№ 5462
гр. С, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 140 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТД
при участието на секретаря СР
като разгледа докладваното от ТД Гражданско дело № 20211110147281 по
описа за 2021 година
Предявени са обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл.
79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН за осъждането на
ответника в качеството му на наследник на Д. Б. Ц. да заплати в полза на ищеца
сумите, както следва: 2299,68 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в
това число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва; сумата в размер на
269,73 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за периода от 01.07.2018
г. до 06.04.2021 г.
Ищецът – „ТС” ЕАД, твърди, че е бил в облигационно отношение с
наследодателя на ответника, по силата на което му е предоставял топлинни услуги в
имот, намиращ се в гр. С, ул. ххх, аб. № ххх, като наследодателят на ответника е
дължал заплащането на цената им. Сочи, че наследодателят на ответника не е заплатил
в определения в общите условия срок стойността на доставените му топлинни услуги,
поради което предявява посочените по-горе осъдителни искове спрямо ответника.
Претендира разноските по производството.
Ответникът – В. Б. Ц., оспорва предявените искове с твърдението, че не е
пасивно легитимиран да отговаря по тях. Не оспорва обстоятелството, че
наследодателят му Д. Б. Ц. е бил собственик на процесния имот, но твърди, че между
ищеца и наследодателя му не е бил налице договор за предоставяне на топлинни
услуги. Оспорва през процесния период да е доставяна топлинна енергия до процесния
имот от страна на ищеца. В условията на евентуалност релевира възражение за изтекла
1
погасителна давност. Ето защо моли за отхвърляне на предявените искове.
Третото лице помагач на страната на ищеца – „Б“ ООД, не изразява становище
по предявените искове.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и въз основа на
закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1
ЗН:
За основателност на иска в тежест на ищеца при условията на пълно и главно
доказване е да докаже: съществуване на облигационно отношение между ищеца и
наследодателя на ответника за процесния период по силата на договор за предоставяне
на топлинна енергия, че ищецът е предоставил в процесния имот за периода, предмет
на делото, топлинни услуга, цената на която възлиза на претендираната в исковата
молба сума.
С доклада на делото, неоспорен от страните, като безспорно и ненуждаещо се от
доказване е отделено обстоятелството, че в процесниля период наследодателят на
ответника е бил собственик на недвижим имот, намиращ се в гр. ххх.
Отношенията между доставчика и потребителя на топлинна енергия за исковия
период се уреждат от Закона за енергетиката. В него е предвидено, че, за да бъде
обвързано едно лице от договор за продажба на топлинна енергия с топлопреносното
предприятие при публично известни общи условия, следва да бъде установено, че
същото има качеството на потребител на топлинна енергия за битови нужди. На
основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване
в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно
самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Съгласно чл. 153, ал. 6 ЗЕ
клиентите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си, остават клиенти на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата.
Следователно, за да бъде определено едно лице като потребител на топлинна енергия
за битови нужди съгласно цитираната законова норма, е достатъчно да бъде
установено по делото, че същото е собственик или носител на вещно право на ползване
върху имот, който е присъединен към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. Не е нужно за периода той реално да е ползвал и обитавал имота.
Ирелевантно е и обстоятелството на чие име фактически се е водила партидата при
ищеца за посочения имот или че е прекратено топлоподаването към отоплителните
тела в имота. В закона не е предвидено изискване за сключване на договора в писмена
форма. Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
2
публично известни общи условия, предложени от предприятието и одобрени от КЕВР,
които влизат в сила в 30 – дневен срок от публикуването им, без да е необходимо
писменото им приемане от потребителите. В чл. 150, ал. 3 ЗЕ е предвидено, че
потребителите имат право да предложат и специални условия, които, приети от
предприятието, се отразяват в писмени допълнителни споразумения. Няма данни от
страна на ответника да са предприемани действия по искане на специални условия, при
които да се счита сключен договорът с топлопреносното предприятие, поради което и
предвид липсата на изискване за писмено изразено съгласие за сключването му, следва
да се приеме, че страните по спора са обвързани от договор за продажба на топлинна
енергия при действащите публично известни общи условия. Следователно, имотът се
намира в сграда, в която ищецът извършва продажба на топлинна енергия за битови
нужди, поради което и по силата на действащата нормативна уредба - чл. 153, ал. 1 от
Закона за енергетиката, собственикът на имота има качеството на потребител на
доставената топлинна енергия. Поради изложеното, съдът приема, че между ищеца и
наследодателя на ответника са били налице договорни отношения по продажба на
топлинна енергия за битови нужди с включените в тях права и задължения на страните,
съгласно общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С”
ЕАД, както и Закона за енергетиката, като ищецът е имал задължение да доставя
топлинна услуга в имота, а наследодателят на ответника, респектовно ответникът на
основание чл. 60, ал. 1 ЗН –да заплаща цената ѝ.
Следва да се установи дали ищецът е изпълнил задължението си да достави
реално на ответника топлинни услуги за процесния период с цена, възлизаща на
претендираната стойност. От заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
техническа експертиза, което се възприема изцяло от съда като обективно и
компетентно дадено, се установява, че стойността на реално доставената топлинна
енергия в имота за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. възлиза на сумата в размер
на 2184,45 лв.
Към дължимата цена за топлинна енергия следва да се добави сумата в размер
на 65,75 лв., дължима за дялово разпределение през процесния период, съгласно
приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза.
Следователно, по делото се доказва, че ответникът дължи в полза на ищеца
сумата в размер на 2250,20 лв., представляваща стойността на топлинни услуги (в това
число и цена за дялово разпределение) за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. за
имот, намиращ се в гр. ххх, аб. № ххх.
По възражението за давност, релевирано в срока за отговор на исковата молба:
С оглед разпоредбата на чл. 155, ал. 1 ЗЕ и приложимите общи условия
потребителите на топлинна енергия заплащат цената на месечни вноски.
Задължението на потребителите за заплащане месечно на цената на консумираната
3
топлинна енергия представлява задължение за периодично плащане по смисъла на чл.
111 б. „в” ЗЗД, тъй като са налице повтарящи се през определен период от време -
месец, еднородни задължения, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж
настъпва през предварително определени в общите условия интервали от време – така
ТР № 3 от 18.05.2012 г., постановено по тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК на
ВКС. За приложението на специалната погасителна давност съгласно цитираната
разпоредба не е необходимо плащанията да са еднакви по размер. Следователно и
вземанията на „ТС” ЕАД се погасяват с изтичане на 3-годишен давностен срок.
Тригодишният срок, посочен в чл. 111 б. „в” ЗЗД, с изтичане на който
вземанията на „ТС” ЕАД се погасяват, започва да тече от деня, в който всяко едно
месечно вземане е станало изискуемо – чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Съгласно общите условия на
„ТС” ЕАД, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни
енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. С оглед
посоченото и предвид датата на предявяване на исковете за процесните вземания –
13.08.2021 г., с които се прекъсва давностният срок, то в случая погасени по давност са
задълженията за главница, изискуеми до 13.08.2018 г., т.е. за задълженията за
м.05.2018 г. Съгласно съдебно-техническата експертиза и съдебно-счетоводната
експертиза, дължимата цена за топлинна услуга в имота за м.05.2018 г. е в размер на
41,31 лв., което задължение се явява погасено по давност
Следователно, искът с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200 ЗЗД
следва да се уважи за сумата в размер на 2208,89 лв., представляваща цена за топлинни
услуги за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г., като бъде отхвърлен до сумата в
размер на 2250,20 лв. и за периода м.05.2018 г. - поради погасяване на задължението по
давност, а до пълния предявен размер от 2299,68 лв. – като недоказан.
По иска с правно основание чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН:
Съдът достигна до извода, че ответникът дължи на ищеца цена за топлинни
услуги за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г.
Както беше посочено, съгласно общите условия на „ТС” ЕАД, клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими вноски за топлинни енергия в 45-дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Следователно, за периода от 15.09.2019
г. до 06.04.2021 г. ответникът дължи на ищеца лихва за забавено изпълнение на
задължението за заплащане на топлинна енергия за периода от м.06.2018 г. до
м.04.2020 г., която лихва е в размер на 258,31 лв.
Ответникът не дължи лихва за забавено изпълнение на задължението за
заплащане на цена за дялово разпределение, доколкото в общите условия не е
предвиден срок за изпълнение, а ищецът не е представил доказателства за отправена
покана за заплащане на задължението (чл. 84, ал. 2 ЗЗД).
4
Ето защо, искът с правно основание чл. 86 ЗЗД следва да се уважи за сумата в
размер на 258,31 лв., представляваща лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до
06.04.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия, като бъде отхвърлен до
пълния предявен размер от 269,73 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г.
По разноските:
При този изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва
да заплати на ищеца сумата в размер на 712,47 лв., представляваща разноски по
производството съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от посоченото, Софийски районен съд, III ГО, 140 състав
РЕШИ:
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати в полза на „Т
С” ЕАД, с ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1, вр. чл. 200
ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 60, ал. 1 ЗН сумите, както следва: 2208,89 лв., представляваща
цена за топлинни услуги за периода от м.06.2018 г. до м.04.2020 г. за имот, намиращ се
в гр. ххх, аб. № ххх, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата
молба – 13.08.2021 г., до погасяването; 258,31 лв., представляваща лихва за забава за
периода от 15.09.2019 г. до 06.04.2021 г. върху дължимата цена за топлинна енергия,
като ОТХВЪРЛЯ иска за главница до сумата в размер на 2250,20 лв. и за периода
м.05.2018 г. - поради погасяване на задължението по давност, а до пълния предявен
размер от 2299,68 лв. – като недоказан, както и иска за лихва до пълния предявен
размер от 269,73 лв. и за периода от 01.07.2018 г. до 14.09.2019 г.
ОСЪЖДА В. Б. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. ххх, да заплати на „Т С” ЕАД,
с ЕИК ххх, с адрес: гр. С, ул. ххх, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата в размер на
712,47 лв., представляваща разноски по производството съобразно уважената част от
исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач - „Б“ ООД, на
страната на ищеца – „Т С” ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5