Решение по дело №5225/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е  Ш  Е  Н  И  Е № 260110

 

гр. Сливен, 30.09.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, десети състав в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и двадесета година в състав:

                                                              

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  НИНА КОРИТАРОВА

 

при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдия Коритарова  гр.д. № 5225 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:                                                     

Производството е образувано въз основа на депозирана искова молба от Е.П.Б., ЕГН: ********** *** чрез адв. Л.А. ***, с която е предявен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗН против Е.Г.К., ЕГН: ********** ***, с който се претендира да се признае за установено между страните, че ищцата е собственик по завещание и наследство  на девет подробно описани в исковата молба недвижими имоти. Моли на основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен констативния нотариален акт № 120, том осми, рег. № 12304, дело № 1249 от 2015 г.

В хода на процеса към този първоначално предявен иск са последващо обективно кумулативно съединени два инцидентни установителни иска- иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, а именно автентичността на представеното от ищцата саморъчно завещание и иск по чл. 124, ал. 1, хип. 2 ГПК на представеното от ищцата саморъчно завещание поради неспазване на законната форма, а именно наличие на две дати на съставяне.

В исковата молба ищцата твърди, че нейният наследодател Иван Панайотов Дачев бил починал на 16.09.2015 г., като му бил съставен акт за смърт № 1133/16.09.2015 г. в гр. Сливен. Тя била негов наследник в качеството си на преживяла съпруга като от брака нямали деца. Наследодателят й бил съставил приживе саморъчно  завещание на 07.07.2007 г., с което й бил оставял всичкото си движимо и недвижимо имущество. На 21.08.2019 г. завещанието било обявено от нотариус К.Т.. Заявява, че била установила, че племенникът им и ответник в настоящия спор се бил снабдил с констативен нотариален акт № 120, том осми, рег. № 12304, дело № 1249 от 2015 г. на нотариус Ш., който бил вписан въз основа на саморъчно завещание на Иван Панайотов Дачев, съставено на 17.02.2007 г. Наследодателят бил притежавал претендираните от ищцата и подробно описани в исковата молба девет броя недвижими имоти. Счита, че последващото завещателно разпореждане на нейния наследодател на основание чл. 38 ЗН отменя предходните завещателни разпореждания и тя се явява едноличен собственост на цялото имущество оставено в наследство от Иван Панайотов Дачев.

Моли съдът да признае за установено по отношение на ответника, че тя е едноличен собственик на процесните имоти и да отмени констативен нотариален акт № 120, том осми, рег. № 12304, дело № 1249 от 2015 г. на нотариус Ш. на основание чл. 537, ал. 2 ГПК. Претендират се деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника, с който се оспорва предявения иск. Счита, че представеното от ищцата завещание не отменя изготвеното в негова полза саморъчно завещание. Саморъчното завещание, на което се позовава ищцата било нищожно, тъй като съдържало две дати-05.07.2007 г. и 07.07.2007 г., което водило до липса на реквизит и съставлявало нарушение на предвидената в чл. 25, ал. 1 ЗН форма. Цитира трайна съдебна практика в този смисъл. Оспорва автентичността на саморъчното завещание представено от ищцата, като счита, че същото не е написано и подписано от лицето, което е посочено за негов автор. Твърди, че след като представеното от ищцата завещание е неавтентично и същата се позовава на него е налице фактическия състав на чл. 3, б. „в”, хип. посл. ЗН и ищцата се явява недостоен наследник, който не може да наследява и по закон.  Заявява, че дори и да се приеме, че ищцата не е недостойна да наследява по закон съгласно правилата за наследяване ищцата не е единствена наследница, тъй като бракът й с наследодателя е продължил по-малко от 10 години и делът й е само 1/2  от имуществото на наследодателя съгласно чл. 9, ал. 2, хип. 1 ЗН. Счита, че представеното от ищцата завещание е нищожно и неавтентично и като такова не е отменило направеното в негова полза предходно завещание и ищцата не е придобила процесните имоти. Ищцата не била придобила и по наследяване по закон своя дял от процесните имоти, тъй като била недостойна да наследява. Допуска, че ако представеното от ищцата завещание е автентично, то завещателят не е бил в състояние да действа разумно и е бил станал жертва на грешка, насилие или измама. Не оспорва, че наследодателят към момента на смъртта си е бил собственик на процесните имоти. Прави следните възражения- за нищожност на саморъчното завещание с две дати поради липса на реквизит и нарушаване на формата по чл. 25, ал. 1 ЗН, за неавтентичност на завещанието, тъй като не било изготвено и подписано от лицето, което било посочено за негов автор, за нищожност на саморъчното завещание на основание чл. 42, б. „а” ЗН, поради това, че било съставено в полза на лице, което няма право да наследява по чл. 3, б „в” ЗН, при условие на евентуалност възражение за унищожаемост на завещанието, тъй като ако се установи, че наследодателят му е автор, същият не бил в състояние да действа разумно поради грешка, насилие или измама по чл. 43, ал. 1 ЗН и отново при условие на евентуалност се позовава на чл. 9, ал. 2, хип. 1 ЗН. Предявява два инцидентни установителни иска- иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, а именно антентичността на представеното от ищцата саморъчно завещание и иск по чл. 124, ал. 1, хип. 2 ГПК на представеното от ищцата саморъчно завещание поради неспазване на законната форма, а именно наличие на две дати на съставяне. Иска се отхвърляне на претенцията.

            В срока по чл. 131 ГПК ищцата депозира отговор на предявените срещу нея инцидентни установителни искове. Счита, че направените от ответника възражения за нищожност и унищожаемост на представеното от нея саморъчно завещание са неоснователни и излага подробни съображения затова подкрепени с цитирана съдебна практика. От своя страна прави възражение за нищожност на саморъчното завещанието, на което се позовава ответника, тъй като съдържало две дати-17.02.2007 г.  и 217 или 117.02.2007 г., прави възражение за неавтентичност на саморъчното завещанието, на което се позовава ответника на основание чл. 124, ал. 4 ГПК и моли съдът да прогласи неговата нищожност. Прави възражение, че ответникът е недостоен да наследява и че по отношение на него също е налице фактическия състав на чл. чл. 3, б „в” ЗН. Допуска, че саморъчното завещание, от което се ползва ответникът е било съставено поради грешка, насилие или измама. Моли съдът да прогласи нищожност на завещанието, от което се ползва ответника като уважи направените от нея възражения.

 

От събраните по делото доказателства, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Видно от представеното от ищцата саморъчно завещание наследодателят й Иван Панайотов Дачев й завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, като посочва, че прави това завещателно разпореждане в израз на благодарност за грижите, които били положени от нея по време на съвместният им живот. В текста на завещанието са вписани две дати- в началото е вписана датата 05.07.2007 г., което е изписана и словом, а в края на текста на завещанието преди подписа на завещателя е изписана само с цифри датата-07.07.2007 г. От текста на завещанието не може да бъде направен категоричния извод, че на първата датата е започнал завещателят да пише завещанието, а на втората дата завещанието е било завършено. Това саморъчно завещание е било обявено на 21.08.2019 г. в нотариалната кантора на нотариус К.Т.,*** действие РС-Сливен.

Видно от представеното от ответника саморъчно завещание наследодателят му Панайотов Дачев му завещава цялото си движимо и недвижимо имущество. В началото на текста на завещанието като датата на неговото съставяне е посочена 17.02.2007 г.  В края на текста преди подписа на завещателя е посочена дата -117.02.2007 г. Завещанието е било обявено на 06.11.2015 г.  от нотариус Е.Ш.,*** действие РС-Сливен. Въз основа на това завещание бил съставен констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот придобит на основание наследяване по завещание и по закон № 120, том осми, рег № 12304 по дело № 1249 от 2015 г.

Видно от представеното удостоверение за наследници се установява, че Иван Панайотов Дачев е бил починал на 16.09.2015 г. в гр. Сливен, като бил оставил за свои наследници ищцата, която била негова съпруга, еднокръвния си брат Димитър Панайотов Дачев и двама племенници- ответника и неговата сестра Радост Г. Костова.

Безспорно между страните обстоятелство, което се установява и от представените с исковата молба Решения на Общинската служба по земеделие и гори и приложените към тях скици е, че наследодателят им е бил собственик на поземлените имоти, които са предмет на настоящата искова претенция.

Ищцата била сключила граждански брак с наследодателя на 10.03.2015 г.

С пълномощно наследодателят бил упълномощил ответника да го представлява пред „Банка Пиреос България” АД, като пълномощното било нотариално заверено на 06.07.2010 г. от нотариус Димчо Ненов . Иван Дачев бил писмено оттеглил своето пълномощно от ответника, като неговата воля да оттегли пълномощното си от своя племенник била обективирана в писмена форма с нотариална заверка на подписа и съдържанието на 03.05.2011 г. Наследодателят Дачев бил подал жалба до РП-Сливен, в която твърди, че ответникът и трето лице му били причинили щети по отношение на изпълнение на аренден договор и че племенникът му бил заминал за Германия след като бил изтеглил всичките му пари от Банка Пиреос България” АД. С постановление РП-Сливен е отказала да образува наказателно производство, като този отказ е бил атакуван от Дачев пред ОП-Сливен, която с Постановление от 26.10.2012 г. е потвърдила отказа да се образува наказателно производство.

 От представената медицинска документация по делото не се установява Дачев да е страдал от психиатрични заболявания към момента на съставянето на двете завещание, а единствено от белодробни болести и анемия.

Видно от първата изготвена по делото съдебно-графологическа експертиза наследодателят Иван Дачев е положил подписа и изпълнил текста в саморъчното завещание, което представя ищцата и с дата на полагане на подписа -07.07.2007 г. Разпитано в съдебно заседание вещото лице заявява, че технически е невъзможно да бъде определена датата на която е положен подписа на завещателя върху завещанието. Заявява, че най-вероятно завещателят е написал първо датата в края на завещанието, а след това е положил подписа си.

Видно от допълнението по първата съдебно-графологическа експертиза датата изписана в края на завещанието, на което се позовава ищцата преди подписа  е 07.07.2007 г., но тази датата е единствено датата, с която е положен подписа и не е възможно да се определи реално дали съвпада или не съвпада с абсолютната дата, на която подписът е положен.

Видно от втората назначена по делото съдебно-графологическа експертиза в началото на саморъчното завещание, на което се позовава ответникът е изписано „17 Февруари 2007. год”, като месецът е изписан словом.  След това в скоби е изписано изцяло словом- /седемнадесет февруари две хиляди и седма год./. Преди подписа на завещателя било изписано „117.02.2007 год”. Вещото лице, счита че двете дати са идентични, като допълнителният знак 1 в началото бил волно или неволно изпълнен. Химикалните пасти от текста и подписа в саморъчното завещание, на което се позовава ищцата са различни, т.е. изписани са с различни пишещи средства. Иван Дачев е положил подписа си върху саморъчното завещание, на което се позовава ответникът и подписа на саморъчното завещание, на което се позовава ищцата.

Съдът кредитира изготвените по делото съдебно-графологични експертизи като изготвени от безпристрастно и компетентно вещо лице.

Видно от показанията на разпитания по делото свидетел Балъкчиев, който познава наследодателя Дачев от 30 години като синдик на неговата фирма последният бил живеел заедно с ищцата, като били в нормални семейни отношения помежду си. Заявява, че Дачев му се бил оплаквал от ответника, тъй като бил подведен от него и е бил изтеглил авоари от негова сметка, както и имали спорове относно земи. Дачев не бил страдал от психично заболяване и бил в пълно съзнание до смъртта си през 2015 г. Не бил страдал от деменция, не бил употребявал алкохол и било невъзможно да бъде манипулиран. Страдал от асма, но се бил последните години преди смъртта си залежал и през този период грижи за него била полагала единствено ищцата.

Видно от показанията на свидетелката Рамаданова, която е племенница на ищцата последната била съжителствала с Дачев от 1996 г. до смъртта му през 2015 г. Заявява, че ги била посещавала често през 2010 г. и в дома им било чисто. Леля й се била грижила за него и била викала бърза помощ, когато той се бил задушавал понеже бил страдал от бронхиална асма. Дачев бил в нормално психично състояние до края на живота си и имал свое мнение и сам си взимал решенията. Заявява, че Дачев й се бил оплаквал от неговия племенник, който бил изтеглил всичките пари от неговата сметка, бил му доверил, но бил останал разочарован от него.

Видно от показанията на свидетеля Димитър Дачев, който е еднокръвен брат на Иван Дачев, последният се бил събрал да живее с ищцата за да полага грижи за него. Твърди, че бил чул от приятели на брат си , че неговото намерение било да завещае имуществото си на   своя племенник. Ищцата се била грижила твърде немарливо за неговия брат и била изчезвала със седмици и тогава неговия брат му бил чукал по стената, тъй като бил неподвижен и нямало кой да се грижи за него. Свидетелят заявява, че в този случай бил се обаждал на ответника, тъй като единствено той имал ключ от къщата на брат му. Ответникът също се бил грижил за наследодателя и му бил носил храна. След това бил възникнал конфликт между двамата. Наследодателят бил в нормално психично състояние до смъртта си. Страдал от белодробно заболяване и се бил залежал.

Видно от показанията на свидетеля Кировски, който е приятел на ответника последният се бил грижил за своя наследодател като му бил носил храна и му бил палил печката. Свидетелят заявява, че бил присъствал по време на грижите, които ответникът бил полагал за вуйчо си. Не бил заварвал никой друг да се грижи за починалия. През 2011 г. бил заминал ответникът за Германия, като последния път, когато свидетелят бил ходил заедно с ответника при вуйчо му бил през 2010 г., като отношенията им се били влошили и вуйчо му му бил взел ключа. Заявява, че не е виждал никога ищцата, когато е посещавал заедно с ответника починалия.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели като обективни безпристрастни и кореспондиращи със останалия събран по делото доказателствен материал. Съдът счита, че показанията на  първата група свидетели, които са доведени от ищцата Рамаданова и Балъкчиев се отнасят до обстоятелства след възникване на конфликт между ответника и наследодателя по повод на оттегляне на пълномощните през 2010-2011 г., а показанията на втората група  свидетели, които са доведени от ответника  Дачев и Кировски се отнасят за един по-ранен период преди конфликта между ответника и неговия вуйчо.

Предвид установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск с правно основание чл. 124 ГПК във вр. с чл. 38 ЗН се явява неоснователен и недоказан, тъй като съдът, счита, че представеното от ищцата саморъчно завещание на което се позовава е нищожно, поради неспазване на изискуемата форма, тъй като в текста на самото завещание са посочени две дати- в началото цифром и словом е изписана датата 05.07.2007 г., а в края на текста преди подписа на завещателя е посочена датата-07.07.2007 г., като от текста на самото завещание не може да стане ясно дали на първата дата завещателят е започнал да пише завещанието, а на последната дата е приключил писането му. В този смисъл са изготвените и кредитираните от съда съдебно-графологически експертизи.

Съдът следва да отхвърли първия предявен от ответника инцидентен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 4 ГПК   за установяване на неистинност на документ, а именно автентичността на представеното от ищцата саморъчно завещание, тъй като видно от кредитираните от съда съдебно-графологически експертизи подписът положен върху саморъчното завещание, на което се позовава ищцата е на наследодателя Иван Панайотов Дачев.

Съдът следва да уважи вторият предявен от ответника инцидентен установителен иск иск по чл. 124, ал. 1, хип. 2 ГПК  и да обяви нищожност на представеното от ищцата саморъчно завещание поради неспазване на законната форма, поради наличие на две дати на съставяне-05.07.2007 г.  и 07.07.2007 г.

Съдът, счита, че представеното от ответника саморъчно завещание е действително и по силата на същото той е станал единствен собственик на цялото движимо и недвижимо имущество на наследодателя Иван Панайотов Дачев. Същото не е нищожно поради наличие на две дати, тъй като се касае за една дата -17.02.2007 г., записана правилно с думи и цифри в началото на завещанието и допусната волна или неволна грешка при изписване на датата в края на завещанието преди подписа на завещателя, като се добавя 1 и се получава 117.02.2007 г. В този смисъл е втората кредитирана от съда съдебно-графологическа експертиза.

Завещанието е едностранен формален акт, съдържащ личното волеизявление на едно лице, наречено завещател. С него то се разпорежда безвъзмездно със свои имуществени права в полза на друго лице, наречено бенефициер. Завещанието има действие за след смъртта на завещателя и цели да измени реда на наследяването по закон, размера на наследствените части или да изключи изобщо наследниците по закон, като облагодетелства трети лица извън този кръг. Самоцелното обезнаследяване на законен наследник чрез завещателен акт не му вреди, нито ползва останалите законни наследници (решение № 1351-1962-I г.о. на ВС). Завещателните разпореждания са отменими, но както извършването им, така и отменяването им трябва да стане в предписаната от закона форма, която е форма за действителност.
Завещанията биват два вида - нотариални и саморъчни. Първите се извършват от нотариус, който след като се увери в самоличността на завещателя и в неговата завещателна дееспособност, изслушва волята му и я въпроизвежда писмено. Нотариусът следи да бъдат спазени изискванията за форма и съдържание на завещателните разпореждания и по този начин в голяма степен гарантира тяхната действителност. При саморъчните завещания завещателят сам трябва да осигури действителността на последната си воля, за да възпроизведе тя целените правни последици.

Както всяка едностранна сделка и завещанията могат да бъдат нищожни или унищожаеми. Двете форми на недействителност се подчиняват на общите теоретични принципи и намират своите основания в ЗЗД, но имат и специфични особености, регламентирани в ЗН. Такава е и първата хипотеза, уредена в чл. 42, б. “а” ЗН, според която завещателните разпореждания са нищожни, ако са направени в полза на лице, което няма право да получава по завещание. В общия случай законът се интересува от дееспособността на извършващия едностранния акт. Тук обаче значение има и т.нар. пасивна способност, тъй като, както вече беше казано, чрез завещанието могат да се ограничат или изключат правата на наследниците по закон. Именно за охрана на техните интереси е важно разпорежданията да облагодетелстват лица, имащи право да наследяват по завещание. Такива безспорно не са незаченатите към момента на откриване на наследството (чл. 2, ал. 1, б. “а” ЗН), родените неспособни да живеят (чл. 2, ал. 1, б. “б” ЗН) и недостойните по смисъла на чл.3 ЗН. Лошите отношения между завещател и бенефициер не се отразяват на валидността на завещанието, защото не се признават от закона за недостойнство (решение № 629-1990-I г.о. на ВС).

В случая съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели Рамаданова и Балъчков, че отношенията между завещателя и неговия племенник са били влошени поради което Дачев е оттеглил пълномощното си
Съвсем логично е, като строго формален акт, саморъчното завещание да бъде нищожно, когато не е спазена разпоредбата на чл. 25, ал. 1 ЗН относно формата му - чл. 42, б. “б” ЗН. Такива са случаите, когато текстът на завещанието не е изписан ръчно от самия завещател, а от трето лице или пък е изписан от завещателя, но с помощта на пишеща машина, компютър и др. Дори и завещанието да е написано под диктовката на завещателя и да е прочетено в присъствието на свидетели и за това отклонение от чл. 25, ал. 1 ЗН да има оправдателни причини, не се санира порокът във формата му (решение № 1160-94-II г.о. ВС). Не прави действително машинописно изписаното завещание и саморъчната добавка в края му, че текстът се поддържа от завещателя (решение № 892-99-I г.о. на ВКС).
Нищожно е и завещанието, което не е подписано. Подписът може да бъде традиционно използваният от завещателя стилизиран вариант, но е допустимо да се състои и в изписване на неговите имена (решение № 377-1995-II г.о на ВС). Във всички случаи обаче подписът трябва да е положен след завещателните разпореждания, за да бъдат те действителни. Изискванията за саморъчно изписване на текста и за подписване на завещанието целят да гарантират неговата автентичност. При оспорване авторството на саморъчното завещание, по правилата на чл. 154, ал. 3 ГПК доказателствената тежест пада върху лицето, ползващо се от него (решения № 493-2003-I, 202-2001-I, 802-1992-IV г.о. на ВКС).

В случая видно от кредитираните от съда съдебно-графологически експертизи и при двете представени на съда саморъчни завещания подписът на завещателя е поставен след завещателните разпореждания, като се доказа категорично, че и двете завещания са били съставени и подписани от завещателя и са автентични.
Друг елемент от формалното съдържание на саморъчното завещание е датата на съставянето му, към която дата се преценява дали съставителят е бил в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си, т.е. дали е бил завещателно дееспособен. Датата има значение и при конкуренция между две завещания. Непълната дата е равнозначна на липса на дата, освен ако от текста на завещанието могат да се извлекат нужните данни за датата (решение № 4384-1980-I г.о. на ВС).  В случая съдът приема, че саморъчното завещание, на което се позовава ответникът е завещание с една пълна дата в началото на завещанието-17.02.2007 г. и една непълна дата, в края на завещанието преди подписа на завещателя-117.02.2007 г., тъй като от този запис на датата става ясен месеца и годината-февруари 2007 г., но не става ясен деня-117 не може да е валиден ден от месеца.Съдът приема, че саморъчното завещание на което се позовава ответникът не е нищожно поради липса на дата, тъй като от текста на завещанието може да бъдат извлечени данни за датата- в началото на текста на завещанието и цифром и словом е записана датата-17.02.2007 г.

Когато в завещанието фигурират две дати, то е действително само ако може едната дата да се приеме за начало на съставяне на завещанието, а другата-за негов край (решение № 601-2005-I г.о. на ВКС). Следва да се отбележи, че завещателят трябва да е съответно дееспособен през целия период, заключен между двете дати и че колкото по-отдалечени една от друга са те, толкова по-оборима става волята му.

В случая съдът, счита, че саморъчното завещание, на което се позовава ищцата е нищожно на това основание, тъй като в текста на завещанието са вписани две дати- в началото е вписана датата - 05.07.2007 г., а в края на текста преди подписа на завещателя е вписана датата- 07.07.2007 г., като не може да бъде направен категоричния извод, че на първата дата завещателят е започнал да съставя завещанието, а на втората дата е приключил със съставянето му. Фактът, че са били използвани различни химикални пасти при полагане на подписа на завещанието и изписването на текста му не доказват по категоричен начин това обстоятелство.

 Видно от допълнението към първата съдебно-почеркова експертиза не може да бъде технически установено дали изписаната дата на завещанието съвпада с абсолютната дата на неговото съставяне.
Противоречието със закона или неговото заобикаляне са основание за нищожност относимо както към завещателните разпореждания, така и към мотива, поради който са направени. Тъй като при завещателните разпореждания правното основание се покрива с мотива, неговото противоречие със закона и добрите нрави е изведено като самостоятелно основание за нищожност в текста на чл. 42, б. “в” ЗН, разбира се, ако се касае за т.нар. “решаващ” мотив. Конкретен пример за нищожно завещание поради противоречие със закона е това, с което завещателят задължава бенефициера да запази имуществото и да го завещае на трето лице (решения № 1068-1985-IV, 67-1980-I, 308-1991-I г.о. на ВС).
Завещателните разпореждания могат да бъдат направени под условие или с тежест, които трябва да са възможни, за да е действително завещанието. Освен това сбъдването на условието, респективно изпълнението на действието, възложено като тежест, трябва да са отнесени към времето след смъртта на завещателя (решение № 666-1968-I г.о. на ВС). Затова и защото противоречи на безвъмездния характер на завещанието, нищожни са тези разпореждания, които са обвързани с поемане от бенефициера на материални задължения - например да издържа завещателя докато е жив (решения № 1194-1984-I, 438-1999-I, 156-1995-I, 116-1993-I г.о. на ВС)..
Саморъчното завещание ще бъде нищожно и когато завещателят е бил принуден чрез физическо насилие да го състави (по аналогия от ЗЗД).
Обявяването на саморъчното завещание не е условие за неговата действителност (решение № 308-1991-I г.о. на ВС).
Нищожното завещание не произвежда действие. То не може да бъде потвърдено. На нищожността му може да се позове всеки без ограничения във времето.

Не се събраха по делото доказателства за нищожност на двете саморъчни завещания на другите предвидени в закона основания.
Унищожаемите завещания пораждат действие и за преустановяването му е необходимо произнасяне на съда по съответен иск или възражение. Исковата защита срещу унищожаемите завещателни разпореждания следва да бъде реализирана в тригодишен срок от узнаване на основанието за унищожаемостта, но не по-късно от 10 години след откриване на наследството. Чрез възражение имащият интерес може да атакува унищожаемото завещание по всяко време.
Първото основание за унищожаемост на завещанията е уредено в чл. 43, ал. 1, б. “а” ЗН и е свързано със завещателната дееспособност. Тя е налице, когато завещателят е пълнолетен и е в състояние да действа разумно и да ръководи постъпките си (решения № 244-1979-I, 83-2004-II г.о. на ВКС). С подобна дееспособност категорично не разполагат поставените под пълно запрещение независимо по каква причина. В правната теория има различни становища по въпроса дали ограничено запретените могат да правят валидни завещателни разпореждания. Една част от тях отговарят отрицателно, считайки завещанието за строго личен акт, изключващ чужда помощ. Съдебната практика обаче възприема обратната теза, приемайки за решаваща конкретната фактическа възможност за разумни действия, а не юридическото ограничаване на дееспособността (решения № 141-2003-II, 2639-1969-I г.о. на ВС). Следва да се има предвид и това, че релеватна е дееспособността към момента на извършване на завещателните разпореждания, а не преди или след това.

Съдът счита, че завещателят към момента на съставянето и на двете саморъчни завещания е разполагал със завещателна дееспособност, тъй като видно от свидетелските показания на всички разпитани по делото свидетели е бил до момента на смъртта си в нормално психическо здраво и е имал фактическа възможност да извършва разумни действия.
Друго основание за унищожаемост според чл. 43, ал. 1, б. “б”, предл. 1 ЗН е грешката, състояща се в несъответствие между външно обективираната и действителната вътрешна воля на завещателя, до което несъответствие се е стигнало несъзнателно (решение № 212-2001-I г.о. на ВКС). Тук се има предвид грешка в общия смисъл - в лицето - бенефициер, в предмета. Грешката в името на бенефициера не опорочава завещанието, ако в съдържанието му има достатъчно данни за персонализация на лицето (решение № 284-2000-I г.о. на ВКС). Грешката в мотива е изведена като самостоятелно основание в чл. 43, ал. 3 ЗН, който предвижда мотивът да е изразен в самото завещание и да е решаващ, т.е. единствено поради него да е направено завещателното разпореждане.
Измамата, когато е водеща причина за съставяне на завещанието, и насилието, изразяващо се в заплашване (решение № 2846-1972-II г.о. на ВС), годно да породи сериозен страх у конкретния завещател, са другите две основания за унищожаемост, регламентирани в чл. 43, ал. 2 ЗН.
В случая не се установи от доказателствата събрани по делото, че към момента на съставянето и на двете завещания завещателят да е действал при грешка, измама или упражнен акт на физическо или психическо насилие върху него.

Саморъчното завещание е строго формален акт и за действителността му е необходимо да се спазят всички реквизити по чл. 25 ЗН - да бъде изцяло написано ръкописно от самия завещател, да съдържа означение на датата, когато е съставено, и да е подписано от него, като подписът се поставя след завещателните разпореждания. Датата на съставяне е съществен елемент от съдържанието на завещанието, тъй като въз основа на нея се извършва преценка за поредността на няколко последователни завещания, за последиците от отменяване на някое от тях, както и за наличие на завещателна дееспособност на автора му към момента на извършване на разпореждането. Ако в завещанието са посочени две дати, независимо от причината за това /умишлено или поради пропуск/, предписаната от закона форма е опорочена и това има за последица нищожност на саморъчното завещание, освен ако в текста му се съдържат данни, позволяващи извод, че двете дати сочат съответно началото и края на съставянето му.

Безспорно е по делото, че в началото и в края на саморъчното завещание, на което се позовава ищцата, са посочени две различни дати, което е равнозначно на липса на датата по смисъла на чл. 25, ал.1 ЗН. При задължително изискване то да съдържа означение на датата, на която е съставено, вписването на две различни дати, представлява съществен порок на формата, който не може да бъде преодолян чрез тълкуване. Съдът не може да предполага по какви причини завещателят е посочил в саморъчното завещание различни дати на неговото съставяне. От значение за валидността на завещанието е обективното му съответствие с предписаната от закона / чл. 25, ал.1 ЗН/ форма, която е форма за действителност, а не за доказване. Правната характеристика и спецификите на саморъчното завещание налагат стриктно тълкуване и прилагане на нормата на чл. 25, ал.1 ЗН, за да се обезпечи правната сигурност и да се постигнат целите на закона.

По тези съображения искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и саморъчното завещание, на което се позовава ищцата следва да бъде обявено за нищожно на основание чл. 42, б. „б” във вр. с чл. 25, ал.1 ЗН.

Съдът счита, че ищцата не успя да докаже своите възражения за нищожност и за унищожаемост на представеното от ответника саморъчно завещание. От кредитираните от съда съдебно-графологични експертизи се установи, че това завещание е автентично и е съставено и подписано от завещателя Иван Панайотов Дачев и неговата датата е 17.02.2007 г., която в края на завещанието погрешно е вписана като 117.02.2007 г. От кредитираните от съда показания на разпитаните по делото свидетели Рамаданова и Балъкчиев се установяват единствено влошени отношения между завещателя и ответника по повод на оттегляне на пълномощно, но същите не са самостоятелно основание за невалидност на представеното саморъчно завещание, нито правят ответника недостоен да наследява. Съставяйки и двете завещания завещателят е имал завещателна дееспособност, което се установи от показанията на всички разпитани по делото свидетели и не е съставял завещанията под заплаха, насилие, нито е бил измамен или е направил грешка.

С решението по иска с правно основание чл. 124 ГПК съгласно чл. 537, ал. 2 от ГПК, когато се уважава този иск, съдът е длъжен да отмени/измени нотариалния акт, който легитимира ответника като собственик на спорния имот. В този смисъл е ТР № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012. В случая обаче, съдът отхвърля напълно исковата претенция по чл. 124 ГПК, поради което не следва да бъде отменен издадения в полза на ответника констативен нотариален акт.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78. ал. 3 ГПК ищцата  следва да бъде осъдена да заплати сторените от ответника разноски в размер от 1274 лв. Водим от горното, съдът

Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.П.Б., ЕГН: ********** ***, иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК във вр. с чл. 38 ЗН против Е.Г.К., ЕГН: ********** ***, с който се претендира да се признае за установено между страните, че ищцата е собственик по завещание и наследство  на девет подробно описани в исковата молба недвижими имоти и  основание чл. 537, ал. 2 ГПК да бъде отменен констативния нотариален акт № 120, том осми, рег. № 12304, дело № 1249 от 2015 г. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Е.Г.К., ЕГН: ********** *** против Е.П.Б., ЕГН: ********** *** инцидентен установителен иск за установяване на неистинност на документ по чл. 124, ал. 4 ГПК, а именно автентичността на представеното от ищцата саморъчно завещание като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.

ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНО, на основание чл. 42, б. "б”, във вр. с чл. 25, ал. 1 ЗН, саморъчно завещание, на което се позовава Е.П.Б., ЕГН: ********** *** обявено на 21.08.2019 г. в нотариалната кантора на нотариус К.Т.,*** действие РС-Сливен, с което Иван Панайотов Дачев е завещал на ищцата, всичките и движими и недвижими имоти тъй като същото не е съставено в изискуемата форма и съдържа две дати-05.07.2007 г. и 07.07.2007 г.

ОСЪЖДА  Е.П.Б., ЕГН: ********** ***  да заплати на Е.Г.К., ЕГН: ********** ***  направените разноски по делото, в общ размер на 1274 лева.

 Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Сливен в двуседмичен срок от връчването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: