Р Е
Ш Е Н
И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, .........................
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XII въззивен състав, в открито
заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНИ ЗАХАРИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ДОРОТЕЯ КЕХАЙОВА
ПАВЕЛ ПАНОВ
При участието на секретаря Светослава Матеева и прокурора Севдалин Цанков, като разгледа
докладваното от съдия Кехайова ВНОХД
№ 2542 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI от НПК.
Образувано е по жалба на адвокат В.Д.,
упълномощен защитник на подсъдимата А.Х.В. срещу присъда от 28.02.2019г.
постановена по НОХД № 18540/2017 г. по описа на СРС, НО, 112 състав, с която
подсъдимата А.Х.В. е призната за невиновна
в това, че на 11.01.2014г. в сграда находяща се в гр. София, ул. „********, е
държала акцизни стоки — 40 броя кутии цигари на обща стойност 825 /осемстотин
двадесет и пет/ лева и дължим акциз за тях 411,95 лева /четиристотин и
единадесет и деветдесет и пет/ лева — без акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно, след
като е била осъдена с влязла в сила присъда за друго такова престъпление — с
влязло в сила на 18.04.2011 г. споразумение по НОХД 2729/2011 г. по опис на
СРС, одобрено с Определение на СРС от 18.04.2011 г. за извършено престъпление
по чл. 234, ал. 1 от НК, като й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за
срок от шест месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за
изпитателен срок от три години - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал.
1, пр. 2, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК я
е оправдал по повдигнатото обвинение.
Със същата присъда съдът е признал
подсъдимата А.Х.В. за виновна в
това, че на 11.01.2014 г. пред „Кол Център”, находящ се в гр. София, ул. „********,
е продала на Д.Б.Б.акцизни стоки, а именно цигари на обща стойност 225 /двеста
двадесет и пет/ лева и
дължим акциз за тях 112.35 лева /сто и дванадесет лева и тридесет и пет
стотинки/— без акцизен бандерол, когато такъв се изисква по закон, като случаят
е немаловажен и деянието е извършено повторно, след като е била осъдена с
влязла в сила присъда за друго такова престъпление — с влязло в сила на
18.04.2011 г. споразумение по НОХД 2729/2011 г. по опис на СРС, одобрено с
Определение на СРС от 18.04.2011 г., за извършено престъпление по чл. 234, ал.
1 от НК като й е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца, което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за изпитателен срок
от три години - престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.
28, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1,
пр. 1, вр. чл. 28, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК й е наложил наказание в
размер на шест месеца „лишаване от свобода”, което на основание чл. 57, ал. 1,
т. 3 от ЗИНЗС е определил да се изтърпи при първоначален общ режим. На
основание чл. 68, ал. 1 от НК, съдът е постановил наложеното на подсъдимата А.В.
*** за срок от шест месеца по НОХД № 2729/2011 г. на СРС да се изтърпи отделно,
при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 1, т. 3 от ЗИНЗС. Отнел е
в полза на държавата, на основание чл. 234, ал. 3 от НК, вещите, предмет на
престъплението - 140 броя кутии цигари, подробно описани в диапозитива на
присъдата. Осъдил е подсъдимата А.Х.В. на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да
заплати по сметка на СРС сумата от 701,95 лева, представляваща направени
разноски по делото в хода на съдебната фаза на процеса, както и да заплати по
сметка на СДВР сумата от 72,04 лева, представляваща направени разноски по
делото в хода на досъдебното производство.
В депозираната жалба се твърди, че
присъдата в осъдителната й част е неправилна, постановена е при съществени
нарушения на процесуалните правила, довели до накърняване правото на защита на
подсъдимата, сочи се, че съдебният акт е необоснован, а наложеното наказание е
явно несправедливо. Правят се алтернативни искания – за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт в осъдителната му част и оправдаване на подсъдимата В., намаляване
на размера на определеното от първия съд наказание или за връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на СРС.
В разпоредително заседание на
19.06.2019 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК e преценил,
че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на
подсъдимата, събиране на нови гласни и писмени доказателства, както и
изслушване на експертизи.
В открито съдебно заседание на
10.07.2019г. пред въззивния съд подсъдимата А.Х.В., редовно призована, се
явява. Представлява се от адв. Д. – упълномощен защитник, който поддържа така
подадената жалба.
В своята пледоария защитникът
релевира доводи за недоказаност на обвинението. Възразява, че
първоинстанционният съд не е анализирал внимателно показанията на свидетеля Б.,
върху които се изгражда обвинителната теза и съответно осъдителния диспозитив
на присъдата. Навеждат се доводи, че съдържанието на разпитите на полицейските
служители са идентични. Отбелязва, че свидетелят Б. не е успял да разпознае
подсъдимата, като жената, от която да е закупил инкриминираните цигари. Не се
съгласява с аргумента на първостепенния съд, че нямало други лица приличащи на
подсъдимата, тъй като не се е запознал с наличния по делото запис, от които би
могло да се установи друго. Посочва, че цигарите са продадени за 75 лева, но
след обиск на подсъдимата са намерени само 31 лева. Възразява, че не са иззети
дактилоскопни следи от инкриминираните стекове с цигари. От друга страна, посочва,
че деянието е осъществено зимата, когато всички са облечени с якета и балтони,
поради което човек може да се заблуди, наблюдавайки нещо от 10-20 метра. Въз
основа на тези обстоятелства се твърди, че са налице основателни съмнения
относно авторството на деянието.
На следващо място се навеждат доводи
за нарушение на забраната на чл. 281, ал. 8 от НПК, тъй като съдът не е
посочил, каква част от приобщените показания по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК
на свидетеля Б. са залегнали в осъдителната присъда.
Релевират се нарушение на
материалния закон, тъй като според адв. Д. случаят е маловажен поради ниската
стойност на предмета на престъплението – 112 лева, с който е засегнат
държавният интерес. Посочва, че сумата е в пъти по-малка от минималната работна
заплата и че подсъдимата макар да е извършвала административни нарушения, те са
само четири на брой. Защитата моли съдът да приеме, че деянието е
несъставомерно, тъй като е налице маловажен случай, и предлага да наложи
административно наказание по реда на Закона за акцизите и данъчните складове.
По отношение размера на наказанието се
посочва, че е силно завишен и определянето му в този размер е явно
несправедливо. Като смекчаващо отговорността обстоятелство посочва
здравословното състояние на подсъдимата, която е диагностицирана с хроничен
диабет.
По изложените аргументи се прави
искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова присъда,
с която подсъдимата да бъде призната за невиновна или да бъде приложен Закона
за акцизите и данъчните складове. Алтернативно се прави искане за намаляване на
наказанието.
В своята лична защита подсъдимата
моли да бъде оправдана.
Представителят на СГП оспорва
жалбата. В своята пледоария посочва, че са налице преки доказателства досежно
авторството на деянието, изводими от показанията на свидетеля Б.. Твърди че,
посочените гласни доказателствени средства се подкрепят от показанията на
свидетелите К.и Б., а също така и от протокола за доброволно предаване. Счита,
че на база събрания доказателствен материал първоинстанционният съд е достигнал
до единствения възможен и законосъобразен извод относно виновността на
подсъдимата, като правилно същата е призната за виновна. Моли въззивната жалба
да бъде отхвърлена като неоснователна, а присъдата потвърдена като правилна и
законосъобразна.
В правото си на последна дума подсъдимата
моли да бъде оправдана.
Софийският градски съд, след като
обсъди доводите във въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно
заседание и след като в съответствие с чл. 314 от НПК служебно провери изцяло
правилността на обжалваната присъда, констатира, че не са налице основания за
нейната отмяна, като съображенията за това са следните:
Първоинстанционната присъда е
постановена при изяснена фактическа обстановка, която по несъмнен начин се
установява от събраните по делото гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, както и от приетите по делото експертизи. Съдът от
първата инстанция е обсъдил всички доказателства по делото и мотивирано е приел
кои от тях цени и кои - не. Доказателственият анализ на районния съд не страда
от твърдените от защитата пороци, като същият е точен, логичен и пълен.
При преценката на доказателствата,
обсъждани от районния съд, въззивната инстанция не намери основания за съществени
промени във възприетата фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимата А.Х.В., с
ЕГН **********, е родена на *** ***, българка, български гражданин, осъждана.
Няколкократно същата е наказвана по административен ред за четири различни
нарушения на Закона за митниците и Закона за акцизите и данъчните складове,
свързани с тютюневи изделия без бандерол, за които е санкционирана с влезли в
сила наказателни постановления преди датата на процесното деяние.
На 11.01.2014 г.,
преди обяд свидетелят Д.Б. отишъл в района на Женския пазар, за да закупи за
лична употреба по-евтини цигари. Там се натъкнал на неустановено по делото лице
– мъж от ромски произход, който му предложил да закупи цигари от него.
Свидетелят Б. се съгласил и му предал зелено найлоново пликче, което носел със
себе си. Двамата заедно отишли пред интернет център, находящ се на ул. ******,
където свидетелят Б. трябвало да влезе, за да вземе уговорените три стека с
цигари. Запътвайки се към входа от него излязла жена – по-едра, с тъмни дрехи
от ромски произход, която подала зеления найлонов плик с три стека цигари на
свидетеля Б.. Последният проверил стоката, заплатил я и си тръгнал.
По същото време свидетелите
И.Б. и К.Н.— служители на СДВР, при осъществяване на служебните си задължения
по предотвратяване и разследване на престъпления, свързани с разпространението
и държането на акцизни стоки без поставен акцизен бандерол, който се изисква по
закон, извършвали обход на Женския пазар в гр. София. Те наблюдавали действията
на намиращите се в района лица. В хода на наблюдението забелязали и свидетеля И.Б.,
който обикалял сергиите, търсейки да закупи нелегални цигари. Възприели и
срещата му с неустановеното лице от мъжки пол, който го отвел пред сградата,
намираща се на ул. ********, от която излязла жена, с височина около 160 см,
руса коса, пълно телосложение, облечена в тъмни дрехи, която подала зелен
полиетиленов плик на свидетеля Б., съдържащ стек с цигари, за които свидетелят Б.
заплатил, а жената влязла в интернет клуба, който се намирал на посочения
адрес. На този адрес се намирали и магазин за дрехи и кафене, като трите обекта
делели обща тоалетна, до която се достигало по коридор, до който имало достъп и
от трите търговски обекта.
В този момент
свидетелите Б. и Н.задържали и установили самоличността на свидетеля Б.. Свидетелят
Н.останал с него, а Б. влезнал в интернет клуба, за да потърси жената с
посочено по-горе описание. Намерил я в тоалетната и установил самоличността ѝ
като А.Х.В., с ЕГН **********.
Междувременно
свидетелите А.М.и Х.Х.закупили в района на Женския пазар 40 кутии цигари с
марка „Вертус“ — бял, както и 40 кутии цигари с марка „Вертус“ — кафяв, които
не били с поставен акцизен бандерол, който се изисква по закон. Тъй като искали
да продължат да пазаруват и се страхували да не бъдат видени от служителите на
СДВР, те скрили закупените цигари зад гардероба в коридора зад магазина за
дрехи на св. Севда Ангелова - сестра на свидетелката М.и племенница на
свидетелката Х..
След задържането на
подсъдимата в коридора до въпросната тоалетна бил осъществен оглед на
местопроизшествие и били намерени 40 кутии цигари с марка „Вертус“ — бял, както
и 40 кутии „Вертус“ — кафяв, които не били облепени с акцизен бандерол, който
се изисква по закон. Същите били иззети като веществени доказателства по делото.
В коридора бил
намерен и плик с документи, в които се съдържало името на подсъдимата
(обвинителен акт срещу нея, разписка от ОББ, въззивна жалба срещу присъда по
НОХД № 15269/12 г. на СРС и т.н.).
Междувременно св. Д.Б.
предал с протокол за доброволно предаване на полицейските служители закупените
от него цигари — 29 кутии марка ,,GR slims“ и една кутия
“Ракел суперслимс”, които според заключението на оценителната експертиза
възлизат на стойност 7.50 лева за кутия или общо 225 лева, а неплатеният за тях
дължим към бюджета акциз е 112,35 лева.
От назначената в хода
на досъдебното производство оценителна експертиза се установява, че намерените
цигари марка „Вертус“ – бял и кафяв, са на стойност 7,50 лева за една кутия или
общо 600, 00 лева, а неплатеният за тях акциз възлиза на 299,60 лева.
От заключението на
техническата експертиза се установява, че видеозаписите от интернет клуба на
ул. „Кирил и Методий“ № 104 са с ниска резолюция и са негодни за лицево
идентифициране на хора.
Изложената фактическа
обстановка въззивният съд прие за установена въз основа на събраните по делото гласни
доказателствени средства – показанията на свидетелите: И.Б., К.Н., Д.Б., А. М.,
Х.Х., С. А., А.Й. и частично от обясненията на подсъдимата; писмените
доказателства и доказателствени средства – справката за съдимост на подсъдимата;
НП № 708/08.03.2007г.; НП №141/19.12.2008г; НП № 157/2008г.; НП
№1609/26.09.2011г., както и останалите такива, приобщени по надлежния ред; изготвените
по делото съдебно-оценителна експертиза и съдебно-техническа експертиза. От
доказателствената съвкупност следва да се изключи протокола от претърсване и
изземване и за оглед на местопроизшествие като негодни доказателствени средства,
тъй като първоинстанционният съд е отказал да го одобри, понеже приел, че
действието не е извършено при условията на неотложност.
Въззивният съд
намира, че при извеждане на релевантната фактическа обстановка от районния съд
не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното му убеждение,
тъй като са обсъдени всички доказателствени материали, без някои от тях да са
били подценени или игнорирани за сметка на други, като не са допуснати
логически грешки при обсъждането им. Първоинстанционният съд е изпълнил
задължението си по чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Фактическите констатации
почиват на вярна и точна интерпретация на доказателствената съвкупност, от
която по един категоричен и безпротиворечив начин се установява механизмът на
деянието и авторството на същото по отношение осъдителната част на присъдата.
Досежно оправдателния диспозитив резонно контролираният съд е достигнал до
извода, че деянието не е доказано, поради което подсъдимата е оправдана. В този
смисъл задълженията по разкриване на обективната истина са изпълнени отговорно
и картината на деянието е очертана в нужната пълнота. СГС напълно възприема
аргументирания анализ на доказателствените източници, подробно изложени в
мотивите към присъдата, относно кредитирането на показанията на разпитаните по
делото свидетели и фактите изведени от тях чрез използване на правилата на
формалната логика.
Когато и доколкото
изразява съгласие с доказателствения анализ направен от предходната инстанция,
въззивният съд не е длъжен да обсъжда отново подробно доказателствата по
делото, а може да анализира само тези които се оспорват, за да отговори
изчерпателно на наведените доводи в жалбата или протеста или тези, които счита
за неправилно анализирани / в този смисъл Решение № 372 от 01.10.2012г. по НД №
1158/2012г., НК, III НО на ВКС/. Ето защо и въззивният съд не намира за
необходимо да преповтаря доводите на контролирания съд, а да отговори
изчерпателно на възраженията на защитата.
Неоснователни са наведените
доводи за недоказаност на авторството на деянието по изискуемия от НПК начин.
Настоящата инстанция не може да се съгласи с твърдението, че показанията на
свидетеля Б. не са анализирани внимателно от първоинстанционния съд. В
действителност това са единствените гласни доказателствени средства, източници
на преки доказателства досежно извършителя на деянието, поради което настоящата
инстанция счита за необходимо да ги подложи на подробен анализ. Свидетелят Б. е
полицейски служител и предвид обема на служебни задължения, които изпълнява
всеки ден, той дава сравнително подробни и точни показания по време на разпита
си пред първоинстанционния съд, проведен 4 години след инкриминираното деяние.
Въпреки изминалия период от време и обема от служебни задължения, изпълнявани
ежедневно, свидетелят Б. с категоричност заявява пред първоинстанционния съд,
че именно подсъдимата е продала на свидетеля Б. инкриминираните стекове с цигари.
Следва да се отбележи, че свидетелят Б. е незаинтересовано лице от изхода на
делото, макар и служител на изпълнителната власт. Същият не е обвързан по
никакъв начин с подсъдимата, поради което настоящата инстанция не констатира
основания за предубеденост в показанията му. Поради липса на спомени за
конкретни детайли от инкриминирания ден, обяснима предвид изминалия период от
време, неговите показания от досъдебното производство са приобщени в цялост. Същите
допълват дадената информация от свидетеля в открито заседание, като не се
констатираха съществени противоречия, пораждащи съмнение относно достоверността
на обсъжданите гласни доказателствени източници, а напротив отличават се с
устойчивост във времето. Предвид изложеното настоящата инстанция прецени
показанията на свидетеля Б. като логични, последователни, обективни и
непротиворечиви, поради което счита показанията му за достоверни, а изложените
факти – за верни. Кредитирайки показанията на свидетел Б., настоящата инстанция
се довери изцяло на същите при формиране на вътрешното си убеждение. От
обсъжданите гласни доказателствени средства, източник на преки доказателства,
се установява както авторството на деянието, така и мястото, часа и времето на извършването
му, механизма на осъществяване на процесното престъпление и предмета на
инкриминираното деяние.
Така, възражението на
защитата, че деянието е осъществено зимата, когато всички са облечени с якета и
балтони, поради което човек може да се заблуди, наблюдавайки нещо от 10-20
метра, не може да бъде споделено. Свидетелят Б. е полицейски служител, който е
изпълнявал служебните си задължения, част от които са свързани именно с
наблюдение. Той е наблюдавал и следял свидетеля Б. известно време преди
предаване на инкриминираните стекове с цигари. Отделно от това, не е установено
по делото на какво разстояние са били свидетелите, когато се е осъществило
предаването на цигарите. А от друга страна, освен че свидетелят Б. е
категоричен относно извършителя на деянието, неговите показания в тази част се
подкрепят и от останалия доказателствен материал по делото, поради което
настоящата инстанция намира възражението на защитата за неоснователно.
Показанията на
свидетелят Б. намират подкрепа в тези на свидетеля Н.. Правилно контролираният
съд се е доверил на показанията на свидетеля Н., дадени в хода на досъдебното
производство и приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, тъй като именно те представляват подробен разказ на субективните
възприятия на свидетеля относно инкриминираното деяние. Настоящата инстанция
констатира и някои противоречия между показанията дадени пред първата инстанция
и тези от досъдебното производство, които отдава освен на изминалия период от
време и на обема от служебни задължения, които свидетелят Н.изпълнява
ежедневно. Тези противоречия обаче не могат да породят съмнение относно
достоверността на обсъжданите гласни доказателствени средства. От друга страна,
показанията на свидетеля се отличават с логичност и обективност, при
съпоставката им с останалия събран по делото доказателствен материал. Същите
потвърждават информацията, извлечена от показанията на свидетеля Б., досежно
авторството на деянието, часа, мястото и механизма на извършването му. Предвид
изложеното и настоящата инстанция се довери на приобщените по надлежния ред
показания на свидетеля Н., дадени в досъдебното производство.
Във връзка с анализа
на показанията на полицейските служители настоящата инстанция дължи отговор на
възражението досежно идентичността на съдържанието на разпитите им, проведени в
досъдебното производство. В действителност при съпоставка на протоколите се наблюдава
идентичност на двата разпита. Същата обаче е обоснована от обстоятелството, че
свидетелите Б. и Н.са изпълнявали служебните си задължения заедно по едно и
също време, на едно и също място, поради което е логично двамата да са
възприели идентично фактите от действителността. От друга страна, свидетелите
са разпитани непосредствено от първоинстанционния съд, пред който те
потвърждават своите показания от досъдебното производство. Липсват съмнения
относно достоверността на обсъжданите гласни доказателствени средства, поради
което и настоящата инстанция намира възражението на защитата за неоснователно.
На следващо място
показанията на свидетеля Б. се подкрепят от тези на свидетеля Б. – лицето
закупило цигарите без бандерол. Същите правилно са оценени от контролирания съд
като достоверни такива, от които не може да се извлече пряка информация досежно
самоличността на дееца, но съдържат макар и лаконично описание на извършителя.
Настоящата инстанция се солидаризира с извода на контролирания съд, че даденото
описание на извършителя от свидетеля Б. напълно кореспондира с описанието,
дадено от свидетеля Б.. Последният е очевидец на осъщественото предаване на
инкриминираните цигари между подсъдимата и свидетеля Б. и е категоричен, както
във фазата на досъдебното производство, така и пред районния съд, че именно
подсъдимата е продала инкриминираните вещи. Следва да се отбележи, че в момента
на задържане на подсъдимата, свидетелят Б. също е бил спрян от полицейски
служител – свидетеля Н.. Последният дава информация за нервното психическо
състояние на свидетеля Б. след закупуването на инкриминираните стекове и
спирането му от полицейския служител. Психическото състояние на свидетеля в
този момент и поставянето му под стрес и страх, обуславят неспособността същият
да запамети изцяло чертите на лицето, от което е закупило стоките без бандерол.
В този смисъл невъзможността му да разпознае подсъдимата, което той заявява още
в самото начало на разследването, не внася съмнения относно авторството на
деянието, които да обуславят постановяване на оправдателна присъда. Напротив
той успява да даде описание на подсъдимата, напълно припокриващо се с
описанието дадено от свидетеля Б. и отговарящо на външния вид на подсъдимата. В
този контекст настоящата инстанция намира възражението на защитата, че
свидетелят Б. не е успял да разпознае подсъдимата, за неоснователно.
Във връзка с
показанията на свидетеля Б. следва да се отбележи още, че те са източник на
преки доказателства относно механизма и предмета на инкриминираното деянието.
Неговите показания и в тази част са последователни и логични, кореспондиращи с
останалия доказателствен материал. Същите са устойчиви във времето поради
обстоятелството, че не са налице съществени противоречия между показанията,
дадени непосредствено пред районния съд, и тези, приобщени по реда на чл. 281,
ал. 4 от НПК. Макар и не чак толкова подробно, свидетелят дава описание пред
районния съд, как е закупил инкриминираните стекове. Липсата на конкретни
спомени, поради което са приобщени показанията му от досъдебното производство,
е житейски обяснима с изминалия повече от четиригодишен период от
инкриминираното деяние до разпита му пред контролирания съд. Предвид изложеното
и въззивната инстанция намира показанията на свидетеля Б. за годно
доказателствено средство, поради което кредитира същите при формиране на
вътрешното си убеждение.
Не на последно място,
показанията на свидетеля Б. се подкрепят и от писмените доказателства по
делото, а именно от протокола за доброволно предаване, чрез който свидетеля Б.
е предал инкриминираните стекове. От същия се установява именно вида и
количеството на продадените от подсъдимата кутии цигари без акцизен бандерол,
който се изисква по закон. Съдът цени протокола за доброволно предаване като
писмено доказателство, удостоверяващо факта на доброволното предаване на
веществени доказателства, както и техния вид и количество.
Предвид по-горе
изложения доказателствен анализ настоящата инстанция намира възражението на
защитата за нарушение на чл. 281, ал. 8 от НПК за неоснователно. Осъдителната
присъда на контролирания съд е изградена не само върху показанията на свидетеля
Б., приобщени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК, а и на неговите показания,
дадени непосредствено пред съда, които съдържат конкретна информация относно
самоличността на извършителя и механизма на осъщественото деяние. От друга
страна, тези показания намират подкрепа в показанията на свидетелите К.и Б.,
както и в протокола за доброволно предаване, предвид което настоящата инстанция
намира за спазено правилото осъдителна присъда да не се основава само на
показания, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4 от НПК.
Следващото възражението
на защитата, свързано с непредявяване на ВД, съдържащо видеозапис от
охранителна камера, което е довело до невъзможност да се установи, дали е имало
други приличащи на подсъдимата лица, настоящата инстанция намира за
неоснователно. В хода на досъдебното производство е назначена съдебно-техническа
експертиза на въпросния запис. Същата е изготвена от компетентни вещи лица,
които са дали обективни и изчерпателни отговори на поставените въпроси. От
експертното заключение се установява, че поради ниската резолюция, ракурса на
заснемане, както и процентно малката част на кадъра, която заемат заснетите лица,
липсват характерни индивидуални отличителни признаци, необходими за извършване
на фотосъпоставително изследване с цел идентификация на лица. Наличният запис
по делото е изследван по изискуемия от НПК начин, вследствие на което е
установено, че същият е негоден. Предвид лошото качество на записа същият не
може да бъде използван за извършване на каквито и да е било лицеви
съпоставителни действия, установяващи липсата или наличието на лица, със сходна
на тази на подсъдимата външност.
Наведени
са доводи, свързани със заплатената цена за инкриминираните стекове и
намерената сума пари в подсъдимата, които според защитата внасят съмнение
относно авторството на деянието. Наистина налице е разминаване между платената
сума от 75 лева и намерената такава у подсъдимата – 31 лева. Това обстоятелство
обаче не може да внесе основателно съмнение в обвинителната теза. Видно от
показанията на Б. той е задържал подсъдимата непосредствено след извършване на
деянието, но в един кратък интервал от време, влизайки в интернет клуба, тя не
е била наблюдавана. От друга страна, свидетелят Б. обяснява, че търсейки
по-евтини цигари на Женския пазар, той първо е говорел с лице от мъжки пол,
неустановено по делото, на което дал зелен найлонов плик, в който по-късно той
получил цигарите от подсъдимата. Това обстоятелство води до извода, че
подсъдимата е получила зеления найлонов плик от неустановено по делото лице, от
него разбрала колко кутии/стека се искат от клиента и впоследствие е продала
търсената стока. Работейки съвместно с други лица, настоящата инстанция намира
за логично спечелената сума пари да бъде поделена. В този смисъл във въпросния интервал
от време, когато подсъдимата не е била наблюдавана е напълно възможно спечелената
сума пари да е била разпределена. Дори и това обстоятелство да не е доказано по
несъмнен начин, доказателствената съвкупност досежно авторството на деянието е
безпротиворечива и категорична, както бе обсъдено по-горе. Фактът, че са
намерени по-малко пари у подсъдимата, отколкото дадените от свидетеля Б., не е
може да внесе онзи обем от съмнения, необходим да разколебаят обвинителната
теза до степен съдът да постанови оправдателна присъда. Въз основа на
посоченото настоящата инстанция намира и това възражение на защитата за
неоснователно.
Не могат
да бъдат споделени и доводите, че щом не са иззети дактилоскопни следи от
инкриминираните стекове, то не може да се установи по категоричен начин, че
подсъдимата е държала, респ. продала инкриминираните стекове с цигари. Така
поддържаното възражение не държи сметка от една страна за разпоредбата на чл.
14, ал. 2 от НПК – доказателствата и средствата за тяхното установяване не
могат да имат предварително определена сила. А от друга, за разпоредбата на чл.
117 от НПК – със свидетелски показания могат да се установяват всички факти,
които свидетелят е възприел, стига да е установена достоверността на
депозираните показания. В действителност иззмеването и изследването на дактилоскопни
следи биха допринесли за разкриване на обективната истина. Въпреки това
решението кои способи за доказване да бъдат реализирани в хода на разследването
е изцяло от компетентността на разследващите органи. Обстоятелството, че не са иззети дактилоскопни
следи не опорочава извършеното разследване и не буди съмнения относно
авторството на деянието, тъй като са налице преки доказателства, изводими от
свидетелските показания на св. Б., които по категоричен начин установяват
самоличността на извършителя.
Настоящата инстанция
без да преповтаря доказателствения анализ на районния съд, счита за необходимо
да отбележи, че е правилна неговата оценка на показанията на свидетелите А. М.,
С. А., Х.Х.и А. Й.. От показанията на свидетелите М., А. и Х.безспорно се
установява, че намерените в тоалетната цигари с марка „Вертус“ са собственост
на М.и Х., въз основа на което първоинстанционният съд е констатирал липса на
доказателства за осъдителна присъда по пункт 1 от обвинителния акт. Въззивният
съд се солидаризира с този извод и доколкото оправдателния диспозитив не е
атакуван от нито една от страните, не се налага подробен анализ на посочените
свидетелски показания.
За пълнота на
доказателствения анализ въззивният съд счита за необходимо да отбележи, че
първата инстанция правилно е оценила и обясненията на подсъдимата. Разглеждайки
ги през призмата на тяхната двойнствена природа като средство за защитата и
гласно доказателствено средство, настоящата инстанция констатира, че
обясненията досежно неучастието на подсъдимата в инкриминираното деяние представляват
опит да се изгради защитна теза. Както правилно е отбелязал и районният съд
обясненията в тази част се опровергават от останалия доказателствен материал по
делото, поради което относно тези обстоятелства настоящият съд цени обясненията
като средство за защита. Досежно твърдението, че подсъдимата не е държала
намерените в коридора цигари, правилно обясненията са кредитирани, тъй като в
тази част те намират опора в доказателствената съвкупност.
В заключение
въззивният съд намира възраженията на защитата срещу анализа направен от
първостепенния съд на събраните по делото доказателства за напълно
неоснователни.
На следващо място въззивната
инстанция намира, че при правилно установена фактическа обстановка и верен
анализ на събрания по делото доказателствен материал, първоинстанционният съд е
направил правилни правни изводи и досежно липсата на доказателствена основа по
пункт 1 от обвинението и за безспорно установена съставомерност на поведението
на подсъдимата както от обективна, така и от субективна страна именно по чл.
234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл. 28, ал. 1 от НК, предмет на пункт 2
от обвинителния акт.
Преди да пристъпи към
анализа от правна страна въззивната инстанция намира за необходимо да направи
едно уточнение по отношение разпоредбите на чл. 234 от НК, чл. 25, ал. 1 от
ЗТТИ и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ. В хода на висящото наказателно производство са
приети изменения на посочените разпоредби, поради което в настоящият случай
намира приложение разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от НК. В тази връзка правният
анализ е въз основа на действащата нормативна уредба към момента на извършване
на деянието.
Родов обект на
инкриминираното деяние са обществените отношения, гарантиращи правилното
осъществяване на икономическите дейности и нормалното функциониране на
националното стопанство. Престъпното деяние по чл. 234 от НК е своеобразно
посегателство против отделни стопански отрасли, като чрез криминализирането му
държавата защитава свое право да събере определен (косвен, еднократен и
специфичен) данък – акциз, което се удостоверява чрез залепения върху
съответната стока бандерол.
За да бъде осъществен
съставът от обективна страна е необходимо деянието да не представлява маловажен
случай. Изпълнителното деяние се изразява в две форми – „държи“ и „продава“
акцизни стоки без бандерол, когато такъв се изисква по закон. „Държането“ като
изпълнителна форма представлява трайно състояние на фактическа власт, установена
и упражнявана върху определена вещ, като престъплението е формално. Другата
изпълнителна форма – „продава“, се осъществява чрез разпореждане с конкретната
вещ. На следващо място, разпоредбата на чл. 234 от НК е бланкетна и за да бъде
налице престъпление по този текст, следва да бъде установено, че е нарушено
конкретно правило или норма от съответния закон. Законът за акцизите и
данъчните складове урежда обществените отношения, свързани с облагането на
конкретни стоки с акциз. Същият закон определя, кои стоки са акцизни в чл. 2 ЗАДС. Законът за тютюна, тютюневите и свързаните с тях изделия регламентира
обществените отношения, свързани с производството, окачествяването,
изкупуването, промишлената обработка и търговията с тютюн, производството,
представянето и продажбата на тютюневите и свързаните с тях изделия.
Предмет на
престъплението са акцизни стоки без бандерол, за които такъв се изисква по
закон.
В конкретния случай
правилно контролираният съд е констатирал липса на доказателства, въз основа на
които подсъдимата да бъде призната за виновна, че е държала 40 кутии цигари
марка „Вертус“ – бял, както и 40 кутии цигари марка „Вертус“ – кафяв. По делото
са налице безспорни доказателства, от които се установява, че посочените кутии
са собственост на свидетелите А.М.и Х.Х., които са ги скрили на намереното
място. Не се установява подсъдимата да е осъществявала каквато и да е била
фактическа власт върху тези кутии цигари. От друга страна, мястото където са
намерени те, е достъпно за неограничен кръг от хора, поради което не може да се
установи осъществяване на изпълнителната форма „държи“ по отношение на по-горе
посочените кутии с цигари от подсъдимата.
Правилно същата е
била призната за невиновна и в това, че е държала 29 кутии цигари марка „GR
слимс”, на стойност 7.50 лева за кутия, и 1 кутия цигари марка „Ракел Супер
Слимс”, на стойност 7.50 лева за кутия, всички на обща стойност 225.00 лева,
тъй като за същите инкриминирани вещи подсъдимата е призната за виновна, че ги
е продала. Двете форми на изпълнително деяние „държи“ и „продава“ се намират в
отношение на поглъщане, когато са осъществени спрямо едни и същи вещи.
Районният съд е изложил подробни съображения в тази насока, които настоящата
инстанция споделя и не намира за необходимо да преповтаря.
Ето защо
контролираният съд законосъобразно е установил, че доказателствената съвкупност
по делото категорично и безсъмнено обезпечава единствения възможен и правилен
извод, че подсъдимата В. е продала на свидетеля Б. акцизни стоки, а именно: 29
кутии цигари марка ,,GR slims”, на стойност 7.50 лева за кутия, на обща
стойност 217.50 лева, 1 кутия цигари марка „Rakel super slims” на стойност 7.50
лева за кутия, всички цигари от гореизброените марки на обща стойност 225
/двеста двадесет и пет/ лева и дължим акциз за тях 112.35 лева /сто и
дванадесет и тридесет и пет/ лева — без акцизен бандерол, когато такъв се
изисква по закон, съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС, чл. 25, ал. 1 от ЗТТИ и чл. 28,
ал. 1 от ЗТТИ, като случаят е немаловажен и деянието е извършено повторно.
Правилно
контролираният съд е приел, че авторството на деянието е безспорно установено,
като по делото са налице преки доказателства относно това обстоятелство, за
които бяха изложени подробни съображения по-горе. Самоличността на извършителя
се установява от показанията на свидетеля Б., който е пряк очевидец на извършването
на продажбата, както и косвено от показанията на свидетелите Б. и Н..
Обосновано районният
съд е квалифицирал случая като немаловажен, за което е изложил подробни
съображения, които настоящата инстанция споделя. В тази връзка въззивният съд
не може да се съгласи с възражението на защитата, че случаят е маловажен,
изхождайки от стойността на неплатения акциз, с който е засегнат фиска. Защитата
определя стойността на неплатения данък като водещ елемент при преценката за
маловажност. За да се квалифицира случаят като немаловажен критериите се
извеждат per argumentum a contrario от разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК. Преценката за
наличието или липса на маловажен случай е комплексна и винаги се извежда за
конкретен случай. Тя се извършва на база фактическите данни по делото, които се
отнасят до начина на осъществяване на деянието, вида и стойността на предмета
му, данните за личността на дееца, мотивите и подбудите му, и други
обстоятелства, касателно степента на обществена опасност. В този контекст
следва да се отбележи, че паричната равностойност на предмета на престъплението
не е единственият и определящ критерий при оценката на деянието като „маловажен
случай“. В този смисъл са редица решения на ВКС, установили трайна съдебна
практика, че стойността на предмета не е водеща при преценката за маловажност. От
друга страна, неплатеният акциз, макар и имплицитна част от стойността на
предмета на инкриминираното деяние, не може на собствено основание да обоснове
квалифициране на случая като маловажен /така реш. № 296 от 11.07.2014х. по н.д.
№ 914/2014г., НК, ІІ НО на ВКС; реш. № 365 от 29.10.2015г. по н.д. № 1109/2015 г.,
НК, ІІ НО на ВКС/. В конкретния случай подсъдимата е продала общо 30 кутии
цигари без изискуемия от закона бандерол, които са на обща стойност 225 лева.
Неплатеният акциз за тях възлиза на 112,35 лева. Тук е мястото също да се
обърне внимание на защитата, че предмет на престъплението са самите стоки без
бандерол, а не сумата, с която е ощетен фиска. Разглеждайки сравнително ниската
стойност на предмета и неплатения акциз, механизма на осъществяване на
престъплението съвкупно с личността на подсъдимата, инкриминираното деяние не
се отличава с по-ниска обществена опасност от обичайната. Подсъдимата е личност
с висока обществена опасност. Същата в изпитателния срок на условно осъждане за
деяние от същия вид е проявила дързост отново да осъществи друго такова
престъпление. Същата има утвърден модел на противоправно поведение, видно от
приобщените по делото Наказателни постановления, а именно НП №
708/08.03.2007г.; НП №141/19.12.2008г; НП № 157/2008г.; НП №1609/26.09.2011г. Всички
административни нарушения са свързани с пренасяне през граница на кутии цигари
без бандерол, какъвто се изисква по закон, и пренасяне на акцизни стоки –
цигари, без акцизен бандерол – нарушения съответно на ЗМ и ЗАДС. Видно от
справката за съдимост подсъдимата В. има още едно правонарушение, свързано с
продажба на акцизни стоки без изискуемия от закона бандерол, за което е
освободена от наказателна отговорност и ѝ е наложено административно
наказание. Посочените обстоятелства аргументират извода за високата обществена
опасност на подсъдимата, която е с утвърдено девиантно поведение, поради което не
може да се приеме, че с оглед начина на извършване, вида и стойността на
предмета му и щетата за фиска, инкриминираното деяние се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи от този вид.
Подсъдимата е продала
три стека с кутии цигари, като предавайки инкриминираните цигари без изискуемия
от закона бандерол на свидетеля Б. е осъществила формата на изпълнителното
деяние „продава“. Това
обстоятелство се установява безспорно от показанията на свидетелите Б., които са
източник на преки доказателства досежно механизма на извършване на деянието,
както и от показанията на Б. и Н., които напълно кореспондират с останалия
доказателствен материал.
Предметът на престъплението
е приобщен към доказателствената съвкупност по делото чрез протокола за
доброволно предаване, от които е видно, че свидетелят Б. е предал 29 кутии
цигари марка ,,GR slims” и 1 кутия цигари марка „Rakel super slims”, които не
са били облепени с бандерол. Съгласно чл. 2, т. 2 от ЗАДС тютюневите изделия
подлежат на облагане с акциз. Няма съмнение по делото, че доброволно
предадените кутии с цигари представляват тютюневи изделия, отговарящи на
определението за „цигари“, залегнало в разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от ЗДАС. Съгласно
разпоредбите на чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ /действащи към момента на
извършване на деянието/ тютюневите изделия се продават само с акцизен бандерол,
залепен върху потребителската опаковка. Продавайки 3-те стека с цигари,
необлепени с бандерол, подсъдимата е нарушила правилата на специалните закони,
а именно чл. 2, т. 2 от ЗАДС и чл. 25, ал. 1 и чл. 28, ал. 1 от ЗТТИ.
Налице е и квалифициращото обстоятелство по чл. 234,
ал. 2, т. 1 от НК – деянието да е извършено повторно. Подсъдимата В. с
определение от 18.04.2011г. по НОХД 2729/2011г. по описа на СРС, влязло в сила
на 18.04.2011г., е призната за виновна в извършване на престъпление по чл. 234,
ал. 1 от НК, като са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от шест
месеца и „глоба“ в размер от 6750 лева. Изтърпяването на наказанието „лишаване
от свобода“ е отложено за срок от 3 годни, изтичащ на 18.04.2014г. Процесното
деяние е извършено на 11.01.2014г. – след влизане в сила на посоченото
определение. Предвид изложеното настоящата инстанция намира, че са налице
предпоставките на чл. 28 и чл. 30 от НК и деянието правилно е квалифицирано по
чл. 234, ал. 2, т. 1 от НК.
От субективна страна
подсъдимата В. е осъществила деянието при форма на вината пряк умисъл. Предвид
четирите наложени административно-наказателни санкции и съдебното минало на
подсъдимата същата безспорно е осъзнавала общественоопасния характер на
извършеното деяние. Тя е била с ясното съзнание, че продажбата на цигари без
бандерол е в нарушение на закона, тъй като за подобни деяния е била
санкционирана. Осъзнавала е, че чрез продажбата на безакцизни стоки се ощетява
държавния бюджет. Въпреки това е продала инкриминираните 3 стека с цигари в
нарушение на законовите разпоредби, поради което съдът счита, че същата е
желаела настъпването на общественоопасните последици.
За извършеното от
подсъдимата В. престъпление по чл. 234, ал. 2, т. 1, вр. ал. 1, пр. 1, вр. чл.
28, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода от две до осем
години и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7. Първоинстанционният съд е констатирал
наличието на изключително смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно
нарушаване на правото на подсъдимата делото да бъде разгледано и решено в
рамките на разумния срок. Правилно контролираният съд е приел, че наказателното
производство продължава повече от пет години по дело, което не се отличава с
фактическа и правна сложност. А от друга страна, подсъдимата чрез своето
поведение не е ставала основание за отлагане на делото. Съблюдавайки
константната практиката на ЕСПЧ и на ВКС, районният съд законосъобразно е
индивидуализирал наказанието по реда на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, като е
наложил наказание под установения законов минимум от 2 години. Отчитайки като
смекчаващи отговорността обстоятелства неголямото количество на продадените
акцизни стоки без бандерол и сравнително ниската стойност, на която възлиза
незаплатения акциз, а като отегчаващи – реализираната
административно-наказателна отговорност спрямо подсъдимата районният съд е
наложил наказание в размер на 6 месеца „лишаване от свобода“, което следва да
бъде изтърпяно ефективно. Като смекчаващо отговорността обстоятелство следва да
се отчете и здравословното състояние на подсъдимата. Същото обаче не е несъвместимо
с изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ в обособените за това места,
тъй като последните разполагат с болнични отделения, където може да бъде
оказана необходимата лекарска помощ.
Така индивидуализираното наказания настоящата
инстанция намира за справедливо и съответстващо на целите, визирани в чл. 36 от НК. Както вече беше отбелязано, подсъдимата е личност с трайно уставен
противообществен модел на поведение, като всичките и правонарушения са свързани
именно с акцизни стоки без бандерол. Реализираната
административно-наказателната санкция не е постигнала превъзпитателната и
предупредителната си цел към спазване на установения в страната ред. Създалото
се чувство за ненаказаност у подсъдимата следва да бъде санкционирано с
по-тежки мерки, каквито са наказателноправните санкции. От друга страна,
размера на наказанието „лишаване от свобода“ от 6 месеца е от характер да
постигне не само индивидуалната, но и генералната превенция.
Тук е място да се
разгледа и поредното възражение на защитата, свързано с размера на наказанието.
Защитникът на подсъдимата съпоставя наложеното наказание и неплатения акциз, изчислявайки, че всеки
ден затвор съответства на 0,80 лева от неплатения акциз. Индивидуализацията на
наказанието не се преценява само с оглед стойността на предмета, съответно на
неплатения акциз. Водещо при определяне на конкретно наказание са целите,
визирани в чл. 36 от НК, свързани с поправяне и превъзпитание на дееца към
спазване на установения в страната ред; възпирането му да осъществи отново
престъпен състав. Наказанието действа предупредително и възпиращо по отношение
на останалите членове на обществото. Това са основните цели, които съблюдава
съдът и при съвкупна преценка на всички обстоятелства по делото отмерва
конкретно наказание. Недопустимо е размерът на наказанието „лишаване от
свобода“ да бъде определяно единствено съпоставяйки го със стойността на
предмета на престъплението, поради което и възражението на защитата настоящата
инстанция намира за неоснователно.
При извършване на служебна
проверка на атакувания акт въззивният съд констатира, че контролираният съд не
е изложил съображения, защо не е наложил кумулативно предвиденото наказание „лишаване
от права по чл. 37, ал. 1, т. 7 НК, възползвайки се от разпоредбата на чл. 55,
ал. 3 от НК. Констатираният пропуск не опорочава проверявания съдебен акт, тъй
като видно от доказателствата по делото подсъдимата не е упражнявала определена
професия или дейност, несъвместима с характера на извършеното престъпление. При
това обстоятелство обективно е невъзможно подсъдимата да бъде лишена от права,
каквито не притежава.
Правилно първоинстанционният
съд е констатирал, че настоящото деяние е извършено в изпитателния срок на наложеното
наказание по НОХД №2729/2011г. по описа на СРС, поради което е привел в
изпълнение отложеното наказание. По посоченото дело е сключено споразумение,
влязло в законна сила на 18.04.2011г., с което на подсъдимата Василев е
наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца, което на
основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от 3 години, изтичащ на
18.04.2014г. Инкриминираното деяние по настоящото производство е извършено на 11.01.2014г.
Следователно е налице хипотезата на чл. 68, ал. 1 от НК, поради което правилно
е приложена посочената императивна разпоредба и е приведено в изпълнение
наказанието „лишаване от свобода“ в размер от 6 месеца.
Законосъобразно е
определен общ режим на изтърпяване както на приведеното в изпълнение наказание,
така и на наложеното за настоящето деяние по чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС,
доколкото сборът от двете наказание не надвишава 2 години, съгласно
предвиденото в чл.57, ал.1, т.2, б. „в“ от ЗИНЗС.
Законосъобразно е
приложена разпоредбата на чл. 234, ал. 3 от НК по отношение на всички акцизни
стоки без бандерол, независимо от оправдателния диспозитив на присъдата,
доколкото притежанието на акцизни стоки без бандерол е забранено със закон.
Допусната е техническа грешка относно броя кутии цигари, които са 110, а не
както е отразено в присъдата – 140. Посочената неточност, обаче не съставлява
основание за корекция на проверявания съдебен акт, доколкото поради липса на
противоречие относно предмета на престъплението, волята на съда относно това
кои вещи подлежат на отнемане и в какво количество, е ясна.
С оглед изхода от
делото и на основание чл.189, ал.3 НПК, първостепенният съд правилно е осъдил
подсъдимата В. да заплати разноските по делото.
При извършената на
основание чл.314 от НПК цялостна служебна проверка на правилността на
атакуваната присъда, въззивната инстанция не констатира наличието на някакви
други основания, които да налагат нейното изменяване или отмяна, поради което и
предвид на посочените съображения, постанови своето решение.
Водим от всичко
изложено и на основание чл.334‚ т.6 от НПК вр. чл.338 от НПК‚ Софийски градски
съд
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло
присъда от
28.02.2019г. постановена по НОХД № 18540/2017г. по описа на СРС, НО, 112 състав.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване или протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.