С тъжба от 31.08.2016г. частният
тъжител Ф.А.Т. *** е обвинил М.А.Д. от с.гр. ЕГН ********** в това,че на 30.05.2016г.
в гр. Глоджево, обл.Русе му причинил лека телесна повреда състояща се в разстройство
на здравето– престъпление по чл.130 ал.1 от НК.
Частният тъжител поддържа
обвинението.
Подсъдимият Д. не се признава за
виновен.Дава подробни обяснения,в които твърди,че не е нанасял удари на частния
тъжител.
От събраните по делото
доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимият Д. ***,не е осъждан,семеен
е и е пенсионер.
Подсъдимият и частният тъжител са
братя. Подсъдимият живее преимуществено в РТурция, като за няколко месеца през
годината се прибира в дома си в гр. Глоджево, където живее и баща му. Братята
са в лоши отношения, тъй като спорят за имоти и според подсъдимия брат му
прибира цялата реколта от насажденията в двора на къщата на бащата за собствена
консумация.
През м. май 2016 г. подсъдимият се прибира от
Турция. На 30.05.2016 г. излиза сутринта заедно със съпругата си из града и
като се връща забелязва, че плодовете на едно от дърветата в двора на баща му
където и той живее му са събрани и се усъмнява в брат си. Вечерта около 19,30
часа двамата се срещат на улицата, докато изхвърлят битовите отпадъци. Между
тях възниква спор по повод това кой е обрал дървото и подсъдимият нанася удар с
юмрук в челюстта на Д.. От удара се сцепва устната му и са избити няколко предварително
увредени зъба.Прибирайки се в дома си тъжителят уведомява сина си – свид. Н. Д.,
че му е нанесен удар от подсъдимия, след което отива при свид. А.Д., който е
фелдшер, за да обработи раната. Още
същата вечер подава жалба в полицията.
На следващия ден тъжителят
посещава съдебен медик.При освидетелстването ú се установяват следните
наранявания : Кръвонасядания и оток на кожата и
полулигавицата на устните, охлузване на полулигавицата на долната устна и
ръзкъсноконтузна рана и повърхностни наранявания на лигавицата на долната
устна, кръвонасядане на лигавицата на горния алвеоларен гребен, кръвонасядане
на лигавицата в областта на алвеоларния гребен в областта на предни зъби вляво.
Нараняванията са причинили на тъжителя
временно разстройство на здравето не опасно за живота.В продължение на около два
месеца тъжителят изпитва затруднения при храненето заради липсата на зъби и
нова протеза.
Горната фактическа обстановка
съдът приема за безспорно установена, като в тази насока е вземал предвид показанията
на свид.Д., Д., Б.,както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза.
При установяване на фактите съдът
не цени обясненията на подсъдимия,тъй като отчита защитната теза в тях.Единственият
обективен факт твърдян от подсъдимия,който се подкрепя от останалите
доказателства по делото е този,че той и тъжителят са във влошени
взаимоотношения и между тях на посочената в тъжбата дата и час е възникнал
конфликт.
За да приеме горната фактическа
обстановка съдът цени изцяло показанията на свид.Д..Независимо от
обстоятелството,че същият е син на тъжителя показанията му са последователни и
логични.Същият е имал възможност непосредствено след деянието да възприеме
лично вида на пострадалия и увреждането му.Освен това показанията му се
подкрепят от незаинтересования от изхода на делото свидетел Д..
За да приеме за установена
горната фактическа обстановка,съдът се базира на следните доказателствени
средства:
От обясненията на подсъдимия се
установява,че между него и тъжителят е съществувал конфликт свързан с ползването
на дворното място и обвиненията в кражба на земеделска продукция,както и
времето и мястото.Установява се и семейното положение и социалния статус на
подсъдимия. Взаимоотношенията между подсъдимия и тъжителя се установяват и от
показанията на свид. Н. Д. и Д..
От свидетелството за съдимост се
установява съдебното минало на подсъдимия.
Показанията на свид. Д. дават
основание да се направят изводи относно състоянието на тъжителят веднага след
получаване на уврежданията,начина на получаване на уврежданията.Установява се и
авторството на деянието.От показанията на този свидетел и заключението на
съдебния медик се установява механизмът на получаване на уврежданията.
Заключението на съдебния медик
дава отговор на въпросите относно получените от пострадалия увреждания и техния
медикобиологичен признак.
Приетата за установена фактическа
обстановка дава основание на съдът да направи следните правни изводи:
От обективна страна подс.М.Д. е
осъществил обективните признаци на състава на престъплението по чл.130 ал.1 от НК,тъй като на 30.05.2016г. в гр. Глоджево, обл.Русе нанесъл на Ф.Т. удар с
юмрук в областта на челюстта, с което му причинил лека телесна повреда,
изразяваща се в разстройство на здравето, извън тези по чл.128 и чл.129 от НК.
Посредством удар с юмрук подсъдимият
е причинил кръвонасядания и оток на кожата и полулигавицата на устните,
охлузване на полулигавицата на долната устна и ръзкъсноконтузна рана и повърхностни
наранявания на лигавицата на долната устна, кръвонасядане на лигавицата на
горния алвеоларен гребен, кръвонасядане на лигавицата в областта на алвеоларния
гребен в областта на предни зъби вляво.Получените телесни увреждания
представляват медикобиологичен признак на разстройство на здравето не опасно за
живота.Това разстройство има временен характер. Видно от представената от
тъжителя документация към момента на инцидента съзъбието на тъжителя е било
силно увредено - на горната челюст са липсвали всички зъби, а наличните зъби на
долната челюст са силно изтрити и с частично разрушени коронки, поради което не
може да се направи извод, че е налице увреждане на зъби.
Деянието е осъществено при пряк
умисъл.С оглед възрастта и интелектуалното си ниво Д. е съзнавал
общественоопасния характер на деянието.Съзнавал е че ударът с юмрук по челюстта
на пострадалия ще му причинят разстройство на здравето и е целял настъпването
точно на тези последици.
При определянето и
индивидуализацията на наказанието, което следва да се наложи на този
подсъдим,съдът взе предвид следното:
Поради обстоятелството,че
санкцията на разпоредбата на чл.130 ал.1 от НК предвижда наказания лишаване от
свобода за срок до две години или пробация,че Д. не е осъждан за престъпления
от общ характер,че деянието не е извършено в пияно състояние и от него е
причинена лека телесна повреда,както и че от деянието няма имуществени вреди
следва да се приложи разпоредбата на чл.78а от НК.Подсъдимият следва да се
освободи от наказателна отговорност и да му се наложи административно
наказание.При определяне на размера му съдът взе предвид като смекчаващи
отговорността обстоятелства – липсата на противоправни деяния за сравнително
високата възраст на дееца,добрите характеристични данни,семейното положение и
социалния статус.Отегчаващи – липсата на критичност.Тези обстоятелства
обуславят налагане на наказание на минимума на предвидената санкция в размер на
1000лв.
Подсъдимия следва да заплати
направените разноските на тъжителя по делото в хода на съдебно производство,които са държавната
такса за образуване,разноски за експертиза и адвокатски хонорар,а по сметка на
РРС разноски в съдебно заседание.
Мотивиран така, съдът се
произнесе с присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: