Р
Е Ш Е
Н И Е
№…….....................
гр. София, 10.10.2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, IV - Б състав, в публичното заседание на четвърти октомври, две хиляди и осемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РЕНИ КОДЖАБАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СТАНИМИРА
ИВАНОВА
мл.с.
АНДРЕЙ ГЕОРГИЕВ
при
секретаря К.Лозева, като разгледа докладваното съдия Станимира Иванова въззивно гр. дело № 1619 по описа за 2018г.
на СГС, за да се произнесе взе предвид следното.
Производството е по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение № 157121/27.06.2017г. по гр.д.№ 59885/2015г. по описа на
Софийски районен съд, 90-ти състав е
признато за установено на основание на чл.
422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с
чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Д.Д.Г., ЕГН
********** с адрес *** дължи на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ********, с адрес на управление:*** заплащане на сумата от 556,18лв., ведно със законната лихва от 11.06.2015г.
до изплащането й, представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент на
ет.2, бул. „********, гр. София, абонатен № 012856 за периода от ноември 2012г.
до 30.04.2014г., сумата от 26,52лв.,
ведно със законната лихва от 11.06.2015г. до изплащането й, представляваща
стойност на възнаграждението на дялово разпределение на топлинната енергия за
имота през периода ноември 2012г.-30.04.2014г., както и сумата от 88,26лв., представляващи обезщетение
за забава за периода от 31.12.2012г. до 02.06.2015г., за които е издадена заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК по заповедно дело № 33019/2015г. на Софийски районен съд, ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от
541,61лв. разноски по исковото дело и сумата от 70,65лв. разноски по заповедно дело, като са
отхвърлени като неоснователни иска за главница за горницата над 556,28лв. до пълния предявен размер от
582,70лв. и за лихва върху нея от 11.06.2015г. до изплащането й, както и
за мораторна лихва за горница над 88,26лв. до предявения размер от 103,10лв.
Срещу така постановено решение е
депозирана въззивна жалба вх.№ 5153463/18.10.2017г. по регистъра на СРС от ответника по исковете - Д.Д.Г., ЕГН ********** в частта, в която исковете са уважени. Изложил е съображения, че
решението е недопустимо, неправилно, постановено при нарушение на
съдопроизводствени правила и на материалния закон. Посочил е, че исковете били
предявени за задължения за имот на бул. „Д. Скобелев” и срещу ответник с ЕГН,
което не съответствало на това на ответника, но решението било постановено
срещу ответника и за друг имот – на бул. „Михаил Скобелев”. Не притежавал имот
на бул. „Д. Скобелев” и не бил потребител на топлинна енергия в него, ищецът не
бил издавал фактури със задължено лице ответника. Обстоятелство, че при
ежемесечно отчитане на енергията след изравнителна сметка има суми за доплащане
доказвало, че дяловото разпределение на енергията не е извършвано коректно.
Доказателство за това било и големия размер на начислената сума за сградна
инсталация.Претендирал е разноски.
Въззиваемият- ищец по исковете – Т.С.”ЕАД, ЕИК
******** в предоставения срок не е изразил становище по жалбата. С молба от
13.03.2018г. в изпълнение на указания на съда по чл. 129 от ГПК е уточнил, че
предявените искове са за имот на бул. „********, гр. София След срока за
отговор е депозирал молба, с която е оспорил жалбата и поради прекомерност претендираното
като разноски възнаграждение за адвокат от въззивника. Претендирал е разноски.
Третото лице помагач на страната на ищеца –Б.Б.”ООД,
ЕИК ********, не е изразило становище по жалбата.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран
с искова молба вх. № 19090/06.10.2015г. на Т.С.”ЕАД,
ЕИК ******** срещу Д.Д.Г., ЕГН **********, с която е поискало от съда на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от ЗЕ вр. с чл.
79 и чл. 86 от ЗЗД да признае за установено, че ответникът му дължи заплащане на сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение по заповедно дело33019/2015г. на СРС, както следва: сумата от
582,70лв., ведно със законната лихва от 11.06.2015г. до изплащането й,
представляваща стойност на потребена топлинна енергия в имот за периода от ноември 2012г. до 30.04.2014г., сумата от 26,52лв., ведно със законната лихва
от 11.06.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на възнаграждението
на дялово разпределение на топлинната енергия за имота през периода, както и
сумата от 98,20лв., представляващи
обезщетение за забава на плащането на главницата за топлинна енергия за периода
от 31.12.2012г. до 02.06.2015г., както и сумата от 4,90лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за дялово разпределение на
енергията за периода от 31.12.2012г. до 02.06.2015г. На първа страница на
исковата молба втората цифра от ЕГН на
ответника е посочена като „3”, а в петитума е посочена като „9”. В
обстоятелствена част на исковата молба е посочено, че имот е на ул. „Д. ***. Навело
е твърдения, че ответникът е собственик на имота и е потребител на топлинна енергия в имота,
потребил е енергия в имота за процесния период в количества и на стойност, за
които е предявен иска, страните били обвързани от договор при Общи условия.
Ответникът Д.Д.Г., ЕГН ********** в предоставения срок е оспорил исковете.
Навел е твърдения, че втората цифра от ЕГН му е „9”, че не притежава имот на
ул. „********и не е потребител на топлинна енергия в него, негов имот бил този на
бул. „********, за който не бил сключвал договор с ответника и нямал топлинни
уреди в него.
Третото лице помагач на страната на ищеца- Б.Б.”ООД, ЕИК
******** не е изразило становище.
С определението по чл. 140 от ГПК районният съд е указал на страните, че
предмет на делото вземания за имот на бул. „********, ет.2, за които е издадена
заповедта по заповедно дело 33019/2015г.
По делото е приложено заповедно
дело № 33019/2015г. по описа на СРС, 90-ти
състав, съгласно което същото е образувано по заявление по чл. 410 от ГПК вх. №
3035658/11.06.2015г. на Т.С.”ЕАД
срещу Д.Д.Г., ЕГН ********** за
заплащане на суми за потребена топлинна енергия и за възнаграждение за дялово
разпределение на енергията в имот в гр.София, бул. „********, ет.2 абонатен №
012856, със заповед от 16.06.2015г. районният съд е разпоредил Д.Д.Г., ЕГН ********** да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** : сумата
от 609,22лв., ведно със законната лихва от 11.06.2015г. до изплащането й,
представляваща стойност на потребена
топлинна енергия в апартамент на бул. „********,
ет.2, абонатен № 012856 за периода от
01.11.2012г. до 30.04.2014г., както и сумата от 103,10лв., представляващи обезщетение за забава на плащането на
главницата за периода от 31.12.2012г. до 02.06.2015г., както и 325лв. разноски,
длъжникът е получил препис от заповедта на на 31.08.2015г., на 13.08.2015г. длъжникът е подал възражение
срещу издадената заповед, на 09.09.2016г. заявителят е уведомен за необходимостта
да представи доказателства в едномесечен срок от съобщението, че е предявил иск
за установяване на вземанията по заповедта и такива е представил на 06.10.2015г.
По делото е приет неоспорен от
страните нотариален акт № 13/26.11.2012г.съставен от нотариус Д.Т., рег. № 041
на Нот.К.., съгласно който М.Г.Б.и Б.Г.Б.са продали на Д.Д.Г. ЕГН ********** ***
заедно с прилежащото му мазе и 3,83% ид.ч. от общите на сградата и със
съответните идеални части от правото на строеж върху мястото, съставляващо
парцели ІХ-10 и Х-11, кв. 362 по плана на София, местност „Буката”.
По делото са приети договор от 30.10.2001г., протокол от 12.10.2001г. на ОС на ЕС, съгласно
които ОС на ЕС на
сграда на бул. „Скобелев” № 35 е избрало и възложило на Б.Б.”ООД да извършва дялово разпределение на топлинна енергията
в сградата.
Приети са общи условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди, одобрени от ДКЕВР с Решение от 03.02.2014г.
По делото е приет протокол от
18.01.2013г. неоспорен от страните, съгласно който отоплителните тела в
апартамент № 7 на бул. „********, гр. София са демонтирани, като са положени
подписи за собственика и за управителя на ЕС.
По делото е приет протокол от
29.01.2013г., носещ подпис за представител на Бруната „ООД и на абоната,
съгласно който в имот с абонатен № 12856
по записвания на Топлофикация , представляващ ап. № 7, бул. „********, гр.
София, радиатори са демонтирани и затапени.
По делото са приети неоспорени от
страните изравнителни сметки за имот с абонатен № 12856 представляващ ап. № 7,
бул. „********, гр. София, изготвени от Б.Б.”ООД , сочещи за периода май
2012г.-април 2014г. абонат Н.М.Б.и
задължения за двата отчетни периода съответно от 343,04лв. и от 241,10лв.
По делото са приети талони за
отчет от 15.06.2013г. и от 21.06.2014г. на уреди в имот с абонатен № 12856 по записвания на Топлофикация , представляващ
ап. № 7, бул. „********, гр. София, носещи подпис за потребител, съгласно които
уреди са отчетени реално, като е установено, че 4 бр. радиатори са демонтирани
и затапени на 29.01.2013г., в имота потребление на топла вода се отчита по
показания на водомер, , като за първия отчетен период не е установено
потребление, а за втория отчетен период показания са”3” и „1”.
С приетото по делото заключение
съдебно-техническата експертиза, вещото
лице е посочило, че по записвания на ищеца абонатен № 012856 е за имот в гр. София, ул. „********,
и дяловото разпределение на енергията за сградата е извършвано от Б.Б.”ООД по
договора от 2001г. партида се е водела на името на Н.М.Б., като през юни 2015г.
ищецът я е сменил служебно на името на Д.Д.Г. като собственик на имота.
Посочило е, че за процесния период в сградата, в която е имота, се потребява
енергия за отопление и за горещо битово водоснабдяване, енергията е отчитана
ежемесечно по общия топломер, приспадани са технологични разходи за сметка на
ищеца. Посочило е, че за имота са
начислявани суми за отопление с отоплителни тела до 18.01.2013г., до когато е
имало монтирани отоплителни тела в имота, а след това енергията е начислявана
за сградна инсталация съобразно обем на имота и за горещо битово водоснабдяване
по показания на водомери. Дяловото разпределение било направено по правилата на
ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяване. Посочило е, че реално потребената енергия в
имота за периода е на стойност от 548,26лв.
По делото е прието заключение съдебно-счетоводна експертиза, вещото лице е посочило, че за имот с абонатен № 12856 по записвания на
ищеца няма отбелязвания за плащане на суми за процесния период, начислени били
556,18лв. главница за топлинна енергия ; дялово разпределение в размер на
26,52лв. Лихвата за периода върху
главницата от 556,18лв. била
в размер на 88,26лв. Посочило е, че счетоводните документи за
имота за процесния период били издавани на името на Н.Б..
С
оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от права страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269
от ГПК въззивния съд се произнася служебно по валидността на решението а по
допустимостта му – в обжалваната част. По останалите въпроси въззивния съд е
ограничен от посоченото в жалбата.
В конкретния случай постановеното
по делото решение е валидно.
По допустимостта на решението в
обжалваната част:
Съдът приема, че предявените
искове са срещу ответника Д.Д.Г. с ЕГН ********** за задължения за апартамент в
гр. София, бул. „********, ет.2 с абонатен
№ 012856, поради което и доколкото районният съд се е произнесъл по
исковете така, както са предявени - срещу Д.Д.Г. с ЕГН ********** за задължения
за апартамент в гр. София, бул. „********,
ет.2 с абонатен № 012856. Действително, исковата молба е съдържала
противоречиви твърдения за фактите за ЕГН на ответника и за имота. От една страна се е твърдяло съществуване на
задължения и се е искало установяване на задължения по заповедта за изпълнение
, тоест - срещу ответника Д.Д.Г. с ЕГН **********
за задължения за апартамент в гр. София, бул. „********, ет.2 с абонатен № 012856. От друга страна в
обстоятелствена част на молбата имот е посочен с адрес ул. „Д. Скобелев”, а
втора цифра на ЕГН на ответника е била посочена като „3”. Изписването на ЕГН е
техническа грешка, която е била отстранена с петитума на исковата молба и с
твърденията в обстоятелствената част за вземания по заповедта за изпълнение.
Противоречията за имота са предпоставяли указания от съда до ищеца за
отстраняването им. В случая с молба от 13.03.2018г., заведена в регистъра на СГС
с вх. № 36556/14.03.2018г. ищецът чрез пълномощник, упълномощен с пълномощно от
18.07.2016г. от Г.Б.като изпълнителен директор на Т.С.”ЕАД, е посочил изрично,
че имотът, за който са предявени исковете е бул. „********. Това уточнение е
направено в срок от пълномощник с представителна власт, която му е предоставена
в момент, в който упълномощителя е бил изпълнителен директор на ищеца, поради
което и съдът приема, че с тази молба са
отстранени противоречията в исковата молба. Доколкото с определението си по чл.
140 от ГПК районният съд изрично е посочил на страните, че предмет на делото са
задължения за имот в гр. София на бул. „********, решението е постановено за
тази имот и доказателства са събирани за него, като съобрази и уточнението на
исковата молба сочещо същия имот, то съдът приема, че доводите на ответника за
недопустимост на исковете, съответно и на решението на това основание за
неоснователни.
Същевременно, съдът приема, че
решението в обжалваната част, с която са уважени исковете за възнаграждение за
дялово разпределение и лихва върху него,
тоест за сумата от 26,52лв. и за
лихва върху нея от 11.06.2015г. до изплащането й, е недопустимо. За допустимостта на решението в обжалваната част съдът
следи служебно и не е нужно да има нарочно оплакване от страната. В случая заповедта
за изпълнение е издадена само за стойност
на потребена топлинна енергия и само установителни искове за суми,
дължими на това основание са допустими.
Действително, в заявлението си по чл. 410 от ГПК заявителят е посочил, че част
от сумата е за възнаграждение за дялово разпределение. Релевантно за
допустимостта на исковете по чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124 от ГПК, обаче, е
основанието на задължението, посочено в заповедта, а не в заявлението по чл.
410 от ГПК.
При така възприето решението на
СРС за сумата от 26,52лв. и за лихва
върху нея от 11.06.2015г. до изплащането й следва да се обезсили, като
производството по исковете в тази част следва да се прекрати.
Исковия съд не е компетентен да
обезсили издадената заповед за тези суми. Действително производството по
исковете за тези суми се прекратява но поради причина, че за тях не е издадена
заповед по чл. 410 от ГПК на основание възнаграждение за дялово разпределение
на енергията. За тази сума заявителят е следвало да предяви иск на основание,
на което е издадена заповедта, дали такъв е предявен в срок ще следва да
прецени заповедния съд и съответно да обезсили заповедта, ако са налице
основания за същото.
Лихва върху сумата от 26,52лв. до подаването на заявлението по чл. 410 от ГПК СРС не е признал
за дължима с решението си, решението се обжалва само в уважената част от
исковете, поради което и за мораторна лихва до подаване на заявлението върху
сумата от 26,52лв. решението на СРС не
следва да се обезсилва. Районният съд е постановил решението, кредитирайки заключението
по счетоводната експертиза, от която се установява, че сумата от 88,26лв. е
определена от вещото лице само с оглед на главницата за топлинна енергия.
По правилността на решението в обжалваната
част, в която съдът прие решението за
допустимо:
Предявеният иск е с правно основание чл. 422
вр. с 415 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл.
149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от Закона за енергетиката (ЗЕ) вр. с чл. 79 и чл.
86 от ЗЗД – иск за установяване на
съществуване на вземане за заплащане на стойност на доставена топлоенергия за
битови нужди, за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ от ГПК.
За да се уважи този иск по делото следва да се
установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение по силата на което ищецът се е задължил да доставя на
ответника топлоенергия срещу задължение
на ответника да заплаща стойността й, както и че ищецът е изпълнил точно своите
задължения и е доставил конкретно количество топлоенергия, начислил е суми за
същото съобразно с действащите към съответния момент разпоредби на ЗЕ вр. с
Наредба №16-334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от
24.04.2007 год./, поради което и за ответника
да е възникнало валидно и изискуемо задължение за заплащане на
стойността на същото, като е изпаднал и в забава за изпълнението му.
По делото се установи, че по повод на
заявление по чл. 410
от ГПК е образувано заповедно производство , по което
е издадена заповед и с нея е уважено искането на заявителя „Т.-С.”АД и длъжникът е
осъден да му заплати
стойност на потребена топлинна
енергия за процесния имот за процесния
период в размерите на процесните суми, за които е предявен иска за топлинна енергия и за лихва
върху нея, възражение срещу
заповедта е депозирано в срок, като заявителят в
срока по чл. 415 от ГПК е предявил настоящия иск.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда Закона за енергетиката (ЗЕ), и Наредба №16-334 от 06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007г.).
Съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
битови нужди се извършва при публично оповестени общи условия, които влизат в
сила 30 дни след публикуването им в един централен и един местен всекидневник и
стават задължителни за потребителя, без да е нужно потребителят изрично и
писмено да ги е приел.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран
в чл. 139-148 от ЗЕ и в действалите към
процесния период Наредба № 2 от 28.05.2004 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ,
бр.68 от 03.08.2004 г., отм. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.) и Наредба №16-334 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването (Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл.142, ал.2 от ЗЕ - топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части
и топлинна енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал.1 от ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 153, ал.1 от ЗЕ всички носители на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна
енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия
при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.
Според ал.2 на същия текст когато всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция
или към нейно самостоятелно отклонение, не желаят да бъдат потребители на
топлинна енергия за отопление и/или за горещо водоснабдяване, те са длъжни да
декларират писмено това пред топлопреносното предприятие и да поискат
прекратяване на топлоснабдяването за отопление и/или горещо водоснабдяване от
тази абонатна станция или от нейното самостоятелно отклонение, като съгласно
ал.3 лицата по ал. 2 се смятат за потребители на топлинна енергия до датата на
прекратяване на топлоснабдяването.
По аргумент от чл. 153, ал.6 от ЗЕ и чл. 76 от Наредба
№ 16-334 от 06.04.2007 г. следва и че
потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят
топлоподаването към отоплителните тела в имотите си чрез монтираната на тях
регулираща арматура остават потребители на топлинната енергия, отдадена от
сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, както
и дължат заплащане на сумата за мощност (В този смисъл решение Nо 210 от 24.02.2006 г. по адм. дело Nо 11361/2005 г. на 5 чл. състав на ВАС). Нещо повече –
разпоредбата на чл. 153, ал.5 от ЗЕ, въвежда забрана за прекратяване на
подаването на топлинна енергия към отоплителните тела в имотите си чрез
физическото им отделяне от сградната инсталация, направено от потребител.
Съдът приема, че по делото е установено че ищецът е
енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. "Т.С." ЕАД е
дружество регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна енергия,
пренос на топлинна енергия, производство на топлинна и електрическа енергия и
други дейности обслужващи основните.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответникът
е клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ съответно
потребител на топлинна енергия по смисъла на §1, т. 42 от ЗЕ(отм). Ответникът с
отговора на исковата молба е признал, че е собственик на апартамент в гр. София, бул. „********, ет.2, това обстоятелство се
установява и от приетия по делото
нотариален акт. От приетите по делото документи, заключения по съдебните експертизи
се установява, че по система на ищеца този имот е с абонатен № 012856.
С оглед гореизложеното съдът приема, че отговорността
на ответника за заплащане на стойността на потребената в процесния имот топлинна
енергия може да се ангажира.
По делото е установено, че ищецът е публикувал общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като се установи от
прието заключение по техническа експертиза, че ищецът е доставял енергия в
сградата, отчитана ежемесечно по общия топломер в абонатната станция, то съдът
приема за установено по делото, че през процесния период страните са били
обвързани от договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди в сграда –
етажна собственост, чието съдържание е в Общи условия, одобрени от ДКЕВР.
Съдът приема, че договора съдържа качествени параметри
са въведени от самия законодател. Това е така защото разпоредбата на чл. 132,
ал.1 от ЗЕ вменява като задължение оператора на топлопреносната мрежа, който е
част от топлопреносното предприятие, да осигури режим на работа на
топлопреносната мрежа в съответствие с изискванията на наредбите за
топлоснабдяване по чл. 125, ал.3 от ЗЕ. Същевременно наредбите по чл. 125, ал. 3 от ЗЕ , а
именно: Наредба №16-334 от 06.04.2007
г., сочи задължение на оператора на
топлопреносната мрежа да осигурява режима на работа на топлоснабдителната
система, като определя температурата и налягането на топлоносителя в
съответствие с изчислителния хидравличен режим и приетия температурен график за
постигане на минимални разходи при производството и преноса на топлинната
енергия до съоръженията на потребителите и следи за спазването им. Отделно
самите ОУ на ищеца доразписват качествените параметри на услугата. Ищецът е длъжен да осигурява в абонатната
станция температурен режим и количество на топлоносителя, което да съответства
на договорената мощност, за подгряване на топлоносителя в сградната инсталация
за отопление и на топлата вода за битови нужди. Температурният режим е посочен
като общ за цялата топлоснабдителна система или за отделни топлоизточници.
Отделно е въведено и задължение ищеца избрания от него температурен режим и
количество топлоносител, постъпващо в абонатната станция, да осигурява
температура на подгрятата вода за горещо водоснабдяване 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация и поддържане на предвидените по проект
температури в отопляемите помещения с допустимо отклонение минус 1,5 градуса
при изчислителни режими. Съгласно ОУ „Т.С. ”ЕАД е длъжно да поддържа
параметрите на топлоносителя, съгласно хидравличния режим и температурния
график на топлопреносната мрежа. Температурният график е функция на
температурата на подаващата мрежова вода в зависимост от температурата на
външния въздух. Той отчита промяната на температурата на топлоносителя при
промяна на температурата на околния въздух с цел достигане на предвидената
температура вътре в отопляемите помещения, когато вътрешната отоплителна
инсталация работи според предписанията. Температурният график осигурява баланса
между производство, пренос и минимизиране на технологичните разходи и качество
на топлоснабдяването. В посочените ОУ е предвидено задължение за ищеца като
продавач на топлинна енергия да поддържа параметрите на топлоносителя, съгласно
температурния график на топлопреносната мрежа.
Съдът приема, че при така установените нормативни
изисквания и записвания в ОУ на ищеца, са разписани качествените параметри на
доставената услуга. Въведено е точно определено изискване за конкретната температура
на водата на битово горещо водоснабдяване – 55 градуса на изхода от
подгревателя към сградната инсталация. За отопление на помещенията също е
въведено задължението на топлоснабдителното предприятие – продавач на топлинна
енергия, а именно - да осигури такива
качествени показатели на подавания топлоносител, които съобразени с конкретните
атмосферни условия да осигурят достигане на предвидените проектни температури в
отопляемите помещения, при съответно нормална работа и на вътрешната
отоплителна система като част от сградната инсталация. Параметрите за качество
са определени точно и ясно, респ. са
определяеми, като е посочен механизъм за определянето им в зависимост от
предварително посочени критерии.
Съдът приема, че от събраните по делото доказателства
вкл. и от заключението на съдебно-техническата експертиза, което съдът изцяло кредитира като вярно, задълбочено и
неопровергано от другите събрани по делото доказателства, неоспорено от страните, по делото е установено, че за периода от ноември 2012г. до 30.04.2014г. в имота потребената енергия за отопление е на
стойност от общо 548,26лв. За този
извод съдът съобрази приетите по делото изравнителни сметки, протоколи за отчет
на уреди и заключение на техническата експертиза. Вещото лице е установило
коректно извършено дялово разпределение от третото лице помагач, ежемесечно отчисляване на
технологични загуби и отчитане показания на общия топломер, отчитане на
индивидуални уреди в края на отоплителния сезон, протоколи за което не са
оспорени от страните.
При така възприето и като
съобрази че по делото не е установено погасяване на задълженията, то съдът приема,
че иск за главница е основателен до размера на сумата от общо 548,26лв. и за тази сума и за лихва върху
нея от подаване на заявлението решението на СРС следва да се потвърди. В
останалата част решението следва да се отмени.
С оглед изхода на делото по иска
за главница, като съобрази и заключението по счетоводната експертиза и на
основание на чл. 162 от ГПК то съдът приема,
че иска за лихва е основателен до размера от
87лв. При така възприето и
като съобрази че по делото не е установено погасяване на задълженията, то съдът
приема, че иск за лихва е основателен до
размера на сумата от общо 87лв. и за
тази сума решението на СРС следва да се потвърди. В останалата част
решението следва да се отмени.
По
разпределяне отговорността за разноски по заповедно дело:
С подаване на възражение срещу заповедта и образуване
на исково дело по реда на чл. 422 вр. к чл. 415 от ГПК изпълнителната сила на
заповедта по чл. 410 от ГПК отпада, като заповедния съд не разполага с
правомощие да издава изпълнителен лист за същите. Разноските по заповедно дело
не са самостоятелна претенция, която да подлежи на установяване в хода на
исково дело. Същевременно, произнасянето на съда по иска по чл. 422 от ГПК
предоставя правомощието на исковия съд да разпредели отговорността за разноски
по заповедно дело и съдът дължи изричен осъдителен диспозитив в хода на
исковото дело по тези разноски. Това е така, защото отговорността за разноски
по заповедното дело се разрешава с оглед на изхода на делото по иска по чл. 422
от ГПК и съобразно разпоредба на чл. 81
от ГПК именно исковия съд следва да разпредели тази отговорност, като съд ,
слагащ край на спора по вземането по повод на което тези разноски са
направени.. (В този смисъл т.12 от ТР от 18.06.2014г. по тълк.дело № 4/2013г.
на ОСГТК на ВКС)
С оглед гореизложеното и като съобрази поставените с решението на СРС в
тежест на ответника
суми, то съдът приема, че решението на СРС следва да се отмени в частта, в която ответникът е осъден да
заплати на ищеца 3,76лв. разноски по
заповедно дело.
По
отговорността за разноски по исково дело пред районния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че
отговорността за разноски следва да се разпредели между страните съобразно
уважена част от исковете и решението на СРС в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца
разноски по исковото дело в размер на 28,81лв.
следва да се отмени.
Ответникът не е направил разноски
пред СРС и такива не му се следват.
По
отговорността за разноски по исково дело пред въззивния съд:
С оглед изхода на делото съдът приема, че разноските следва да се
разпределят съобразно уважената част от жалбата.
Въззиваемият – ищец следва да
заплати на ответника разноски за държавна такса от 1,30лв. На въззивника не се
следват разноски за адвокат, защото такъв не е го е представлявал по делото.
Приетия по делото договор за правна помощ изрично сочи, че ищецът е възложил
на майката си да му оказва правна помощ
по делото, която не е адвокат, поради което и съдът приема, че този разход на
ищеца не е разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а само такива се разпределят
от съда по този ред.
На въззиваемия-ищец не следва да
се присъждат разноски във въззивното производство. Действително, поискано е
присъждане на възнаграждение за юрисконсулт от него, но такова съдът приема, че
такова не му се следва. В случая ищецът не е подал отговор на жалбата, не е изпратил
представител в проведеното заседание и съдът приема, че представителство от
юрисконсулт в хода на въззивно дело, което да предпоставя присъждане на
възнаграждение за юрисконсулт, по делото не е осъществено. Депозираната на 03.10.2018г.
молба от ищеца е бланкетно оспорване на жалбата и не може да обоснове обратен извод.
На третото лице помагач разноски
не се следват съобразно чл. 78 от ГПК.
Така мотивиран, Софийският
градски съд
Р Е
Ш И :
ОБЕЗСИЛВА Решение № 157121/27.06.2017г. по гр.д.№ 59885/2015г. по описа на Софийски районен съд,
90-ти състав в частта, с която е признато за установено на
основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД
, че Д.Д.Г., ЕГН ********** с
адрес *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********,
с адрес на управление:*** заплащане на
сумата от 26,52лв., ведно със
законната лихва от 11.06.2015г. до изплащането й, представляваща стойност на
възнаграждението на дялово разпределение на топлинната енергия за апартамент на
ет.2, бул. „********, гр. София, абонатен № 012856 за периода от ноември 2012г. до 30.04.2014г.,
за която е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 33019/2015г. на Софийски
районен съд и ПРЕКРАТЯВА като
недопустимо производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ Решение № 157121/27.06.2017г. по гр.д.№ 59885/2015г. по описа на Софийски районен съд,
90-ти състав в частта, с която е
признато за установено на основание на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл.
149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД , че Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес *** дължи на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:***
заплащане на сумата от 7,92лв (горница
над 548,26лв. до 556,18лв.), ведно
със законната лихва върху тази сума от
11.06.2015г. до изплащането й като
стойност на потребена топлинна енергия в
имот, представляващ апартамент на ет.2,
бул. „********, гр. София, абонатен № 012856 за периода от ноември 2012г.
до 30.04.2014г.; сумата от 1,26лв. (горница
над 87лв. до 88,26лв.), като обезщетение за забава на плащането стойността
на потребената топлинна енергия за периода от 31.12.2012г. до 02.06.2015г.,
за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело № 33019/2015г. на Софийски районен съд, както и в частта, в
която Д.Д.Г., ЕГН ********** е осъден да заплати на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
сумата от 28,81лв. разноски по исковото дело и сумата от 3,76лв. разноски по заповедно дело и
вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете, предявени с искова молба вх. №
19090/06.10.2015г. на Т.С.”ЕАД, ЕИК ********
срещу Д.Д.Г., ЕГН ********** с правно
основание на чл. 422 вр. с чл. 415, ал.2 вр. с чл. 124 от ГПК вр. с чл. 149 и сл. от Закона за енергетиката вр. с чл. 79 и
чл. 86 от ЗЗД за признаване за
установено, че Д.Д.Г. дължи на Т.С.”ЕАД заплащане на сумата от 7,92лв (горница над
548,26лв. до 556,18лв.), ведно
със законната лихва върху тази сума от
11.06.2015г. до изплащането й ,представляващи
част от стойност на потребена топлинна енергия в имот, представляващ апартамент
на ет.2, бул. „********, гр. София, абонатен № 012856 за периода от ноември
2012г. до 30.04.2014г.; сумата от 1,26лв.
(горница над 87лв. до 88,26лв.), представляващи обезщетение за
забава на плащането стойността на потребената топлинна енергия за периода от
31.12.2012г. до 02.06.2015г., за които е
издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК по заповедно дело №
33019/2015г. на Софийски районен съд, и
за присъждане на разноски от 28,81лв.
по исковото дело и разноски по заповедно
дело от 3,76лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 157121/27.06.2017г. по гр.д.№ 59885/2015г. по описа на Софийски районен съд,
90-ти състав в останалата обжалвана
част.
ОСЪЖДА Т.С.”ЕАД, ЕИК ********, с адрес на управление:*** да заплати на Д.Д.Г., ЕГН ********** с адрес *** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК сумата от 1,30лв. (един лев и 0,30лв), представляващи
разноски за държавна такса в производство пред СГС, като отхвърля като неоснователно искането на Д.Д.Г. за присъждане на разноски за адвокат.
ОТХВЪРЛЯ искането на Т.С.”ЕАД, ЕИК ******** за присъждане на разноски пред въззивния
съд.
Решението е постановено при
участието на трето лице помагач на страната на ищеца – Б.Б.”ООД, ЕИК ********.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.