РЕШЕНИЕ
№ 1449
гр. Бургас, 18.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА
ЛЕФТЕРОВА
при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА
като разгледа докладваното от ДИАНА ИВ. АСЕНИКОВА ЛЕФТЕРОВА
Гражданско дело № 20242120108379 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба (уточнена) на
„Топлофикация - Бургас” АД, седалище и адрес на управление: гр. Бургас,
кв. Лозово, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния директор инж.
Х.И.И., чрез пълномощника адвокат А., против П. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр.Б., за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца срещу
ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за сумата от общо 225 лева – част от
главница за потребена топлинна енергия и за ползвана услуга „дялово
разпределение“ по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. – 11.09.2023 г., с
отчетен период по фактури м. януари 2023г. – м. август 2023г., за обект в гр. Б.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до окончателното изплащане, за която
сума е издадена заповед № 3337 от 02.10.2024 г. за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 5793/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с
разпореждане № 13606 от 10.12.2024 г. Претендират се и разноските в
заповедното и в исковото производство.
В исковата молба са изложени твърдения, че на основание чл. 150 и §1,
т. 2а от ЗЕ между страните съществуват договорни отношения за продажба на
топлинна енергия в топлоснабден имот, находящ се в сграда в режим на
етажна собственост, с адрес: гр. Б.. Поддържа се, че на ответницата са били
начислени суми за топлинна енергия на обща стойност 758, 23 лв. за периода
от м. април 2021 г. до м. август 2023 г., включващи ползвани БГВ, отопление,
1
сградна инсталация и такса за отчет дялово разпределение, както и лихва за
забавено плащане за периода от 01.06.2021 г. до 27.09.2023 г. в общ размер 64,
38 лв. на база предоставените от топлинния счетоводител „БЕЛЧЕВСТРОЙ“
ЕООД данни за отчетена и разпределена енергия и цената на енергията,
определена от регулаторния орган КЕВР. Твърди се, че поради неизпълнение
на задълженията на ответницата за заплащане на дължимите суми срещу нея
било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК. Сочи се, че след подаване на заявлението в „Топлофикация - Бургас” АД
е постъпила сума в общ размер 822, 07 лева от П. В. С.. Поддържа се, че
съгласно чл. 76, ал. 2 ЗЗД с това плащане са погасени изцяло претендираните
разноски в размер 25 лева за държавна такса и 200 лева за адвокатско
възнаграждение, изцяло мораторната лихва до 26.09.2023 г. в размер и 63, 84
лева, както и част от начислените суми по фактурите. Сочи се, че дължимата
сума, която остава незаплатена от ответницата, е в размер 225, 54 лева,
съставляваща главница за ползвана топлинна енергия за периода от м. април
2021 г. до м. август 2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до
окончателното изплащане. Правният си интерес от предявяване на настоящия
установителен иск ищецът обосновава с това, че за процесната сума от 225, 54
лева е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. 5793/2023 г. по описа на
Районен съд – Бургас, срещу която длъжникът е подал възражение по чл. 414
ГПК.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от
ответницата, която счита предявения иск за допустим, но неоснователен.
Твърди, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК е входирано в съда на 27.09.2023 г. в 16:48 часа и има за предмет
неизплатените от нея 12 на брой фактури, като сборът на главницата е 758, 23
лева, а сборът на лихвата – 64, 38 лева, при което общият сбор на сумата е 822,
61 лева. На същата дата, на която е входирано заявлението – на 27.09.2023г., в
17:13 часа ответницата е заплатила сумите по фактури, така както са посочени
по номера в препис-извлечението от сметка 411 – Клиенти, т. е. за всяка една
конкретна фактура, а не като обща сума, която да подлежи на разпределение.
Отбелязва, се към момента на плащането е била налице само претенция за
суми по Препис-извлечението от сметка 411 - Клиенти, но не и за разноски,
тъй като за тях все още не е била издадена заповед за изпълнение. Поради това
оспорва наличието на основание за разпределяне на плащането съгласно
правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД.
С определение 14.04.2025 г. на основание чл. 219, ал. 1 ГПК
БЕЛЧЕВСТРОЙ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от инж. С.С.Б., със
седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Абоба“ № 6, е конституирано
като ТРЕТО ЛИЦЕ – ПОМАГАЧ на страната на ищеца Топлофикация -
Бургас АД предвид наличието на правен интерес от исканото привличане,
основано на обстоятелството, че при отхвърляне на предявения иск поради
неправилно извършено дялово разпределение дружеството би понесло
2
регресна отговорност за неизпълнение на задълженията си по договора за
извършване на услугата дялово разпределение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, на основание чл. 235,
ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Правната квалификация на предявения установителен иск е чл. 318, ал.
2 вр. чл. 288 ТЗ вр. чл. 200 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 415, ал. 1, т. 1
ГПК.
По допустимостта на иска:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 5793/2023 г. по описа на Районен съд –
Бургас, на 27.09.2023 г. в 16:48 часа в съда е постъпило заявление за издаване
на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от „Топлофикация - Бургас” АД
против П. В. С. за следните суми: 758, 23 лева – главница за потребена
топлинна енергия за периода от м. април 2021 до м. август.2023 г. за обект на
адрес гр. Б., 64, 38 лева – мораторна лихва за периода от м. 01.06.2021 г. до
27.09.2023 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на настоящата
молба до окончателното изплащане на вземането, както и направените по
делото разноски за държавна такса в размер на 25.00 лв. и адвокатско
възнаграждение без ДДС в размер на 200.00 лв. С разпореждане от 03.10.2023
г. заявлението е било оставено без движение за отстраняване на констатирана
нередовност.
На 13.10.2023 г. по делото е постъпила молба от заявителя, с която
заявява, че след подаване на заявлението – на 28.09.2023 г., длъжникът е
извършил доброволно плащане на задълженията си в общ размер 822.07 лева,
с което са погасени част от предявените суми за предоставена топлинна
енергия. Поддържа се, че на основание чл. 76, ал. 2 от ЗЗД претендираните
разноски в размер 25 лв. за държавна такса и 200 лева за адвокатско
възнаграждение, както и мораторната лихва до 26.09.2023 г. в размер 63, 84
лв. са изцяло погасени с осъщественото частично плащане и остава
незаплатена сума в размер 225 лева за главница, ведно със законната лихва,
считано от подаване на заявлението на 27.09.2023 г. С писмена молба от
02.09.2024 г. заявителят поддържа искането си за издаване на изпълнителен
лист за сумата от 225 лева, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението на 27.09.2023 г.
На 02.10.2024 г. е издадена заповед № 3337 за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, с която е разпоредено П. В. М. да заплати на
кредитора „Топлофикация - Бургас” АД сумата от 200 лв. – главница,
представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури, издадени в
периода 09.02.2023г. – 11.09.2023г., с отчетен период по фактури м.януари
2023г. – м.август 2023г., дължими от длъжника в качеството му на потребител
на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Б., ведно със законната лихва
върху вземането за главница от датата на подаване на заявлението – 27.09.2023
3
г., до окончателното му изплащане.
Препис от заповедта е връчен на длъжника на 09.10.2024 г. На
04.11.2024 г. е постъпило възражение от длъжника, че не дължи изпълнение по
издадената заповед за изпълнение. С разпореждане от 05.11.2024 г. на
основание чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК на заявителя са дадени указания за
предявяване на иск за установяване на вземането му против длъжника в
едномесечен срок от съобщението. Препис от съобщението е връчен на
заявителя на 11.11.2024 г. На 06.12.2024 г. заявителят е предявил против
длъжника настоящия установителен иск в уточнения му размер от 225 лева –
част от главница за потребена топлинна енергия и за ползвана услуга „дялово
разпределение“ по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. – 11.09.2023 г., с
отчетен период по фактури м. януари 2023г. – м. август 2023г., за обект в гр. Б.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до окончателното изплащане.
С разпореждане от 10.12.2024 г. е допусната поправка на очевидна
фактическа грешка в заповед за изпълнение № 3337 от 02.10.2024 година,
както следва: „сумата от 200 лв. – главница, представляваща сбор от
неизпълнени задължения по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. –
11.09.2023г., с отчетен период по фактури м.януари 2023г. – м. август 2023г.,
дължима от длъжника в качеството му на потребител на топлинна енергия за
обект, находящ се в гр. Б.”, да се чете: „сумата от 225 лв. - главница,
представляваща сбор от неизпълнени задължения по фактури, издадени в
периода 09.02.2023г. – 11.09.2023г., с отчетен период по фактури м. януари
2023г. – м.август 2023 г., дължима от длъжника в качеството му на потребител
на топлинна енергия за обект, находящ се в гр. Б.”.
Въз основа на така установените обстоятелства исковият съд приема, че
настоящите положителни установителни искове са процесуално допустими,
тъй като са предявени при наличието на специалните процесуални
предпоставки за това – за процесната сума е издадена заповед за изпълнение,
против която длъжникът е подал в срок възражение, че не дължи (а не че е
платил), а ищецът е изпълнил в срок дадените му указания за предявяване на
иск против длъжника за установяване на оспореното вземане.
По основателността на иска:
За уважаване на предявения иск ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване следните материални предпоставки
(юридически факти): 1. Наличието на облигационно правоотношение между
страните с предмет доставка на топлинна енергия срещу заплащане на
определена цена; 2. Ищецът да е предоставил на ответника топлинна енергия
на определена цена, както и че на ответника е била предоставена услуга
„дялово разпределение“ на определена цена. Ответникът носи тежестта да
докаже пълно и главно възражението си за плащане.
По делото ответницата признава наличието на първата и втората
предпоставка, а именно, че е абонат на ответното дружество и че е потребила
4
услуги, за които са й начислени определени суми от ответното дружество,
чийто размер също не оспорва. Спорен между страните е въпросът относно
правното действие на извършеното от ответницата плащане.
Съгласно представената от ищеца справка за дължими суми за периода
от м. 04.2201 г. до м. 08. 2023 г., по издадени фактури в периода от 11.05.2021
г. до 11.09.2023 г., ответницата дължи сумата от общо 758, 23 лева за главници
за топлоенергия и за отчет за дялово разпределение, както и лихви върху тях
за периода от 01.06.2021 г. до 27.09.2023 г. в общ размер от 64, 38 лева, или
задължения в общ размер от 822, 61 лева. Съгласно представената от
ответницата разписка на 27.09.2023 г. в 17:13 часа е извършено плащане чрез
системата ePay.bg по банкова сметка на ищцовото дружество по конкретно
посочени фактури в общ размер на 822, 07 лева. Съгласно представената от
ищеца счетоводна справка плащането е постъпило по негова сметка на
28.09.2023 г. и отнесено за погасяване на следните суми: 25 лева за съдебни
разноски за такси, 200 лева за разноски за адвокатско възнаграждение, 63, 84
лева за мораторни лихви и 533, 23 лева за фактури, при което непогасени
остават сумите от 0, 54 лева за мораторни лихви и 225 лева за фактури.
На основание чл. 75, ал. 3 ЗЗД, когато плащането става чрез задължаване
и заверяване на банкова сметка, задължението се счита за погасено със
заверяване сметката на кредитора. Ето защо следва да се приеме, че
правопогасителното действие на плащането е настъпило на 28.09.2023 г.,
когато сумата от 822, 07 лева е постъпила по банковата сметка на ищеца.
На основание чл. 76, ал. 2 ГПК, когато изпълнението не е достатъчно да
покрие лихвите, разноските и главницата, погасяват се най-напред разноските,
след това лихвите и най-после главницата. Съгласно мотивите към т. 1 от
Тълкувателно решение № 3 от 27.03.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2017 г.
условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно
задължение, което се формира от поне два от посочените елемента. Съгласно
мотивите към т. 2в от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС разноските в заповедното производство
представляват последица от уважаване на заявлението и са изрично
разграничени от задължението на длъжника в съдържанието на заповедта за
изпълнение - чл. 412, т. 6 ГПК. Изрично е посочено, че ако кредиторът е
получил изпълнение на вземането, но не и на разноските по заповедта за
изпълнение в периода след подаване на заявлението и при депозирано
възражение от длъжника, интересът от предявяване на иск за съществуване на
вземането е отпаднал. В тази хипотеза кредиторът може да поиска издаване на
изпълнителен лист по заповедта за изпълнение само в частта за разноските,
като се позове на извършеното от длъжника плащане. Искането следва да
бъде направено в срока по чл. 415, ал. 1 ГПК. След изтичане на този срок, ако
искът за установяване на вземането не бъде предявен, издадената заповед за
изпълнение подлежи на обезсилване, включително в частта за разноските.
Съгласно посочените разяснения в процесния случай следва де се
5
приеме, че отговорността на длъжника за разноски за държавна такса и
адвокатско възнаграждение не е възникнала в момента на извършването на
тези разноски от заявителя, т. е. те не са съществували към момента на
плащането, постъпило у кредитора на 28.09.2023 г. Заявителят е имал
възможността да поиска издаването на заповед за изпълнение за непогасената
(съгласно неговата справка) част от мораторните лихви в размер на 0, 54 лева
и за сторените по делото разноски в пълния им размер, а евентуалният спор с
длъжника за разноските би могъл да бъде решен по реда на чл. 413 или чл.
414а ГПК (ако беше длъжникът беше заплатил и тези 0, 54 лева в срока за
доброволно изпълнение). Вместо това обаче заявителят е поискал издаването
на заповед за изпълнение за част от главницата, ведно със законната лихва
върху нея. С оглед диспозитивното начало в гражданския процес заповедният
съд е бил обвързан с това изявление и не е имал процесуална възможност да
издаде заповед за изпълнение за други суми, които заявителят не претендира,
нито е имал процесуално задължение да му дава указания за правилното
приложение на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. По тези съображения съдът приема, че
ищецът неправилно е отнесъл сумата от 225 лева за погасяване на вземания за
разноски, които не са били възникнали към момента на плащането, извършено
на 28.09.2023 г.
На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД следва да се приеме, че заплатената от
ответницата сума в размер на 822, 07 лева е послужила за погасяване на
вземанията на мораторни лихви в пълния им дължим размер. По отношение
на общия размер на мораторните лихви е налице разлика от 0, 54 лева между
посочения в справката за дължими суми размер от 64, 38 лева и посочения в
счетоводната справка размер от 63, 84 лева. Съдът констатира, че в справката
за дължими суми неправилно са включени мораторни лихви върху главници
за отчет за дялово разпределение, по отношение на които липсва основание за
изпадане на длъжника в забава (за тях не е предвиден срок за плащане в ОУ на
ищеца), както и неправилно е посоченият крайният период на забава –
27.09.2023 г., който съвпада с датата на подаване на заявлението в съда, от
която дата се иска и присъждане на законна лихва. Поради това на основание
чл. 162 ГПК съдът приема, че дължимият размер на мораторните лихви
възлиза на 63, 84 лева, а не на 64, 38 лева. Следователно заплатената от
ответницата на 28.09.2023 г. сума в размер на 822, 07 лева следва да бъде
отнесена най-напред за погасяване на вземанията за мораторни лихви в общия
им пълен размер от 63, 84 лева.
На основание чл. 76, ал. 2 ЗЗД остатъкът от платената сума в размер на
758, 23 лева е послужил за погасяване на вземанията за главници в общия им
пълен размер 758, 23 лева. При това положение вземанията за главници се
явяват изцяло погасени чрез извършеното от ответницата на 28.09.2023 г.
плащане. Поради това предявеният установителен иск за част от главниците в
размер на 225 лева се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Съгласно т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д.
№ 4/2013 г., ОСГТК на ВКС исковият съд се произнася относно дължимостта
6
на разноските в заповедното и в исковото производство. В процесния случай
въпреки отхвърлянето на иска ответницата следва да понесе отговорността за
разноски, тъй като искът е отхвърлен не поради изначална недължимост на
вземането, а поради извършено в хода на процеса плащане от ответницата.
Когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и този повод отпадне в
хода на висящия процес, на ищеца се дължат разноски и ответникът не може
да претендира присъждането на разноски (Определение № 625 от 25.11.2015 г.
по ч. т. д. № 3056/2015 г., І т. о. на ВКС). В случая ответницата е дала повод за
завеждане на делото, тъй като е изпаднала в забава по отношение на
задълженията си към ищцовото дружество, а плащането от 28.09.2023 г.
следва да се счита за извършено в хода на производството съгласно фикцията
на чл. 422, ал. 1 ГПК, доколкото искът за съществуване на вземането е
предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК и поради това се смята предявен от
момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на 27.09.2023 г.
Ищецът претендира разноски за държавна такса и адвокатско
възнаграждение в заповедното производство, както и за държавна такса в
исковото производство. Ответницата е направила своевременно искане за
намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в заповедното
производство, което съдът намира за основателно предвид ниската фактическа
и правна сложност на заповедното дело и многобройните такива дела,
заведени от адвокат А. в качеството й на пълномощник на ищцовото
дружество. Поради тези обстоятелства и предвид това, че не е обвързан от
ориентирите, предвидени в Наредбата за възнагражденията за адвокатска
работа, съдът намира, че справедливото и обосновано адвокатско
възнаграждение за подаване на заявлението възлиза на 100 лева. Дължими от
ответницата са и разноските за държавни такси в заповедното и в исковото
производство в заплатените им размери от по 25 лева. Следователно
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца сумата от общо 150
лева за разноски в заповедното и в исковото производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Топлофикация - Бургас” АД, седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, кв. Лозово, ЕИК *********, представлявано
от изпълнителния директор инж. Х.И.И., против П. В. С., ЕГН **********, с
адрес: гр. Б., иск за ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО, че в полза на ищеца
срещу ответника СЪЩЕСТВУВАТ вземания за сумата от общо 225 лева –
част от главница за потребена топлинна енергия и за ползвана услуга „дялово
разпределение“ по фактури, издадени в периода 09.02.2023 г. – 11.09.2023 г., с
отчетен период по фактури м. януари 2023г. – м. август 2023г., за обект в гр. Б.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване
заповед за изпълнение на 27.09.2023 г. до окончателното изплащане, за която
7
сума е издадена заповед № 3337 от 02.10.2024 г. за изпълнение по чл. 410
ГПК по ч. гр. д. 5793/2023 г. по описа на Районен съд – Бургас, поправена с
разпореждане № 13606 от 10.12.2024 г.
ОСЪЖДА против П. В. С., ЕГН **********, с адрес: гр. Б., да заплати
на „Топлофикация - Бургас” АД, седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, кв. Лозово, ЕИК *********, представлявано от изпълнителния
директор инж. Х.И.И., сумата от общо 150 лева за разноски в заповедното и в
исковото производство.
Решението е постановено при участието на БЕЛЧЕВСТРОЙ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от инж. С.С.Б., със седалище и адрес на
управление: гр. Бургас, ул. „Абоба“ № 6, е конституирано като ТРЕТО ЛИЦЕ
– ПОМАГАЧ на страната на ищеца Топлофикация - Бургас АД.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Бургас в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
8