начало по чл. 7 ГПК задължава съда да съдейства за изясняване на делото, но това не е основание
за абсолютно дерогиране на фактическите твърдения и правни доводи на страните,
налагането им на съображения, различни от заявените от самите тях в хода на
процеса и признаване или отричане на права, които не са спорни. Изявлението на
страната по делото, когато то съдържа неизгодни за нея факти, релевантни за
спорното право, има характер на признание и се явява важно доказателствено
средство. Когато признанието води до съвпадане на фактическите твърдения на
двете спорещи страни това е указание за тяхната истинност.
Съдът приема, че с оглед
направеното признание на иска и липсата събрани доказателства в противен смисъл
то предявеният отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 124, ал.
1 ГПК за установяване със сила на
пресъдено нещо, че ищецът не дължи на ответника вземане в обем на сумата 236,26
лв. по договор за мобилни услуги с „БТК” АД, кл. № **********, което вземане да
е прехвърлено на ответника с договор за цесия следва да бъде уважен
изцяло.
Спорният между страните в
производството въпрос е как се разпределя отговорността за разноските,
направени в производството, като ищецът претендира такива да му бъдат
присъдени, тъй като въпреки признанието на иска с поведението си е ответникът е
станал причина за предявяване на исковата молба. Ответникът поддържа, че
изпращането на извънсъдебна покана от ищеца да заплати доброволно задължението
си не представлява извънпроцесуално поведение, с което ответникът да е дал
повод за завеждане на делото и разноските следва да се възложат в тежест на
ищеца.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 2 ГПК ако ответникът с
поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска,
разноските се възлагат върху ищеца. Визираната норма свързва правото на
ответника на разноски с основателността на предизвикания от него правен спор,
преценката за което налага изследване на извънпроцесуалното му поведение –
доколко същият е станал повод за търсената съдебна защита, както и на
поведението му след сезиране на съда – дали е признал иска.
В определение № 95 от 22.02.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о. е прието, че страната, която
претендира извънсъдебно дори несъществуващо вземане не дава повод за
предявяване на иск за несъществуване на претендираното вземане. При действието
на стария ГПК иск за несъществуване на претендирано вземане е допустим само
когато претендиращият кредитор разполага с изпълнителен титул (изпълнителен
лист или пряко изпълнително основание и затова може да осъществи принудително
изпълнение) или с други средства за извънпроцесуална принуда (напр. да спре
занапред доставката на стоки или услуги). Без наличието на една от тези две
предпоставки отрицателният иск беше недопустим (поради отсъствие на правен
интерес), а ответникът никога не дължи разноски по недопустим иск. Новият ГПК
защитава в по-голяма степен интереса на всеки от спорещите да поиска
установяването на действителното правно положение със сила на пресъдено нещо.
Длъжникът има интерес от иск за несъществуване на вземането и когато не е
заплашен непосредствено от принуда (процесуална или извънпроцесуална), тъй като
може да поиска решение при признание на иска. При действието на стария ГПК не
беше необходимо да се изискват служебно доказателства за наличието на интерес
от предявения установителен иск (когато той не е очевиден), тъй като искът
ставаше допустим, ако ответникът го оспори или е оспорвал претенциите на ищеца
с извънпроцесуалното си поведение. При действието на новия ГПК ответникът по
предявен установителен иск не може да предизвика прекратяване на делото поради
отсъствието на правен интерес у ищеца, тъй като ищецът има интерес да получи
решение при признание на иска. Ответникът обаче може да удовлетвори този правен
интерес на ищеца, като направи признанието. При такова свое поведение той не
дължи разноски, ако не е разполагал с изпълнителен титул, възможност за друга
извънпроцесуална принуда или не е дал друг повод за предявяването на иска.
Извънсъдебната покана до длъжника да плати, дори със заплаха да бъдат
предприети съдебни мерки, не е повод за предявяването на иск за несъществуване
на вземането и не влече отговорност за разноски при признание на иска до
изтичането на срока за отговор на исковата молба; но влече отговорност за вреди
при отправянето на последващи покани, след като длъжникът се е позовал на давност
или вземането бъде прехвърлено, без цесионерът да е уведомен за позоваването на
давност от страна на длъжника. Отговорност за разноски би възникнала за
кредитора, ако той предприеме съдебни мерки или оспори предявения основателен
иск за несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. В същия
смисъл и определение № 318 от 25.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2828/2018 г.,
III г. о., определение № 476 от
20.12.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4569/2018 г., III г. о., определение № 338
от 18.07.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 209/2018 г., IV г. о., определение №
66/12.02.2018 г. по ч гр. дело № 4770/2017 г. III г. о..
С оглед изложеното
извънпроцесуалното поведение на ответника, изразяващо се в изпратеното
известие, съдържащо покана до ищеца да плати и предупреждението, че при
неплащане ще бъдат предприети съдебни действия за неговото събиране не е нито
неправомерно, нито изправя длъжника пред необходимостта да се защити чрез иск.
В този случай е длъжникът е разполагал с възможността да предяви извънсъдебно
възраженията си, включително да поиска извънсъдебно от кредитора да зачете
давността и тогава не би се стигнало до исков процес /давността не се прилага
служебно (чл. 120 ЗЗД), още по-малко е допустимо да се очаква самият кредитор
да я прилага автоматично в отношенията си със своите контрахенти/. Следователно по делото не се установява ответникът с
поведението си да е дал повод за завеждане на иск за несъществуване на
претендираното вземане срещу него. Наред с това в срока за отговор на исковата
молба ответникът е направил признание на предявения иск, с което се осъществява
и втората предвидена в чл. 78, ал. 2 ГПК предпоставка за изключване на
отговорността за разноски на ответника, като сторените от ищеца разноски следва
да останат в негова тежест. Същевременно ответникът има право на разноски и при
уважаване на този отрицателен установителен иск, ако не е дал повод за
завеждането на делото и ако го е признал /определение № 75/ 21.04.2017 г. по ч.
гр. д. № 1371/ 2017 г. ВКС, ГК, I - во г. о., определение № 66 от 12.02.2018 г.
на ВКС по ч. гр. д. № 4770/2017 г., III г. о./ В случая ответникът е доказал
извършени разноски за производството в размер на 360 лева, представляващи платено
адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие, сключен с
адв. В.В., които следва да му се присъдят на основание чл.78, ал.2 ГПК. Следва
да се отбележи, че освободената от заплащане на разноски предвид затрудненото
си материално положение страна дължи възмездяване на разноските на насрещната
страна.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения
от Г.Р.П., ЕГН **********, с адрес: ***.Груп" ООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Черни връх” 150,
ет. 1, установителен иск, с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК, че ищецът не
дължи на ответника сума в размер на
236,26 лева (двеста тридесет и шест лева и двадесет и шест стотинки) –
по договор за мобилни услуги с „БТК” АД, кл. № **********, което вземане да е
прехвърлено на ответника с договор за цесия.
ОСЪЖДА Г.Р.П., ЕГН **********, с
адрес: *** да заплати на „С.Г.Груп" ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, р-н Триадица, бул. „Черни връх” 150, ет. 1, на
основание чл. 78, ал. 2 ГПК, сумата 360 лева (триста и шестдесет лева) -
разноски за производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред
Габровския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: