РЕШЕНИЕ
№ 4
гр. Мездра, общ. Мездра, обл. Враца, 18.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МЕЗДРА, I-ВИ НАК. СЪСТАВ, в публично
заседание на трети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Димитрова
при участието на секретаря П. М. Г.
като разгледа докладваното от Анелия Димитрова Административно
наказателно дело № 20231450200240 по описа за 2023 година
ВЪЗ ОСНОВА НА ЗАКОНА И ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
РЕШИ:
ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 61/08.12.2022 год. на
Директора на ОДБХ гр.В., с което на нарушителя И. Х. Б. от гр. М., е
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗА.Е - ГЛОБА в размер на 500
/ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА за нарушение на чл.132 ал.1 т. 20 от Закон за
ветеринарномедицинската дейност, като незаконосъобразно на основА.е чл.63
ал.2 т.1 във вр. с чл. 58д т.1 от ЗАНН.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението от стрА.те пред ВрАС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
1
МОТИВИ:
И. Х. Б. от гр. М., е обжалвал в срок Наказателно постановление №
61/08.12.2022 год. на Директора на ОДБХ гр.В.,
Жалбоподателят се явява лично и ангажира становище за отмяна на
атакуваното НП. В жалбата поддържана в съдебно заседние и на съдебното
следствие се акцентира, че казусът с ОДБХ В. е с четири годишна давност и е
свързан с биволица закупена от жалбоподателя с ушна марка от с. К. п., общ
Р. като това животно подлежи на конфискация, за което се излагат подробни
съображения. Подчертава се, че на съдебното следствие са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 290 от НК от всички
разпитани по делото свидетели като в тази насока се иска делото да бъде
изпратено по компетентност на РП В., ТО-М.
За ответника се явява главен юрисконсулт А. Ц.. Последната взема
становище да бъде отхвърлена подадената от жалбоподателя жалба като
неоснователна и недоказана. Акцентува се, че по безспорен начин е доказано
по делото, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл. 132 ал.1 т.20 от
Закон за ветеринарномедицинската дейност и законосъобразно е ангажирана
административнонаказателната отговорност на последния. Моли се да бъде
потвърдено атакуваното наказателно постановление като законосъобразно.
Производството по делото е по реда на чл.59-63 ЗАНН.
Анализирайки събраните по делото доказателства преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, съдът приема за установено следното от фактическа
страна:
Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима. В тази насока е
приложеното по делото Известие за доставяне от 12.01.2023 год., от което е
видно, че на същата дата лично жалбоподателят е получил препис от
атакуваното Наказателно постановление. Видно от приложената по делото
жалба същата е депозирана пред МРС под вх.№ 352/26.01.2023 год. и
безспорно е в срок.
Акт за установяване на административно нарушение
№060138/15.11.2022 год. е съставен на жалбоподателя, затова, че на
15.11.2022 год. в с. Ц., ул. „К. Ф.“ №. в животновъдния обект на посочения
2
адрес не е установена биволица посочена в Разпореждане за налагане на
забрана за движение на животни №2/04.07.2022год., като останалите животни
изброени в Разпореждането се намират в посочения по-горе адрес. С това е
прието, че е нарушена разпоредбата на чл.132 ал.1 т.20 от ЗВМД. Въз основа
на така съставения акт е издадено и атакуваното НП, с което на
жалбоподателя на оснване чл.417 ал.1 от ЗВМД е наложено административно
наказание глоба в размер на 500.00 лв.
По делото са събрани гласни и писмени доказателства и
доказателствени средства, а именно: АНХД № 33/2023 г. по описа на МРС,
включващо НП № 61/08.12.2022 г. на Директора на ОД БХ В., Известие за
доставяне с клеймо от 12.01.2023 г., Придружително писмо към АУАН от
16.11.2022 г., АУАН № 060138/15.11.2022 г., Констативен протокол от
15.11.2022 г., Разпореждане за налагане на забрана за движение на животни
№ 2/04.07.2022 г., Известие за доставяне с клеймо от 04.08.2022 г., Писмо изх.
№ 2357/09.08.2022 г., Известие за доставяне с клеймо от 08.09.2022 г.,
Заповед № ОСПП11/02.03.2022 г. на Изпълнителен директор на БАБХ,
Заповед № ОСПД1497/01.07.2016 г. на Изпълнителен директор на БАБХ,
Определение № 529/28.09.2022 г., постановено по а.д. № 546/2022 г. по описа
на Административен съд гр. В., Заявление за регистриране на животновъден
обект-лично стопанство вх. № 2/10.10.2022 г, Констативен протокол от
06.04.2021 г., Писмо под изх. № ЗЖ-4/03.01.2023 г. на Изпълнителен директор
на БАБХ, Писмо под изх. № КФ-111/30.11.2012 г. на Изпълнителен директор
на БАБХ, Паспорт на едро преживно животно № 1683639 от 30.08.2017 г.,
Писмо под вх. № 48/06.06.20223 г. на Изпълнителен директор на БАБХ -
Интегрирана информационна система на БАБХ „Справка за животни в обект
по категории“ № 740849/15.11.2022 г., КАНД № 375/2023 г. по описа на
Административен съд гр. В., ксерокопия от Констативен протокол № ЗЖ-17
от 26.08.2022 г. и уведомително писмо на Началника на РУ – М. под рег. №
300000-180/06.01.2023 г. Съответно са разпитани свидетелите И. И., П. П., Ц.
М. и П. К. съответно актосъставител и свидетели при констатиране на
нарушението и при съставяне на акта. От показанията на разпитаните по
делото свидетели по безспорен и категоричен начин се установява, че на
15.11.2022год. е съставен АУАН №060138 от свидетеля И. И. работещ като
гл. инспектор в ОДБХ В. в присъствието на свидетелите П. П. и Ц. М. като
първият от тях също работи като гл. инспектор в ОДБХ В., а вторият свидетел
3
е служител в РУ М.. От показанията на разпитаните по делото свидетели са
установява, че на 15.11.2022 год. са посетили с цел проверка животновъден
обект находящ се в с. Ц., който е собственост на бащата на жалбоподателя.
Проверката била свързана с издадено преди това Разпореждане №2/04.07.2022
год., с което било разпоредено налагане забрана за движение на определен
брой животни вписани подробно в разпореждането, които се отглеждали в
животновъден обект №3152-0013, който нямал регистрация по чл. 137 от
ЗВМД находящ се в с. Ц. собственост на Х. Б. М. В показанията си всички
разпитани свидетели са категорични, че жалбоподателят не е допуснал
служителите на ОДБХ В. да влязат в обекта като твърдят, че жалбоподателят
е довел от пасище в близост до животновъдния обект биволица, което е
нямало идентификатор т. е. липсва паспорт и ушна марка. Свидетелите са
категорични, че в своите показания и за факта, че не е била взета проба от
животното, тъй като по време на неговото фиксиране жалбоподателят е бил
освободил живтното и по този начин не е дал възможност да му се вземе
кръвна проба. Свидетелите по акта уточняват, че същият е съставен на база
констатациите в констативен протокол от 15.11.2022год., в който е отразено,
че жалбоподателят не е изпълнил връченото му разпореждане за налагане на
забрана за движение на животни №2/04.07.2022год. и вземане на кръвни
проби за установяване на здравния статус на животните посочени в това
Разпореждане. От събраните по делото доказателства се установява, че акта е
съставен в деня на извършената проверка в присъствието на жалбоподателя и
свидетелите по акта, като същият се е запознал със съдържанието на акта и е
написал писмени възражения, в които е отразил, че разпореждането е от
04.07.2021год., което прави невъзможно отглеждането на биволицата на ясла
през пасищния период. Уточнява се, че биволицата е изведена сутринта на
паша на 100 м. Именно на база саморъчно вписаното възражение свидетелите
по акта приели, че процесната биволица доведена от жалбоподателя е именно
тази вписана в Разпореждане №2/04.07.2022год., с което е наложена забрана
за движение на подробно описаните в 5 бр. пунктове животни.
Съдебният състав намира, че както акта, така и атакуваното НП са
съставени, респективно издадени от компетентни длъжности лица, съгласно
приложените по делото Заповед № ОСПП-11/02.03.2022 год. на Изп.Директор
на БАБХ към Министерство на земеделието и Заповед № ОСПД-
1497/01.07.2016 год. на Изп.Директор на БАБХ към Министерство на
4
земеделието и храните. Не така, обаче стоят нещата относно
законосъобразността на така издаденото Наказателно постановление,
респективно на АУАН.
Съдебният състав не споделя взетото становище от ответника, че
атакуваното НП е законосъобразно и безспорно е установено, че извършител
на нарушението е именно жалбоподателят. От представеното по делото
Разпореждане за налагане на забрана за движение на животни
№2/04.07.2022год. и Определение №529/28.09.2022 год. постановено по Адм.
д. №546/2022год. по описа на Административен съд гр. В. се установява, че
оспореното Разпореждане № 2/04.07.2022 г. издадено от Директора на ОДБХ-
В., е Разпореждане за налагане на забрана за движение на животни, издадено
на основание чл.139а, ал.1 от ЗВМД при констатираните нарушения по
чл.139 ал.1 ,.т.1 от ЗВМД изразяващо се в отглеждането на животни, на които
не е извършена официална идентификация и/или на животни, по отношение,
на които не са изпълнени мерките по програмите по чл.46з, чл.46и и чл.118
ал.1 от ЗВМД . Разпоредено е налагане на забрана за движение на следните
животни: 1бр. биволица без ушни марка на ушите, 6бр. овце и 3 бр. агнета, 5
бр. кози, 1бр. пръч и 2бр. козлета, 2бр. прасета, 50 бр. пилета и 20 бр.
кокошки, отглеждани в животновъден обект с рег. № 3152-0013, който няма
регистрация по чл.137 от ЗВМД, находящ се в с. Ц., собственост на Х. Б. М.
Наредено е в срок до 08.08.2022 г. да се извършат необходимите ветеринарно-
медицински изследвания, разходите, за които да бъдат за сметка на Х. Б. М.,
като животните са оставени на отговорно пазене на жалбоподателя, който е
син на Х. Б. М. Посоченото разпореждане е връчено на жалбоподателя на
04.08.2022 год. като с Писмо под изх. №2357/09.08.2022 год. Директора на
ОДБХ В. е удължил срока на разпореждане за налагане на забрана за
движение на животни №2/04.07.2022год. до издаване на Заповед за
изпълнение на мерките по програмата за профилактика, надзор, контрол и
ликвидиране на болести по животните и зоонозите на Изпълнителния
директор на БАБХ на основание чл.46ж от ЗВМД. Посоченото писмо е
получено отново от жалбоподателя на 08.09.2022год. Посоченото
разпореждане е било обжалвано от жалбоподателя като ответника и
административния съд в гр. В. са приели, че жалбоподателят не е собственик
или ползвател на животновъдния обект №3152-0013 находящ се в с. Ц. като
този обект е регистриран през 2003 год. от Х. Б. М. и към момента
5
продължава да е активен. От събраните по делото доказателства безспорно се
установява, че към момента на издаване на атакуваното Разпореждане
жалбоподателят не е подавал заявление за регистрация на посочения
животновъден обект на негово име и такъв не е регистриран. Следва да се
подчертае, че в издаденото Разпореждане №2/04.07.2022 год. жалбоподателят
е определен само и единствено за лице, на което е поверено отговорното
пазене на животните констатирани в обекта, а безспорно собственик на
животновъдния обект и животните в него е записан Х. Б. М. От представените
по делото доказателства и от така представеното Определение
№529/28.09.2022 год., което е влязло в сила на 15.10.2022год. макар и не
точно да е посочена годината 2023 Административен съд гр. В. е категоричен,
че с оспореното разпореждане е наредено налагане на забрана за движение на
животни отглеждани в житновъден обект с рег. №3152-0013, който няма
регистрация по чл.137 от ЗВМД находящ се в с. Ц. собственост на Х. Б. М. от
с. Ц. и, че от съдържанието на разпореждането е видно, че жалбоподателят не
е адресат на същото. Безспорно с разпореждането не се засягат правата на
жалбоподателя и неговите интереси и същият не е бил активно легитимиран
да оспорва посоченото разпореждане още повече, че с обжалването на
разпореждането той не го е направил като представител или пълномощник на
собственика. Както от разпита на всички свидетели по делото така и от
събраните по делото писмени доказателства се установява, че
жалбоподателят и ОДБХ гр. В. са в непрекъснати процедури и производства
относно закупена от страна на жалбоподателя биволица, която се твърди, че е
с липсващи идентификация и необходими ветеринарномедицински
документи от 2021 год. В тази насока са писма от Изпълнителния директор на
БАБХ от 03.01.2023год., 30.11.2022 год. 06.01.2023год., Констативен
протокол №ЗЖ -17/26.08.2022год., Заявление за регистрация на животновъден
обект – лично стопанство чрез П. К. под вх. №2/10.10.2022 год., Паспорт на
едро преживно животно №1683639 с № на ушната марка BG32144897.
Съдебния състав намира за основателно да отбележи, че в
производството по ЗАНН тежестта на доказване лежи единствено върху
административнонаказващия орган и недоказването на извършването на
административното нарушение от санкционираното лице е винаги
предпоставка за отмяна на наказателното постановление. Установяването на
фактите по преписката не може да лежи на предположение и догадки. В
6
конкретния случай от административнонаказващия орган неоснователно е
прието, че извършител на административното нарушение е именно
жалбоподателят. По делото няма спор, че собственик на животновъден обект
№3152-0013 находящ се в с. Ц., общ. М. е Х. Б. М., и че същият е собственик
на животни в обект по категория №740849 към 15.11.2022 год. на подробно
описан в Справката от Интегрираната информационна система на БАБХ, и че
този обект е бил неактивен към 30.12.2022 год. респективно активен към
31.01.2023 год. Прави впечатление, че в съставения Констативен протокол от
15.11.2022 год. е отразено от извършилите проверката, че такава се извършва
на обект, а именно: животновъден обект на И. Х. Б., а както безспорно бе
установено по делото процесния животновъден обект е собственост на Х. Б.
М. Самите проверяващи и изготвилият констативен протокол вписват на
няколко пъти различни имена, а именно И. Х. Б. в качеството му на
собственик на процесния обект, лицето И. Х. М. отново в качеството му на
собственик и в последните абзаци действително, че проверката се извършва в
присъствието на жалбоподателя. Както в констативния протокол така и в акта
и в атакуваното НП е отразено, че в животновъдния обект находящ се в с. Ц.
на 15.11.2022 год. не е установена биволица посочена в разпореждане за
налагане на забрана на движение на животни №2/04.07.2022 год. като
останалите животни изброени в разпореждането се намират в посочения
обект. Така отразеното в съответните писмени документи факти не отговарят
на обективната истина, тъй като видно от всички разпитани по делото
свидетели категорично се установява, че на практика служителите на ОДБХ
Враца не са влизали в животновъдния обект. Свидетелите не са констатирали
колко животни има в животновъдния обект и какви са те. Не е било
установено дали в животновъдния обект не е била налична биволица вписана
в Разпореждане №2/04.07.2022год. По делото няма спор, че жалбоподателят е
довел биволица от близко пасище, която е била без ушна марка на ухото,
която ушна марка е била в ръката на жалбоподателя. Видно от показанията на
свидетеля П. П. свидетелите са приели, че именно това е животното, което е
вписано в акта тъй като животното е било без ушна марка и е било доведено
от жалбоподателя извън обекта. Буди недоумение как
административнонаказващия орган е приел, че именно посоченото животно
доведено от жалбоподателя е това вписано в Разпореждане №2/04.07.2022
год., където изрично е вписано, че е наложена забрана за движение на 1 бр.
7
биволица без ушни марки на ушите като безспорно биволицата доведена от
жалбоподателя е била с ушна марка макар и държана в ръцете на последния.
За това, че в годините жалбоподателят е придобил биволица макар и не по
установения по закона ред свидетелстват всички доказателства по делото. Не
е доказано обаче, че 1 бр. биволица без ушни марки на ушите вписана в
разпореждане от 04.07.2022год. не е била налична в проверявания
животновъден обект, тъй като такава проверка не е извършвана в обекта. Не е
направена снимка на животното без ушен идентификатор, което е било
вписано в процесното разпореждане ,нито пък е направена снимка на
доведеното от жалбоподателя животно, за да бъде установено, че се касае за
едно и също животно. Не на последно място следва да се отбележи, че
многократно в наказателното постановление са правени корекции при
посочване на нарушената правна норма а именно чл.132 ал.1 т.20 от ЗВМД,
респективно чл.131 ал.1, ал.20 от ЗВМД, която не съществува в закона.
Съответните корекции не са извършени в предвидения в закона ред и не е
ясно в какъв етап същите са положени. В наказателното постановление е
отразено, че актът е предявен и връчен на жалбоподателя на 08.11.2022год.,
което също не отговаря на обективната истина, тъй като безспорно бе
установено, че както проверката така и акта са съставени на 15.11.2022год. и
няма как актът да е съставен много преди самата проверка. Следва да се
отбележи, че разпоредбата на чл. 132 ал.1 т.20 от ЗВМД има бланкетен
характер и препраща към общите разпоредби на чл. 7 ал.1, която съдържа
редица алтернативни хипотези. В наказателното постановление никъде не е
конкретизирано по коя от хипотезите на чл.7 ал.1 е следвало да бъде подведен
под отговорност настоящия жалбоподател, което ограничава съществено
правата на последния да узнае в какво точно се обвинява. Не на последно
място следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл.417 ал.1 от
ЗВМД се ангажира отговорността на собственик за неизпълнено
предписаните, което е дадено на собственик или ползвател на животновъден
обект със селскостопански животни, а в конкретния случай е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, за който са събрани категорични
доказателства, че не е собственик на животновъдния обект. В тази насока се
явява напълно основателно възражението, че неправилно и
незаконосъобразно е ангажирана административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя.
8
От страните не са претендират разноски поради, което съдът не дължи
произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното и на основание чл.63 ал.2 т.1 във вр. с чл. 58д
т.1 от ЗАНН съдът отмени Наказателно постановление № 61/08.12.2022 год.
на Директора на ОДБХ гр. В.
По гореизложените съображения съдът постанови решението си.
Съдия при Районен съд – Мездра: _______________________
9