№ 2
гр. Варна, 03.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на втори декември през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
като разгледа докладваното от Десислава Г. Жекова Търговско дело №
20223100900372 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е от Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес ******, срещу
Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. Граф Игнатиев №2, иск с правно
основание чл. 558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ за заплащане на сумата от
26 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в болки и страдания, настъпили в резултат на ПТП от
09.05.2020г., осъществено на път А-2, км.376+800 посока гр. Варна, по вина
на водач на неустановен автомобил, ведно със законна лихва върху
главницата, считано от 14.09.2021г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се твърди, че на посочените дата и място е настъпило
ПТП между неустановен лек автомобил и мотоциклет марка „***“ модел ***
с рег. №***, управляван от ищеца, при което последният пострадал.
Автомобилът предприел аварийно спиране без видима причина в дясната
лента, в която се движил мотоциклетът. Ищецът предприел заобикаляне
отляво, но при разминаването лекият автомобил внезапно тръгнал наляво и
настъпило съприкосновение между автомобила и задната част на
мотоциклета, който загубил устойчивост в резултат на удара и водачът на
мотоциклета и спътничката му паднали. Водачът на неустановения автомобил
напуснал мястото на произшествието, а ищецът и спътничката му получили
травматични увреждания. След оказана спешна помощ и извършени
прегледи, на ищеца била поставена диагноза и гипсова имобилизация, тъй
като отказал оперативно лечение. На 11.05.2020г. ищецът бил приет в МБАЛ
„Майчин дом-Варна“ ЕООД с оток и спонтанна палпаторна болка в лявото
стъпало. Поставена му била диагноза – травма на други мускули и сухожилия
на ниво глезен и стъпало вляво. Извършена била операция, след която била
поставена мека имобилизация за 45 дни. Изписан бил на 14.05.2020г. с
подобрение. На 17.06.2020г. ищецът бил прегледан от лекар поради болка и
1
затруднени движения, както и на 01.07.2020г. Били издадени болнични листи
за 174 дни временна неработоспособност. Ищецът претърпял и продължава
да търпи психически травми от случилото се. Появили се безпокойство,
напрежение, невъзможност да спи спокойно, загуба на апетит и тегло. През м.
март 2021г. бил насочен към психиатър и започнал лечение за няколко
месеца. След настъпило подобрение започнал да шофира, но при сходни
ситуации и при висока скорост се появявали напрегнатост, сърцебиене и
изпотяване. Във връзка с ПТП било образувано досъдебно производство
срещу неизвестен извършител, но към настоящия момент не са установени
лекият автомобил и водача, причинил произшествието. При Гаранционен
фонд била образувана щета №21210127/22.06.2021г., по която било
определено и изплатено обезщетение от 25 000 лв. за неимуществени вреди и
126 лв. за имуществени вреди. С писмо ищецът възразил срещу определеното
обезщетение за неимуществени вреди, което счита за занижено по изложени
съображения. На 29.09.2021г. било определено допълнително обезщетение от
1000лв., но ищецът не е доволен от размера на заплатеното обезщетение,
поради което предявява иска си. В открито съдебно заседание процесуалният
представител на ищеца Н. Б. - адв. У. моли за уважаване на исковата
претенция, която счита за доказана по основание и размер и за присъждане на
направените съдебно-деловодни разноски в производството.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Гаранционен фонд е депозирал
отговор на исковата молба, с който оспорва иска по основание и размер.
Заявява, че е определил и изплатил обезщетение за неимуществени вреди в
размер от 26 000лв., като в претендирания размер счита обезщетението за
изключително завишено по изложени съображения. Поддържа се, че страните
са постигнали спогодба по чл.365 ЗЗД и е сложен край на спора, както и че за
фонда приложими са лимитите по чл.492 КЗ. Оспорва се началният момент на
претендираното обезщетение за забава, като се моли той да е датата на
завеждане на иска. Моли се за отхвърляне на предявения иск и присъждане на
разноски. Преди откритото съдебно заседание ответникът Гаранционен фонд
депозира молба-становище, чрез адв. Велева, с което заявява, че поддържа
направените възражения и оспорвания с отговора на исковата молба, настоява
за отхвърляне на предявените искове като недоказани. Оспорват се
претендираните щети, в резултат на психически травми, които не били
заявени и със завеждане на щетата пред Гаранционен фонд, като недопустими
и неоснователни. Счита се, че претенцията за над изплатените вече 26 000
лева е неоснователна. Оспорва се КСМПЕ в психиатричната част, тъй като
датирането на психични травми е през март 2022 г., което е след завеждане на
претенцията. По същество се моли за отхвърляне на иска като недоказан и
неоснователен и присъждане на разноските по делото.
Съдът, като взе предвид събраните и проверени по делото доказателства
в тяхната съвкупност и приложимата законова уредба, прие за установено от
фактическа страна следното:
За безспорно установени и ненуждаещи се от доказване с доклада по
делото са приети следните обстоятелства: че на 09.05.2020 г. е настъпило
ПТП на път А-2, км. 376+800 посока гр. Варна, причинено от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено и от което ПТП Н. Б. е претърпял телесни увреждания и
неимуществени вреди. Установява се, че ищецът е подал претенция за
изплащане на застрахователно обезщетение до ответника Гаранционен фонд,
2
въз основа на което е образувана преписка по щета № 21210127/22.06.2021г. и
на ищеца е изплатено извънсъдебно обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер от 26 000 лв.
От събраните по делото доказателства – констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 324р-9169/09.05.2020 г., съставен от дежурен полицейски
служител при ОД на МВР Варна, е видно, че е настъпило ПТП между
неизвестно МПС и мотоциклет марка „***“ модел *** с рег. №***,
управляван от ищеца. Вследствие на инцидента ищецът е претърпял телесни
увреждания, подробно описани в медицинската документация. По случая
било образувано досъдебно производство, водено срещу неизвестен
извършител № 1021/2020 г. по описа на РУ Провадия при ОД на МВР Варна
за престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, вр. ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342, ал. 1 от
НК – за това, че на 09.05.2020 г. на автомагистрала „Хемус“ при км 375+800
при управление на неустановен лек автомобил са нарушени правилата за
движение по пътищата, в резултат на което е причинена средна телесна
повреда на повече от едно лице – Н. Г. Б. и Т.Д.Я.. С постановление от
26.07.2021г. наказателното производство по посоченото досъдебно
производство е спряно на осн. чл.244, ал.1, т.2 НПК поради неразкриване на
извършителя на престъплението.
Приетите по делото медицински документи проследяват диагнозата,
поставена на ищеца вследствие на инцидента, както и хода на развитие на
възстановителния процес. При първоначалния преглед Н. Б. е приет с
оплаквания от остра болка на ниво ляв глезен и стъпало, поставена е гипсова
имобилизация. На 11.05.2020г. е извършена оперативна интервенция:
Прикрепване наново на сухожилие в областта на ляво стъпало с оглед
травмата на други мускули и сухожилия на ниво глезен и стъпало вляво.
Установено е счупване на IV-та и V-та метатарзални кости вляво и скъсване
на сухожилието в същата област. Поставена е мека имобилизация.
Представени са амбулаторни листи от прегледите, осъществявани след
оперативната намеса, които констатират първоначалните следоперативни
отоци, ограничението в обема на движение и постепенното отшумяване на
болковите симптоми и оточните признаци, подобрението на подвижността на
глезенната става. Периодът, през който лечението и възстановяването на
ищеца е продължил, според писмените доказателства, е от май 2020 г. до
октомври 2020 г., като болковият симптом и затруднението в движенията до
пълен обем в областта на лявото стъпало не били напълно преодоляни.
Съгласно представените болнични листи, ищецът е бил във временна
неработоспособност за 174 дни. Видно от приложените към исковата молба
амбулаторни листи, през март 2022г. ищецът е посетил психиатър, като му е
поставена диагноза „умерено тежък депресивен епизод“ и е назначена
съответната терапия.
Разпитана по искане на ищеца е свидетелката Т.Д. - също участник в
ПТП и във връзка от дълги години с ищеца. Тя споделя за инцидента и за
травмите, настъпили за ищеца – две счупвания в областта на костта на
ходилото и скъсано сухожилие. Според свидетелката, физическото
възстановяване на Н. Б. е било много трудно и продължително, в психически
план инцидентът също му се отразил негативно на емоционалния свят, на
съня и ежедневието. Поради затруднените движения в крака, се наложило и
да загърби много от хобитата си – да кара мотор, да кара ски, да се разхожда в
планината, да танцува народни танци, което от своя страна също дало
3
негативно отражение на психическото му здраве.
Съгласно изготвената и приетата от съда комплексна
съдебномедицинска експертиза, травматичните увреждания, които е получил
пострадалият – ищец са травма на ляво ходило – фрактура на пета стъпална
кост, фрактура на фалангата на първи пръст, откъсване на сухожилието на
предния голямопищялен мускул и контузия на гръден кош – болка в лява
гръдна половина. Травматичните увреждания в лявото ходило са обусловили
трайно затруднение във функциите на левия долен крайник за период по-
голям от един месец. Експертът, направил психиатричното изследване и
отговорил на поставените задачи в тази част на комплексната СМЕ, е
посочил, че в първите дни след инцидента ищецът е развил остра стресова
реакция и последващи симптоми на разстройство в адаптацията. Според
заключението на експертизата получените травматични и психични
увреждания са в пряка причинно-следствена връзка с процесното ПТП.
Относно възстановителния период се сочи, че той обичайно е по-
продължителен и е очаквано да е от порядъка на 4-5 месеца. Болката би било
възможно да съпровожда всеки един етап от травменото състояние и има
индивидуален характер, а с най-изразен интензитет е била в първите дни след
инцидента. Посочва се, че болковият синдром е възможно да е съпътствал и
процеса на първоначалното раздвижване при физиотерапевтични процедури,
както и натоварвания на крайника и определени движения. Неудобствата се
свързват с използването на помощни средства – патерици за около 2-3 месеца.
Към момента на изготвяне на експертизата вещите лица заключават, че
функцията на левия долен крайник е възстановена с почти възвръщане на
пълния обем фунцкиониране на глезенната става, осигуряващи самостоятелно
ходене и опора, като се наблюдават слабо изразени ограничения при
определени движения. За остатъчни явления се посочват невъзможността за
пълно свиване на ходилото към подбедрицата и несигурност в стабилността
на ходилото при определени положения. Констатирани са и остатъчни
психични симптоми при ищеца – специфична фобия от шофиране на мотор и
афективни реакции с нормалпсихологична мотивация, свързани с ПТП-то. В
съдебно заседание вещите лица защитават експертното си заключение, като
още веднъж са обяснени настъпилите измения във физическото състояние на
увреденото лице в областта на левия долен крайник: счупване на две кости –
пета предна ходилна и фалангата на първи пръст, както и откъсване на
залавното сухожилие на предния голямо-пищялен мускул, отговарящ за
свиването на ходилото. По отношение на психологическото отражение в
съзнанието и здравето на ищеца, вещото лице изразява становище, че към
момента той е спокоен, с нормално психологично възстановяване на
събитията, без да се наблюдават психопатологични симптоми, които да
изискват някаква диагноза. За обичайни се сочат преживяванията му,
съновиденията и реактивното му състояние като остатъчни симптоми.
Вещото лице счита, че ищецът притежава ресурса да се справи с
психологическата травма, но след като има предписана антидепресивна
терапия е добре да продължи приема на медикаменти, консултациите със
специалист, както и препоръчва когнитивно-поведенческа терапия, съчетана с
немедикаментозни методи. Медицинският експерт уточнява, че
първоначалният отказ на ищеца от оперативно лечение е бил в условията на
спешност, като много скоро след това е извършена оперативната
интервенция, поради което това не би се отразило, тъй като са взети
необходими мерки за имобилизиране на крайника в условията на спешност,
4
което така се случва обикновено в практиката.
Въз основа на установената фактическа обстановка, настоящият състав
на Варненски окръжен съд формира следните правни изводи:
Предявеният иск черпи своето правно основание от чл. 558, ал. 5, вр. чл.
557, ал. 1, т. 1 от КЗ, с която законова уредба е дадена възможност на
увредено лице от ПТП, причинено от моторно превозно средство, което е
напуснало местопроизшествието и не е било установено /неидентифицирано
моторно превозно средство/ да получи обезщетение за претърпените
имуществени и неимуществени вреди от Гаранционен фонд, като в случай, че
не е съгласно с размера на определеното обезщетение, да предяви
претенцията си пред съда.
В настоящия случай е безспорно между страните, че ПТП е причинено
от неправомерното поведение на водач на МПС, напуснал
местопроизшествието, при което за ищеца са настъпили неимуществени
вреди, предмет на настоящото производство, за които е претендирана тяхната
обезвреда пред ответника - Гаранционен фонд, който е признал правото на
обезщетение на ищеца, определил и изплатил сумата в размер от 26 000 лева,
считайки я за съответна на вредите. Несъгласието на ищеца с размера на
определената сума поради несъответстието й с претърпените вреди, поражда
пренасянето на претенцията пред съда, което прави иска допустим. По
отношение на възражението на ответника, че отношенията между страните са
уредени извънсъдебно, съдът намира, че това не може да отнеме
възможността на ищеца да претендира обезщетение в размер, който счита за
съразмерен на претърпените от него вреди, а и разпоредбата на чл.558, ал.5
КЗ изрично урежда правото на увреденото лице да заведе претенцията си пред
съд в случай, че не е съгласно с размера на определеното обезщетение.
Настоящият съдебен състав намира, че претърпените неимуществени вреди от
едно вредоносно деяние съставляват неделим резултат, поради което и не
споделя доводите на ответника в молба-становище за открито съдебно
заседание, че психическите травми трябва да бъдат самостоятелно заявявани
при наличие на претенция за обезщетяване в глобален размер.
Съвкупният анализ на събраните по делото писмени доказателства –
медицински документи, болнични листи, изготвеното и приетото от съда като
компетентно дадено заключение на комплексната съдебномедицинска
експертиза, която съдът кредитира в цялост като обективно и компетентно
дадена, както и гласните доказателства, събрани от разпита на свидетелката
Т.Д., свидетелстват за настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се
в телесни и психически увреждания за ищеца, които са в пряка причинно-
следствена връзка с инцидента.
Основният спорен въпрос е относно размера на дължимото обезщетение
за претърпените неимуществени вреди.
По силата на чл. 558, ал. 1 от КЗ размерът на обезщетението, изплащано
от фонда, не може да надхвърля размера на минималната застрахователна
сума по задължителните застраховки, определена за годината, в която е
настъпило ПТП, като лихвите за забава на ГФ се изчисляват и заплащат при
спазване чл.497 КЗ. Минималната застрахователна сума /лимит на
отговорността/ за 2020 год. по задължителна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, съгласно разпоредбата на чл. 492 КЗ в
действащата й към посочената година редакция, за неимуществени вреди за
5
всяко събитие независимо от броя пострадали лица, е 10 420 000 лева.
От изложеното следва, че за претърпените неимуществени вреди от
инцидента, следва да се определи справедливо обезщетение, което да бъде
понесено и заплатено от ответника на ищеца. Размерът на дължимото
обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде определен по
справедливост съобразно чл.52 ЗЗД, при съобразяване на конкретните,
обективно съществуващи обстоятелства и причинени морални страдания и
др. съгласно дадените задължителни указания с ППВС №4/1968г. То трябва
да удовлетворява изискването за справедливост и при съпоставянето му с
други случаи по аналогични казуси, но с различни по степен на тежестта им
вреди, така че доколкото е възможно за по-тежките случаи да се присъди по-
високо обезщетение, а за по-леките - по-ниско. За да се реализира
справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е
необходимо да се отчете действителният размер на моралните вреди, като се
съобразят характерът и тежестта на уврежданията, интензитетът, степента,
продължителността на болките и страданията, допълнителното влошаване на
здравето на пострадалия; дали същите продължават или са приключили, както
и икономическата конюнктура в страната и общественото възприемане на
критерия за "справедливост" на съответния етап от развитие на обществото в
държавата.
В тази връзка съдът извърши и подробна преценка на всички обективни
обстоятелства, които следва да се имат предвид при определяне на размера на
обезщетението, като съобрази установените по делото факти. Приобщената
по делото медицинска документация и приетото и неоспорено от страните
заключение по комплексната СМЕ дават основание на съда да приеме, че
претърпените от ищеца вследствие на ПТП телесни увреждания се изразяват
в счупване на пета стъпална кост, на фалангата на първи пръст и разкъсване
на сухожилието на голямопищялен мускул - и трите травми в областта на
левия долен крайник при глезена и ходилото, както и контузия на гръден кош
в областта на лява гръдна половина, която не била свързана с увреждане на
подлежащи структури, функционални затруднения и усложнения и се
квалифицира като временно разстройство на здравето, неопасно за живота. За
възстановяване връзката на сухожилието на левия крак на ищеца се е
наложила оперативна интервенция, както и имобилизацията му, като за
придвижването си през следващите 2-3 месеца е било необходимо
използването на помощни средства – патерици. Целият възстановителен
период е продължил около пет месеца и половина, като болковият симптом и
затруднението в движенията, непозволяващи възстановяването им в пълен
обем в областта на лявото стъпало, не били напълно преодолени към момента
на изготвяне на експертното заключение по делото. По време на
оздравителния период пострадалият несъмнено е изпитвал физическа болка,
страдания, дискомфорт, затруднения и неудобства. Не е било възможно
самостоятелно справяне с определени обичайни за него дейности, като
шофиране, придвижване пеша, практикуване на любими хобита и въобще
пълноценно използване на левия крак в областта на глезена и стъпалото. За да
се възстанови от травмата в крака до положение, позволяващо му да
извършва трудова дейност, ищецът е бил във временна неработоспособност
за 174 дни. Същевременно, съдът отчита и факта, че към настоящия момент
липсват данни за усложнения в състоянието на ищеца, както и за остатъчни
нарушения в двигателните му функции, които да засягат задоволяване на
неговите ежедневни нужди, както и с оглед на възрастта на ищеца – 44 години
6
и липсата на данни за други заболявания, съдът приема прогнозата за пълно
физическо и психическо възстановяване на пострадалия за напълно
реалистична.
Всичко това е дало отражение, освен на физическото му здраве –
липсата на движение, спорт, активности, но и на психическото му състояние.
Както се установи от комплексната СМЕ, инцидентът е предизвикал признаци
на остра стресова реакция, които са продължили в първите дни след него,
след което са затихнали, последвани от симптоми на разстройство в
адаптацията с тревожно-фобиен-депресивен синдром. Към настоящия
момент, вещото лице заключава, че остатъчните симптоми се изразяват в
специфична фобия от шофиране на мотор и афективни реакции, свързани с
ПТП-то, които не са в състояние да обосноват поставянето на диагноза за
психическото състояние на ищеца. Експертното мнение констатира такива
изменения в психологически план, които са в резултат на едно нормално
реактивно състояние при спомен или възпроизвеждане на транспортното
произшествие. Към момента на изследването, вещото лице посочва, че
ищецът е в относително добро психологично състояние, спокоен, с
възможност за нормално психологично възстановяване на събитията, както и
че разполага с психологически ресурси за преодоляване на състоянието.
Съдът намира, че представените медицински доказателства от психиатър за
поставената през март 2022г. на ищеца диагноза „умерено тежък депресивен
епизод“ следва да се вземат предвид при определяне на размер на
обезщетението, но и същевременно следва да се тълкуват с оглед
отдалечеността във времето, през което са констатирани - близо две години
след инцидента. Безспорно травмите, болковият синдром и дългият период на
ограничено придвижване и нетрудоспособност са възможен фактор за
депресивното състояние на ищеца, но не може да се изключи и възможността
за въздействие на редица други събития или фактори, които биха могли да
дадат отражение в този период от време за конкретния резултат.
Свидетелските показания на свид. Д. на свой ред описват негативните
емоции, настъпили за ищеца, провокирани от преживените болки и
ограничения в движенията. Свидетелката споделя, че травматичните
увреждания са довели до негативен отпечатък в емоционален и психически
план за пострадалия, до промяна в неговата личност, настроения, както и до
невъзможността му да практикува своите любими хобита. Оттогава насам
отражението на събитието в съзнанието на ищеца не му позволявало да
управлява отново мотор.
Отчитайки всички тези факти, икономическата конюнктура в страната
към момента на ПТП, законоустановените лимити, както и актуалната
съдебна практика по размера на присъжданите обезщетения по сходни казуси,
настоящият съдебен състав намира, че сумата в общ размер от 40 000 лв.
справедливо и напълно обезщетява претърпените от Н. Б. неимуществени
вреди. С посочената сума съдът намира, че се постига справедлив баланс
между претърпените вреди в резултат на деликта и паричното измерение на
нуждата от обезвреда, респективно за спазен принципa за справедливост по
чл.52 ЗЗД. Отчитайки направеното извънсъдебно плащане от ответника на
сумата в размер на 26 000 лева, на ищеца се следва доплащане на 14 000 лева,
с което според съда ще се постигне обезщетяване на понесените
неимуществени вреди.
Така мотивиран, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск
7
за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди следва да бъде уважен
до размера от 14000 лева, като за разликата над тази сума до претендираните
26 000 лв. следва да се отхвърли.
По претенцията за законна лихва:
В решение №50102/20.10.2022г. по т.д. №1428/2021г. на ВКС, II т.о. е
възприето разрешението, дадено и в редица други актове на ВКС, които
обсъждат отговорността за забава на застрахователните дружества /решение
№50135/11.11.2022г. по т.д. №2026/2021г., I т.о.; решение
№50106/03.11.2022г. по т.д. №1865/2021г., I т.о.;; решение №72/29.06.2022г.
по т.д. №1191/2021г., I т.о.; определение №291/27.05.2021г. по т.д. 1343/2020г.
на ВКС, II т.о. и в решение №128/04.02.2020г. по т.д. №2466/2018г. на ВКС, I
т.о./, като в посоченото решение на ВКС е разяснено, че отговорността на
НББАЗ за забава е идентична на тази на застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ пред третото увредено лице с оглед препращащите
норми в КЗ в тази връзка, като за начален момент е изведен моментът на
уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от
увреденото лице пред застрахователя. Извършвайки съпоставка, настоящият
съдебен състав намира, че с оглед препращащата норма на чл.558, ал.5 КЗ,
отговорността за забава на Гаранционния фонд следва да се определи по
идентичен начин, т.е. лихва за забава е дължима от датата на предявяване на
претенцията пред фонда. В случая ищецът претендира обезщетение за забава
с начален момент 14.09.2021г. – датата на определяне на обезщетение от ГФ,
която следва датата на уведомяване, поради което претенцията за
обезщетение за забава следва да бъде уважена така, както е предявена.
Дори и да не се възприемат горните доводи, то Гаранционният фонд
дължи лихва за забава по силата на чл. 558, ал.1, посл. изр. КЗ, който
препраща към разпоредбата на чл.497 КЗ. Последната от своя страна
определя, че застрахователят дължи законна лихва за забава върху размера на
застрахователното обезщетение, ако не го е определил и изплатил в срок,
считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15 работни
дни от представянето на всички доказателства; 2. изтичането на срока по чл.
496, ал.1 – три месеца от завеждане на претенцията, освен в случаите, когато
увреденото лице не е представило доказателства, поискани от застрахователя.
Ищецът претендира присъждане на законна лихва, считано от 14.09.2021г.,
когато е изходиран отговорът на ответника по молбата и с който претенцията
на увреденото лице е частично уважена. Видно от представената по делото
кореспонденция между страните, претенцията за заплащане на обезщетение е
заведена пред Гаранционен фонд на 22.06.2021г. С оглед постъпилия отговор,
следва изводът, че още към 22.06.2021 г. са били представени от ищеца
всички необходими доказателства и след изтичане на 15 работни дни от тази
дата Гаранционният фонд не е изпълнил задължението си да изплати пълния
размер на обезщетението, необходим за покриване на неимуществените
вреди. По тези съображения следва да се приеме, че забавата на ответника е
настъпила с изтичане на 15-те работни дни, считано от 22.06.2021г. Предвид
това, че исковата претенция на ищеца е за начисляване на законна лихва
върху главницата, считано от 14.09.2021 г., то същата подлежи на уважаване
от тази дата до окончателното изплащане на задължението, начислена върху
допълнително определения размер за обезщетяване на неимуществените
вреди.
По разноските в процеса:
8
С оглед изхода на спора, отправеното искане и на основание чл.78, ал.1
ГПК, вр. чл. 38 ал.2 ЗАдв. на процесуалния представител на ищеца следва да
се присъди адвокатско възнаграждение в минимален размер съразмерно с
уважената част от иска, а именно в размер от 705.38лв. В тежест на ответника
съразмерно на уважената част от иска, следва да се възложат и заплатените
разноски от ищеца за държавна такса и експертиза в размер от 813.08лв.
Съразмерно с отхвърлената част от иска и на осн. чл.78, ал.3 и 8 ГПК, в
полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсултско
възнаграждение и депозит за експертиза в общ размер от 244.62лв. За база
съдът определя юрисконсултско възнаграждение от 300лв. по реда на чл.25 от
Наредбата за заплащането на правната помощ.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, да заплати на Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес *****, сумата от 14
000 лв. /четиринадесет хиляди лева/, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди - телесни увреждания, болки и страдания
вследствие на настъпило пътно-транспортно произшествие на 09.05.2020г.,
осъществено на път А-2, км.376+800 посока гр. Варна, причинено от моторно
превозно средство, което е напуснало местопроизшествието и не е било
установено, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
14.09.2021г., до окончателното изплащане на задължението, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата над сумата от 14 000 лв.
/четиринадесет хиляди лева/ до предявения размер от 26 000 лв. /двадесет и
шест хиляди лева/, на основание чл.558, ал.5, вр. с чл.557, ал.1, т.1 КЗ.
Присъдената сума може да бъде заплатена от ответника в полза на
ищеца по следната, посочена по делото от ищеца, банкова сметка с титуляр Н.
Г. Б.: IBAN: ***.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, да заплати на адв. В. Т. У. от САК с адрес ****, сумата от 705.38лв.
/седемстотин и пет лева и тридесет и осем стотинки/, представляваща
адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК, вр. с чл.38 ЗАдв.
ОСЪЖДА Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“
№ 2, да заплати на Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, сумата от
813.08лв. /осемстотин и тринадесет лева и осем стотинки/, представляваща
сторени по делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Н. Г. Б., ЕГН **********, с адрес: *****, да заплати на
Гаранционен фонд, с адрес гр. София, ул. „Граф Игнатиев“ № 2, сумата от
244.62лв. /двеста четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/,
представляваща дължими за производството разноски, на основание чл.78,
ал.3 и 8 ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Варненски апелативен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
9
10