№ 502
гр. Варна, 14.07.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на единадесети юли
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Галина Чавдарова
при участието на секретаря Мая Т. И.ова
Сложи за разглеждане докладваното от Галина Чавдарова Търговско дело №
20233100900172 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 15:00 часа се явиха:
Ищецът Х. А. Х., редовно призован, явява се лично, представлява се от
адвокат Т. Г., редовно упълномощен и приет от съда от днес.
Ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ „ЛЕВ ИНС“ АД ,
редовно призован, представлява се от адвокат Н. В., редовно упълномощен и
приет от съда от днес.
Вещото лице Й. Л. М., редовно уведомен по телефона, не се явява.
Вещото лице Д. Г. Г., редовно уведомена по телефона, не се явява.
Вещото лице Д. Б. П., редовно уведомена по телефона, явява се лично.
Адв. Г.: Да се даде ход на делото.
Адв. В.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
и пристъпва към изясняване на фактическата страна на спора
Адв. Г.: Поддържам исковата молба. Оспорвам наведените в отговора
възражения. Считам същите за неоснователни.
Адв. В.: Оспорвам исковата молба. Поддържам отговора.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА КЪМ ОКОНЧАТЕЛЕН ДОКЛАД НА
1
ДЕЛОТО, като се придържа към проекта за доклад, обективиран в
Определение № 883 от 19.06.2023 година, а именно:
Постъпила е искова молба от Х. А. Х. от гр.Варна срещу
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със
седалище гр.София, с която са предявени обективно съединени искове с
правно основание чл.432, ал.1 и чл.497 от КЗ да бъде осъден ответникът
ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС АД да заплати на Х. А. Х.
както следва: сумата от 40000лв., предявен като частичен иск от иск в общ
размер на 60000лв, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени болки и страдания, в резултат на настъпило ПТП
на 17.10.21г., причинено от И. Н. Т. при управление на МПС – л.а. Пежо 106,
рег.№*******, ведно със законната лихва, считано от завеждане на иска–
27.03.23г. до окончателното изплащане на сумата; сумата от 3168,31лв,
представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за лечение, ведно със законната лихва, считано от
завеждане на иска – 27.03.23г. до окончателното изплащане на сумата; сумата
от 2955,56лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
40000лв за периода от 05.07.22г. до датата на предявяване на иска и сумата
от 234,10лв, представляваща обезщетение за забава върху главницата от
3168,31лв за периода от 05.07.22г. до датата на предявяване на иска.
В исковата молба твърди, че на 17.10.21г., в гр.Варна, по бул.Република
в посока ул.Девня, при управление на л.а. Пежо 106, рег.№*******, водачът
И. Н. Т. нарушил правилата за движение като предприел маневра
изпреварване и загубил контрол над МП, при което причинил ПТП. В
резултат на последното на ищеца по непредпазливост били причинени
телесни увреждания и психични разстройства – счупване на бедрена диафиза
в ляво и остра стресова реакция, преминаваща в депресивен период със
симптоми за посттравматично стресово разстройство. Твърди, че след ПТП
ищецът е откаран в МБАЛ Св.Анна Варна АД, където му е проведено
оперативно лечение чрез открита репозиция на фрактурата с вътрешна
фиксация. Излага, че след изписването му е назначено медикаментозно
лечение и е препоръчано използване на помощни средства. Сочи, че
счупването на лявата бедрена кост е обусловило трайно затруднение на
движението на левия долен крайник за период повече от 5 месеца. Излага, че
водачът виновно е допуснал настъпването на ПТП, в причинна връзка с което
2
са уврежданията на ищеца, като образуваното ДП№373/21г. по описа на
сектор ПП към ОД на МВР-Варна било прекратено. Сочи, че към момента на
ПТП л. а. Пежо 106, рег.№******* е имал действащ договор за застраховка
ГО с отв.дружество. Излага, че търпял болки и страдания от ПТП, които му
създавали неудобства при осъществяване на ежедневните дейности.След ПТП
се наложило да се придвижва с патерици за период от 2 месеца, а в
следващите три куцал, като разчитал на помощта на майка си. Твърди, че и
към момента изпитва ежедневни болки при ходене и при смяна на
метеорол.условия, като поставеният в бедрото му пирон следвало да бъде
премахнат след 2 години. Излага, че след ПТП отказвал да се храни
вследствие на изживения стрес, изпитвал страх и тревога да се качва в
автомобил, като посетил клиничен психолог, който констатирал, че ищецът е
с повишено ниво на социална изолация, емоционална нестабилност и
проблеми с идентичността, налице били завишени нива на тревожност и
депресивни епизоди. Сочи, че причинените травми обусловили развитието на
остра стресова реакция, преминаваща в депресивен епизод със симптоми на
посттравматично стресово разстройство. Излага, че е предявил
застрахователна претенция пред ответника за заплащане на причинените му
вреди, който определил обезщетение, но до момента същото не било
заплатено. Счита, че на осн. чл.497 КЗ застрахователят дължал и лихва за
забава, считано от датата, следваща тази на която му е изпратена банкова
сметка.
В срока за отговор ответникът ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ
ЛЕВ ИНС АД, ЕИК *********, със седалище гр.София, е депозирал писмен
отговор, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не
оспорва наличието на застр.правоотношение. Оспорва механизма на ПТП,
като твърди, че ПТП е възникнало по вина на неизвестен автомобил. Прави
възражение за наличие на съпричиняване от страна на постраД., който
пътувал в автомобила без поставен обезопасителен колан Излага, че ищецът е
допринесъл за несвоевременното лечение наполученото счупване като е
отказал наложително оперативно лечение и не провеждал рехабилитация и
физиолечение.Оспорва размера на претендираното обезщетение, който бил
завишен. Оспорва извършените разходи да са в причинно следствена връзка с
получената травма. Оспорва претенцията за лихва.
3
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.432,
ал.1 и чл.497 от КЗ.
Съгласно изложеното в исковата молба и отговора съдът намира за
безспорни и ненуждаещи се от доказване следните факти: наличието на
валидно застр.правоотношение по отношение на л.а. Пежо 106, рег.№*******,
към датата на ПТП -17.10.21г.
С оглед на предявения иск ищецът носи доказателствената тежест за
установяване твърдените от него факти – наличието на валидно
застрахователно правоотношение между застрахователя и деликвента към
датата на деликта, претърпени неимуществени и имуществени вреди и
обстоятелствата, обосноваващи техния размер, както и причинно-следствена
връзка между ПТП и вредоносния резултат, съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Ответната страна носи доказателствената тежест за установяване
фактите, на които основава своите възражения, в т.ч. твърдението за
съпричиняване на вредоносния резултат от постраД., съгл. чл.154, ал.1 ГПК.
Адв. Г.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
Адв.В.: Нямам възражения по приемането на доказателствата.
СЪДЪТ намира, че представените от ищеца писмени доказателства
следва да бъдат приети и приобщени към доказателствения материал по
делото, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото, представените с
исковата молба, заверени преписи на: Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 1488 от 18.10.2021 г.; Протокол за оглед на
местопроизшествие от 17.10.2021 г., ведно със скица; 2 бр. Епикризи; фактура
№ ********** от 18.10.2021 г.; фактура № ********** от 18.10.2021 г.;
фактура № ********** от 25.10.2021 г.; фактура № ********** от 30.10.2021
г.; фактура № ********** от 10.11.2021 г.; фактура № ********** от
29.10.2021 г., ведно с фискален бон; фактура № ********** от 25.10.2021 г.;
фактура № ********** от 25.10.2021 г., ведно с фискален бон; 2 бр. Фискални
бона фактура № ********** от 26.11.2021 г.; фактура № ********** от
02.12.2021 г.; Постановление за прекратяване на наказателно производство от
17.05.2022 г.; Психологическо изследване от 06.12.2021 г.; Застрахователна
4
претенция вх.№ 024 от 17.01.2022 г.; писмо от ЗК „Лев Инс" АД изх.№ 492 от
24.01.2022 г.; ел. писма от 27.06.2022 г., от 22.06.2022 г., от 04.07.2022 г.;
Молба до ЗК „Лев Инс" АД от Х. Х., ведно със справка за банкова сметка.
СЪДЪТ докладва, че с писмо с вх.№ 15912 от 26.06.2023 г. е
постъпило изисканото ДП № 373/2021 г. по описа на Сектор ПП-ОД-МВР-
Варна, ведно със заверен препис от постановление за прекратяване.
Адв. Г.: Не възразявам да се приеме.
Адв. В.: Да се приеме.
СЪДЪТ намира, че следва да бъде приложено по делото за послужване
постъпилото ДП № 373/2021 г. по описа на Сектор ПП-ОД-МВР-Варна, с
оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЛАГА по делото за послужване ДП №373/2021г. по описа на
Сектор ПП-ОД-МВР-Варна, ведно със заверен препис от постановление за
прекратяване.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 15952 от 26.06.2023 г. от ответното
дружество, с която уточняват, че поисканите в отговора свидетели ще
уточняват факти и обстоятелства относно изясняване причината и механизма
за настъпване на процесното ПТП и възраженията за съпричиняване от страна
на ищеца. Представят и доказателства за платен депозит за допуснатата
експертиза.
Адв. Г.: Не се противопоставям на искането на колегата, но тримата
свидетели, които са били в автомобила, са тези, които аз съм поискал при
условията на водене и водя в днешното съдебно заседание, двама от които са
за претърпените болки и страдания, а другите двама са за механизма на
пътното-транспортно произшествие.
Адв. В.: Относно механизма и съпричиняването желаем да бъдат
разпитани И. Т. и Ж. И.ов.
СЪДЪТ, с оглед на така направените уточнения и като взе предвид
направеното с молбата от 26.06.2023г. изясняване на обстоятелствата, за
които ще бъдат разпитани свидетелите, намира, че искането на ответната
страна за разпит на свидетели относно механизма на настъпване на ПТП и
възраженията за съпричиняване се явява допустимо, като следва да бъдат
5
допуснати гласни доказателства за тези обстоятелства чрез разпита на двама
свидетели – И. Т. и Ж. И.ов, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответната страна да се ползва от гласни
доказателства чрез разпита на свидетелите И. Н. Т. и Ж. Н. И.ов.
СЪДЪТ докладва молба с вх.№ 16217 от 28.06.2023 г. от вещото лице
Й. М., в която моли да се определи нов срок за представяне на заключението.
СЪДЪТ докладва постъпило заключение с вх.№ 16630 от 03.07.2023 г.
по допуснатата съдебно-психологична експертиза и констатира, че същото е
депозирано в срока по чл.199 от ГПК.
Адв. Г.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице
Адв. В.: Нямам възражение по изслушването на вещото лице.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване заключението на вещото лице,
изготвило съдебно-психологичната експертиза, с оглед на което снема
самоличността му:
Д. Б. П. – 59 години, български гражданин, неосъждана, без родство,
дела и трудово-правни отношения със страните, предупредена за
отговорността по чл. 291 от НК, след което същата обеща да даде
незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. П.: Представила съм писмено заключение, което поддържам.
Запозната съм с наказателната отговорност.
Адв. Г.: Нямам въпроси към вещото лице.
В.л. П. на въпроси от адв. В.: Всички методики, които са ползвани в
случая, са насочени към травматичното събитие и няма друго травматично
събитие, което да се засяга, освен обсъжданото.
Не е обичайно наличието на тези психотравми, преживяване на
депресивен регистър и т.н. да са налице почти 2 години след самото
произшествие и при тази възраст. Когато говорим за посттравматично
стресово разстройство, имаме предвид наличието на емоционални
характеристики, както и още – избягване на места, сънища (това е най-общо
казано), соматични нарушения, нарушения на съня, нарушение на храненето.
6
При него има едно занижено ниво на функциониране. В смисъл този на
емоционалното функциониране. Аз съм го описала – тази анхедония, която
съм намерила, липса на радост от живота, което вече не може да се нарече
пълноценно функциониране и ако тази травма не беше актуална, тя щеше да
се преработи до този момент и това, за което говорим да не е налично като
преживявания. Не е обичайно да е налично. Обичайно е да се преработва.
Това зависи от индивидуалните характеристики на всеки един. Не може да се
каже, че има общовалиден начин, по който всички ние преработваме едно
травматично събитие. Зависи от неговата стресоустойчивост, въпреки че това
е една извънредна ситуация, за която човек не е подготвен по никакъв начин и
тя възниквайки внезапно, разрушава точно тези всички, даже и налични,
начини за справяне със стреса, тъй като тук имаме и физическо увреждане,
имаме и емоционално преживяване на случилото се.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към вещото лице.
Адв. Г.: Да се приеме заключението.
Адв. В.: Да се приеме заключението.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение по
допуснатата съдебно-психологична експертиза следва да бъде прието и
приобщено към доказателствения материал по делото, ведно с представената
от вещото лице справка-декларация, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото заключение с вх.
№ 16630 от 03.07.2023 г. по допуснатата съдебно-психологична експертиза,
ведно със справка – декларация на вещо лице Д. П..
ОПРЕДЕЛЯ окончателно възнаграждение на вещото лице Д. Б. П. в
размер на 386.00 /триста осемдесет и шест/ лева, съгласно представената от
нея справка-декларация.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Д. Б. П. в размер на
200.00 /двеста/ лева от внесения от ищеца депозит.
(Издаден РКО за 200 лв по вносна бележка от 21.06.2023 г.)
ЗАДЪЛЖАВА ищеца в едноседмичен срок от днес да внесе по сметка
„Вещи лица и гаранции” на Варненски окръжен съд допълнително сумата от
186.00 /сто осемдесет и шест/ лева за изготвената съдебно-психологична
7
експертиза, като остатъкът от дължимото възнаграждение на вещото лице ще
бъде изплатено, след представяне на доказателства за допълнително внесен
депозит от ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че при непредставяне на доказателства за внесен
депозит в указания срок, ще бъде приложена разпоредбата на чл.77 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на първия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
И. Н. Т., ЕГН ********** , български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. Т. на въпроси от адв. Г. : На 17.10.2021 г. около 6-7 часа вечерта
претърпяхме ПТП. Беше на бул. „Република“ в посока Крайезерния път. Аз
управлявах автомобила. „Пежо“ беше. За модела не мога да се сетя. Бях с мои
приятели – Х., В. и Ж.. Пред нас имаше друг автомобил. Предприех
изпреварване, защото имах втора лента, която е била за ляв завой. Аз
предполагах, че е допълнителна лента за изпреварване. Когато предприех
изпреварването, другият автомобил (този, който изпреварвах) навлезе в
нашето платно и за да не се блъсна в него, предприех маневра – влязох в
насрещното платно и се насочих към отсрещния тротоар, където имаше стълб
и за да не се блъсна в стълба, отново се върнах в дясната лента, колата изгуби
контрол и катастрофирахме. Маркировката беше забранителна за
изпреварване. Има знаци, които забраняват изпреварването, но това го
разбрах след произшествието. Движихме се с малко над позволената скорост
– около шестдесет и няколко – седемдесет км/ч. Х. стоеше вляво зад мен.
След удара никой не е имал сериозни травми, освен Х.. Имахме леки рани от
стъклата. Автомобилът от лявата страна беше повреден със сигурност –
врати, външно, вътре. Моята седалка се беше откачила от мястото си и беше
затиснала Х. по краката. На пътника до мен – В. също му се беше откачила
седалката и малко се беше мръднала към моята.
Свид. Т. на въпроси от адв. В. : Не мога да се сетя с точност дали Х.
беше с поставен обезопасителен колан, но ние отпред с В. бяхме с колани.
Предполагам, че и отзад са били с колани. Не мога да се сетя с точност. Този
автомобил, който изпреварвахме, не спря, след като стана произшествието. Не
8
мога да се сетя за марката на този автомобила, но мисля, че после от
полицията го бяха намерили и се оказало, че е на някаква жена. Ако този
автомобил не беше предприел маневра към нас, нямаше да предизвикам
пътното-транспортно произшествие.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на втория свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
В. С. В.ев, ЕГН **********, български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. В.ев на въпроси от адв. Г. : Участвах в ПТП на 17.10.2021 г., в
което участваше и Х.. Колата беше моя собственост – „Пежо 106“, металик.
Случи се вечерта около 19.00 ч. И. Н. Т. управляваше автомобила, понеже аз
бях употребил алкохол. Х. стоеше зад седалката на шофьора. Аз бях на
пасажерското място – отпред, вдясно. Спомням си къде се случи
произшествието - от малкото кръгово, което е под „Практикер“ под „Двете
кули“ в посока надолу към „Топливо“, точно преди бензиностанция „Бенита“.
По време на движение предприехме изпреварване в лентата, в която не е
позволено да се изпреварва (тя беше за завой наляво) и поради рязка маневра
на водача пред нас, И. също направи рязка маневра, колата излезе извън
контрол и стана инцидента. Маркировката беше непрекъсната. Нямаше знаци,
които да разрешават изпреварването. Движихме се с малко над допустимата
скорост – между 60 и 70 км/ч. Пътят си спомням, че беше сух. След удара
колата беше тотал щета. Отзад, отляво имаше увреждания автомобилът.
Шофьорската седалка и моята седалка бяха изкривени след удара. Или някой
от нас, или някой от хората, които веднага дойдоха след инцидента се обади
на 112. Линейката дойде 15-20 минути след това. Не помня точно кога.
Състоянието на Х. беше много зле. Когато се спряхме на едно място, се
питахме всички добре ли са и Х. отговори, че не е добре. Каза, че му е
изтръпнал кракът. Всички останали бяхме добре. Х. легна на задните седалки,
за да му е в право положение кракът, за да не го боли толкова. Линейката като
9
пристигна, го качихме и го закараха в болницата.
Свид. В.ев на въпроси от адв. В.: Аз лично за мен мога да кажа, че бях
с колан. За пътниците отзад не съм сигурен.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на третия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
Ж. Н. И.ов, ЕГН ********** , български гражданин, неосъждан, без
родство, дела и трудово-правни отношения със страните, предупреден за
отговорността по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
Свид. И.ов на въпроси от адв. Г. : На 17.10.2021 г. мисля, че беше към
7-8 часа вечерта претърпяхме ПТП. От „Практикер“ на кръговото завихме
наляво и по пътя надолу до бензиностанция “Бенита“ се случи. Не знам как се
казва улицата там. Бяхме с „Пежо“. Четирима човека бяхме. И. управляваше
автомобила. Автомобилът е собственост на В.. Аз седях на задна дясна
седалка. Х. беше до мен вляво. Имаше кола пред нас. Искахме да я
изпреварим, обаче докато я изпреварвахме, автомобилът пред нас рязко зави
наляво. Не знам нарочно ли го направи…и за да не се блъсне в него,
шофьорът даде рязко вляво, следователно влязохме в насрещното. Идваха
коли и за да не блъснем в тях, искаше да влезем обратно в нашата лента и пак
даде рязко вдясно, изгубихме контрол, завъртяхме се и се ударихме в
бордюра. Движихме се с 60-70 км/ч. Не видях маркировката на момента, но я
видях след инцидента. Не е позволено да се изпреварва там. За завИ.е наляво
е и няма право да изпреварва там. Като стана инцидента, ние всички
излязохме, но Х. не слезе. Той остана в колата. Установихме, че левият му
крак е счупен – бедрото. Слязохме от колата веднага и се питахме добре ли са
всички и само Х. не слезе. Той каза, че го боли кракът. Беше видимо зле.
Личеше му, че много го болеше кракът. Ние се обадихме на 112, но имаше и
доста хора около нас. Мисля, че и те са се обадили. Не знам точно от кой
сигнал е дошла линейката. След като откараха Х. в болницата, ние не ходихме
до там, защото се занимавахме с полицаи. Мериха колко метра сме изминали
и т.н. Аз и още едно момче след операцията отидохме да го видим в тях как е.
10
Знам, че е претърпял операция, защото ние поддържахме контакт. Ние бяхме
първите, които отидохме да го видят. Около 10 дена е бил в болницата.
Състоянието му беше зле. Не му се говореше. Ние му бяхме взели сок, сладко,
гризини и ми направи впечатление, че не искаше да яде. Нямаше апетит. Беше
отпаднал. Видимо беше, че не беше добре. Познавам го от много години.
Преди инцидента си беше нормално момче. Имаше промяна в него в началото
след инцидента. Той около месец седя в тях. Като започна с патерици да
излиза с нас, беше един такъв по-дръпнат, по-затворен, не говореше толкова
много. Беше го страх да се качва в чужди коли заради инцидента. С времето
вече се поочупи малко, но тогава беше…Сега е почти като преди. Той беше с
патерици 2-3 месеца. Като го посетихме беше на легло. Не можеше да мърда.
Към месец изкара на легло в тях. След това започна да се придвижва с
патерици около 3 месеца. След това започна лека полека да се придвижва
нормално. В момента мисля, че все още има леки болки.
Свид. В.ев на въпроси от адв. В.: Автомобилът, с който се движихме,
беше смачкан от страната на Х. – задната лява част, защото ударът беше там.
Първо се блъснахме в бордюра и след това се качихме в една ограда. С лявата
част автомобилът се удари в оградата. Не си спомням дали аз и Х. бяхме с
колани.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ пристъпва към разпит на четвъртия свидетел, воден от
процесуалния представител на ищеца, с оглед на което снема самоличността
му:
П. Д. А., ЕГН **********, български гражданин, неосъждана, без дела
и трудово-правни отношения със страните, предупредена за отговорността по
чл.290 от НК, след което същата обеща да говори истината.
Свид. А. на въпроси от съда: Аз съм майка на ищеца Х. Х.. Желая да
свидетелствам.
Свид. А. на въпроси от адв. Г. : Произшествието със сина ми стана на
17 октомври, вечерта. Аз се бях прибрала вкъщи. Той ми звънна по телефона
и ми каза: „Мамо, аз катастрофирах. Счупих си май крака.“ И аз веднага
тръгнах за Окръжна болница. Там го бяха приели. Като отидох, той вече беше
вътре в залата. Бяха му качили крака на едни шини и работи. Казаха, че му
11
предстои операция и че трябва да се слагат импланти. Пратиха ме да купувам
неща. Върнах се. Той толкова много го болеше. Беше по Ковида. Качиха го
горе в залата. На следващия ден започнах да говоря с роднини. Те казаха да
го местим от Окръжна болница и да го преместим най-добре в Майчин дом,
понеже травмата беше…абсолютно никакво движение. Наехме частна
линейка. Закарахме го в Майчин дом. Там го оперираха. Беше му счупена
костта на левия крак. Сложиха му имплант, който сега трябва да махнат. След
две години казаха. Ще отидем пак на лекар и пак ще му направят операция, за
да му махнат импланта. Като влезе в болницата, му направиха операция.
Страшно много го болеше. Той каза: „Майко, като мине операцията, ще е по-
добре.“, но то беше…болкоуспокояващи. Пускаха ме да го виждам през
цялото време. После обаче, звънят един ден и ми казаха, че са му лоши
чернодробните изследвания. Попитаха ме дали е имал проблем и аз им
отговорих, че никога не е имал проблеми. Викаха консулти, гастроентеролог
да го преглеждат. Една седмица беше в болницата. Накрая пак имаше
проблем. Тогава пък хемоглобинът му падна. Трябваше да му преливат кръв.
От самата травма ли, не знам. Докторът ни посъветва, че е млад и може да се
превъзмогне това прелИ.е на кръв, но пак беше зле. Пак наех линейка. Не
можеха да го свалят от линейката. Той като беше там, не искаше да яде. Като
помиришеше храна и направо потреперваше. Очаквах като се прибере вкъщи
да се оправи. Прибра се вкъщи и същата работа.
Направиха му само операция, без гипс. Така казаха, че трябва да бъде.
Трябваше да пазим раната, за да не се намокри, да не се инфектира нещо и
беше още по-трудно. Той не можеше сам да се обслужва. Абсолютно не
можеше да мръдне. Той, за да мръдне, трябваше аз да му преместя крака,
съвсем леко да го изместя. Даже вечер, като спеше, трябваше аз да стана да го
изместя, за да се извърти. Първите седмици беше така. После пак…той, за да
стане, аз трябва да го надигна леко, после се завърта…имахме такава
сложна…много трудно беше. Той в началото въобще не можеше да стъпва на
крака си. Той по принцип много време не трябваше да си стъпва на крака с
патериците. Като минаха две седмици, лека полека започна пак с моя помощ
да го придържам, да го изправям, за да може да ходи поне до тоалетната. Аз
спрях да ходя на работа. Нямаше кой да се грижи за него. Баща му почина и
нямаше кой друг да се грижи за него. В началото много трудно се хранеше.
Десетина дена почти никаква храна не беше ял. Отдавам го на стреса, не знам.
12
Той беше много стресиран. Аз влизам да го видя и го питам: „Спа ли, мамо?“
и той казваше: „Не мога да спя. Спя с отворени очи.“ Какво беше това…не
знам. Той много се промени. Това състояние на безсъние продължи може би
десетина дена. Не мога точно да кажа. Много стресиран беше. Изписаха му
болкоуспокояващи и за разреждане на кръвта и за чернодробните проблеми
също му изписаха лекарства. Започна да се движи с патерици месец след това.
Беше един месец на легло. После из къщи ходеше и след това започна лека
полека да излиза с патерици. Три месеца се движеше с патерици. Продължи
да накуцва, но с времето започна да се оправя.
Той не говореше много. Затвори се в себе си. Притесняваше се как ще
се справя, как ще живее. Той много непълноценно се чувстваше. Да чакаш
майка ти да те изправи, да не можеш да мръднеш.
Ходихме на контролен преглед на третия месец след това при доктора,
който го беше оперирал. После след още три месеца пак ходи и му правиха
снимка. И коляното му беше ударено и за него също се консултирахме. Не са
му предписвали рехабилитационни курсове, защото казаха, че тази травма
няма нужда от рехабилитация.
Като се чувстваше зле, го водихме на психолог. Поговори с него.
Мисля, че имаше резултат от посещението при психолога. След трите месеца,
като се раздвижи, пак го боля. Като се натоварва, като е лошо времето, го
боли. Емоционалното му състояние сега е по-добре, но в началото определено
беше много стреснат, много уплашен, притеснителен. В началото почти не
излизаше с приятели. После лека-полека започна. Те все му се обаждаха
децата да излиза, но в началото се беше стресирал. После започна да излиза
лека-полека. Извеждаха го, идваха за малко. Не го оставиха децата.
Извеждаха го пред блока с патериците.
Свид. А. на въпроси от адв. В.: Към момента ходи нормално. Предстои
му пак операция. От това се притеснявам, че пак ще има операция, пак ще
има същите процедури. Октомври месец ще ходим на преглед и ще определят
кога трябва да се махне този имплант.
Страните заявиха, че нямат повече въпроси към свидетеля, след което
същият беше освободен и напусна съдебната зала.
СЪДЪТ намира, че за събиране на доказателства производството по
делото следва да бъде отложено, поради което
13
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за 26.09.2023 г. от
16.00 ч., за които дата и час страните се считат за уведомени от днешното
съдебно заседание.
ДА СЕ УВЕДОМЯТ вещите лица за датата и часа на следващото
съдебно заседание.
Протоколът е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 15.42
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
14