Определение по дело №371/2011 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

С решение № 9/04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 371/2013 г., Момчилградският районен съд е отхвърлил предявениия от М. С. Д. от гр. П., против С. С. А. от с. Т., Община К. иск с правно основание чл. 109ал. 1 ЗС за признаване право на собственост върху идеални части от общо входно антре като обща част, обслужваща самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход, като ответникът бъде осъден да не пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху посочените обекти. С решението ищецът е осъден да заплати на ответника сумата в размер на 500 лв., представляваща деловодни разноски.

Недоволен от така постановеното решение е останал жалбодателят М. С. Д. от гр. П. който чрез пълномощникът си го атакува като недопустимо в частта, с която съдът е отхвърлил иск по чл. 109 от ЗС „за признаване правото на собственост върху идеални части от общо входно антре”, каквато претенция не била предявена. Решението било и неправилно поради допуснати нарушения на материалния закон и необосновано. Сочи се в жалбата, че в противоречие с доказателствата съдът приел, че не е осъществен фактическият състав на чл. 109 от ЗС. Съдът правилно приел, че ищецът закупил от ВК „О.” с. Ч. и придобил собственост на сладкарница, представляваща самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход, състоящ се от търговска зала и склад и общо входно антре, със застроена площ от 59.40 кв.м., а ответникът- самостоятелен обект № 3, представляващ „стая за инкасатора- офис, със застроена площ 19.80 кв.м., състоящ се от една стая със самостоятелен вход и общо входно антре и „магазин за хранителни стоки", представляващ самостоятелен обект № 4, със застроена площ 79.20 кв.м., състоящ се от търговска зала със самостоятелен вход и общо входно антре. Поддържа се, че съдът ограничително преценил заключението на вещото лице, като от доказателствата по делото се установявало, че процесното входно антре, представлявало стълби и обща входна врата на сградата, през която се осигурявал достъп до самостоятелните обекти в сградата, собственост на ищеца и на ответника по делото. Съдът не преценил действителната воля на страните при сключване на договорите за покупко- продажба. Искането е да се прогласи нищожността на атакуваното решение в частта му, с която съдът е отхвърлил непредявен от ищеца иск „за признаване правото на собственост върху идеални части от общо входно антре” и да се прекрати производството в тази част като се постанови решение, с което да се уважи предявения иск с правно основание чл. 109 от ЗС и да се осъди ответника да преустанови неоснователните си въздействия спрямо имота на ищеца, представляващ самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход и да премахне за своя сметка неправомерно поставения от него ключ на външната врата на входното антре на сградата. Претендира разноски за двете инстанции. В съдебно заседание жалбодателят не се явява и не се представлява.

В представения по делото писмен отговор и в съдебно заседание ответникът С. С. А., чрез процесуалният си представител А. Ч., оспорва жалбата и моли да се потвърди атакуваното решение като правилно и обосновано. Претендира разноски за въззивна инстанция.

Въззивният съд при извършената проверка на атакуваното решение при и по повод подадената жалба, констатира:

Жалбата е подадена в срок от лице, имащо интерес от обжалването и е допустима, а разгледана по същество е основателна. Атакуваното решение е недопустимо, поради което следва да се обезсили. Съображенията за това са следните:

Предявен е иск с правно основание чл. 109 от ЗС.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот „Сладкарница”, представляваща Самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход, състоящ се от търговска зала, склад и общо входно антре, със застроена площ 59.40 кв.м., разположен в средната част на едноетажна масивна сграда- магазин, с пл. сн. № 214, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VII, кв. 21 пo ПУП на с. Т., бщ. К., обл. Кърджали, целият с площ от 198 кв.м., при граници и съседи на обекта: на етажа- северно от него- самостоятелен обект № 1- магазин за плод и зеленчук; южно от него- самостоятелен обект № 3- стая за инкасатора /офис/; изток и запад- свободно дворно пространство от УПИ VII кв. 21, който закупил от ВК „О.е” с. Ч. с договор за покупко- продажба, обективиран в НА за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том 1, н. д. № 1038/2008 г. на нотариус Гр. Григоров, № 459, с район на действие РС- Момчилград. Твърди, че собственик на самостоятелен обект № 3- стая за инкасатора /офис/ бил ответникът, който подменил ключа на бравата на външната входна врата на общото антре, през което преминавали, за да влязат в имотите си и по този начин преградил подхода към собствения на ищеца имот, с което пречел за използването му по предназначение. Твърди, че самостоятелните обекти, които притежавали в сградата, били в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС, поради което такива се явявали и стълбите и входното антре на сградата. Счита, че ответникът неоснователно му пречел да упражнява в пълен обем правото на собственост върху собствения му недвижим имот и да го ползва по предназначение. Искането е да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да преустанови неоснователните си въздействия спрямо собствения му недвижим имот и да премахне за своя сметка неправомерно поставения от него ключ на външната врата на входното антре на сградата, за да осигури постоянен достъп до собствения муимот.

Ответникът С. С. А. оспорва претенцията на ищеца и счита, че общото антре е част от закупения от него недвижим имот, обект № 3 с площ от 19.80 кв.м. Собственият на ищеца имот бил със самостоятелен и отделен вход. Счита, че процесните обекти не били в режим на етажна собственост.

По делото е приложен нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 38, том 1, н. д. № 1038/2008 г. на нотариус Гр. Григоров, № 459, с район на действие РС- Момчилград, видно от който, на 29.10.2008 г. ищецът М. С. Д. закупил от ВК „О.” с. Ч.о, общ. К., обл. Кърджали, недвижим имот, находящ се в с. Т., общ. К., обл. Кърджали- сладкарница, представляваща самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход, състоящ се от търговска зала и склад и общо входно антре, със застроена площ от 59.40 кв.м., разположен в средната част на едноетажна масивна сграда- магазин, с пл. сн. № 214, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VII, кв. 21 по ПУП на с. Т., целият с площ от 198 кв.м., при граници и съседи на обекта: на етажа- северно от него- самостоятелен обект № 1- магазин за плод и зеленчук;южно от него- самостоятелен обект № 3- стая за инкасатора /офис/; изток и запад- свободно дворно пространство от УПИ VII, кв. 21.Съгласно Удостоверение за данъчна оценка от 10.05.2013 г., издадено от Община К., данъчната оценка на този имот е 3989.60 лв.

По делото е приложен и нотариален акт за покупко- продажба на недвижим имот № 40, том 1, рег. № 257, дело № 40/2013 г. на нотариус Гр. Григоров, № 459, с район на действие РС- Момчилград, видно от който, на 25.01.2013 г. ответникът по иска С. С. А. от с. Т. закупил от ВК „О.” с. Ч., общ. К., обл. К., следните недвижими имоти: 1. самостоятелен обект № 3, представляващ „стая за инкасатора- офис”, със застроена площ 19.80 кв.м., състоящ се от една стая със самостоятелен вход и общо входно антре, разположен в средната част на масивна сграда- магазин с пл. сн. № 214, построена на основание отстъпено право на строеж в УПИ VІІ с пл. сн. № 214 от кв. 21 по ПУП на с. Т., при граници на обекта: север- самостоятелен обект № 2- сладкарница; юг- самостоятелен обект № 4- магазин за хранителни стоки; изток и запад- свободно дворно пространство и 2. самостоятелен обект № 4 /четири/, представляващ „магазин за хранителни стоки” със застроена площ 79.20 кв.м., състоящ се от търговска зала със самостоятелен вход и общо входно антре, и склад с отделен самостоятелен вход, разположен в южната част на масивна сграда- Магазин с пл. сн. № 214, построена на основание отстъпено право на строеж в УПИ VII, c пл. сн. № 214 от кв. 21 по ПУП на с. Т., при граници на обекта: север- самостоятелен обект № 3- стая на инкасатора- офис; юг, изток и запад- свободно дворно пространство.

Първоинстанционният съд е приел, че страните не спорят, че ищецът е собственик на самостоятелен обект № 2, със самостоятелен вход, разположен в средната част на едноетажна масивна сграда- магазин с пл.сн. № 214, построена с отстъпено право на строеж в УПИ VII, кв. 21, по ПУП на С., общ. К., а ответникът е собственик на самостоятелен обект № 3- стая за инкасатора /офис/, разположен в същата сграда, а спорят за това, дали общото входно антре, с площ от 6,73 кв.м. е в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС и е общо на всички собственици в сградата. Приел е, че общото входно антре е част от самостоятелен обект № 3- стая на инкасатора- офис и не е в режим на етажна собственост и на това основание е отхвърлил иска.

С оглед на твърденията и изложените обстоятелства в исковата молба, както и петитума на същата, въззивният съд приема, че е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС. Няма спор, че искът, основан на чл. 109 ал. 1 от ЗС, предпоставя защита на правото на собственост като собственикът може да иска от всички правни субекти да се въздържат от действия и посегателства върху имота му. Искът по чл. 109 от ЗС по своя характер е вещен иск, който е насочен към защита на правото на собственост от неоснователни действия, които пряко или косвено пречат, смущават или ограничават правото на собственика да ползва имота съобразно неговото предназначение. Няма спор и по това, а и съдебната практика без противоречие и в съответствие с нормата на чл. 109 от ЗС приема, че за да се уважи този иск, следва ищецът да докаже правото си на собственост, т. е. този иск съдържа в себе си установяване правото на собственост на имота на ищеца, който е засегнат от неправомерното въздействие. На тези цели е предназначен да служи специфичният, уреден от чл. 109 ал. 1 от ЗС т. нар. негаторен иск. За пълнота следва да се посочи, че по силата начл. 108 ЗС, собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без основание за това, а по силата на чл. 109 ал. 1 от ЗС той може да иска прекратяването на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. С тези възможности разполага и съсобственикът по отношение на трети на съсобствеността лица и по отношение на друг съсобственик. Ако един съсобственик завладее общата вещ изцяло, без да има основание за това, другият съсобственик може да иска своята част от вещта с иска по чл. 108 от ЗС. Също така, ако един съсобственик неоснователно пречи на другия да упражнява своето право в съсобствеността, последният може да иска прекратяване на неговите неоснователни действия с иска по чл. 109 ал. 1 от ЗС. Ако се касае само до спор по начина на използуване или по управлението на общата вещ, този спор ще се разреши в производство по чл. 32 ал. 2 от ЗС.

В конкретния случай, ответникът по иска е оспорил правото на собственост на ищеца върху т. н. „общо входно антре”, а съдът е приел, че по делото се спори дали общото входно антре, с площ от 6.73 кв. м. е в режим на етажна собственост по смисъла на чл. 38 ал. 1 от ЗС и е общо на всички собственици в сградата и в тази връзка е изложил съображения. Постановил е решение за собственост върху идеални частиот процесния имот- общо входно антре. Така, в диспозитива на решението, първоинстанционният съд, макар цифрово да е изписал текста на чл. 109 от ЗС, по същество се е произнесъл по иск за установяване на собственост върху идеални части от общо входно антре като обща част, какъвто иск не е бил предявен, но не се е произнесъл по предявения иск по чл. 109 от ЗС. Като е сторил това и се е произнесъл по непредявен иск, първоинстанционният съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили и делото се върне на първоинстанционния съд за произнасяне по предявения иск по чл. 109 от ЗС.

При новото разглеждане на делото, следва да се има предвид, че поначало установителен диспозитив за собственост може да се постанови при разглеждане на предявен иск по чл. 109 от ЗС, но не и по начина, по който е подходил първоинстанционният съд. Съставът на съда намира за необходимо да отбележи, че при новото разглеждане на делото следва да се има предвид, че определящи за индивидуализацията на един обект на правото на собственост, са неговите граници, а квадратурата е допълнителен белег, но не и решаващ, в каквато насока са изложени мотиви в решението на първоинстанционния съд. Следва да се посочи още, че етажна собственост възниква за всяка сграда, в която различни лица притежават индивидуално право на собственост върху обособени обекти в сградата.

При този изход на делото, ответникът по жалбата следва да заплати на жалбодателя разноски по делото за тази инстанция в размер на 580 лв.- такса за въззивно обжалване и адвокатско възнаграждение.

Водим от изложеното и на основание чл. 270 ал. 3 изр. 3 от ГПК въззивният съд

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА решение № 9/04.03.2014 г., постановено по гр. д. № 371/2013 г. по описа на Момчилградският районен съд и връща делото на същия съд за ново разглеждане и произнасяне по предявения иск, от друг състав на съда.

ОСЪЖДА С. С. А. от с. Т., общ. К., с ЕГН * да заплати на М. С. Д. от гр. П. ул. „Г. К. 14, ЕГН *, сумата в размер на 580 лв.- разноски по делото за тази инстанция.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател: Членове: 1/ 2/