Решение по дело №1772/2023 на Административен съд - Бургас

Производството е по реда на чл.84, ал.3, вр. чл.75, ал.1, т.2 и т.4 от Закона за убежището и бежанците/ЗУБ/.

Образувано е по жалба на А.О.С., с ЛНЧ **********, с адрес: ***, против решение № 12189 от 07.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Жалбоподателят, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. С доводи за незаконосъобразност иска да се отмени оспорения административен акт. Не ангажира доказателства.

Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Писмено е изразил становище за неоснователност на жалбата. Представя административната преписка по издаване на оспорения административен акт. Не ангажира допълнителни доказателства.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас дава заключение за неоснователност на жалбата.

Административен съд Бургас, като взе предвид изложените доводи, съобрази доказателствата и закона, намира следното:

Жалбата е подадена в срока по чл.84, ал.3 ЗУБ, от лице с правен интерес, поради което е допустима.

Разгледана по същество е неоснователна, при следните съображения:

На 13.03.2023 г. С. подал молба, вх.№ ОК-13-72, в Регистрационно - приемателен център/РПЦ/ София, ДАБ, за предоставяне на международна закрила/л.42 от делото/. По данни от националния му паспорт, издаден от Руската федерация/л.45 от делото/ А. О.С. е вписан в регистрационен лист като лице от мъжки пол, роден на *** г., в гр.К., Русия, гражданин на Руската федерация; етническа принадлежност: руснак; вероизповедание: **; семейно положение: **; образование: **; ЛНЧ **********/л.40 и 41 от делото/.

По повод молбата, на основание чл.58, ал.10 ЗУБ е поискано становище от Държавна агенция „Национална сигурност“/ДАНС/виж писмо, рег. №УП 22094/13.04.2023 г., л.28 от делото/.

В писмо, рег. №М-9293 от 26.05.2023 г. се сочи, че ДАНС не възразява да се предостави закрила в Република България на А.О.С., ЛНЧ **********, в случай, че отговаря на условията на ЗУБ/л.21 от делото/.

На 16.05.2023 г. с жалбоподателя е проведено интервю в присъствие на преводач, за което е съставен протокол, рег.№УП 22094/16.05.2023 г., л.24-27 от делото/. По време на интервюто С. заявява, че е напуснал Руската федерация легално и е пристигнал в Казахстан, където пребивавал от месец ноември до средата на месец декември 2022 г., оттам отишъл в Турция и след това в Република България. В България влязъл с виза и задграничен паспорт. Визата, взета от Москва, била за три години, защото през 2018 г. година купил апартамент в с.Равда. Всяка година идвал в България за два-три месеца, с изключение на 2020 г. заради пандемията от коронавирус. В гр.Кострома имал жилище, но от 1990 г. когато започнал да учи в гр.Москва заживял основно там. В гр.Кострома се прибирал периодично. От 2000 г. работил във фирма, която произвеждала и продавала метални изделия. Сочи политически причини за напускане страната на произход/заради протести/. Твърди, че още от 2000 г. ходи на антиправителствени и антивоенни протести. След 24.02.2022 г. митингите и протестите били забранени и затова протестирал самостоятелно с плакати. Твърди също, че са го задържали няколко пъти, първият път го глобили, вторият- го задържали за 15 дни и бил малтретиран от органите на реда. Последно бил задържан през август 2022 г. защото носил тениска с надпис „Не на войната“. Напуснал Русия, защото имало опасност да образуват срещу него наказателно дело. Сочи като причина за това негови публикации в интернет, в които осъждал военните действия на Русия по време на руско-чеченската война и войната в Украйна Твърди още, че след натравянето на Навални, за което писал, през 2020 г. бил пребит пред дома му от лица/сочи техния брой-8/ с маски и камуфлажни униформи. Изразява опасения, че ако се върне в Русия ще бъде изпратен в затвора или убит. Получавал заплахи още през 2018 г., а последната била през октомври 2020 г., когато бил предупреден, че ако вземе участие в митинг ще го изпратят в затвора, защото бил известен от предишни протести. Заявява, че не е съден или осъждан и не е член на политическа партия или организация. Иска да живее и работи в България, но като приключи войната ще се прибере в Русия, защото майка му е там.

С цел изясняване на фактите от значение за произнасяне по молбата на А. С. е изготвена справка вх.№ ЦУ-780/06.06.2023 г. относно общото положение в Русия; актуалната политическа и икономическа обстановка; профила на опозиционните групи от граждани, определени от властите със закон за екстремисти; действия на федералните власти срещу блогъри и лица изразяващи опозиционни възгледи и идеи в социалните мрежи/л.10-19 от делото/. Представена е и актуална справка за Руската федерация, вх.№ЦУ-1415 от 19.09.2023 г./л.61-72 от делото/.

След проведеното интервю е изразено становище за отказ да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.О.С. /виж становище, вх.№УП 22094 от 30.06.2023 г., л.20 от делото/.

На 07.08.2023 г. председател на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е издал решение № 12189, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ е отказал да се предостави статут на бежанец и хуманитарен статут на А.О.С..

Административният орган е приел, че по отношение на А.С. не е осъществено преследване по изброените в чл.8, ал.1 ЗУБ причини: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Не е бил принуден да напусне държавата си по произход поради основателен страх от бъдещо преследване по сочените причини, а го е направил доброволно и по собствено желание. Приел е също, че не е бил изложен и за него не съществува бъдещ риск от посегателства по чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ.

Решение №12189 от 07.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ към Министерския съвет/МС/ е предмет на разглеждане в настоящото производство.

При тези факти се налагат следните правни изводи:

На първо място, решение №12189 от 07.08.2023 г. е издадено от компетентен орган - председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, съобразно правилото на чл.48, ал.1, т.1, вр.чл.2, ал.3 ЗУБ.

На второ място, решението е в предвидената писмена форма и съдържа фактически и правни основания.

На трето място, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосноват неговата отмяна.

Със С. е проведено интервю, при спазване на изискванията, установени в чл.63а ЗУБ, в присъствие на преводач и на заявения и разбираем от него език, с което е гарантирано правото на чужденеца да изложи причините, мотивирали го да търси международна закрила и да иска да му бъде предоставен бежански или хуманитарен статут в Република България. Административният орган е извършил всестранна и задълбочена преценка на всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на жалбоподателя и държавата му по произход.

Изискано е писмено становище от ДАНС по молбата на жалбоподателя за предоставяне на международна закрила, каквото е било дадено и взето предвид от административния орган преди произнасянето му в изпълнение на изискването на чл.58, ал.10 ЗУБ. Спазен е и срокът, установен в чл.75, ал.1 ЗУБ за издаване на решението.

На следващо място, относно приложението на материалния закон, съдът съобрази следното:

В разпоредбата на чл. 8, ал.1 ЗУБ са установени предпоставките, при кумулативното наличие на които на чужденец се предоставя статут на бежанец в Република България. Молителят трябва да се намира извън държавата си по произход, да не може или да не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея по причини, че от една страна изпитва основателно опасение от преследване, а от друга страна - това преследване да е поради някое от алтернативно изброените: раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група. Съгласно чл.8, ал.4 ЗУБ преследването представлява нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество или повторяемост, а в чл.8, ал.5 ЗУБ са изброени следните видове действия на преследване: 1. физическо или психическо насилие, включително сексуално насилие; 2. правни, административни, полицейски или съдебни мерки, които са дискриминационни сами по себе си или се прилагат по дискриминационен начин; 3. наказателно преследване или наказания, които са непропорционални или дискриминационни; 4. отказ на съдебна защита, който се изразява в непропорционално или дискриминационно наказание; 5. наказателно преследване или наказания за отказ да бъде отбита военна служба в случай на военни действия, когато военната служба би предполагала извършването на престъпление или на деяние по чл. 12, ал. 1, т. 1 - 3; 6. действия, насочени срещу лицата по причина на техния пол или срещу деца.

Наличието и основателността на опасенията следва да бъдат преценени въз основа на информацията, предоставена от чужденеца в хода на образуваното административно производство, като се вземат предвид всички доказателства, в случай, че той разполага с такива и като се отчете какво е естеството на преследването и неговият интензитет, дали последното води до нарушаване на основни права на човека.

Анализът на фактите, изложени от А.С. в хода на проведеното с него интервю, както и на събраните доказателства в хода на административното и настоящото производство сочат на извода, че по отношение на него не е било осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.4 и ал.5 ЗУБ, което да се основава на някоя от причините, посочени в чл. 8, ал.1 ЗУБ. В разказа му няма нито едно обосновано твърдение за проявено спрямо него действие или съвкупност от действия на преследване по смисъла на закона от страна на официалните власти в Русия или партии или организации, които контролират държавата, явяваща се за него страна по произход. Заявените от С. твърдения за арести, поради участието му в антиправителствени и антивоенни митинги не обосновават заключение, че по отношение на него е осъществено някакво преследване. Изрично заявява, че не е бил съден или осъждан и не е член на политическа партия или организация. Само при едно от задържанията му е била наложена административна санкция-глоба. Не представя никакви доказателства, които да подкрепят изложеното в бежанската му история. Независимо от участията в антиправителствени и антивоенни митинги още от 2011 г. и заплахите, които получавал от 2018 г. да не участва в протести, същият е напуснал страната си на произход легално едва след избухване на войната между Русия и Украйна, послужило му като възможност да търси закрила в страна от Европейския съюз, което не сочи на извод за реална необходимост от търсената закрила, а само с цел да легализира престоя си на територията на Република България.

Събраните по делото доказателства не сочат на основателно предположение за действително преследване от страна на органите в държавата на произход, с цел осъществяване на репресия на посочените в чл.8 ЗУБ признаци.

Опасенията не може да са абстрактни, а трябва да са основателни, може да се основават на конкретни факти - на събития, настъпили, след като чужденецът е напуснал държавата си по произход, или на дейност, извършена от него след отпътуването му/чл.8, ал.6 ЗУБ/, за каквито, обаче, по делото не са налице данни.

С. е напуснал доброволно и легално Русия, като не се установява наличието на препятствие за завръщането му. Дори в хода на административното производство за предоставяне на международна закрила в Република България, стартирало на 13.03.2023 г., на 04.05.2023 г. посетил руското посолство в РБ, за да поднови паспорта си. Сочи, че е закупил апартамент в с.Равда и е пребивавал в Република България всяка година по 2-3 месеца, с изключение на 2020 г., поради епидемията от коронавирус, което не обосновава политически причини за отправеното искане за предоставяне на международна закрила.

Не се установява по отношение на него да е осъществено преследване по смисъла на чл.8, ал.5, т.2 ЗУБ или че са налице основателни опасения от преследване.

Ангажираните от жалбоподателя доказателства не обосновават основателни „опасения от преследване“, които да мотивират предоставянето на искания от него статут.

По изложените съображения съдът намира за правилен извода на ответника, че не са налице предвидените в закона предпоставки за предоставяне статут на бежанец на жалбоподателя.

Правилна е и преценката му за неоснователност на молбата му за предоставяне на хуманитарен статут. Условията за това са регламентирани в чл.9, ал.1, т.1, 2 и 3 ЗУБ. Съгласно чл.9, ал.1 ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: 1. смъртно наказание или екзекуция; 2. изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт.

По делото липсват данни по отношение на А.С. да е налице реална опасност да бъде осъден в държавата си по произход на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. Не е навел подобни твърдения пред административния орган.

Не се установява от бежанската му история да е имал взаимоотношения с властите, които да представляват основания за предоставяне на хуманитарен статут.

Правилен е изводът на административния орган, че не е налице и третата хипотеза /чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ/, при която се предоставя хуманитарен статут - наличие на тежки заплахи срещу живота и личността на чужденеца като цивилно лице поради безогледно насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Не се установява ситуацията в Руската федерация да сочи наличие на въоръжен вътрешен конфликт по смисъла на чл.91 ал.1, т.3 ЗУБ, който да обхваща цялата територия на държавата/виж справки, вх. № ЦУ-780/06.06.2023 г./л.10-19 от делото/ и вх. № ЦУ-1415/19.09.2023 г. за Руска федерация на Дирекция „Международна дейност“ на ДАБ, МС/л.61-72 от делото/.

Разпоредбата на чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ е в съответствие с чл. 15, б. „в“ Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004 г. /отм. с Директива 95/2011/ЕО/ относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Със свое решение от 17.02.2009 г. по дело №C- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по отправено от холандска страна преюдициално запитване за приложението на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета, СЕС /приложимо и по отношение на действащата вече Директива 95/2011/ постановява, че цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че: 1. съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателства, че той представлява специфична цел, поради присъщи на неговото лично положение елементи; и 2. съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държавата- членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилното лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхна територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи.

Данните, събрани за територията на Русия и в частност за Москва, където е живял С. сочат липса на активни бойни действия. В този смисъл не може да се направи извод, че в мястото, където той живее, е достигната степен на безогледно насилие, което се определя за такова с характера на въоръжен конфликт в съответствие с тълкуването на чл. 15, б. „в“ от Директива 2004/83/ЕО на Съвета /отм./, дадено с цитираното по-горе решение от 17.02.2007 г. по дело №С-465/2007 г., следователно не е налице специфичната хипотеза на чл. 9, ал.1, т.3 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. Правилно не се обосновава извода, че цивилното или политическо лице, поради самия факт на пребиваване на територията на Русия и по специално в Москва, е изложено на реална опасност да претърпи тежки и лични заплахи, като до момента подобни действия не са предприети, нито има данни да предстоят да бъдат предприети.

Не са налице и основанията по чл. 9, ал.6 и ал.8 ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на С., а именно предоставен хуманитарен статут на член на нейното семейство или брак с чужденец, на който е предоставен хуманитарен статут. Не се обосновава реална опасност от тежки посегателства, които да се основават на дейност след напускането на държавата му по произход. Не се установява спрямо него да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита, че единствено на основание присъствието си на територията на държавата му по произход, той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха, релевантна за предоставяне на хуманитарен статут.

Изводите на ответника, че по отношение на А.С. не са налице причини от хуманитарен характер или други основания, предвидени в действащото законодателство, които могат да обосноват предоставянето на хуманитарен статут по реда на чл. 9 ЗУБ, са правилни и законосъобразни.

По правилата за разпределение на доказателствената тежест жалбоподателят не ангажира доказателства, които да опровергаят констатациите на административния орган.

По изложените съображения, оспореното решение, като издадено от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, е законосъобразно, а жалбата на А.О.С. като неоснователна следва да се отхвърли.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд Бургас, осми състав,

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.О.С., с ЛНЧ **********, с адрес: ***, против решение № 12189 от 07.08.2023 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците/ДАБ/ при Министерския съвет/МС/, с което на основание чл.75, ал.1, т.2 и 4 ЗУБ му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут.

Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен административен съд на Република България.

	Съдия: