Определение по дело №171/2023 на Административен съд - Плевен

командирована съгласно Заповед № РД-08-281/12.07.2023 г. на Председателя на ВАС да разгледа адм. д. № 171 по описа за 2023 година на Административен съд - Плевен, при участието на секретаря Галина Кунчева, определена да вземе участие в съдебно заседание със Заповед № РД-06-470/03.11.2023 г. на председателя на Административен съд – Русе, и прокурора Иво Радев – Окръжна прокуратура - Плевен сложи за разглеждане адм. дело № 171 по описа за 2023 г. на Административен съд - Плевен, докладвано от съдия Калоянова, за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във връзка с чл. 203 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по искова молба с вх. № 1226/28.02.2023 г. на Административен съд – Плевен, с което лишеният от свобода М.С.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Плевен, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ); чл. 7 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ); чл. 6, §1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) във връзка с чл. 5, ал. 4 от КРБ е предявил иск срещу Административен съд – Плевен с цена на иска 46 000,00 лева. Така заявената претенция в размер на 46 000,00 лева според твърдението в исковата молба представлява „репарация за понесените от ищеца М. С. неимуществени вреди, пряка последица от незаконосъобразните действия и отношения от страна на ответника Адм. съд – гр. Плевен, за недопускането на л.св. М. С. до съдебен процес и правото му да се гледа делото на осн. чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС от непредубеден, безпристрастен съд, за да получи М. С. на осн. чл. 13 от ЕКПЧОС право на ефективно и ефикасно средство за защита.“. Иска се с обезщетението да „бъде присъдено заедно с лихвата от момента на увредата до окончателното изплащане на главницата от страна на ответника Адм. съд - Плевен.“. В съдебно заседание ищецът лично и със служебно назначения си защитник – адв. С.Й.,***, поддържат исковата молба на основанията, изложени в нея.

Ответникът по иска, Административен съд - Плевен, редовно уведомен, не се представлява в съдебно заседание. Представя писмен отговор, в който оспорва исковата молба като недопустима, а при условията на евентуалност – като неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура – Плевен изразява становище, че исковата молба е процесуална недопустима и неподсъдна на настоящия съд, като поддържа представения писмен отговор от ответника и иска прекратяването на съдебното производство. Защитава тезата, че категорично няма отказ от правосъдие. Относно размера на заявената претенция счита, че е в пъти значително завишен и ако съдът прецени, че исковата молба е основателна и доказана, моли по отношение на размера да бъде намален до минимален, справедлив според съда размер.

Предвид установени нередности в исковата молба, съдът с Разпореждане № 2070/21.08.2023 г. е дал указания на ищеца да отстрани същите. В изпълнение указанията на съда и в определения срок, ищецът С. е представил Уточняване с вх. № 5060/30.08.2023 г. Сочи се в последното, че още с подадената искова молба С. е депозирал молба за освобождаване от държавна такса и молба за предоставяне на правна помощ.

Съдът е указал на С. да посочи незаконосъобразен акт, действие или бездействие на Административен съд – Плевен, от което търпи вреди. В отговор ищецът посочва, че Административен съд - Плевен го е поставил в невъзможност (и то не за първи път) да се ползва от законоустановеното му право да обжалва акта на началника на затвора, на който акт С. е адресат, като обжалването е относно законосъобразността. Счита, че това обстоятелство и поведение на съдебния състав от Административен съд – Плевен го лишава от достъп до правосъдие, тъй като е издадено Определение за прекратяване на адм. д. № 149/2023 г. Посочва още „Дали е действие/бездействие или незаконосъобразен акт ще се установи в хода на процеса“.

По указанието на съда да посочи кое е достатъчно същественото нарушение на правото на Европейския съюз, допуснато от Административен съд – Плевен, от което С. търпи вреди, отговорът е „Всяко едно нарушение от АС- Плевен на основните принципи в правото, на законоустановените права на М. С., закрепени и гарантирани в международни пактове, конвенции, директиви, харти, препоръки,, договори и др., по които Р. България е страна и като част от Европейския съюз е достатъчно и съществено нарушение на правата на гражданите, след като Р.България ги е ратифицирала и се е задължила и ангажирала, да гарантира спазването на тези права съответно тези права са част от правото на съюза /ЕС/.“

В отговор на въпроса „Да посочи кои права и свободи, гарантирани от ЕКЗПЧОС са били нарушени от Административен съд – Плевен.“ ищецът посочва, че Административен съд – Плевен е нарушил драстично правото му на справедливо разглеждане на неговия случай от независим, неутрален и безпристрастен съд в рамките на разумен срок, както и правото му на ефективно правно средство за защита на нарушените му права. С. се позовава на определени изрази от ЕКЗПЧОС – „всяко лице“ и „всеки“, като посочва, че и самият той попада в обхвата на тези „изрази“ и факта, че той е лице, лишено от свобода, е без значение. С. възразява, че в даденото му указание настоящият съд е използвал термина „свободи“, като посочва, че „…това е интерпретация на съда, защото никъде в конкретната ИМ, М.С. не поставя въпроса за свободи, това е друго основание за друг иск.“

Относно указанието на съда ищецът да посочи точно и ясно вида и размера на претендираните вреди, в какво се изразяват последните, цена на иска и период на увреждането, С. посочва, че цената на иска е 46 000,00 лева и иска се отнася изцяло за причинени вреди с нематериален характер (морални вреди), които той „търпи от настъпили неблагоприятни и негативни последици, преживявания и процеси на психически стрес, тормоз, безпокойство, безнадеждност, безпомощност, незащитеност, беззаконие и други подобни последици от невъзможността М.С. да получи правосъдие, чрез искането си до АС – Плевен, акта на началника на Затвора – Плевен да бъде проверен по съдебен ред, каквато законоустановена възможност е предвидена в ЗИНЗС след изменението му.“ Посочва, че периода на увреждането е от 21.02.2023 г. (датата на издаване на Определение № 413 от втори състава на Административен съд – Плевен) и „продължава и към настоящия момент, тъй като по делото няма развитие, по същество е висящо, а не се знае кога ще приключи.“ Допълнително уточнява, че нарушаването на правата му е започнало на 21.02.2023 г., а като краен момент на този период посочва окончателното приключване на делото.

По искане на С. настоящият съдебен състав, с Определение № 1629/ 07.09.2023 г. е освободил същия от заплащане на държавна такса по делото и му е предоставил правна помощ на основание чл. 21, ал. 3 от Закона за правната помощ под формата на процесуално представителство.

С Определение № 1671/13.09.2023 г съдът е назначил адв. С.Й.,***, за процесуален представител на С., като е дал указание на служебния защитник да отстрани нередовностите на исковата молба, посочени от съда в Разпореждане № 2070/21.08.2023 г.

След процедура на удължаване на първоначално определения срок, адв. С. Й. е представила молба с вх. № 5738/02.10.2023 г. Посочено е, че основание за завеждане на иска е Определение № 413/21.02.2023 г. по адм. д. № 149/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен. С посоченото определение е оставена без разглеждане жалбата на С. срещу Заповед № Л-55/10.01.2023 г. на началника на Затвора Плевен и производството е прекратено, като ищеца счита, че правата му са нарушени защото не е бил допуснат до съдебен процес. Счита, че неправилно е бил наказан с посочената заповед, защото е внесъл няколко консерви (забранени предмети) и „заради това са налице сериозни, негативни последици върху положението му в затвора.“. Подробно са изложени неимуществените вреди, настъпили в патримониума на С. – ищеца бил обезверен в съдебната система; изпитвал тревожност; бил в изолация (постоянно в затворено помещение и непрекъснат надзор и охрана), оплаквал се от силно безпокойство, безсъние, изгубване на вяра за промяна на бъдещия му живот. Относно претендирания размер на неимуществените вреди е посочено, че ищецът е съобразил същите с времето, през което е изолиран и ще бъде изолиран, т.е. това е цената на душевния дискомфорт, който търпи, считано от датата на Заповед № Л-55/10.01.2023 г., издадена от началника на Затвора Плевен. В т. 3 от молбата е посочено следното: „Периодът, през който С. е търпял вредите и продължава ад ги търпи. От изявленията на ищеца е видно да оспорва Определение № 413/21.02.2023г. по адм.дело № 149/2023г. на АС-Плевен, което увреждало правата му и следователно увредата, която твърди да търпи, е от датата на влизане в сила на определението, търпи вреди към настоящия момент и ще търпи за в бъдеще, тъй като този акт се отразява на режима в затворническото общежитие, на който е поставен и търпи рестрикции и негативни последици за бъдеще време, посочени в точка 2.“ Относно това, в какво се изразява нарушаването на правата му по посочените от ищеца в исковата молба нормативни актове, в молбата е посочено, че С. счита, че е нарушено правото му на справедливо гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, като посочва чл. 6 и чл. 13 от ЕКЗПЧОС. Посочено е още, че според С. е следвало да бъде приложена разпоредбата на § 4 от ДР на ЗИНЗС, което не е сторено и така е ограничено правото му на защита.

При така направените уточнения, ответникът Административен съд – Плевен, представляван от неговия председател, е представил писмен отговор на исковата молба, предявена от С.. Изразено е становище, че същата е недопустима за разглеждане по същество, алтернативно за неподсъдна на административните съдилища, алтернативно - за неоснователна и недоказана. В отговора е представено накратко съдържанието на процесната искова молба, както и това на Определение № 413/21.02.2023 г. по адм. д. № 149/2023 г. по описа на Административен съд- Плевен. Сочи се още, че срещу цитираното определение С. е подал частна жалба, по която е образувано ЧКАД № 236/2023 г. по описа на същия съд. След процедура по отвод на всички съдии в Административен съд – Плевен и след уведомяване на председателя на Върховния административен съд за необходимостта от определяне на касационен състав за разглеждане на делото, към момента на изготвяне на отговора такъв все още не е определен. Изложени са разпоредбите от АПК и от ЗОДОВ относно възможността да бъде ангажирана отговорността на държавата във връзка с нарушение на правото на Европейския съюз. Ответникът твърди, че заявената претенция е неоснователна по причина, че соченото основание от С. като такова, от което той търпи вреди, не е влязъл в сила и докато съдебният акт не стане окончателен, вреди обективно не могат да настъпят. В този смисъл неоснователна е и претенцията за лихви. Иска се от съда да остави без разглеждане подадената искова молба.

В проведеното на 06.11.2023 г. съдебно заседание служебният процесуален представител на С. е поискал да не се приема като основание на исковата молба чл. 7 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България предвид обстоятелството, че тези разпоредби касаят актове на държавни органи, т.е. тези членове предвиждат публичната гаранционна отговорност на държавата, касаеща противоконституционни юридически актове, включително и тези на Народното събрание и реда за разглеждането е Конституционният съд, т.е. чл. 7 не касае конкретния случай, като С. е изразил съгласие с така направената претенция.

В същото съдебно заседание С. е направил изявление, че иска от съда да уважи заявената от него претенция, по причина, че е нарушено правото му на достъп до съд, на правораздаване и то от заместник-председателя на Административен съд – Плевен. Ищецът е пояснил какво разбира като нарушено право на достъп до съда – твърди, че разбира същото по начина, по „който го казва законът – съдът е длъжен да разгледа всяко едно искане и не може да откаже правосъдие, не знам кой член беше от закона, поради някои обстоятелства, които не са налице и в случая е недопустимо заместник-председателят на съда да не е наясно с изменението на закона, който е трябвало да приложи тогава – специалния закон, тъй като жалбата ми се разглежда по него, при положение че има изменение още от 11.12.2020 г., а сега е 2023 г. Недоумявам защо, при положение че написах и в допълнително писмо, и в молба, и в жалба, че има изменение, за да бъде разгледано делото, той не пожела даже да си отмени определението, така че аз така ги разбирам нещата. Отказания достъп до правосъдие е точно по тази причина, аз не съм имал възможност да изложа доводите си относно жалбата, която съм предявил там, при положение че законът ми дава това право, аз не си измислям някакви имагинерни закони и да цитирам някакви други измислени членове и алинеи.“ В продължение на защитната си теза, ищецът С. е дал обяснение и относно размера на заявената от него претенция като обезщетение. Посочва че, „Претендираният от мен размер на обезщетение е провокиран от много обстоятелства, тъй като и в момента аз търпя вреди от това наказание, което ми е наложено и ще търпя и за в бъдеще, защото то влияе на моя статус като затворник, влияе на всичките ми последващи опити дори да се опитам да придобия свободата си по някакъв начин, като напиша примерно до президента в моя случай някаква молба за помилване, тъй като те от администрацията на затвора веднага ще изложат факта, че аз съм наказан. В този смисъл аз търпя вреди и ще продължавам да ги търпя, не се знае докога, тъй като все още не е разгледано това дело. Смея да твърдя, че имам дела, които се разглеждат повече от 10 години от административни съдилища, даже в едно дело в ловешкия административен съд 4 години се пишат мотиви по него за решението, така че това са моите съображения да поискам този размер на иска. В исканото обезщетение оценявам и бъдещите си вреди. Предвид моето наказание, тъй като аз съм с наказание доживотен затвор без замяна, едно такова дисциплинарно наказание, което аз нямам възможност да го обжалвам по съдебен ред, за мен в моята ситуация аз търпя много вреди предвид наказанието, ако бях с наказание лишаване от свобода срочно, може би нямаше да заведа този иск, но предвид моето наказание и размера, тъй като моето лишаване от свобода се счита от 02.07.1993 г. до настоящия момент смятам, че търпя много по-големи последствия и вреди в тази насока.“

При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че Държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

Настоящият съдебен състав счита, че исковата молба е недопустима за разглеждане поради факта, че не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред.

Безспорно по делото се установи, че ищецът С. претендира обезщетение за вреди, произтичащи от Определение № 413/21.02.2023 г. по адм. д. № 149/2023 г. по описа на Административен съд - Плевен. Посочено определение не отговаря на изискването на първата предпоставка за реализиране отговорността на държавата – наличие на незаконосъобразен акт, действие или бездействие, отменени по съответен ред. Цитираният съдебен акт не е окончателен, не е влязъл в сила и това е известно на ищеца, защото самият С. в уточнението на исковата си молба от 30.08.2023 г. (т. 1.4; л. 5) посочва, че „…делото е висящо и не се знае кога ще приключи“. Висящността на производството по обжалването на цитираното съдебно определение е посочена и в отговора на ответника. На настоящия съдебен състав служебно е известно, че за разглеждането на ЧКАД № 236/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен е изпратено искане за определяне на троен съдебен състав от друг административен съд, който да разгледа делото.

При липсата на вече посочената основна предпоставка и поради висящност на производството по обжалване на Определение № 413/21.02.2023 г. по адм. д. № 149/2023 г. по описа на Административен съд – Плевен, исковата молба е недопустима за разглеждане.

Тъй като ищецът, независимо от дадените му указания от съда и от предоставената му правна помощ, не конкретизира фактическото основание, на база което заявява претенцията си, съдът е длъжен да изложи мотиви и във връзка с твърдението за съществено нарушение на правото на Европейския съюз. С. е изложил само абстрактни теоретични фрази и обобщение за действия и поведение на Административен съд – Плевен (ответника в качеството си на юридическо лице не може да реализира същите), то на практика липсва фактическо основание, от което в патримониума на С. да настъпват вреди и това прави подадената от него искова молба отново недопустима за разглеждане.

При недопустимост на главната претенция за обезщетение, недопустима е и акцесорната претенция за присъждане на лихви.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 204, ал. 1 от АПК, Административен съд - Плевен,

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искова молба с вх. № 1226/28.02.2023 г. на Административен съд – Плевен, с което лишеният от свобода М.С.С., ЕГН **********, понастоящем в Затвора Плевен, на основание чл. 2в, ал. 1, т. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ); чл. 7 във връзка с чл. 5, ал. 2 от Конституцията на Република България (КРБ); чл. 6, §1 и чл. 13 от Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС) във връзка с чл. 5, ал. 4 от КРБ е предявил иск срещу Административен съд – Плевен с цена на иска 46 000,00 лева, заедно с лихва „от 21.02.2023 г. до окончателно приключване на делото“.

Определението може да се обжалва с частна жалба в 7-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

Съдия:	/П/