РЕШЕНИЕ
№
гр. София, 13.05.2022 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 16226 по описа за 2018 г. по описа на СГС, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ от Е.М.А. срещу З. „Л.И.“ АД за
заплащане на сумата от 50 000 лв., заявена като частичен иск от
60 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за причинени на
ищцата неимуществени вреди - болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на ПТП, реализирано на 01.06.2018 г. в гр. София, на бул. „****, по вина на Н.Г.С.водач
на лек автомобил „Мерцедес”, модел „МЛ 270” с рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите” при ответното застрахователно
дружество, както и за заплащане на сумата от 2 712 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за причинените на ищцата имуществени вреди,
изразяващи се разходи за лечение, ведно със законната лихва върху претендираните суми от 28.09.2018 г. до окончателното
изплащане на обезщетението.
В
исковата молба са изложени твърдения, че процесното пътнотранспортно
произшествие е настъпило изцяло по вина на водача на лекия автомобил
„Мерцедес", който нарушавайки правилата за движение по пътищата, е блъснал
на пешеходна пътека пресичащата пътното платно Е.А.. Ищцата твърди, че
вследствие на настъпилия удар са й причинени телесни увреждания, изразяващи се
в счупване на тялото (диафиза) на раменната кост,
както и множество охлузвания по лицето и гърба на носа, които травми са
наложили оперативно лечение. Сочи, че е търпяла и продължава да търпи физически
и емоционални болки и страдания.
Причинени
са също така, имуществени вреди, представляващи разходи за лечение в общ размер
на 2712 лв. Поддържа, че към датата на
произшествието процесният лек автомобил е имал
сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на
автомобилистите в ответното дружество. Във връзка с настъпилото събитие
застрахователят е определил обезщетение, но поставените от него условия за
изплащането му били неприемливи за пострадалата, поради което е налице правен
интерес от предявяване на настоящата претенция.
Ответникът
З. „Л.И.“ АД оспорва исковете по основание и размер, като сочи че не са установени
механизма и обстоятелствата, при които е настъпило процесното
произшествие. Твърди, че ударът е настъпил при условия на ограничена видимост –
наличието на спрели автомобили като водачът Н.С.не е могъл и не е бил длъжен да
предвиди възникването на опасност и да предотврати настъпването на пътнотранспортно
произшествие и последващия вредоносен резултат, което
обуславяло фактическия състав на случайно деяние по чл. 15 от НК. Поддържа, че
пострадалата се е движила на платното за движение при ограничена видимост между
спрели автомобили на необозначено за целта място, като при пресичане не се е
съобразила с разстоянията до приближаващите се превозни средства и с тяхната
скорост на движение или е изскочила между спрели автомобили като преди това
водачът на превозното средство не е могъл да я възприеме. Налице е и принос за
настъпване на застрахователното събитие, поради неупражнен спрямо ищцата
достатъчен родителски контрол. Със същите възражения, при условията на
евентуалност, релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Оспорва претендираният размер на обезщетението като силно завишен,
както и акцесорната претенция за лихва.
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на
разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното:
Като безспорно не се нуждае от доказване
обстоятелството, че гражданската отговорност на посочения от ищеца делинквент към датата на процесното
пътно произшествие е застрахована при ответника по застрахователна полица №
BG/22/118000972058 със срок на действие от 29.03.2018 г. до 29.03.2019 г.
С присъда от 27.03.2019 г., по Н.О.Х.Д. №
18994/2018 г. по описа на СРС, НК 100 състав, е признат Н.Г.С.за виновен в
това, че на 01.06.2018 г., около 13:30 ч., в гр. София,
при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка
“Мерцедес”, модел “МЛ 270”, с per. № **** по бул. “Дондуков”, с посока
на движение от ул.”Кракра” към бул.“Васил Левски” и на прилежаща пешеходна
пътека в района на № 58 , нарушил правилата за движението по пътищата: чл. 119,
ал. 1 от ЗДвП: по пешеходната пътека от дясно на ляво по посоката му на
движение пешеходка - Е.М.А. и реализирал пътнотранспортно произшествие с нея, и
по непредпазливост й причинил средна телесна повреда, изразяваща се в следните травматични увреждания: счупване на лявата
раменна кост, което й е причинило трайно
затруднение движенията на левия горен крайник, за повече от 30 дни, като деянието е
извършено на пешеходна пътека и в пияно състояние, с концентрация на алкохол в кръвта си 0,7
промила – престъпление по чл. 343, ал.3, пр. 1 и предл.
последно, б. „а“, пр. 2, вр. с ал. 1, б „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал.1, пр.
3 от НК.
Предвид разпоредбата на чл. 300 ГПК,
влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд
относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност
и виновността на дееца.
С претенция вх. № ОК-8962/28.06.2018 г., е депозирано
искане за обезвреда на Е.М.А., като при ответното
застрахователно дружество е образувана преписка по щета №
0000-10000-63-18-7487.
Съгласно
автотехническа експертиза, мястото на удара на
пешеходеца – Е.А. *** е върху пешеходната пътека, а по широчина на около
8,0 вляво от десния бордюр. Най -
вероятната скорост на лекия автомобил „Мерцедес“ е около 35 км/ч., не повече от
40 км/ч., непосредствено преди него. В настоящето
производство няма данни за ограничаване
на видимостта на водача на
Мерцедес МЛ 270, като
независимо, че видно от показанията
на св. В.А.Л. същият е карал по трамвайната линия, което според
вещото лице, усложнява обстановката и може да се каже, че
има ограничаване на видимостта, настоящият състав намира, че тъй като подобно движение не е разрешено, водачът сам се
е поставил в невъзможност да реагира своевременно,
при наличието на пешеходна пътека
в близост. Опасната зона за спиране на автомобил „Мерцедес MJI 270“ при движение със скорост 35 км/ч. е
18,41 м., при минимална скорост 30 км/ч. е 16,85 м. и при максимална 40 км/ч. е
24,77 м. При неограничена видимост на пешеходката за водача и движение на пешеходката
в посока от дясно на ляво спрямо движението на автомобила, водачът на л.а.
„Мерцедес MJI 270“ е имал възможност
да спре преди
мястото на удара и предотврати ПТП, ако пешеходката
е вървяла е бавен ход, спокоен и бърз ход, както и при спокойно тичане. Само при бързо тичане ударът е непредотвратим за
водача на автомобила.
Според заключението на приетата по делото и неоспорена съдебномедицинска експертиза в причинна връзка с процесното пътнотранспортно произшествие, Е.М.А.
е получила следните травматични увреждания: съчетана травма на глава, тяло
и крайници, довела до фрактура на
лявата мишнична кост в средна трета
и по-леки контузии с охлузвания по всички крайници и главата“ (без да
се конкретизира точното им анатомично
разположение и размер в епикриза по ИЗ 20709/2018 г. на УМБАЛСМ „Пирогов.
Видно от представената на личния преглед
изходна рентгенова снимка от деня
на процесното ПТП -
01.06.2018 г., фрактурата е закрита, напречна на костта,
под залавното място на делтоидния
мускул с типичното за този вид
разместване на костните фрагменти. Такава фрактура с напречен ход на
фрактурната линия, свидетелства за директен механизъм на получаване - удар с/в твърд предмет или повърхност
и то е голяма кинетична енергия на удара, доколкото
мишничната кост е една от най - здравите кости в човешкия скелет. Още в деня на хоспитализацията
е установено и честото усложнение при този тип фрактури,
а именно: контузията на радиалния
нерв, водеща до неговата пареза,
а оттам и до невъзможността да се екстензира (повдигне) китката и пръстите, което силно удължава възстановителния период, налагайки да се
правят няколко процедури от кинезитерапия
и ЛФК, както в болнични и домашни
условия.
Медико-биологичната характеристика на описаното счупване на мишничната кост
е трайно затруднение в движенията на левия
горен крайник за срок по-голям
от 30 дни, в случая за около
8 месеца (поради парезата на радиалния
нерв). На ищцата е оказана своевременна и адекватна медицинска помощ, изразяваща се в хоспитализация в специализирано лечебно заведение, по спешност още
в деня на ПТП, като е предприето оперативно лечение на фрактурата на
лявата мишнична кост. Оперативната техника се състои
в кръвното наместване на костните фрагменти
и фиксирането им с импланти, в конкретния случай с 2 гъвкави вътрекостни пирона, наричани „ендери“. Охлузванията по лицето и гърба
на носа са
били обработени от ЛЧХ.
Поради непосредствената анатомична близост на единия
от трите магистрални нерва на ръката, а именно
на радиалния нерв, точно в зоната
на фрактурата, много често се
контузва и той в различна степен при конкретното счупване на костта,
което води до двигателни и сетивни дисфункции в областта на неговата
инервация, а именно мускулите разгъвани на китката и пръстите
и сетивността по горната част на
дланта. Това усложнение е описано и при ищцата още
в деня на хоспитализацията и е довело до необходимостта от неколкократни кинезитерапевтични курса, впоследствие след изписването от болницата. На личния преглед е представен амбулаторен лист за консулт
с физиотерапевт от
27.08.2018 г., където е описано
горното усложнение на радиалния нерв
при ищцата и набелязания терапевтичен план - електофореза с нивалин и електростимулация. При
налично усложнение от страна на
нерва, възстановителния период се удължава
различно дълго във времето, в зависимост от това
колко тежка е травмата на нерва,
като при ищцата този възстановителен
период е продължил около 8 месеца.
След личен преглед, вещото лице установява пълното възстановяване на ищцата от понесената
фрактура и неврологично усложнение. Първоначално болките са били
с висок интензитет до оперативното лечение, като впоследствие
са намалявали до умерени и слаби,
с изостряния при опит да се
раздвижи ръката, както и в периода на рехабилитацията. Страданията на ищцата се
обуславят не само от понасяните
болки, но и от дългия период
на възстановяване, поради неврологичното усложнение, продължил по анамнестични данни около 8 месеца,
което се покрива от медицинските
критерии за такова усложнение. За посочения период лявата ръка на
ищцата не е била в състояние пълноценно да има
всички функции, което е налагало частична нужда от чужда помощ
при самообслужване и в битовото ежедневие. Отделно от това, въпреки пълното възстановяване, такива фрактури дават
феномена на болката при промяна на атмосферното налягане, което представляват
трайно последствие.
На базата на събраните по делото
доказателства съдът намира, че са доказани всички елементи на фактическия
състав, обуславящи отговорността на ответонто
застрахователно дружество, на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ.
Обезщетението за неимуществени вреди се
определя от съда в съответствие с установения в чл. 52 от ЗЗД принцип за
справедливост. Критериите за определяне на този размер са видът и обемът на
причинените неимуществени вреди от травматични увреждания, посочени по-горе в
съдебномедицинската експертиза, настъпилото усложнение и дългия възстановителен
период – 8 м., наличието на множество белези, обстоятелството, че ищцата е
търпяла интензивни болки вследствие на счупването. От значение за определянето
размера на обезщетението са и социално - икономическите условия на живот в
страната, както и възрастта на пострадалия към момента на настъпването на
увреждането (15 години). Според показанията на свидетеля Катерина Димитрова Нанчева, майка на ищцата, които съдът кредитира, тъй като
кореспондират на останалите доказателства, събрани по делото, след инцидента Е.
се е възстановявала около 8 месеца, не е могла да се грижи за себе си, защото е
изпитвала затруднения от засегнатия нерв на ръката, има белези от охлузванията.
След произшествието изпитва тревожност и страх – не желае да играе баскетбол,
за да няма съприкосновение с други хора, изпитва страх от влизането в море, а
също така ползва препарати за белезите си, опитва се да ги прикрива с грим.
Предвид изложеното, съдът намира, че
сумата от 37 000 лв., представлява справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52
от ЗЗД за репариране на неимуществените вредите от пътнотранспортното
произшествие. До пълния размер от 50 000 лв., частичен иск от 60 000
лв., искът следва да бъде отхвърлен. Законова лихва, следва да се присъди от
28.09.2018 г. (изтичане на тримесечния срок за произнасяне), съобразно диспозитивното
начало.
Относно релевираното от
ответника възражение за съпричиняване на вредоносния
резултат от страна на пострадалия, съдът намира същото за неоснователно. Видно
от показанията на свидетеля В.А.Л., очевидец, момичето е пресичало нормално,
ходейки, не е тичала, другите коли са спрели да ги пропуснат на пешеходната
пътека, но джипът не е спрял, карал е по трамвайната линия.
Относно претенцията за имуществени вреди в стойност 2 712 лв., за които
има издадени следните счетоводни документа: фактура № **********/11.06.2018 г.
ведно с касов бон № 038592, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД, на обща
стойност 700 лв., касаещи разходи за избор на екип; фактура № **********/06.06.2018 г. ведно с касов бон № 038298, издадени от УМБАЛСМ
„Н.И.Пирогов" ЕАД, на обща стойност 25 лв., касаещи разходи за 1 бр.
престой; фактура № **********/06.06.2018 г. ведно с
касов бон № 038297, издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов" ЕАД, на обща
стойност 75 лв., касаещи разходи за 3
бр. престой; фактура № **********/11.06.2018 г. ведно с касов бон № 025769,
издадени от УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД, на обща стойност 1 912лв., касаещи
разходи за: 2бр. ендер 3.0 х 450 мм кат. № 7.281.30
на стойност 933,34лв. и разширен остеосинтезен пакет кат№
КГ-4 на стойност 660 лв., съдът намира че описаните разходи за лечение и
консумативи са необходими и в причинно следствена връзка с процесното
произшествие. Следователно претенцията е изцяло основателна и следва да се уважи в пълния предявен размер
от 2 712 лв., ведно със законова лихва от 28.09.2018 г.
Относно разноските
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да
заплати на ищцата сумата от 37,67 лв., разноски за държавна такса. На адв. М. Н.-Т., се
дължи по чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, в размер на 2 533, 63 лв. с
ДДС.
На ответника, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, следва да
бъдат присъдени направените разноски за възнаграждение за юрисконсулт в размер
на 100 лв. и за депозит за експертиза в размер на 73,99 лв.
На основание чл. 78, ал. 6, ГПК ответникът следва да бъде
осъден да заплати по сметка на СГС държавна такса от 1 538,48 лв. и 226,01 лв.
за депозит за експертиза, съразмерно размера на уважената част от исковете.
Мотивиран от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ****, със
съдебен адрес ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е.М.А., ЕГН **********,***, представлявана от
адв. М. ***, сумата от 37 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за
претърпените неимуществени вреди – болки и страдания от травматични увреждания,
настъпили вследствие на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 01.06.2018 г. в гр. София, на бул. „****, по вина на Н.Г.С.водач на лек автомобил
„Мерцедес”, модел „МЛ 270” с рег. № ****, застрахован по
застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите при ответното
застрахователно дружество, ведно със
законната лихва върху тази сума от 28.09.2018 г. до окончателното плащане, като
ОТХВЪРЛЯ иска за главницата за разликата над сумата от 37 000 лв. до претендираните 50 000 лв., предявен като частичен иск от
общия размер от 60 000 лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ****, със
съдебен адрес ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е.М.А., ЕГН **********,***, сумата от 2 712 лв., представляваща
застрахователно обезщетение за претърпените от ищеца имуществени вреди от гореописаното пътнотранспортно
произшествие, ведно със законната лихва върху тази сума от 28.09.2018 г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ****, със
съдебен адрес ***, да заплати на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ на Е.М.А., ЕГН **********,***, сумата от 37,67 лв., разноски за държавна такса.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ****, да
заплати на на адв. адв. М. Н.-Т., на основание
чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 2 533,63 лв. с ДДС, представляваща
адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ.
ОСЪЖДА Е.М.А., ЕГН **********,***, да заплати на „Застрахователна компания „Л.И.”
АД, ЕИК ****, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 100 лв. - възнаграждение за юрисконсулт и за депозит за експертиза
в размер на 73,99 лв.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания „Л.И.” АД, ЕИК ****, да заплати на основание чл.
78, ал. 6 от ГПК и съобразно уважената част от исковете по банкова сметка *** 1 538,48 лв. и сумата от 226,01 лв. за депозит за експертиза.
Решението може да се обжалва с въззивна
жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: