Решение по дело №222/2020 на Апелативен съд - Велико Търново

Номер на акта: 188
Дата: 7 декември 2020 г.
Съдия: Димитринка Гайнова
Дело: 20204000500222
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 18 август 2020 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 188
гр. Велико Търново , 02.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и осми октомври,
през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:ЯНКО ЯНЕВ
Членове:ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА
Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно
гражданско дело № 20204000500222 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:

С решение № 113 от 14.02.2020г. по гр.д. № 273/ 2019г. по описа на
Великотърновски окръжен съд, е отхвърлен предявеният от Т. О. Т. от гр.
Горна Оряховица и О. Т. Т. от гр. Горна Оряховица против Т. О. Т. от гр.
Горна Оряховица иск, с който на основание чл. 26 ал.2 предл.посл. от ЗЗД
претендират сделката по нотариален акт № 476 том 2, рег. № 6219, нот.дело
№ 460/2012 г. на К. Б., нотариус в района на ГОРС, по силата на която Н. Д. Т.
и Т. О. Т. даряват на Т. О. Т. 1/3 идеална част от УПИ IV, отреден за жилищно
строителство, за планоснимачен номер имот 5561 в квартал 66 по ПУП на гр.
Горна Оряховица, район "Север", и реално втори етаж от построената в имота
триетажна масивна жилищна сграда със застроена площ от 100 кв.м., гараж №
2, избено помещение и таван, ведно с 1/3 идеална част от общите части на
сградата и от правото на строеж, като надарената приема дарението, а
дарителите си запазват правото на пожизнено ползване върху имота, да бъде
обявена за привидна, като неоснователен и недоказан. С решението е
1
отхвърлен и предявеният от Т. О. Т. от гр. Горна Оряховица и О. Т. Т. от гр.
Горна Оряховица против Т. О. Т. от гр. Горна Оряховица иск, с който на осн.
чл. 227, б. "в" от ЗЗД претендират отмяна на дарението по нотариален акт №
476 том 2, рег. № 6219, нот.дело № 460/2012 г. на К. Б., нотариус в района на
ГОРС, по силата на което Н. Д. Т. и Т. О. Т. даряват на Т. О. Т. 1/3 идеална
част от УПИ IV, отреден за жилищно строителство, за планоснимачен номер
имот 5561 в квартал 66 по ПУП на гр. Горна Оряховица, район "Север", и
реално втори етаж от построената в имота триетажна масивна жилищна
сграда със застроена площ от 100 кв.м., гараж № 2, избено помещение и
таван, ведно с 1/3 идеална част от общите части на сградата и от правото на
строеж, като надарената приема дарението, а дарителите си запазват правото
на пожизнено ползване върху имота, като неоснователен и недоказан. Осъден
е Т. О. Т. от гр. Горна Оряховица и О. Т. Т. от гр. Горна Оряховица- всеки
поотделно - да заплатят на Т. О. Т. от гр. Горна Оряховица сума от по 1 400
лв., разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Против това решение е постъпила въззивна жалба от О. Т. Т. с
постоянен адрес в с.Драгижево чрез пълномощника адв.Косева, в която сочи,
че решението е неправилно и незаконосъобразно по изложени за това доводи.
Счита, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства, свързани
както с привидния характер на сделката, така и с отказа на ответницата да
дава издръжка на дарителите. Счита за неправилен извода на съда, че не са
събрани доказателства за конкретните нужди на прехвърлителите по
дарението и за характера на тези нужди-доколко превишават обичайното и
доколко се явяват трайно състояние. Излага се, че договорът бил сключен
привидно, тъй като изразява воля на страните, диаметрално противоположна
на действителната, като прехвърлителите-родители на О. Т., баща на
ответницата Т. Т., никога не са желали да лишат единствения си син от
единствения притежаван от тях имот и категорично доказателство за това
било завеждането на делото и изложената в исковата молба реална воля.
Налице бил един общ замисъл на страните по сделката за разпореждане с
всички недвижими имоти с оглед хода на висящото наказателно
производство срещу О. Т. по НОХД № 457/ 2012г. по описа на ВТОС,
евентуална конфискация на имотите му при неблагоприятен изход на делото
за него, и претендирания срещу него в хода на това наказателно производство
2
граждански иск в размер на 1200000лв., като доказателство за това било и
прехвърлянето на друг имот-семейното жилище на О. Т. на другата му
дъщеря-Л. Т.. Сочи се и че О. Т. е настоявал пред родителите си да дарят този
техен имот на дъщеря му Т. Т., докато бил в следствения арест в гр.Ловеч
заради опасенията му от конфискация на имота, в случай, че при
сътресенията на които са подложени родителите му, може да настъпи най-
лошото предвид здравословното им състояние и той предвид на това, че е
единствен наследник, ще придобие имот, който евентуално би бил
конфискуван при неблагоприятен изход на делото за него. Излага се, че
здравословното състояние на ищците рязко се влошило след постановяване
на решение по предявените искове от ГОРС на 23.07.2018г. /впоследствие
обезсилено/. Излага се и че на ищците не им е известен адресът на
ответницата, за да поискат парични средства за издръжка и липсата на неин
адрес за осъществяване на нормална кореспонденция ги лишава от
възможност да документират заявената претенция за парична помощ.Моли
въззивният съд да отмени решението на ВТОС и да уважи предявените
искове-главен и евентуален. Претендира разноски за двете инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на въззивната жалба
от ответника по жалба Т. О. Т. чрез пълномощника адв.К. Г.. Счита жалбата
за неоснователна по изложени за това доводи и моли същата да бъде оставена
без уважение, а решението на ВТОС-да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно. Претендира разноски.
Срещу решението е постъпила и въззивна жалба от адв.В.Т. като
пълномощник на ищеца Т. О. Т. , с която също се иска отмяна на решението
на ВТОС по изложени идентични доводи на тези, изложени в жалбата на О.
Т., единствен наследник на починалия Т.Т., и се претендира уважаване на
предявените главен и евентуален иск.
Великотърновският апелативен съд, в качеството си на въззивна
инстанция, като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на
ответника по жалба и като прецени събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
След извършена служебна проверка по реда на чл. 269 пр. 1 от ГПК
въззивният съд счита, че обжалваното решение е валидно изцяло и е
допустимо.
По същество решението е правилно и законосъобразно.
3
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото, поради
което не я възпроизвежда отново.
Във въззивната инстанция са събрани гласни доказателства-
показанията на св.Ш. С., дългогодишен познат и съсед на ищеца Т. О. Т. .
Излага, че преди около година /т.е. есента на 2019г./ синът на ищеца Т. Т.-О.
Т. отишъл при него и му споделил, че баща му е болен, като го попитал във
връзка с това дали има възможност да го наглежда през седмицата, защото
той не можел, тъй като бил на работа. С. се съгласил и оттогава през
следващите 3-4 месеца започнал да стои ежедневно при Т.Т. в дома му през
работните дни за по един-два часа преди обяд или следобед, като ходел да
пазарува, придържал го при ходене, тъй като не можел да пази равновесие,
помагал в готвенето. Свидетелят излага, че Т.Т. имал таблет, чрез който
многократно /в рамките на 3-4 месеца около 20-30 пъти/ по Вайбър се
опитвал да се свърже със своята внучка Т. Т., но неуспешно /повечето пъти тя
не вдигала/, свързал се само един-два пъти за този период. Комуникацията
била много трудна, защото Т.Т. не чувал добре, бил със слухов апарат.
Свидетелят излага, че е присъствал на тези един-два разговора, от които
разбрал, че тя живее в Австралия, дядо й искал финансова помощ и подкрепа
от нея, тъй като пенсията не му стигала и му трябвали пари за лекари в София
и за адвокат, бил отчаян. Сочи, че при това отсрещната страна затваряла
телефона, нямало отговор. Не знаел за конкретна сума да е искал Т.Т. от
внучката си, искал само да му прати пари. Св.С. излага, че пенсията на Т.Т.
била голяма, но парите не му стигали, защото апартаментът бил голям,
трябвали му всеки ден пари за лекарства, за ядене, като купували готова
храна, тъй като не можели да готвят. Консумативите също били големи,
защото се отоплявал на ток. Парите му трябвали и за адвокат-за делото за
фиктивното прехвърляне на имота на внучката му. Св.С. излага, че е сигурен,
че Т.Т. не е получавал финансова помощ от внучката си Т. Т., тъй като щял да
знае за това. Справял се със средствата, които имал, и синът му му помагал
евентуално, той ходел събота и неделя. Излага, че знае от Т.Т., че имотът е
бил прехвърлен от него на внучката му фиктивно, защото синът му имал
4
някакво дело и се уплашил да не бъде конфискуван апартаментът.
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема мотивите на
първоинстанционния съд, които са в съответствие със закона и константната
практика. На основание горепосочения текст въззивният съд препраща към
мотивите на първоинстанционния съд относно неоснователността и
недоказаността на предявените главен и евентуален искове. Събраните от
въззивния съд гласни доказателства-показанията на св.С. не променят
изводите за неоснователност и недоказаност на предявените главен и
евентуален иск.
По направените оплаквания от страна на жалбоподателя, съдът
намира същите за неоснователни.
Оплакването, че съдът неправилно е приел, че липсват доказателства,
свързани както с привидния характер на сделката, така и с отказа на
ответницата да дава издръжка на дарителите, е неоснователно.
Твърденията на ищците, че сделката е сключена привидно, без страните по
нея да целят настъпване на последиците й, което обстоятелство личало от
факта, че са запазили правото си на ползване върху имота, и е сключена по
настояване на сина им О. Т. единствено поради обстоятелството, че към този
момент той е бил обвиняем и се е опасявал да не стигне до конфискация на
процесния имот, ако ги наследи впоследствие като техен единствен
наследник, са недоказани. Ищците не са ангажирали никакви доказателства в
подкрепа на тези си твърдения-нито за наличието на наказателно
производство, нито за наличието на друга воля на страните по договора,
различна от обективираната в него-да се дари този имот от ищците на тяхната
внучка. Прочее дори да бе установено наличието на соченото наказателно
производство, то този факт е ирелевантен досежно тази искова претенция, на
първо място тъй като опасенията от евентуална конфискация на имота са
твърде хипотетични, като зависещи от множество условия-ако бъде признат
за виновен и осъден синът на ищците О. Т., ако и двамата ищци починат в
течение на наказателното производство и той наследи имота, и на второ
място-поради липсата на доказателства, установяващи такъв стремеж на
ищците-за избягване на евентуална конфискация на имота и то спрямо лице,
което макар и техен син и единствен наследник, не е страна по атакувания
5
договор. Чрез събраните гласни доказателства-показанията на св.В. и св.С. не
могат да бъдат установени тези твърдения. При липсата на контра летър или
друг документ-начало на писмено доказателство, от съдържанието на които
може да се направи извод за привидност на съглашението между ищците и
ответницата да бъде дарен процесният имот от първите на втората, се налага
извода за неоснователност на предявения главен иск с правно основание
чл.26 ал.2 предл.посл. от ЗЗД.
Не е установен от събраните по делото доказателства, вкл. и тези
пред въззивната инстанция, отказът на ответницата да дава издръжка на
дарителите. На първо място, за да е налице отказ, то трябва да е поискана
такава издръжка от ответницата и то в конкретен размер, като освен това,
дарителите трябва да имат трайна нужда от издръжка. Дарението е
едностранна, безвъзмездна сделка, при която дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно своя движима вещ, недвижим имот или право на надарения,
който го приема. Този вид договор не създава за дарения задължение да
издържа или помага на дарителя. Такова задължение възниква само ако
дарителят изпадне в нужда, и то трайна нужда, и доколкото е поискал
издръжка от надарения. По делото е безспорно, че ищците и ответницата са
баба и дядо и внучка. Изхождайки от характера на дарението като правна
сделка, сключена с оглед личността и отношенията между тях и субектите в
тази сделка, съдът следва да уважи иска за отмяна на дарението, когато
анализът на събраните доказателства сочи, че дарителят е изпаднал в трайна
нужда и няма средства за своето съществуване, и надареният не му дава
исканата издръжка. В случая това не е доказано, напротив, налице са данни,
че ищците са разполагали /приживе, тъй като в хода на процеса са починали/
с доходи от пенсия, сравнително високи за пенсионери в страната ни-в общ
размер 1342 лв. /910 лв. пенсия на Т.Т. и 432 лв. пенсия на Н.Т.а/, и като
такива-сравнително достатъчни да задоволяват ежедневните им нужди за
лекарства, храна и консумативи, като се вземе предвид и фактът, че същите
живеят в имота, предмет на дарението. Прочее не е установено от събраните
по делото доказателства разходите на дарителите за лекарства, храна и
консумативи и дали същите надвишават обичайните нужди. Разпитаните
двама свидетели-В. и С., както и приложената етапна епикриза, установяват
недоброто здравословно състояние на ищците приживе, както и факта, че
същите са приемали медикаменти за заболяванията си, като няма обаче данни
6
за непрекъснатост на лечението /вкл. за рехабилитация на ищцата Н.Т.а/,
нито информация за стойността на тези лекарства и лечебни процедури /ако
такива са извършвани/. Ищците не са ангажирали доказателства,
установяващи нуждата си от издръжка като дарители и нейният размер, а
само относно здравословното си състояние и нуждата от помощ. Дори и да бе
установено обаче това обстоятелство, то не са установени другите
предпоставки за отмяна на дарението-да е поискана издръжка от надарената и
тя да е отказала да я даде. Показанията на св.В. в тази насока са опосредени-
същият е посочил, че Н. Т.а му казала, че е искала от внучката си помощ, вкл.
и пари, тъй като се нуждаела от постоянна рехабилитация, но тя не му е
споделяла, „не е чувал да е пращана издръжка от Т. на Н.“. Св.С. сочи, че е
присъствал на два-три проведени по Вайбър от около двадесет-тридесет
неосъществени разговора на Т. Т. с неговата внучка Т., като чул, че той й
искал пари за лечение и адвокат, но тя не му отговорила нищо, затваряла
телефона или връзката прекъсвала. И двамата свидетели не установяват
наличието на разговор, в който да са поискани от двамата ищци конкретни
като размер суми да бъдат заплащани от тяхната внучка еднократно или
ежемесечно, предвид на което не може да се приеме, че е налице направено
искане от страна на дарителите спрямо надарената да им бъде давана
издръжка, нито отказ от нейна страна да дава такава. Дори да се приеме
обаче, че макар и без конкретно определен размер, е искана такава издръжка
от надарената и тя е отказала да даде такава /прекъсването на разговора,
липсата на отговор на исканията или непровеждането на разговори/, то не е
налице първата предпоставка за отмяна на дарението-наличието на
установена от доказателствата по делото трайна нужда от издръжка на
дарителите. В този смисъл е неоснователно и оплакването, че е
неправилен и изводът на съда, че не са събрани доказателства за конкретните
нужди на прехвърлителите по дарението и за характера на тези нужди-
доколко превишават обичайното и доколко се явяват трайно състояние.
Ищците не са ангажирали никакви доказателства в тази насока /освен за
здравословното си състояние/, а на тях принадлежи доказателствената тежест
за това.
Предвид изложеното, неоснователни са и другите оплаквания на
жалбоподателя.
Горните съображения мотивират съда да приеме, че предявените
7
главен и евентуален искове са неоснователни и недоказани.
С оглед изложеното и предвид на това че обжалваното решение не
страда от посочените в жалбата пороци, същото следва да бъде потвърдено от
въззивния съд. При този изход на делото и на осн.чл.78 ал.3 ГПК следва
жалбоподателят да заплати на ответницата по жалба направените по делото
пред въззивната инстанция разноски за адв.възнаграждение в размер на 1400
лв.
Подадената от Т. Т. чрез адв.В.Т. въззивна жалба следва да бъде
оставена без разглеждане като недопустима и въззивното производство,
образувано по нея-да бъде прекратено-жалбата е подадена на 08.04.2020г., а
Т. Т. е починал на 22.02.2020г., видно от приложеното у-ние за наследници №
1113 от 29.05.2020г. на Община Г.Оряховица, като жалбоподателят О. Т. е
единствен негов наследник и същият е депозирал въззивна жалба с
оплаквания и искане, идентични на тези, посочени в жалбата на Т.Т..
Водим от горното, ВТАС
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 113 от 14.02.2020г. по гр.д. № 273/ 2019г. по
описа на Великотърновски окръжен съд.
ОСЪЖДА О. Т. Т. ЕГН: ********** от гр. Горна Оряховица, ул.
****** № 29, вход "в", етаж 1, ап. № 1, да заплати на Т. О. Т. , ЕГН:
********** от гр. Горна Оряховица със съдебен адрес: адвокат К. Г., гр.
Велико Търново, ул. *********, партер, сумата 1 400 лв. разноски по делото
пред въззивната инстанция за адв.възнаграждение.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като процесуално недопустима
въззивна жалба № 3084 от 08.04.2020г. на Т. О. Т. чрез пълномощник адв.В.
Т. и прекратява производството по В.гр.д. № 222/ 2020г. по описа на ВТАС по
тази жалба.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховния
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
8
2._______________________
9