№ 279
гр. Враца, 19.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА в публично заседание на деветнадесети юни
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Веселка Ц. Иванова
при участието на секретаря Галина Ем. Вълчкова-Цветкова
в присъствието на прокурора С. В. М.
като разгледа докладваното от Веселка Ц. Иванова Частно наказателно дело
№ 20251400200368 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.437, ал.2 НПК и е образувано по молба на
лишения от свобода М. М. Н., чрез договорния му защитник-адв.В. В. от САК, с
искане да бъде условно предсрочно освободен от изтърпяване на остатъка от
наложеното му наказание лишаване от свобода.
Към молбата са приложени - становище от началника на Затвора гр.Враца със
справка за изтърпяната част от наложеното наказание и неизтърпения остатък, доклад
за оценка на риска от рецидив и вреди по чл.155 ЗИНЗС, план на присъдата по чл.156
ЗИНЗС и личното затворническо досие на осъдения.
В съдебно заседание лишеният от свобода Н. се явява лично. Заедно с адв.В.
М. от САК, надлежно преупълномощен от договорния защитник-адв.В. В., поддържат
молбата и правят искане М. Н. да бъде освободен условно предсрочно от изтърпяване
на остатъка от наложеното му наказание. Защитата изтъква, че до момента осъденият
има примерно поведение, не е наказван и изпълнява стриктно задълженията си в
затвора. Освен това не влиза в конфликти и изцяло съдейства на администрацията в
затвора. Участва в програми за обучение и ресоциализация, има изградени трудови
навици и след освобождаването му разполага жилище и възможност веднага да
започне работа. Наред с това се сочи, че баща му е пенсионер по болест и се нуждае
от неговите грижи. В подкрепа на заявеното по делото са представени и приети
заверени копия от диплома за средно образование на името на М. М. Н., свидетелство
за професионална квалификация, страници от трудова му книжка и експертно решение
№ 90808/10.10.2023 г. издадено от ТЕЛК при МБАЛ "Проф. д-р Александър Герчев-
Етрополе" ЕООД на името на М. Д. Н.. Наред с това адв.М. посочва, че негативните
констатации в доклада по чл.155 ЗИНЗС не са обвързващи за съда, който следва да
направи собствена преценка за това налице ли са доказателства за поправянето на
осъденото лице.
Представителят на Затвора гр.Враца, упълномощен по чл.15, ал.2 ЗИНЗС,
изразява становище за неоснователност на молбата по съображения, че с поведението
си лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за своето поправяне.
Представя актуална справка за изтърпяното до момента наказание лишаване от
свобода и размера на неизтърпяната част.
Участващият в съдебното производство прокурор от ОП гр.Враца също е на
становище за неоснователност на молбата по съображения, че е налице само една от
1
предпоставките за условно предсрочно освобождаване по чл.70 НК – изтърпяната част
от наложеното наказание, но не са налице достатъчно доказателства за поправянето на
лишения от свобода, с оглед на което прави искане за оставянето й без уважение.
Врачански окръжен съд, след като изслуша страните в процеса и провери
представените по делото писмени доказателства, намира молбата за неоснователна по
следните съображения:
М. М. Н. търпи наказание от 8 месеца лишаване от свобода, наложено му с
одобрено споразумение по НОХД № 25/2025 г. по описа на РС-Ботевград, при
първоначален строг режим, за престъпление по чл.343б, ал.4 НК-управление на МПС
след употреба на наркотични вещества-амфетамин и метамфетамин, в условията на
повторност, т.е. след като е бил осъден за друго такова престъпление.
Началото на изтърпяване на наказанието е на 23.01.2025 г., като първоначално
лишеният от свобода постъпва в Затвора гр.София. На 23.04.2025 г. е преведен за
доизтърпяване на наложеното наказание в Затвора гр.Враца. Към датата на
постановяване на настоящото определение-19.06.2025 г., е изтърпял фактически 4
месеца и 26 дни. Остатъкът за изтърпяване е 3 месеца и 3 дни.
От изложеното е видно, че фактически той е изтърпял не по-малко от 1/2 от
наложеното му наказание, така както изисква разпоредбата на чл.70, ал.1, т.1 НК.
Следователно налице е първата законова предпоставка, необходима за постановяване
на условно предсрочно освобождаване.
На следващо място съдът следва да прецени дали лишеният от свобода е дал
доказателства за своето поправяне. В тази връзка на внимателно изследване и
преценка подлежат всички данни за неговата личност и действителните доказателства
за неговото поправяне и положително личностно развитие.
От доклада по чл.155 ЗИНЗС е видно, че първоначалната оценка на риска от
рецидив при осъдения е била 47 точки, в границите на средните стойности. Дефицити
при него са налице в зоните: отношение към правонарушението - поема отговорност
за криминалното си поведение и признава вината си, но не разбира мотивите за
извършеното престъпление; злоупотреба с наркотични вещества - склонен е към
употребата на ПАВ; умения за мислене - не разпознава проблемите си и няма умения
за разрешаването им по законосъобразен начин, действа импулсивно и необмислено и
не осъзнава негативните последици от действията си. Рискът от вреди за обществото
също е среден и се обуславя от характера на настоящото престъпление и тези от
криминалното му минало. Рискът от вреди за служителите е нисък, а за останалите
лишени от свобода е среден.
В изготвения план на присъдата като цели са заложени: поемане на
отговорност за собственото поведение; осъзнаване необходимостта от спазването на
установени правила и вредата от употреба на ПАВ; формиране на адаптивно и
просоциално поведение. За постигането им са предвидени следните задачи:
недопускане на дисциплинарни нарушения, провеждане на индивидуални беседи за
анализиране на правонарушението, посещение на срещи с "Анонимни наркозависими
лица", участие в дейности за осмисляне на свободното време, преминаване през
индивидуален модул "Подготовка за живот на свобода". Предвидено е и прилагане на
прогресивната система - замяна на първоначално постановения строг режим в по-лек.
В доклада е посочено, че не е изготвяна междинна оценка на риска от рецидив
и вреди, тъй като съгласно методиката на оценка на риска, първоначално изготвената
на 24.01.2025 г. е актуална и важи при промяна в правния статус на лишения от
свобода.
За времето на престой в пенитенциарното заведение осъденият Н. проявява
интерес към организираните мероприятия за осмисляне на свободното време, като е
взел участие в спортни мероприятия и в читателски клуб; посещавал е и лекции на
2
религиозен курс "Християнски ценности". На 28.04.2025 г. е депозирал молба за
участие в корекционна програма "Справяне с житейски проблеми чрез промяна в
мисленето", както и три молби за кандидатстване по обявени работни места през м.май
2025 г. Поради несъответствие с установените критерии молбите му не са били
уважени.
Според доклада осъденият Н. има толерантно отношение към останалите
лишени от свобода и служителите на затвора. Спазва разпорежданията на надзорно-
охранителния състав и ограниченията, предвидени в ЗИНЗС. Няма извършени
дисциплинарни нарушения и наложени наказания. С поведението си не е дал
основания за награди и поощрения, поради липсата на системни положителни прояви
за продължителен период от време.
Въпреки посочените по-горе положителни тенденции в поведението му, в
доклада е залегнала констатацията, че периодът на престоя му в затвора до момента е
недостатъчен, за да се прецени степента на формирана самокритичност, както и
промяната в нагласите му за недопускане на бъдещи закононарушения. В този аспект е
отчетено, че лишеният от свобода е с утвърден криминален модел на поведение,
постъпва за втори път в затвора и е осъждан за идентични престъпления по чл.343б
НК. С поведението си в условията на свобода показва, че процесът на самокритичност
при него е недоразвит и под въздействие на външни фактори е склонен да действа
незаконосъобразно. Освен това не е преминал през етапите на прогресивната система,
изразяваща се в замяна на режима в по-лек, прекатегоризиране в открит тип и
последваща замяна на режима от общ в лек, което ще доведе до по-плавен и успешен
преход към живот на свобода. Според ИСДВР, изготвил доклада, предстои
включването на Н. в програма „Подготовка за живот на свобода“, която е
задължителна за всички лишени от свобода с остатък до 3 месеца от наказанието и
която ще спомогне за по-пълноценната му ресоциализация.
В обобщение на всичко изложено дотук, крайната оценка на затворническата
администрация е, че лишеният от свобода Н. все още не е дал категорични
доказателства за промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на
живот и не отговаря на изискванията за условно предсрочно освобождаване.
Приложените и анализирани по-горе писмени доказателства дават основание
на съда за извод, че към настоящия момент с поведението си осъденият М. М. Н. все
още не е дал достатъчно убедителни доказателства за своето поправяне, съгласно
чл.439а НПК. От изготвените доклади е видно, че няма убедителни данни за сериозен
поправителен процес при него. В тази връзка бяха оценени стойности на риска от
рецидив при осъдения – 47 точки, които са непроменени от първоначалните. Рискът от
вреди за обществото също е останал среден. Съдът съобрази и това, че не са
изпълнени целите, заложени в плана на присъдата, а дефицитните зони при осъдения
и най-вече "умения за мислене" трябва да продължат да бъдат обект на интензивна
корекционна работа, тъй като осъденият все още не осъзнава проблемите си и нуждата
от трайна позитивна промяна в поведението си, нито пък предвижда в необходимата
степен негативните последици от действията си. Вярно е, че по време на престоя си в
затвора той е имал примерно поведение и е участвал в образователни, религиозни и
спортни мероприятия, което е показателно за известна положителна тенденция в
развитието му. Тези позитивни резултати обаче не са стабилизирани и не надхвърлят
дължимото поведение, което следва да има всеки един лишен от свобода. Извън тях
липсват други доказателства, от които да бъдат изведени еднозначни изводи за
трайното поправяне на Н.. Напротив, отчетените дефицити в нагласите и мисленето,
на фона на предишните му осъждания за деяния по чл.343б и чл.354а, ал.5 НК, т.е.
включ. за идентични престъпления по транспорта-управление на МПС след употреба
на наркотични вещества, показват, че все още съществува риск от завръщане към
3
стари общественоопасни модели на поведение при излизане от средата на затвора.
Всичко това илюстрира, че престоят му в затвора не е довел до безспорен
поправителен и превъзпитателен ефект. Налице е необходимост от продължаване на
корекционното въздействие спрямо осъденото лице за постигане в пълна степен на
набелязаните цели в плана за изпълнение на присъдата и преодоляване на
установените дефицитни зони, за да има шанс при освобождаване от затвора той да
започне законосъобразен начин на живот.
При това положение съдът приема, че е налице само една от законовите
предпоставки за условно предсрочно освобождаване по реда на чл.70 НК, а именно
лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от 1/2 от наложеното му
наказание. Не е налице обаче втората предпоставка, тъй като с поведението си все още
не е дал достатъчно доказателства да се приеме, че напълно се е поправил.
Изложеното е основание да бъде постановен отказ на молбата му за условно
предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наложеното му наказание.
При горните съображения и на основание чл.440 НПК, вр. чл.70, ал.1 НК,
Врачанският окръжен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на лишения от свобода М. М. Н., роден на
*** в гр.Ботевград, обл.Софийска, българин, български гражданин, понастоящем в
Затвора гр.Враца, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка - в размер на 3 месеца и 3 дни, от наказанието в размер на 8
месеца лишаване от свобода, наложено му по НОХД № 25/2025 г. по описа на РС-
Ботевград.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване и протестиране пред САС в 7-
дневен срок от днес.
Препис от определението, след влизане в сила, да се изпрати на Затвора
гр.Враца.
Съдия при Окръжен съд – Враца: _______________________
4