Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Перник, 26.05.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, Х-ти състав, в открито съдебно
заседание проведено на дванадесети май две хиляди двадесет и първа година в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАМЕЛИЯ
НЕНКОВА
при участието на секретаря БОЖУРА АНТОНОВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 7825 по описа на съда за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на „ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА
ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано”, № 5,
представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и К.Р., действащи чрез
пълномощника си адв. Д.М.М., вписан в Софийска адвокатска колегия, съдебен
адрес:***, партер, офис 6, срещу „ПЛАМЕКС
ГРУП” ЕООД, ЕИК *********, със седалище в гр. Перник и адрес на управление:
ул. „Черковна" № 1, представлявано от Д.З.Н., с която се иска да бъде
осъден ответникът да заплати на ищеца, както следва:
>> сума, в размер на 2 588,55 лв. /две хиляди петстотин осемдесет и осем лв и 55
ст./ на „ЗАД „Булсград Виена Иншурънс Груп" АД, представляващо регресна претенция по застрахователна
преписка № **********/***-** по Комбинирана застраховка „Имущество
обективирана в застрахователна полица № ****************/28.02.2018 г.
>> сума, в размер на 112.89 лв. (сто и дванадесет лв. и 89 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата
за период от 30.06.2019 г. до 03.12.2019 г.
>> законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящия иск до датата
на окончателното изплащане на вземането.
Ищецът е отправил искане за
допускане на обезпечение на основание чл. 389. ал. 1 ГПК вр. чл. 397, ал. 1, т. 2 ГПК на
така предявените искове до размера на сумата от общо 2 701.44 лв. (2
588.55 лв. - главница и 112.89 лв. - неустойка за забава), чрез
налагане на обезпечителна мярка "ЗАПОР” върху всички вземания по банковите
сметки, открити на името на „Пламекс груп" ЕООД, ЕИК *********, открити
при всички банки в страната, а именно: „Банка
ДСК" ЕАД, „Юробанк България" АД, „Сосиете Женерал Експресбанк"
АД, „Алианц Банк България" АД, „Ти Би Ай Банк" ЕАД,
„Българо-американска кредитна банка" АД, ПроКредит Банк (България) ЕАД,
„Търговска банка Д" АД, „Токуда Банк" АД, „Инвестбанк" АД,
„Общинска банка" АД, „Българска банка за развитие" АД, „Интернешъньл
Асет Банк" АД, „Тексим Банк" АД, „Търговска банка Виктория" ЕАД,
„УниКредит Булбанк" АД, „Обединена българска банка" АД,
„Райфайзенбанк (България)" АД, „Първа инвестиционна банка" АД, „Банка
Пиреос България" АД, „Централна кооперативна банка" АД, ИНГ Банк Н.В.
- клон София, Ситибанк Европа АД - клон България, БНП Париба С.А. - клон
София,
БНП Париба Пърсьнъд Файненс С.А. - клон България, Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - клон
София, като съдът е допуснал същото при внасяне на гаранция, внесена в срок.
Ищецът твърди в исковата си молба, че
на 02.11.2018 г. около 11:42 часа в град София, ул. „Владимир Д. -
Майстора", № 38, служители на дружество с фирма „Пламекс груп”- ЕООД, при
извършване на изкопни работи са нанесли щети, състоящи се в скъсване на
газопроводно отклонение 0 32 мм, собственост на „Софиягаз”-ЕАД, ЕИК: ********* (като
правоприемник на Овергаз Мрежи). Нанесените в резултат на настъпилото събитие
(твърдени непредумишлени действия на трети лица) щети били описани в Доклад
/Констативен протокол/ № 90 от 02.11.2018 г.
Повреденото имущество, собственост на
„Овергаз Мрежи” АД (с предишна фирма Софиягаз) е описано, че е било застраховано в „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД на основание Комбинирана застрахователна полица
„Имущество” № ****************/28.02.2018 г., с валидност от 01.03.2018 г. до
28.02.2019 г, включително, за застрахователна сума от 94 511 356.43 лв.
Настъпилото събитие представлявало покрит риск по т. 7 от Обхват на
застрахователното покритие: Клаузи 001,002, 003, 004, 014 във връзка с т.1.2 и
т.1.4 от Специалните условия на застрахователната полица.
Въз основа на подадена Претенция за
обезщетение от 05.12.2018 г. с приложени към нея калкулация на стойността на
нанесените щети, копие на сметни норми за извършване на СМР, протокол за
отстраняване на авария, справка, с Доклад по застрахователна преписка № **********/***-**
от 24.01.2019 г. „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД одобрило да се изплати
на „Овергаз Мрежи”- ЕАД застрахователно обезщетение в размер на 2 588.55 лв., в
която сума били включени извършените ремонти. С преводно нареждане за кредитен
превод от 25.01.2019 г. сумата била изплатена на застрахования собственик на
увреденото имущество.
Твърди се, че с изплащането на
застрахователното обезщетение „ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на
основание чл. 410, ал. 1 т. 2 КЗ, във връзка с чл. 49 от ЗЗД, встъпвало в
правата на застрахования „Овергаз Мрежи”- АД срещу причинителя на вредата до
размера на платеното, тъй като застрахователното събитие било настъпило в
резултат на виновно поведение от страна на служители на „Пламекс груп”- ЕООД
при и по повод извършвана от тях работа.
До ответното дружество, „Пламекс
груп”- ЕООД, било изпратено писмо, с изх. № А 02543/13.05.2019 г., ведно с
регресна покана, с която същото било поканено да възстанови платеното от
застрахователя обезщетение по застрахователна преписка № **********/***-** в
размер на 2 588.55 лв, получено от Даринка Николова Управител на „Пламекс груп”
ЕООД на 28.05.2019 г., което било видно от известието за доставяне, но до
момента на подаване на исковата молба сумата не била изплатена /като същото не
е изплатена според ищеца и към приключване на делото/.
Ищецът твърди, че поради
гореизложеното за него възникнал правният интерес да предяви иск с правно
основание §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането във вр. с чл. 410 ал. 1 т. 2
от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от ЗЗД срещу „Пламекс груп”
ЕООД - регресен иск за сумата от 2 588.55 лв., представляваща изплатено
застрахователно обезщетение по Комбинирана застрахователна полица „Имущество”,
№ ****************/28.02.2018 г., с валидност от 01.03.2018 г. до 28.02.2019
г., за претърпени вреди по застрахователно събитие от 02.11.2018 г. във връзка
със застрахователна преписка № **********/***-**.
Претендират се всички направени по делото
разноски разноски.
Представят се към исковата молба и множество писмени доказателства, които
ищецът моли да се приемат по делото, а именно: 1.Претенция за обезщетение в едно с калкулация; 2.Комбинирана застрахователна
полица „Имущество”, № 2200150200R000164/19.11.2015 г., в едно с опис на застрахованото имущество и общи условия; 3.Актуализирано ценово предложение и техническо приложение; 4.Доклад /Констативен протокол/ № 90 от 02.11.2018 г. в едно с Декларация; 5.Калкулация на стойността на нанесените щети; 6.Изчисление на размера на
претенция; 7.Протокол за отстраняване на авария; 8.Доклад по щета; 9.Преводно нареждане за кредитен превод; 10.Регресна
покана изх. № 02543/13.05.2019 г., ведно с известие за доставяне (обратна
разписка);
Съдът, е приел с доклада си, обявен за окончателен по
делото, така представените доказателства като относими към спорните по делото
факти.
Ищецът е отправил и искане за
назначаване на съдебно-техническа и оценителна експертиза, като вещото
лице, след като се запознае с представените по делото писмени документи и
методиката на застрахователя за ликвидация и оценка на щети по застраховка
„Имущества”, и след като направи необходимите проучвания, да отговори на
следните задачи: 1.Каква е причината за
настъпилата авария? Нанесените щети на разпределителен газопровод 0 32 mm,
пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, настъпило на
02.11.2018 г., ли са и съответстват ли на констатираната от застрахователя
щета? 2.Каква е пазарната стойност по възстановяване на нанесените вследствие
на застрахователното събитие щети? 3.Попада ли процесният разпределителен
газопровод в сервитугната зона на „Овергаз мрежи" ЕАД? 4.Процесният
разпределителен газопровод заснет ли е в кадастъра? Налице ли е идентичност
между местонахождението на процесния разпределителен газопровод съобразно
кадастралното обозначение с мястото, където е настъпила аварията?, ищецът е
отправил и искане за допускане на съдебно-икономическа експертиза, за
доказване изплащането на застрахователното обезщетение на собственика на
увреденото имущество, като вещото лице, след като се запознае с материалите по
делото, извърши необходимите проучвания в счетоводството на ищеца и на „Овергаз
мрежи" АД, да даде отговор на следния въпрос: Изплатено ли е застрахователното обезщетение в размер на 2 588.55 лв.
от ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД на собственика на увреденото
имущество -„Овергаз мрежи" АД, респ. заверена ли е сметката на кредитора и
на коя дата?
Съдът е уважил така направените
доказателствени искания като по делото са били изслушани СИЕ И СТЕ, като
заключенията са били приети с нарочни протоколни определения по делото. Съдът е
допуснал по искане на ищеца и събиране на гласни доказателства чрез разпит на
двама свидетели при режим на призоваване, а именно подписалите констативния
протокол лица, както следва: 1. В.Д.К. и П.Б.П., разпитани по делото в първото редовно съдебно заседание по
делото.
С Определение от 04.12.2019г г. ПРС,
както посочи по-горе, е допуснал обезпечение на исковете по гр.д.№****/****г.
по описа на ПРС, предявени от ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП“- АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано“, № 5,
представлявано от изпълнителните директори Н.Д.Ч. и К.Р., действащи чрез
пълномощника си адв. Д.М.М., вписан в Софийска адвокатска колегия съдебен
адрес:***, партер, офис срещу „Пламекс груп“- ЕООД, ЕИК *********, със
седалище: в гр. Перник и адрес на управление: ул. „Черковна“, № 1,
представлявано от Д.З.Н., обективно
съединени осъдетилни искове както
следва:с правно основание основание §22 от ПЗР на Кодекса за застраховането във
вр. с чл. 410 ал. 1 т. 2 от Кодекса за застраховането във връзка с чл. 49 от ЗЗД срещу „Пламекс груп“ ЕООД - регресен иск за сумата от 2 588.55 лв.,
представляваща твърдяно за изплатено застрахователно обезщетение по Комбинирана
застрахователна полица „Имущество“ № ****************/28.02.2018 г., с
валидност от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г., за претърпени вреди по
застрахователно събитие от 02.11.2018 г. във връзка със застрахователна
преписка № **********/***-**.,както и сумата от 112.89 дв. (сто и дванадесет
лв. и 89 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за период
от 30.06.2019 г. до 03.12.2019 г. и законната лихва върху претендираната сума,
считано от датата на депозиране на исковата молба- 04.12.2019 г. до
окончателното погасяване на сумата, чрез налагане на следната обезпечителна
мярка: запор върху всички банкови сметки на ответника в следните банки: „Банка
ДСК“ ЕАД, „Юробанк България“-АД, „Сосиете Женерал Експресбанк“- АД, „Алианц
Банк България“ АД, „Ти Би Ай Банк“ ЕАД, „Българо-американска кредитна
банка" АД, ПроКредит Банк (България) ЕАД, „Търговска банка Д“- АД, „Токуда
Банк“- АД, „Инвестбанк“- АД, „Общинска банка“ АД, „Българска банка за
развитие“- АД, „Интернешъньл Асет Банк“ АД, „Тексим Банк“ АД, „Търговска банка
Виктория“- ЕАД, „УниКредит Булбанк“- АД, „Обединена българска банка“- АД,
„Райфайзенбанк (България)“- АД, „Първа инвестиционна банка“- АД, „Банка Пиреос
България“ АД, „Централна кооперативна банка“- АД, ИНГ Банк Н.В. - клон София,
Ситибанк Европа АД - клон България, БНП Париба С.А. - клон София, БНП Париба
Пърсьнъд Файненс С.А. - клон България, Те-Дже ЗИРААТ БАНКАСЪ - клон София. до
общия размер на исковете -2 701.44 лв. -2 588.55 лв. - главница и 112.89 лв. -
неустойка за забава, при условие че ищецът предостави парична гаранция в размер
на 270,14 лв., по набирателната сметка
на Пернишки районен съд в едноседмичен срок от връчване на определението. Съдът
е определил издаване на обезпечителна заповед след представяне на доказателства
за внасяне на гарацията. С молба от 10.12.2019г. и съгласно Определението
ищецът е приложил документ, удостоверяващ внесената гаранция в размер на 270.14
лв.
В законоустановеният в чл. 131 ГПК
срок ответникът, чрез адв.А.К.Д. ***, е депозирал
писмен отговор на исковата молба, с който оспорва претенцията по основание и
размер, като неоснователна и незаконосъобразна. Излага следните съображения.
Ищецът сочи, че неоснователно
твърдял, че на 02.11.2018 г. около 11:42 часа в град София, ул. „Владимир Д. –
Майстора”, № 38, служители на дружество с фирма „Пламекс груп” ЕООД при
извършване на изкопни работи били нанесли щети, състоящи се в скъсване на
газопроводно отклонение 0 32 мм, собственост на „Софиягаз”- ЕАД ЕИК: *********
(като правоприемник на Овергаз Мрежи). =
На първо място „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД не
било причинило вреди на ищеца на 02.11.2018 г. около 11:42 часа в град София,
ул. „Владимир Д. - Майстора", № 38, като служители на дружество с фирма
„Пламекс груп”- ЕООД, при извършване на изкопни работи, състоящи се в скъсване
на газопроводно отклонение 0 32 мм, собственост на „Софиягаз" ЕАД ЕИК:
********* (като правоприемник на Овергаз Мрежи). Не било вярно твърдението на
ищеца, че причинените вреди се установявали от Доклад/Констативен протокол №90
от 02.11.2018г., тъй като последният документ бил изготвен само и единствено от
служители на ищеца, които са заинтересовани в отразяване на обективната истина.
Отделно от това, лицето Л.В. П. било възразило при подписване на протокола,
като е посочило „Възразявам да заплатя
всички разходи“, като същото не било попълнило бланкетната декларация и не
било посочило, кой представлява и в какво качество;
На второ място, липсвали твърдяните
от ищеца вреди, изразяващи се в „скъсване на газопроводно отклонение 0, 32 мм“;
На трето място, ако въобще имало
вреди, изразяващи се в „скъсване на газопроводно отклонение 0 32 мм“, то последното
не било собственост „Софиягаз" ЕАД ЕИК: ********* (като правоприемник на
Овергаз Мрежи);
На четвърто място, липсвало точно
описание и индивидуализиране на мястото, времето, участниците и механизмът на
настъпване на твърдяните от ищеца вреди, както и липсвало виновно поведение;
На пето място, ответникът прави
възражение, че не съществувала валидно сключена застраховка „имущество“ по
комбинирана застрахователна полица „имущество“ №****************, защото:
- не били посочени точно
застрахователните събития, при настъпването, на които има основание за
обезщетение;
- нямало данни „газопроводно отклонение
0 32 мм“ да е било част от застрахованото имущество;
- нямало данни да е заплатена дължимата
застрахователна премия;
- не било посочено точно от кои лица и
в какво им качество е подписана комбинирана застрахователна полица „имущество“
№****************;
На шесто място, липсвало основание за
заплащане на застрахователно обезщетение, защото не била спазена процедурата по
ликвидация на щети, съгласно Приложение №1 към застрахователна полица №****************,
а именно:
а/
В Доклад/Констативен протокол №90 от 02.11.2018г. не били посочени ЕГН на
лицата, съставили и подписали протокола, не било посочено ЕГН на лицето,
служител/работник, представляващ виновното юридическо лице, както и в какво
качество лицето подписвало констативния протокол /технически ръководител,
служител и др./.
б/
В Доклад/Констативен протокол №90 от 02.11.2018г. липсвала Декларация от
причинителя на щетата, отразяваща съгласието или несъгласието му за заплащане
на разходи по отстраняване на щетите и възстановяване на повреденото имущество
нормалното му работно състояние;
в/
Липсвала калкулация за количество изтекъл газ;
г/
Липсвали сметни норми на видовете СМР;
На седмо място, липсвали
доказателства, от които да е видно, че ищецът бил изплатил обезщетение във
връзка по щета № №****************1 /в платежен документ от 25.01.2019г. бил
посочен друг номер, като основание за плащане/ и липсват доказателства, че
по-горепосоченият номер на щета било точно за увреденото имущество
„газопроводно отклонение 0 32 мм“;
8. На осмо място, процесната сума в размер
на 2 588.55 лева не отговаряла на реалните пазарни цени и СМР за твърдяната и
описана щета от ищеца, представляваща „скъсване на газопроводно отклонение 0 32
мм“, като сумата била завишена многократно;
9. На девето място, никъде по настоящото
дело не било видно, че „ПЛАМЕКС ГРУП“ ЕООД със своето виновно поведение е
причинил вредата, сочена от ищеца;
Отвеникът оспорва направените
доказателствени искания от ищеца:
По отношение на Претенцията за
обезщетение - оспорва по същество, както и съдържанието, където е посочено, че
са представени Декларация /попълнена от причинителя на аварията/, Копие от
сметни норми за извършени СМР, Протокол от проведено изпитание за плътност на
мрежата и Справка, отразяваща калкулацията на изтеклия в атмосферата газ;
По отношение на Комбинираната
застрахователна полица „имущество“ №**************** - оспорва по същество,
като твърди, че не съществувала валидно сключена застраховка „имущество“ по
комбинирана застрахователна полица „имущество“ №****************, защото:
- не били посочени точно
застрахователните събития, при настъпването, на които има основание за
обезщетение;
- нямало данни „газопроводно отклонение
0 32 мм“ да е било част от застрахованото имущество;
- нямало данни да е заплатена дължимата
застрахователна премия;
- не било посочено точно от кои лица и
в какво им качество е подписана комбинирана застрахователна полица „имущество“
M****************;
По отношение на Актуализираното
ценово предложение и техническо предложение - оспорва по същество, като
техническото предложение нямало автор, защото нямало подпис и печат на издател;
По отношение на Доклад/Констативен
протокол №90 от 02.11.2018г.: оспорва съдържанието му, че ответникът е
причинител на аварията;
- Не били посочени ЕГН на лицата,
съставили и подписали протокола, не било посочено ЕГН на лицето,
служител/работник, представляващ виновното юридическо лице, както и в какво
качество лицето подписвало констативния протокол /технически ръководител,
служител и др./;
- Липсвала Декларация от причинителя на
щетата, отразяваща съгласието или несъгласието му за заплащане на разходи по
отстраняване на щетите и възстановяване на повреденото имущество нормалното му
работно състояние;
- Липсвала калкулация за количество
изтекъл газ;
- Липсвали сметни норми на видовете
СМР;
По отношение на Калкулацията на
стойността на нанесените щети - оспорва по същество, както и съдържанието, като
твърди, че сметките са неточни и завишени;
По отношение на Изчислението на размер на претенцията -
оспорва по същество, както и съдържанието, като твърди, че сметките били
неточни и завишени;
По отношение на Протокола за
отстраняване на авария - оспорва по същество, както и съдържанието, като
твърди, че извършените СМР не съответствали на твърдяната от ищеца авария;
По отношение на Доклада по щета -
оспорва по същество, както и съдържание;
По отношение на Преводното нареждане
за кредитен превод - оспорва по същество, както и съдържание, защото липсвали
доказателства, от които да било видно, че ищецът бил изплатил обезщетение във
връзка по щета №**************** /в
платежен документ от 25.01.2019г. бил посочен друг номер, като основание за
плащане/, а отделно от това липсвали доказателства, че по-горепосочения номер
на щета бил точно за увреденото имущество „газопроводно отклонение 0 32 мм“;
По отношение на Регресната покана и
обратна разписка - оспорва по същество, както и съдържание, като твърди, че
имало разлика по номера на комбинираната застрахователна полица и посочения
номер на щета;
Ответникът с отговора е отправил и следните доказателствени искания:
1. Моли на основание чл.183 ГПК съдът
да задължи ищцовата страна да представи в оригинал до 1-то ОСЗ по настоящото
дело всички писмени доказателства, приложени с исковата молба от 1 до 10 с
оглед на възможността да бъдат оспорени от ответника.
2. Моли, при условията на
евентуалност в случай, че съдът допусне исканата от ищеца СТЕ, да допусне и
допълнителна СТЕ със следните задачи, а именно: а/Какъв е механизмът на настъпилата вреда; б/ Правилно ли са били поставени тръбите и спазени ли са изискванията
положение, дълбочина, разстояние една от друга, променила ли се е дълбочината
им с около два линейни метра. Претендира разноски. Съдът се е произнесъл по
така отправените доказателствени искания като по делото са били събрани
допълнители писмени доказателства.
Съдът с доклада си е
указал, че за възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл.
410 КЗ, вр. с чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят
следните факти: Съгласно чл.
410, ал. 1 КЗ - С плащането на
застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на
застрахования до размера на платеното обезщетение и обичайните разноски,
направени за неговото определяне, срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение, или
2.
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, каквато е настоящата
хипотеза.
В тежест на ищеца е да докаже следното:
1) целият правопораждащ фактически състав на цитираното по-горе правна
разпоредба, в това число, че е налице валидно сключен договор за застраховка
(Комбинирана застрахователна полица „Имущество") между ищеца „ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп" АД и „Овергаз Мрежи" АД (с предишна
фирма Софиягаз) (трето за спора лице, на
което са причинени вреди от ответника и на което ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение, на което основава претенцията си към ответника.)
2). в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка, в
резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответника, да е
настъпило непозволено увреждане по смисъла на 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, при което са настъпили имуществени вреди;
Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна фукция и
е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва: противоправно действие/бездействие от страна на лице,
на което е възложено извършване на някаква работа, и причиняване на вреда, при
или по повод изпълнението на тази работа. В този смисъл в тежест на ищеца,
при условията на главно и пълно доказване, е да докаже: а) извършеното действие, б) противоправността на това действие, в) настъпилите вреди, г) причинната
връзка между действието и вредата, както и че д) вредата е причинена при или по повод на извършването на работа,
възложена от ответника. Вината на извършителя се предполага, по арг. от
чл. 45 ЗЗД, ако се докажат остналите елементи от ФС на отговорността. Вината
на възложителя е безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди
виновни действия, поради което възложителят отговоря, ако се докаже, че
действието е причинено от третото лице при или повод въложената му работа от
възложителя, поради което вината на възложителя не е предмет на доказване.
3) в изпълнение на задължението си по договора за застраховка ищецът да е
изплатил на пострадалото лице застрахователно обезщетение в размер на 2 588.55 лева;
Ответникът следва да докаже правопораждащи, правопогасяващи
възражения и че не е налице поведение от негова страна, довело до
противоправния резултат. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи
горепосочените обстоятелства, а в тежест на ответника е да докаже, че е погасил
претендираното вземане.
С
оглед твърденията на страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК,
съдът не е отделил безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване факти, като е посочил, че всички факти са
спорни по делото.
По
делото са били проведени множество съдебни заседания, като са приобщени
допълнително, както гласни, така и писмени доказателства по делото, в това
число, на
основание чл. 183 ГПК ищцовата страна е представила оригиналите на посочените доказателства,
приложени с исковата молба от 1 до 10, за което съдът е контстатирал съвпадение
с представените заверени копия по делото;на основание чл. 192 ГПК третото
неучастващо по делото лице „Софиягаз“ ЕАД, правоприемник на „Овергаз Мрежи“, да
представило писмени доказателства досежно разрешаване за опериране в процесния
участък към процесната дата 02.11.2018 г., с административен адрес: гр. София, ул. „Владимир Д. -
Майстора“ № 38, като по делото е била приета молба с рег. № 264473/22.10.2020 г. от адв. Д., с
приложен към нея списък с разноски по чл.80 ГПК; молба от 28.10.2020 г. с рег.
№ 264959, от адв. Д. за отлагане на делото; молба от „Овергаз Мрежи“ АД с рег.
№ 264352/21.10.2020 г., с представено към нея копие на разрешение за ползване №
СТ-05-392/30.03.2010 г. на строеж; молба с рег. № 262822 от 05.10.2020 г. от
„Овергаз Мрежи“ АД, с която са представени копия от лицензии с №
Л-184-12/27.04.2009 г. и № Л-184-08/17.12.2004 г. Съдът е допуснал с нарочно
протоколно определение поправка на ОФГ в изписването номера на
застрахователната полица, като в т.2 комбинирана застрахователна полица
„Имущество“ с номер завършващ на 164, а да се чете полицата представена на
стр.7 от делото завършваща с № 0051.
Съдът е приел и приложил към доказателствената съвкупност представеното
от страна на ищеца писмо с изх.№ СОА20-ТД26-8275-/1/от 05.10.2020 г. от
Столична община „Направление за обществено строителство“ и писмо с вх.
№ЗИ-354/06.04.2021 г от „Софийска вода“ АД, съгласно което в процесния район е
имало авария, същата е предизвикана при извършване на СМР от ответника
/изгражда водопровод/ без съгласувани СМР с ВиК оператора. Приложен е и списък
на разноските по реда на чл.80 от ГПК и копие от искане за образуване на
изпълнително дело срещу ответника. Приложена е и скица към писмото на „Софийска вода“ АД.
Приложена е и фактура за 970 лв. за хонорари на адв. М. /вкл и хонорари по
други преписки/.
В
последното по делото с.з. са се явили процесуалните представители и на двете
страни по делото, като адв. М. – за ищеца- моли за уважаване на претенцията,
като основателна и доказана. Представителят на ответника- адв. Д., моли за
отхвърляне на претенцията, като неоснователна и недоказана. В указан от съда
срок и двете страни по делото депозират писмени бележки, в които доразвиват
доводите си.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
Делото е образувано по предявен от ищеца
осъдителен иск с правно основание чл. 410 КЗ във вр. с чл. 49 ЗЗД за това, че
на 02.11.2018 г. около 11:42 часа в град София, ул. „Владимир Д. -
Майстора", №38, служители на дружество с фирма „Пламекс
груп” ЕООД, при извършване на изкопни работи са нанесли щети, изразяващи се в
скъсване на газопроводно отклонение 0 32 мм, собственост на „Софиягаз” ЕАД,
ЕИК: ********* (като правоприемник на Овергаз Мрежи), като застрахованто
имущество е било предмет на имуществена застраховка обективирана в Комбинирана
застрахователна полица „Имущество”, № ****************/28.02.2018 г..Съдът при разпределяне
на доказателствената тежест в процеса е посочил, че ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване целият правопораждащ
фактически състав на посочената разпоредба, в това число и твърдяните вреди по
размер.
За да бъде основателен предявеният иск
следва ищецът при пълно и главно доказване следва да докаже:
1.
Правопораждащ фактически състав, а именно валидно застрахователно
правоотношение,
2.
В срока на застрахователния договор да е възникнало застрахователно
събитие.
3.
Противоправно действие
4. Причинно-следствена връзка
между неправомерното действие и настъпилите вреди.
5.
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по
повод на която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и
договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите, Заплащане на
застрахователното обезщетение.
Видно от представената по делото
застрахователна полица „Имущество” № ****************/28.02.2018 г. относно
валидното застрахователно отношение, към то видно от приложена полица, представена за сравнение и в оригинал, както
и всички относими към нея документи –
стр.1-10 от и.м. се установява наличието на валидно застрахователно
правоотношение между ищеца и „Овергаз Мрежи”-
ЕАД, като полицата е с валидност от 01.03.2018 г. до 28.02.2019 г, а събитието
се твърди да е настъпило на 02.11.2018
г. около 11:42 часа в град София, тоест по време на действието на полицата.
Видно от същата е за застрахователна сума от 94 511 356.43 лв.
Настъпилото събитие представлявало покрит риск по т. 7 от Обхват на
застрахователното покритие: Клаузи 001,002, 003, 004, 014 във връзка с т.1.2 и
т.1.4 от Специалните условия на застрахователната полица.
Видно
от представената по делото доказателствена съвкупност, ангажирана от ищеца, въз
основа на подадена Претенция за обезщетение от 05.12.2018 г. с приложени към
нея калкулация на стойността на нанесените щети, копие на сметни норми за
извършване на СМР, протокол за отстраняване на авария, справка, с Доклад по
застрахователна преписка № **********/***-** от 24.01.2019 г. „ЗАД „Булстрад
Виена Иншурънс Груп” АД одобрило да се изплати на „Овергаз Мрежи”- ЕАД
застрахователно обезщетение в размер на 2 588.55 лв., в която сума били
включени извършените ремонти, което се установява и от заключението на
назначената по делото СИЕ. Видно и от представеното преводно нареждане за кредитен превод от
25.01.2019 г. сумата била изплатена на застрахования собственик на увреденото
имущество, като съдът намира възраженията на ответната страна в посочения
смисъл за неоснователни, като се установява видно и от СИЕ основанието за
изплащане на сумата, а именно посочената претенция.
Що се
отнася до настъпилото застрахователно събитие, а именно, че на 02.11.2018 г. в гр. София на ул. „Владимир Д.
Майстора” , № 38 е възникнало
застрахователно събитие, а именно - при провеждани изкопни работи е била
увредена тръба, собственост па „Софиягаз” ЕАД,
то съдът намира, че настъпването на застрахователното събитие се
установява еднозначно, както от събраните писмени доказателства – в това число
и изслушаната по делото СТЕ, така и от събраните гласни доказателства,
ангажирани от ищеца, съдържащи се в разпитите на двамата свидетели В.К. и П.П.,
като и двамата заявяват пред съда, че е
било увредено имущество, при провеждани изкопни работи. Видно от разпита на
свидетеля В.Д.К., служител на „Овергаз мрежи“ АД, старши експерт, то
същият посочва досежно процесния инцидент при предявен Констативен протокол № 90/02.11.2018 г.,
находящ се на стр.29 по делото, че - Към месец 11.2018 г. работех към „Овергаз мрежи“ АД. Аз съм ръководител на
аварийния екип за „Овергаз“ за град София. Моите задължения са много, като
накратко ще обясня: локализиране, спиране и възстановяване на
газоразпределителната мрежа. Към 02.11.2018 г…... След подаване на сигнал,
който получаваме на Аварийния диспечерски център, ние отиваме на място.
Аварийната група винаги се състои от двама човека. Сигналът е за изтичане на
газ. Ние отиваме на място, пишем в протокола точно къде и по кое време сме
отишли, и какво сме предприели. Отидохме, спряхме газта и я възстановихме….На
място отидохме и видяхме, че се правят изкопни работи, но не мога да се сетя за
какво точно бяха, и е скъсан газопровода, който захранва три къщи. Спряхме
газоподаването и локализирахме мястото. Имаше опасност за живущите и за
работещите. Аз установявам и пиша констативния протокол. Много хора имаше на
обекта тогава. Тези данни, които съм записал, са ми ги давали самите работещи.
Ние записваме тези данни, те ни ги дават, и на втората страница на протокола,
която е втора страница, а не декларация, това е написано собственоръчно от Л.В.
П., който се представи за техник на обекта. Подписите са различни. Той
собственоръчно е записал това нещо - Бележката и не притежава удостоверение за
съгласие за извършване на изкопни работи. Това е сервитутна мрежа. Те не са
имали нужните разрешителни за изкопните работи. Във втора точка пише: „Не
притежавам“. Това е сервитутна мрежа и няма право никой да извършва изкопни
работи без съгласие. Всеки ден при извършване някъде на изкопни работи трябва
да ни уведомят и да дойдем да проверим къде се извършват. Същият ден никой не
ни е уведомил, че там се извършват изкопни работи….. Това е подписа на колегата
П.Б. Павло и другият подпис е на Люсиен П. и е писано лично от него самия
собственоръчно, лично пред нас. Той си го е написал и се е подписал дори…. Аз няма как да позная кой е ръководител. Втората част от констативния
протокол – декларацията се попълва по принцип когато има съгласувани действия,
декларира се че има такива. Тук няма съгласувани действия и затова той си е
написал името и се е подписал. На първа страница има: „Съгласие – физическо,
юридическо лице“. Когато е физическо лице, то попълва декларацията, когато има
това нещо….”. Заявеното от този свидетел е в смислов унисон и с
описаните обстоятелства около установеното на мястото на аварията и от другия
свидетел- П.П., също служител на Овергаз“ АД,
отдел „Експлоатация и сервиз на газоразпределителни мрежи“, към процесния
момент посочва, че –„….За 02.11.2018 г… Присъствал съм на случая със сигурност,
защото протоколът е попълнен с моя почерк. Написан е протокола с моя почерк и
подписът е мой. Споменът ми за въпросния случай е, че адреса се намира в кв.
„Бояна“, гр. София. Получихме сигнал за аварирал газопровод. Имам спомен, че
адресът се намира в дъното на един тупик на въпросната улица. Имаше фирма,
която извършваше изкопни работи, за които ние не бяхме уведомени предварително.
Защото в такива случаи, обикновено преди това нашия екип отива на място и показва
къде се намира нашето трасе и при наложителни ситуации изчаква, докато свършат
изкопните работи, за да осигури безопасността на нашите газопроводи. Беше
нарушена целостта на мрежата. Спряхме изтичането на газ чрез аварийна скоба.
Доколкото си спомням колегите, които са направили аварията ни съдействаха,
защото разкриха част от нашата тръба, за да можем да използваме аварийната
скоба. Не мога да кажа колко човека са били. Нямам спомен колко човека са били.
Може би 4-5 човека. След като спряхме изтичането на газ, наше задължение е да
попълним въпросния протокол, защото е вътрешноведомствен документ, и поискахме
данни от хората, намиращи се там и причинили аварията, и те ни бяха
предоставени от тях. Въпросното лице, без да съм му видял данните, тъй като не
съм човек, което да изисква лични данни. Предоставих му протокола и той си
вписа възраженията и съответно се подписа върху всичко, което е записано в
протокола. Да, точно така, в „бележка“ си записа възраженията Люсиен. Доколкото
си спомням, за разрешително не мога да кажа, прави се обикновено съгласуване,
което се представя проект и върху това съгласуване нашите проектанти нанасят
със съответните размери нашите газопроводи. Но такъв документ не ни беше
представен, доколкото си спомням….”Лицето, което е писало в протокола, тази
декларация не трябва да е попълнена. Тя се попълва по принцип когато имаме
физическо лице като извършител. В случая имаше фирма, юридическо лице, и ни
предоставиха цялата информация относно: име, адрес, Булстат на фирмата, затова
не се попълва….. Аз съм попълнил на стр.2 имената на аварийния екип и подписът
единия е мой. На предната страница всичко е попълнено от мен. На „Декларирам,
Не притежавам, Възразявам“ - предоставяме протокола на въпросния служител и той
го е попълнил собственоръчно, включително и името и подписа. Ние констатираме,
че е юридическо лице. Там е попълнено името и надолу вече данните фигурират на
предната страница, сме преценили че не
следва да се пише. Попълнени са на предната страница всички данни. Замервания
във връзка с повредата на място не се правят. Попълва се впоследствие друг
документ за вложени части и консумативи. И друг представител на нашата фирма на
база времето, през което е изтичало газ, на база диаметър на тръби и на база
това, какъв участък остава без газ, прави изчисления за загубите от природен
газ. Ние попълваме на място пред причинителя на аварията протокола и доколкото
знам, за количествата загуби на природен газ се прави въз основа на тези данни.
Взима се диаметър на тръбата и времетраене и има формули, по които се прави
изчисляване на загубите…”
Относно показанията на посочените свидетели, тъй –като се
касае за служители на Дружеството, на което се твърди да е било изплатено
претендираното обезщетение, то следва да се преценява достоверността и обективността
на същите, само съпоставен с останалия събран по делото писмен доказателствен
материал. Съдът намира, че видно от същите на първо място показанията и на
двамата свидетели съответстват на обективираните констатации в протокола,
поради което и съдът намира, вземайки предвид и останалите горецитирани писмени
доказателства, че неоснователно е възражението на ответника по оспорване на
констативния протокол, констатациите в същия и начина на попълване на
оспорената от ответника декларация. Видно от приетите и кредитирани от съда
доказателства, в това число съдът намира и че и двамата свидетели изнасят
достоверни факти за развилите се на място събития, то се установява, че именно
на посоченото място, време и начин- при изкопни действия от страна на служители
на ответника /което впоследствие се установява за механизма на деянието и от
СТЕ/, че именно служители на ответното
Дружество са извършвани изкопните действия, като същите не са касаели авария на
водопровод /видно и от представеното от Софийска вода писмено
доказателство в последното по делото
с.з./, а са полагали тръби, и то без да уведомят Овергаз, като същото е
задължително условие за извършване на дейността им и ако биха били сторили
това, те биха били уведомени къде се намира газопровода, видно от заявените
обстоятелства и от двамата свидетели и вероятно нямаше да се стигне до аварията
/независимо дали както твърди представителя на ответника е имало сигнални ленти
поставени на тръбите на газопровода и дали същите са поставени на достатъчна дълбочина,
при положение че се касае, видно от СТЕ и свидетелите за улица тупик и с голям
наклон и действително е било възможно тръбите да се е наложило обективно да се
положат на по-ниска дълбочина, което обаче при противоправно копаене от страна
на работниците на ответника не може да служи за оневиняване при положение, че
освен изложеното основен принцип е и че „никой не може да черпи права от
собственото си противоправно поведение”/. На второ място, относно възражението,
че декларацията не е попълнена коректно, то видно от самата декларация,
представена по делото, същата е попълнена и подписана, съобразно реквизитите,
които се изисква да се попълнят, когато причинител на вредата е ЮЛ- „Пламекс
груп”, а не ФЛ, когато би се попълнила в цялост, което заявяват и разпитаните
по делото свидетели. Следва изрично да
се посочи, че освен на място попълнения констативен протокол, подписан от
свидетелите, то и относно декларацията, съдът дава вяра на показанията на
същите, относно отразените факти и в двата документа, като във връзка с
възражението на ответника, че лицето Л.В. П.,
вписано по горепосочения начин в документите не е служител на Дружеството-
ответник, като обратното заявяват свидетелите по делото- че се е представил
като технически ръководител на обекта и затова на него е предявен и за подпис
протокола и декларацията, то видно от допълнително изисканите писмени
доказателства за служители на Дружеството ответник към процесния моменти, видно
от представената и приета справка се установява, че лицето Л.В. П., видно
от справки за наличен състав, че към процесння
период 02.11.2018 г. лицето Л.В. П. се намира в трудовоправни отношения с „Пламекс
груп” ЕООД. Именно това е,
както съдът посочи по –горе и
служителят подписал декларацията /като подписаът не е надлежно оспорен, и съдът приема,
че е подставен именно от посоченото лице/, в която е описана аварията, адресът и начинът на увреждане. В
същата декларация служителят на „Пламекс груп” ЕООД е заявил, че същият не
разполага с декларация - съгласие от собственика на газопровода за извършване
на изкопни работи, както
сочат и двамата свидетели по делото, и което е видно и от СТЕ-
газопроводът е нанесен в кадастъра и изкопните работи попадат в сервптутната
зона на газопроводау като
Дружеството –ищец е ангажирало надлежни доказателства и за притежаваните
лицензии от „Овъргаз” за процесната дейност.
Съгласно чл, 20 от Наредба № 16 от 9 Юни 2004 г. за сервитутите на
енергийните обекти-„В сервитутната зона
на газопроводите и съоръженията за съхранение, пренос, разпределение и
преобразуване на природния газ не се допуска:т. 1 Всякакъв вид строителство.Съгласно
ал. 3 на същия чл. 20 (3) В сервитутната зона се допуска след писмено съгласие на
титуляря на сервитутпите права:1. извършване на земни работи, свързани с
полагане, пресичане или ремонт на тръбопроводи, електрически и съобщителни
кабели и кабелни въздушни линии на други линейни обекти..;.
Основният спорен момент по делото е дали
изкопните работи са провеждани от ответника и дали сьщите са противозаконни –
видно от изложеното по –горе се установява че именно ответното Дружество е
извършвало изкопните дейности. На следващо място, се установява, а не се
представиха и доказателства от ответната страна, че притежателят на сервитута е
бил уведомен за извършваните дейности, като се твърди, че такова уведомяване не
е било и нужно, което възражение, съдът намира, видно и от цитираната
разпоредба за неоснователно, като не се касае видно и от СТЕ, че се отстранява авария на водопровод, а
напротив били са полагани водопроводни тръби- изграждал се е водопровод от
ответника и следователно разрешение от притежателя на сервитута и трябвало да
има, а такова не е били изискано видно от събраните гласни и писмени
доказателства по делото.
Това се установява и от приложеното и
прието по делото в последното съдебно заседание писмено доказателство- писмо с вх.
№ЗИ-354/06.04.2021 г от „Софийска вода“ АД, съгласно което в процесния район е
имало авария на газопровода, същата е предизвикана при извършване на СМР /тоест
касае се именно за СМР, а не за авария по водопровода/от ответника /изгражда
водопровод/ без съгласувани СМР с ВиК оператора, нещо повече, ако се касаеше за
авария, видно от писмото, то същата е следвало да бъде отстранена от „Софийска
вода“-АД, а не от ответника, поради което и това възражение на ответната
страна, съдът намира за неоснователно. Тоест налага се извод, че без надлежна
съгласувателна процедура и с двете Дружества
ответникът е предприел незаконно строителство и изграждане на водопровод, тоест
съдът приема по спорния въпрос- че се касае за изкопни работи, за които не е
имало надлежна документация от ответното Дружество. От предоставената от
„Софийска вода” АД собственик на водопроводната мрежа, информация се установи,
че при извършена проверка от служители на „Софийска вода” АД - ответникът, без
да има разрешение от Софийска вода, е започнал изграждане на водопровод за
присъединяване към водопроводната мрежа без да е получил такова разрешение от
„Софийска вода” АД или от Столична община, видно и от представеното писмено
доказателство и от Столична община- ищеца писмо с изх.№
СОА20-ТД26-8275-/1/от 05.10.2020 г. от Столична община „Направление за
обществено строителство“.
Видно от заключението на СТЕ по делото
и от заявеното от вещото лице Ц. при разпита му пред съда, то същото е
посочило в заключението си, че относно това- Каква е причината за настъпилата
авария?, вещото лице е посочило, че –„Настъпилата авария е следствие на изкоп в
началото на улица тупик е ОТ 96-ОТ95 /между УПИ VI349 и УПИ VII350 ,кв.1.гр.София кв.Бояна, с
административен адрес на УПИтата ул.“Владимир Д. -Майстора“ адрес на
първото УПИ №38 и на второто УПИ №44, като
относно записаното в констативно-съобразителната част на СТЕ от вещото
лице, където е посочено, че- „направата на изкопа е в следствие на настъпила
авария и течаща вода от водопровода по тази улица с ОТ 96-95. При търсенето на
аварията на водопровода е засегнат и процесния газопровод в областта показана с
зелен кръг на скицата, като скица е приложена към СТЕ и към писмото на Софийска
вода. Изводите са на база представените планове и данните по делото..”, то
съдът не кредитира тези данни, като както вещото лице само сочи и в с.з. не е
било очевидец на инцидента, като е работило по данни от делото, като към
момента на изготвяне на заключението по делото не е било представено пряко
относимото по този въпрос и горецитирано писмено доказателство от „Софийска
вода”АД, че именно тя отговаря за аварии на терена и не е имало авария на
водопровода, а изграждане на такъв от Дружеството ответник и то без да е
уведомило нито Софийска вода, нито Столична община, нито Дружеството,
притежател на сервитута, поради което и съдът само досежно тези данни не
кредитира заключението на вещото лице, като оборено от останалата
доказателствена съвкупност по делото. Нещо повече, дори и да се приеме, че по
време на изкопните дейности от ответника е засегнат освен газопровода и
водопровода и по улицата е течала вода /за което данни по делото няма, няма и
ангажирани доказателства/, то пак същата е следвало да се отстрани от Софийска
вода, а не от ответника, който е извършвал съвсем друга дейност на място, както
се установи по делото. От предоставената от „Софийска вода” АД собственик на
водопроводната мрежа, информация се установи, че при извършена проверка от
служители на „Софийска вода” АД - ответникът, без да има разрешение от Софийска
вода, е започнал изграждане на водопровод за присъединяване към водопроводната
мрежа без да е получил такова разрешение от „Софийска вода” АД или от Столична
община. Тоест, ответното дружество е предприело изкопни работи, без каквито и
да е разрешения, причинило е авария във водопреносната мрежа, като при опита си
да я отстрани е предприело изкопни работи в сервитутната зона на газопреносната
мрежа, което е забранено, и същото е увредил газопреносната мрежа. На следващо
място, вещото лице е посочило в заключението си, че -вследствие на нанесените
щети и методиката предоставена от ЗАД „Булстрад Иншурънс Груп“ АД,
гр.София,направените изчисления отговарят на изчислените от застр. Дружество
щета в размер на 2 588,55лв като това включва всички разходи за възстановяване
и изтеклото количество газ при аварията на 02.11.2018г., като в тази част
заключението съответства и на изводите, направени от вещото лице В. по
назначената по делото СИЕ, в която икономистът е посочил, че след като се е запознала с всички документи приложени по делото
относно извършено плащане по щета №**********/***-** на Овергаз Мрежи АД и
проверка на банковата сметка на Овергаз Мрежи АД относно постьпили суми от
плащане на щета №**********/***-**. На
02.11.2018г. е установила, че е бил
издаден Доклад / констативен протокол/ №90 ГРД: Овергаз Мрежи” с данни за
авария - скъсано газопроводно отклонение и причини за аварията - непредумишлени
действия на трети лица / изкопни работи/ с причинител на аварията Пламекс Груп
ЕООД. Към 02.11.2018г имуществото „Овергаз Мрежи”АД е било застраховано в ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - Комбинирана застрахователна полица
„Имущество” № **************** с период на застрахователно покритие и
застрахователен период от 01.03.2018г. до 28.02.2019г. включително. „Овергаз
Мрежи”АД е предявило искане за оценка на нанесени щети и за заплащане на
застрахователно обезщетение за понесени загуби в размер на 2 588,55 лева, във
връзка с образувана щета №**********/***-** в ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп”
АД . В доклада по щета №**********/***-** е посочено обезщетение в размер на
2588,55 лева. Сумата да се изплати на „Овергаз Мрежи” АД по банкова сметка *** „УниКредит Булбанк” АД, за което преводно
нареждане е представено и по делото. На 25.01.2019г., вещото лице е посочило,
че е направен превод на сумата 2588,55
лева от банкова сметка *** ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД - наредител по
банкова сметка *** „Овергаз
Мрежи”АД - получател.
Основание за плащане - Щета : №*************** и още
пояснения №***************.На
28.01.2019г. е заверена банкова сметка *** „Овергаз Мрежи”АД при „УниКредит Булбанк”
АД с основание за плащане - Щета: №*************** и още пояснения №***************
Изплатено е застрахователно обезщетение в размер на 2588,55 лева от ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп” АД на „Овергаз мрежи” АД.
Следователно съдът намира кредитирайки изцяло заключението по СИЕ, в
тази част съответно и на СТЕ, че по делото безспорно се установи и размерът на
нанесените щети и че същите, съответстват на претенцията, описана в исковата молба,
както и че същите са от процесния инцидент, че са в срока на застрахователната
полица, цитирано по-горе, че касаят покрит застрахователен риск и с титуляр
„ОвергазМрежи”АД – е получател на сумата от застрахователя си.
На следващо място, по въпроса,
описан в СТЕ и за данните за местоположението на газопровода, където вещото
лице е посочило, че –„Газопроводът в план съвпада с местонахождението показано на място.
Като дълбочина обаче, самия газопровод е трябвало да е изпълнен с дълбочина
80см, а по забележка в протокола от 02.11.2018г. е бил доста по-нагоре/на
дълбочина 30-40см./ Това се дължи на рязкото скосяване на улицата, то съдът
изложи доводи по –горе, и не следва да преповтаря същите, в това число и
относно наличието или липсата на маркираща лента.
Следва относно само въпроса за това- Какъв
е механизмът на настъпилата вреда?, въпрос пети от СТЕ, то по делото се
установява и от събраните писмени доказателства и от заключението на СТЕ, че -механизмът
на настъпване на вредата е направа на изкопни работи, но не за отстраняване на авария на водопровод по
улицата, както е посочило вещото лице, а за полагане на тръби от служители на
Дружеството –ответник, поради което и възраженията на представителя на
ответника и в тази насока, съдът намира за неоснователи, като отново съдът
намира, че следва да подчертае, че ако биха били извършени съответните
съгласувателни процедури от страна на ответното Дружество, то и обективно
поради наклона на улицата законно поставения газапровод да е бил на по –ниска
дълбочина, то ответникът е щял да бъде информиран за това, а същите вместо това
е извършил без съгласувателни процедури своите изкопни дейности, довели до
аварията на газопровода и последстващото отстраняване на същата от служители на
газопреносното Дружество.
Видно от представените писмени
доказателства след изплащане на застрахователното обезщетение в посочения
размер, ищецът е изплатил регресна покана, ведно с разписка за
получаването й до ответното Дружество с цел извънсъдебно уреждане на отношенията
им
До ответното дружество, като на „Пламекс груп”- ЕООД, било изпратено писмо, с
изх. № А 02543/13.05.2019 г., ведно с регресна покана, с която същото било
поканено да възстанови платеното от застрахователя обезщетение по
застрахователна преписка № **********/***-** в размер на 2 588.55 лв, получено
от Даринка Николова Управител на „Пламекс груп” ЕООД на 28.05.2019 г., което
било видно от известието за доставяне, но до момента на подаване на исковата
молба сумата не била изплатена /като същото не е изплатена според ищеца и към
приключване на делото/.
Съдът с доклада си е указал, че за
възникване на регресното вземане по иска с правно основание чл. 410 КЗ, вр. с
чл. 49, вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД е необходимо да се установят следните факти: Съгласно чл. 410, ал. 1 КЗ - С плащането на застрахователното
обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования до размера на
платеното обезщетение и обичайните разноски, направени за неговото определяне,
срещу:
1. причинителя на вредата, в това число в случаите вреди, произтичащи
от неизпълнение на договорно задължение, или
2.
възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или по повод на
която са възникнали вреди по чл. 49 от Закона за задълженията и договорите, или
3. собственика на вещта и лицето, което е било длъжно да упражнява
надзор върху вещта, причинила вреди на застрахования по чл. 50 от Закона за
задълженията и договорите.
Застрахователят по имуществена застраховка може да предяви вземанията
си направо към възложителя за възложената от него на трето лице работа, при или
по повод на която са възникнали вреди по чл. 49 ЗЗД, каквато е настоящата
хипотеза.
В тежест на ищеца е да докаже следното:
1) целият правопораждащ фактичесик състав на цитираното по-горе правна
разпоредба, в това число, че е налице валидно сключен договор за застраховка
(Комбинирана застрахователна полица „Имущество") между ищеца „ЗАД
„Булстрад Виена Иншурънс Груп"" АД и „Овергаз Мрежи" АД (с
предишна фирма Софиягаз) (трето за спора
лице, на което са причинени вреди от ответника и на което ищецът е изплатил
застрахователно обезщетение, на което основава претенцията си към ответника.)
2). в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка, в
резултат на виновно и противоправно поведение на служители на ответника, да е
настъпило непозволено увреждане по смисъла на 49 от ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД, при което са настъпили имуществени
вреди; Отговорността по чл. 49 ЗЗД е обективна, има обезпечително-гаранционна
фукция и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав,
пораждащ тази отговорност, включва: противоправно действие/бездействие от
страна на лице, на което е възложено извършване на някаква работа, и
причиняване на вреда, при или по повод изпълнението на тази работа. В този
смисъл в тежест на ищеца, при условията на главно и пълно доказване, е да
докаже: а) извършеното действие,
б) противоправността на това действие, в) настъпилите вреди, г) причинната
връзка между действието и вредата, както и че д) вредата е причинена при или по повод на извършването на работа,
възложена от ответника. Вината на извършителя се предполага, по арг. от
чл. 45 ЗЗД, ако се докажат остналите елементи от ФС на отговорността. Вината
на възложителя е безвиновна, гаранционно-обезпечителна отговорност за чужди
виновни действия, поради което възложителят отговоря, ако се докаже, че
действието е причинено от третото лице при или повод въложената му работа от
възложителя, поради което вината на възложителя не е предмет на доказване.
3) в изпълнение на задължението си по договора за застраховка ищецът да е
изплатил на пострадалото лице застрахователно обезщетение в размер на 2
588.55 лева;
Съдът намира, че видно от изложената и описана в кредитирания смисъл
доказателствена съвкупност по делото, то ищецът проведе по делото успешно
доказване в хода на процеса на целия правопораждащ фактически състав на
цитираната норма, както и суброгирането в правата на застрахованото дружество,
на което установеното безспорно като размер – застархователно обезщетение е и било
изплатено, доказа се и правотиправността на дейността, извършена от ответника,
както и ангажирането на гаранционно-обезпечителната функция на Дружеството. По
делото се доказа и вредата и механизмът на настъпване на същата, както и
причинителят и размерът на вредата. Съгласно
чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ с плащането на застрахователно обезщетение
застрахователят по имуществена застраховка встъпва в правата на застрахования
срещу възложителя на работа, при или по повод на която са причинени вредите.
Съгласно визираната норма основателността на предявения главен осъдителен иск
при наведените от ищеца твърдения се обуславя от установяване на правопораждащ
фактически състав, който включва следните елементи: 1/ сключен със
застрахователя-ищец договор за имуществена застраховка с валидно
застрахователно покритие към сочената дата на аварията; 2/ настъпване на описаното в исковата молба аварийно
изтичане на газ, съставляващо покрит
съгласно договора застрахователен риск, като съдът намира, че и правилно
съгласно Методиката е измерено количеството газ; 3/ плащане на застрахователно обезщетение от застрахователя-ищец в
полза на застрахования в изпълнение на сключения между тях договор; 4/ деликтна
отговорност на ответника по отношение на увредения-застрахован, възникнала за
него в качеството на възложител на работа при условията на чл. 49 ЗЗД: виновно
противоправно деяние, осъществено от физическо лице - изпълнител на работата
при или по повод извършването й, в причинна връзка с което са причинени вреди в
претендирания размер
–работници на ответното Дружество, с технически ръководител Л.В. П. са
предизвикали изтичането на газта от тръбата,
като е установено и колко фи е била тръбата- „0,32 мм” и обуславящо отговорността на ответника правоотношение по възлагане на
работата на прекия делинквент. Съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК ищецът носи
доказателствената тежест за установяване на посочените релевантни обстоятелства
при условията на пълно и главно доказване.
Ответникът не доказа своите правопораждащи, правопогасяващи
възражения.
Предвид изложеното исковата претенция се явява основателна и
като такава следва да бъде уважена изцяло.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
Вземането на ищеца по регреса е изискуемо от деня на заплащане на
застрахователното обезщетение, като доколкото за същото липсва установен срок
за изпълнение, по арг. от чл. 84, ал. 2 ЗЗД ответникът-длъжник изпада в забава
след покана. В процесния случай се установи, че ответникът е получил покана за
плащане на 28.05.2019
г, с десетдневен срок за доброволно изпълнение, като претенцията за лихва за
забава по искова молба е предявена от дата -30.06.2019 и претенцията по искова
молба за лихва за забава е в размер на 112.89 лв. (сто и дванадесет лв.
и 89 ст.), представляваща обезщетение за
забава върху главницата за период от 30.06.2019 г. до 03.12.2019 г. , изчислена от съда по реда на чл. 162 ГПК с помощта
на лихвен калкулатор. Следователно акцесорният иск също е основателен и следва
да се уважи изцяло.
Относно разноските:
При този изход на спора и направените своевременни
искания за присъждане на разноски и представените доказателства за заплащането
им, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца се поражда право на
разноски, съобразно и представен списък
по чл. 80 ГПК. Видно от същия, ищецът, претендира разноски от 1102, 74 лева, от които –153, 54 лева държавна такса за
разглеждане на делото, 200 лева- депозит СТЕ,,200 лева –депозит СИЕ, 60
лева-депозит за призоваване на свидетели по делото, 10 лева- СУ, 109, 20 лв-
разноски за обезпечителното производство и 370 лева заплатено адвокатско възнаграждение, за което е
представена и фактура за заплащане на сумата, като във фактурата са посочени и
суми по други преписки. От ответната
страна е направено възражение за прекомерност на адв. Хонорар на ищеца, по
което съдът предвид изхода на спора намира, че следва да се произнесе. Видно от
претенцията заявена по делото съотнесена към НАРЕДБА № 1 ОТ 9 ЮЛИ 2004 Г. ЗА
МИНИМАЛНИТЕ РАЗМЕРИ НА АДВОКАТСКИТЕ ВЪЗНАГРАЖДЕНИЯ, то в случая приложима е хипотезата
на чл.7, ал.2, т.2. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 2014 г.,
отм. относно изменението с бр. 28 от 2014 г. с Решение № 13062 от 03.10.2019 г.
и Решение № 5419 от 08.05.2020 на ВАС - ДВ, бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г., изм. - ДВ, бр. 68 от 2020 г.) при интерес от 1000 до 5000 лв. -
300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лв.; или дължимата сума е 419, 10 лева,
като в представения списък се претендира дори по –ниска сума от минималната
посочена в Наредбата. Следователно възражението е неоснователно.
Мотивиран от гореизложеното, съдът:
ОСЪЖДА „ПЛАМЕКС
ГРУП” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Перник и адрес на управление: ул.
„Черковна" № 1, представлявано от Д.З.Н. да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС
ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано”, № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и К.Р., действащи чрез пълномощника си адв. Д.М.М.,
вписан в Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, партер, офис 6, както
следва: сумата, в размер на 2 588,55 лв. /две хиляди
петстотин осемдесет и осем лв и 55 ст./, представляващо регресна претенция по застрахователна преписка № **********/***-**
по Комбинирана застраховка „Имущество обективирана в застрахователна полица № ****************/28.02.2018 г., както и
сумата, в размер на 112.89 лв.
(сто и дванадесет лв. и 89 ст.), представляваща обезщетение за забава върху главницата за период от 30.06.2019 г.
до 03.12.2019 г. , ведно със законна
лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба до датата на окончателното
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „ПЛАМЕКС
ГРУП” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище в гр. Перник и адрес на управление: ул.
„Черковна" № 1, представлявано от Д.З.Н. да заплати на ЗАД
„БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП”
АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, пл. „Позитано”, № 5, представлявано от
изпълнителните директори Н.Д.Ч. и К.Р., действащи чрез пълномощника си адв. Д.М.М.,
вписан в Софийска адвокатска колегия, съдебен адрес:***, партер, офис 6, сумата от 1102,
74 лева- разноски в производството.
РЕШЕНИЕТО може да бъде
обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд – Перник.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: