Р Е
Ш Е Н
И Е
№
…
гр. София, 08.04.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3 състав, в
публичното заседание на девети март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ВЕНЕТА
ЦВЕТКОВА
при секретаря Р.Аврамова, като разгледа т.д. № 1218/2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 394, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ и по
чл. 86 ЗЗД, както и иск по чл. 82 ЗЗД.
Ищецът Е.Е.П. ЕООД, ЕИК: *******
твърди, че с ответника З.А.Б.
АД, ЕИК: *******са били страни по договор за застраховка „парични
средства по време на транспорт“от 16.03.2019 година, като ответникът е поел
задължението за обезщетение на вреди и загуби на превозвани парични средства в резултат
на грабеж по смисъла на
чл. 198 НК. Твърди, че в срока на действие на договора – на 27.09.2017 година -
се е реализирал покрит застрахователен риск – настъпило е застрахователно
събитие – въоръжен грабеж по време на изпълнение на превоз на ценни пратки,
превозвани от специализиран инкасов автомобил. Твърди, че своевременно е бил уведомен,
както застрахователят, така и компетентните разследващи органи, както и че
впоследствие е постановен отказ от ответника по искането за изплащане на
обезщетение по застрахователната полица във връзка с настъпилото събитие.
Оспорва мотивите за отказ на застрахователя, като сочи, че не е налице никоя от
хипотезите на чл. 408 КЗ, че не е допуснал никакво нарушение на задълженията си
по застрахователния договор /а и да се приеме такова неизпълнение, то не е
значително с оглед интереса на застрахователя, тъй като не са допринесли за
настъпване на събитието/, а посочените от застрахователя нарушения на
инструкцията за работа с инкасов автомобил са и неотносими към предмета на
спора, тъй като не са уговорени в сключения между страните договор. Във връзка
с мотивите на отказа за изплащане на обезщетение възразява, че противно на
твърденията на насрещната страна, ценните пратки са били превозвани в касата на
автомобила по време на настъпване на грабежа, че дори и да е извършено
нарушение на правило на Инструкцията, според което шофьорът следва да остане
заключен в автомобила, то в случая – предвид отправената към другия служител
/охранител/ на заплаха с огнестрелно оръжие, същото обективно не е могло да
бъде спазено. Възразява и относно това касата да е била отключена преди
нападението, като сочи, че същата е отключена едва след като нападателите са
успели да установят контрол върху отключващия механизъм. Твърди и охранителят да
е извършил предварителен оглед пешком, съгласно правилата на Инструкцията, като
по това време автомобилът е бил със заключени врати, което е и наложено от
специалния статут на обекта, който е дебаркадер на ДКУ АД и се характеризира с
особени правила за достъп, напълно съблюдаване от служителите на ищеца. Оспорва
също така да е допуснато нарушение с отваряне и на двете врати на автомобила,
като в тази връзка сочи, че шофьорът е бил принуден да отвори първо едната и
после другата врата, поради отправената въоръжена заплаха срещу колегата му.
С
оглед на горното ищецът намира, че за него е възникнало правото да получи
обезщетение по договора за претърпените вреди – заплатената сума на
собствениците на ценните пратки /след приспадане на сумата за самоучастие/, подробно
описани в исковата молба и претърпени от ищеца имуществени вреди, изразяващи се
в заплатени съдебни и разноски в изпълнителното производство, пряко причинени
от неизпълнението на договорното задължение на ответника.
Претендира
и лихва за забава, законната лихва от датата на предявяване на иска и
разноски.
Ответникът
оспорва исковете с аргументи, че не е налице покрит застрахователен риск, както
и са налице основания за отказ за изплащане на зстрахователно обезщетение. В
подкрепа на тезата си сочи, че грабежът не е настъпил по време на превоз, а при
разтоварване, при което служителите на ищеца са действали при груба небрежност,
като са допуснали груби нарушения на нормите на Наредба 1-121 от 24.06.2004 година, на
Вътрешната инструкция на ищеца /която намира за пряко приложима, тъй като там
се съдържат писмените указания към екипите и това е отразено от ищеца при
попълване на Въпросник при сключване на застрахователния договор и при преценка
на риска, както и по причина, че изготвяне на такава е изискване по Наредбата/
и Общите условия по договора, само поради което е настъпило събитието. Сочи и
че не са взети необходимите мерки за ограничаване на загубите. Сочи конкретни
нарушения на правила от Инструкцията – неизвършен предварителен оглед при заключен
и запален автомобил /чието неизвършване е довело до последващата невъзможност
за оттегляне на автомобила/; оставени едновременно отворени две врати;
несъхраняване пратката в сейфа; неадекватна реакция на шофьора при нападение –
отключване на врата, допускане отнемане на оръжие и ключове, ненапускане
мястото на събитието, непредприемане действия по защита на пратката; неправилно
съхраняване на ключовете от сейфа на видно място; извършване на дейността в
тъмната част на денонощието, обуславящо повишаване на риска. Сочи и допуснати
нарушения на Наредбата – транспортиране на пратките в неспециализиран брониран
автомобил, снабден с отвори за стрелба. Твърди и че шофьорът е имал възможност
да се оттегли от мястото на събитието, а вместо това е отворил вратата и е
допуснал отнемане на оръжие и ключове.
Оспорва, отделно, и размера на предявените искове, както и твърденията
за броя и стойността на ценните пратки и извършените впоследствие плащания по
тях, както и твърди, че лимитът в процесния случай е 200 000 лева. Сочи и че не
дължи обезщетение за разноските в искови и изпълнителни производства, тъй като
те не са в предметния обхват на договора и не са в причинна връзка с
поведението на ответника.
В
допълнителната искова молба ищецът уточнява, че разтоварването е освобождаване
на автомобила от товара и грабежът по време на разтоварване е покрит
застрахователен риск по полицата и ОУ, но в случая разтоварване не е започнало
и пратките са били в касата в автомобила, поради което и не важи лимитът до 200
000 лева. Оспорва да е допусната груба небрежност от служителите, както и
въобще нарушение на каквито и да е било задължения на застрахования, както и
поддържа, че автомобилът не е можело да се оттегли от мястото поради обективни
причини, а и е задействан своевременно паник бутонът. Намира за спазен редът за
достъп до дебаркадер, който не е установен от ищеца. С подробни аргументи
оспорва всички посочени като нарушения фактически обстоятелства. Твърди и
автомобилът в действителност да е брониран, както и да са взети всички
предохранителни мерки, както и че в тази връзка няма предписания на
застрахователя или компетентни органи. Уточнява и че вредите, които претендира
като заплатени разноски не са на основание застрахователния договор, а на общо
основание – чл. 45 ЗЗД.
Релевантните
факти към иска с правно основание чл. 394, вр. чл. 405 КЗ са: наличие на
валиден договор за застраховка, настъпване на застрахователно събитие,
представляващо покрит застрахователен риск в срока на действие на договора,
размерът на дължимото, съобразно уговореното, застрахователно обезщетение –
действително претърпените в причинна връзка със събитието вреди към датата на
събитието. По иска по чл. 86 ЗЗД следва да се установи началната дата на
забавата и размер на обезщетението за забава. По иска по
чл. 82 ЗЗД релевантните факти са: съществуване на договор между страните;
наличие на виновно неизпълнение на договорно задължение от едната страна;
настъпване на имуществени вреди за другата страна, които да са пряка и
непосредствена последица от неизпълнението и да са могли да бъдат предвидени
при пораждане на задължението; причинна връзка между неизпълнението на
задължението и настъпилите вреди.
Посочените
факти подлежат на доказване от страна на ищеца. Ответникът носи тежест да
докаже възраженията си.
Съдът, като съобрази становищата на
страните и доказателствата по делото, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Страните
не спорят по следните обстоятелства, които съдът приема за установени в процеса: че към
датата на настъпване на твърдяното застрахователно събитие ответникът е
застраховател по валидна застраховка по цитираната в исковата молба
застрахователна полица, както и че на 27.09.2017 година е извършен въоръжен
грабеж на твърдяното място и срещу посочените в исковата молба физически лица.
От събраните по делото доказателства се установява, че на
24.02.2016 г. е сключен договор за имуществена застраховка между страните по делото, като застрахован и застраховател, при общи условия-
за застраховане на парични средства по време на превоз от
каса до каса /т. 1 от ОУ на л. 18 и сл. от делото/, като към полицата е
подписано и Разширение № 3 относно увеличаване на обичайния й предметен обхват. Видно от застрахователната
полица /в срока на действие на която е настъпило процесното
събитие/, е уговорен лимит на застрахователната сума от 2 млн лева за единичен
превод, а при настъпил риск при товаро-разтоварване – 200 000 лева, като има
изскване за единичен превоз до 2 млн лева - с бронирам автомобил и двама
въоръжени служители.
По
делото са представени общите условия по
застраховката и в чл. II от същите е
предвидено, че застрахователят приема да заплати на застрахования
застрахователно обезщетение при настъпване на вреди и загуби на превозвани парични средства, настъпили като пряк резултат от грабеж по
см. на чл. 198 НК, извършен по време на превоз от каса до каса, като в т. 4 са
посочени изключените рискове.
По
иска с правна квалификация чл. 405, ал. 1 КЗ:
На първо място се установи първият от елементите
от фактическия състав, при който възниква задължението на застрахователя да
заплати обезщетение на застрахования по процесната
имуществена застраховка, а именно – наличието на валиден
договор за имуществено застраховане, сключен между застрахователя
и увредения, видно от който процесното събитие е включено в
предметния обхват и покритието на застраховката и в срока на действие на
последната. Договорът
е сключен и в изискуемата по закон форма за
действителност - във формата на застрахователна полица.
На следващо място, следва да се отговори на въпроса дали
в деня на събитието е извършвано транспортиране на парични средства от каса до
каса и в какъв размер. По делото се представени частни документи,
удостоверяващи изгодни за ищеца факти в тази връзка и изходящи от него /л. 50 и
сл./- броя на ценните пратки и тяхната стойност, както и лицата, от които са
приети за транспортиране и на които принадлежат, както и че същите са опаковани
общо в два чувала. Действително, посочените доказателства нямат обвързваща съда
доказателствена сила и са непротивопоставими на ответника, но при съвкупна
преценка и с останалите събрани по делото доказателства – заключението на
вещото лице по съдебно- счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
мотивирано, пълно и обективно и представените уведомления и приемо-прадавателни
протоколи, разписки и вносни бележки, както и договори и споразумения /л. 71 и
сл. и л. 236 и сл./ – установяват твърдените в исковата молба факти. От една
страна се установява, че ищецът, като юридическо лице, осъществяващо частна
охранителна дейност, при наличието на лиценз, съобразно изискванията на ЗЧОД и
е извършвал транспортна дейност на ценни пратки, при съобразяване на
нормативните изисквания за осъществяването й по чл. 33- чл. 37 ЗЧОД. На
процесната дата, в специализарания автомобил са превозвани ценни пратки,
съдържащи се в два чувала, предвид безпротиворечивите показания на разпитаните
свидетели, приети за транспортиране от описаните в исковата молба шест
юридически лица. От заключението на вещото лице счетоводител, се установява, че
ищецът е изплатил/погасил чрез прихващане във връзка и на основание настъпилото
събитие от 27.09.2017 година /както е и счетоводното отразяване/ общо сума в
размер на 377 666 лева на пряко увредените от грабежа лица. Вещото лице
изрично е посочило и че всички плащания са отразени в счетоводството на ищеца,
което по отношение на тези записвания и операции е водено съобразно
националните и международни счетоводни стандарти и Закона за счетоводството. С
оглед на това и чл. 182 ГПК, както и другите, представени по делото писмени
доказателства, съдът приема за доказано обстоятелството, че стойността на
ценните пратки, транспортирани от ищеца при настъпване на процесното събитие е
именно, посочената от него в исковата молба, както и че тя е възстановена на
собствениците им преди подаване на исковата молба.
На следващо място, елемент от фактическия състав на
предявения иск е и настъпването
на събитие, което съгласно застрахователния договор
е риск, който застрахователят се е задължил да покрива.
Относно установяване на тези факти са събрани свидетелски
показания, от които съдът кредитира тези на свидетелите В. и Ж., които са преки
участници в събитието и чиито показания са логични и непротиворечиви и дадени
под страх от наказателна отговорност, а свидетелят Ц. не установява факти,
относими към механизма на настъпване на събитието, за което няма непосредствени
впечатления, като показанията му съдържат единствено субективни оценки и
заключения. Приети и неоспорени са и заключенията на вещото лице В., което е
възпроизвело техническия запис на извършения грабеж.
Безспорно се касае и до събитие, което покрива състава на
престъпление по чл. 198 НК /който отнеме чужда движима вещ от владението на
другиго с намерение противозаконно да я присвои, като употреби за това сила или
заплашване...като под заплашване се разбира застрашаване с такова
непосредствено деяние, което излага на тежка опасност живота, здравето, честта
или имота на заплашения или на друго някое присъствуващо лице/, което се
установява от показанията на свидетелите и от заключенията на вещото лице.
Следователно, същото попада в обхвата на чл. I и II от Общите условия, неразделна част от процесния застрахователен договор.
Същевременно, обаче, съдът намира за основателни възраженията на ответника, че
в случая се касае до покрит риск по т. II от Общите условия, за което страните изрично са се
съгласили в подписаната полица, а именно, че престъплението е извършено при
товаро – разтоварване на пратките. В този случай, обаче, изрично е предвидена и
диференцирана застрахователна сума от максимум 200 000 лева за настъпило
събитие. От показанията на свидетелите и от заключението на вещото лице се
установява, че автомобилът на и с нападателите са се появили след като
специализираният автомобил на ищеца вече е бил спрял пред бариерата на пункта
на ДКУ АД в район Овча Купел и след като свидетелят Ж. е извършил обичайните
действия по легитимиране пред охраната на пункта, в който е следвало да бъдат
разтоварени пратките и оглед на мястото на разтоварване. Тоест, моментът в
който е извършено престъплението /съответно е настъпило застрахователното
събитие/ не съвпада с времето на превоз на пратките, а след започване на
разтоварването им. При анализ на чл. 10, ал. 4 от НАРЕДБА № I-121 ОТ 24 ЮНИ
2004 Г. ЗА РЕДА ЗА ОРГАНИЗИРАНЕ ОХРАНАТА ПРИ ТРАНСПОРТИРАНЕ НА ЦЕННИ ПРАТКИ И
ТОВАРИ, приета на основание чл. 9 от ЗЧОД, процесът на разтоварване започва от
спиране на автомобила и излизане на охранителя от него, като според чл. 11, ал.
2 - когато товаренето и разтоварването се извършват в общодостъпни зони,
водачът оставя автомобила с работещ двигател и не напуска мястото си /както е в
процесния случай, доколкото разтоварването е следвало да започне на тротоарната
площ пред бариерата и извън територията на разтоварителния пункт/. Според
свидетеля Ж., той дори е бил пристъпил към отваряне на касовото помещение с цел
непосредствено разтоварване на чувалите, което е било осуетено именно от
появата на нападателите. Така, приложими са уговорките между страните по
отношение на допълнително застрахования риск от грабеж при товаро-разтоварване,
вкл. и уговореният в този случай лимит на застрахователната сума.
Същевременно, неоснователни са възраженията на ответника
относно допусната груба небрежност на служителите на ищеца и допуснати
нарушения на установени с договора задължения, които освен това са значителни с
оглед интереса на застрахователя и са довели до възникване на застрахователното
събитие, както и възраженията, че не са положени достатъчно усилия за
ограничаване размера на вредите.
Разпоредбите на чл. 6.1 и чл. 6.1 от Общите условия
визират общите задължения на ищеца за полагане на дължимата грижа за опазване
на застрахованото имущество и спазване на нормативните и изискванията на
застрахователя при извършване на превоз на ценни пратки. По делото не се
установи извършено нарушение на установено в нормативен или вътрешен акт, или в
договора задължение на застрахования. На първо място, не се установи нарушение
на конкретно установено задължение за ищеца, респективно – неговите служители, установено
в ЗЧОД, нито пък се установи нарушение на задължение, сред изрично визираните в
глава 4 от цитираната по-горе Наредба. От представените по делото доказателства
се установява, че превозът е осъществен със сертифициран и отговарящ на
нормативните /а и договорни/ изисквания специализиран брониран автомобил
/Сертификат на л. 224 от делото/, който предвид показанията на свидетеля Ж. е
бил снабден и с отвори за стрелба. Действително, би могло шофьорът, който към
момента на нападението е бил все още в автомобила /отключен, според показанията
и на двамата свидетели/ да използва тези отвори, но доколкото автомобилът е бил
отключен, а охранителят Ж. свален на земята с насочено към него огнестрелно
оръжие, шофьорът В. е предприел действия за защита живота, както на колегата
си, така и своя, изпълнявайки нарежданията на нападателите и съобразявайки
установеното в Инструкцията за работа в инкасов екип /л. 170 и сл. от делото/
относно употребата на оръжие и съответност на реакцията при нападание.
Действително, установено е задължение, при наличие на възможност, автомобилът
да се отдалечи от мястото на нападение при осъществяване на такова. В случая,
обаче, се установи, че обективно не е имало възможност за изтегляне на
автомобила, тъй като разположението на превозното средство на нападателите не е
позволяволявало извършването на такава маневра, факт, който се установява от
показанията на свидетелите, а и от заключението на вещото лице. Не се костатира,
от друга страна, нарушение във връзка с местоположението и начина на спиране на
инкасо автомобилът, а напротив и двамата свидетели са категорични, че са
следвали обичайния алгоритъм на разтоварване на конкретния обект, при стриктно
съблюдаване на установената в него организация и пропусквателен режим. В този
смисъл, автомобилът е спрян, като е оставена възможност за маневриране на заден
ход, водачът е останал в него при запален двигател и заключени врати,
охранителят е извършил указания в Инструктажа оглед и същевременно се е
легитимирал на охраната за достъп до обекта. Водачът, от своя страна, е успял
да изпълни своето задължение, като активира т.нар. паник бутон, което е било и
единственото възможно и адекватно действие с оглед спецификите и внезапността
на нападението и обстоятелството, че при възприемането му, колегата вече е бил
поставен на земята под заплаха с огнестрелно оръжие, като такова е било
насочено и срещу водача, който се е намирал в отключен вече в този момент
автомобил. Предвид обстоятелството, че свидетелите многократно са извършвали
товаро-разтоварна дейност до конкретния обект, вкл. и предимно в тъмната част
на денонощието, което сочи на извод, че са познавали особеностите на достъпа до
него и характерния му пропусквателен режим, не може да се направи извод за
допусната груба небрежност от служителите на ищеца. Същите са следвали реда за
достъп и разтоварване, като внезапното нападение и конкретната и реална заплаха
срещу живота на охранителя са пряката причина, довела до противозаконното
отнемане на пратките. Именно затова, не може да се приеме, че само и единствено
невъзможността да се оттегли с автомобила е довела до извършване на
престъплението. Следва да се добави и че с оглед спецификите на допуск до
обекта на ДКУ АД, екипът всъщност се е опитал да подсигури безопасното
придвижване на охранителя след разтоварване на пратката от автомобила, като
скъси пешеходната дистанция и придвижването именно на общодостъпното място
/преди бариерата/. Установи се и че водачът е бил блокирал вратите, докато е
чакал колегата Ж. да извърши огледа и се легитимира. Спазено е изискването
пратките да се държат в касата, да няма повече от две отворени врати на
автомобила, като от свидетелските показания може да се направи извод, че при
започналото отваряне на вратата на касовото помещение, другите врати на са били
затворени, макар не и заключени, което е видно и от заключението на вещото
лице. Внезапността на нападението е изключила възможността за своевременно
възприемане на нападателите и различна реакция от страна на охранителя, а оттам
и на водача. Действително, при нападение екипът е задължен да предприеме
действия за защита, но те следва да бъдат съобразени с конкретиката на
обстановката и нападението и възможностите за действие при съхранение на най-
ценното благо – на живота и здравето на човека. Поради това и не може да се
приеме, че предприетите от служителите на ищеца действия са били неадекватни и
несъответни и с тях са били улеснени нападателите. Същият извод може да се
направи и относно възражението за предоставения от водача на автомобила ключ за
касата, тъй като предвид заключението на вещото лице, това е извършено под
непосредствената и пряка заплаха с огнестрелно оръжие. Не е налице 
забрана или изскване инкасовата дейност да се извършва в тъмната част на
денонощието /както и е осъществявана често/, нито пък е имало изискване екипът
да се състои от повече от две лица.
Предвид изложеното, не може да се приеме, че е налице хипотезата на чл.
408, ал. 1, т. 3 от КЗ, даваща възможност на застрахователя да откаже изплащане
на обезщетение. Според цитираната норма, законосъобразен би бил отказът само в
хипотеза на неизпълнение на задължение по застрахователния договор от страна на
застрахования, което е значително с оглед интереса на застрахователя, било е
предвидено в закон или в застрахователния договор и е довело до възникване на
застрахователното събитие. Тази значимост е свързана, както с неизпълнението,
така и на самото задължение с оглед на неговия вид и характер и касае виновно неизпълнение на предвидени в договора и
закона задължения от страна на застрахования, които са обусловили
настъпването на застрахователното събитие или са
допринесли
за увеличаване размера и обхвата на
претърпените вреди, т.е. когато се установи, че е налице пряка причинно -
следствена връзка между неизпълнението на конкретно задължение, предвидено в
сключения между страните договор и настъпването на застрахователното събитие,
съответно на възможността да бъдат предотвратени вредите от същото. Доказването
на такава причинна връзка в процеса е поставено в тежест на застрахователя,
доколкото той е страната, която черпи благоприятни правни последици от
позоваването на това обстоятелство. В този смисъл е практиката на ВКС,
постановена по реда на чл. 290 ГПК - Решение № 15/12.04.2012 г., постановено по
гр. д. № 454/2011 г. по описа на ВКС, II т.о., Решение № 49/29.07.2013 г.,
постановено по т.д. № 840/2012 г. по описа на ВКС, I т.о., Решение №
32/11.08.2014 г., постановено по т.д. № 1262/2013 г. по описа на ВКС, II т.о. и
др.
Дори да се приеме /въпреки, че в конкретния случай няма
основание за това/, че Инструкцията, която е вътрешен акт за ищцовото дружество
– работодател, установява предвидени от страните по застрахователното
правоотношение задължения за ищеца, не се установи от ответника, да е налице
неизпълнение на някое от тях. Създадена е организация /съобразена с
характеристиките и организацията на приемане/предаване на ценните пратки при пункта
на ДКУ АД/, съответно на изискванията на т. 11 – като свидетелят Ж., след
паркиране в максимална близост до мястото за разтоварване и подсигуряване на
оптимално кратко пешеходно разстояние за пренасяне на пратката, е извършил
оглед на мястото, като същевременно е изпълнил процедурата по легитимиране в
обекта. Установи се, че едновременно с това, водачът е останал в автомобила,
който е бил със запален двигател през цялото време и до момента, в който е бил
застрашен живота на членовете от екипа, както и че автомобилът е бил затворен
до момента, в който Ж. е започнал непосредственото разтоварване на пратките,
когато водачът е отключил превозното средство /не и касата/. Обективни
обстоятелства са попречили на отдалечаване от местопрестъплението /препречилият
пътя автомобил на лицата, извършили въоръжения грабеж и пряката и непосредствена
опасност за живота и здравето на двамата члена на транспортния екип, както и
внезапната и видно предварително подготвена поява на маскираните лица/.
Същевременно, съобразно инструкциите, свид. В. е реагирал своевременно и спрямо
обстоятелствата като е натиснал паник – бутона /който, видно от доказателствата
по делото е бил изправен и поради употребата му до минути след инцидента на
място са пристигнали компетентните органи на реда, което се установява от
заключението на вещото лице по СТЕ/, а с оглед непосредствената заплаха и
агресивното поведение на нападателите не е и могъл да предприеме и други
действия по защита. Не се доказа нито неправилно съхранение на ключовете /не се
установи конкретно задължение на ищеца в тази насока/, нито пък се установи
наличието на забрана за извършване на инкасо дейност в тъмната част на
денонощиет и както също вече беше посочено – автомобилът е отговарял на
изискванията за извършване на инкасо дейност. Не е допуснато нарушение относно
съхранението на пратките в касата, където те са били до момента на отнемането. Както
вече беше посочено не се доказа нарушение и на нормативно установените
задължения съгласно Наредба I-121.
При горните изводи, не се установи и хипотезата на
неизпълнение по чл. 395, ал. 4, вр. ал. 1 КЗ.
Още в началото на изложението, съдът изложи мотиви
относно претърпените от ищеца вреди и техния действителен размер, надхвърлящ
уговорения лимит на дължимото в конкретния случай застрахователно обезщетение,
тоест, доказани са и щетите, които
са в пряка
причинна връзка със събитието и са следствие
от него.
Искът, съответно, е основателен до размера на уговорения
размер на застрахователното обезщетение, дължим по застрахователната полица –
200 000 лева – „подлимит на отговорността на застрахователя при товаро-
разтоварване“.
Срокът за заплащане на обезщетението е установен в чл.
405, ал. 1 КЗ, а съобразно уговореното в чл. 7-6 от застрахователния договор –
той е конкретизиран на 14 дни от установяване на основанието и размера на
дължимата сума, вкл. и след представяне на необходимите за това документи.
Видно от разменената между страните кореспонденция /неоспорените документи на
л. 25 и сл. от делото/, преписката е окомплектована с всички необходими и
изискани от ответника документи за установяване на щетата, на 28.09.2018
година. Тоест, към 18.10.2018 година срокът за заплащане на дължимото
обезщетение е изтекъл и ответникът е бил в забава. Изчислена с помощта на
компютърна програма, лихвата за забава по чл. 86 ЗЗД върху главницата от
200 000 лева за заявения в исковата молба период е в размер на 13 888,89
лева, до който и следва да се уважи акцесорният иск.
Неоснователен е искът по чл. 82 ЗЗД.
По силата на чл. 82 ЗЗД се обезщетяват единствено преки и
непосредствени от виновното неизпълнение и предвидими /към датата на пораждане
на задължението вреди/. В случая, се претендират имуществени вреди - сторени от
ищеца съдебни разнонки и разноски в изпълнителни производства срещу него,
заведени от Еконт Експрес ООД. Последното дружество е и цесионер за част от
вземанията, възникнали в полза на собствениците на отнетите и превозвани на
датата на процесното събитие ценни пратки. От една страна се установи, че
застрахователят не отговаря за пълния размер на вредите вследствие конкретното
застрахователно събитие, а от друга страна, не може да се приеме, че е налице и
пряка причинно – следствена връзка на претърпените от ищеца вреди за разноски в
претендирания размер и неизпълнение задължението на застрахователя за
заплащавне на застрахователно обезщетение. От доказателствата по делото е видно,
че застрахователят своевременно е уведомил ищеца за постановения отказ и последният
е могъл да го съобрази в съдебните производства като заплати дължимите суми
доброволно и преди предявяване на иск /няма твърдения и доказателства за
финансова невъзможност за това, напротив – видно от попълнения въпросник
относно очакваната печалба за годината/. Не е налице и предвидимостта относно
тези вреди, тъй като същите към датата на сключване на застрахователния договор
не се доказа да са очаквано следствие от евентуално виновно неизпълнение.
По
присъждане на направените по делото разноски:
На страните са дължими разноски, съответни на уважената
/за ищеца/ и отхвърлената част /за ответника/ от исковете. Ответникът е поискал
и представил доказателства за сторени разноски в размер на общо 900 лева /от
които съдът намира за дължими 450 лева за юрисконсулт/ за юрисконсулт, вещо
лице и разноски по призоваване на свидетел, от които следва да му се присъдят 428,41
лева. Ищецът съответно е доказал разноски от 33 082,70 лева /15 500 лева
адвокат/ за адвокат, вещи лица и държавни такси, от които му се дължат 16 287,03
лева. При определяне на този размер съдът е съобразил като основателно
възражението за прекомерност на заплатеното адв. възнаграждение на ищеца, което
надхвърля предвидените в НМАРВ минимални размери по чл. 7, ал. 2, т. 5, но с
оглед усложнената правна и фактическа страна на делото и осъществените действия
по правна защита следва да бъде намалено до размер от 13 500 лева, който размер
надхвърля предвидения в Наредбата /от 11 632,62 лева/ и е с включен ДДС.
С
оглед горното и при направена от съда компенсация на дължимите суми за разноски
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 15 858,62 лв.
Така
мотивиран, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА З.А.Б. АД, ЕИК:*******, ДА ЗАПЛАТИ на Е.Е.П. ЕООД, ЕИК: *******,
-
на основание чл.
394, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ сума в размер на 200 000 лева, представляваща
застрахователно обезщетение, дължимо по договор за имуществена застраховка по
застрахователна полица № 09100173320000001/16.03.2017
г., сключен между страните и
при общи условия, за обезщетяване на
вредите от настъпило на 27.09.2017
г. застрахователно събитие – въоръжен грабеж на ценни
пратки /парични средства/ в инкасов автомобил по време на разтоварване в гр.
София, ж.к. *******, ведно със законната лихва върху главницата от 27.06.2019
г. - датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до пълния предявен размер от
352 666 лева, като неоснователен;
-
на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сума в
размер на 13 888.89 лева,
представляваща обезщетение за забавено плащане на застрахователното
обезщетение в размер на 200 000 лв., начислено за периода от 18.10.2018
г. до 24.06.2019
г., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над тази сума
до пълния предявен размер от 24490,70 лева и
-
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК – сумата от 15 858,
62 лева – сторени съдебни разноски в настоящото производство.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Е.П. ЕООД, ЕИК: ******* срещу З.А.Б. АД, ЕИК:*******, иск по чл. 82 ЗЗД за сумата от 31035, 88 лева – претърпени имуществени вреди, изразяващи се в сторени
съдебни разноски по т.д. № 397/2018 година на ОС – Русе и по изп. Дело №
20199140400397 на ЧСИ В.Н.вследствие виновното неизпълнение на задължението на
ответника за заплащане на застрахователно обезщетение.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: