РЕШЕНИЕ
Номер................. Година 2019 Град Варна
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Варненският
районен съд ХХІХсъстав
На двадесет
и четвърти октомври Година две хиляди
и
деветнадесета
В публично заседание в следния състав:
Съдия Мария Бончева
Секретар Калинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията
НАХД №1162 по описа на
съда за 2019г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и
сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на „М.к.” ЕООД, против НП № 03–009731/ 16.05.2018 г. на Директора на
Дирекция “Инспекция по труда”- Варна, с което за нарушение на чл.150 от КТ на „М.к.” ЕООД е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1600 лева на основание чл.416 ал.5 вр.чл.415в ал.1 от КТ.
Жалбата е процесуално допустима – предявена е в срок и при наличие на
представителна власт. В жалбата си въззивната страна моли отмяна на НП. В
съдебно заседание въззивната страна не се явява, но се представлява, като
процесуалния представител поддържа жалбата.
Въззиваемата страна се представлява от
процесуален представител, който пледира потвърждаване на НП като правилно и
законосъобразно.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа
страна следното:
„М.к.”
ЕООД в качеството на работодател видно
от представения таблица за отчитане на явяване/неявяване на работа за м.август
2017г. и платежната ведомост за м.август 2017г. на лицето Добринка Христова Н.
на длъжност "касиер счетоводител" в складова база находяща се в
гр.Варна и стопанисвана от „М.к.” ЕООД е положило труд на 15.08.2017г., който
ден във връзка с решение на Общинския съвет на Варна №725 по протокол
№201/20.06.2017г. за територията на Община Варна е обявен за
неприсъствен/почивен ден, като не е начислил и изплатил в платежната ведомост
за м.08.2017г. допълнително трудово възнаграждение с увеличение за положен
извънреден труд. Нарушението е извършено на 21.09.2017г. до която дата е
следвало да бъде изплатено трудово възнаграждение за извънреден труд на лицето.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава
чрез събраните и изготвени по установения ред доказателства и доказателствени
средства. Материалите по АНП- протокол за проверка, АУАН, ведомости, следва да
се кредитират изцяло от съда като събрани по реда на НПК и като
непротиворечиви. Подробни и непротиворечиви са и показанията на свид.Байков,
поради което също са изцяло кредитирани от съда.
Предвид горното, съдът установи фактическата обстановка такава, каквато е
описано в НП.
Съдът, както с оглед изложените от жалбоподателя доводи, така и
предвид императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните изводи:
При провеждане на АНП не са допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила. АУАН и НП са издадени от
компетентни органи и в законоустановения срок. Съдържат формално реквизитите, изисквани
съгласно чл.42 и 57 ЗАНН. Обстоятелствената част на НП отговаря на
разпоредителната. Нарушението е индивидуализирано по начин, позволяващ на
въззивника да разбере в какво се изразява то и срещу какво се защитава, като
нарушението е описано пълно и ясно както от правна, така и от фактическа
страна. Описани са и доказателствата, на които се е позовал АНО.
АНО правилно е приложил материалния закон, като е съотнесъл
установените фактически констатации към хипотезата на правната норма. Съгласно
разпоредбата на чл.150 от КТ за
положен извънреден труд се заплаща трудово възнаграждение в увеличен размер
съгласно чл. 262 от КТ. Видно
от посочената за нарушена правна норма положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено
между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 75 на сто - за
работа през почивните дни. Видно от
приложеното по делото копие от ведомост, към датата на проверката на
работничката Н. не е било изплатено възнаграждението с увеличение. В тази
връзка съдът намира, че работодателят е осъществил състава на нарушението, за
което е наказан. Съдът, обаче, намира, че правилно АНО е счел, че са
налице предпоставките на чл.415в от КТ за ангажиране на отговорност за
маловажно нарушение. В чл.415в от КТ законодателят конкретно е посочил какви са
критериите, на които трябва да отговаря нарушението, за да се квалифицира по
този привилегирован състав. На първо място е предвидено нарушението “да може да
се отстрани веднага по реда, предвиден в този кодекс” и на второ – “от него да
не са произлезли вредни последици за работници или служители”. Когато
законодателят изчерпателно е възвел критерии за квалифициране на деянието по
определен състав, недопустимо е да се прибавят и други критерии при прилагането на тази норма. Отделно от
това нормата е императивна. Тя не дава оперативна самостоятелност на АНО, а и
на съда, да прецени по целесъобразност дали следва да приложи тази норма. Т.к.
маловажността на случая по чл.415в от КТ не изключва той да е маловажен едновременно
и по см. чл.28 ЗАНН, то единствената свобода на АНО и съда се свежда до това,
да прецени не е ли случаят маловажен и по см.чл.28 ЗАНН и на това основание
изобщо да не наложи наказание. В този случай съдът намира, че деянието не е
маловажно по см. чл.28 ЗАНН, т.к. не се отличава от обикновените случаи от този
род. Деянието обаче следва да се квалифицира задължително по чл.415в от КТ,
т.к. нормата е императивна и са осъществени предвидените в нея предпоставки.
Нарушението не само може да бъде отстранено веднага след установяването му, но
и реално е било отстранено, като са били
извършени необходимите плащания от страна на жалбоподателя. В тази връзка са
доказателствата по преписката и представените в съдебно заседание писмени
доказателства. От деянието, за което е наказана въззивната страна, не са
настъпили вредни последици, предвид своевременното изпълнение на предписанията. При тези обстоятелства АНО е бил длъжен и е
приложил привилегирования състав на нарушение по чл.415в.
Предвид горното, правилно е приложен
материалния закон, като дружеството е наложено наказание на основание чл.415в
от КТ. Отстраняването на нарушението незабавно след установяването му може да
има за последица приложението на този привилегирован състав, но само по себе си
не е причина на дружеството изобщо да не бъде налагано наказание, поради което
възражението на защитата в този смисъл е несъстоятелно.
Съдът намира, обаче че размера на наложената Имуществена санкция е
неправилно определен. Съгласно
разпоредбата на чл. 415 в от КТ за нарушение, което е
отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и
от което не са произтекли вредни последици за работници и служители,
работодателят се наказва с имуществена санкция или глоба в размер от 100 до 300
лв., а виновното длъжностно лице - с глоба в размер от 50 до 100 лв. В тази връзка съдът намира, че АНО е
определил размера на наказанието в пъти по-висок от предвиденото в закона.
Съдът намира, че следва да измени НП, като намали размера на наложеното
наказание Имуществена санкция в минимума предвиден в КТ, именно в
размер на 100 лева. Жалбоподателят не е извършвал други нарушения от същия
вид и извършеното се явява инцидентно в неговата практика. В този размер именно
наказанието би въздействало предупредително и възпиращо на дееца и на
останалите членове на обществото и би изпълнило целите на чл.12 от ЗАНН..
Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И :
ИЗМЕНЯ НП № 03–009731/ 16.05.2018
г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по
труда”- Варна, с което за нарушение на чл.150 от КТ
на „М.к.” ЕООД е наложено наказание „Имуществена
санкция” в размер на 1600 лева на основание чл.416
ал.5 вр.чл.415в ал.1 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното
административно наказание
"Имуществена санкция" на 100 лева.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Варненски административен съд в 14-дневен
срок от получаване на съобщенията от страните, че решението и мотивите са
изготвени.
След влизане в сила на съдебното решение, АНП да се върне
на наказващия орган по компетентност.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: