№ 85
гр. Бургас, 13.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на трети
октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Пламен Анг. Синков
Членове:Даниел Н. Марков
Гергана Ж. Кондова
при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова Нотева
в присъствието на прокурора М. Ан. Д.
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Кондова Наказателно дело за
възобновяване № 20222000600169 по описа за 2022 година
Производството е по реда на Глава XXXIII от НПК.
Образувано е по искане на Главния прокурор на Република България за
възобновяване на НОХД № 336/2022 г. по описа на Районен съд - Бургас,
отмяна на постановеното по него определение от 23.03.2022 г., с което е
одобрено постигнато между прокурора и защитника на Р. В. Г. споразумение
за решаване на делото и връщане на същото за ново разглеждане от друг
състав на първоинстанционния съд.
В искането се посочват касационни основания по чл.348, ал.1, т.1, т.2 и
т.3 от НПК - нарушение на закона, допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание,
които съставляват основание за възобновяване на наказателното дело по реда
на чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
В подкрепа на довода за нарушение на материалния закон в искането
се излагат съображения, че съдът неправилно е приложил правната
квалификация на извършеното по чл.343б, ал.1 от НК, вместо тази по чл.343б,
ал.2 от НК, т.к. за осъжданията по НОХД № 5417/2010 г., НОХД № И-
2981/2010 г. и НОХД № 986/2012 г. и трите по описа на СРС не била
1
настъпила реабилитацията по чл.88а от НК и по тези дела осъденият Г. вече е
бил осъждан за престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК. Посочва се, че
за преценката за реабилитацията по НОХД № 5417/2010 г. и по НОХД № И-
2981/2010 г., двете по описа на СРС, съдът е следвало да събере доказателства
и за това дали наложените по тези дела наред с наказанията „лишаване от
свобода“ наказания „глоба“, са били платени или не, респ. доказателства за
наличието на изпълнително производство - образувано ли е такова, дали е
приключило и кога е осъществено последното действие по изпълнението на
глобите. Изтъква се, че за преценката за настъпила реабилитация по
посочените наказателни дела от общ характер, съдът е следвало да събере
доказателства, относими към изтърпяване и на другото кумулативно
наложено на Г. по трите дела наказание - „лишаване от право да управлява
МПС“. Според главния прокурор, след като не са били събрани доказателства
за изтърпяването на тези наказания и е било одобрено предложеното
споразумение, съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните
правила.
На второ място, се сочи, че с приложението на разпоредбата на чл.66,
ал.1 от НК решаващият съд е приложил неправилно закона, т.к. след като към
датата на деянието по НОХД № 336/2022 г. на Районен съд - Бургас Р. Г. не е
бил реабилитиран за осъжданията му, то не са били налице и предпоставките
за приложение на чл.66, ал.1 от НК. Излагат се и съображения, че
приложението на материалния закон за по-тежко наказуемо престъпление –
по чл.343б, ал.2 от НК, налага и определяне на съответно за това
престъпление наказание, което с оглед на очевидната липса на поправително
въздействие на наложените и изтърпени до момента санкции, обремененото
му съдебно минало, престъпната упоритост и трайно формирания модел на
незаконосъобразно поведение на Г., води до необходимостта от завишена
строгост на наказателната репресия, респ. до определяне на наказание
„лишаване от свобода“ към максимума на предвидената санкция.
На трето място, в искането се релевира и следващо допуснато от съда
нарушение на закона, а именно – приложение на разпоредбата на чл.343г от
НК, за каквото приложение не били налице основания, т.к. към момента на
извършване на деянието Р. Г. е бил неправоспособен водач и не е притежавал
валидно издадено свидетелство за правоуправление.
2
Според главния прокурор, допуснатото съществено нарушение на
процесуалните правила се изразява в неспазване на чл.382, ал.7 и ал.5 от
НПК, тъй като районният съд е одобрил споразумението за решаване на
делото, което противоречи на закона, без да се възползва от възможността си
да предложи промяна в споразумението. Претендира възобновяване на НОХД
№ 336/2022 г. по описа на РС - Бургас, отмяна на определение №
96/23.03.2022 г. за одобряване на споразумение за решаване на делото в
съдебното производство и връщане на делото за ново разглеждане от друг
състав на същия съд.
В съдебно заседание представителят на Апелативна прокуратура -
Бургас изразява мотивирано становище за допустимост и основателност на
искането на Главния прокурор и предлага същото да бъде уважено.
В производството по възобновяване осъденият, нередовно призован
поради напускане на посоченият от него адрес в страната, не се явява. Не е
ангажирал процесуален представител и не е изразил становище по искането.
Производството по делото се проведе в негово отсъствие на основание чл.426,
вр.чл.353, ал.3, вр.чл.269, ал.3, т.1 от НПК, с участието на назначения му от
съда служебен защитник по реда на ЗПП. Последният намира искането за
основателно и моли да бъде уважено.
Бургаският апелативен съд, като взе предвид постъпилото искане,
посочените основания и доводи, постановения съдебен акт и становището на
защитника и прокурора, намира следното:
Искането за възобновяване на наказателното дело е допустимо, тъй
като е направено от Главния прокурор на Република България и има за
предмет на претендираната проверка съдебен акт от категорията на
визираните в чл.419, ал.1 и чл.422, ал.1, т.5 от НПК - определение на районен
съд, с което е одобрено споразумение за решаване на делото.
Разгледано по същество, искането за възобновяване на наказателното
дело е основателно.
От данните в справката за съдимост рег.№1185/18.03.2022 г. на БС при
РС-Бургас е видно, че спрямо Р. Г. има постановени предходни шест съдебни
акта, както следва:
1./ С решение по НАХД № 78а-06 на Софийски районен съд, в сила от
3
19.04.2006 г., Р. Горанов е признат за виновен в това, че на 21.01.2006 г.
управлявал МПС с концентрация на алкохол 1,5/1000, поради което и на осн.
чл.343б, ал.1 вр.чл.78а, ал.1 и ал.4, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК е освободен от
наказателна отговорност и му е наложено административно наказание глоба в
размер на 500 лв., както и лишаване от правоуправление.
2./ С влязла в сила на 17.03.2009 г. присъда по НОХД № 1099/2009 г.
по описа на СРС за извършено на 16.08.2008 г. престъпление по чл.343б, ал.1
от НК, на Г. е наложено наказание „пробация“ за срок от 6 /шест/ месеца, с
наложени две пробационни мерки и ЛПУМПС за срок от 9 /девет/ месеца;
3./ С влязло в сила на 24.06.2010 г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 5417/2010 г. на СРС за извършени на 07.12.2009 г.
престъпления по чл.343б, ал.2 от НК и по чл.343в, ал.2, вр.ал.1 от НК, на
основание чл.23, ал.1 от НК му е определено едно общо най-тежко наказание
„лишаване от свобода за срок” от 1 /една/ година, изпълнението на което е
отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/
години, „глоба“ в размер на 300 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“
за срок от 3 /три/ години.
4./ С влязло в сила на 20.08.2010 г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № И-2981/2010 г. по описа на СРС за извършено на
26.06.2010 г. престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК, на Г. е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на
което е отложено на основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3
/три/ години и глоба в размер на 100 лв. На основание чл.343б, ал.1 от НК във
връзка с чл.343г от НК във връзка с чл.37, ал.1, т.7 от НК му е наложено
наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година
и 6 /шест/ месеца.
5./ С влязло в сила на 20.01.2012 г. определение за одобряване на
споразумение по НОХД № 986/2012 г. по описа на СРС, за извършено на
01.01.2012 г. престъпление по чл.343б, ал.2, вр.ал.1 от НК, му е наложено
наказание „лишаване от свобода“ за срок от 6 /шест/ месеца при
първоначален „строг“ режим за изтърпяване и наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 24 /двадесет и четири/ месеца.
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
от 1 /една/ година „лишаване от свобода“ по НОХД № 5417/2010 г. на СРС.
4
На основание чл.68, ал.1 от НК е приведено в изпълнение наказанието
от 6 /шест/ месеца „лишаване от свобода“ по НОХД № И-2981/2010 г. по
описа на СРС.
6./ С влязла в сила на 20.07.2012 г. присъда по НОХД № 8438/2008 г.
по описа на СРС, за извършено на 01.12.2005 г. престъпление по чл.198, ал.4,
пр.2, вр.ал.1, вр.чл.20, ал.2 от НК, му е наложено наказание от 3 /три/ месеца
„лишаване от свобода“, изпълнението на което е отложено на основание
чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 3 /три/ години.
От приложените по делото писмени доказателства безспорно се
установява и това, че с Определение № 96 от 23.03.2022 г. по НОХД №
336/2022 г. Районен съд - Бургас е одобрил споразумение за решаване на
делото в съдебното производство между прокурор от РП - Бургас и
защитника на подсъдимия Р. В. Г., с което подсъдимият се е признал за
виновен за извършено престъпление на 04.07.2021 г. по чл.343б, ал.1 от НК, за
което при условията на чл.54, ал.1 от НК му е наложено наказание „лишаване
от свобода“ за срок от 1 /една/ година, изпълнението на което е отложено на
основание чл.66, ал.1 от НК за изпитателен срок от 4 /четири/ години, както и
„глоба“ в размер на 600 лева. На основание чл.343г, във вр.чл.343б, ал.1, във
вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК на подс.Г. е наложено наказание „лишаване от право
да управлява МПС“ за срок от 1 /една/ година, като на основание чл. 59, ал.4
от НК е приспаднато времето, през което е бил лишен от това право по
административен ред. Определението е влязло в сила на 23.03.2022 г. и не
подлежи на касационна проверка.
Произнасяйки се по предложеното споразумение, съдът на основание
чл.382, ал.7 от НПК е следвало да извърши проверка за съответствието на
постигнатото споразумение със закона по въпросите по чл.381, ал.5, т.т.1-5 от
НПК, включващо и правната квалификация на деянието, вида и размера на
наказанието. В конкретиката на случая, за да провери дали предложената от
страните по споразумението правна квалификация на деянието отговаря на
закона, съдът е бил длъжен внимателно да изследва съдебното минало на
осъдения, наложените му наказания по предходните осъждания, момента на
изтърпяването им и предвидената реабилитация по чл.88а, ал.4, вр.ал.1 от НК.
Тази проверка е бил длъжен да стори не само по отношение на наложените
наказания лишаване от свобода, но и по отношение на наказанието глоба,
5
наложено на осъдения по НОХД № 5417/2010 г. на РС - София и по НОХД №
И-2981/2010 г. по описа на РС - София, като при това се вземат предвид както
нормата на чл.82, ал.4 и ал.5 от НК, така и указанията, дадени в Тълкувателно
решение № 2 от 28.02.2018 г. по т.д.№ 2/2017 г. на ОСНК на ВКС. Проверката
за настъпила реабилитация е следвало да се извърши от съда и по отношение
на наказанието по чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК – лишаване от право да
управлява МПС, наложено на осъдения по НОХД № 5417/2010 г., НОХД №
И-2981/2010 г. и НОХД № 986/2012 г., трите по описа на РС - София, а и по
отношение на наказанието пробация, наложено по НОХД № 1099/2099 г. на
СРС. Обобщено казано, разглеждайки споразумението съдът е бил длъжен
внимателно да изследва съдебното минало на Р. Г. за обстоятелствата по
чл.88а, ал.4, вр.ал.1, вр.чл.82, ал.1 от НК както по отношение на наказанието
лишаване от свобода, така и по отношение на наказанията глоба, лишаване от
право да управлява МПС и пробация. За реабилитацията по чл.88а, ал.4 от НК
има значение изпълнението и на тези наказания. В досъдебната и съдебната
фаза на наказателното производство обаче не са били събрани доказателства
кога са изтърпени наказанията пробация и лишаване от права, както и
доказателства изплатена ли е глобата, съответно има ли образувано
изпълнително производство, за да се преценят реабилитационните срокове. А
преценката относно това, настъпила ли е реабилитацията по чл.88а от НК
спрямо осъжданията на Г. е от изключително значение за правната
квалификация на деянието и съответно за отговорността на осъдения във
връзка с установената алкохолна концентрация. Константна е съдебната
практика за това, че правомощието на съда да следи за съответствие на
правната квалификация с установените по делото факти, е неизменна част от
преценката на съда за това, дали съдържанието на споразумението
противоречи на закона. Едва след тази преценка, съдът е следвало да се
произнесе по одобряването или не на внесеното споразумение за решаване на
делото. Като не е изпълнил това свое императивно задължение по чл.382, ал.7
от НПК, а е одобрил споразумението, съдът е допуснал съществено
процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено от настоящата
инстанция, поради забраната в настоящото производство да събира
доказателства.
Основателен е и доводът, изложен в искането, относно наличието на
касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Съгласно трайната
6
съдебна практика наказанието по чл.343г, вр.чл.37, ал.1, т.7 от НК - лишаване
от право да се управлява МПС, може да бъде наложено като наказание само
по отношение на лице, което притежава такова право, или е било временно
лишено от него. От приложената по делото справка за нарушител е видно, че
към момента на извършване на деянието - 04.07.2021 г. Р. Г. е бил
неправоспособен водач и не е притежавал валидно издадено свидетелство за
правоуправление, защото издаденото му на 28.08.2002 г. такова е било отнето
на основание чл.171, т.4 от ЗДвП със Заповед № АР 3129/2009 г. на
Началника на отдел „ПП“ СДВР, тъй като поради отнемане на всички
контролни точки е загубил правоспособността си на основание чл.157, ал.4 от
ЗДвП. В случая съдът не е следвало да одобри споразумението в тази му част,
тъй като постигнатото съгласие за лишаване на Горанов от права, с каквито
той не е разполагал, противоречи на материалния закон. Визираното
нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК е основание за
възобновяване на производството по делото и отмяна на постановеното
определение. Изложеното дотук мотивира съда да приеме за основателно
искането на главния прокурор и относно наличието на касационното
основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Постигнатото между страните
споразумение противоречи и на процесуалния закон, тъй като при
одобрението му съдът не е съобразил разпоредбата на 382, ал.7, вр.ал.5 от
НПК, изискваща одобреното от съда споразумение да не противоречи на
закона и морала, а ако е налице такова противоречие - да предложи промяна в
текста до привеждането му в съответствие с материалния закон, или да
откаже одобрение.
По основателността на изложеното в искането основание за
възобновяване, касаещо явна несправедливост на наложеното наказание
лишаване от свобода /неправилно приложение на условно осъждане/, съдът
не може да се произнесе в настоящото производство, т.к. преценката за него
е в пряка връзка и зависи основно от преценката за реабилитацията на осъ
РЕШИ:
ВЪЗОБНОВЯВА НОХД № 336/2022 г. на Районен съд - Бургас.
ОТМЕНЯ постановеното по делото Определение № 96 от 23.03.2022
7
г., с което е одобрено по реда на чл.384, вр.чл.382, ал.7 от НПК споразумение
за решаване на делото.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8