Решение по дело №518/2017 на Административен съд - Монтана

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 28 март 2018 г. (в сила от 29 ноември 2018 г.)
Съдия: Мария Николаевна Ницова
Дело: 20177140700518
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 20 ноември 2017 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

 

 

 

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 184/28.03.2018 г., гр. Монтана

В  името на народа

            Административен съд - Монтана, ІV-ти състав, в открито  заседание на четиринадесети март две хиляди и осемнадесета  година, в състав:  

 

                                                                            Административен съдия: М. Ницова

при секретаря Л.

като разгледа докладваното  от  съдия Ницова адм. дело № 518  по описа за 2017 г.  и   за да  се  произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 215 от ЗУТ във вр. с чл. 135, ал.3 от ЗУТ.

            Жалбоподателите Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л., в хода на производството същата починала, като на нейно място е конституиран нейният наследник Г.Л.Д., обжалват заповед № 2183/18.10.2017 г. на кмета на Община Монтана, с която е отказано възлагането на изработване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване /ПУП- ПРЗ/ за поземлени имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр. Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с ОТ 3-148 и 148-122 по регулационния план на ж.к.„М*** 2“ в обхват част от УПИ I в кв.251 и улица с ОТ 3-148 и 148 -122 по действащия ПУП на ж.к.М*** , гр.Монтана, с който се образува нов УПИ ХІІІ от кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана. Поддържат, че отказът на кмета на Община Монтана е незаконосъобразен, като в жалбата и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, изтъкват фактически доводи в подкрепа на становището си за незаконосъобразност на отказа, влязло в сила решение на Административен съд Монтана по адм.д.№ 489/2016 г., липса на приложен предходен план; алтернативно навеждат и доводи за липса на проведена процедура по озеленяване и изпълнение на улица. Поддържат, че по този начин се засягат правата им на собственост и законните им интереси. Молят съда да отмени обжалваната заповед и като изпрати преписката на органа, да му даде указания по тълкуването и прилагането на закона, както е да им присъди и направените по делото разноски.

             

 

 

 

 

 

 

 

В съдебно заседание жалбоподателят Ц.Г. лично и чрез пълномощника адв. Ц., поддържат жалбата, ангажира доказателства и пледира за отмяна на оспорения административен акт.

             

 

 

 

Ответникът, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата, ангажира доказателства и иска жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира разноски в производството.

             

 

 

 

 

 

 

 

Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, от фактическа страна намира следното:

Жалбата е срещу индивидуален административен акт – изричен мотивиран отказ да се възложи изработване на проект за изменение на плана, по смисъла на чл.135, ал.3 от ЗУТ, с който пряко се засягат лични имуществени права и интереси на жалбоподателите, като собственици на имотите, които са предмет на заповедта за отказ. Предявена е в срока по чл.215, ал.4 от ЗУТ, при което е допустима за разглеждане по същество.

Настоящият състав намира, че следва да се изложат отново фактите, установени в гражданското съдопроизводство по отношение на материалното право на собственост, тъй като същото е пряко свързано и с настоящия административноправен спор, а косвено вероятно и с изводите на административния орган по заявлението за изменение на ПУП-ПРЗ,  макар същите подробно да са изложени във влязлото в сила решение по адм.дело № 489/2016 г. по описа на Администртивен съд Монтана.

С решение от 17.03.2015 г. по дело № 70 244/2014 г.,  Районен съд Монтана е установил, че ищците Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са законни наследници на А*** Н. ***, починал на 10.08.1990 година. С нотариален акт за собственост на недвижим имот, издаден на основание обстоятелствена проверка № 89, том ІІ, дело № 252/1969 г., общият наследодател е бил признат за собственик на основание давностно владение на следния недвижим имот: дворно място, образуващо парцел VІ - шести от кв. 16 – шестнадесети по плана на град Михайловград, кв.К*** , състоящо се от 1587 кв.м. с придаваемите се места, а без придаваемите – 1193 кв.м., при съседи: улица от две страни, П*** М*** И*** и общински имот, заедно с намиращата се в нея жилищна сграда. Със заповед № 221/10.05.1975 г. на Председателя на ИК на ОбНС Михайловград, имотът е отчужден за изграждане на открит канал. С решение от 02.12.1994 г., постановено по административно дело № 172/1994 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е отменено решението на кмета на Община Монтана, с което е отказано възстановяването на собствеността върху имот пл. № 123 от 630 кв.м. в кв.К*** по плана на град Монтана, бивша собственост на А*** Н. Т*** и вместо него е отменено отчуждението на имот пл.№ 123 от 630 кв.м. в кв.К*** по плана на град Монтана, бивша собственост на А*** Н. Т*** , извършено със заповед № 221/10.05.1975 г. на Председателя на ИК на ОбНС Михайловград и е възстановена на наследниците на А*** Н. Т*** собствеността върху имот пл. № 123 от 630 кв.м. в кв.К*** по плана на град Монтана. Въз основа на влязлото в сила решение на Окръжен съд  Монтана е издадена заповед на кмета на Община Монтана, с която е одобрено попълването на кадастралния план с имот пл. № 5819 в кв.249 по плана на кв.К*** на площ от 630 кв.м. Установено е също така, че в рамките на парцел VІ, кв.16 от регулационния план от 1945 г. попада имот с площ от 585 кв.м. с идентификатор 48489.15.156 по кадастралната карта на град Монтана от 2006 г. Съдът е приел, че вторият имот, за който ищците твърдят, че са собственици, а именно този с идентификатор 48489.14.3, с площ от 301 кв.м. по кадастралната карта на град Монтана, не попада в бившия парцел VІ по РП на кв.К*** , гр. Монтана от 1945 г. поради което съдът е уважил предявеният иск по чл.124, ал.1 от ГПК само по отношение на имот 48489.15.156 и е признал за установено по отношение на Община Монтана, че ищците Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са собственици на поземлен имот с идентификатор 48489.15.156 по кадастралната карта на гр. Монтана с площ от 585 кв.м., при граници и съседи: 48489.15.157, 48489.15.158, 48489.14.1, 48489.15.117, 48489.15.155 и е отхвърлил иска като неоснователен по отношение на имот с идентификатор 48489.14.3 с площ от 301 кв.м., при граници и съседи: 48489.14.1, 48489.14.4, 48489.14.2, 48489.15.117.

С решение от 04.12.2015 г. по въззивно гражданско дело № 121/2015 г. по описа на Окръжен съд Монтана, е отменено решението от 17.03.2015 г. на РС Монтана по дело № 70244/2014 г. в частта, с която е отхвърлен предявения иск и вместо него е постановено решение, с което е признал за установено по отношение на Община Монтана, че ищците Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са собственици на поземлен имот с идентификатор 48489.14.3 с площ от 301 кв.м., при граници и съседи: 48489.14.1, 48489.14.4, 48489.14.2, 48489.15.117. В мотивите се съдът е приел, че към 1969 г. за района на процесния имот е действал кадастрален и регулационен план, чиято улична регулация е била одобрена със заповед № 2230/21.03.1945 г. и дворищна регулация, одобрена със заповед № 2229/21.03.1945 г. за с. К*** , Фердинандска околия. В разписния лист към този план имот пл. № 123 е записан на наследодателя на ищците конкретно: кв.16, УПИ VІ, квартал 16 е бил отреден за жилищно застрояване и УПИ VІ, пл. № 123 също е бил за жилищно застрояване. УПИ VІ-пл. № 123 в кв.16 е имал площ около 1700 кв.м., като само частта от имот пл. № 123, включена в УПИ VІ е имал площ около 1303 кв.м. След регулационното изменение, което е отразено в плана от 1945 г., УПИ VІ, имот пл.№ 123 в кв.16 е разделен на два нови УПИ: VІ-123 и VІІ-123 в кв.16. Със заповед № 93/10.02.1984 г. е одобрен нов кадастрален и регулационен план за гр. Михайловград, като в този план няма имот с контурите на стария УПИ VІ-123 в кв.16 от 1945 г., преди регулационното изменение за разделяне на два нови УПИ VІ-123 и УПИ VІІ-123, получени от делба на УПИ VІ-123 в кв.16. В регулационния план от 1984 г. на мястото на по-малкия, нов УПИ VІ-123, кв.16 има имот пл. № 4995, записан като собственост на Л*** Г*** Л*** , без да е отразен срещу името документ за собственост в разписния лист към плана, като върху поземлен имот пл. № 4995 е проектирана улица с ОТ 123-ОТ 124. Други данни за стария имот пл. № 123 по плана от 1945 г., респ. УПИ VІ-123 кв.16 от 1945 г. в този план няма. Със заповед № 571/10.04.1990 г. е одобрен нов план за гр. Михайловград, за района на процесния имот – ж.к. „М*** “, който план е действащ и към момента. За този регулационен план е използван като основа кадастъра на плана, одобрен през 1984 г., като няма данни за стария имот пл. № 123, респ. УПИ VІ-123, кв.16 от 1945 г. в новия план от 1990 г. И в плана от 1990 г. фигурира само имот пл. № 4995, записан като собственост на Л*** Г*** Л*** . Първоначално върху имот пл. № 4995 и съседен от югозапад имот пл. № 4994 е била проектирана улица с ОТ 121 - ОТ 2 - ОТ 3, която улица е засягала освен имотите и сградите в тези два имота. Последвало е регулационно изменение или е извършена промяна с одобряването на самия план, за което няма данни в Община Монтана кога е правена промяна в тази улична регулация, но проектната улица с ОТ 121 – ОТ 2 - 03 е унищожена и улицата е изместена на изток вече като улица с ОТ 148-ОТ 3, която проектна улица е разделяла кв.249 и кв.251. Със заповед № 131/03.02.1995 г. на кмета на Община Монтана е допълнен кадастралния план на за кв.249, кв.“К*** “ с имот пл. № 5819. Допълненият имот пл. № 5819 е записан на името на А*** Н. Т*** . Имот пл. № 5819 с една част попада в проектна улица с ОТ 148-ОТ 3, която към момента не е реализирана, с друга част попада в УПИ І „За озеленяване“ кв.251, с трета част попада в УПИ ХІ-5811, кв.251, с останалата част попада в проектна улица, североизточно от стария план, която част на място граничи с ул.“Д*** Е*** “. Нямало данни за други регулационни изменения след 1995 г. за имот пл. № 5819, допълнен със заповед № 131/03.02.1995г. в плана на гр. Монтана от 1990 г., който е действащ регулационен план и към днешна дата. Към настоящия момент за процесния имот и съседните на него е действаща кадастралната карта на Монтана, одобрена през 2006 г. Площта от имот пл. № 5819 /допълнен през 1995 г. в плана/, която се припокрива с имот с 48489.15.156 по ККР е 580 кв.м. В имот с идентификатор 48489.14.3 попадат 301 кв.м. от поземлен имот пл. № 5819.

С определение № 170/15.04.2016 г. по дело № 1297/2016 г., ВКС, ІІ г.о., е постановил, че не допуска касационно обжалване на решение от 04.12.2015 г. по въззивно гражданско дело № 121/2015 г. по описа на Окръжен съд  Монтана.

Със заявление вх. № 94-С-291/11.07.2016 г. Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и М.А.Л. са внесли искане за възлагането на изработване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за поземлени имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156 по кадастралната карта на гр. Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв.251 и улици по действащия ПУП на ж.к.М*** 2, гр.Монтана, с който да се образува нов  с ОТ 3-148 и 148-122 по регулационния план на ж.к. „М*** 2“, с който се образува нов УПИ ХІІІ от кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана. След административно производство кметът на Община Монтана издал заповед № 1692/07.09.2016 г. – отказ за възлагане изработването на проект за ПУП-ПРЗ  за поземлените имоти  по реда на чл.215 във връзка с чл.135, ал.2 във вр. с чл.134, ал.2, т1 и чл.62а, ал.2 ЗУТ. Този отказ е отменен с влязло в сила решение по адм.дело № 489/2016 г. по описа на Административен съд Монтана, решение по адм.д.№1133/2017 г. на ВАС. Като преписката е върната на кмета на Община Монтана, да се произнесе по подадено заявление вх. № 94-С-291/11.07.2016 г., ведно с приложената схема за изменение на ПУП-ПРЗ в имот ХIII, кв.251, с режим на застрояване по червената пунктирна линия/л.12 от дело №489/2016/, като вземе предвид задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в решението.

            Следва нова преписка между страните в производството/ л.29-43 от делото/ и последвало становище на гл.архитект № 46/17.10.2017 г., в което са преповторени доводите изложени в отменената заповед № 1692/07.09.2016 г. на кмета на община Монтана. Като основание за отказа „не е налице законово основание за разрешаване на изменение на ПУП-ПРЗ за УПИ I в кв.251, съгласно което да се образува нов УПИ XIII от същия квартал по искане на заявителите..” е посочено, че „ не са представени доказателства, че заявителите са собственици на частта от поземлен имот с идентификатор 48489.14.1 по КК на гр.Монтана, попадащ а в предложеното изменение на ПУП..” /л. 10 и 11 от делото/. Въз основа на това становище със същите мотиви кметът на Община Монтана със заповед № 2183/18.10.2017 г., отказал  на заявителите” да възложат изработването на проект за изменение на действащия ПУП – ПРЗ в обхват част от УПИ І в кв.251 с конкретно предназначение ”За озеленяване” и улици  ОТ 3-148 и 148-122, с който да се образува нов УПИ ХІІІ от кв.251, в който са включени поземлени имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156, и част от 48489.14.1 по кадастралната карта на гр.Монтана…”/л.7 и 8 от делото/. В заповедта е посочено, че поземлен имот с идентификатор 48489.14.1, попадащ в УПИ I в кв.251 по действащия  ПУП на гр.Монтана е публична общинска собственост.

         В настоящото производство вече не се спори, че  в установените от закона срокове не е извършено отреденото озеленяване и не е реализирана предвидената  второстепенна улица ”К*** Б*** I”.  В 

 

 

 

 производството по административно дело № 489/2016 г. по описа на Административен съд Монтана, безспорно е установено, че за спорната част от имот 48489.14.1, това е второстепенна улица „К*** Б*** I” , която на практика е т.н.” черен” път , т.е. там не е реализирана улица. Подробно в решението по адм.д.№ 489/2016 г. на Административен съд Монтана е посочено, че няма пречка да се измени действащият регулационен план на кв.К*** , гр.Монтана, одобрен през 1990 г.за УПИ I”за озеленяване” и за проектна улица с ОТ 148-ОТ 3 и 148-122. Този план не е реализиран за въпросните мероприятия  и към 2016г., т.е. 21 по-късно дори и от датата на допълването му с решение от 1995 г. Няма пречка и поради факта, че всички имоти в съседство с процесните, имат излаз и достъп  до улици, каквото е изискването на ЗУТ.

            Предвид разпоредбата на чл.134, ал.2т.1 ЗУТ, посочено като правно основание за исканото разрешение да бъде допуснато изработване на проект за изменение на ПУП-ПРЗ, влезлите в сила ПУП могат да се изменят, освен на основание по ал.1 и когато в съответния срок по чл. 208 не е започнала процедурата за отчуждаване. А според разпоредбата на чл. 208 от ЗУТ, срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост  и Закона за общинската собственост  на недвижими имоти, определени по ПУП за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на ПУП за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал.4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете; след изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал.2, т.1 ЗУТ. Това е специално уредана от законодателя процедура, касаеща възстановяване на регулационни граници на имоти, засегнати от неприложена регулация. Тази процедура  изисква наличие на две предпоставки- имотът да е засегнат от неприложена регулация и да са изтекли съответните години, считано от 31.03.2001г. по аргумент на §70 ПЗР ЗИД ЗУТ вр. чл.208 ЗУТ, през който период не е започнала отчуждителна процедура и собствениците на имота да са инициирали процедура по чл.134, ал.2, т.1 ЗУТ. Не са налице други легални условия и изисквания за възстановяване на имат в старите му регулационни  граници. Логична последица е обвързаността на административния орган от горепосочените предпоставки при постановяване на съответния акт. В тази хипотеза кметът на община Монтана действа при обвързана компетентност.

            Въпреки изрично дадените указания от съда на ответника, че не е представил доказателства за твърдението, че процесната  част от имот 48489.14.1 е публична общинска собственост и не са ангажирани доказателства за отпочната отчуждителна процедура за части от публичните общински имоти, собственост на жалбоподателите, предвидени за озеленяване и улица, такива доказателства не са ангажирани. От представените в с.з. на 14.03.2018 г. копия от кадастрална карта и регистър, както и скици на поземлени имоти с идентификатори  - № 4050/13.06.2011 г. и № 15-106197/20.02.2018 г. за имот с идентификатор  48489.14.1  и № 2805/27.04.2011г. за имот с идентификатор 48489.14.3, отново се установява, че тези имоти попадат в имот п.1, км.251, пл.№ 5819 и за какви цели са били отредени, но няма доказателства за отпочната отчуждителна процедура.

            От представените доказателства  безспорно се установява, че в имот  бивш пл. 5819/ по плана от 1990 г. – заповед № 571/10.04.1990г. и допълнен 1995 г. – заповед № 131/03.02.1995г./ попадат поземлени имоти 48489.15.156, 48489.14.3, както  и част от  поземлен имот 48489.14.1, отразен като улица в кадастралната карта и регистър, но безспорно не реализирана в предвидения от закона срок. 

            По разбиране на настоящия съдебен състав съгласно разпоредбата на чл.208 ЗУТ /Доп. - ДВ, бр. 65 от 2003 г., бр. 61 от 2007 г./ /1/ /Предишен текст на чл. 208 – ДВ, бр. 13 от 2017 г./ Срокът за започване на отчуждителните процедури по Закона за държавната собственост и Закона за общинската собственост на недвижими имоти, определени по подробните устройствени планове за изграждане на обекти - публична държавна или публична общинска собственост, е пет години от влизане в сила на плановете и десет години от влизането в сила на подробните устройствени планове за изграждане на елементи на техническата инфраструктура по чл. 64 - публична собственост на държавата и общините, а за имоти, предвидени за озеленени площи по чл. 61, ал. 4 - петнадесет години от влизане в сила на плановете. След изтичане на този срок собствениците на недвижимите имоти имат правата по чл. 134, ал. 2, т. Съгласно  тълкувателно решение № 4/02.11.2016 г. по тълкувателно дело № 6/2015 г. на ОСС на I и II колегии на ВАС „1. Характерът на сроковете по чл. 208 ЗУТ е преклузивен.
2. Изтичането на срока преклудира възможността за отчуждаване по реда на Закона за общинската собственост и Закона за държавната собственост.”. Което безспорно дава  основание след като тези срокове са изтекли на заинтересованите лица да претендират изменение на устройствените планове в касаещите ги части на това правно основание и законът задължава кмета на общината да разреши изработването на такъв проект.

             

 

 

 

 

 

 

 

Следва за пълнота на изложението да се посочи, че макар в оспорената заповед да е посочено, че същата е издадена в изпълнение на влязлото в сила решение по адм.дело № 489/2016 г. по описа на Административен съд Монтана, постановеният повторен отказ е в разрез със същото, а влязлото в сила решение е задължително за страните в производството, т.е. и на това основание повторно постановеният отказ  е  незаконосъобразен.

             

 

 

 

В заключение следва да се посочи, че оспорената в настоящото производство  заповед е незаконосъобразна поради нарушение на процесуалния закон, защото административния орган не е посочил фактически основания, обосноваващи постановения отказ за изработване на изменение на действащия ПУП - ПРЗ, съобразно заявената претенция от настоящите жалбоподатели, според която се иска допускане на  изменение основание чл. 134, ал.2, т.1 от ЗУТ, във вр. с чл. 208, във вр. §70 от ПЗР на ЗИД на ЗУТ.

            По изложените съображения и на основание чл. 168, ал. 1 АПК във връзка с чл. 146 от АПК и чл.135, ал.3 от ЗУТ, обжалваният отказ е незаконосъобразен, като следва да бъде отменен. С оглед на разпоредбата на чл.173, ал.2 от АПК във връзка с чл.213 и чл.219 от ЗУТ, доколкото съдът не може да се произнесе по същество на искането, инициирало административното производство, то преписката следва да се изпрати на кмета на Община Монтана, който да предприеме необходимите фактически и правни действия по промяна на предназначението на територията и поземлените имоти, като елемент от цялостната процедура по възлагането на изработване на проект за подробен устройствен план – план за регулация и застрояване за ПИ 48489.14.3 и 48489.15.156 по ККР на Монтана, попадащи в части от УПИ І, кв.251, в улица с ОТ 3-148 и 148-122 по регулационния план на ж.к. „М*** 2“, с който се образува нов УПИ ХІІІ от кв.251 по действащия ПУП на гр. Монтана и постанови такова възлагане.

             

 

 

 

С оглед изхода от спора разноски следва да се присъдят в полза на жалбоподателите. Такива са навременно поискани и се дължат от ответника в размер на 690 лева, от които 40 лева платена държавна такса за образуване на съдебното производство, 650 лева платено възнаграждение за един адвокат / 300 лева съгласно договори за правна защита и съдействие № 0064087/06.11.2017 г. с всички  четирима жалбоподатели;  100 лева по договор  № 0079050/15.02.2018 г. с Г.Л.Д. и 250 лева по договор 0079044/10.01.2018 г., само с жалбоподателя Ц.М.Г./.

             

 

 

 

Мотивиран от горното, Административен съд Монтана

 

 

 

 

 

Р Е Ш И:

 

             

 

 

 

ОТМЕНЯ заповед № 2183/18.10.2017 г. на кмета на Община Монтана, с която е отказано” да възложат изработването на проект за изменение на действащия ПУП – ПРЗ в обхват част от УПИ І в кв.251 с конкретно предназначение ”За озеленяване” и улици  ОТ 3-148 и 148-122, с който да се образува нов УПИ ХІІІ от кв.251, в който са включени поземлени имоти с идентификатори 48489.14.3 и 48489.15.156, и част от 48489.14.1 по кадастралната карта на гр.Монтана..”

            ИЗПРАЩА преписката на кмета на Община Монтана, със задължението да се произнесе по заявление вх. № 94-С-291/11.07.2016 г., съгласно указанията дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона.

 

 

 

 

 

 

 

 

             

 

 

 

ОСЪЖДА Община Монтана заплати направените разноски в производството за един адвокат  на Ц.М.Г.  в размер на 250 /двеста и петдесет/ лева; на Г.Л.Д. в размер 100/сто/ лева и на Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. в размер на 300 /триста/ лева и 40/четиредесет/ лева за платена държавна такса на Ц.М.Г., Л.М.Г., Н.А.Н. и Г.Л.Д..

            Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховния административен съд на Република България.

 

                                         Административен съдия: