РЕШЕНИЕ
№ …….
гр. Провадия, 17.03.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПРОВАДИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, II състав, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет
и първа година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ЕЛЕНА СТОИЛОВА
при
секретаря Нели Странджева, като
разгледа докладваното от съдията гр.
дело № 567 по описа за 2020г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по
искова молба от В.П.П., ЕГН **********, с адрес *** срещу
А.М.Ш., ЕГН **********, е адрес: ***, Колхозен пазар, павилион 85.
В исковата молба ищецът твърди, че
между страните по делото са сключвани няколко договора за наем, а именно:
Договор за наем от 16.10.2015г., от 16.10.2016г., от 16.10.2017г. и от
01.10.2018г. съгласно, които ищцата отдава на ответницата следния свой собствен
недвижим имот, а именно: Ателие № 7 /седем/, на шести етаж, находящ се гр.
Варна, ул. „***, със застроена площ 44.70 кв.м, състоящ се от входно антре, две
ателиета, баня-тоалет и тераса, който ще се ползва за живеене. Наемната цена е
в размер на 330 лева месечно, вносима до 20-то число на месеца, за който се
отнася, Съгласно чл.2.5 от договора при предаване на имота, НАЕМАТЕЛЯТ внася
като Депозит сума равна на определената наемна цена за един месец. Сумата на
Депозита се предава на НАЕМОДАТЕЛЯ, който ще я съхранява за срока на действие
на Договора. Депозитът се възстановява на НАЕМАТЕЛЯ при прекратяване на
Договора или се прихваща срещу съществуващи към този момент негови задължения.
Депозитът се връща по посочена от НАЕМАТЕЛЯ банкова сметка *** /три/- дневен
срок след като същият представи всички необходими документи, доказващи, че е
изпълнил всички свои задължения към НАЕМОДАТЕЛЯ (вкл. дължима наемна цена,
консумативи за имота и др.), произтичащи от този Договор. Съгласно чл.3.2.
Договорите се сключват за срок от една година, считано от 17.10.2016 г. По
Договора от 16.10.2015г. до 16.10.2019 г. Съгласно чл.5.1, б.“В“ НАЕМАТЕЛЯТ се
задължава да заплаща всички разходи, свързани с ползването на имота, които
включват, но не се ограничават до: вода, ел.енергия, топлоенергия, телефон.
Твърди се, че на 16.10.2019г.
последният договор е прекратил действието си. Излага се, че през м.01.2020 год.
наемодателят е бил уведомен от „ВиК-Варна“ ООД, че за процесния имот има
дължима, но неплатена сума в размер на 1049.59 лв. за ползвана вода, за което е
издадена ф-ра №**********/17.01.2020 год., като през процесния период ответника
е ползвала имота. От справка по партидата на имота ищцата установила, че
последната платена такса за вода е била за периода - 19.10.2016-16.11.2016 год.
и същата е била заплатена на 09.08.2017 год. след този период няма данни за
заплащане на ползваната вода. Видно от представената справка на 16.11.2016
год., показанието на водомера е било 580 кубика. След тази дата няма ежемесечно
начислявани суми за ползване на вода. За периода от 16.11.2016 год. до
15.01.2020 год. е начислена еднократно сума за вода в размер на 1049,59 лв., а
показанието на водомера е 914 кубика.
Служителите на ВиК твърдели, че не им е осигуряван достъп до имота и
затова не са отчитали разходваната вода.
Ответницата заявила на ищцата, че
плащала редовно разходваната от нея вода в наетото жилище, но не пазела
документите затова.
На 03.02.2020 год. ищцата заплатила
сума в размер на 630 лв., част от ф-ра №**********/17.01.2020 год., а на
16.03.2020 год. заплатила сума в размер на 419,59 лв., остатъка от ф-ра №**********/17.01.2020
год..
Ответницата отказала да заплати на
ищцата горепосочените суми.
Иска се осъждане на ответницата да
заплати на ищцата 1 049,59 лв., представляваща неплатен дължим консуматив за
ползване на имот, съгласно чл.5.1 б.В“ от посочените договори, а именно
неплатена цена на ползвана вода за периода M.11.2016-M.01.2020 год., както и
лихва върху същата, считано от датата на завеждане на исковата молба, както и
направените съдебни и деловодни разноски и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК е
депозиран отговор от ответника.
В него твърди, че предявения иск е
неоснователен. Заявява, се че към момента на заплащане от ищцата на „ВиК-Варна“
ООД на част от претендираната сума 17.01.2020 г. - е била изтекла 3-годишната
давност те да бъдат търсени, ищцата е могла да възрази за погасяване по давност
на претендираните суми, но не го е сторила.
Твърди се, че от ответницата се
претендира да заплаща суми за ползвана вода от наетия имот и за период,
следхождащ датата 16.10.2019 г. - в който ден тя е напуснала наеманото от нея
жилище.
Твърди се, че през целия период,
през който ответницата е била под наем в жилището на ищцата тя е заплащала
дължимите от нея суми за изразходвана вода. Това се потвърждавало и от
обстоятелството, че ищцата е върнала на ответницата дадения от нея депозит по
договорите за наем.
Твърди се, че всеки месец
инкасаторите на ВиК-Варна начисляват служебно вода, ако не е осигурен достъп до
имота или не е поставена бележка с показанията на водомера.
Иска се отхвърляне на предявения
иск.
В съдебно заседание ищцата, редовно призован, чрез
процесуалния си представител, поддържа иска и моли да бъде уважен, твърди, че
по делото безспорно е доказано, че през процесния период ответницата е ползвала
наетото жилище, съответно е задължена да заплати консумираната вода. Ответницата
чрез процесуалния си представител моли за отхвърляне на предявените искове. В
писмено становище процесуалния представител на ответницата заявява, че
предявения иск е неоснователен, че ищцата при заплащане на консумираната вода е
следвало да направи възражение за изтекла давност по отношение на търсената
сума за консумирана вода за периода 16.11.2016г. – 17.01.2017г., които суми
били погасени с тригодишна давност. Твърди се, че от ответницата се претендират
суми за период след прекратяване на договора за наем, което се е случило на
16.10.2019г.. Твърди се, че за периода м.11.2016г. до издаване на фактурата от
17.02.2020г. не са били налице неплатени фактури, издадени от „ВиК“ Варна,
липсвали и ежемесечни показания на водомера. След прекратяване на договора за
наем депозита бил върнат на ответницата, което означавало, че тя изпълнявала
коректно своите задължения.
Ответниците,
редовно призовани, не се явяват, не изразяват становище.
СЪДЪТ,
след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в
тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове,
регламентиращи процесните отношения, намира за установено следното от фактическа страна:
От договор за наем от 16.10.2015 г. между В.П. П.
и А.М.Ш.; договор за наем от 16.10.2016 г. между В.П. П. и А.М.Ш.; договор за
наем от 16.10.2017 г. между В.П. П. и А.М.Ш.; договор за наем от 01.10.2018 г.
между В.П. П. и А.М.Ш.; Пълномощно от В.П.П. се установява, че между страните по делото са сключвани четири
договора за наем, а именно: Договор за наем от 16.10.2015г., от 16.10.2016г.,
от 16.10.2017г. и от 01.10.2018г. съгласно, които ищцата отдава на ответницата
следния свой собствен недвижим имот, а именно: Ателие № 7 /седем/, на шести
етаж, находящ се гр. Варна, ул. ***, със застроена площ 44.70 кв.м, състоящ се
от входно антре, две ателиета, баня-тоалет и тераса, който ще се ползва за
живеене. Наемната цена е в размер на 330 лева месечно, вносима до 20-то число
на месеца, за който се отнася, Съгласно чл.2.5 от договора при предаване на
имота, НАЕМАТЕЛЯТ внася като Депозит сума равна на определената наемна цена за
един месец. Сумата на Депозита се предава на НАЕМОДАТЕЛЯ, който ще я съхранява
за срока на действие на Договора. Депозитът се възстановява на НАЕМАТЕЛЯ при
прекратяване на Договора или се прихваща срещу съществуващи към този момент
негови задължения. Депозитът се връща по посочена от НАЕМАТЕЛЯ банкова сметка ***
/три/- дневен срок след като същият представи всички необходими документи,
доказващи, че е изпълнил всички свои задължения към НАЕМОДАТЕЛЯ (вкл. дължима
наемна цена, консумативи за имота и др.), произтичащи от този Договор. Съгласно
чл.5.1, б.“В“ НАЕМАТЕЛЯТ се задължава да заплаща всички разходи, свързани с
ползването на имота, които включват, но не се ограничават до: вода, ел.енергия,
топлоенергия, телефон. Съгласно чл.3.2. Договорите се сключват за срок от една
година, като договорът от 16.10.2015г. е със срок 17.10.2015г. – 16.10.2016г.,
договорът от 16.10.2016г. е със срок 17.10.2016г. – 16.10.2017г., договорът от
16.10.2017г. е със срок 17.10.2017г. – 16.10.2018г., договорът от 01.10.2018г.
е със срок на действие от 17.10.2018.г до 16.10.2019г..
Видно от справка за облога и
плащанията на частен абонат за абонат с № 1747891 В.П. за
наетия имот се установява, че от сключването на първия договор между страните
на 16.10.2015г. са издадени следните фактури:
|
Фактура |
период |
Главница |
ДДС |
Лихва |
Обща сума |
|
**********/21.10.2015 |
16.09.2015 – 19.10.2015г. |
19,90 |
3,98 |
0,03 |
23,91 |
|
**********/20.11.2015 |
19.10.2015
– 19.11.2015 |
5,97 |
1,19 |
0,43 |
7,59 |
|
**********/18.12.2015 |
19.11.2015 – 17.12.2015г. |
19,90 |
3,98 |
1,26 |
25,14 |
|
**********/21.01.2016г |
17.12.2015 – 19.01.2016 |
19,90 |
3,98 |
1,03 |
24,91 |
|
**********/18.02.2016 |
19.01.2016-16.02.2016 |
19,90 |
3,98 |
0,85 |
24,73 |
|
**********/21.03.2016 |
16.02.2016- 17.03.2016 |
13,01 |
3,98 |
0,64 |
17,63 |
|
**********/21.03.2016 |
16.02.2016- 17.03.2016 |
6,89 |
0,00 |
0,07 |
6,96 |
|
**********/21.04.2016 |
17.03.2016- 19.04.2016г |
19,90 |
3,98 |
0,66 |
24,54 |
|
**********/18.05.2016 |
19.04.2016-17.05.2016 |
19,90 |
3,98 |
0,48 |
24,36 |
|
**********/15.06.2016 |
17.05.2016-15.06.2016 |
19,90 |
3,98 |
0,30 |
24,18 |
|
**********/22.07.2016 |
15.06.2016-20.07.2016 |
20,61 |
4,12 |
0,05 |
24,78 |
|
**********/22.08.2016 |
20.07.2016-17.08.2016 |
21,20 |
4,24 |
0,00 |
25,44 |
|
**********/26.09.2016 |
17.08.2016-19.09.2016 |
21,20 |
4,24 |
0,00 |
25,44 |
|
**********/20.10.2016 |
19.09.2016-19.10.2016 |
21,20 |
4,24 |
1,06 |
26,50 |
|
19.10.2016-16.11.2016 |
21,20 |
4,24 |
1,66 |
27,10 |
|
|
Всичко: |
|
270,58 |
54,11 |
8,52 |
333,21 |
От фактура № **********/17.01.2020
г.; квитанция за частично плащане население по фактура № **********/17.01.2020
г. се установява, че фактурата е издадена за сума в размер на 1049,59 лв.
главница и 3,38 лв. лихви за разходвани 334 куб.м. вода за периода от 10.12.2019г.
до 10.01.2020г., като сумата по фактурата е платена на два пъти на 03.02.2020
г. е платена сумата от 630,00 лв. на каса на дружеството; на 16.03.2020 г. е
платен остатъка от процесната фактура в размер на 422,97 лв. на касата на
дружеството.
От удостоверение от „Водоснабдяване
и канализация-Варна“ ООД се установява, че през периода м.11.2016г. –
м.11.2018г. отчетът на водомера на процесния обект е извършван от Г.Б., за
периода м.11.2018г, - м.08.2019г. отчетът на водомера е извършван от Ж.П., през
периода м.08.2019г. – м.11.2019г. отчетът на водомера в
процесния имот е извършван от П.Н., през периода м.11.2019г. – м.01.2020г. отчетът
на водомера в процесния имот е извършван от В.Х..
От изготвената по делото ССчЕ и
допълнителна ССчЕ, които са кредитирани от съда като обективни се установява,
че количеството вода, което е използвано за периода м.11.2016 г. до м.01.2020
г. в процесния апартамент, находящ се на адрес гр.Варна, ул***, ателие №7, Общо
изразходена вода е 344 куб.м. на стойност 1075,03 лв. /без лихва/ и 1080,07 лв.
/с лихва към датата на справката 11.09.2020 г./.
За периода 16.10.2015 г. до датата
на издаване на процесната фактура №**********/17.01.2020 г. са платени 333.21
лв.: 270.58 лв. главница; 54.11 лв.ДДС; 8.52лв. лихви;
Всички плащания за периода
16.10.2015 г. до датата на издаване на процесната фактура
№**********/17.01.2020 г. са извършени на каса, т.е платени в брой и са
осчетоводени от дружество „ВиК“ гр.Варна ООД.
За периода м.11.2016г. до датата на
издаване на фактура №**********/17.01.2020 г. не са налице неплатени фактури , издадени от „ВиК“ гр.Варна
ООД.
По данни от справката за облога и
плащанията на абонат №1747891, общата сума за разходвана вода в процесния
апартамент за периода м.11.2016г. до м.02.2020 г. е 1100.39 лв.. която е изцяло
платена.
Съгласно чл. 39. ал.2, т.2 от Наредба №4 от 14
септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи, общото средно
количество разходвана вода за периода м.11.2016г. – м.02.2020г. е в размер на 400
куб.м. или по 10 куб.м. на месец.
От показанията на св. Р., които
съдът кредитира в една част като обективни и непротиворечащи на останалите
събрани по делото доказателства се установява, че той заедно с ответницата са
живели на семейни начала под наем в процесното ателие. Св.Р. и ответницата
работели и затова рядко били у дома си по време на минаване на инкасатор от ВиК
за отчитане на водомера като в повечето случай, когато ги нямало те оставяли
бележки с показанията на входната врата на жилището. Сумите, които плащали за
изразходвана вода били в порядъка на от 30 лева до 50 лева. Съдът не кредитира
показанията на св.Р., че почти всеки месец за периода, в който са ползвали под
наем процесното ателие с ответницата са заплащали сметки за разходване вода,
тъй като това противоречи на справка за облога и плащанията на частен абонат за
абонат с № 1747891, потребител В.П. и на заключението на вещото лице, според
които за периода м.11.2016 г. до 17.01.2020 г., когато е издадена фактура
№**********/17.01.2020 г. няма отчетено количество
разходвана вода, съответно няма издавани фактури. Св.Р. и ответницата нямали
фактури за направените плащания. Хазяите казвали на св.Р. и ответницата, че
проверявали дали са платени сметките и те били платени. Два месеца след като
напуснали жилището дъщерята на ответницата заплатила с него неплатените сметки
каквито са останали за ток и вода и им върнала остатъка. След още два месеца
ищцата позвънила по телефона на св.Р. и му казала, че не са плащали водата за
процесното жилище за три четири години.
От показанията на св. Х. и св.П.,
които се кредитират от съда се установява, че инкасаторите на разходвана вода
посещават адресите, които ще отчитат по предварителен график, като за
посещенията поставят съобщение на входната врата на сградата, която ще отчитат.
Инкасаторите работят с таблет, в който вкарват данните от отчета, ако им е
отворено или ако показанията са написани и залепени на вратата на имотите,
които ще отчитат. Водомерите следва да се отчитат всеки месец. Абонатите могат
да направят своя самоотчет по телефона или по вайбър. Има възможност при
неползване на обекта да се подаде декларация до ВиК. Често се случва абонатите
да не дават данните за разходвана вода.
От правна страна съдът
намира следното:
Предявени е осъдителен иск по
чл.232, ал.2 от ЗЗД за осъждане на ответникът да заплати на ищеца сума в размер
на 1049.59 лева по фактура №**********/17.01.2020 г., издадена от
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, представляваща изразходвана и
незаплатена вода за периода от м.11.2016г. до м.01.2020г. за абонатен номер 1747891
с титуляр на партидата В.П.П. за обект на потребление, представляващ: Ателие №
7 /седем/, на шести етаж, находящ се гр. Варна, ул. ***, собственост на ищцата,
ползван от ответницата по силата на Договори за наем от 16.10.2016г., от 16.10.2017г.
и от 01.10.2018г., сключени между страните по делото ведно с обезщетение за
забава от подаване на исковата молба.
Ищецът носи доказателствената тежест да
докаже, че между страните, са сключени
описаните в исковата молба договори за наем с посочените в тях параметри, че
последният договор е прекратен с изтичане на срока му на 16.10.2019г. и от
тогава ответницата е напуснала имота, че „ВиК-Варна“ ООД е издало ф-ра
№********** за сума в размер на 1 049,59 лв., че ищцата е заплатила фактурата
на 17.01.2020г. и на 16.03.2020г...
Ответникът следва да докаже че по време на действие на
договорите за наем, сключени между страните е заплащала, начислената от
„ВиК-Варна“ ООД вода за наемното жилище.
От събраните като доказателства по делото наемни
договори от 16.10.2015г., 16.10.2016г., от 16.10.2017г. и от 01.10.2018г.,
сключени между страните по делото се доказва, че между тях е било налице
облигационна връзка, по силата, на която ищцата е отдала под наем на
ответницата собствения си недивижим имот, представляващ Ателие № 7 /седем/, на
шести етаж, находящ се гр. Варна, ул. ***. Страните са били обвързани от тези
наемни договори през периода 16.10.2015г. – 16.10.2019г., когато последният
договор от 01.10.2018г. е прекратен поради изтичане на срока му. По силата на сключените между страните наемни
договори – чл.5.1, б.“в“, а и на основание чл.232, ал.2 ЗЗД ответницата като
наемател се е задължила да заплаща всички разходи свързани с ползването на
имота, един от които е изразходваната вода.
От справка по абонатен номер 1747891 с титуляр на
партидата В.П.П., фактура
№**********/17.01.2020 г., и изготвените
по делото ССчЕ и допълнителна ССчЕ се доказа, че ответницата е изпълнявала
задължението си да заплаща изразходваната от нея вода в наетото ателие само за
периода 19.10.2015г. - 16.11.2016г., след този период т.е. от 17.11.2016г. до
прекратяване на последният договор за наем от 01.10.2018г. на 16.10.2019г.
ответницата е ползвала заедно със св.Р. наетото жилище като не е заплащала консумираната
вода.
Изразходваната в наетото жилище вода за периода 17.11.2016г.
- 16.10.2019г. не е била отчитана от инкасаторите на „ВиК-Варна“ ООД, нямало е
самоотчет, нито е била начислявана служебно за този период. Причината за това и
за неизпълнение на задължението на „ВиК-Варна“ ООД да начислява служебно вода
при липса на отчет или самоотчет, съобразно чл.39, ал.2, т.2 от Наредба
№4/14.09.2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационни системи е ирелевантна за спора
по настоящото дело.
Ответницата не доказа, че е заплащала консумираната от
нея вода за периода 17.11.2016г. - 16.10.2019г., а и няма как да е заплащала
такава при липсва на отчет, самоотчет и служебно начислена вода, съотвенто при
липса на издадени фактури за консумирана вода през този период.
Поради това ответницата следва да бъде осъдена да заплати
на ищцата изразходваната вода по време на ползването от нея на наетото жилище 17.11.2016г.
- 16.10.2019г..
Издадената от „ВиК-Варна“ ООД фактура №
**********/17.01.2020 г. се установява, че фактурата е издадена за сума в
размер на 1049,59 лв. главница и 3,38 лв. лихви за разходвани 334 куб.м., като отчета
по тази фактура е направен на 10.12.2019г., а предходния отчет е направен на 16.11.2016г.,
тъй като предходната фактура **********/17.11.2016г. е издадена за период
19.10.2016г. – 16.11.2016г.. Съответно отчетените 334 куб.м. вода по фактура № **********/17.01.2020 г.
се отнасят за периода 17.11.2016г. - 10.12.2019г..
Вещото лице е изчислило в допълнителната ССче, съгласно
чл. 39. ал.2, т.2 от Наредба №4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационни системи, общото средно количество разходвана вода за периода
м.11.2016г. – м.02.2020г. е в размер на 400 куб.м. или по 10 куб.м. на месец.
Поради това от сумата 1049.59 лева по фактура № **********/17.01.2020 г. следва
да се приспадне начислената вода за периода от 17.10.2019г., когато наемният
договор е бил прекратен до 10.12.2019г., когато е отчетена водата или следва да
се приспадне вода за 24 дена или 7.89 куб.метра вода или 20.34 лева с ДДС.
(съобразно цените за ВиК услуги на „ВиК Варна“ ООД, обявени на сайта на
дружеството http://vikvarna.com/bg/services/prices_water_supply_services0119.html и посочени в процесната фактура –
цена за кубичен метър вода 1,786 лева, за канал 0,345 лева, за пречистване
0,448 лева).
С оглед на гореизложеното предявеният иск следа да
бъде уважен за сума в размер на 1029,25 лева за период 17.11.2016г.
- 16.10.2019г. и отхвърлен за разликата от този размер до претендирания от
1049,59 лева и за периода 01.11.2016г. – 16.11.2016г. и за периода 16.10.2019г.
до м.01.2020г..
Съдът не споделя възражението на процесуалния
представител на ответницата, че ищцата при заплащането на фактурата била длъжна
да направи възражение за погасяване по давност на сумите за разходвана вода за
периода 16.11.2016г. – 17.01.2017г.. Тези суми макар и погасени по давност на
основание чл.111, б.в от ЗЗД са дължими и длъжника може да избере дали да се
позове на погасяването им по давност или да ги заплати. Обстоятелството, че
ищцата е заплатила погасените по давност суми не освобождава от задължение
ответницата да й ги възстанови в случая страните по делото не са солидарни
длъжници на „ВиК -Варна“ ООД съответно разпоредбата на чл.125 ЗЗД не намира
приложение.
Страните
са претендирали разноски. С оглед изхода на спора в полза на ищеца следва да
бъдат присъдени сторените от него разноски по делото съобразно уважената част
от иска. Съобразно доказателствата за сторените по делото разноски от
ищеца, те са в размер на общо 805,10 лева. На ищеца съразмерно с уважената част
от предявените искове следва да се присъдят 789.50 лева. Ответникът е
претендирал разноски за адвокатски хонорар в размер на 300 лева като съобразно
отхвърлената част от иска на него следва да му се присъдят разноски в размер на
5,83 лева.
Мотивиран
от така изложените съображения, Провадийски районен съд:
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА на основание чл. 232,
ал. 2 от ЗЗД А.М.Ш.,
ЕГН **********, е адрес: ***, Колхозен пазар, павилион 85 да заплати на В.П.П., ЕГН **********, с адрес
***, сума в размер на
1029,25 лева, по фактура №**********/17.01.2020г., издадена от
„Водоснабдяване и канализация - Варна“ ООД, представляваща изразходвана и
незаплатена вода за периода 17.11.2016г. - 16.10.2019г. за абонатен номер 1747891 с титуляр на
партидата В.П.П. за обект на потребление, представляващ: Ателие № 7 /седем/, на
шести етаж, находящ се гр. Варна, ул. ***, собственост на ищцата, ползван от
ответницата по силата на Договори за наем от 16.10.2016г., от 16.10.2017г. и от
01.10.2018г., сключени между страните по делото ведно с обезщетение за забава
от подаване на исковата молба – 21.05.2020г., като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за разликата от уважения размер от
1029.25 до претендирания размер от 1049,59 лева и за периода 01.11.2016г. –
16.11.2016г. и периода 16.10.2019г. до м.01.2020г..
ОСЪЖДА А.М.Ш., ЕГН **********,
е адрес: ***, Колхозен пазар, павилион 85
да заплати на В.П.П., ЕГН **********, с адрес ***, сума в размер на
789,50 лева - сторените по делото разноски, включително и адвокатски хонорар
съразмерно с уважената част от иска, на основание чл.78,ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА В.П.П., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на А.М.Ш., ЕГН **********,
е адрес: ***, Колхозен пазар, павилион ***
в размер на 5,83 лева - сторените по делото разноски за адвокатски
хонорар съразмерно с отхвърлената част от иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред
Варненски окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните,
че е изготвено и обявено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………………