№ 482
гр. Варна, 02.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
първи април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Мирела Огн. Кацарска
Членове:Весела Гълъбова
мл.с. Христо Р. Митев
при участието на секретаря Петя П. Петрова
като разгледа докладваното от Весела Гълъбова Въззивно гражданско дело №
20253100500206 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 5705/21.08.2024г., подадена от П.
Д. Н., ЕГН **********, срещу решение № 188/07.08.2024г., постановено по
гр.д. № 365/2024г. по описа на РС-Девня, 2 състав, в частта, с която е изменен
размера на определената по гр.дело № 809 по описа за 2022 г. на Районен съд –
гр. Девня издръжка, дължима от П. Д. Н., ЕГН **********, в полза на детето
Е. П. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител Г. М.
Г., ЕГН **********, като е увеличен от 250 лева на 450 лева, считано от
26.04.2024г., на основание чл. 150 СК.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилност и
незаконосъобразност на обжалваната част от постановеното решение.
Въззивникът счита, че решението не е съобразено с доказателствата по делото,
като не е отчетено материалното състояние на даващия издръжка. Поддържа
още, че липсват доказателства за трайно съществено изменение на нуждите на
издържания. Сочи, че неправилно съдът е приел за ирелевантно
1
обстоятелството, че ответникът има ипотечен кредит, който е бил изтеглен за
задоволяване на семейни нужди преди отношенията му с майката на детето да
се влошат. Моли решението да бъде отменено в обжалваната му част, както и
да му бъдат присъдени направените по делото разноски в двете инстанции.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от въззиваемата страна Г. М. Г., ЕГН **********, с който жалбата се оспорва
като неоснователна. Счита, че първоинстанционният съд е събрал достатъчно
доказателства за изясняване на всички факти и обстоятелства по предмета на
спора и ги е анализирал задълбочено. Моли решението да бъде потвърдено.
Въззивната жалба е редовна, подадена е в срок от надлежна страна,
срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което е
допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Правомощията на въззивния съд, съобразно разпоредбата на чл. 269
ГПК, са да се произнесе служебно по валидността и допустимостта на
първоинстанционното решение в обжалваната част, а по останалите въпроси –
ограничително от посоченото в жалбата по отношение на пороците, водещи
до неправилност на решението.
Първоинстанционното решение е постановено от надлежен съдебен
състав, в рамките на предоставената му правораздавателна компетентност,
поради което е валидно.
Наличието на всички положителни и липсата на отрицателните
процесуални предпоставки във връзка със съществуването и упражняването
на правото на иск при постановяване на съдебното решение, обуславя
неговата допустимост, поради което въззивният съд дължи произнасяне по
съществото на спора.
Производството пред РС – Варна е образувано по искова молба на Г. М.
Г., ЕГН **********, в качеството й на майка и законен представител на детето
Е. П. Н., ЕГН ********** срещу П. Д. Н., ЕГН **********, с която е предявен
иск по чл.150 от СК с който се иска да бъде изменен определения с
определение за одобряване на споразумение по гр.д. № 809/2022г. по описа на
РС-Девня размер на месечната издръжка, дължима от ответника на детето Е.
от 250 лева на 500 лева, считано от датата на предявяване на исковата молба в
съда – 26.04.2024г.
2
В исковата молба са изложени твърдения, че с протоколно определение
от 21.11.2022г. по гр.д. № 809/2022г. по описа на РС-Девня е одобрено
споразумение, по силата на което ответникът се е задължил да заплаща
месечна издръжка на детето Е. в размер на 250 лева. Ищцата твърди, че към
този момент се е съгласила на такъв размер на издръжката предвид че е
останала да живее в собственото на ответника жилище при наемна цена от 100
лева на месец за период от една година. След изтичането на този срок
ответникът изгонил ищцата и детето от жилището. С времето нараснали и
потребностите на детето, както и се променили социално-икономическите
условия в страната. Детето посещавало извънкласни уроци по чужди език,
както и частни уроци по бален и народни танци и тренировъчни курсове по
конна езда. Ищцата излага още, че е съкратена от работа и не получава
трудово възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК от ответника е депозиран писмен отговор на
исковата молба, с който искът се оспорва като неоснователен. Оспорва се
твърдението, че ищцата вече не ползва жилището на ответника, като се
твърди, че същата не е предала владението и че продължава да го ползва, без
да заплаща наем. Ответникът твърди още, че освен неговото жилище, ищцата
ползва и това на майка си, като получава и финансова подкрепа от същата.
Излага че понастоящем е безработен, регистриран в „бюрото по труда“, както
и че изплаща ипотечен кредит за жилището, което се ползва от ищцата.
Твърди още, че е отчуждаван от детето си и че са възпрепятствани контактите
му с него.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното по делото удостоверение за раждане се установява, че
Г. М. Г. и П. Д. Н. са родители на детето Е. П. Н., родена на 12.11.2013г.
Видно от представения протокол от проведено на 21.11.2022г. открито
съдебно заседание по гр.д. № 809/2022г. по описа на РС-Девня стрнаите са
постигнали съдебна спогодба, одобрена от съда, по силата на която
родителските права по отношение на детето Е. П. Н. са предоставени на
майката Г. М. Г. при определен режим на лични контакти с бащата П. Д. Н., а
последният е задължен да заплаща месечна издръжка на детето в размер на
3
250 лева. Със съдебната спогодба страните са постигнали съгласие Г. М. Г. да
ползва за задоволяване на жилищната си нужда собствения на П. Д. Н.
недвижим имот, представляващ апартамент, находящ се в *** за срок до
30.11.2023г.
Видно от служебна бележка от 26.04.2024г., издадена от СУ „Васил
Левски“ гр. Девня детето Е. П. Н. е записано в четвърти клас в същото учебно
заведение за учебната 2023/2024г.
От ответника е представен договор за жилищен кредит от 01.10.2012г.,
сключен между него и „Банка ДСК“, по силата на който от банката му е
предоставен кредит в размер на 14292 лева за закупуване на недвижим имот,
представляващ апартамент № 14, находящ се в ***, срещу задължение за
връщането му в срок от 360 месеца.
Представена е и регистрационна карта на П. Н. в „Бюро по труда“ от
28.05.2024г.
Видно от служебна бележка от 08.07.2024г. Г. М. Г. е регистрирана като
търсещо работа лице, считано от 19.06.2023г.
От справка-данни за осигуряването за периода от 01.04.2023 г. до
30.04.2024 г., се установява, че Г. М. Г. е осигурявана само през м. май и април
2023г. с месечен осигурителен доход от 394,68 лева.
От справка-данни за осигуряването за периода от 01.04.2023 г. до
31.07.2024 г., се установява, че П. Д. Н. е осигуряван през м.ноевмри, 2023г. от
„Кестен-2007“ ООД с осигурителен доход от 195,99 лева, и през месеците юли,
август и септември 2023г. от „Апстоун“ ЕООД с осигурителен доход за
съответния месец както следва: 594,29 лева, 610,43 лева и 451,58 лева.
Видно от справка за регистрирани трудови договори, изготвена от ТД на
НАП-Варна, за периода от 26.04.2023г. до 11.07.20024г. П. Д. Н. има
регистриран трудов договор с „Кестен-2007“ ООД за периода от 10.11.2023г.
до 20.11.2023г. и с „Апстоун“ ЕООД за периода от 27.06.2023г. до 01.101.2023г.
Приобщен към доказателствения материал е и социален доклад от
02.07.2024г., изготвен от Д „СП“ гр.Девня, в който се излага становище за
основателност на претенцията за увеличаване на издръжката. В същия се сочи,
че майката Г. Г. и детето Е. живеят в апартамент на техни познати, който
предстои да закупят, находящ се в ***.
4
По делото за изслушани обяснение по чл.176 от ГПК, дадени от
ответника, съгласно които „Апстоун“ ЕООД е фирма на жената, с която живее
понастоящем и където за кратко е била назначен през 2023г. Сочи, че не
изпълнява каменоделна дейност и не получава доходи от такава.
По делото са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпит
на един свидетел на страната на ищцата – Е.И. /баба на ищцата/ и един
свидетел на страната на ответника – А. Н. /съпруга на покойния баща на
ответник/.
Съгласно показанията на св. И. грижи за детето Е. полага неговата
майка, а когато тя е на работа – свидетелката. И. водела детето на балет в
гр.Девня, като разходите се заплащали от майката. Детето ходело и на народни
танци, а до преди месец и на конна езда. Когато майката е на работа,
свидетелката я гледа. Бащата заплащал само определената му издръжка.
Детето и майката живеели под наем в гр. Девня в апартамент с тенденция да
го закупят, като заплащали месечен наем 2 размер на 200 лева. Там се
преместили след като ответникът спрял тока на апартамента, в който живеели
в средата на м. април 2024г. и на другия ден те се изнесли. През м. юни
предали и ключовете от апартамента. Майката работела на частно, без трудов
договор, за по час-два.
Съгласно показанията на св. Н. същата живеела заедно с ответника и
дъщеря си във вилна зона „Пазарлията”. Ответникът живеел с тях от две
години. Свидетелката била градинар на свободна практика и от тази си
практика реализира доходи от порядъка на 1700 - 1800 лв. С този приход
издържа и тримата, тъй като П. към момента бил безработен. Регистриран е в
Бюрото по труда. Последните му трудови доходи били от м. октомври
миналата година, когато го освободила от собствената си фирма. Там бил
назначен от месец юли до месец октомври на минимална работна заплата от
780 лв. П. имал има жилищен кредит, който се заплащал от майка му, тъй като
той нямал възможност. Собственото му жилище било в квартал Повеляново,
но той не реализирал приход от наем поради това, че доскоро там живяла
съпругата му с детето и напускайки го, оставила жилището в състояние, което
е неизползваемо, включително имало неплатена една сметка за ток и вода за
две години. Издръжката на детето П. заплащал с помощ от близки. Майката
възпрепятствал отвтеника да вижда детето си и той се отказал, защото е
5
безсмислено.
При така установените факти по въведените с жалбата оплаквания,
съдът намира следното от правна страна:
Предявеният иск е с правно основание чл.150 от СК и е процесуално
допустим.
Съгласно правилото за разпределение на доказателствената тежест
ищецът носи доказателствената тежест да установи размера на предходно
определената издръжка, променените обстоятелства от предходното
определяне на издръжката, нуждите на детето от издръжка в претендирания
размер и възможността на ответника да я дава.
Във въззивната жалба са наведени оплаквания за неправилни изводи на
съда съобразно доказателствения материал за възможностите на бащата да
дава и издръжка и за изменените нужди на детето от такава.
Установи се, че по силата на постигната между страните съдебна
спогодба от 21.11.2022г. ответникът е осъден да заплаща на детето Е. месечна
издръжка в размер на 250 лева. От този момент до датата на подаване на
исковата молба за увеличение на издръжката е изминал период от една година
и девет месеца. Към същия следва да се прибави и изминалия период до
приключване на съдебното дирене в настоящата инстанция, предвид че
съгласно чл.235, ал.3 от ГПК съдът е длъжен да вземе предвид и фактите,
настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право.
Следователно общият период е около 2 години и половина.
Ноторно известно е, че за изтеклия период от време са се променили
социално-икономическите условия в страната – напр. минималната работна
заплата за 2022г. е била в размер на 710 лева, а за 2025г. е определена в размер
на 1077 лева /ПМС № 359/23.10.2024 г./. Безспорно нараснали са и нуждите на
детето, което при предходното определяне на издръжката е било на 9 години, а
понастоящем е на 11 години и половина (пети клас), следователно са
нараснали както разходите за образователни нужди, така и за извънкласни
занимания и социален отдих. Съгласно показанията на свидетелката детето
посещава извънкласни занимания по балет и народни танци.
Не се установява изменение в податните възможности на бащата, с оглед
липсата на конкретни данни за възможностите му към предходното
6
определяне на издръжката, поради което преценката следва да бъде
извършена съобразно настоящото положение. Действително се установи, че
ответникът е безработен, но същият е в млада и трудоспособна възраст /33
години/, без данни за влошено здравословно състояние, поради което по
принцип същия би могъл да реализира доходи поне от минималния до средния
размер за страната. Следва да се отчете, че е регистриран в „Бюро по труда“
като активно търсещ работа, но все още не е намерил такава. На следващо
място ответникът има собствено жилище, в което не живее и би могъл да
отдава под наем, доколкото се установи от свидетелските показания, че
същото е напуснато от ищцата и детето. Бащата няма алименти задължения
към други лица. Обстоятелството, че изплаща кредит е ирелевантно, защото
чрез него е получил средства за закупуване на имущество – жилище.
По отношение на майката се установи, че също е безработна и
регистрирана в „Бюро по труда“. Майката няма собствено жилище, напуснала
е жилището на ответника, за което са се спогодили временно да пребивава в
него и живее под наем, за който по данни на свидетелката заплаща 200 лева
месечно.
Предвид всички изложени съображения съдът приема, че е налице
трайно изменение в нуждите на детето, обусловено от възрастта и
променената обществено-икономическа обстановка в страната. Предвид
обстоятелството, че не са установени нужди на детето извън обичайните за
неговата възраст, съдът определя необходима издръжка за 11-12 годишно дете
средно от 600 лева месечно. С оглед податните възможности на родителите и
при отчитане на обстоятелството, че майката полага непосредствените грижи
по отглеждане и възпитание на детето и живее под наем, съдът намира, че
бащата следва да заплаща издръжка в размер на 380 лева.
Поради частичното несъвпадане изводите на двете инстанции
първоинстанционното решение следва да бъде отменено в частта, с която е
уважен иска за разликата над 380 лева до 450 лева и вместо него да се
постанови друго, с което искът да се отхвърли в посочената част, и да бъде
потвърдено в частта, с която искът е уважен за сумата от 380 лева.
С оглед изхода на спора, отправеното своевременно искане и
представените доказателства, и на осн. чл.78, ал.1 от ГПК, въззиваемата
следва да бъде осъдена да заплати на въззивника направените в настоящото
7
производство разноски. Въззивникът е направил разноски в размер на 144
лева за платен държавна такса, от която въззиваемата следва да заплати 50,40
лева.
Предвид предоставената безплатна правна помощ въззиваемата следва
да бъде осъдена да заплати на процесуалния представител на въззивника –
адв. Г. Х., адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от жалбата.
Съобразно предиведния минимум и фактическата и правна сложност на
делото съдът определя адвокатско възнаграждение в размер 400 лева, от което
въззиваемата следва да заплати 140 лева. Въззивникът е поискал присъждане
на разноски и за първоинстанционното производство. Доколкото с решение на
РС-Девня не са му присъдени разноски за отхвърлената част и той не е
направил искане по чл.248 от ГПК за допълване на решението в частта за
разноските, настоящият състав намира, че на този етап няма право да
присъжда разноските в отхвърлителната част, която не е предмет на
обжалване (разликата над 450 лева до 500 лева). За отхвърлителната част
съобразно настоящото решение (над 380 до 450 лева) следва да се присъдят
разноски. В този смисъл на адв. Г. Х., който е предоставил безплатна правна
помощ и пред първата инстанция, съдът също определя размер на
адвокатското възнаграждение от 400 лева, от което ищцата следва да заплати
140 лева.
С оглед изхода на спорна и на основание на чл.78, ал.6 следва да заплати
в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса в размер на 187,20
лева, поради което решението в тази част следва да бъде отменено и вместо
него да бъде постановено осъждането му да заплати такса съобразно
уважения размер на претенцията.
Водим от горното, съдебният състав
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 188/07.08.2024г., постановено по гр.д. №
365/2024г. по описа на РС-Девня, 2 състав в частта, с която е изменен размера
на определената по гр.дело № 809 по описа за 2022 г. на Районен съд – гр.
Девня месечна издръжка в размер на 250 лева, дължима от П. Д. Н., ЕГН
**********, в полза на детето Е. П. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Г. М. Г., ЕГН **********, като е увеличен за разликата
8
от 380 лева до 450 лева, считано от 26.04.2024г., на основание чл. 150 СК,
както и в частта за дължимата по сметка на бюджета на съда държавна такса, и
ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. М. Г., ЕГН **********, в качеството й на
майка и законен представител на детето Е. П. Н., ЕГН ********** срещу П. Д.
Н., ЕГН **********, иск за изменение на определения по гр.д. № 809/2022г.
по описа на РС-Девня размер на месечната издръжка от 250 лева, дължима от
ответника на детето Е., за разликата над 380 лева до присъдения от
първоинстанционния съд размер от 450 лева, считано от датата на
предявяване на исковата молба в съда – 26.04.2024г
ПОТВЪРЖДАВА решение № 188/07.08.2024г., постановено по гр.д. №
365/2024г. по описа на РС-Девня, 2 състав в частта, с която е изменен размера
на определената по гр.дело № 809 по описа за 2022 г. на Районен съд – гр.
Девня месечна издръжка в размер на 250 лева, дължима от П. Д. Н., ЕГН
**********, в полза на детето Е. П. Н., ЕГН **********, чрез неговата майка
и законен представител Г. М. Г., ЕГН **********, като е увеличен до 380 лева,
считано от 26.04.2024г., на основание чл. 150 СК.
ОСЪЖДА П. Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, местност
„Пазарлията част 2“ № 654 да заплати в полза на бюджета на съдебната власт
по сметка на РС-Девня държавна такса в размер на 187,20 лева.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес *** ап.33 да заплати на П.
Д. Н., ЕГН **********, с адрес: ***, местност *** сумата от 50,40 лева,
представляваща направени пред въззивната инстанция разноски за държавна
такса.
ОСЪЖДА Г. М. Г., ЕГН **********, с адрес *** ап.33 да заплати на
адв. Г. С. Х., личен № 13001611390 от АК-Варна, с адрес на кантора: гр.
София, бул. „Александър Дондуков“ № 50, партер сумата от 140 лева,
представляваща адвокатско възнаграждение за първоинстанционното
производство, както и сумата от 140 лева, представляваща адвокатско
възнаграждение за въззивното производство, на основание чл. 38, ал.2 от
Закона за адвокатурата.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване по арг. от чл. 280, ал.3, т.2
ГПК.
9
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10