Р Е
Ш Е Н
И Е
№181
13.04.2020 г., гр. Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД – ХАСКОВО в открито
съдебно заседание на десети март две хиляди и двадесета година в състав:
СЪДИЯ: РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
Секретар:
Мария Койнова
Прокурор:
като
разгледа докладваното от съдия Р. Чиркалева административно дело № 350 по описа на съда за 2019 година, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.
156 и сл. от Данъчно-осигурителен процесуален кодекс.
Образувано
е по жалба от М.Я.Е., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. К.В. срещу Ревизионен
акт №Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при
ТД на НАП - Пловдив, и поправен с РА за поправка на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г.,
поправен с РА за поправка на РА № П-16002618220024-003-001/14.12.2018г.,
потвърдени с Решение № 106/21.02.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП.
В жалбата се твърди, че РА е необоснован,
неправилен и незаконосъобразен, постановен при допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила и материалния закон. Излагат се възражения относно
възприетото от данъчните органи, че жалбоподателката М.Е., като член на
Управителния съвет в ПК „Е. -текс“ е субект на отговорността по чл.19, ал.1 от ДОПК, на каквото правно основание е започнало процесното ревизионно
производство. Сочи се, че съгласно Закона за кооперациите и Устава на ПК „Е. -текс“,
жалбоподателката няма правомощия да представлява, ръководи и да управлява
кооперацията и доколкото ЗК е специален по отношение на ТЗ, прилагането по
аналогия разпоредбите му относно управителните съвети било лишено от правно
основание. Сочи се, че разпоредбата на чл. 21 от ЗК очертава правомощия на УС
да „изпълнява решенията на общото събрание и да направлява дейността на
кооперацията“. Последното водело на извод, че ЗК не предвиждал за управителните
съвети в кооперациите правомощия на органи на оперативно управление.
На следващо място се сочи, че за ангажиране
отговорността по чл. 19 от ДОПК на член на орган на управление, следва да се
вземе предвид личното му участие за настъпване на посочените в закона последици
във вреда на фикса, като при липса на предприети от лицето действия или
бездействия в тази насока, се претендира невъзможност да се реализира тази
отговорност. В тази връзка се възразява жалбоподателката да е осъществила
такива действия или бездействия, като се посочва, че с искане от 10.05.2017г. М.Е.
е прекратила членството си и участието си като член на УС на ПК „Е. - текс“,
считано от 10.06.2017г., с изтичане на едномесечния срок за предизвестие
независимо от постановения отказ за вписване на това обстоятелство в ТР.
Акцентира се на пропуска както в РД и РА, така
и в Решението на Директор „ОДОП“ да се посочи, въз основа на кой закон
жалбоподателката е била длъжна да декларира факти и обстоятелства пред органите
по приходите или пред публичния изпълнител, след като същата е нямала права да
управлява и представлява кооперацията. Посочва се, че изрично устава на ПК „Е.
-текс“ предвиждал председателя на УС да представлява кооперацията в отношенията
й с трети лица, като той имал задължението за съставянето и подписването на
първичните и вторичните счетоводни документи, както и декларирането на
финансовите резултати за всеки отчетен период пред съответната Дирекция на НАП.
В хода на ревизията не било установено, че ревизираното лице имало
представителни функции по отношение на кооперацията, в това число и такива по
пълномощие. Ето защо неправилен се явявал извода, че М.Е. като член на УС на ПК
„Е. -текс“ по силата на чл. 141, ал.1 и ал.2 от ТЗ организира и контролира
кооперацията и следователно е субект, който е укривал обстоятелства пред
органите по приходите. В частност се сочи, че жалбоподателката не е била
запозната с осъществяваните от кооперацията търговски сделки, в това число и
тези които не са били декларирани по съответния ред от представляващия
кооперацията. Предвид изложеното се иска от съда да приеме, че М.Е., в
качеството си на член на УС на ПК „Е. -текс“, не е била длъжна по закон да
декларира факти и обстоятелства пред органите по приходите или пред публичния
изпълнител.
Подробно се излагат възражения относно
наличието на субективния елемент от отговорността по чл. 19 от ДОПК. В тази
връзка се претендира, липсата на събрани от страна на данъчните органи на
каквито и да било доказателства, относно наличието на знание у жалбоподателката
за укрити от ПК „Е. -текс“ доходи от продажби. Възразява се да са налице
кумулативно всички изискуеми за реализиране отговорността по чл. 19 от ДОПК,
обстоятелства. Наличието на знание за необявени факти и обстоятелства от страна
на субекта по чл. 19 от ДОПК следвало да се докаже от данъчните органи, като по
отношение на същото липсвало законово установена презумпция. Предвид, че
процесното производство е протекло по общия ред, а не по този на чл. 122 от ДОПК, като задължение на данъчните органи се претендира, установяването на
всички факти от които произтичат вменените задължения. Сочи се, че ревизионната
преписка не съдържа подписани от М.Е. товарителници, наложени платежи от
куриери или обяснения на служители от ПК „Е. текс“, които да доказват знание
и/или съпричастност към констатираните с РА № Р-16002617004468-091-001/21.01.2018г.
неотчетени продажби. Още повече, констатираните с последния РА неотчетени
продажби били в размер на 165 985, 44 лв., което водело до формиране на
задължение за заплащане на дължим ДДС в размер на 27 664, 24 лв. /таблица
на стр. 31-32 от РД/ и задължение за заплащане на корпоративен данък в размер
на 7 883, 69 лв. /стр. 16 РД/, а отговорността на жалбоподателката по чл.
19 от ДОПК била за данъчни и
осигурителни задължения в общ размер на 1 627 402, 71 лв.
В допълнение на възражението за установеност
на всички изискуеми предпоставките за ангажиране отговорността на М.Е. по реда
на чл. 19, ал.1 от ДОПК се подчертава липсата на причинно- следствена връзка
между необявяването на фактите и обстоятелствата и несъбираемостта на съответното
задължение от ПК „Е. -текс“. Дори и да се приемело, че недекларираните продажби
възпрепятстват събирането на данни за възникнали задължения, то в РА не били
изложени аргументи относно това, какво е възпрепятствало приходната
администрация да събере декларираните през ревизирания период от председателя
на кооперацията данъчни и осигурителни задължения.
Неправилно се възприемало от страна на
данъчните органи, че М.Е. с „извършване на разпореждане /плащания или
отчуждителни сделки/“ е изпълнила фактическия състав на чл. 19, ал.2 от ДОПК,
като недобросъвестно е възпрепятствала събирането на данъци или задължителни
осигурителни вноски. В оспорените актове липсвало посочване, кои точно
извършени от жалбоподателката разпореждания, плащания или отчуждителни сделки
се има предвид, като липсвали и доказателства, които да установяват, че
ревизираното лице е извършило, каквито и да било сделки на разпореждане с
имущество на кооперацията. Посочва се, че гласуването като член- кооператор за
вземане на решения за разпределяне на девидент в общото събрание на член
кооператорите в ПК „Е. текс“ от М.Е. не може да се приравни на законовото
изискване на чл. 19, ал.2 от ДОПК на недобросъвестно извършено плащане от член
на орган на управление. Още повече, следвало да бъде доказано от органите на
приходите, че това действие е осъществено недобросъвестно, тоест със знание че
същото води до намаляване имуществото на кооперацията до степен, непозволяваща
изпълнението на възникнали данъчни задължения. Нормата на чл. 19, ал.2 от ДОПК
предвиждала два способа за намаляване на имуществото, като гласуването на М.Е. в
ОС на кооператорите при вземане на решения за разпределение на дивидент не
можело да се причисли към никое от тях. Още повече, дивидентите в ПК „Е. текс“
не са били разпределени скрито, а същите са били осчетоводени, а дължимите за
тях данъци са били декларирани от председателя на кооперацията.
За принудително събиране на публични вземания
срещу ПК „Е. текс“ било образувано изпълнително дело още през 2014г., като в
хода на същото били наложени обезпечителни мерки. Твърди се, че причина за
несъбиране вземанията на държавата до голяма степен се дължи на неизвършени
действия от страна на публичния изпълнител, предвид наличните към датата на
образуване на изпълнителното производство касови наличности и други активи на
кооперацията.
Акцентира се, че към средата на 2016г.,
имуществото което обезпечава публичните задължения, надвишавало в пъти
публичните ведно с частните задължения. Имуществото не било намаляло вследствие
на определяне на дивиденти и последното не било причината за несъбиране на
задълженията. Причина за това били ниските стойности на които това имущество се
разпродало на публична продан. Вземанията на държавата били обезпечени с
възбрана върху 6 имота, чиято оценка била над 11 700 000 лв. Освен
тези имоти към началото на 2016г. ПК „Е. -Текс“ разполагала и с друг имот,
върху който не била наложена възбрана и който бил оценен с оглед на извършена
от дружеството кредитна сделка на стойност от 9 593 100 лв.
Последното подкрепяло възражението, че не действия или бездействия на УС на ПК
„Е. -Текс“ са причина за несъбиране на задълженията, а недопустима липса на
активност от страна на публичния изпълнител.
Посочва се също, че видно от Удостоверение за
наличие или липса на задължения изх. № 260201500264333/08.09.2015г. към тази
дата кооперацията не е имала данъчни или осигурителни задължения, като към
31.12.2015г. е имала активи в размер на 11 981 000лв, а през 2016г. в
размер на 2 503 000лв., предвид което за тези години 2015г. и 2016г.
не би следвало да се търси отговорност, че е гласувала за разпределяне на дивиденти.
За 2017г. се възразява, М.Е. да е гласувала за разпределяне на дивидент, както
и да е получавала такъв.
Прави се оспорване относно авторството на подписа
положен под името на М.Е. в Протокол от 29.05.2017г. за вземане на решение за
приемане на ГФО за 2016г. от Годишно отчетно събрание на член – кооператорите
на ПК „Е. -Текс“, предвид което се възразява същата да е одобрявала ГФО на ПК „Е.
-Текс“ за 2016г. Твърди се, че жалбоподателката не е участвала в приемане на
ГФО за 2017г. и 2018г.
Не били правилно изчислени лихвите, доколкото
се приемало като начална дата за възникване на отговорността й началната дата
на възникване на всяко едно от посочените задължения за данъци. Освен това
съществувала съдебна практика, че задължението за лихви е вън от обхвата на
солидарната отговорност по чл. 19 от ДОПК.
По
изложените съображения се иска отмяна на Ревизионен акт
№Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г., издаден от длъжностни лица при ТД на
НАП - Пловдив, и поправен с РА за поправка на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г.,
поправен с РА за поправка на РА № П-16002618220024-003-001/14.12.2018г.
потвърдени с Решение № 106/21.02.2019г. на Директор на Дирекция Обжалване и
данъчно-осигурителна практика Пловдив при ЦУ на НАП, претендират се и разноски.
Ответната страна счита жалбата за
неоснователна, като иска да се постанови решение, с което да бъде отхвърлена. Претендират
се разноски за юристконсултско възнаграждение в размер на 14 412, 20 лв.
Прави възражение за прекомерност по отношение на разноските от жалбоподателя,
ако ревизионният акт бъде отменен.
Представителят на Окръжна прокуратура Хасково
намира жалбата за основателна по изложените в нея съображения и предлага
процесния ревизионен акт да бъде отменен.
Съдът, след като се съобрази с изложените в жалбата
основания, доводите на страните и събраните доказателства, приема за установено
следното:
Предмет на оспорване е Ревизионен акт
№Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г., РА за поправка на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г.
и РА за поправка на РА № П-16002618220024-003-001/14.12.2018г., издадени от А.
Д.- Началник на сектор при ТД на НАП Пловдив и Г.Г.- Главен инспектор по
приходите, с които е установена отговорност
по чл.
19 от ДОПК на М.Я.Е., в качеството й на член на УС на ПК „Е. –текс“, за задължения на ПК „Е. –текс“ за данъчни периоди от 01.10.2013г.
до 30.09.2017г. по ЗДДС – главници в общ размер на 593 463, 80 лева и лихви в
общ размер на 185 811, 95 лева; Данък върху дивидентите и ликвидационните
дялове на местни и чуждестранни физически лица за периоди от 01.01.2015г.-31.12.2017г. – главници - 121 845, 56 лева и лихви
- 24 942, 84 лева; ЗКПО за периоди от 01.01.2014г.- 30.09.2017г. – главници в
общ размер на 35 957, 73 лева и лихви в размер на 5 268, 43 лева; ЗДДФЛ - данък
върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – главници в общ
размер на 99 212, 48 лева и лихви – 31 244, 69 лева; ЗДДФЛ – данък върху
доходите на ФЛ – свободни професии, граждански договори и др. – главници 1 809,
59 лева и лихви – 799, 14 лева; Данък върху разходите за превозните средства –
главници 578, 38 лева и лихви – 221, 08 лева; Осигурителни вноски за ДОО –
главници в общ размер на 238 216, 87 лева и лихви – 77 334, 10 лева;
Осигурителни вноски за ЗО – главници в общ размер на 107 257, 30 лева и лихви –
в общ размер на 33 477, 32 лева; Осигурителни вноски за УПФ – главници 52 873,
09 лева и лихви – 17 088, 06 лева. РА е съобщен на жалбоподателката и обжалван в
законово установения срок по административен ред с жалба вх. №
20-25-1/02.01.2019г.
Ревизионното
производство по издаване на оспорения акт
е
започнало със Заповед за възлагане на ревизия
№Р-16002618002811-020-001 от 16.05.2018г. /л.703, том 2-ри/, издадена от
Началник Сектор в ТД НАП Пловдив, изменена със Заповеди
Р-16002618002811-020-002 от 23.08.2018г. /л. 706/ и Р-16002618002811-020-003 от
18.09.2018г. /л. 709/, като в нея изрично е посочено, че е за установяване на
отговорност по чл.
19 от ДОПК за задължения на данъци и/или ЗОВ на ПК „Е. –текс“ и обхваща
установяване на отговорност за Корпоративен данък от 01.01.2014г. до 31.12.2017г.;
за Данък върху доходите от трудови и приравнените на тях правоотношения – от
01.11.2013г. до 31.03.2018г.; за Данък върху доходите на ФЛ – свободни
професии, граждански договори и др. – от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.; за Данък
върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица
– от 01.01.2015г. до 31.12.2017г.; за данък върху добавената стойност – от
01.10.2013г. до 30.09.2017г.; за ДОО – за осигурители – от 01.05.2014 г. до
31.03.2018 г.; за вноски за здравно осигуряване – за осигурители – от
01.05.2014 г. до 31.03.2018 г.; за Универсален пенсионен фонд – за осигурители
– от 01.06.2014 г. до 31.03.2018 г. За ревизионното производство е определен
срок за приключване до 07.11.2018 г., като ревизионният доклад следва да бъде
съставен не по-късно от 14 дни след завършването.
В хода на ревизията на ревизираното лице са
връчени искания за представяне на документи и писмени обяснения, както и са
изискани такива от трети лица – банки, Агенция по вписвания, ПК „Е. –текс“,
като получените писма са в приложения по съставения ревизионен доклад,
представените документи са присъединени, както и са съставени съответни
протоколи.
Въз основа на събраните доказателства, в срока по чл.117, ал.1 от ДОПК е съставен Ревизионен доклад
№Р-16002618002811-092-001/07.11.2018г. /л.174-229/. Срещу РД е подадено
възражение 70-00-13393 на 20.11.2018 г.
След съставянето на РД и обсъждане на
възражението срещу него е издаден Ревизионен акт
№Р-16002618002811-091-001/03.12.2019г., ведно с РАПРА /л. 43-121/, като се
посочва, че издадения РД следва да се счита за неразделна част към РА. В процесните
актове се приема за установено, че от 13.07.2004г. до 13.08.2019г. жалбоподателката е член на Управителния съвет
на ПК „Е. –текс“, ЕИК *********. Кооперацията се представлява от Ф. Р. Е.-
председател. Към датата на възлагане на процесното ревизионно производство по
отношение на ПК „Е. –текс“ е налице влязъл в
сила РА №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018 г., поправен с Акт №
П-16002618023487-003-001/08.02.2018 г., с който за данъчни периоди от 01.01.2014
г. до 31.12.2016 г. са установени задължения по ЗДДС -главници общо в размер на
460 927, 68 лева и лихви 126 243, 95 лева и по ЗКПО - главници общо в размер на
7 883, 69 лева и лихви 2 687, 52 лева. Органите по приходи установили по реда
на чл.
122 от ДОПК, че производствената кооперация е извършвала продажби он-лайн и
е доставяла чрез куриери разнородни стоки /облекла, обувки и др. / на крайни
клиенти без да е отчитала всички приходи и съответно е укривала част от
дължимите косвени и преки данъци. Посоченият РА, ведно с приложенията към него,
е присъединен в настоящото ревизионно производство по чл. 19 от ДОПК с протокол
№ 1351024/14.06.2018 г. Освен установените с посочения РА задължения решаващият
орган приема за установено, че ПК „Е. – текс“ чрез подадени СД по ЗДДС е
декларирало вноски за ДДС в периоди м. 01 -м. 09.17 г., корпоративен данък за
2017 г., данък върху дивидентите и ликвидационните дялове на местни и
чуждестранни физически лица за периоди от 01.01.2015г. до 31.12.2017г., данък
върху разходите за превозните средства за периоди от 01.01.2014г. до 31.12.2015г.,
данък върху доходите на физически лица - свободни професии, граждански договори
и др. за периода от 01.01.2014 г. до 31.12.2015 г., данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях отношения за периода 01.01.2013 г. до 31.03.2018
г., както и декларирани с декларация обр. 6 задължения за ДОО, ЗО и УПФ – общо
в размер на 782 403, 43 лева. Тези задължения не били внесени до издаване на
процесния РА № Р-16002618002811-091-001/04.01.2019 г., което обстоятелство не
се оспорва от жалбоподателката.
Въз основа на събраните факти и
обстоятелства, органите по приходите стигат до извода, че са налице
предпоставките за отговорност по чл. 19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК по отношение на жалбоподателката.
Приемат, че жалбоподателката за ревизирания
период е била член кооператор в ПК „Е.- текс“, съответно гласувала е в Общото
събрание на кооперацията, което според Устава управлява дейността на
кооперацията, без да е вписала свое несъгласие или особено мнение по взети от
Общото събрание решения, а също така като член на Управителния съвет изпълнява
решенията на Общото събрание. При така установените факти, ревизиращите органи
намират, че по отношение на М.Е. е налице първата предпоставка за реализиране
отговорността й по чл. 19, ал.1 от ДОПК. Заключват, че същата има качеството на
член на орган на управление /Управителен съвет/ и управлява дейността на
кооперацията през периодите, за които са установени данъчни и публични задължения
на кооперацията, и през който са извършени действията, увреждащи фиска.
По отношение на втория елемент – укриване на
факти и обстоятелства, които по закон лицето е било длъжно да обяви пред органа
по проходите или публичен изпълнител, се сочи че лицето е било длъжно да обяви
пред органа по приходите или публичния изпълнител факти и обстоятелества, но те
са били укрити. Публичните задължения за процесните периоди били установени с
ревизионен акт, а също били възникнали на основание подадени справки-декларации
по чл.
12 от ЗДДС, декларации по обр. 6 за дължим данък по ЗДДФЛ и дължими
здравноосигурителни вноски по КСО и ЗЗО, дължими данъци по ЗКПО и ЗДДФЛ по
декларации по чл.
92 от ЗКПО и по чл.
55, ал. 1 от ЗДДФЛ, поради което лицето знаело за тези задължения.
Неподаването на данни за действителния размер – невярно деклариране на
задължения, според органите по приходите представлявало поведение под форма на
бездействие на жалбоподателката, като чрез това се твърди укриване на факти и
обстоятелства и по този начин препятстване събирането на вземания.
Проверяващите са извели причинноследствена връзка между поведението на
жалбоподателката и невъзможността да бъдат събрани задълженията, като са
посочили, че администрацията така е лишена от изпълнително основание, въз
основа на което да проведе евентуално принудително изпълнение. Посочено е, че
съгласно чл.
209, ал. 2, т. 2 от ДОПК липсата на декларация или подадената такава с
некоректни данни препятства възможността чрез съответните съпоставки и анализи
да предположи, че са възникнали неплатени задължения, респ. действителния им
размер. Същността на декларирането била именно в посочване на действителните
факти и обстоятелства, свързани с данъчно облагане, като ревизираното лице, в
качеството си на член на управителен орган е съзнавал или е следвало да съзнава
смисъла и значението на действията по деклариране на коректни данни. Както
относно задълженията по ревизионния акт, така и по декларираните задължения,
били предприети действия за обезпечаването им, като било установено, че
имуществото не е достатъчно за покриване на изискуемите задължения. Дългът е
категоризиран като трудно събираем. Ревизиращият екип е приел, че с оглед
очевидните управленски, формални и неформални функции на задълженото лице,
се налага извод за безспорно знание от страна на М.Я.Е. за действията и/или
бездействията й в качеството на правен и данъчен субект на ПК „Е. текс“ като е
налице връзка между това знание и възпрепятстването на публичния, изпълнител за
реализиране на способи и мерки за погасяване на задълженията за данъци и
осигуровки. Твърди се установеност от страна на данъчните органи, че
ревизираното лице е знаело, че ПК „Е. текс“ не декларира действително извършени
доставки и съответно дължимите вноски за внасяне по ЗДДС и ЗКПО, както и че е
подписало ГФО на кооперацията с отразените в тях данъци и осигуровки, предвид
което се приема наличие на недобросъвестно поведение от страна на М.Е.. Във
връзка с това твърдение от страна на жалбоподателката се прави оспорване по
реда на чл. 193 от ГПК на протокол от 29.05.2017г. за взето от Общото събрание
на ПК „Е. текс“ решение за приемане на ГФО за 2016г.
Наред с невярното деклариране, органите по
приходи са установили, че в подадените баланси за 2013 г. – 2017 г.
кооперацията е декларирала касова наличност в значителни размери, както и че е
било възможно плащането на публичните задължения на предприятието. Но въпреки
това ПК „Е. текс“ се е разпоредила с касовите наличности, като са били
разпределени дивиденти в общ размер на 2 436 909, 43 лева /подробно описани
като съотношение задължения и съответни разпределени дивиденти за всяка отделна
година/, с която сума е било достатъчно да се покрият задълженията на ПК „Е. –
текс“.
По отношение на това обстоятелство ревизиращите
органи твърдят, че жалбоподателката е подписала всички протоколи на Общото
събрание за разпределение на дивиденти, т.е че същата съвсем съзнателно е участвала
в разпореждането с касовите наличности, с което обстоятелство при наличие на
умисъл е възпрепятствала събирането на данъчните задължения. По отношение на
това твърдение, жалбоподателката прави оспорване да е гласувала за
разпределение на дивиденти за 2017г.
Във връзка с образуваното изпълнително дело
било установено, че дружеството не притежава имущество, няма авоари по банковите
сметки и следователно публичният изпълнител не може да проведе успешно
производство по събиране на вземането. Направен е извод, че поведението на М.Е. е довело в причинноследствена връзка до
намаляване на имуществото на кооперацията, като с това се препятствало
изплащането на публичните задължения, което пък било основание за реализиране
отговорността на жалбоподателката по чл. 19, ал.2 от ДОПК..
Поради това и на основание чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК, ревизиращите органи са приели, че М.Е. – като физическо лице, следва
да отговаря до размера на непогасените от юридическото лице задължения –
установени с РА№Р-16002617004468-091-001/31.01.2018 г., поправен с Акт №
П-16002618023487-003-001/08.02.2018 г.; както и за задълженията по подадена
декларация по чл.
92 от ЗКПО от 01.01.2017 г. до 31.12.2017 г.; дължимите задължения за данък
върху разходите за превозни средства, дължимите задължения по ЗДДС в периоди м.
10. -м. 12. 2013 г. и м. 01-м. 09. 17 г., както и по подадени декларации по
обр. 6 в ревизирания период – ЗДДФЛ, ДОО, ДЗПО УПФ и ЗО. Начислена била и лихва
върху дължимите невнесени и внесени със закъснение осигурителни вноски.
С
жалба вх. № 20-25-1/02.01.2019 г. РА е оспорен пред Директор на Дирекция „ОДОП“
при ТД НАП Пловдив, който с Решение № 106/21.02.2019г. потвърждава РА относно определена
отговорност за задължения в общ размер на 1 627 402, 71 лв. в т.ч.
главници- 1 251 214, 80 лв. и лихви 376 187, 91 лв.
Решението на Директор на Дирекция ОДОП Пловдив
при ЦУ на НАП е връчено на жалбоподателката на 22.02.2019г. – л. 42, а жалбата пред Административен съд Хасково е
подадена на 08.03.2019г.
За да потвърди процесния акт, решаващият
орган изцяло е възприел констатациите на ревизиращия екип и е отхвърлил като
неоснователни направените срещу него възражения. В решението е направен извод,
че органите на приходите правилно са анализирали всички данни за установяването
на фактическия състав на отговорността по чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК. Отговорността на РЛ е ангажирана затова, че в подадените
справки-декларации по ЗДДС са декларирани занижени стойности на ДДС за внасяне
и че в подадените ГДД по чл. 92
от ЗКПО са декларирани неистински стойности на дължимия корпоративен данък,
както и за допълнително установените в ревизионното производство главници и прилежащите
им лихви - вноски за ДДС, корпоративен данък за 2017 г., данък върху
дивидентите и ликвидационните дялове на местни и чуждестранни физически лица,
данък върху разходите за превозните средства, данък върху доходите на физически
лица - свободни професии, граждански договори и др., данък върху доходите от
трудови и приравнените на тях отношения, както и декларирани с декларация обр.
6 задължения за ДОО, ЗО и УПФ, които не били внесени до издаване на спорния РА
№ Р-16002618002811-091-001/03.12.2018г., за което допълнително са начислени
съответните лихви. Прието е, че са налице предпоставките и по ал. 1,
и по ал.
2 от ДОПК. С оглед на безспорния факт че за ревизирания период жалбоподателката
е била член на управителния съвет на кооперацията от 10.01.2008г до
19.10.2018г./ дати на вписване в ТР/, се твърди знание на същата за подадените
некоректни данни, както и това, че се стигало до ощетяване на бюджета, а
липсата на деклариране или разликата между декларираното и надлежно
установеното съставлявало укриване по смисъла на ал. 1, чл. 19 от ДОПК. Вследствие на поведението на лицето било невъзможно да бъдат събрани
задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски. По отношение
предпоставките по чл.
19, ал. 2 от ДОПК се сочи, че кооперацията имала значителна касова
наличност, но не се разпоредила с финансовите средства в посока разплащане с
бюджета, а разпределили дивидент в размер на 2 436 909, 43 лева, която сума
била достатъчна, за да се погасят задълженията. Протоколите на ОС на кооперацията
били подписвани от М.Е., което доказвало знанието от нейна страна. Налице било
недобросъвестно препятстване събирането на данъци или задължителни осигурителни
вноски, състоящо се в извършването на разпореждане – плащания, с имуществото на
задълженото юридическо лице, водещи до намаляване на това имущество до степен,
непозволяваща изпълнението на възникналите задължения. Способите, посочени в чл.
19, ал. 2 от ДОПК, за намаляване на имуществото са плащане в натура или в
пари от имущество на задълженото юридическо лице, представляващо скрито
разпределение на печалбата или дивидент, или отчуждаване на имущество на
задълженото лице безвъзмездно или на цени, значително по-ниски от пазарните. В
хода на ревизията било установено разпределяне на дивиденти в полза на
Председателя и членовете на кооперацията, както и подадени декларации за
дължим, но невнесен данък върху дивидентите, в общ размер на 2 436 909, 47 лева
/удържан и невнесен данък - 121 845, 56 лева/, изплатени суми 2 315 063, 91
лева/. Решаващият орган е взел предвид също така, че годишните финансови
отчети, отразяващи имущественото състояние на ПК „Е. текс“ за периода
2013-2017г. са съставени от Д.И. Т., управител на фирма „Тоди 2006“ЕООД, с която кооперацията има сключен договор за
финансово- счетоводни услуги.
Обсъдена е и събраната информация по
отношение на предприетите действия от НАП Пловдив /писмо изх. №
РД-21-1782/11.06.2018 г. за предоставяне на информация за предприети действия
от страна на ТД на НАП, Дирекция Събиране – офис Хасково по отношение на
задължения, както по РА № Р-16002617004468-091-001/31.01.2018 г., така и за задължения,
възникнали по подадени декларации/, като от получената служебна бележка вх. №
РД-21-1781/05.07.2018 г. е установено след пълно проучване на активите на
дружеството, че към момента на процесното ревизионно производство има наложени
и действащи обезпечителни мерки върху 5 броя МПС, собственост на кооперацията и
е наложен запор на всички банкови сметки, а вземането на кооперацията е
определено като трудносъбираемо. В заключение е напълно споделен извода на
проверяващите от РА, както и относно лихвите, които са дължими от законовия
падеж на данъчното задължение до издаване на ревизионния акт, а задължението на
лицето, към което била насочена отговорността, следва точно параметрите,
каквито има главния дълг и към датата на погасяване на главния дълг от основния
длъжник. Отговорното лице отговаряло за чужд дълг в размерите, които дългът има
до пълното му погасяване.
С оглед направено от страна на
жалбоподателката оспорване същата да е участвала в управлението на ПК „Е. текс“
се ангажират писмени доказателства – болнични листове и експертни решения на
ТЕЛК удостоверяващи здравословното й състояние след 14.12.2014г., като и
гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
А. И. и Х. И.. И. свидетелства, че е работила като оперативен счетоводител в ПК
„Е. текс“ от август 2003г. до юни 2016г. Същата заявява, че за този период кооперацията
се е управлявала изцяло от нейния председател -Ф. Е., като М.Е. не е имала
работно място в офиса на фирмата, не е управлявала или представлявала същата.
Сочи, че жалбоподателката е била член на управителния съвет по документи, но
никога не е участвала в дейността на кооперацията, нито е представлявала същата.
По отношение на ГФО, свидетелства, че същите са се изготвяли от счетоводна къща,
а адвоката на кооперацията подготвял протокол от заседание на общото събрание
за приемането им, след което членовете му си слагали подписите, без реално
такова събрание да се е провеждало. Свидетелката също така заявява, че М.Е.
никога не е имала достъп до информация относно финансовото състояние на
кооперацията, нямала е никакво понятие относно нейната дейност, а ръководните
функции са били осъществявани еднолично и изцяло от Ф. Е.. По отношение на
всички останалите членове заявява, че фиктивно са били вписани като такива в
ТР. Служителите на фирмата не са имали право да дават информация на никой друг,
освен на Ф. Е.. Последният е вземал решения за дейността на кооперацията
еднолично и само с неговия подпис са се теглили пари от банки или се е
извършвало друго разпореждане със средства на кооперацията. В счетоводството на
кооперацията работили трима – четирима души, но същите не изготвяли баланс и
годишни данъчни декларации, а тази дейност се извършвала от счетоводна къща. От
счетоводната къща идвали хора в офиса на кооперацията, за да пускат ДДС с ел.
подпис на кооперацията.
Свидетелят Х.Ю.И., заявява че по
документи се водел контролиращ орган на кооперацията, но всъщност никога не е
осъществявал каквато и да било дейност в нея. Казва, че се е подписвал на
протоколи за проведени Общи събрания в кооперацията, но такива никога не били
провеждани. Станал член на кооперацията по молба на нейния председател Ф. Е.,
който преди 20 години му заявил, че формално ще присъства в документацията на
фирмата. Заявява, че освен Ф. Е. никой друг не е имал право да се разпорежда с
дейността на фирмата, както и че М.Е. никога не е имала достъп до информация за
дейността на фирмата.
С оглед направеното от страна на
жалбоподателката оспорване същата да е участвала в Общо събрание на
29.05.2017г. за приемане на ГФО на ПК „Е.
текс“ за 2016г. по делото е ангажирана съдебно – графологична експертиза. За
нуждите на експертизата на основание чл. 192 от ГПК от ПК „Е. текс“ е изискан
оригинал на Протокол от Общо събрание
проведено на 29.05.2017г. за приемане на ГФО
на ПК „Е. текс“ за 2016г. В отговор постъпило писмо вх. №
4837/24.07.2019г. /л.1767/, видно от което такъв документ, в оригинал, не се
съхранява в ПК „Е. текс“. Видно от
заключението на изготвената по делото съдебно – графологична експертиза
„съхраняваното в масива на Търговски регистър сканирано копие на Протокол от
проведено на 29.05.2017г. общо събрание на член кооператорите в ПК „Е. ***,
съдържа копие на два подписа на М.Е., които не са изпълнени от М.Е.“.
В подкрепа на направеното от
жалбоподателката възражение за наличието на субективния елемент на
отговорността по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК е ангажирана съдебно – оценъчна
експертиза, която да установи активите на ПК „Е. текс“ към края на всяка една
от ревизираните години, както и съдебно счетоводна експертиза, която след
съпоставка между активи и пасива да заключи дали активите на кооперацията са
били достатъчни за покриване на нейните пасиви.
Видно от заключението на съдебно –
оценъчната експертиза пазарната стойност на активите на ПК „Е. текс“ към
31.12.2014г. е била 30 658 814, 00лв., към 31.12.2015г. –
22 761 950,00 лв., а към 31.12.2016г. – 6 779 995, 00 лв.
Видно от заключението на съдебно –
счетоводната експертиза по поставената задача за определяне съотношението между
активите, определени според заключението на съдебно- оценъчната експертиза
и пасивите по счетоводните данни от ГФО
на ПК „Е. текс“, ВЛ определя разлика между активите и пасивите на кооперацията
през 2014г. в размер на
23 275 406.75лв. / 30 658 814лв.- 7 383 407.25
лв./, а установените от НАП задължения при ревизията за 2014г. са 341 876.
52 лв. За 2015г. разликата между
активи и пасиви възлиза на
14 778 133, 48 лв. / 22 761 950.00лв. –
7 983 816.52лв./, а установените от НАП задължения при ревизията са в
размер на 768 428.05лв. За 2016г. разликата
между активите и пасивите на ПК „Е. текс“ е в размер на
3 245 702.75лв. / 6 774 734.00- 3 529 031.25лв./,
а установените за 2016г. задължения при ревизията са в размер на
1 000 499.00 лв. Експертизата е определила съотношението на активите
и пасивите и според данните от ГФО и приложените по делото оборотни ведомости,
като при така направената съпоставка за 2014г. се установява разлика в размер
на 6 667 593.17лв., при установени от НАП задължения в размер на
314 876.52 лв., за 2015г. разлика в размер на 3 986 761.00лв.,
при установени от НАП задължения за периода в размер на 768 428.05лв., а
за 2016г. разликата е в размер на 1 036 082,56лв., при задължения към
НАП в размер на 1 000 499.00лв. В заключение експертизата посочва, че
видно от счетоводните данни на ПК „Е. текс“, активите на кооперацията намаляват
през всяка от следваща година, като през 2015г. и 2016г. същата не генерира
печалби. Експертизата не е установила наличие на данни за получени доходи от М.Я.Е.
по договори за контрол и управление на ПК „Е. текс“. За 2017г. експертизата
сочи наличие на начислен дивидент за М.Е. в размер на 9900 лв., а в съдебно
заседание от 10.03.2020г. ВЛ пояснява, че не е налице РКО за изплащане на
същия. За ревизирания период по отношение на жалбоподателката са установени от
експертизата РКО за заплатен дивидент в периода 01.01.2016г. до 31.12.2016г. в общ размер на 129 337.44
лв., изплатени на касата на кооперацията след приспадане на дължим данък в общ
размер на 6 466.88 лв.
С
оглед направено оспорване жалбоподателката да е получила дивидент за 2017г., по
реда на чл. 192 от ГПК от ПК „Е. текс“ е изискано представяне на писмени
доказателства удостоверяващи това обстоятелство. В отговор на искането по
делото е постъпил отговор вх. № 4837/24.07.2019г. /л.1767/ от председател на ПК
„Е. текс“, видно от който такива документи не са налични в кооперацията.
При така установената фактическа обстановка се
налагат следните правни изводи:
Обжалваният ревизионен акт представлява
индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Същият е
оспорен от страна с активна процесуална легитимация – участник в
административното производство, чийто права и интереси са пряко засегнати от
него, с оглед на предвидените в него неблагоприятни последици и след
реализирано оспорване на акта по административен ред. Жалбата е подадена на подадена в предвидения за това срок, предвид
което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е основателна,
поради следните съображения:
Ревизионният доклад и ревизионният акт са
издадени в сроковете по чл.117 ал.1 и чл.119 ал.3 ДОПК и от компетентните
органи по смисъла на чл.118 ал.2 ДОПК във връзка с чл.7 ал.1 т.4 ЗНАП, в кръга
на определените им правомощия по чл.119 ал.2 ДОПК, определящ материалната
компетентност на лицата, които следва да издават ревизионния акт, и предвиждащ,
че ревизионният акт се издава от органа, възложил ревизията (определен за това
с акт на директора на компетентната териториална дирекция) и ръководителя на
ревизията (определен със заповедта за възлагане на ревизия).
Съдебният състав не констатира в
хода на производството да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила,водещи до неговата незаконосъобразност.
По делото е
безспорно обстоятелството, че М.Е. е имала качеството на член кооператор в ПК „Е.
текс“ и че същата е била вписана в ТР като член на УС на кооперацията, спорно
се явява обстоятелството дали същата е имала горните качества за целия
ревизиран период или с подаване на искане до УС на ПК „Е. текс“ на 10.05.2017г.
същата е прекратила членството си, като член кооператор и член на УС считано от
10.06.2017г. По делото няма спор по отношение размера на установените в ход на
ревизията задължения на ПК „Е. текс“, както и че същите не са били погасени към
датата на издаване на процесните актове.
Спора се явява по отношение наличие
спрямо жалбоподателката на всички елементи кумулативно изискуеми за ангажиране
отговорността й по чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК.
В тази връзка следва дас е посочи, че
с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК е създадена особена хипотеза на лична имуществена отговорност на
лицата, управляващи задължени за данъци или осигурителни вноски субекти по чл.
14, т. 1 и 2
от ДОПК. Основният длъжник е субектът, който дължи данъци или осигурителни
вноски, т. е. лицето по чл.
14, т. 1 и 2
от ДОПК, а субект на особената имуществена отговорност е неговия управител
или член на управителен орган. Предпоставките по двете разпоредби за ангажиране
на тази отговорност е съответно - укриването от орган по приходите или от
публичен изпълнител на факти и обстоятелства, които лицето по чл.
14, т. 1 и 2
от ДОПК е длъжно да обяви пред тях и в резултат на това да не могат да се
съберат дължимите данъчни или осигурителни вноски, или по ал. 2 -
недобросъвестно извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на
задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, или отчужди имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени,
значително по-ниски от пазарните, вследствие на което имуществото на
задълженото лице е намаляло и по тази причина не са изплатени данъци или
осигурителни вноски. Отговорността по чл. 19, ал. 1 от ДОПК е до размера на
несъбраното задължение, а отговорността по ал. 2 – до размера на извършените
плащания, съответно намаленото имущество. При анализ на редакциите на двете
разпоредби, изменени и допълнени, се установява, че е разширен обхвата на всяка
от тях с оглед лицата, чиято отговорност за задълженията на съответното
юридическо лице може да бъде ангажирана, както и кръгът действия/бездействия,
предпоставящи реализирането на отговорност.
Съгласно чл. 19, ал. 1 ДОПК/ в редакцията към
процесния период/, който в качеството си на управител, член на орган на
управление, прокурист, търговски представител, търговски пълномощник на
задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 и 2
укрие факти и обстоятелства, които по закон е бил длъжен да обяви пред органа
по приходите или публичния изпълнител и вследствие от това не могат да бъдат
събрани задължения за данъци и/или задължителни осигурителни вноски, отговаря
за непогасеното задължение. Тълкуването на разпоредбата налага извод, че
фактическият състав на същата включва следните елементи:
1. лицето да има качеството на орган на
управление или на управител на задължено лице по чл.
14, т. 1 и т.
2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;
2. да е налице поведение на това лице,
изразяващи се в действие или бездействие, чрез което се укриват факти и
обстоятелства, които по закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите
или публичния изпълнител;
3. причинно-следствена връзка между
поведението и невъзможността за събиране на задължения за данъци или
задължителни осигурителни вноски и
4. невъзможност за събиране на публични вземания - данъци и задължителни осигурителни вноски.
Тълкуването на разпоредбата на чл.
19, ал. 2 ДОПК налага извод, че фактическият състав има следните
елементи:
1. лицето да има качеството на орган на
управление или на управител на задължено лице по чл.
14, т. 1 и т.
2 ДОПК към момента, към който са установени публичните задължения;
2. да е налице поведение на това лице,
изразяващо се в извършване на плащания в натура или в пари от имуществото на
задължено юридическо лице по чл.
14, т. 1 или 2,
представляващи скрито разпределение на печалбата или дивидент, или отчужди
имущество на задълженото лице безвъзмездно или по цени, значително по-ниски от
пазарните;
3. това поведение да е недобросъвестно;
4. невъзможност за събиране на публични вземания
- данъци и задължителни осигурителни вноски.
5. причинно-следствена връзка между поведението е невъзможността за събиране
на задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски.
В процесния случай е доказано, че главният
длъжник ПК „Е. –текс“ е задължено лице по чл. 14 от ДОПК, тъй като част от вменените негови задължения са установени с влязъл в
сила ревизионен акт, а друга са декларирани като такива с подадени от дружеството
СД. Жалбоподателката в действителност по документи е имала качеството на член
кооператор и член на Общото събрание, както и на Управителния съвет на ПК „Е. –текс“
в периода на възникване на задълженията, както и при издаване на ревизионния
акт на кооперацията. Към датата на издаване на процесния РА същата е заличена
като член кооператор на ПК „Е. текс“, като последното обстоятелство е вписано в
ТР на 19.10.2018г. Въз връзка с последното, настоящият състав не споделя
възражения на жалбоподателката, че членството й в кооперацията е прекратено с
подадено до УС на ПК „Е. текс“ искане считано от 10.06.2017г., доколкото
ангажираното към доказателствата по делото такова не съдържа нито входящ номер,
нито подпис на които и да е от членовете на УС на ПК „Е. текс“, пред който
орган следва да е подадено заявлението, предвид което не би могло да се приеме,
че същото е проявило своя правен ефект. Жалбоподателката оспорва да има
качеството на лице по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК доколкото твърди, че управителния
съвет няма правомощия по оперативно управление на кооперацията, а последното се
осъществявало от председателя на кооперацията доколкото същият представлявал
кооперацията пред трети лица. Така изложените от жалбоподателката възражения
обаче, настоящата инстанция намира за относими към субективния елемент от
отговорността по чл. 19 от ДОПК, но не и относно определяне качеството й на
член на орган на управление.
Отговорността по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК
е предвидена за управител или за член на орган на управление на задълженото
юридическо лице. В конкретния случай лицето по чл. 14 от ДОПК е производствена
кооперация, като същото е регистрирано по Закона за кооперациите, а не по ТЗ. Съгласно Закона за кооперациите, управителния съвет на
кооперацията е колективен оперативен орган на управление на кооперацията, а
председателят я представлява. Възложените от ЗК функции на управителния съвет
по оперативното управление на кооперацията се извличат от разпоредбите на чл. 21, ал. 1
и ал. 4 от ЗК, както и от изричното изискване на чл. 3, ал.
1, т. 3 от ЗК при вписване на кооперацията да се представят декларации и от
членовете на УС, че не са лишавани от право да заемат ръководна, отчетническа
или материално отговорна длъжност. В този смисъл е и Решение № 3702 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 13525/2008
г., IV о. Предвид изложеното, съдът намира, че е налице първата предпоставка за
реализиране на отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК.
Спорно
в конкретния случай е дали са налице останалите предпоставки от фактическия
състав на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от ДОПК - да е налице виновно поведение,
изразяващо се в укриване на факти и обстоятелства, които по закон е била
длъжна да обяви пред органа по приходите или публичния изпълнител, да има
причинно-следствена връзка между поведението и невъзможността за събиране на
задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски, както и да е
установена невъзможност за събиране на публични вземания.
Спорни са и обстоятелствата относно наличието
на всички елементи от състава на отговорността по чл. 19, ал. 2 от ДОПК – да
има недобросъвестно поведение, изразяващо се в съответния посочен от
закона способ, а в случая - извърши плащания в натура или в пари от имуществото
на задълженото лице, представляващи скрито разпределение на печалбата или
дивидент, в резултат на което имуществото на задълженото лице е намаляло и по
тази причина не са погасени задължения за данъци и/или задължителни
осигурителни вноски.
По отношение на така посочените елементи от
отговорността по чл. 19, ал.1 и ал.2 от ДОПК, следва да се посочи, че същите
следва да бъдат доказани по един безспорен и категоричен начин от приходните
органи.
Няма спор между страните, относно
задълженията, установени с РА №Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г., поправен
с Акт № П-16002618023487-003-001/08.02.2018 г. издадени на ПК „Е. текс“, както
и че същите са във връзка подадени справки-декларации с декларирани занижени
стойности на ДДС за внасяне и неистински стойности на дължимия корпоративен
данък, както и че тези задължения не са внесени. Няма спор, че кооперацията не
е заплатила и останалите посочени в процесния РА задължения по подадени СД,
както и че по решения на Общото събрание има изплатени дивиденти. По делото липсва
спор и по отношение невъзможността да бъдат събрани установените в
производството публични задължения.
В конкретния случай, М.Е., в качеството
й на член на управителния съвет на ПК „Е. текс“ е определена като субект на
укриване на факти и обстоятелства, предвид възприетото от ревизиращите органи
подаване от страна на ПК „Е. текс“ на декларации с информация, водеща до по-малък резултат за
съответния данък. Органа възприема, че с подаването на декларации с некоректно
посочени в тях резултат за внасяне на данък е възпрепятствано събирането на
вземанията на ПК „Е. текс“. Във връзка с
последното следва да се анализира, дали подаването на процесните декларации е в
резултат на виновно, умишлено поведение от страна на жалбоподателката. Следва
да се посочи, че съгласно чл. 21
от ЗК Управителният съвет изпълнява решенията на общото събрание и направлява
дейността на кооперацията. Той осъществява и други функции, определени със
закона и устава. За своята дейност управителният съвет се отчита пред общото
събрание. Съгласно ал.2 на същата разпоредба предварително решение на управителния
съвет се изисква за договор за заем с трети лица и даване на обезпечения в
полза на трети лица; съдебна или извънсъдебна спогодба, с която се признават
задължения или се опрощава дълг; разпоредителни сделки с дълготрайни активи, с
изключение на тези по чл. 15, ал. 4, т. 10; договор за наем на недвижими имоти с
балансова стойност, която надхвърля 5 на сто от общата балансова стойност на
дълготрайните активи към 31 декември на предходната година; договори за кредит,
за съвместна дейност, за поемане на менителни задължения; учредяване на залог
на дълготрайни активи на кооперацията; други сделки на разпореждане с
имуществото на кооперацията, предвидени в нейния устав. Съгласно нормата на чл.26
от ЗК председателят на кооперацията ръководи текущата й дейност и представлява
кооперацията.
Предвид последното и с оглед приобщените в
производството доказателства, настоящата
инстанция намира, че приходната администрация не е ангажирала безспорни
доказателства, от които да е видно, че ревизираното лице в качеството на член
на УС на кооперацията е знаела, че подадените от кооперацията декларациите са с
некоректно посочени стойности, което обстоятелство би довело до некоректно
бъдещо определяне на задължения на кооперацията за данъци и осигуровки и до
ощетяване на бюджета. Нещо повече от ангажираните в производството гласни
доказателства се установява, че единствено председателят на кооперацията е имал
правомощието да осъществява текущата дейност на кооперацията, в това число и
правото и задължението да проверява верността на подаваната в НАП информация. Същият
е организирал и ръководел еднолично дейността на кооперацията, а счетоводните
данни са подавани към НАП от счетоводна къща, до която жалбоподателката не е
имала достъп. Макар и документално М.Е. да е вписана като член на орган на
управление на кооперацията, същата реално никога не е извършвала действия по
управление. Нещо повече, видно от свидетелските показания на разпитаните по
делото свидетели А. И. и Х. И., показанията на които настоящата инстанция
намира за достоверни и правдиви, жалбоподателката не е имала достъп до
счетоводните документи на кооперацията. Същата не е била запозната реално с
дейността на кооперацията, с това какви сделки са били осъществявани и какви
реално осчетоводени, а служителите разполагащи с тази информация са имали право
да докладват за нея само на председателя на кооперацията. Макар и да е
подписвала ГФО, от същите жалбоподателката не би могла да изведе заключение за
липса на реално осчетоводени и декларирани сделки, за което обстоятелство да
има задължение да декларира пред органите на НАП. Предвид изложеното,
настоящата инстанция намира за безспорно установено обстоятелството, че
жалбоподателката макар и по документи да се води член на управителния съвет на
кооперацията, същата никога реално не е осъществявала дейност по управление, не
е била наясно с периодичността и обема на извършваните от дружеството сделки, а
още по- малко с тяхното счетоводно отразяване и деклариране. Последното води на
извод за недоказаност от страна на ревизионния орган, че М.Е. умишлено е осъществила
действие или бездействие, чрез което се укриват факти и обстоятелства, които по
закон следва да бъдат обявени пред органа по приходите или публичния изпълнител.
Тук следва също така да се отбележи, че фактическия състав на чл. 19, ал.1 от ДОПК включва извършване на действия по укриване на факти и
обстоятелства, а с процесния РА се вменяват на жалбоподателката задължения не
само установени с влязъл в сила РА № Р-16002617004468-091-001/31.01.2018г.,
издаден на ПК „Е. текс“, за задължения по ДДС и ЗКПО, вследствие на недекларирани
или невярно декларирани задължения, но и за такива произтичащи от подадени от
дружеството справки декларации. Последното води на извод, че за част от
вменените на жалбоподателката задължения, въобще липсват изложени от страна на
ревизиращите органи твърдения същите да произхождат от укрити факти и
обстоятелства, а напротив налице е обратното твърдения за произход от
декларирани от дружеството факти и обстоятелства. Последното буди недоумение,
какво действие по укриване органа твърди да е извършила жалбоподателката спрямо
тези задължения и как същото е довело до невъзможност за събирането им.
От доказателствата събрани в хода на
ревизионното производство не се установява също така и наличие на
причинно-следствената връзка между конкретно поведение от страна на
жалбоподателката и невъзможността да бъдат събрани установените с РА задължения
за плащане на данък по ЗДДС и корпоративен данък.
Предвид всичко изложено, съдът намира
че макар формално, като член на УС на ПК „Е. текс“, жалбоподателката да се
явява лице спрямо което може да бъде ангажирана отговорността по чл. 19, ал.1
от ДОПК, то в хода на ревизионното производство не са установени и доказани
останалите кумулативно изискуеми елементи от фактическия състав на същата.
По отношение твърдяното наличие на
предпоставките по чл.
19, ал. 2 от ДОПК е безспорно, че кооперацията не е погасявала публичноправните
задължения през 2015г., 2016г. и 2017г., като е можело да бъдат погасени и
съответно за 2015 г. – остатъкът щял да бъде намален, а през 2016г. и 2017г. –
дори да остане сума за разпределение като дивидент. Независимо от последното,
настоящият състав намира, че от приобщените по делото доказателства не би могло
да се стигне до извод, че единствената и неразривно свързана с невъзможността
за събиране на тези задължения, причина е разпределението на дивиденти на член
кооператорите през 2015г., 2016г. и 2017г. В случая неотносимо се явява
направеното от жалбоподателката възражение, че
същата не е получила дивидент за 2017г., доколкото разпределянето на
такъв е бил счетоводно отразен и активите на дружеството са намалени счетоводно
с тази сума. Тук обаче, следва да се изследва причинно-следствената връзка на
така оформеното счетоводно разпределение на дивиденти с намаляване имуществото
на дружеството до степен същото да не може да покрие задълженията му. Видно от
приобщените по делото съдебно- счетоводна и съдебно -оценъчна експертизи, които
настоящият съдебен състав кредитира, като компетентно изготвени, активите на
дружеството са превишавали задълженията му към края на всяка една от
ревизираните години. Както към края на 2015г., така и към края на 2016г. и
2017г. кооперацията е разполагала с имущество, което да обезпечи публичните й
задължения. Невъзможността публичните задължения да бъдат събрани в хода на
развилото се изпълнително производство, според настоящият съдебен състав не е
вследствие на предприети от страна на жалбоподателката действия по
разпределение на дивиденти. Ето защо намира, че не е налице причинно –
следствена връзка между разпределените в периода на ревизията девиденти и
невъзможността да бъдат погасени задълженията на дружеството. Дружеството освен
касовите наличности към периода на установяване на процесните задължения е
разполагало с имущество значително надхвърлящо размера на същите. Установеността на тези факти води на
извод за недоказаност от страна на ревизиращите органи за наличие на недобросъвестно
поведение от страна на жалбоподателката при гласуване като част от общото
събрание на кооперацията разпределение на дивиденти. Видно от счетоводната
експертиза по делото, счетоводния баланс на кооперацията за всяка от
ревизираните години е с положителен резултат. Последното обстоятелство е било
отразявано в ГФО на кооперацията, същите са публични и от прегледа им не би
могло да се стигне до логическия извод, че с разпределение на дивидент от
печалба за минали години, на дружество разполагащо и с дълготрайни материални
активи би се възпрепятствало събирането на установени спрямо дружеството
публични вземания. Именно последното обстоятелство следва да е логически
обозримо за субекта на отговорността по чл. 19, ал.2 от ДОПК. В конкретния
случай, съдът намира, че с оглед обема на личната ангажираност на
жалбоподателката в дейността на кооперацията и достъпа й до информация относно
тази дейност, за същата не е било възможно, с оглед правилата на формалната
логика да достигне до умозаключение, че с действията си по вземане на решения,
като член на ОС на ПК „Е. текс“, за разпределение на дивиденти от печалби за
минали години, ще доведе до невъзможност изпълнението на установените спрямо
кооперацията публични задължения. Предвид последното следва извод за липса на
безспорна установеност от доказателствата по делото за наличие на
недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателката, което да е в пряка
причинно- следствена връзка с невъзможността да бъдат събрани установените
спрямо ПК „Е. текс“ данъчни задължения.
При така установените по делото факти и
обстоятелства, настоящият състав намира, че не са налице всички кумулативно
необходими предпоставки за ангажиране отговорността на ревизираното лице по
реда на чл. 19, ал. 1 и ал. 2
от ДОПК.
След като не се установяват всички
предпоставки за реализиране отговорност на жалбоподателката по реда на чл. 19,
ал.1 и ал.2 от ДОПК по отношение главницата на процесните публични задължения,
същата не следва да отговаря и за лихвите върху тях. Наред с това следва да се
има предвид, че отговорността по чл. 19, ал. 1 и 2 от ДОПК е отговорност за чужди задължения и се предвижда отговорност за
несъбрани задължения за данъци или задължителни осигурителни вноски до размера
на непогасеното задължение – ал. 1, съответно – до размера на извършените
плащания в хипотезата на чл.
19, ал. 2 от ДОПК, но не и за лихвите върху тях. Не е предвидено изрично,
че отговорността на третото лице обхваща и лихвите върху установените, но не
събрани публични вземания, поради което отговорността на ревизираното лице за
лихви е незаконосъобразно установена.
Предвид изложеното жалбата се явява
основателна, като оспорения РА следва да бъде отменен. С оглед крайния изход на
спора на основание чл.
161, ал. 1 от ДОПК на жалбоподателката следва да се присъдят разноски, така
както същите са предявени, доколкото не се споделя направеното от ответната
страна възражение за тяхната прекомерност, предвид материалния интерес на спора
и неговата фактическа и правна сложност. Съобразно представения списък същите
възлизат на общ размер от 21 610 лв., в това число адвокатско възнаграждение
в размер на 19 000 лв., държавна такса - 10 лв. и разноски за експертизи – 2600лв. По отношение
на внесената ДТ в размер на 50 лв. следва да се посочи, че за разликата от 10лв.
до 50 лв. същата е недължимо платена и може да бъде потърсена от
Административен съд Хасково.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
по жалбата на М.Я.Е., ЕГН **********,***,
подадена чрез адв. К.В. Ревизионен акт №Р-16002618002811-091-001 от 03.12.2018г.,
издаден от длъжностни лица при ТД на НАП - Пловдив, поправен с РА за поправка
на РА № П-16002618216430-003-001/12.12.2018г., поправен с РА за поправка на РА
№ П-16002618220024-003-001/14.12.2018г., потвърдени с Решение № 106/21.02.2019г.
на Директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика Пловдив при
ЦУ на НАП.
ОСЪЖДА
Националната агенция за приходите да
заплати на М.Я.Е., ЕГН **********,***, разноски в размер на 21 610 лв.
Решението
може да се обжалва с касационна жалба пред Върховния административен съд в
14-дневен срок от получаване на съобщението до страните.
Съдия: